понеделник, 18 февруари 2019 г.

Родът Станимирови в предаването "Джинс" по БНТ1


От януари 2019г. БНТ1 започна нов телевизионен формат - предаването "Джинс" с режисьор Еленко Касалийски, сценарист д-р Георги Проданов и водещ д-р Андрей Захариев. Във всеки епизод на "Джинс" някоя изявена личност разказва за своя род и повежда зрителите по местата на родова памет.

Петото издание на "Джинс", излъчено на 16 февруари 2019г. беше посветено на рода Станимирови. Предаването е заснето в София и Габрово. В София екипът посети Царския дворец, Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и Софийския университет, където се е изявявал Станимир Станимиров и Военната академия "Г. С. Раковски" , бившето Военно на Н.В. училище, с което са свързани военните представители на рода. В Габрово кадрите са от Станимировата къща, храм. Св. Успение Богородично, паметника на иконом Стефан Станимиров в двора на храма, чешмата Гунин кладенец, Държавен Архив - Габрово, Националния музей на образованието и Етнографски музей на открито "Етър", където бяха заснети гайтанджийските чаркове.

Благодарим на институциите, техните ръководители и експерти, които  оказаха безценно съдействие!

Регионален исторически музей - Габрово
Красимира Чолакова - Директор
Росен Йосифов - главен уредник
Национален музей на образованието
Мая Карагьозова - Директор
Любка Тинчева - завеждащ отдел
Бояна Пенчева - ПР
Държавен архив - Габрово
Катя Гечева - главен експерт
Етнографски музей на открито "Етър"
Росица Бинева - уредник
Тихомир Църов - ПР

Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
доц. д-р Елена Узунова
гл.ас. Р. Иванов

Национална художествена галерия
Ярослава Бубнова - Директор
Весела Радоева - р-л отдел Комуникации


петък, 4 май 2018 г.

Изложбата "Новите седмочисленици" почете Станимир Станимиров като един от бащите-основатели на Софийския университет



През февруари 2018г. в Университетската библиотека бе открита изложбата „Новите седмочисленици“, посветена на Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Йосиф Ковачев, Никола Михайловски и Иван Данев, преподаватели в първата година на Висшия педагогически курс и основоположници на определени научни дисциплини, наречени "Нови седмочисленици". С тази експозиция Университетската библиотека постави началото на поредица от инициативи, организирани по повод 130-годишнината от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
С изложбата се отбелязват и 160 години от рождението на Станимир Станимиров

сряда, 4 април 2018 г.

Публикации на доц. д-р инж. Станимир Ив. Станимиров


4.04.1943 - 12.04.2013





Библиография на Станимир Ив. Станимиров

  1. Влияние на някои конструктивни параметри на камерата на горене върхи показателите на работния процес на дизелов двигател с непосредствено впръскване. Научна сесия на ВМЕИ, 1976
  2. Върху решаването на уравнението на горене и определяне на динамиката на топлоотделяне при бързоходните дизелови двигатели. 2-ри симпозиум на младите учени „Математически модели в техниката” – Враца – Ледника, 1976
  3. Аналитично изследване на влиянието на някои конструктивни параметри на камерата на горене върху радиалната и осевата скорост на движение на въздушния заряд в дизеловите двигатели. Научна сесия на ВМЕИ, София, април 1978
  4. Изследване на влиянието на формата на камерата в буталото върху работния процес на дизеловия двигател Д2500. Научна сесия на ВМЕИ, 1978, Известия на ВМЕИ, том XXXV, кн.6, София, 1979
  5. Изследвания върху работния процес на дизеловия двигател Д2500. Научен семинар „Транспортни и корабни дизелови двигатели”, Варна, май 1978
  6. Изследване на разположението на горивните струи в зависимост от диаметъра на камерата на горене и положението на разпръсквача при дизеловите двигатели с непосредствено впръскване с помощта на ЦЕИМ. Научен семинар „Транспортни и корабни дизелови двигатели”, Варна, май 1978
  7. Изследване на влиянието на формата и размерите на камерата на горене върху показателите на работния процес на бързоходни дизелови двигатели. Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен КТН, София, 1978
  8. Състояние на производството на Ванкелови двигатели. Бюлетин на ЦНИРД при ДСО „Автопром” N4, 1972
  9. Конструиране и довеждане на ротационни двигатели с преводно отношение 2:3. Научна сесия на ВМЕИ, юни 1973
  10. Изследования рабочего процесса бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. Научна конференция МЕИ, Москва 1979
  11. Влияние на камерата на горене върху работата на дизеловия двигател „Перкинс ДЗ 152”. Национална научно-изследователска конференция с международно участие „Развитие и производство на автомобилни и тракторни двигатели”, Варна, октомври 1980
  12. Изследване на пневмоцентробежни регулатори на честотата на въртене на карбураторни ДВГ. Научни трудове на ВТУ „А.Кънчев”, т.XXIII, серия 2 „Двигатели, автомобили, трактори и автомобилен транспорт”, Русе, 1981
  13. Влияние на камерата в буталото на дизеловите двигателу върху индикаторните и ефективните показатели. Известия на ВМЕИ, т.36. кн. 4 „Транспорно машиностроене и транспорт”, „Техника”, София 1982
  14. Влияние на камерата на горене върху димността и токсичността на дизеловите двигатели. Известия на ВМЕИ, т.36. кн. 4 „Транспорно машиностроене и транспорт”, „Техника”, София 1982
  15. Влияние на ексцентрицитета на камерата в буталото върху някои показатели на дизеловите двигатели. Научна сесия на ВМЕИ, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София,октомври 1983
  16. Някои възможности за подобряване на конструкцията и показателите на двигател КН-12А. Научна сесия на ВМЕИ, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София,октомври 1983
  17. Docieanie a obciazenia cieplne silnika z zaplonem samoczynnym. Konferencja naukowa KONES’84, N43, seria 8, Polska, Wroclaw – Rydzyna, Listopad 1984
  18. Възможности за подобряване икономичността на двигател ВАЗ-1500 чрез оптимизиране на ъгъла на предварение на запалването му. Известия на ВМЕИ, т.34, кн.4, „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1984
  19. Впръсквач за дизелови двигатели. Юбилейна научна сесия „40 г. ВМЕИ”, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София, септември 1985
  20. Върху уравновесяването на двигател КН-12АУ. Известия на ВМЕИ, т.39, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1985
  21. Зависимост между въртящия момент на двигател КН-12АУ и газовите сили, действащи в левите и десните цилиндри. Известия на ВМЕИ, т.39, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1985
  22. Снижения дьймности и токсичности бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. MOTORSYMPO’86, V Medzinarodne simpozium, Visoke Tatry- Strbske Pleso, CSSR, April 1986
  23. Influence of Piston Chamber Geometry on Diesel Performance. 17-th Congress International on Combustion Engines CIMAC’87 D88/90, Warsaw, Poland, 1987
  24. Уред и методика за регистриране на закона  на впръскване на гориво при дизеловите ДВГ. Годишник на ВПИ – Благоевград, 1988
  25. Малогабаритньйе форсунки для бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. MOTORSYMPO’88, VI Medzinarodne simpozium, Visoke Tatry- Strbske Pleso, CSSR, April 1988
  26. New Drainless Fuel Injection System for Highspeeded Diesel Engines. 18-th International Congress on Combustion Engines CIMAC’89, Tianjin, China, June 1989
  27. Влияние на проходното сечение на стебловидния филтър в корпуса на впръсквача върху процеса на впръскване и показателите на двигателя. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
  28. Влияние на хлабината в разпръсквача върху показателите на бездренажна горивовпръскваща система на дизелов двигател. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
  29. Влияние на обема на камерата над разпръсквача върху показателите на бездренажна горивовпръскваща система на дизелов двигател. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
  30. Influence of Some Design Solutions on the Injections Process and Performance of Diesel Engines. International Symposium ob Small Diesel Engines, Warsaw’90, Warsaw, Poland, May 1990
  31. Проблеми на организацията на смесообразуването и горенето при бързоходните дизелови двигатели. Известия на ВМЕИ, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1990
  32. Влияние на максималния ход на иглата на разпръсквача върху процеса на впръскване и показателите на двигател Д3900. Юбилейна научна сесия „25 години Катедра ДВГ”, ВМЕИ , Варна, юни 1990
  33. Изследване на влиянието на конструкцията на горивното пространство върху работата на двигател ДВ-550.2. Научен семинар на НДСДВГ при НТС по машиностроене, Русе, 1992
  34. Намаляване на вибрациите на едноцилиндров двигател за едносев трактор . Международна научна конференция по двигатели и автомобили МОТАУТО’93, София – Семково, 1993
  35. Станимиров Б. Аспарухова Д., Истатков Н. , Бакалов Б., Станимиров Ст. Типова компютърна лабораторна система. Сп. „Текстилна промишленост” бр. 4, 1993
  36. Автотракторни двигатели. Учебник за ВУЗ. Техника, София, 1990
  37. Програма за компютър „Правец-82” с цел обучение на студентите по „Проектиране и изчисление на ДВГ”. 1985

Изобретения:
  1. Приспособление за електрохимична обемна обработйа на трохоидни профили на работни колела за ротационни мазилни помпи. Авторско свидетелство N21080 / 25.11.1974
  2. Впръсквач за ДВГ. Авторско свидетелство N 37630/ 23.03.1984
  3. Стенд за изпитване на турбокомпресори. Авторско свидетелство N 44166 / 23.04.1987
  4. Впръсквач за ДВГ. Регистров N 90896 / Авторско свидетелство N 49781 под печат/
Разработени научноизследователски теми, завършили с внедряване:
  1. Универсален стенд за изпитване на водни и маслени радиатори и помпи. Дог. N 24ДП-471 / 1971г. на ЦНИРД при ДСО „Автопром”- НИПКИДА. Възложител КНТПВО
  2. Ротационни мазилни помпи за хладилни компресори и ДВГ. Дог. на ЦНИРД при ДСО „Автопром”- НИПКИДА. Възложител ДСО „Битово машиностроене” – ИХТ – София
  3. Разработване на конструкторска документация за бутала, бутални болтове и бутални пръстени за хладилни компресори. Дог. N 1012 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Битово машиностроене” – ИХТ – София
  4. Автоматичен разходомер за гориво и пулт за управление на ДВГ при изпитване. Учебно – изпитателска дейност, 1979
  5. Усъвършенствани впръсквачи за двигатели, произвеждани и нас по лиценз на „Перкинс”. Дог. N 2330 от 1983г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  6. Стенд и методика за изпитване на впръсквачи за дизелови двигатели на надеждност. Дог. N 524-6 от 1984г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Металхим” – МК „Струма” – Сандански
  7. Уред за регистриране на закона за впръскване. Дог. N 697-6 от 1986 на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Металхим” – МК „Струма” – Сандански
  8. Технология за основен ремонт на турбокомпресора и горивонагревателната помпа за двигател ДП3900А. Дог. N 780-6 от 1986г. на НИС при ВМЕИ. Възложител СО „Автомобилен транспорт” – ИЕАТ – София.
  9. Нова конструкция впръсквач за дизелови двигатели. Към дог. N 935-6 от 1987г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ТК „Струма” – Сандански
  10. Конструкторска документация за редовно производство на цилиндро-буталната група за автомобили „КамАЗ” и „Икарус”. Договор N 1079-6 от 1988г.на НИС при ВМЕИ. Възложител НИТИАТ – София
  11. Уред за определяне на техническото състояние на цилиндро-буталната група на автомобилни двигатели. Граждански доовор от 1988г. Възложител – МНО, под. 42050
  12. Уред за диагностика на електрообзавеждането на транспортни средства с ДВГ. Граждански договор от 1988г. Възложител МНО – под 42050
Разработени научноизследователски теми по договор:
  1. Ротационен двигател N 24ДП-471 от 1971г. на ЦНИРПД при ДСО „Автопром” – НИПКИДА, Възложител КНТПВО
  2. Довеждане на двигател 4ДН-70 за работа в тропически условия и усъвършенстване на процесите на впръскване на горивото на двигатели ДП25000 и ЗДН-50. Договор N1055 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител КТССМ-ДСО „Автопром”
  3. Усъвършенстване на процеса на впръскване на горивото при дизеловите двигатели „Перкинс”. Договор N2577 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител КНТПВО
  4. Усъвършенстване на процесите на впръскване, самообразуване и горене и намаляване на топлинното натоварване на бързоходните дизелови двигатели. Договор N 2813 от 1976г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  5. Изследване и експериментиране на горивен процес с непосредствено впръскване на дизеловите двигатели. КН Договор N 1410 от 1979г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  6. Модернизация на двигателите от фамилията „Перкинс” с оглед повишаване на мощността и понижаване на разхода на гориво. Договор N 2952 от 1979г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  7. Смесообразуване с непосредствено впръскване за дизелов двигател КН-12. Дог. N 1705-6 от 1981г на НИС при ВМЕИ. Възложител НПЛДВГ – Варна
  8. Изследване в стендови условия на прибавка към горивото за ДВГ „РЕАМ”, производство на ФСЛ – Япония с наши суровини, върху мощностите, икономическите и токсичните показатели на разпространен в нашата страна бензинов и дизелов двигател. Възлагателна заповед N П-967 от 1981г, на ДКНТП
  9. Подобрения в работния процес и конструкцията на двигател КН-12А. Дог. N 2213 от 1982г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  10. Изследване на възможностите и целесиобразността от вхраждане на бензиновпръскваща уредба в някои от разпространените в страната ни бензинови двигатели. Дог. N 2252 от 1982г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
  11. Стендови изследвания на електронни коректори на карбуратор на ВАЗ-2103, 2106 тип ЕКК-4-2. Дог. N 124 от 1982г на НИС при ВМЕИ. Възложител НПП-Балкан – Пловдив
  12. Експериментиране на метод и устройство за получаване на горивна смес за ДВГ. Договор N 61964 на НИС при ВМЕИ. Възложител ИИРА
  13. Сравнителни стендови изпитания на двигател ВАЗ-1500 с бензин А-93 и с „Газохол-1”. Договор N 461-6 от 1984г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНО-под. 26960
  14. Стендови изпитвания на двигатели ВАЗ-1200, ВАЗ-1300, Москвич – 1500 и ГАЗ-24Д от програмата „Ускорено разработване, производство и внедряване на електронни системи за икономия на течни горива в автомобилите”. Възлагателна заповед N П-92 от 1984г. на ДКНТП
  15. Проучване за създаване на лаборатория, методики и апаратура за изпитване на дизелова горивна апаратаура. Договор N 697-6 от 1986 на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО Металхим – МК-Струма – Сандански
  16. Дизелов двигател с подобрени показатели. Договор N P-32-6 от 1989г. на НИС при ВМЕИ. Възложител СИСА
  17. Създаване на бездренажна дизелова горивна система с ходродинамично затваряне на разпръсквача. Дог. N 1315-6 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Вамо”- ИДД- Варна
  18. Подобряване на двигетел ДВ550. Договор N1329 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Г.Генов” – Враца
  19. Проучване на възможностите за конструктивни и технологични подобрения при производството на двигател Д2500. Договор N 1357-6 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Г.Генов” – Враца
  20. Подобряване и усъвършенстване на двигател ДВ-550.2. Дог. N 1510-6 от 1991г. на НИС при ТУ. Възложител г. „Уника – ММ” – Враца.

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Станимировият писмовник в изложба "Ръкописи и книжовна традиция" в РИМ-Габрово




Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров*, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те съдействат за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.

В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.

Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 40. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, щампи, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце о болгарском народе славенском”, комплектуван в Сборник с различно съдържание. Оригиналът, написан преди 225 години, днес се съхранява в Държавната публична библиотека в Санкт Петербург. 

Най-ранните старопечатни книги, включени в изложбата са Душеспасителен псалтир на старогръцки, издаден във Венеция през 1643 г. и руска църковна книга – Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Включени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски, както и учебници, авторство на габровски учители, следовници на първите книжовници.

Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Служебник от края на ХV век, Октоих и Псалтир от втората половина на ХVII век.


Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги, учебници свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането.

Източник: РИМ-Габрово

___
* Продължава погрешното приписване на Станимировия писмовник на "Стани Станимиров", което следва грешката от непрецизното първоначално описание на ръкописа. От бележка на страницата на същия ръкопис, както и от бележка в личния екземпляр на "История на града Габрово..." (Цончев) на Станимир Станимиров, е очевидно ясно, че Писмовника е написан от Петко Станимер, след което е предаден на неговия син Станимир, а той на свой ред на поп-Стефан, после на Станимир п. Стефанов Станимиров, който го предава на НБКМ. За всичко това има приписки в самия ръкопис. 

събота, 24 септември 2016 г.

А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция...



Цончо Чапанов - първият българин, стъпил на Антарктида  е потомък на Станимировия род

От много години се интересувам от темата за Ледния континент и следя с вълнение работата на Христо Пимпирев и всяка следваща българска антарктическа експедиция. Може би дял в този интерес има фактът, че завърших молекулярна биология, но не се занимавах професионално с наука, а Антарктика е едновременно наука и най-чистото, некомерсиално и труднодостъпно приключение, последната ненаписана страница от „Великите географски открития“.

През 2015г. едно от първите неща, които направих като зам.председател на Комисията по външна политика в Народното събрание беше да се запозная с проф. Пимпирев и да се включа в българското домакинство на 38-то Консултативно съвещание на Антарктическия договор. Професорът ме покани в експедицията. Изчаках да повтори поканата си при няколко поредни срещи, за да съм убеден, че не се шегува и не е просто любезен, а говори сериозно. По-късно разбрах, че той винаги говори сериозно, макар че почти винаги е усмихнат. Събрах раница, сак и пластмасов бидон с полярно оборудване и станах малка бележка под линия от историята на покоряването на Антарктика. Но не тази моя експедиция е тема на днешния разказ, а една друга. По-важното е, че след завръщането си продължих да участвам в работата на българската полярна общност, да чопля каквото мога за каузата в Парламента и държавните институции и да съпреживявам присъствието на България в Антарктика.

Преди няколко дни седнах да пиша историческа справка за парламентарните решения и държавните актове, които се отнасят до Антарктика. Справката е предназначена за балканската конференция на младите полярни учени от АПЕКС, на която Комисията за външна политика съдейства в мое лице, тъй като предстои подписване на споразумение за сътрудничество между българската и турската полярни програми.

И така, правейки справката се зарових в книги, документи и google за да уточня дати, номера на укази, ратификации и постановления на Министерски съвет. Когато вече редактирах събраната информация и преписах изречението, че първият българин, стъпил в Антарктида е физикът от БАН Цончо Чапанов, който пребивава на Ледения континент от януари до май 1967г. , слабостта ми към историята ме зачовърка и написах в търсачката името на този позабравен изследовател.





Онова което излезе, не беше много. Споменаване в българските книги за Антарктика, две публикации в Dnes.bg и препратка към албум в start.bg, съдържащ снимка на млад човек с очила сред пингвини, няколко статии от вестник „Поглед“ от 1967, страници от мемоарен ръкопис и писмо от читател на вестник Дума, с което уведомява, че Чапанов всъщност е първият българин стъпил на Юг от 60-тия паралел. Едно изречението в дневника ме развълнува и накара да се усмихна:






"А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция..."




Българското знаме над база "Св. Климент Охридски" , декември 2015г


Цончо Костов Чопанов, роден в Ботевград през 1930. Единствената друга информация беше в страницата sofiapomni на проекта на моя приятел Симеон Попов, в която са описани гробовете на бележитите българи, погребани в Централните софийски гробища. Сред тях е и името на Цончо Чапанов – първият българин на Антактида.  Почувствах някак близък и симпатичен този човек, отишъл си от този свят на моята сегашна възраст, пръв преживял емоциите от срещата с ледовете, които вече и аз познавам. Направих статия в Уикипедия, в която пренесох всичко, известно за него, включително заглавията на  научни публикации, които открих чрез google books.




 Случи се така, че ден по -късно имах тъжен повод да отида до гробищата – изпратихме без време Виолета Енчева, с която пътищата ни се пресичаха по няколко линии, но най-вече като членове на клуба на потомците на „царски“ офицери – Вили е внучка на полк. Величко Величков, командир на противовъздушната отбрана на София по време на бомбардировките. Отидох час преди опелото и обиколих моите покойници, запалих свещ и казах молитва, поговорих с баба си, платих на честна дума 10 лв. на циганин да изчисти храстите от гроба на Мира ген. Ал. Маркова, починала на 18 през 1934. Вероятно само аз, като родо-маниакът знам за нея след толкова години. Но все пак Мира е кръстена на дядо си Станимир... Накрая отворих на смартфона картата от сайта на Симеон и отидох на 15-ти парцел. Лесно и бързо намерих гроба на Цончо Чапанов, макар да се оказа на последния ред спрямо мястото, откъдето тръгнах. В гроба са погребани: Ирене Миятева – Оппелц (1906-1983), Цончо Чапанов (1930-1971), Христо К. Чапанов (1921-1993) и проф. Петър Д. Миятев (1906-1995).

Запалих свещ и казах молитва. Срещу портрета на Цончо Чапанов залепих стикер с емблемата на полярната ни база „Св. Климент Охридски“, а върху паметника оставих камъчето от брега на о. Ливингстън, което носех в жабката на колата. След това си тръгнах.



Случката явно ми е въздействала емоционално, защото на следващата сутрин се събудих от особено предчувствие. Нещо, което бях сънувал ме глождеше. В главата ми изникна спомен за един ред от родословното дърво на Станимирови, направено от Марко П. Родев през 1959, в който се споменава, че нечия дъщеря е омъжена за Кото Чопанов, търговец от Орхание (Ботевград). Името Кото Чопанов е странно и ми е направило впечатление. Просветна ми, че Чопанов и Чапанов звучат близко, пък и съвпадението с Ботевград... Скочих от леглото, взех папката с родословията и намерих дървото на Родев:  „Радка Ц. Родева, родена 1887, завършила цариградския Роберт колеж, оженена за Кото Чопанов, търговец от Ботевград (Орхание). Имат синове Христо, род. 1921 – счетоводител и Цоньо, род. 1930 – аеролог, завършил физика.


Ето какво излезе. Вчера ред случайности ме отведоха на гроба на съвсем непознат, чужд човек, защото е първият българин, стъпил на Ледения континент. Ден по-късно се оказа, че Цончо Чапанов е трети братовчед на баща ми, а аз съм вторият в Станимировото родословие, който е посетил Антарктика. За пореден път имам натрапчивото чувство, че Някой от горе помага на  родовите ми проучвания.


1967

2015



Майката на първият българин - антарктик Радка Цонева Родева е завършила Американския девически колеж в Цариград, който се развива успоредно с Роберт колеж, докато двете учреждения не се сливат през 1971г. Тя е дъщеря на Васила Родева, която е дъщеря на Велика, дъщеря на Станимер Чаркчи. Васила е Родева и по баща и по мъж, става въпрос за брак между братовчеди.
Разминаването в имената Чопанов – Чапанов, Коста - Кото, Цончо – Цоню не е изненада. Подобни неточности и дублетни форми са често срещани в родословията, а и в документите от онова време. Дори в дневниците на 12-та съветска експедиция, в която участва Чапанов, той фигурира като Цоньо, а в някои свои публикации – като Цоню. Знаех си,че някак габровски ми звучи това име ;) Проф. Петър Миятев и съпругата му, унгарката Ирене Оппелц са известни учени с принос в българската унгаристика и османистика. Но каква е връзката им с двамата братя Чапанови за да са погребани в един гроб,  за мен е загадка. Възможно е  родство чрез брак с дъщеря на Миятеви, или пък са техни племенници по линия на майка си? В статията за посрещането на полярника се споменава съпругата му. Рано или късно и тази информация ще ме споходи отнякъде.

Ето и наличната информация за Цончо Чапанов:



Цончо Костов Чапанов е български учен, първият българин стъпил в Антарктида. Роден е в Ботевград на 9 август 1930г. Завършва с отличие Ботевградската гимназия. През 1953 г. завършва физика, специалност метеорология. От 1957г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН През 1967г. е включен в състава на XII Съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат също учен от Чехословакия и САЩ. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача Об пристига в съветската полярна база Мирни, На 3 февруари 1967г. българското знаме за първи път се развява над Ледения континент в съответствие с протокола на Договора за Антарктика. Чопанов извършва научни изследвания на тропопаузата - атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, имащ важно значение за безопасността на въздушните полети. Посещава полярните бази Мирни, Новолазаревская и Молодьожная. В Антарктика Цончо Чапанов заболява и е принуден да се завърне в България на 6-тия месец от предвидения 18-месечен престой. Умира от бъбречна недостатъчност на 16 юни 1971г. Погребан е в 15-ти парцел на Централните софийски гробища.
С указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наименуван връх Цончо Чапанов на Антарктическия полуостров в Антарктида.



Научни убликации от Цончо Чапанов :
*Върху някои характерни черти на температурния режим на атмосферата над Западна България. Хидрология и метеорология, кн.2/1966 стр.29-41
*Някои черти на лятото в ниската и средната стратосфера. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.IX, 1966г. с. 5-18 (съавтор)
*Режим на температурните инверсии в Софийско и влиянието им върху замърсяването на атмосферния въздух със серен двуокис. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.XIII, 1968г. с. 103-146 (съавтор)
*Температурен режим на свободната атмосфера над София. в ИИХМ т.II, 1961 с.209-206
*Заключения от предварителните опити по изследване на конвективната деятелност с помощта на акселерограф и самолет. Хидрология и метеорология т.4, 1955г. с.79-81
*Вертикален градиент на температурата в ниските слоеве на атмосферата през топлото полугодие. Хидрология и метеорология т.4 1961, с.15-27
*Някои закономерности на вятъра във височина. ХМ т4, 1962, с.33—40.



Източници:
*в-к Земеделско знаме, бр. 31 / 05.02.1967
*в-к Поглед, бр.1 /02.01.1967
*в-к Поглед, бр. 21/22.05.1967
*Иванов Л., Н.Иванова. Антарктика. София, 2014, стр.95
*Пимпирев, Хр. Антарктически Дневник. София, 2013, стр.7
*12-тая Советская антарктическая экспедиция. Сезон изсслед.1966-1967. Морской транспорт, 1971. стр.28
*Информационный бюллетень Советской антарктический экспедиции т.61 / 1967 стр. 170
* http://alexi.snimka.bg/?album;aid=42335;pid=782328
*http://sofiapomni.com/parcel.php?id=15

През декември 2016г. в качеството ми на зам.председател на комисията по външна политика в Народното събрание, заедно с проф. Христо Пимпирев написахме официално писмо до кмета на Ботевград инж. Гавалюгов с информация за Чапанов и предложение за отбелязване на 50 тата годишнина от стъпването на първия българин в Антарктика. След кореспонденция с общината честване беше организирано на 25 април 2017г. В историческия музей на Ботевград беше организирана фотоизложба от Антарктида. На тържественото събрание говориха проф. Пимпирев, директора на Историческия музей - Ботевград, кмета, както и роднини на Чапанов. Присъстваха граждани на Ботевград, представители на културните институции от града и родственици на Чапанов. След тържественото събрание, присъстващите начело с градския оркестър се отправиха в шествие до паметната плоча, която беше тържествено открита. Така макар и със закъснение, един заслужил българин и наш родственик получи дължимото признание.










вторник, 6 септември 2016 г.

Биографични спомени на Станимир Станимиров. Габровското опълчение през Сръбско-българската война.

Благодарение на колегата генеалог Тодор Радев получих неизвестна досега за мен статия, посветена на Станимир Станимиров. Поместена е във вестник от 1936г, по случай празника на печата в Габрово. В интервю за Ангел Матанов, Станимиров разказва интересни моменти от биографията си, вкл. ролята си в създаването на Габровското опълчение и участието му в Сръбско - българската война.



В-к Габрово
16 юни 1936г.
По случай деня на печата в Габрово
Издава редакционен комитет
Брой единствен
Стр.4

Станимир Станимиров
Човекът, за когото работата е дълг, а почивката – създаване на планове за нова работа.  – Повече от 60 години в служба на народ и държава. – Делото на габровеца Ст. Станимиров

Нашият град е дал и дава достойни свои представители и бележити труженици в културното, просветното, политическото и стопанското строителство на народа ни. Това трябва да ни радва и гордее. Трябва още да ни припомня задълженията към настоящите дейци и подкрепата, която трябва неуморно да им даваме, а също така дълга на почит и уважени, които имаме към строителите от миналото. Техните имена ние трабва да издигнем в култ за пример и назидание.

Едно от имената, които трябва да бъде врязано в паметта на всички ни, да преизпълва сърцата и душите с примери за ревниво изпълнен граждански дълг, е и това на стария наш съгражданин г. Станимир Станимиров – един голям българин, неуморен работник в освободителната и следосвободителната епоха от живота на нашия народ.
Г-н Станимиров днес живее в София и прекарва в почивка и пак в творчество дните на своята следосемдесет годишна възраст. За него работата е дълг, а почивката – създаване на планове за нова работа.

Правим едно посещение в дома на г. Станимиров. Посреща ни сам той. Годините са променили в снежно бели само брадата и косите му. Тялото още лъха енергия и бодрост. Върху тях животът не е посегнал.

Благородният старец ни въвежда в приемния салон. Скромна уредба. Скромна, но ценна. Всеки предмет говори за миналото, гали, привлича, шепне за големи дела. Тук е илюстрацията на това, което г. Станимиров ни съобщи за себе си:

-Своето детинство прекарах в Габрово, под грижите и контрола на баща ми, който беше архиерейски наместник (баш папаз) и като такъв участваше в училищното настоятелство, общинската управа и др.

През учебната 1873/1874 година бях ученик в пети клас. През същата година каймакаминът на Габрово пожела да присъства при обучението на учениците. Училищните настоятели решиха да поканят турските първенци да присъстват на урока по турски език. Преподавател по този предмет беше Нестор Марков. Интересно е да се отбележи, че тогавашните ученици от последния клас – шести, между които бяха Васил Дюстабанов, Никола Рясков, Тодор Постомпиров и др. бяха туркофоби и не искаха да изучават турски език.  Ние, петокласниците, от които сега си спомням имената на Христо Хесапчиев, Никола голосманов, Ст. Костов, Ангел Шашикманов и др. изучавахме тоя предмет. В клас превеждахме „Телемаха“, която минаваше за доста труден превод на турски и не можеше от всеки да се чете. Нестор Марков обаче ни беше подготвил добре и не срещахме затруднения при превода.

Дойде определеният ден за посещението на турските власти. В училището пристигнаха каймакаминът и кадията, водени от нашите общинари. Поради това, че сградата на Априловската гимназия не беше довършена, изпитите се проведоха във вестибюла, при сегашния главен вход.

Г-н Станимиров за момент се замисли. Бегла усмивка проигра по лицето му.

Когато дойде моят ред, - продължи той, - подадох „Телемаха“ на каймакамина.
-Защо ми даваш книгата си? – очудено ме запита той.
-Да ми посочите, какво желаете да ви прочета и преведа.
Той посочи нещо на слуки, което, разбира се, безпогрешно прочетох и преведох. Тогава Нестор Марков ме накара да направя разбор на някои от думите. Между другото, в тоя текст се говореше за една от нимфите на Калипсо, която била с разпуснати коси. Трябваше да обясня персийската дума „касвеи“, която на български значи „коси“.
-Думата „касвеи“, - продължих аз, - е с еднакъв корен, като нашата „коси“.
-Тъй ли? – строго попита каймакаминът. – Какво общо имате вие с персийците?
Аз не се смутих, а още по-самоуверено отговорих:
-Някога, преди много години, народите са живели заедно. От тогава са останали много думи с еднакви корени в езика на по-късно разделилите се народи.

Каймакаминът изглежда остана доволен от моите отговори. Той размени няколко думи с кадията и след свършването на изпита съобщиха на баща ми, че ще издействат стипендия от турското правителство и ме изпратят да продължа образованието си в Цариград, след което да стана турски чиновник. Това възмути баща ми и мене, но пред тях се съгласихме.

Между другото, по това време баща ми беше направил постъпки чрез Тодор Бурмов до руското посолство в Цариград да ми се отпуснат средства, за да продължа образованието си в Русия. На следната година Тодор Бурмов съобщи, че руското правителство ми отпуща стипендия да следвам в Одеската или Киевската семинария. След завършването на учебната година трябваше да замина. Турските власти обаче, отказаха да ми издадат тескере, защото в това време бяха зачестили революционните движения. Трябваше да си послужа с някаква измама.
Баща ми се яви пред кадията и каймакамина и им съобщи, че трябва вече да замина и се подготвя за следването си в цариградския лицей. Понеже, при постъпването си там трябва да знам френски език, той ги помоли да ми издадат тескере да замина и се настаня в някое френско семейство в Цариград. Турските власти се съгласиха. И така, няколко дена след получаването на разрешението, аз заминах за Цариград. Там отидох направо в руското посолство, от където след два дни ме изпратиха с параход да замина за Русия. По желание на баща ми аз се записах да следвам Киевската семинария. Там завърших 6 класа, а след това прекарах и четири години в академията, която завърших на 1883 година.

В Киев заварих Трайчо Китанчев, който следваше още духовното училище. Към това време бяха дошли да учат и една група български монаси, между които бяха: Пловдивският Максим, покойният Авксентий Велешки, Йоаким и др. При обявяването на Освободителната война, всички повдигнахме въпроса да дойдем и ние в България. Ректорът на училището ни съобщи, че той не може да разреши това, но обеща веднага да направи постъпки в Петроград. След две седмици от там му отговориха, че русите имали толкова много войска и от нас нужда сега нямало, като същевременно ни отправяше и един съвет да продължим усилено да се готвим за заемане на служба в свободна България.

След свършването на войната някои от духовните лица дойдоха в България, а аз останах в Одеса при Василий Николаевич Рашеев, вуйчо на зетя ми Йосиф Стомоняков, и при Спиро Стомоняков – бащата на комисаря на СССР Стомоняков. През 1883г. се завърнах в Габрово и веднага бях назначен за първокласен учител, но такъв останах само 4 месеца, защото трябваше да замина за Цариград, по покана на Екзарх Йосиф, за да бъда деловодител на училищното попечителство за уредбата на нашите училища в Македония. Но и тук не останах много.  Бях назначен телеграфически от тогавашния министър на просветата Райчо Каролев за директор на Габровската гимназия.

Отидох в София и бях приет от министър председателя Петко Каравелов, който ме натовари да организирам опълчението в родния си град. Същият ми съобщи, че според думите на тогавашните народни представители Конкилев и Топузанов, в Габрово може да има 1000 души въоръжени опълченци, а досега още нищо не е направено. Аз се съгласих да направя възможното. Още с пристигането си в Габрово започнах подготвителните работи. Организирах една група младежи, с които редовно правехме упражнения на „Падало“. По моя молба, тогавашните музиканти в града, между които беше и свещеник Стефан Кънев, се съгласиха да ни придружават от мястото на обучението до града. Тази музика изигра своята голяма роля. Скоро дружината се увеличи на 300 души.

При обявяването на Сръбско-българската война една рота от ученици, водена от сегашния проф. Ватев – тогава учител в Габрово, тръгна за Пловдив за да пазят турската граница.
Конкилев и аз пък събрахме на площада пред часовника опълченците и им говорихме за важните моменти, които страната ни преживява, като подчертахме и дълга, който те имат. Думите ни бяха изпратени с възторг. Само за няколко часа всички набързо се приготвиха за път и водени от мен, тръгнахме през Севлиево за София. В Севлиево към нас се присъединиха и тамошните опълченци и се образува така нареченото „Габровско опълчение“. В Орхане се получи телеграма от Ст. Стамболов, с която тпй съобщаваше, че нашите са влезли в Пирот и той се записал за редник в българската войска.

След два дни път пристигнахме в София. Опълченците бяха настанени в пехотните казарми, а аз отидох при военния министър майор Никифоров, на когото доложих, че съм довел от Габрово 1000 души опълченци, всички снабдени с пушки, но без патрони.
-Това не е от значение, - радостно каза той. – И тук патрони нямаме. Важното е, че опълченците имат пушки. От една седмица стоят натоварените коли с брашно и не могат да тръгнат към границата, защото нямаме нито една пушка за да бъдат придружавани.
На следният ден колите заминаха.
След свършването на войната при една среща в дома на Каролев, майор Никифоров ми съобщи, че до Коледа ще се завърнат всички опълченци по домовете си, а аз и другите учители трябва веднага да тръгнем за Габрово и продължим училищната си работа. И наистина, до оптеделения срок в града се завърнаха всички, с изключение на един учител. Само той стана жертва и не от вражески куршум, а от туберколоза.

В Габрово останах две години директор на Гимназията, а после прекарах 53 години като директор на първа мъжка гимназия в София и като преподавател във Военното училище по история и руски език. През 1894 година бях повикан от екзарха в цариград да работя по организирането на духовната семинария за подготовка на свещеници за Македония и там прекарах до 97-та година. След завръщането си в София продължих директорството, като същевременно бях и такъв на дворцовата гимназия, в която завършиха средното си образование нашият Цар Борис и принц Кирил.

Старецът замълча и отправи поглед към накичените по стените снимки и картини. Между многото такива, в разкошни рамки са поставени два портрета. На единият е написано: „На моя многоуважаван директор и учител г. Станимиров честитя новата 1912 година. Борис Търновски“, а другият, с почти същия текст е подписан: „Кирил Преславски“.
Ето делото на габровеца Станимир Станимиров. Повече от 60 години в служба на народ и държава. Повече от 60 години в непрекъснато пътуване и борби по бурното житейско море. Нека му се отплатим, нека го възнаградим. Не с друго, а само да приобщим своите сили за величието на държавата и благоденствието на българския народ.

Ангел Матанов



четвъртък, 27 август 2015 г.

Приписка от поп Стефан Станимиров и портрет на Станимир Станимиров в "155 години Габрово град - илюстрована хроника"


По случай 155-та годишнина от обявяването на Габрово за град (4 май 1860) община Габрово финансира луксозно илюстровано издание, събрало забележителни фотографии на лица, сгради и събития от историята на града. Всяка страница представя една от 155-те години на Габрово като град. Издател е Регионален исторически музей - Габрово с партньорството на Регионална библиотека "Априлов - Палаузов", Държавен архив - Габрово и АЕК - Етър. Съставители на сборника са Росен Йосифов, Добромир Търновски, Иван Постомпиров, Катя Гечева, Савина Цонева и Красимира Чолакова.



На стр. 22 е отразена 1873г. с основно събитие - откриването на Габровското училище. Поместена е приписка от иконом Стефан Станимиров за тържествения водосвет на новата сграда, извършен на 26 август 1873г., ден преди училището да приеме първите си ученици.



По една приятна случайност, получихме като подарък изданието на същата дата, от която е приписката - 26 август, само че 142 години по-късно.



На стр.  44 е отразена годината 1894. Поместена е портретна фотография на Станимир Станимиров с декорации. През въпросната година той става ректор на Цариградската духовна семинария.

сряда, 12 август 2015 г.

Фонд "Стефан Станимиров" в Енциклопедия "Дарителството"




Енциклопедия на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."е луксозно тритомно издание на "Български дарителски форум". Книгата разказва за над 1200 личности от българската история след Освобождението до 1951г., които са имали щедростта да променят обществото около себе си, като даряват средства в обществена полза.
В близо 1000 страници историята на дарителството в България до 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата и през периода на социализма тази традиция е брутално прекъсната.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна държава.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот. .




В т.II на стр 296 има статия и за Фонд "Стефан Станимиров", основан от Станимир Станимиров в памет на рано починалия му син, д-р по международно право, защитил докторат в Гренобъл, но починал скоро след това. . Фондът е основан през 1929г. по случай 50 -годишнината от Първа софийска мъжка гимназия, която Стефа е завършил, а фондооснователя е най-дългогодишният и директор. Капиталът на фонда е 5000 лв., като всяка година от лихвите му се присъжда стипендия на избран от учителския съвет беден, но талантлив ученик от класическия отдел.

Като дарител Станимир Станимиров е споменат и в изложбата "Благодетели и дарителство в България - между идеала и реалността", осъществена от Български дарителски форум, Американска фондация в България, БАН и НБКМ. Изложбата беше експонирана в Министерството на културата през януари 2014г. 

Иван Станимиров има шанса да бъде ученик на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев




Иван Станимиров има шанса, както и няколко още випуска,  да е ученик и на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев

И още: да е с поета Христо Банковски в гимназията на Априлов, да си купи барабани Trowa и... да сбъдне ученическата си любов


Бояна ПЕНЧЕВА, в-к "Сто вести" - Габрово, 11.02.2014г.

Това е четвъртата поред среща в рубриката „Живата музика”. Първоначалната идея беше свързана със зараждането на забавния жанр и темпераментната вълна от оркестри, изпълнители и певици през 60-те години на миналия век. Процес в градската култура, провокиран и от появата на Бюро „Естрада” с нейните взискателни комисии в София, Русе, В. Търново. Доказани професионалисти периодично изпитват любители музиканти и след положен изпит им присъждат „категория“ - инструменталист, диригент, солист. Получената категория дава право да свириш в оркестър, да водиш състав и да получават заплата като професионалист.
Досегашните срещи - с кларинетиста Обрешко Обрешков, с диригента Стефан Пулев (задочно чрез дъщеря му), с барабаниста Станчо Кукудов, разговорите с техни колеги и понатрупаната информация за 50-те и 60-те години подсказват и други интересни процеси в музикалния живот на Габрово. Свиренето „на живо” по забави, танцови площадки и ресторанти е било само част от музикалните изяви. Всички или почти всички инструменталисти са „допълвали” дейността си с участие в читалищни, заводски, градски и всякакви видове формати, включително оперети.
Най-очевидният и логичен факт е, че нищо не се е появило на гола поляна. Тези момчета от 60-те са хванали тромпет, саксофон, цигулка, палки ... още в прогимназията, гимназията или техническото училище...
Затова е коректно да кажем, че Бюро „Естрада” (по-късно и „Културен отдих”) наистина са дали ценз и хляб на десетки музиканти, но преди това някой ги е учил да свирят. Някой като двамата велики учители по музика в Габрово - Величко Мянков и Петър Чаракчиев. С всяка среща в „Живата музика“ все по-често се говори за ролята на тези две имена. Както за ролята на техните колеги от средата на миналото столетие, за музикалните традиции в българското училище и за обичаните, но несъществуващи днес часове по пеене, хор, струнен и духов оркестър.
В едно изследване за Петър Чаракчиев доц. Людмила Велчева казва, че той е имал шанс да преподава музика в Априловската гимназия. Но както показва времето, това е било шанс и за Габрово...
Затова спомените на Тодорка Станимирова ни връщат най-напред в училище...
Със съпругата на барабаниста Иван Станимиров се срещаме точно 58 години след тяхната сватба. По една случайност на същия ден - 22 януари. И макар че това е дванайстата поред тъжна годишнина след загубата на Иван, разговорът за музика потръгва. Защото тя е нещото, което ги свързва още от прогимназията.
Първа прогимназия - в диагонала между църквите „Св. Троица” и „Св. Богородица”, вече я няма. Има сграда на бившето училище „Радион Умников” - с различни стопани и изпочупени прозорци. Използва се активно по време на избори като секция за гласуване. Иначе по празници дворът й се оглася от градския духов оркестър.
Преди 6-7 десетилетия музиката   била всекидневие в Умниковото школо. Освен голям училищен оркестър от момчета, учителят по музика Величко Мянков водел и училищен хор. Иван Станимиров свирел на барабани и тъпан в оркестъра, а Тодорка (Табакова по баща) пеела в хора.
* * *
Величко Мянков е известен композитор и музикален педагог, роден на 15 април 1897 г. в Габрово. Като ученик в Априловската гимназия прави първата детска музикална китка „Веселинка“ - първият детски състав след Освобождението. На 31 години работи в Дряновското класно училище, създава училищен хор и подготвя оперетни постановки. Умира на 17 юни 1967 г.
Петър Чаракчиев (12.05.1908-1981) е емблема на музикално Габрово. Диригент, композитор, учител в Априловската гимназия в продължение на 36 години.
* * *
„Нямаше училище без оркестър – връща се към началото на 50-те г-жа Станимирова. - Виждаше се особено по време на манифестации. Училищата минаваха отделно, на блокове, и пред всяко от тях вървеше оркестърът. Величко Мянков беше не само учител, той работеше в оркестъра с момчетата, с нас в хора, организираше ни по празници. Имаше авторитет, но понякога ние го дразнехме с детските си шеги. Има една популярна за онова време песничка „Мърльо, мърльо, писанче, писанче...”, която момичетата от хора пеехме в междучасия. Мянков истински се ядосваше на тези изпълнения, закани се и ни намали оценките с по 1 единица.
С Иван от деца сме заедно. Продължихме приятелството си и после, когато бяхме в Икономическия техникум. Спомням си, че всяка неделя следобед, от 14 до 16 часа, имаше забава в Механото. Танцувахме в един голям салон, намазан с подово масло... Много момичета по-късно се омъжиха за момчетата, с които танцуваха. В оркестрите свиреха наши съученици. Разбира се, имаше забави на много места в Габрово, но ние ходехме в Механотехникума. Това ни бяха срещите - на забава и на Стъргалото. Искаш ли да видиш някого, излизаш на Стъргалото – така наричахме централната улица „Радецка”.
Няколко думи за Икономическия техникум, който сега е в Дряново. Техникумът се откри в Габрово, но нямаше собствена сграда. Ползваше стаи в училище „Васил Левски”, Априловската гимназия и накрая – в „Цанко Дюстабанов”. Управниците не се разбраха за сградата и стана така, че Дряново взе техникума.
От самото начало имаше огромен наплив от желаещи да учат в Икономическия. С Иван също се записахме. Мина известно време и един ден директорът извика поименно група ученици - на двора пред цялото училище. Извикаха и Иван Станимиров. Под претекст, че няма места, ги махнаха, направо ги изгониха от Икономическия. Тогава Ваньо отиде в Априловската гимназия. Негласно, но се знаеше, че са отстранени като „деца на фашисти”, за каквито тогава нарочваха всички, които не са комунисти.
Таткото на Иван и мой бъдещ свекър - Рачо Станимиров, е от Станимировия род, една от най-старите фамилии в Габрово и в Плевен. Завършил е Търговска гимназия, работил във фабриката на своите роднини Братя Хаджистойчеви, после - като счетоводител на Индустриалния съюз, организацията на габровските фабриканти. През 30-те години се жени за Иванка Манева – Станимирова. Свекърва ми беше една от първите дипломирани акушерки в Габрово. Спомням си, че винаги я канеха на тържества за Бабинден. Родилен дом е нямало, ходела е да изражда по къщите. По-късно за Родилно са ползвали Амбулаторията (Дечковата къща). В по-ново време работеше и като медицинска сестра на известния габровски хирург д-р Кръстев.
В рода много се държи на традициите. С Ваньо сме се венчали  вкъщи -  в дома на кръстника Андрей Попиванов. Там дойде попът. Такива времена бяха, не можеше да се ходи в църква. Синът ни Красимир (1960 г.) и внучката Ивета (1984 г.) също са кръстени вкъщи. Чак следващите внуци и правнуци - Силвия, Тони, Петко  и Виктория, са кръщавани в храм...
И така, Иван започна в гимназията с випуска на габровския поет Христо Банковски – двамата са родени в средата на август 1937 г. Аз пък съм съученичка на Банковски от прогимназията, в един клас бяхме. Христо беше много умно момче, по всички предмети беше много добър, но по пеене и физическо възпитание - не, никак не му вървеше. По-късно научихме, че с него се е случила трагедия. (Б. а. Поетът умира на 22.05.1976 г. във Варна при неизяснени обстоятелства.)
В гимназията Иван продължи да свири в Духовия оркестър на Петър Чаракчиев. Този оркестър, на Априловската гимназия, беше много ангажиран – участваше във всички градски празници, освен в училищните. 
 В събота и в неделя Ваньо ходеше по ученически и работнически забави. На едно колело успяваше да събере тъпан, барабан, чинели... Дори до „Неспокойна младост” караше инструментите с това колело.
Оженихме се преди да замине войник –  Ваньо служеше като командир на танк в Сливенската танкова бригада. Още не се беше заклел и се върна в Габрово да си вземе барабаните. Така изкара казармата –  с барабаните. За да не чувствам липсата му, свекърва ми - много интелигентна и добра жена, ме водеше на концерт, кино, театър, ходехме при Ваньо в Сливен.
Когато се върна от казармата, събрахме пари, взехме и назаем и Иван  купи комплект немски барабани Trowa – сребристи, чудесни инструменти, първите в Габрово. Ходи за тях до София. Бяхме млади, Иван работеше на две места и вечер свиреше с оркестрите в ресторантите „Москва”, „Корея”, „Глинени гърнета”.
Аз не се разделих с пеенето. Когато започнах работа, продължих да пея в хора на „Булгарплод”. Там бях 35 години и се пенсионирах като главен счетоводител. Имахме доста силни участия в прегледите на художествената самодейност. Не само на градско ниво, представяхме се добре и на национално. Иван също пееше в хора на „Териториално снабдяване“, докато работеше там.
Сестра ми Николина Табакова (тя запази бащиното си име), както Иван, взе категория в Бюро „Естрада” и започна кариера на певица. Имаше концерти в България и зад граница. Помня също как сестра ми - 9 години по-малка, превеждаше текстовете на италианските песни на български. Не можеше да се изпълняват западни песни, трябваше да са преведени на български. Синът на Нина - Богомил, от малък се занимаваше с музика. Завърши Музикалното училище в Пловдив, валдхорна. После учи Политология и Стопанско управление в Софийския университет, сега е председател на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Тодорка се надява, че любовта към музиката ще се появи в някои от нейните внуци и правнуци. Живот и здраве, времето ще покаже...
(Снимките са от семейния архив на Станимирови)

Подписи под снимките

Семейство Тодорка и Иван Станимирови, 1956 година

Габрово, 1 май 1951 г. Училищната музика при Първа прогимназия с диригент Величко Мянков. Иван Станимиров е в средата, държи бухалката на тъпана в ръка ниско долу

Сестрата на Тодорка - певицата Нина Табакова, живее в Пазарджик

Габрово, ресторант „Москва” (срещу Театъра), 1960 г. Оркестър на Бюро „Естрада“: Слава Моллова - пиано, диригентът Димитър Бързаков - цигулка, Стефан Пулев - кларинет, Обрешко Обрешков - кларинет, Симеон Димитров - тромпет, Иван Станимиров - ударни

Хорът на „Териториално снабдяване“ - Габрово. Иван Станимиров е горе, най-вдясно на снимката, последния ред