вторник, 29 януари 2013 г.

230 години от написването на Станимировия писмовник


През 2013г. се навършват 230 години от написването на Станимировия писмовник. По този случай, габровският вестник 100 вести взе интервю от Борис Станимиров.






Преди 5 години учителка, чието име в Габрово изричат с уважение и любов, постави в началото на книгата си за изявените габровски фамилии родът Станимирови. Този избор на авторът Милка Пурел ще бъде оценен от всеки, който добросъвестно реши да търси историческите основания за гордостта да носиш габровския дух и да принадлежиш към българската общност.

Борис Станимиров, с когото започва цитираната книга „Габровци и стопанският подем“, е 37-годишен софиянец, но габровец по дух - с високо образование, завидна ерудиция, обществена ангажираност и реализация в няколко различни сфери, от финансите до политиката. В свободното си време се занимава с генеалогия – науката за родословията. Член е на ръководството на Българската генеалогична федерация. Проучването на рода си споделя в блог в интернет, наречен Станимер – 1437 (http://stanimer.blogspot.com ) , съчетание от родовото име и условната година на началото на габровския род Станимирови.
Повод за днешния разговор е 230-годишнината на един от най-старите ръкописи, свързани с Габрово - „Станимировия писмовник“.




- Г-н Станимиров, можем ли да кажем, че „Станимировият писмовник“ е един от най-старите и най-ценни извори за историята на Габрово . Преди 230 години още не е имало утвърдено понятие за българска нация, а в Габрово един грамотен търговец Стани Станимиров с размах води търговска кореспонденция на български.

Доколкото ми е известно, Станимировият писмовник е най-старият габровски ръкопис с известен автор. Създаден е през 1783г. Десетилетие по-късно е написана кратката българска история от монахът Спиридон Габровски. Историята на Спиридон може би е по-ценна, но тя е писана в манастира Нямцу в Румъния, докато Писмовникът си е чисто габровско дело, писан е в родовата ни къща, която до скоро съществуваше на пресечката на „Опълченска” и „Н. Палаузов”. И една подробност: автор на писмовника е Петко Станимер, подписал се е на 16-та страница в ръкописа. Проф. Кодов е допуснал грешка като е цитирал приписка от сина му Стани върху корицата. Оттогава всички историци цитират същата грешка близо 50 години. За историята това може да е незначителен щрих, но за родовата ни памет е важно.

- В двора на храма „Успение Богородично“ има паметник на дългогодишния архийерейски наместник иконом Стефан Станимиров, негов тефтер също се пази в Националната библиотека. Той е Ваш...

Брат на моя пра-прадядо. Били са двама братя свещеници – поп Стефан и поп Рачо. Поп Стефан е бил по-големият и безспорно по-изявени от двамата. Бил е актвен участник в църковните борби, внасял е църковни книги от Русия, имап е широк кръг търговски партньори, сред които Иван Вазов, Тодор Бурмов, Рашееви, Палаузови. Моят пра-прадядо поп Рачо е починал една седмица след Освобождението, на 20 март 1978г. в следствие на тежки побоища в търновския конак, след потушаване на Априлското въстание. Тогава са арестувани 100-тина габровски първенци и са закарани в Търново. Не знам много за поп Рачо, има останали няколко приписки от него по стари църковни книги. Хубаво е, че е дочакал свободата.


 - И от центъра на града да се пренесем в „Етъра“ ще срещнем отново фамилията Станимирови. Първият гайтанджийски чарк по българските земи е донесен от Станимер Чаркчи. Той също е бил грамотен и повече – правел е чертежи, макети. Какво разказва за него родовата история?

Станимер чаркчи е същият този Стани Станимиров, набеден за автор на писмовника. Син на заможен и грамотен търговец, по време на кърджалийските размирици в края на XVIII век се преселва в Брашов, тогава в Австро – Унгария. Оттам в първото десетилетие на XIX век донася схемата на гайтанджийския чарк. Изработва го в ковачницата на бащината си къща и започва да прави чаркове първо за градчетата оттатък Балкана – Карлово, Калофер. После и в Габрово. Така казва родовата легенда, цитирана от няколко изследователи, вкл. от д-р Петър Цончев. Има и други версии за донасянето на чарка, калоферска, има и карловска, но тя също води към Габрово. Майсторът започва да се подписва Станимер Чаркчи. Доживява достойна старост – около 90 години. Завещава значителна сума на Габровското училище.


- Родът Станимирови се среща в просветния, църковния, стопанския живот на града повече от 2 века, свързани сте с родовете Априлови, Палаузови, Дюстабанови, Рашееви... цитират фамилията Ви в събития, свързани с Великата княгиня Мария Павловна, барон Ротшилд... Блогът Ви Станимеръ 1437 е истинско богатство за всеки, който иска да научи повече за Габрово.

Синът на поп Стефан – богословът Станимир Станимиров е бил изключително интересна личност, част от високия дворцовия елит на Третото българско царство – Бил е директор на Априловската гимназия, откъдето Екзарх Йосиф го кани за ректор на семинарията в Цариград, по-късно става един от седмината учредители на Софийския университет, а след това е назначен от цар Фердинанд за директор на Дворцовата гимназия. Бил е учител и наставник на престолонаследника княз Борис Търновски и брат му княз Кирил. По това време неговият братовчед – Никола Станимиров (малкият син на поп Рачо) е бил офицер в Лейбгвардията, по-късно командир на гвардейския полк и генерал. Офицерството е най-разпространеното поприще на Станимирови след Освобождението. Седем мъже с нашето име служат в царския офицерски корпус и воюват за България в пет войни. Моят дядо подполк. Иван Станимиров, двама негови братя и тримата им братовчеди – синовете на генерала. Получават ордени за храброст, а след 9 септември 1944г. са уволнени и репресирани.

- А каква е историята с баронеса Ротшилд?


Скулпторката Веселина Георгиева - нейната майка е от известната габровска фамилия Родеви, но е и правнучка на Станимер Чаркчи. Леля и пък е женена за Кимон Георгиев, известен като организатор на трите големи преврата. Веселина живее в Париж, където се запознава с барон Ротшилд и става негова жена. След няколко години се развеждат и баронът се жени повторно. Веса е изключително красива. Говори се, че е била муза на Хемингуей.

 – На какво основание датирате началото на рода през 1437година? 

Един от малкото запазени османски данъчни регистри на населението на Търновската кааза от 1515г. включва пълния списък на пълнолетните мъже от Габово, подредени по фамилии. Сред тях са Георги, син на Стоян , следван от Станимир син на Георги – неженен. В следващия списък, от 1554г. виждаме същия Станимир, но вече не е неженен, а баща на няколко сина. Двата регистъра очертават сравнително точно няколко поколения от рода на този Станимир и показват, че името е рядко за Габрово – среща се само в този род. Ако през 1515 Станимир – неженен, но вече данъкоплатец, е бил на около 20 години, при 30 години условен период между поколенията (стандартен подход в генеалогията), то дядото Стоян следва да е роден през 30-те години на XV век. Има „дупка” от няколко поколения между хората в османските регистри и родения в началото на XVIII век автор на Станимировия писмовник, така че точната връзка не може да се установи, но за мен няма съмнение, че става дума за един род. Чиста случайност е, че тези поименни регистри са достигнали до наши дни и позволяват да се изгради подобна хипотеза.

- Възможно ли е досегашните Ви изследвания да се превърнат в по-голям проект, да надскочат рамките на родовата история.

Имам амбицията да систематизирам обемния материал, който събрах и да го издам в книга. Ако успея да направя не просто поредица от имена, дати и биографии на хора, мили за роднините им, а преди всичко да предам тръпката на историческия момент и обществения контекст, в който се случват събитията, може и да се получи нещо интересно за по-широк кръг читатели. Ще бъде щрих от историята на Габрово, малка част от българската история. Постоянно откривам непознати неща, които дават нови насоки на изследването, тръгвам по нишката... не мога да предвидя кога и къде ще стигна. Но пътешествието е по-важно от крайната цел, то променя както пътника, така и целта.

 - Искам да Ви задам два въпроса не само като историк, но като политик и родител. Трябва ли да се изучава религия в училище и под каква форма?

Атеизмът е най-голямото зло, сполетяло народа ни. 500 години под турско сме се съхранили заради вярата си, въпреки че сме живели в една агресивна друговерска империя. А през XX век, за 45 години атеизъм се развратихме и стигнахме дъното, няма ценности, всичко се продава, чалгата трови, невежеството ражда мизерия. Може и да е късно, но си струва да се опита. Аз подкрепям православното вероучение, което е традиционно за нашия народ. Трябва да учим децата на разликата между добро и зло. Тази разлика ни е посочена от Христос. Християнството е извор на цялата европейска цивилизация през последните 2 хилядолетия, включително и на просвещенските идеи. Парадоксално, но е така. Първите европейски университети са създадени... от Църквата през „мрачното Средновековие”.

-И вторият въпрос. Реформирайки образованието, не може ли да включим в предмета История часове по Краеведение, Родословие, 

Познанието за нашите собствени предци ни дава различен поглед към историята, не като абстрактен разказ или суха статистика, а като живи събития, живяни от нашите дядовци и баби, от хора, кото познаваме и помним. Дава ни да разберем, че утрешната история я пишем ние днес. Казвам това без следа от патос. Просто това е животът - история.

– Като потомък на габровски род, как чувствате нашия град?

Моят прадядо Станимир е напуснал Габрово в първите години на XX век, когато е завършил техническо училище в Бърно и е започнал работа в железниците. Въпреки, че повече от век не живеем в Габрово, аз съм фанатичен поклонник на града. Върху витрината в хола си имам парче плоча от покрива на старата Станимирова къща, а когато за нещо проявя пестеливост и здрав разум, приятелите и жена ми ме наричат габровец. В библиотеката си имам два рафта с всички книги за Габрово. Чел съм ги по много пъти. Най-новата са спомените на д-р Вапцов.
В църквата „Св. Богородица” си представям, че тези плочи са изгладени от стъпките на предците ми, поколения преди мен са се молели пред същите тези икони, в такива мигове чувствам че всичките са там с мен. Винаги пия вода на Гунин кладенец, където е играл прадядо ми като дете (насреща е била семейната работилница за гайтани). За да почувствам Габрово голяма заслуга има и моят роднина и приятел Цанко Хаджистойчев, който ни напусна в началото на миналата година. Въпреки половинвековната разлика помежду ни, той ми е говорил за Габрово с часове, въведе ме в кръга на габровските фабрикантски фамилии в София. Имам и много приятели в Габрово, хора от местните културни институции, които откликнаха и ми помогнаха в проучването. Има и няколко Станимирови, които живеят тук, защото един от братята на дядо ми се е оженил в Габрово и се е върнал в родния град на баща си. Следя редовно “100 вести” в Интернет.

Въпросите зададе Бояна Пенчева

понеделник, 28 януари 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ


Първоначално този блог имаше за цел да представи хронологично и по важност историята на рода и сродените им фамилии. Затова статиите получаваха фиктивна датировка, че да следват една след друга. Тази организация е сложна, объркваща за читателя и затрудняваща автора.

Затова от днес, 17 януари 2013г. (Антоновден) ще се води като стандартен блог, в който всяка последна статия ще се вижда над останалите.

Хронологичното и логично последователно представяне на родовата история ще бъде достъпно тук

За тефтерите и блоговете (въведение)
Родословно дърво на Станимирови
Библиография на родовото изследване на Станимирови и сродените им фамилии


Стара история на рода Станимирови XV - XVII век 

Ръкописи и родовo преданиe - Станимирови от края на XVII до началото на XIX век
- Петко Станимер - автор на Станимировия писмовник от 1783г.
- Станимер Чаркчи и първия гайтанджийски чарк
- Домът на Станимер Чаркчи (Стани Станимиров) - семейство и родова къща
Станимер чаркчи и основаването на Габровското училище

Петър Станимир - търговец в Букурещ 1853г.

поп Стефановото колянo
Иконом Стефан Станимиров
- Тефтерчето на поп Стефан
- Легенда за извора "Вонещата вода" край Габрово
- Потомците на поп Стефан
-- Силвестър Стеф. Станимиров


Станимир Попстефанов Станимиров (1858-1943)
- д-р.пр. Стефан Ст. Станимиров (1886 - 1912)
- Подробна библиография на Станимир Станимиров
- Юбилей: 150 - години от рождението на Станимир п.Стефанов Станимиров
- Биографични спомени на Станимир Станимиров. Габровското опълчение през Сръбско-българската война.
-Три интересни снимки на Ст.Станимиров от фонда на НБКМ
-Ст.Станимиров на обща снимка от прием в Двореца
-Снимка на Ст.Станимиров с Царица Йоанна, Екзарх Стефан и Ал.Малинов
В Турция издадоха спомени на Станимир Станимиров
- Станимир Станимиров - инициатор за създаване на Държавния архив
-Ст.Станимиров. Спомени от Цариград и Българската Екзархия (1875-1896)
-Дворцовата гимназия
-Из дневника на Ст.Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и възпитател на Цар Борис III и Княз Кирил
-Дворцовата гимназия (2 нови снимки)
-Ст.Станимиров. Кореспонденция. Из кореспонденцията му с Царското семейство
-Ст.Станимиров. Писма от Евксиноград (I част)
-Ст.Станимиров. Писма от Евксиноград (II част)
-Спомени на Ст.Станимиров за Васил Друмев (митрополит Климент)
-Последните писма на Станимиров (статия от Илия Габровски)
-Ст.Станимиров на 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов
Фонд "Стефан Станимиров" в Енциклопедия "Дарителството"


-Станимиров в Almanach de Gotha от 1926г.
Инж. Никола Станимиров: Споменът за ген. Никола Станимиров в нашето семейство е много жив 



- Веселина Вл. Георгиева - баронеса Ротшилд
- Родовете Гладневи и Кръстникови
- Родовете Стомонякови и Бобчеви
- Родът Голосманови
- Родът на Чорбаджи Илия Видинли
- Хаджистойчеви



- Родът на архимандрит х. Силвестрий Йончев
- Родът Босилкови (Бошулкови) от Копривщица
- Родът на ген. Тодор Кантарджиев
- Родът Карадикови от Плевен

- Родът на Антон Петков Цеков от Луковит
- Родът на Чорбаджи Мильо Цветков от Плевен
- Кескинови от Карлово
- Пашовци от Ново село (Априлци) - клон на Сомлеви


- Яначкови от Кюстендил
- Божилови - кореняци софиянци от средата на XVIII в.


Приноси и новини 

Родът Станимирови със сериозно присъствие в енциклопедията "Априловски свод" (Бълг. енциклопедия - БАН, 2009)
Родословие на Станимирови от Илия Габровски (ТДА-Габрово)
Името Станимир в легенди и литературни произведения
Библиография на Станимирови
230 години от написването на Станимировия писмовник (интервю на Б.Станимиров, в-к "100 вести", 29.01.2013г.)
190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров (100 вести)
Статия на Ст.Станимиров от 1937г. с информация за рода Бурмови
"Легенди и предания за заселването на Габрово" Доклад на Борис Станимиров пред II Национална научна конференция "Легендите като исторически и генеалогичен извод" - 24.10.2013г. София
Науката генеалогия: Легендите за Габрово са следа от светоусещането на старите габровци - интервю с доц.д-р Антоанета Запрянова и Борис Станимиров, Сто вести, 12.11.2013г. стр.4
Иван Станимиров има шанса да бъде ученик на двамата големи учители по музика - Петър Чаракчиев и Величко Мянков, 100 вести, 11 февруари 2014г. стр. 4 
Приписка от поп Стефан Станимиров и портрет на Станимир Станимиров в "155 години Габрово град - илюстрована хроника"
Снимки от архива на Станимирови в изложба "Тайните на виното"
Станимировият писмовник а изложба "Ръкописи и книжовна традиция" на РИМ-Габрово


Други статии от автора на блога

Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XII – XVIII в. (сп. Родознание 3-4/2010)
Легенди и предания за заселването на Габрово (сп. Родознание 3-4/2013)
230 години от написването на Станимировия писмовник (в-к 100 вести 29.01.2013)
Господа офицери! (сп. Един завет, 2/12)
Християнство и генеалогия (сп. Християнство и култура 57/2010)
Размисли за българския национален елит (сп. Християнство и култура 40/2009)
Дворцовите приеми в Третото българско царство (сп. Един завет 2/2012)
Има семейства, за които историята не е учебен предмет, а родова памет (в-к Седем, 18.08.2010)
Почивай в мир, генерале! (в-к Седем, 18.02.2009)
147 години от рождението на цар Фердинанд I (28.02.2008)
Цървули и ботуши (в-к Седем, 10.02.2002)
Подробно родословие на българския бесарабски род Станчеви (сп. Родознание, 3-4/2011)
Достоен труд за българската фалеристика (сп. Родознание 1-2/2011)
"Династията на Срацимировци" от П.Николов - Зиков (рецензия) сп. Родознание/Genealogia 1-2/2013
Вълтава и Вардар (в-к Седем, 16.02.2011)
22 септември - интелигентният празник (в-к Седем, 22.09.2010)
За храбростта, мечовете и плуговете (в-к Седем, 6.5.2010)


вторник, 22 януари 2013 г.

Родословие на Влайкови от Габрово


До скоро не знаех почти нищо за рода на "баба Пена - попадията" - жената на поп Рачо Станимиров. В кръщелното на дядо ми Станимир е написана Параскева Влайкова. Знаех, че от нейната фамилия е името на Влайков геран,  за брат и Колю (Колчо) Влайков, убит като въстаник в четата на Цанко Дюстабанов, както и че е имало Драголов хан, по името на друг неин брат.

Преди около две години споделих с моя роднина Цанко Хаджистойчев (1925 - 2012) за "проблема". Той се почеса и с изящния си габровски говор ми каза:
- Чакай сега, Баба Пйена... баба Пйена... там сме роднини със Стефана Димитров, знаеш ли го на тоз бе, дето беше във Външното министерство при Костов...

И така, два дни по-късно вече пиех ракия с бай Цанко и Стефан Димитров, който с леко треперещи ръце разгръщаше пред мен лист по лист родословието на Влайкови.


Цанко х.Стойчев, Иван Досков, Стефан Димитров и Борис Станимиров, 2011г. София

Родословното дърво страда от един малък недостатък на повечето родословия, съставени от хора на възраст - употребени са масово умалителни имена, без да дават представа за точното лично име на човека. Но считам, че този недостатък не е фатален.
Стефан Димитров е положил огромен труд и е събрал възможната информация за всички клонове на рода. Самото дърво е представено разбираемо и грамотно. Представям го, заедно с известната ми информация от други източници:

Родът Влайкови

Влайкови е родът на презвитера Параскева (Пена), съпругата на поп Рачо Станимиров. Родът е стар, защото една от старите чешми в Габрово се нарича Влайков геран.

Влайков геран, илюстрация от арх. Нено Ямандиев
По спомените на д-р Вапцов, геранът носи това име, защото е пред къщата на Цанко Влайков.

Влайков геран през 20-те години на XX в. Източник: "Имало едно време в Габрово" Д.Цонева, М. Цонев.

В един документ от 1766г. сред свидетелите има  лица на име Влайко и поп Влайко.
През 60-те години на 19-ти век в града има двама братя бучакчии – Влайко и Драгул Стоянови. Бучакчиите са ковачи и търговци с ковашки заготовки, което означава че са живяли близо да ковашката махала.
В регистър от 1876г. научаваме, че в средната махала живее някой си Стоян Влайков.
До Влайков геран, от източната страна на моста „Игото” , съвсем близо до Станимировата къща се намира известния хан на Драгол Влайков.

Никола Влайков (Колчо) е убит в Априлското въстание, като участник в  четата на Цанко Дюстабанов. Убит е на 11.05.1876г. е местността "Ранни бунар" под Марагидик (вр. Ботев).

Константин Стефанов Димитров (1.1.1.3.5.2.1.) е български дипломат, роден през 1957г. в София.  Завършва английска филология (с втора специалност немски език) във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет през 1984 г. Работи като  преводач, През 1992 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи.
От 1998 г. е заместник-министър, член на Съвета за сигурност при министър-председателя и член на Комисията по търговия с оръжие и стоки и технологии с двойно предназначение. От 2000 до 2002 г. е ръководител на мисията на България в НАТО и ЗЕС и посланик в Белгия и Люксембург.
От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от партия Демократи за силна България и заместник-председател на Комисията по външна политика. От 2006 г. е наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 придобива статут на евродепутат до май същата година. Избран е за член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и за заместник в Комисията по външни работи.
В периода 7 декември 2009 — 21 февруари 2012 г. е заместник-министър на външните работи.
От 21 февруари 2012 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.


19.10.2012г. На тържествена церемония в Бъкингамския дворец Константин Димитров връчва акредитивните си писма на Н.В. Кралица Елизабет II. 

Влайкови са сродени със Станимирови, Рашееви, Калпазанови, Видинлиеви





  1. СТОЯН И ЯНКА ВЛАЙКОВИ, ГАБРОВО  (р. ок 1790)
1.1.  Влайко - търговец, бучакчия + Злата Татарлиева

1.1.1.      Цанко + Ганка Сакова
1.1.1.1. Васил (1883-1966) - чиновник
1.1.1.1.1.      Васил (р.1918)
1.1.1.1.2.      Ганка (р.1925) ВИФ + П.Стоянов
1.1.1.1.2.1. Светлин
1.1.1.1.3.      Кина (р.1921) учителка
1.1.1.1.4.      Ганка
1.1.1.1.5.      Блага (1927 – 1969) ВИФ + К. Лясков
1.1.1.1.5.1. Росинка
1.1.1.1.5.2. Веселин
1.1.1.2. Димитър (1885-1913)
1.1.1.3. Пийка (1873 – 1934) + Стефан Йотов
1.1.1.3.1.      Пенка
1.1.1.3.2.      Иван (1890-1947) – стр.инж.
1.1.1.3.2.1. Пийка (р.1926) фр.филол. + Велчо Рашеев
1.1.1.3.2.1.1.      Марта
1.1.1.3.2.2. Савина (р.1931) муз.академия + Г. Николов
1.1.1.3.2.2.1.      Лили (муз.акад.)
1.1.1.3.2.2.2.      Ива (муз. акад.)
1.1.1.3.3.      Цанко (1892 – 1915) юрист
1.1.1.3.4.      Константин (1895- ) агроном
1.1.1.3.5.      Ганка (1897-1964) + Коста Димитров
1.1.1.3.5.1. Руска (р.1920) аптекар + Стефан Видинлиев
1.1.1.3.5.1.1.      Минчо (р.1949) ел.инж.
1.1.1.3.5.1.1.1.Стефан
1.1.1.3.5.1.2. Райна (1951) маш. Инж.
1.1.1.3.5.2. Стефан (1926) маш.инж.
1.1.1.3.5.2.1.      Константин (1957) англ. филол. 
1.1.1.3.5.2.1.1. Рада (1981)
1.1.1.3.5.3. Димитър (1926-1946)
1.1.1.3.6.      Надежда (1900) + Стефан Дунев
1.1.1.3.6.1. Елисавета (1926) аптекар
1.1.1.3.6.2. Стефан (1932) физик
1.1.1.3.6.2.1.      Надежда (1974)
1.1.1.3.6.2.1.1. Владимир (1997)
1.1.1.3.6.2.1.2. Елица (1998)
1.1.1.4. Ана + Димитър Койчев
1.1.1.3.1. Стефанка
1.1.1.5. Пенка + Хр. Бояджиев
1.1.1.5.1.      Недка + Христо Косев
1.1.1.5.1.1. Стефан
1.1.1.5.1.2. Христо
1.1.1.5.1.3. Веселин
1.1.1.5.2.      Цвятко
1.1.1.5.2.1. Ана + Ил. Гемеджиев
1.1.1.5.2.2. Димитър
1.1.1.5.2.3. Пенка
1.1.1.6. Зафирица + Ст. Синев
1.1.1.6.1.      Христо (1906-)
1.1.1.6.2.      Цанко (1909-1915)
1.1.1.6.3.      Богдана (1917 -) + Стефан Калпазанов
1.1.1.6.3.1. Евдокия (1940-1999)
1.1.1.6.3.1.1. Росица – нем.филол.

1.1.2.      Колю – убит през 1876 в Априлското въстание, в четата на Цанко Дюстабанов. Убит е на 11.05.1876г. е местността Ранни Бунар под Марагидик (вр. Ботев). В негова памет втория син на поп Рачо и Параскева е наречен Никола – бъдещият ген. Станимиров.

1.1.3.      Драгол

1.1.4.      ПАРАСКЕВА (ПЕНА) + ПОП РАЧО СТАНИМИРОВ (вж. дървото на Станимирови)

1.1.5.      Вата + Никола П. Халачев
1.1.5.1. Васил – инж.
1.1.5.2. Пенчо
1.1.5.3. Георги
1.1.5.4. Илия
1.1.5.5. Стефан
1.1.5.6. Недка + Сейков
1.1.5.6.1. Йосиф
1.1.5.7. Златка + Колю Карликов
1.1.5.7.1.      Пенка
1.1.5.7.2.      Иванка
1.1.5.7.3.      Надежда

1.1.6.      Янка + Илия Тимев
1.1.6.1.Пенчо
1.1.6.1.1.      Илия + Ана Цапарова
1.1.6.1.2.      Христо + Кина Г. Кулева
1.1.6.2. Ефтим - полковник
1.1.6.2.1.      Илия
1.1.6.2.2.      Андрей
1.1.6.2.3.      Ангел
1.1.6.2.4.      Владимир
1.1.6.3. Стефан
1.1.6.3.1.      Елена
1.1.6.3.2.      Иванка
1.1.6.4. Пенка + Стефан Зеленаков Драганов

1.2.  Драгол - бучакчия. Съдържател на Драголовия хан. 
1.2.1.      Цвятко
1.2.1.1.Драгол – в Америка
1.2.1.2. Георги
1.2.1.2.1.      Тотка + Лазар Байданов
1.2.1.2.1.1.Райна + Лучев
1.2.1.2.1.1.1.      Богомила
1.2.1.2.1.1.2.      Лиляна
1.2.1.2.1.1.3.      Йордана
1.2.2.      Тотю
1.2.2.1.Иван
1.2.2.2. Драгол - адвокат
1.2.2.2.1.      Елисавета
1.2.2.2.2.      Райна
1.2.2.2.3.      Яна
1.2.2.3. Янка + Райчо Попов Баланов
1.2.2.3.1.      Драгол
1.2.2.3.2.      Стефан
1.2.2.3.2.1. Драгомир
1.2.2.3.2.2. Пенка
1.2.2.3.2.3. Милка
1.2.2.3.2.4. Георги
1.2.2.4. Пенка + Иван Балабанов
1.2.2.4.1.      Райна
1.2.2.4.2.      Ана
1.2.2.4.2.1. Иван
1.2.2.4.2.2. Вера
1.2.2.4.3.      Кина
1.2.2.4.4.      Велка
1.2.2.4.4.1. Петър
1.2.2.4.4.2. Рачо
1.2.2.5. Райна + Иван Драганов
1.2.2.5.1.      Драгомир
1.2.2.5.2.      Стефанка + Колю Събев
1.2.2.5.2.1. Цанка
1.2.2.5.2.2. Иван
1.2.2.5.3.      Боянка + Стефан Проданов
1.2.2.5.3.1. Кина
1.2.2.5.3.2. Христо

1.3.  Иван
1.3.1. Величка



Има няколко лица със същата фамилия, които не фигурират в родословното дърво. Знае се и за фамилия Драголови от кв. Камъка и за сапунджия Йордан Драголов (1869) и за Христо Драголов – акционер във вълнено-текст. ф-ка Успех (Еснафската) през 1887 Точното родство между тези лица не е известно, вероятно става въпрос за няколко клона на един род.
Известен е и друг габровец с тази фамилия - Васил Влайков – подофицер, получил златен кръст за храброст през 1918г.

В османските регистри от XVII в. в група се повтарят имената Влайко и Драгол. Вероятността та да са предци на същия род е много голяма.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

За тефтерите и блоговете


Тeвтеръ 26 8-омврий 1851 ... Когато преди няколко дни с треперещи ръце разлистих тефтерчето на поп Стефан в Народната библиотека, ситните старинни букви ме върнаха век и половина назад - в кирпичената къща на ковашката улица в Габрово, мирисът на цъфнал люляк, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм, глухия бой на ковашките чукове в задния двор...

Благодатно е спокойствието да осъзнаеш, че не си самотна прашинка, безмислено устремена към края.

Благословена е силата, когато проумееш, че си зърно в броеницата на рода си, че времето ще те прехвърли през пръстите си, но след теб ще дойде следващата брънка, здраво свързана с предишните...

... и че пишейки в този блог, правиш онова, което трябва - дописваш тефтера ... А ръката, която преди шест поколения го е започнала те благославя от небето!


* * *

Този блог представя историята на рода Станимирови от Габрово, както и информация за фамилиите с които Станимирови са брачно сродени. Първоначалната идея беше блога да служи като достъпен архив - съдържанието е писано в продължение на няколко години и представлява една "постоянна чернова" на бъдещо печатно издание. Информацията непрекъснато се редактира, уточнява, добавят се нови факти, както и цели статии.

Източници за родовото проучване: Родословие на Станимирови, съставено през 1958-1960г. от Марко П. Родев и допълнено с данни и графични схеми от Никола Р.Станимиров; библиографско изследване на архивните фондове на Станимирови в НБКМ и НА-БАН; проучване архивните фондове в Ориенталски отдел на НБКМ, Отдел стари издания и ръкописи на НБКМ, РИМ-Габрово, ТДА-Габрово, Национален музей на образованието, Априловска гимназия ; изследване на трудовете на Ст.Станимиров; пълен библиографски обзор на публикации за представители на рода; интервюта с членове на фамилията; семейни архиви и др.


N.B. Датите на някои публикациите са фиктивни, за да се спази желаната последователност на статиите.


Приятно четене!
*
За коментари, въпроси, препоръки или допълнителна информация:
bstanimirov@mail.bg
*

Родословно дърво

на потомците на рода Станимирови в периода 1700-2011
Написал Марко П. Родев от Габрово към 1958/1.1.1960 г.
Дописал Никола Рачев Станимиров
Допълнил Борис Борисов Станимиров

Родовата схема е изготвена по медтода Д'абовил, при който всяко следващо поколение получава номера на родителя, към който се добавя още една цифра, показваща поредност.
Схемата не включва старата история на рода, известна от османските данъчни регистри.
Потомците от четвърто поколение, в което родът се разклонява са дадени с удебелен шрифт. С дебел шрифт са показани и мъжките потомци, носещи родовото име. От уважение към личното пространство имената на някои съвременни представители на рода са заменени с "N"





Габър - Carpinus betulus
I. Станимер (ок. 1700)
II. Петко Станимер (ок. 1740)= Велика
III. Станимер Чаркчи (ок. 1780-1868)Деца:

1. Велика
2. Поп Стефан
3. Поп Рачо
4. Радка
5. Станка
6. Наца

1. Велика Станимирова – Родева (ок. 1815) = Иван П. Родев – търговец.Деца: Петър, Васила, Стефан
1.1. Петър Иванов Родев (ок. 1848 - 16.01.1916) – търговец.Деца: Иван, Велика, Марко, Стефан, Радка

1.1.1. Иван Петров Родев(1882) – търговец,.Дъщеря: .Севастица.
1.1.1.1. Севастица Иванова Родева – Робева = Никола Робев, зъболекар

1.1.2. Велика Петрова Родева – Друмева – ( 1884) = Петър Друмев – съдия.Осиновена дъщеря: Тодора
1.1.2.1. Тодора Петрова Друмева - Дочева – учителка = Гено Дочев – юрист.

1.1.3. Марко Петров Родев (26.10.1886 ) – търговец = Марийка Петкова Дързева, родена в 1898 г. в Казанлък. Деца: Петър, Анка 1.1.3.1. Петър Марков Родев – юрист = Живка Тотева Йовчева.
1.1.3.2. Анка Маркова Родева – Гатева (1937) – учителка = Веселин Ст. Гатев – техник.

1.1.4. Стефан Петров Родев – търговец (17.08.1891) = Ганка Радева (1902) Деца: Спас, Петър
1.1.4.1. Спас Стефанов Родев – чиновник (1929)
1.1.4.2. Петър Стефанов Родев – счетоводител (1933) = Надка Халачева.
1.1.4.2.1. N

1.1.5. Радка Стефанова Родева – Чехларова (1897) = инж. Стефан Чехларов.Дъщеря: Иванка
1.1.5.1. Иванка Стефанова Чехларова – Савова – чиновничка = Георги Савов – химик. Деца:
1.1.5.1.1. N
1.1.5.1.2. N

1.2. Васила Иванова Родева – Родева (ок. 1850-1910) = Цоню Иванов Родев – търговец (поч 1908) Деца: Иван, Петър, Христо, Стефан, Радка

1.2.1. Иван Цонев Родев (1875 - 1934) – инж. корабостроител. Деца: Григор, Васил, Петър
1.2.1.1. Григор Иванов Родев – инженер (1918) Син: N
1.2.1.1.1. N
1.2.1.2. Васил Иванов Родев – техник (1924) Дъщеря: N
1.2.1.2.1. N
1.2.1.3. Петър Иванов Родев – Славянов – (1926) техник. Осиновен от сем. Славянови, София.

1.2.2. Петър Цонев Родев (1877 - 1952) – чиновник. Деца: Весела, Михаил
1.2.2.1. Весела Петрова Родева (1918)
1.2.2.2.Михаил Петров Родев – чиновник.(1922) Деца:
1.2.2.2.1. N
1.2.2.2.2. N

1.2.3. Христо Цонев Родев (1880 - 1944) адвокат, убит сл.9.9.1944. Деца: Христина, Йоланда (Юланда), Цончо (Цоню)
1.2.3.1. Христина Христова Родева – лекар.
1.2.3.2. Йоланда Христова Родева – лекар, омъжена в Швейцария
1.2.3.3. Цончо Христов Родев – (9.6.1926) писател, юрист

1.2.4. Стефан Цонев Родев (1883 – 1945) – свещеник.Син: Михаил
1.2.4.1. Михаил Стефанов Родев – счетоводител. (1911) Деца: Стефка, Стефан
1.2.4.1.1. Стефка Михайлова Родева
1.2.4.1.2. Стефан Михайлов Родев

1.2.5. Радка Цонева Родева – Чопанова (1887) = Кото Чопанов – търговец в Ботевград . Деца: Христо, Цоню
1.2.5.1. Христо Котов Чопанов – счетоводител. (1921)
1.2.5.2. Цоню Котов Чопанов – физик, аеролог. (1930)

1.3. Стефан Иванов Родев (1860 – 1924) Деца: Надежда, Веска, Елисавета

1.3.1. Надежда Стефанова Родева – Георгиева = Владо Георгиев – търговец. Деца: Мария, Веска
1.3.1.1. Мария Владимирова Георгиева – Томалевска – арх. = арх. БогданТомалевски, (1925) Син: Владимир
1.3.1.1.1. Владимир Богданов Томалевски – арх.= Люба – арх. Деца:
1.3.1.1.1.1. N.
1.3.1.1.1.2. N.
1.3.1.2. Веска Владимирова Георгиева – баронеса Ротшилд - скулптор

1.3.2. Веска Стефанова Родева – Георгиева = Кимон Георгиев – офицер и министър, участник във всички преврати през XXв. Деца: Мария, Корнелия
1.3.2.1. Мария Кимон Георгиева – агроном = Гиньо Ганев – юрист, политик, нац. омбудсман. Деца: Кимон, Ивайло
1.3.2.1.1. Кимон Гинев Ганев – психиатър
1.3.2.1.2. Йвайло Гинев Ганев – инж.
1.3.2.2. Корнелия Киомон Георгиева – филолог = Емил Наков Митев - юрист
1.3.2.2.1. Юлий Емилов Митев - инженер
1.3.2.2.2. Емил Емилов Митев - художник

1.3.3. Елисавета Стефанова Родева – Танева = проф. д-р Иван Танев – лекар. Деца: Антоанета, Веселин
1.3.3.1. Антоанета Иванова Танева – учител.
1.3.3.2. Веселин Иванов Танев – лекар.


2. Поп Стефан Станимиров (1.09.1823 - 11.10.1897)– свещеник = х. Екатерина Силвестриева. Деца: Станимир, Дона, Силвестър, Иванка

2.1. Станимир п.Стефанов Станимиров ( 26.10.1858 - 7.01.1943)– учител, богослов, историк и книжовник. = Парашкева Босилкова – учителка от Копривщица. Деца: Екатерина, Стефан
2.1.1. Екатерина Станимирова Станимирова – Маркова = Ген. Александър Т. Марков, командир на Лейбгвард. Полк. Деца: Станимира, Божидар
2.1.1.1. Станимира (Мира) Ал. Маркова (1916-1934)
2.1.1.2. Божидар Александров Марков (- 1959) Дъщеря: N 2.1.1.2.1. N
2.1.1.2.1.1. N
2.1.1.2.1.2. N
2.1.2. Стефан Станимиров (8.04.1886 - 12.10.1912) – д-р по право

2.2. Дона Стефанова Станимирова – Стомонякова = Йосиф Стомоняков – кожухар. Дъщеря: Екатерина
2.2.1. Екатерина Йосифова Стоманякова – Бобчева = Никола Хр. Бобчев – индустриалец. Дъщеря: Евдокия
2.2.1.1. Евдокия Николова Бобчева – Глушкова = Велю Глушков – чиновник. Син: Еню
2.2.1.1.1. Еню Вельов Глушков (+1991)– техник.- два брака = а.Василка (+2008); =б.Станка
2.2.1.1.1а.1.Златка (1959) = Николай Ганев (1959), дъщеря Амалия (1981)
2.2.1.1.1б.2. Катерина (N.B. От дървото на Горново-Могилския род)

2.3. Силвестър Стефанов Станимиров (15.8.1866-10.9.1889) – Починал по време на следването си в Йена, Германия.

2.4. Иванка Стефанова Станимирова – Голосманова = Никола Голосманов – учител, кмет на Габрово. Деца: Стефан, Надежда 2.4.1. Стефан Николов Голосманов – техник. Син: Никола
2.4.1.1. Никола Стефанов Голосманов – инженер.
2.4.2. Надежда Николова Голосманова – Генчева = Георги Генчев – съдия. Деца: Иванка, Надежда 2.4.2.1. Иванка Георгиева Генчева – учител.
2.4.2.2. Надежда Георгиева Генчева – учител.


3. Поп Рачо Станимиров – свещеник (ок. 1830 – 20.3.1878) = Параскева Влайкова. Деца: Станимир, Васил, Дона, Стефан, Никола

3.1. Станимир Рачев Станимиров (1868 – 1947) – чиновник, железничар. Еленка Иванова Карадикова (Плевен) Деца: Рачо, Стефан, Иван, Никола

3.1.1. Рачо Станимиров Станимиров – чиновник в съюза на индустриалците. = Иванка Манева – акушерка Деца: Станимир, Иван
3.1.1.1. Станимир Рачев Станимиров (9.08.1931 - ) = Роза Георгиева Деца:
3.1.1.1.1. N
3.1.1.1.2. N
3.1.1.1.2.1. N
3.1.1.1.2.2. N
3.1.1.2. Иван Рачев Станимиров (1937–2002) – музикант, техник. = Тодорка Стефанова Табакова. Син: N
3.1.1.2.1. N
3.1.1.2.1.1. N
3.1.1.2.1.1.1. N
3.1.1.2.1.2. N
3.1.1.2.1.3. N

3.1.2. Стефан Станимиров Рачев – подпоручик. (1905 - 16.02.1928)

3.1.3.Иван Станимиров Станимиров (15.01.1906 - ) – подполковник. = Мария Стефанова Кескинова (по втори баща Борис Пашева) Деца:
3.1.3.1. N
3.1.2.1.1. N
3.1.2.1.1.1. N
3.1.2.1.1.2. N
3.1.3.2. N
3.1.3.2.1. N

3.1.4. Д-р Никола Станимиров Станимиров – зъболекар (30.07.1911 - 21.04.1966) = Надежда Стефанова Парпулова. Деца:
3.1.4.1. N
3.1.4.1.1. N
3.1.4.1.2. N
3.1.4.1.2.1. N
3.1.4.2. N
3.1.4.2.1. N
3.1.4.2.1.1. N
3.1.4.2.2. N

3.2 Васил Рачев Станимиров – Панeв. (Вж. 4.1.) Осиновен от Радка и Христо Панови

3.3. Дона Рачева Станимирова – Видинлиева (1870 – 1957) – учителка = Илия Денчев Видинлиев – пом. кмет на Габрово сл. Освобождението. Деца: Недка, Пенка, Мария, Денчо, Тотка

3.3.1. Недка Илиева Видинлиева – Прозоровска (1888 – 1967)– учителка. = д-р Николай Яковлев Прозоровски – лекар. Деца: Олга, Александра, Андрей
3.3.1.1. Олга Николова Прозоровска – Станимирова (1914-2002) = Рачо Николов Станимиров – офицер (вж. 3.5.2.)
3.3.1.2. Александра (Сашка) Николова Прозоровска – Събева – детска учителка. (1915 -1995) = Борис Събев – офицер, подполковник, картограф, от гр. Карлово, (1903 – 1980) Син: Христо
3.3.1.2.1. Христо Борисов Събев – библиограф. (1945-1998) = Рени Попова – лекар
3.3.1.3. Д-р Андрей Николов Прозоровски – лекар, рентгенолог. (1922 – 1992) = Красимира Димитрова Миткова (1931) Деца:
3.3.1.3.1. N
3.3.1.3.1.1. N
3.3.1.3.1.2. N
3.3.1.3.2. N
3.3.1.3.2.1. N
3.3.1.3.2.2. N

3.3.2. Пенка (Пеца) Илиева Видинлиева (1889–1956) – учителка. = Петко ПопГруев, адвокат, (1883 - 1950)

3.3.3. Мария (Мика) Илиева Видинлиева – учителка. (1890-1970) = Стамат Шишков – инженер, (- 1940) Деца: Аврам, Илия, Живка 3.3.3.1. Аврам Стаматов Шишков (1919 – 2000)– инженер по пътно строителство. = Хелга (Гер) Деца: Маргит, Ингрид
3.3.3.1.1. Маргит Аврамова Шишкова
3.3.3.1.2. Ингрид Аврамова Шишкова
3.3.3.2. Илия Стаматов Шишков (1921 – 2005)– офицер, строителен инженер = Юлия, фармацевт, от гр. Рила. Син: N
3.3.3.2.1. N
3.3.3.2.1.1. N
3.3.3.3. Живка Стаматова Шишкова (1926) – юрист. = Петър Атанасов – инженер, ( 1931- 1995)

3.3.4. Денчо Илиев Видинлиев (1892-1922 ) = Берта

3.3.5. Тотка Илиева Видинлиева – учителка (1894 - ) = Петър Хаджистойчев – индустриалец, (1889 -) Деца: Цанко, Донка
3.3.5.1. Цанко Петров Хаджистойчев (1925)– юрист, конституционен съдия
3.3.5.1.1. N
3.3.5.1.1.1.N
3.3.5.2. Донка Петрова Хаджистойчева (1931) = Антон

3.4. Стефан Рачев Станимиров – чиновник. Деца: Рачо, Пенка
3.4.1. Рачо Стефанов Станимиров (Свищов)
3.4.2. Пенка Стефанова Станимирова (Свищов)

3.5. Ген. Никола Рачев Станимиров (1876-1962)– генерал-майор от кавалерията, кавалер на ордена за храброст. = Елена ген.Тодор Кантарджиева, (1888 – 1974) Деца: Тодор, Рачо, Станимир

3.5.1. Тодор Николов Станимиров – капитан, кавалерист (1908 - 1978)
3.5.1.1. N
3.5.1.1.1. N
3.5.1.1.1.1. N
3.5.1.1.2. N
3.5.1.1.2.1.N
3.5.1.2. N

3.5.2. Рачо Николов Станимиров (1911 - 1999)– полковник г.щ., кавалер на ордена „За храброст”. = Олга Николова Прозоровска (вж. 3.3.1.1.) Деца:
3.5.2.1. (3.3.1.1.1.) N
3.5.2.1.1. (3.3.1.1.1.1.) N
3.5.2.2. (3.3.1.1.2.) N
3.5.2.2.1. (3.3.1.1.2.1.) N.

3.5.3. Станимир Николов Станимиров (1916 -1996) – подполковник, парашутист = Милка Тамахкярова, (1921- 2006)

4. Радка Станимирова – Панeва = Христо Панев. Син: Васил (вж. 3.2.), осиновен, рожден син на поп Рачо Станимиров (3.)
4.1. Васил Христов Панев (-1936) – чиновник. = Мария Томова Деца: Верка, Любомир, Венцислав, Надежда

4.1.1. Вяра Василева Панева (1903-1980) – чиновничка = Байко Папуров (1890-1986) – учител. Деца:
4.1.1.1. Татяна Байкова Папурова – Маровска (1925) – лекар = д-р Тервел Маровски (Пд) Деца:
4.1.1.1.1. N
4.1.1.1.1.1. N
4.1.1.1.1.2. N
4.1.1.1.2. N
4.1.1.1.2.1. N
4.1.1.2. Маргарита Байкова Папурова – Малчева (1929) – филолог = д-р Христо Малчев. Син: N
4.1.1.2.1. N
4.1.1.2.1.1. N

4.1.2. Любомир Василев Панев (1901-) – чиновник. = Мара. Дъщеря: Маргарита
4.1.2.1. Маргарита Любомирова Панева (1924) – лекар в Германия. Деца: Илияна, Иво
4.1.2.1.1. Илияна .... (Франция)
4.1.2.1.2. Иво ... лекар (Германия)

4.1.3. Венцеслав Василев Панев (1906) – чиновник. = Олга (Свищов) Деца: Валтер, Вяра
4.1.3.1. Валтер Венциславов Панев. Деца: (2 бр...)
4.1.3.2. Вяра Венциславова Панева ( - 2006). Деца: Венцислав, Офелия
4.1.3.2.1. Венцислав ....
4.1.3.2.2. Офелия ...

4.1.4. Надежда Василева Панева (1914-) = Андрей Дюлгеров. Деца:
4.1.4.1. N
4.1.4.1.1. N
4.1.4.1.2. N
4.1.4.1.3. N
4.1.4.2. N
4.1.4.2.1. N

5. Станка Станимирова – Оцева = Минчо Оцев – чехлар. Деца: Христо, Дона, Велика

5.1. Христо Минчев Оцев – търговец. Дъщеря: Стефанка
5.1.1. Стефанка Христова Оцева

5.2. Дона Минчева Оцева = Христо Гърнев – чехлар. Деца: Христо, Станимир, Стефанка
5.2.1. Христо Христов Гърнев – счетоводител и директор на фабрика. Деца: Христо, Коста, Любен
5.2.1.1. Христо Христов Гърнев – чиновник.
5.2.1.2. Коста Христов Гърнев – техник.
5.2.1.3. Любен Христов Гърнев – техник.
5.2.2. Станимир Христов Гърнев – генерал след 9.ІХ.1944 г., изселен и живял в Плевен.
5.2.3. Стефанка Христова Гърнева – Кюстелева = Коста Кюстелев – кафеджия. Деца: Станимир, Невяна
5.2.3.1. Станимир Костов Кюстелев – счетоводител.
5.2.3.2. Невяна Костова Кюстелева – чиновничка.

5.3. Велика Минчева Оцева – Христова = Костадин Христов – фелдшер. Дъщеря: Донка
5.3.1. Донка Костадинова Христова – чиновничка.

6. Наца Станимирова – Гладнева = Иван Гладнев – кожар. Деца: Никола, Марина, Дона

6.1. Никола Иванов Гладнев – кожар. Деца: Станимир, Ружа, Пенка
6.1.1. Станимир Николов Гладнев – адвокат. Дъщеря:
6.1.1.1. N
6.1.1.1.1. N
6.1.2. Ружа Николова Гладнева – Панова – учителка. = Йордан Панов – адвокат.
6.1.3. Пенка Николова Гладнева – Куртева = инж. Куртев.

6.2. Марина Иванова Гладнева – Кръстникова = Георги Кръстников – търговец. Деца: Радка, Наци, Елена
6.2.1. Радка Георгиева Кръстникова
6.2.2. Наца Георгиева Кръстникова
6.2.3. Елена Георгиева Кръстникова

6.3. Дона Иванова Гладнева – Игнатова = Христо Игнатов. Деца: Радка, Наца, Игнат, Надежда, Иван
6.3.1. Радка Христова Игнатова
6.3.2. Наца Христова Игнатова
6.3.3. Игнат Христов Игнатов
6.3.4. Надежда Христова Игнатова
6.3.5. Иван Христов Игнатов

Библиография на родовото изследване на Станимирови и сродените им фамилии


Настоящото изследване ми отне няколко години и обхвана различни и разнообразни източници - семейни и лични архиви, родословия, родословни дървета, писмени и устни спомени, документи и др. Родовата памет е традиция в семейството ми. Съхранение са писмени родови хроники от предци и роднини:

Станимиров писмовник от 1783 / Петко Станимер с приписки от Станимер чаркчи, поп Стефан Станимиров, Станимир Станимиров
Търговски тефтер на поп Стефан Станимиров за периода 1851-1889
Родословие на Станимирови / Марко П. Родев (1958-60)
Родословие на Карадикови / Иван Станимиров, недатиран – 60-те г. На ХХв.
Личен архив и дневници на Ив. Станимиров за периода 1930-1980
Биографични данни и спомени за Мария Ив. Кескинова и семейството и / Екатерина в. Пеева – Стоянова (1989)
Родословно дърво и история на Пашовци / Георги Й. Пашев (1981)
Родът на х.п. Георги Пеев / Иван Данов
Родът чорбаджи Милюви – поп Иванчови / Иван Данов
Спомени на Олга Ант. Петкова (1978)
Биографични данни и родословие на днешния габровски клон на Станимирови / Дора Станимирова (2008)

Лично или в кореспонденция изследвах архивите и експозициите на редица културни и обществени институции:

Народна Библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” – Български исторически архив
Научен архив на БАН
Държавен архив – Габрово
Исторически музей – Габрово
Национална Априловска гимназия – Габрово
Национален музей на образованието – Габрово
Библиотека Априлов – Палаузов – Габрово
Исторически музей Кюстендил
Исторически музей – Плевен
Български държавни железници
Музей на Софиския университет „Св. Климент Охридски”
Национален военноисторически музей
Национален исторически музей
Исторически музей „Искра” – Казнлък
Музей на розата – Казанлък
Музей история на София

В хода на изследването се запознах с много голям брой печатни издания - книги и периодика, в които е споменато нещо за рода Станимирови или за близко сродените фамилии. В тази библиография посочвам само някои от изданията, в които се среща съществена информация. Не са посочени много голям брой публикации, които повтарят данни от тук споменатите, както и такива, в които споменаването на Станимирови е несъществено. Вероятно съществуват и много издания, в които се споменава рода, но които до този момент са неизвестни за мен. Освен споменатите по-долу публикации, трябва да се има предвид и богатата библиография на Станимир Станимиров, за която писах отделно.

100 вести / 11.10.2008/ Борис Станимиров: сведи глава пред миналото за да видиш бъдещето в краката си / Стефка Василева – директор на Държавен архив - Габрово
100 вести / 12.11.2013 / Науката генеалогия: Легендите за Габрово са следа от светоусещането на старите Габровци (интервю)
100 вести / 29.08.2013 /190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров (интервю с Красимира Чолакова)
100 вести / 10.08.2013 / Записка на Ст.Станимиров за рода Бурмови
100 вести / 29.01.2013 / 230 години от написването на Станимировия писмовник
100 вести. 1.11.2014г. стр.4 / Преданието за извора с лековита вода, наричан от габровци Вонещата вода, се пази и до днес / Рубин Стойков
100 вести / 11.02.2014 / Иван Станимиров има шанса, както и няколко още випуска, да бъде ученик на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев / Бояна Пенчева.
100 вести / 5.10.2013/ стр.2; За пръв път обучението по музика не е въведено в Тревненското училище / Ангел Ангелов
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровската общественост и Руско-турската война 1877-1878 / Вела Лазарова
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровските търговци в годините на войната 1877-1878 / Даниела Цонева
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровската община и временното руско управление / мария – Тоска Стефанова
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Строители на нова България от габровския край / Лиляна Нанева
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Участието на габровци в борбите за освобождение / Димо Тодоров
120 години от освобождението на Габрово / Сборник, ИМ – Габрово (1997)
155 години Габрово град - илюстрована хроника. 2015г. стр. 44
25- годишният юбилей на Станимир поп Стефанов Станимиров (сб. Из отчета на I СДМГ за уч 1907-8)
300 години с.Стойките / Васил Капушев, Мария Капушева (См 2006)
50-години от първия випуск на Априловската гимназия / юбилеен сборник (1925)
Автобиография, дневници, спомени / Христо Стамболски (БП 1972г.).
Автобиография, Из спомените ми. Дневник / Тодор Бурмов (С 1994)
Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII век./ Евг. Радушев (АИ С 1995)
Алманах на СУ 1888-1928
Апотеоз на българския театър. Юбил. сборник / Ст. Гендов (1929)
Априловски свод / Петрана Колева (Българска енциклопедия - БАН, Сф. 2009)
Априлци.Деветдневната република под Марагидик – част 1. / Ив. Лалев (ВТ 2006)
Арсени Костенцов. Спомени, гл.11 : Дейността ми по въстанието
Архив за поселищни проучвания /1938/2 „В София преди 54 години” от Ст.Станимиров
Архив на Г.С. Раковски / Институт за история, БАН (1952)
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-197-В.
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-198-В.
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ- 45-В
Бележити хора и събития от габровския край. / Илия Габровски (С 2003)
Бележки на деня / Григор Василев ( СУ 1991)
Бит и душевност на нашия народ / Иван Хаджийски (С 2002)
Благослов за Ново Село / д-р Иван Пачников (С 2001)
Борби за освобождение и подем в Габровския край 1393-1878г./ Ц.Петров и колектив (Гб 1996г.)
Борис Митов / Стефан Митов (1955)
Бълг. Мисъл (Върх. Читал. Съюз) 1943 /18
Българи-откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя / Св. Янева (НБУ 2011)
Българите през XVII век по документи на наши и чужди архиви
Българска армия бр15684/11.09.2003 (О.З. полк.инж Ив.Митев)
Българска възрожденска литература / Д.Леков (1988)
Българска енциклопедия / Братя Данчови
Българската възрожденска интелигенция. /биографична енциклопедия / Румяна Аврамова, Николай Генчев, Красимира Даскалова (С 1988)
Българската държава и учението на българи в чужбина 1879-1892 / Ив.Танчев (С 1994)
Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война / Патриарх Кирил (Син.изд.1969)
Българската народна катедрала в София
Българската народност през XVII век (демографско изследване) / Елена Грозданова (1989г.)
Българската светиня на Златния рог / Хр.Темелски (С 2005)
Български автомобилни и мотоциклетни пилоти / Й. Топлодолски, Й. Марков, Г.Янакиев (Сф.1981)
Български алманах / год. 3 (1894)
Български алманах / год. 5 (1896)
Български войн бр.7 , 2004 / Юначни, верни, вдъхновени / Хр.Стоянова
Български войн 2006 / От Сливница до Серет, от редник до пълководец (за ген. Т.Кантарджиев) / Стефан Стефанов
Български народ 1942 / 2 За Ст.Станимиров/ Хр. Вакарелски
Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България - т. 1 / Боряна Христова (1981)
Български учител 1943 / 2
Българските градове през Възраждането (историческо, социологическо и политологическо изследване) / Минчо Семов, Иванка Янкова (С 2004)
Българско женско движение през Възраждането 1857 – 1878 / Маргарита Чолакова (С 1994)
Българското оперно творчество; Любомир Сагаев 1958
Васил Левски – живот, дела и извори. / Дим Страшимиров,1929 т.1.
Векове (сп. Изд Българско учителско дружество) 1979/2
Венец азбучнъй или нравстевни наставления, Букурещ 1863 / спомоществуватели;
Вечерни новини бр.58 год.XXXIV
Военноисторически сборник / бр2, 2004 – Лейбгвардейския конен полк / А.Прокопиев
Всеобща история / Острогорски / Превод от руски Ст.Станимиров.
Възрожденски печати от Плевен. / Мих. Грънчаров, Известия на музеите в северозападна България т.15 1989.
Габрово – българският Манчестер / брошура
Габрово 130 години град (1860-1990) / Демографски аспекти и именна система на жителите на гр. Габрово според данни от края на XVII век / Румен Ковачев / сборник (1994)
Габрово 19 век / брошура (1979)
Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи / М.Цонев, Д. Цонева (С. 2010)
Габрово и околностите му – пътеводител / Ив. Врачев, Ц. Петров, С. Симеонов (1963)
Габрово през вековете / брошура (2007)
Габрово през възраждането – архитектурен облик /Нено Ямандиев
Габрово през възраждането / Ал. Мартинов (1940)
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р К. Вапцов / М.Цонев, Д. Цонева (С 2012)
Габровска гордост и ... срам / в "Сто вести" 31.05.2011 / Ганчо Танев
Габровски шеги / Ст. Фъртунов, Петър Проданов, Радой Ралин, Борис Димовски (разл. Издания)
Габровските квартали – родени от пътя закърмени от реката / Даниела Цонева (Гб 2001)
Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева в „Духовна култура” кн.4 2003г.
Габровци и стопанският подем / Милка Пурел (Габрово 2008)
Габровци на XX век / Милка Пурел. Габрово т. I (2006 – 2 изд), т.II (2003), т. III (2005)
Годишник на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” за 1987 (1992)
Девето предание за заселването на Габрово. / Н. Стойков. Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово, бр. 7, 29 /1933г.
Девическите училища в плевенския край през епохата на Възраждането / в ИМСЗБ - 1/1977/ Цв. Симеонов, М.Атанасова,
Димчо Дебелянов, Н. Лилиев... в спомените на съвременници (сборник 1967)
Димчо Дебелянов. Съчинения в 2 т. Т.II (1969)
Дисертации защитени в чужбина от българи (1878-1968) / Михаил Лазаров, Йота Данчева (1971)
Дневник на Станимир Станимиров за образованието на Цар Борис III и Принц Кирил (С 2002)
Доц.д-р Антоанета Запрянова: Най-важното за авторите на габровската историопис е, че са добросъвестни изследователи. 100 вести, 2.12.2014
Дунавска България и Балканът / Феликс Каниц
Държавен архив – Габрово Ф 5к, оп2 , ае60 л.2-3
Един завет бр. 1 / 2006 / Летец и педагог. За Г.Й.Пашев / Н.Дичев
Един завет, бр. 6/1996 Спомени на репресиран офицер / Рачо Станимиров
Ек бр.2 / 2002 Пристан за човешкото (за В.Георгиева - Ротшилд)
Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници / сборник под редакцията на Хр.Темелски (С 1995)
Енциклопедия България (БАН)
Енциклопедия Дарителството т.II. Дарителски фондове и фондации в България, 1878 - 1951. София, стр.295
Житие святаго Григория архиепископа омиратскаго, Белград 1852; / спомоществуватели
За Широка лъка с любов / Дамян Каров (1998)
Златна книга на дарителите на народната просвета /С. Велев 1907
Златните габровци / Петър Проданов (Гб 1994)
И аз бях на този свят / Ив. Пачников, (Русе 1993)
И живя в мир владетелят Иван Асен II / Борис Брайков
Иван Вазов - жизнен и творчески път/ Величко Вълчев (2005)
Ив. Вазов – избр. Съчинения т. 17. драми „Ивайло”
Ив.Вазов – събрани съчинения т.19
Иван Вазов Събрани съчинения / том 14, Нова земя (С 1977)
Иван Данов – родословия на 134 плевенски рода – ръкопис, РИМ-Плевен
Из архивата на Найден Геров / БАН (1911)
Из българската културна история / Кръстю Крачунов (1953)
Из Културното и обществено минало на Габрово /д-р П.Цончев (1934)
Из стопанското минало на Габрово / П.Цончев (1929);
Известия на БАН – Централна библиотека / 1959
Известия на библиотека Априлов – Палаузов (Габрово) – поредица спомени на Станимир Станимиров 1936-1943г.
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово бр.12.1944 / Последните писма на Станимирова / Илия Габровски
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово бр.5, 1943 / Ст.Станимиров
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово, бр. 28 /1933г/ .Произход на привилегиите, които е имало Габрово при турското владичество. / Н. Стойков.
Известия на БИД / 1905/1
Известия на Българското историческо дружество 1977
Известия на Българското историческо дружество т.26/1968
Известия на института по история т.14-15/1964
Илюстрация светлина 1917 юб.кн.
Имало едно време в Габрово (илюстровано издание с архивни фотографии от старо Габрово / Даниела Цонева, Момчил Цонев (С 2008)
Иордан Йовков – документи и свидетелства за живота и творчеството му / Димо Минев (1947)
Исторически преглед 1959/6 Български търговци в Австрия
Исторически преглед 1962/1 Априлов в Брашов
Исторически преглед 1970/5 Българите в Брашов
Исторически преглед кн.6. 1959г. / Нови сведения за миналото на български селища през XV – XIII век. / Руси Стойков
История и култура на България в дати – Възраждане (ВТ 1997)
История на българската емиграция в Северна Америка т.1./ Ив. Гаджев (2003)
История на българската журналистика (1844-1877, 1878-1944) / Г. Боршуков (1965)
История на българския театър т.1. / Г. Сагаев, В.Стефанов (1997)
История на Габрово / Стр.Димитров и колектив (С 1980г.)
История на града Габрово и габровските въстания / Братя Гъбенски (1903)
История на града Плевен до освободителната война / Юрдан Трифонов (1933)
История на Народната библиотека в София по случай 50-годишнината и (1879-1929) / Велико Йорданов (1930)
История на нашето занаятчийство до освобождението / П.Тишков (1922)
История на Плевен. Възраждане и освобождение / Мих. Грънчаров (Пл 2001)
История на Софийския университет „Св. Климент Охридски” / Мих. Арнаудов (1939) стр.44, 59
Кавалерийска мисъл, 1938. Станимиров Тодор Н. Мисли върху подбора и обучението на свързочния войник в конницата.
Казак алаят на Чайковски. Исторически материали и критически бележки / Ив. К. Стойчев (1944)
Казанлъшки исторически музей “Искра” - експозиция
Казанлъшкият край през Възраждането / Пенчо Пенчев (С.2005)
Калофер в миналото / Никола Начов
Карлово.История на града до Освобождението / Ив.Унджиев
Кипежът. Книга за София (1878-1884) / Петър Мирчев (1971)
Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев) – дикументи и материали (С 2005)
Книга за българските хаджии / Светла Гюрова, Надя Данова (С 1995)
Книга за българските чорбаджии / Милена Стефанова (С 1998)
Книга за София. Събития, случки, спомени / Петър Мирчев (1979)
Константин Величков – събр. съч в 5 тома т.4 (1987)
Константин Кисимов. Спомени / Н. Бъчварова (1999)
Морски вестник / 22.12.1999 / Корабостроителят първопроходец (за инж. Ив. Родев)
Краезнанието в Габровския край / сборник (С 2000)
Кратка елементарна геометрия, Прага Ив. Гюзелев 1873; / спомоществуватели
Критически издиряния за историята бъкгарска / Юрий Венелин - 1853г. в превод на Ботьо Петков; спомоществуватели
Кръщение на българското царче / Хр. Попов (1936)
Култура и политика. България в навечерието на балканската война / Райна Манафова (1987)
Към Одрин и Букова глава / Ал.Марков, Нашата конница, 1923, кн. 7
Към Скопие – Прищина / Петко Иванов (1969)
Къщата на спомените. Дечковата къща / Брошура (2006)
Л. Каравелов – избрани съчинения в 12 т. – т.2
Легенди за габровския край / Илия Габровски (С 2002)
Лекции по история на българския драматичен театър, ч.1, /Пенчо Пенев, 1959
Ловеч и ловчанско / сборник в 7 книжнки 1929 - 1938
Македония, IV г. бр 59, 19.06.1870
Материали за изучаване на учебното дело в България (1929)
Моето пътуване по Стара планина у животопис на някои български стари и нови воеводи / П. Хитов
Мъдростта на старите чаркове /Младен Цонев (С 1976)
Напредък (1876 /18.09)
Народен театър Ив. Вазов - летопис / Ник. Вандов (2004)
Народна просвета в България. Някои от зидарите на националната култура /Кръстю Крачунов (1937)
Наручна священическа книга Белград 1874; / спомоществуватели
Научен архив на БАН ф.10к.,оп.1,а.е.9,10,16 – Станимир Станимиров
Нашата конница, 1922-23 – бр 5-6 стр 12. Станимиров, Никола Р. Цел и средства за възпитанието на войника [от конницата]
Нашата конница, 1920-21 – бр 10 стр 2. Станимиров, Никола Р. Офицерът не е инструктор, а възпитател.
Нашата конница, 1923, No 2—3, с. 8—17. Станимиров, Никола Р. Офицерът след поуките [от войните 1912—1918 г.]
Нашата конница бр8/1928 Ген. Никола Станимиров
НБКМ Ориенталски отдел ВД 97/12
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 45/29
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 89/57
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 93/26
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 97/12
НБКМ, Ориенталски отдел ф. 179/ а е 187
НБКМ, Ориенталски отдел ф. 180/2,3 анотации
Незабравените. Габровски възрожденци в Букурещ през XVIII и XIX век / Лучия Пъцан, Лука Велчов (С. 2012)
Неизвестно за известни български родове. Част 3 / Мариана Първанова (С.2010)
Неофит Бозвели, Г.С.Раковски, Добри Чинтулов, Бачо Киро Петров, Васил Друмев – в спомените на съвременниците си / Ил.Тодоров, Татяна Пекунова - сб. (1979)
Непознатата България. Хора и събития (1878-1944) / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2006)
Непознатата София / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2005)
Непознатият българин (1878-1944) / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2008)
Никола Танев. Спомени (1971)
Николай Лилиев / Г. Константинов (1963)
Николай Лилиев всред своите приятели / Г. Константинов (1971)
Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив / К. Вузвузова – Каратеодорова, К. Василев (1963)
Опит за психологически анализ на нашия обществен живот / д-р Н. Кръстников (1922/ 2 изд.2008)
Опис на регистри от истанбулския османски ахив към ГДДА на Р, Турция / Евгений Радушев (1996)
Опис на сбирка „Портрети и снимки” НБКМ
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на БАН / Хр. Кодов (1969)
Опис на старите печатни български книги (1802-1877) /НБКМ 1923
Офицерският корпус в България 1878-1944 / Румен Руменин
Парашутната дружина. / И.Мечков, Н. Костадинов. (С1998)
Парола "Сабя". заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936 / Г. Марков (С.1992)
Периодическо списание на БКД 1902г. т.63/ Приписки и бележки с летописен характер. / Ю.Трифонов,
Периодическо списание на БКД 1905г./ Поземлената собственост и войнишките бащини в турско време / Л.Милетич.
Периодическо списание на БКД в София 1905г. / Исторически принос за „войниганите” при турската войска от 1374год. дори до 1839 год. след р.хр. до Танзимата / Д.А. Ихчиев.
Периодическо списание на БКД, 1903. / Екскурзия в Габрово / Й.п.Георгиев
Петко Д. Петков. Живот между два изстрела / П. Генов, Д.Димитров (1980)
Печатите от епохата на българското възраждане / Анна Рошковска (С 2002)
Писахме да се знае / Венц. Начев, Н. Ферманджиев (1984)
Писмата в културата на българското Възраждане / Румяна Дамянова (1995)
П.К. Яворов - събрани съчинения т.3. (1978)
Плевен / Б.Андреков (1973)
Плевен. Историческо и съвременно развитие / Арх. С. Бракалова (2009)
Плевенска църковно-общинска кондика, НБКМ, БИА – IIA 7779
Плевенската епопея 1877 / сборник (1977)
Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза / М. Калицин, К. Мутафова (ВТ 2012)
Помен за Ивана Вазов: Сборник за траурните чествания/ Стилиян Чилингиров (1922)
Портретът през българското Възраждане / Бл. Иванова, Р.Симеонова (с 2001)
Право, г.V, бр.7, 11.04.1870
Пътеводител по фондовете на Научния архив на БАН / Цв. Антова, Д. Коен (1951)
Ратниците – национализмът в сянката на фашизма /Д-р Никола Алтънков
Регионален исторически музей Габрово, отд. Възраждане, инв. N 400 л. 7-9, 11-17
Родознание кн. 2/1996
Родознание 4/2009. Б.Станимиров. Плевенски възрожденци - вероятни потомци на албански владетелски клан.
Родознание 3-4/2010. Б.Станимиров. Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XII - XVIII век.
Родознание 3-4/2013 Б.Станимиров. Легенди и предания за основаването на Габрово
Родолюбие /сп. За българите в чужбина (1988)
Родът на Христо Ботев / Петър Чолов (С 2000)
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Благодетелят на габровските църкви / М.Димитрова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Габровските занаятчии и търговци за утвърждаването и развитието на Българската православна църква през XIX век. / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Дейци на Българската екзархия от Габровско / Хр.Телемски
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Из документалното наследство на габровската църква „Успение Пресв. Богородицьй” / М.Димитрова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Посмъртни портрети от Христо Цокев / Благовеста Иванова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) /Габровското духовенство през Възраждането / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) /За вноса на руски църковни книги в Габрово през XIX век / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на исторически музей – Габрово (ВТ 2000г)
Светове / Алексей Сегренски (1970)
Свята памет (1750-2000) / Васил г. Капушев (Смолян 2000)
Сказание за долината на Розите /Петър Константинов (С 1983)
Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени (1993)
Славянска беседа (1880-1930) / юбилеен сборник
Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово / Христо Темелски (2004)
София през XIX век до освобождението на България /П. Динеков (1937)
София през вековете / А. Монеджикова (1946)
Сп. Развигор / 17.02.1923 / Ст.Станимиров: Бил ли е Левски дякон?
Сп. Роднина 1938г. (ред. Б.Филов, Б. Йоцов) 1941/4
Спомени / Тома Васильов
Спомени / Дим. Пешев (С.2004)
Спомени за летци от Въздушните на Негово Величество войски (С 2008)
Спомени из моя живот или моята биография / Дим. Маринов (1992)
Спомени, дневници и писма / Иван Радославов (1983)
Спомени. писма и документи, публицистика / Димитър Душанов (С 1989)
Старо Габрово и пътищата около него/ К. Койчев (Гб 2010)
Столица на оцелелите / Ив.Радев (1984)
Страници из православното минало на Габрово / А.Ангелов (Гб.2014)
Строителите на съвременна България / Симеон Радев
Стряха над Янтра (Антология: Книжовници и писатели от Габрово )/ Минчо Г. Минчев (1993)
Типикон, московска синод. типогр 1838г. храм Св. Успение Богородично – Габрово (приписки)
Традиционни обществени структури и исторически личности в габровско XII-XIX в. / сборбник (Гб 1997)
Традиционни обществени структури и исторически личносто в габровско XII – XIX в. (сборник Гб 1997) / Социопрофесионална структура на населението в габровско XII-XIX век / Лъчезар Цепов
Традиционни обществени структури и исторически личносто в габровско XII – XIX в. (сборник Гб 1997) / Развитие на селищната система в Габровска XII – XIX век / Добромир Търновски
Требник . Московска типография 1840г. храм Св. Успение Богородично – Габрово (приписки)
Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време (С 2007)
Тунджанци през Драва и Мур (С 1978)
Утро, бр 3654 / 25.09.1921 (Една сбъдната мечта)
Учебното дело в Плевен и плевенския край през възраждането / Мих.Грънчаров (Пл 1993)
Училищен преглед. „картини из ученическия живот”
Хаджипаковият род / М.Атанасова в сб. „Родове на основатели на плевенски революционен комитет и диарбекирски заточеници” (Пл.1995)
Хора и рози / Атанас Гърков (I част – ВТ 2001; II част – С 2003)
Храм-паметник "Св.Александър Невски" / Румяна Радкова (С 1999)
Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство) / Юлияна Шулекова, Красимира Чолакова, Прот. Христо Цанков (Гб 1998-2001)
Храначът на магаретата - житие и страдание на Св. Онуфрий Габровски / Хр. Буковски (1993)
Хроника на едно царуване; т.1. / Иван Йовков (1989)
Цариградски вестник бр. 411/27.12.1858г.
Цариградски вестник. г.11.бр.25
Цончо Родев - един живот за България / Соня Келеведжиева
Църковен вестник 1943 / 7 / За Ст.Станимиров / Л.Тотев
Църковно исторически архив / 1986
Църковно - народният събор от 1871г. / Хр. Темелски (2001)
Чардафон велики / сборник А.Ангелов, Г.Танев, (Гб 2006)
Чорбаджийството в българското общество през възраждането / Мих. Грънчаров (С 1999)
Чужди пътешественици за народностното съзнание у българите през XV-XVIII век/ Мих.Йонов.
Широка лъка – просветно огнище в Родопите / Дим. Георгиев (1947)
Юбилейна книга на град София 1878-1928
*
Чуждестранни издания:
Украiньский iсторичний журнал (АН Украйна) 1-6/1974 стр 74
Sehrengiz (Бурса, Турция) - бр8/2010
Amtliches, Verzeichnis der Lehrer, Behorden, Beamter und Studirenden-1889. Friedrich-Schiller-Universitat Jena, стр.
Almanach de Gotha 1926 стр.820
“Nationalitе d'origine et de l'acquisition de la nationalitе d'aprеs la lеgislation bulgare” Facultе de droit de l'Universitе de Paris, 1909. (these doctorale)
Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.7, 1911) p. 419 – Bulgarie . Competence des tribunaux de la Rumelie Orientale (1905)/ Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.8, 1912) p. 442 – Bulgarie / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.9, 1913) Effet de la possession d’un passeport delivre par les authorites competentes d’un Etat etranger sur la prevue de nationalite (1906) / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
Die unierte Kirche in Mazedonien. Rudolf Grulich. 1977- стр 52
The Ukrainian review Association of Ukrainians in Great Britain, Ltd., 1963, т.11 стр 30
Textile technology digest Institute of Textile Technology (Charlottesville, Va.) Том 37 стр 35
Slovansky prehled Knihtiskarna F. Simacek, Praha 1939 т31 стр68
The trial of Nikola D. Petkov, USA - Ministry of Information and Arts, 1947, стр 90, 107, 204
Historische Bucherkunde Sudosteuropa. Mathias Bernath, Gertrud Krallert Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1980 стр1664
Ostkirchliche Studien Augustinus-Verlag., 2006 Том 55 стр219
Theologische Realenzyklopadie Horst Robert Balz, Gerhard Krause, Gerhard Muller; Walter de Gruyter, 1981, Том 7, стр 371
The Journal of modern history, Bernadotte Everly Schmitt; University of Chicago Press., 1937, стр 352, 359
Bulgaria: past and present: proceedings of the First International Conference on Bulgarian Studies, held at the University of Wisconsin, Madison, May 3-5, 1973, American Association for the Advancement of Slavic Studies, стр 91
Bulgaria past and present: studies in history, literature, economis, music, sociology, folklore & linguistics; Thomas Butler, University of Wisconsin-Madison, American Association for the Advancement of Slavic Studies; American Association for the Advancement of Slavic Studies, 1976, стр 91
The entry of the Slavs into Christendom. A.P.Vlasto; Cambridge Univ. Press 1970. стр. 420
The Slavonic and East European review , University of London. School of Slavonic and East European Studies, 1948, Том 27 стр. 260
Louis Renault (1843-1918): sa vie-son ?uvre; Paul Fauchille; A. Pedone, 1918, стр33
Partie opozycyjne w Bulgarii 1944-1948; Jerzy Jackowicz; Instytut Studiow Politycznych Polskiej Akademii Nauk, 1997, стр 153

*