вторник, 25 януари 2011 г.

Родови връзки между фамилиите в българския възрожденски елит (XVIII-XXвв)


Борис Станимиров

Едно от сериозните бели полета на българската историография е родовата история.  Повечето исторически публикации приличат на нещо средно между биографичен справочник и хроника  – описват отделни лица или отделни събития като независими едни от други. Все едно, че тези изявени хора са паднали от Марс, а събитията, които са сътворили са им хрумнали докато са засуквали мустаци по къра. Все едно, че семейната и родова среда, домашното възпитание, и личния пример не са формирали големите личности на Възраждането. Доскоро този подход обслужваше господстващата историческа доктрина – представянето на историята като дело на стари (чорбаджии изедници и турски мекерета, които със сламка пият потта на трудовия народ) и млади (революционери, луди глави, които предимно се занимават с умиране от глад, жалене на народа, точене на овчарски ножове и обичане на Русия). Някак си много им се искаше България да няма елит, събитията да възникват така от “широките народни маси”. Може би тъкмо поради тази причина умишлено се неглижира родовата история и генеалогията. Защото само един бегъл поглед на родословията на възрожденските ни дейци ще покаже, че всички “луди глави” без изключения са издънки на тежки богати фамилии,  че след освобождението  русофилите са “старите”, а “младите” са яростни русофоби. Ще се види, че цялата ни нова история е дело на 200 – 300 видни рода, които имат материалното положение, образованието, социалната тежест и самочувствието да формулират национален проект и да жертват сили, средства и живот за неговото осъществяване. Ще се види, че историческите събития се раждат в дузина балкански градчета, всяко от които има десетина авторитетни фамилии, които при това са забележително консервативни по отношение на браковете си – женят се  помежду си, с хора същата черга. 

Чрез   баба ми Мария и нейния дядо Иван Кескинов, Станимирови и останалите изредени в този блог родове се сродяват с голям комплекс от родствени връзки между най-видните представители на българското Възраждане и следосвобожденския елит на Третото българско царство.
 Централно място в тази родова схема има големият карловски род Пулиеви, който е сроден с голяма част от изявените фамилии на подбалканските градчета. Самият род Пулиеви води началото си от трима братя – боляри от Арбанаси, които дават началото на три големи рода – Полизу от Влашко, Пулиеви от Карлово и Бракалови от Калофер. Основната част на информацията е анализирана и издадена от Петър Чолов в книгата му „Родът на Христо Ботев”. Поради огромния обем информация, ще маркирам само някои от връзките с най-именитите личности.

Братът на Иван Кескинов, х.Стоян Кескинов от Карлово се жени за Катерина, дъщеря на Хито Папазоглу – чорбаджия от Калово (не е известно да е роднина на казанлъшките Папазоглу). Нейната сестра Неда Х. Папазоглу е жена на Иван- Горан Т. Пулиев – син на Тодор Н. Пулиев и Мария Нектариева, сестра на Архимандрит Кирил Нектариев). Синът на Иван Горан и Неда, Богдан Ив. Горанов има 2 дъщери: Мина, майка на артиста Сава П. Огнянов и Екатерина (Ека) – жена на Хр. Караминков и майка на Иван Хр. Караминков, който се жени за дъщерята на Димитър Греков, Райна. Син на Иван и Райна е известният юрист, покойният Ал. Караминков.

Друг син на Тодор Н.Пулиев и Мария Н. Нектариева е Христо Т. Пулиев. Той има 2 деца – Мария и Никола. Мария е жена на Найден Геров, а тяхната пък дъщеря Рада е съпруга на Министър-председателят Теодор Теодоров.; Никола Хр. Пулиев има дъщеря Мария, жена на Иван Евстр. Гешов, сроден с целия Копривщенско –пловдивски елит на родовете Гешови, Доганови, Чалъкови, Вълкович, Каравелови, Каблешкови. Децата на Мария и Ив. Гешови са: Евлоги, баща на Мария, баронеса Ристон (Фр), Евстрати, съпруг на Ана Губиделникова и Харитина – жена на Дим. Яблански и майка на Мария Евстати Паница.

Третото дете на Тодор Н. Пулиев и Мария Нектариева – Евдокия е жена на Георги Недев от Митиризово, а техни деца са братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Освен Мария, архимандрит Кирил Нектариев има още една сестра – Ана, омъжена за Петко поп Атанасов. Техен син е даскал Ботьо Петков, баща на поета Христо Ботев и братята му, сред които изпъква и ген. Кирил Ботев. Семейството на Христо Ботев е свързано и с още интересни хора – майката на поета Иванка е дъщеря на Стайко Дрянков и Тота Бурмова, а сестра и Мария е женена за Димитър Лолов –тяхната дъщеря Гина е женена за син на Ал. Стамболийски, а сина им Желязко е баща на актрисата Татяна Лолова.

Не по-малко интересни са родствата на брата на Ботевия дядо – х.Гено поп Атанасов. Неговите 4 сина (чичовци на Ботев) са както следва: Димитър, чиято дъщеря Дода е жена на К. Хараламбов – братовчед на Васил Левски;  Атанас, чийто син Иван е мъж на Ст. Е. Вазова – братовчедка на Иван Вазов и неговите братя прославените генерали Владимир Вазов – героят от Дойран  и Георги Вазов – героят от Одрин; Тачо, мъж на Нона, сестра на Иван Богоров; Брайко, чиято внучка Ана е женена за ген. Владимир Заимов, син на апостола Стоян Заимов

Жената на Христо Ботев – Венета е племенница на Панарет Рашев –архидякон на Вселенската Патриаршия, по-късно митрополит Панрет Пагониански.

Това е само малка част от родствените връзки на възрожденския елит.

Няма коментари: