Източници за родовото проучване: Родословие на Станимирови, съставено през 1958-1960г. от Марко П. Родев и допълнено с данни и графични схеми от Никола Р.Станимиров; библиографско изследване на архивните фондове на Станимирови в НБКМ и НА-БАН; проучване архивните фондове в Ориенталски отдел на НБКМ, Отдел стари издания и ръкописи на НБКМ, РИМ-Габрово, ТДА-Габрово, Национален музей на образованието, Априловска гимназия ; изследване на трудовете на Ст.Станимиров; пълен библиографски обзор на публикации за представители на рода; интервюта с членове на фамилията; семейни архиви и др.
N.B. Датите на публикациите са фиктивни, за да се спази желаната последователност на статиите.
Най-горе са последните публикувани материали и съобщенията за предстоящи публикации, както и актуални събития и годишнини. След тях хронологично е представена историята на Станимирови. Накрая са представени родословията на сродените фамилии.
Приятно четене!
*
За коментари, въпроси, препоръки или допълнителна информация:
bstanimirov@mail.bg
*
Муфассал (подробен) регистър на жителите мъже на гр. Габрово съставен през 1515 (1) по времето на Султан Селим I "Страшния" (1512-1520)
"Хасове на Негово височество Пири Мехмед Паша (2)...
Муфассал регистър на жителите – задомени и неженени младежи на с. Габрово, както и данъчните постъпления на селцето, съставен през 1544г (3) по времето на Султан Сюлейман I "Великолепния" (1520-1566). 
Станимир, син на …[?]джи 
В Народната библиотека Св.Св. Кирил и Методий се намира един ръкопис от XVIII в. т.н. Станимиров писмовник. Написан е от през 1783г. Ръкописът е дарен на библиотеката през 1935г. от Станимир п.Стефанов Станимиров, който казва, че го има от дядо си. Заведен е във фонда на Славянските ръкописи под номер 1281 и е описан от Маньо Стоянов и Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека т.IV, София 1971, с.99. Аз научих за него от книгата История на Габрово (проф. Стр.Димитров и колектив, изд ОФ Сф 1980). Ето какво пише там:
Станьо нарисувал схемата на техническото съоръжение и изработил макети и четежи на отделните му части. В самия край на XVIII или в първите години на XIX век нашият предтеча се завърнал от Брашов, заселил се в бащиния си дом в Габово и в ковашката работилница започнал да произвежда непознатите по нашите земи чаркове. Къщата му се намира тъкмо там, където се кръстосват ковашката и сахатчийската улица – най-рано заселените улици, около които израства града.
Дотогава Габрово не са плели гайтани. Това се е правело в Калофер и Карлово. Затова, когато в началото на 19-ти век Станьо започва производство на чаркове той намира пазар за тях в подбалканските градчета. В Габрово започват да плетат гайтан едва през 30-те години на века.
След като новият занаят потръгнал, Станьо станал майстор - чаркчия. Тогава, добил ново самочувствие започнал да се подписва с пълното си име - Станимер чаркчи. В записка от Габрово от 1818г. има подпис „….чаркчи”. Имаме всички основания да смятаме, че този чаркчия чието име за съжаление не се чете, е нашият прадядо. Това предположение наскоро се потвърди от безспорен документален източник - поемата "Горски пътник" на Г.С. Раковски. В списъка със спомоществувателите е записан Стефанъ Станимер Чаркчийски - бъдещитя поп Стефан.
Станимер имал брат - Петър, търговец в Букурещ, а той - син Христо. Последният фигурира в тефтера на поп Стефан от 1858 като Христо чичов, с който орташки въртят дюкян, а в една от църковните книги на черквата Успение Богородично има записка за смъртта му от по-късно същата година „1858 октомврия Христо Станимиров намерися”[1]
Известните версии за появата на гайтанджийския чарк
Извън родовото предание на Станимирови в краеведската литература са описани и още няколко версии за появата на първия чарк. Всички те са доста неясни, противоречиви и преплитащи се. За пълнота ще представим и тях:
В книгата на д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово”[2] в забележката на стр. 283 е казано:
“… Според думите пък на габровеца Станимир Станимиров (син на поп Стефана Станимиров), бивш учител и директор в София, чаркът е бил пренесен в Габрово от неговия прадядо на име Станимир, който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в трансилванския град Брашов, откъдето го е донесъл: дребните части на чарка цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиада ..”
В личния екземпляр на книгата, принадлежал на Станимир Станимиров, който се намира в библиотеката в полето до този пасаж има приписка. Думата "прадядо" е задраскана частицата "пра". Станимиров е записал: Прадядо ми се е казвал Петко. Станимир е работел в собствения си дом на ул. Опълченска. През двора и градината се отивало в бояджийницата. [последното по повод твърдението на Цончев, че не се знае къде са били работилниците]
В същата книга , стр. 282. 283 и 285 е казано:
“…В края на XVIIIвек и началото на XIX в. Габрово е имало тесни търговски връзки с Трансилванския град Брашов… като любознателен, съвестен и предприемчив (някой си габровец ), каквито са били и каквито са габровците се запознава добре с неговата (чарка) направа, изработва модел и на обратен път за Габрово го пренася….кой е бил този, който пренесъл чарка не се знае положително…през 40-те години на XIX век в Габрово са правили чаркове някой си Станимир, Георги Бояджият…..”
Тук отново има приписка от Станимиров:
"Този Станимир е моят дядо. После той става и гайтанджия със собствени чаркове на Михальовото. При него работел и баща ми. В Габрово до скоро съществуваше бояджийницата им с кюповете и огнището. Тя бе на пътя за Гунин кладенец срещу (на изток) х. Неофитовото училище."
В книгата на Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.) на стр. 121 пише:
“…Изглежда споровете между старите гайтанджии в Гарбово са били доста ожесточени, защото в изясняването на произхода на чарка се намесва и трета личност- Ст. Станимиров, който твърди пред историка, че чаркът бил пренесен в Габрово от неговия прадядо, , който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в Брашов. Дребните части на чарка донесъл цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиат ..”
Друга габровеска версия сочи, че роднина на габровеца Кесария Паров донася чарка Тя кореспондира с една от калоферските версии, изложена по-долу.
В книгата “Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”[4] на Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996) на стр. 92 пише:
“…В началото на XIX век неизвестен габровец донесъл от Немско чрез гр. Брашов модел на дървен чарк, който габровските занаятчии приели с голям интерес. Находчивите габровци проучили модела и вместо от дърво, започнали да изработват чарковете от желязо за нуждите на занаятчиите гайтанджии. Появила се нова разновидност на занаята железарство- чаркчийството…”
В същата книга на стр. 219:
“..Габровските майстори- железари започват изработването на гайтанджийски чаркове. Това производство е много трудоемко, за 6 месеца трима работника изработват 10 чарка. На сложността на производството и нарасналото търсене на тези машини за плетене на гайтани съответства и високата чиста печалба, която получават собствениците на работилници – 150 – 200 гроша, при положение, че един чарк струва 1200 до 1300 гроша. До освобождението в Габрово има 6 работилници за производство на чаркове, част от тях се монтират в града, останалите се продават в Карлово, Калофер и др. гайтанджийски центрове…”
Калоферската версия не споменава името на Станимир, но като път на чарка съвпада с родовата. В книгата си “Калофер в миналото и днес” Никола Начов пише: “ Д.Хаджигендов разправя, че кога след Наполеоновите войни Минко Караминков се прибрал от Виена в Калофер, направил дървен модел за чарк (такъв Минко бил видял във Виена), пратил го в Габрово, та го направили железен, и тъй оттогава почнали да плетат гайтан в Калофер. Дядо х.Д.Паничков пък разправя друго. Кога се поумирило от кърджалийте и хората почнали да се връщат в Калофер, Бели Йото (Бели Иван) донесъл от Влашко чарк да плете гайтан осмак…Габровецът Кесария почнал да прави чаркове за гайтан осмак и дванадесетник. Той бил голям майстор: правел часовници и от дърво…” Тази версия по интересен начин кореспондира с монограмния, за съжаление неясен надпис върху корицата на Станимировия писмовник „БI” и „Бейоте”, което би могло да бъде разчетено като “Бел Iото”. Като добавим и странното месторождение на Станимер чарчки – Калофер (описано еднозначно в родовото предание) се получава преплитане между двете предания и материал за допълнителни проучвания.
Според карловските краеведи, през1805г. габровеца дядо Христо донася чарк- осмак в Карлово. Това потвърждава габровския произход на чарка и в същото време по любопитен начин кореспондира с името на Станимеровият братовчед.
Печатът на Станимер чаркчи
Печатът открих в единственото по рода си илюстровани изследване „Печатите през българското Възраждане” на Ана Рошковска. Малко над него на същата страница от изследването фигурираше печата на Йонко х.п.Силвестрия, син на тъста на майстор Станимир –архим. хСилвестрий Йончов. Самият „станимиров” печат е изобразен сред няколко други печата на различни хора, правени в търновско ателие през първата половина на 19-ти век. Под него пише, че е с неизвестен собственик. След като прочетох внимателно изследването, както и наличната родова информация стигнах до изводът, че вероятността този печат да е на майстор Станимер е много голяма.
Домът на Станимер чаркчи
И така, майстор Станимир пристигнал от Брашов и се заселил в Габрово, където създал семейство и започнал чаркчийския занаят. Не знаем нищо за жената на майстора. Съдейки по факта, че по-малкия им син се казва Рачо, можем да предположим, че е била габровка. Станимир (#1) има шест деца – двама сина: Стефан (#21) и Рачо (#22) и четири дъщери: Станка (#23), Радка(#24), Велика(#25) и Наца(#26). От тях тръгва разклоняването на рода. Заселването на Габрово започва от извора Топлика и първата улица т.нар. Ковашка, минава от Топлика, покрай “Палаузовото училище” до Влайков геран. Тъкмо на тази Ковашка улица се намира известната като “Поп Стефан Станимировата къща”[5] . През 2005г. при посещение в Габрово се срещнах с Даниела Цонева от историческия музей в града, която е изследвала Габровските квартали и с нейна помощ локализирах попстефановата къща – Става въпрос за днешната ул “Опълченска”N 24 на кръстовището на улиците Опълченска и Никола Палаузов Съседната къща - близнак, залепена до тази на поп Стефан е на поп Рачо (ул Опълченска 24А). За нея знам от баба си Мария Станимирова. Имах възможност подробно да заснема и нарисувам вече полуразрушената къща. Няколко месеца по-късно къщата беше разрушена. Жената на поп Рачо - Параскева Влайкова очевидно е от рода, дал името на Влайков Геран, който се намира съвсем наблизо. От спомените на първият български Министър-председател след Освобожеднието Тодор Бурмов става ясно, че през 40-те години на 19-ти век, преди да се запопи Стефан Станимиров е пътувал до Влашко и е продавал ножове[6], което потвърждава наличието на ковашка работилници. Логично е ковачът – чаркчия майстор Станимир да е живял на ковашката улица, където по-късно живеят двамата му сина. За къщата споменава Станимир Станимиров в приписка в полето на цитираната книга на д-р Цончев" Дядо ми Станимир е работил в собствения си дом на ул. Опълченска"
От записките в търговския тефтер на поп Стефан Станимиров се вижда, че към 1858 – 1859 г. майстор Станимир е жив (на 79 г.). Двамата му сина стопанисват орташки гайтанджийски дюкян с чаркове, от който заделят част от печалбата за стария си баща.
В списъка с букурещките дарители, наред с още няколко именити габровци фигурира името Петръ Станимиръ изъ Габрово. Без съмнение става дума за представител на рода Станимирови от Габрово. През 1858 в габровска църковна книга е записано за смъртта на Христо Станимиров, а в тефтера на поп Стефан се среща сметка на „Христо чичов”. Най-вероятно Петър Станимир е баща на Христо и по-малък брат на Станимер Чаркчи. Едно обаче е сигурно: в лицето на Петър Станимиров нашия род има представител сред българската търговска емиграция в Букурещ и участник в съдбоносните усилия тази общност за църковната и национална независимост. Тези данни кореспондират с отразените в дневника на Тодор Бурмов факти, около честите пътувания на търговеца Станьо Станимиров (бъдещия поп Стефан) до Букурещ през 40-те години на XIX век. Явно е, че във Влашката столица е имало представители на рода, които са представлявали търговските интереси на семейството. 
ов към Габрово е дейността му през 1865-1866г. по строителството и освещаването на църквата “Св.Успение Богородично” За градежа на църквата настоятелството наема прочутият майстор Генчо Кънев (Уста Генчо) от Трявна. През 1867г. поп Стефан е избран за архиерейски наместник и заема тази длъжност шест години. Като такъв, той е по право председател на габровската община и носи една от трите части на общинския печат. Взема дейно участие в борбата за цър.jpg)
ковна независимост - съставя и подписва прошения и протести. През 1869г. поп Стефан е делегат за Габровска околия на първия по рода си събор за изработване на „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела в Търновска епархия” През 1871. организира събиране на дарен
ия за новоучредената екзархия. През 1872 г. заедно с Теофил х. Георгиев пътуват за Румъния и се срещат с представители на габровската емиграция. Същата година поп Стефан е упълномощен заедно с тримата габровски чорбаджии Георги и Андрея Хесапчиеви и Денчо Видинли получават пълномощно от гражданите „да действат пред търновския 
мютесариф, после пред валията, а най-после ако потрябва и пред екзар
ха” за дострояването на новото училище (днешната сграда на Априловската гимназия)
През 1875г., Стефан Станимиров посещава Цариград, когато изпраща сина си Станимир за Одеса, на път за Киев, където последния заминава да учи богословие със стипендия от руския Св.Синод..
През 1876г. иконом Станимиров е сред 46-те габровци дарили пари за сираците от Ново село след разгрома на Априлското въстание.
Като председател на комисията, свещеникът развива успешна дейност за дострояване сградата на Априловската гимназия.
През 1888г. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в течение на осем години. На 15 юни 1889г посреща в храма княгиня Клементина, която дарява кристалния полюлей, който и до днес се съхранява. През януари 1893г. от името на настоятелството поръчва ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев от Плевен. (Оградата е унищожена през 1962г.)
По старите богослужебни книги на храма Св.Успение Богородично са запазени голям брой записки на свещ. Стефан Станимиров, по случай различни събития, които са го впечатлили, или просто, за да отбележат че е прочел някоя книга. Така например четем:
На 1859 ноемврия 13, Габрово прнехъ чинь свещенскихъ ази Стефан Станимеръ и са рукоположихъ от Архиепископ Григория Мирилийски. На 1825(3) родился попь Стефан Станимиров септемврия 5 .т
От Габрово попь Стефан когато бегахме от Габрово 1866
Габрово 11 майя 1865 лето развалиха ветата церква усп. Бцьй соградиха настоящата почна да се гради въ 1865 и на 1866 - то 23 декемврия са освети почна са да са служи литур¬гия и просвещенодействие.
На ноемврия 1859 г. приехъ чинь свещеник ръкоположен от митрополит Григория родом грекъ в Тарново.
На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно
27 маия 1897 много дене валя дашь и додоха реките Топлеш и завлякоха много кащи и каменската водениц и разори до основанието. Икономь свещ. Стефан Стднимеров
1873 авг. 26, неделя днес сосъ церковите Богородица и от трите церкви сащо и от калугерките отидохме на новото училище отсреща дето осветихме и утре на 27 августа ще влезат учитилите и ща почнат да предават. За известието писахъ ази Иконом п. Стефан Станимировъ
В две издания от 2001 и 2003г. настоятелството при храма издава сборник * “Храм Успение Богородично в Габрово”, в който са поместени биграфии, снимки и пълни данни за богослужебните книги със записките по тях.
Вече немощен, след 37 – годишна свещеническа и архиерейска дейност, отец Стефан пожелава да се оттегли през 1896г. Починал на 11 октомври 1897г. На погребението му присъства целият град и всички свещеници от околията.
Тефтерчето на поп Стефан
От споменатите вече проучвания на Даниела Цонева за рода Станимирови научих, че в Български исторически архив към Народната бъблиотека “Св.Св. Кирил и Методий съществува фонд с ахиви на поп Стефан Станимиров. Респектът към институцията, пълната ми неопитност в работата с архиви и липсата на време ми служиха като оправдание повече от две години да не се осмеля да мина през тежките врати на библиотеката, въпреки огромния ентусиазъм, който влагах в родовото си изследване. И един ден, почти ненадейно, в работно време по работа минавах покрай сградата и хлътнах в нея. На другия ден вече държах в разтрепераните си ръце тефтерчето на поп Стефан и с леко разочарование се взирах в неразбираемите йероглифи – някаква коварна смесица не черковноскавянски и гръцки букви, които следват без никакъв смислен ред. Прекарах известно време в опити да направя една или друга асоциация, напъвайки се да разгадая някоя дума по отделни букви, но напразно. Без да се усетя, може би 10 минути бях престанал да мисля над буквите, просто се взрах с празен поглед в страницата, когато извенъж, подобно на картина от играта “магическото око” пред мен изплува текста, като чута молитва изведнъж ме връхлетяха думите, като че ли изплуваха от нищото и аз зачетох ситния почерк, който ме върна век и половина назад в двуетажната кирпичена къща в ковашката махала, с мириса на цъфнали люляци, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм и глухия бой на ковашките чукове от задния двор...
1851 8врия: 26 тевтеръ.
1858 октомврия 26
що полагами с рача сирмия
полага рачо като видехми хисапа иса сабра негова сирмия 9 212:
сабрано моя сирмия станюва 8 807
сирмия станюва ирачова 18 010
...
34 оки 300 драма прежда бяла...
938 топа гайтани осмаци искарани
64 лажици за чарковити
...
сабраса сичкото щоса намира в дюгеня
на татя пари дадавами...
След близо 6 години ровене из книги и снимки в търсене на следи от началото на рода ми, в ръцете си държах инвентарния опис на гайтанджийския дюкян, стопанисван орташки от двамата братя, които заделят част от печалбата за възрастния си баща. Педантичният и грамотен опис не отстъпва на никой съвременен счетоводен баланс, термини като недобор, навло, лихва се редуват с кирия, файда, вересия, кусур,сирмия, а сметките свободно преминават от лири турски в минцове, рубли книжни, лири английски, грошове... Тефтерът съдържа няколко записа от 1856 – 1859г. за гайтанджийския дюкян, а останалите страници (общо около 190, като не всички са изписани) съсържат педантични сметки за търговията на поп Стефан с богослужебни книги от 80 – те години на XIX в. Малко са новите данни, които научих от записките, но те потвърдиха някои неща, които досега бях приемал на доверие уплътниха образите на майстор Станимир и пра-прадядо ми поп Рачо, за които има твърде оскъдна информация. Сведения от тефтера, които заслужават специално отбелязване:
- Опис на съдържанието на гайтанджийския дюкян, както и информацията, че двамата братя го въртят на орташки начала.
- Фактът, че майстор Станимир доживява 1859г. Вече възрастен, той не участва в активната търговия, но получава дял от печалбата на дюкяня.
- Информация, че през 1858г. братята са живяли в обща къща, която са ремонтирали, като са слагали подпори.
- За запопянето си през 1859г. поп Стефан плаща на владиката сумата от 25 лири.
- Сред търговските партьори на поп Стефан са Васил Н. Рашеев и Иван Вазов
- Братята дават пари под лихва на редица свои съграждани.
- След запопянето на Станьо под името Стефан през 1859г., Рачо остава стопанин на дюкяна, като поема грижата за финансовата издръжка за баща им.
- Братята наистина притежават воденица, която продават през 70 –те г на Иван Калпазанов за да построи на нейно място фабрика.
- В периода 1887 – 1888г. поп Стефан изпраща пари на сина си Селвестър, който е студент в Киев и Одеса.
- След смъртта на шурея си Тодор х.п. Силвестров, Станимиров всяка година изплаща на вдовицата му и двете му дъщери Кина и Вата лихвата върху известна сума пари, която му е поверена от покойния му търст архим. х. Силвестри. Сметката се води педантично от 1878 до 1889г. Кина се омъжва през 1883г, за което изтегля част от главницата. През 1884г. Вата умира и Стефан разпределя остатъка между майка и и сестра и и закрива сметката.
- По време на следването на сина му Станимир в Киев, поп Стефан води точна сметка на финансите на студента, разходите по следването му.
Освен търговския тефтер на поп Стефан, който има размер на тетрадка малък формат, в архивния фонд се съхранява едно джобно бележниче, на което духовника е записвал имената и требите на своите енориаши. Тефтерчето е безценен родословски източник за населението на махалите Парчовци, Руйчовци, Мечковци, Бакойци, Велчовци, Сирмани, и др. които са изредени по семейства. Във втората част на книжката са записани починалите в града по дати от 1876 до 1879г. Историческите събития в този бурен период могат да бъдат проследени безпогрешно в тази зловеща статистика. След имената на някои от починалите през 1876 пише съсечен от турците, виждат се имена на жители на Ново село, потърсили в Габрово спасение от жестокото потушаване на Априлското въстание. Съвсем отчетливо се вижда големия брой починали казанлъчани през 1877г, когато цялото население на Казанлък бяга в Габрово за да се спасява от турските зверства...над 100 страници имена, които напомнят, че зад историческите събития, които често приемаме като статистика стоят съдбите на конкретни хора и техните семейства.
На една откъсната страница от същото тефтерче е споменато, че свещеника си е купил катърче за 800 гроша от килифарево на 6 юли 1881г., а под записката намерих безценно за нас съкровище – отличен мастилен отпечатък от личния печат на духовника (горе дясно).
В малкото тефтерче ще срещнем имената на роднините на редица известни габровци, като Тиха Бурмичката, архим хСилвестрий Йончев, Тодор х. Силвестриев, Йонко Калпазанов.
На страница 76 един от редовете гласи:
“1878 ... рачо иерей 20 марта братми станимиров”
Този лаконичен запис ми даде съвсем нова информация относно смъртта на поп Рачо, за когото семейното предание и досегашните ми проучвания сочеха че е починал през 1877г. Всъщност пра-прадядо ми е доживял новината за победата в Сан-Стефано и е издъхнал като свободен човек няколко дни след това.
Тефтерите на поп Стефан са предадени на НБКМ от неговия правнук Божидер Марков през 1953г.
Потомците на поп Стефан
Иконом Стефан и Екатерина Станимирови имат четири деца: Станимир(#211), Дона(#212) , Иванка(#213), Силвестър(#214). Дона се омъжва за видния габровски търговец на кожи Йосиф Стомоняков и имат дъщеря Екатерина (#2121), която е омъжена за индустриалеца Никола Хр.Бобчев. Чрез Стомонякови Станимирови се свързват родствено с родовете на Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюзтабанов, Васил Рашеев и ген.Христофор Хесапчиев. (Това е едната връзка с тези велики родове. Другата е през Хаджистойчеви и ще я разгледам по-късно).
Иванка се омъжва за учителя Никола Голосманов (кмет на Габрово 1908-1912г.) и имат син Стефан(#2131) и дъщеря Надежда(#2132). Табакханата в етнографски комплекс Етъра е правена по модел на тази на бащата на Никола, Иван Голосманов от 1865-1870.
Легенда за изворът "Вонещата вода" край Габрово
Силвестър п.Стефанов Станимиров е по-малкият от синовете на поп Стефан Станимиров – роден e на 15 август 1866г. Завършва Априловската гимназия в класа на В.Карагьозов през 1883г. От търговския тефтер на свещеника се вижда, че в периода 1887 – 1888 г. Силвестър пребивава в Киев и Одеса, където баща му му праща пари. Вероятно е представлявал баща си пред Васил Рашеев и другите търговски партньори в Русия. Следващите данни за Силвестър са, че през 1888 и 1889г. е учил природни науки със стипендия на българската държава в гр. Йена (Германия) . Там почива на 10.09.1889г. На неговата памет брат му Станимир посвещава своя "Учебник по историята на Християнската черкова" (1897) На снимката е абитуриент в Апр. гимназия.
Станимир п.Стефанов Станимиров (26.10.1858- 07.01.1943г.) е може би най-изявеният и най-известен представител на рода Станимирови. С блестящо за времето си образование той става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал многобройни важни постове в областта на културата и образованието. Поради голямата му обществена роля и многобройните му публикации, за него е запазен документален материал. Личният му архив се намира в БАН. Тъй като без съмнение цялостния обзор на живота и дейността му се нуждаят от отделно изследване, тук ще се огранича до това да маркирам най-важните и любопитни данни за него.
във втори клас на Киевската Духовна семинария. Станимир Станимиров зами
нава за Цариград с баща си, където с параход продължава за Одеса и оттам за Киев. Семинарията завършва през 1879г. По време на учението си Станимиров има възможността да опознае лично Йосиф Соколски (сн.вдясно), който през този период живее в изгнание в Киев. Това познанство по-късно става повод Станимиров да се превърне в най-подробния биограф на именития духовник. Поради отличния си успех, веднага след семинарията Станимиров продължава обучението си в Киевската Духовна Академия 
(дясно). Докато следва, живее в дома на полския благородник на руска служба полк. о.з. Лавренти Осипович Радкевич. От усилената подготовка за изпитите Станимиров се разболява тежко и без малко не се проваля. Помага му Надежда Александровна Ерофеева, която се грижи за него и го подкрепя да се яви на изпита, който издържа отлично. От Академията Станимиров се дипломира с научна степен „кандидат магистър” по богословие Това му дава право да преподава в руските учебни заведения, но той предпочита да се завърне в България и поема пътя на педагог и общественик.
заминава за 
Цариград, където е деловодител на училищното попечителство при Бълг. Екзархия. Зад тази невинна като звучене позиция всъщност се крие постоянно усилие за откриване и поддържане на близо три хиляди български училища в земите, останали под турска власт, най-вече в Македония. Тази просветна дейност и до днес се смята за най-големият принос на Екзарх Йосиф и неговата канцелария, плод на елегантна дипломация и умело балансиране между различни политически фактори от вътрешно и международно естество. За този си период Станимиров води дневник, който днес се намира в архива му в НА-БАН
След краткия престой в екзархията се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. Някъде тогава се жени за Параскева Босилкова - гимназиялна учителка, московска възпитаничка, родом от Копривщица (за рода Босилкови - виж по-нататък). В кореспонденцията си навсякъде я нарича Паша.
кани Станимиров и някои преподаватели на 3 януари 1888. Станимиров седи срещу княза, а от дясната му страна е графиня дьо Грено (бъдеща г-жа Станчова) познанството с която ще продължи по-късно в Евксиноград. Описана е и интересна случка, която предопределя съдбата на един млад човек. При едно от посещенията си в гимназията, Фердинанд, известен ентомолог остава впечатлен от препарираните пеперуди
на един от учениците и особено от една рядка пеперуда, каквато няма в колекцията си. Князът се поитересувал от момчето и го взел под крилото си – става дума за бъдещият проф. Буреш – директор на Природонаучния музей.
През 1894г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I Станимиров отново заминава за Цариград, където като ректор оглавява новоучредената Цариградска духовна семинария[1]. През трите години, които прекарва в Екзархията Станимиров участва активно в политическите усилия на българите Цариград, близък сътрудник е на Екзарх Йосиф I и остава интересни спомени за живота в Имперската столица, усилията на Екзархията за духовно обгрижване на българските земи останали в границите на империята, дипломацията на Екзарха с турските и българските държавни институции. 
[2]. Този втори цариградски период на Станимиров съвпада с най-активната дейност на българската Екзархия. Тъкмо през тези години е изградена Желязната църква Св. Стефан , на мястото дарено от Стефан Богориди, където преди това е имало неугледна дървена сграда. Станимиров е част от усилията на екзархийската общност по строителството на този уникален храм.
Преславски. Станимиров отговаря за подбора на преподавателите, програмата и контролът над целия учебен процес на князете, за което докладва лично на Царя. В този период семейство Станимирови става част от близкия дворцов кръг, присъства постоянно на баловете в двореца и се радва на специално внимание на Царя, царица Елеонора, князете и княгините, за което съдим освен по спомените и по обилната кореспонденция чак до края на 30-те години. За целият период на обучението Станимиров води подробен дневник, който наскоро бе издаден[3]Дневникът в своите над 250 страници разкрива дейността на Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и наставник на образованието на Царските синове. Акцентът е поставен върху самото обучение, но има и доста описания на атмосферата и взаимоотношенията в царския двор и висшето българско общество от онова време. Станимиров е истински академик - ерудит, който се ползва с доверието на Цар Фердинанд въпреки интригите, в които понякога се опитват да го вкарат негови опоненти. Дневникът се съхранява в БАН[4], и е изследван от ст.н.с. д-р Веска Николова, която е и написала предговора към изданието.
В този период, през 1912 се случва голямата лична трагедия в семейството на Станимир Станимиров – синът му Стефан(#2111), защитил наскоро докторат по право в Париж умира на 26г. от туберкулоза.
През лятото и есента на 1913г. Станимиров живее в двореца Евксиноград, където наставлява обучението на княз Кирил. Всеки ден пише писма до съпругата и дъщеря си, в кото им разказва подробно за живота в двора, за екскурзиите и разходките из Евксиноград и околностите и за преживяванията си от деня. Тези писма са изключителен исторически документ, от малкото преки спомени от царския двор.
През 1914г., когато образованието на князете приключва, Станимиров е поканен от Екзарх Йосиф I и става секретар на Св. Синод. Седалището на Екзархията междувременно е пренесено от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917.
рхеологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество.
Вече 63 годишен през 1921 Ст.Станимиров напуска образователното поприще и последователно за по една година става директор на Народния етнографски музей (до 1922) и директор на Народната библиотека (до 1923) /тогава на ул. Раковска - сградата вляво/ През 1929г, на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява 5000 лв. и основава фонд на името на сина си, от лихвата на който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел.
За Гр.Заслуга” III степен и IV степен; “Св. Александър” III степен и V степен, златен кръст за възшествието на Княз Фердинанд и бронзов медал "за войната срещу Сърбия", както и сръбския кралски орден “Св.Сава”- III ст. (снимките на ордените са от Дворцова свита ) Сръбският орден Станимиров получава след участие в честване на 100-годишнината на Вук Караджич през 1888г в Белгрд, където е официален представител на Българското правителство и откъдето оставя интересен пътепис, цитиран и до днес от редица сръбски историци.
допълнени издания (1907 и 1925г) учебникът съдържа кратки, систематично подредени параграфи за развитието на християнството в Българската държава от преди покръстването на Борис I, включително и за състоянието на църквата по време на турското господство. През следващите години издава още няколко учебника, съгласувано с Министерството на народното просвещение за семинариите и класните училища: История на християнската черкова (1897 изд. Хр.Г.Данов - Пловдив - на снимката), Закон Божи – в две части (1898), Умозрително богословие (1898), Свещена история – Стари и Нов завет (1900). Станимиров посвещава учебниците на родителите си иконом поп Стефан и хаджи Екатерина Станимирова, на брат си Силвестър и сина си Стефан.
Кореспонденцията съдържа писма от и до Станимиров с широк кръг хора, сред които дъщеря му Катя (вълнуващи писма относно годежа и ), князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда – Херцогиня Вютренберг (с княгините кореспондира до средата на 30-тег), Цар Фердинанд, дворцовият секретар майор Куртоклиев, кмета на Габрово и шурей на Станимир – Никола Голосманов, почти всички митрополити, ректора на СУ и др. Служебната част на архива включва известните тетрадки с дневника (в книгата са издадени само записките до 1912г, а те продължават до 1914); дневникът му като секретар на екзархията. В архива за научната му дейност се намират редица статии и трудове на Станимиров, които бяха изредени в творчеството му: кореспонденцията и материалите за биграфиите на Йосиф Соколски и Христо Тъпчилеща, проучване на историята и кондиките на софийсцките църкви, преписка на писмата на възрожденските дейци до Найден Геров, цялата кондика на Троянския манастир и др. Особено интересни за мен беше обстойната кореспонденция, която Станимиров води с жена си Паша и дъщеря си Катя през 1913-1914, когато пребивава в Евксиноград с князете. Част от писмата са писани докато гостува във вилата на сем.Станчови. Писмата описват дворцовата атмосфера и ако един ден бъдат издадени, със сигурност ще представляват интерес за любителите на епохата. В Бълкарски исторически архив към Народна библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” се съхранява архива на бащата на Станимир – поп Стефан Станимиров. Всъщност две от 5-те архивни единици съдържат документи за Станимир – кореспонденция с известни писатели, композитори и държавни институции в качеството му на член на националната комисия за насърчаване на родното изкуство.
Синът на Станимир Станимиров, Стефан(#2111) е роден на 07.04.1886г. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и заминава да учи в Гренобъл, където завършва Правни науки. След това специализира в Париж, където през 1909г. защитава докторска дисертация. От дневника на Станимир Станимиров е видно, че Цар Фердинанд проявява интерес към дисертационния му труд, за който се исказва ласкаво пред баща му. Стефан Станимиров заболява тежко и след няколкомесечно тежко боледуване умира на 12.10.1912г. в болницата“Червен кръст” Днес тезата на докторската му дисертация „Гражданството по произход” все още е в обръщение в библиотеката на Европейски съд в Хага.
Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина (#2112) е омъжена на 11.05. 1913г. за ген.-м-р Александър Тодоров Марков и имат син Божидар (1917-1969) и дъщеря Мира (1916-1934). Ген.Ал. Марков служи заедно с ген.Н.Станимиров, братовчед на Станимир и оттам, като майор – инспектор в кавалерията [6] се запознава с Екатерина. През 1916г. в състава на 2.к.п. е командир на участък в Добрич, където е ранен. В периода 1920-1921г. е командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. През 1928 е произведен генерал-майор. 
Съпруга на майстор Рачо е Параскева (Пена) Влайкова от рода на Драгол Влайков, собственик на Драгловия хан (Влайковото кафене). От техния род идва името на Влайков геран, който се намира на ковашката чаршия и е близо до мястото, където е отрасъл Рачо Станимиров[3]. Kъщата му се намира на Опълченска 24 – долепена на калкан о тази на брат му поп Стефан. Сградата е двуетежна, като първия етаж е работилница и дюкян с кепенци към улицата, а горният етаж е за живеене. Отзад има малък двор.
След като се оженва, майстор Рачо по примера на по-големия си брат приема свещенически сан и служи в църквата "Св. Успение Богородично". В една парусия за дарения за новостроящия се храм от 15.08.1866г (храмовият празник), съхранявана в църквата, наред със сродниците си Силвестър архимандрит Ивана презвитера и Стефан йереи и Екатерина презвитера поклонница, фифурират и Рачо йерей Пена презвитера.
През 1873г. известната Попрачова воденица е купена от Иван Калпазанов, който първо прави дарак-чепкало, а през 1882 г. открива първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, станала прочута, една от първите фабрики в града дали му прозвището "Българският Манчестер"[5].
