Събота, 2008, Август 23
Четвъртък, 2008, Август 21
За тефтерите и блоговете
Тeвтеръ 26 8-омврий 1851 ... Така започва второто писано слово за моя род. Когато преди няколко дни с треперещи ръце разлистих тефтерчето на поп Стефан в Народната библиотека, ситните старинни букви ме върнаха век и половина назад - в кирпичената къща на ковашката улица в Габрово, мирисът на цъфнал люляк, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм, глухия бой на ковашките чукове в задния двор...
Благодатно е спокойствието да осъзнаеш, че не си самотна прашинка, безмислено устремена към края.
Благословена е силата, когато проумееш, че си зърно в броеницата на рода си, че времето ще те прехвърли през пръстите си, но след теб ще дойде следващата брънка, здраво свързана с предишните...
... и че пишейки в този блог, правиш онова, което трябва - дописваш тефтера ... А ръката, която преди шест поколения го е започнала те благославя от небето!
Началото. Ръкописи и родовo преданиe
Предисловие. Основаване на Габрово. Легенди и писмени сведения.
В началото на повечето балкански градове стои “Болярската” легенда. При падането на Търново и другите големи български градове населението е подложено на поголовна сеч (според османския закон неверниците, които не се предадат доброволно се наказват със смърт). Част от българските аристократи – болярите, заедно със своите семейства и прислуга побягват от равнините в трудно-достъпните планини, които за момента са извън обсега на напиращите към централна Европа турци. В планинските долини оцелялата българска знат се установява и дава началото на днешните старопланински селища. По-късно, при окончателното завладяване на полуострова от турците, военния опит и произход на благородните преселници се оказва полезен - техните села получават специален статут в Османската империя – да пазат старопланинските проходи. Българите, живеещи в тях изпълнявали военни функции като войнуци и дервентжии (помощни части към войската, коняри и пазачи на проходи) имали право да носят оръжие и ползвали значителни данъчни облегчения.
Голяма част от селата и градовете около проходите имат статута на вакъфски имоти и освен на джамията на която принадлежат не плащали други данъци. Така според “дядо” Димитър Паничков са основани Габрово – месността Топлика, при селцето Гарван, Калофер и Копривщица[1]. Подобни легенди има и за с. Аджар (дн. Свежен), с. Боженци, Ново село (дн. Априлци), Калофер и няколко другиселища. За търновския произход на Габрово обаче има и едно друго доказателство - наподобаващия корона женски накит Сокай, който е част от габровската женска носия. За сокая се смята, че е бил част от болярското облекло. Друга легенда сочи, че Рачо Ковача от Боженците – син на болярката Божана слязъл от планината и се установил на големия кръстопът свързващ Търново и Ловеч със земите оттатък Балкана. Тук за него имало много работа покрай постоянните търговски кервани и военни походи. Така било поставено началото на града.
Първите писмени сведения за Габрово са османски регистри от XV век. Според археолозите градът е заселен от местността Топлика към Влайков геран по днешната ул. Опълченска. Там се е оформила първата улица - ковашката. В последствие успоредно на нея са се образували и други улици и селището се е разрастнало.
Поради дервентжийския си статут Габрово било чисто българско село (всъщност тъпично градско селище), а жителите му имали високо самочувствие и се радвали на завиден просперитет. В началото на поменика на светогорския български манастир Зограф (обхващащ периода 1527 - 1704г.) са упоменати десет габровци- сред тях са трима свещеници - двама носят името Стано йерей, а третият Стойко йерей. По късно през годината 1666 срещаме отново поклонници от Габрово, сред които е Станьо йерей. А от едно писмо на Габровски първенци до търновския джезиедар през 1731г. се вижда, че по това време дори данъка джезие в Габрово се събира от българи - поп Рачо и Калчо. Няма доказателства за връзка на Станимирови със споменатите духовници, но като се има предвид малкото население на Габрово в онези векове, родовата традиция за свещенство и честото повторение на имената Станьо и Рачо (имената се срещат и у други хора от Габрово, макар и рядко, но никога в комбинация с духовен сан), то родовата им връзка със Станимирови е много вероятна.
Станимировият писмовник - ръкопис, който датира рода в края на XVII в.
В Народната библиотека Св.Св. Кирил и Методий се намира един ръкопис от XVIII в. т.н. Станимиров писмовник. Написан е от през 1783г. Ръкописът е дарен на библиотеката през 1935г. от Станимир п.Стефанов Станимиров, който казва, че го има от дядо си. Заведен е във фонда на Славянските ръкописи под номер 1281 и е описан от Маньо Стоянов и Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека т.IV, София 1971, с.99. Аз научих за него от книгата История на Габрово (проф. Стр.Димитров и колектив, изд ОФ Сф 1980). Ето какво пише там:
Особено красноречив паметник за развитието на светската просвета в Габрово през втората половина на XVIII в. е Станимировият писмовник, съставен през 1783г. В него са дадени образци на писма до духовни лица от различни рангове - до патриарха, до митрополит, до епископ, архимандрит и т.н. Наред с тях са поместени примерни писма до родственици - до баща, майка, брат, сестра и съпруга. Но най-важно значение в случая имат съставените образци на писма до майстор, до търговец, до съдружник, към които са прибавени и образци за съставяне на полица, на запис и на завещание... Обстоятелството, че Стани Станимиров съставил този писмовник през 1783г. сочи, че към това време търговските операции на Габровци имали вече размах, който правел наложително създаването на подобно ръководство по търговска кореспонденция...Тези писмовници свидетелствуват, че в търговията се впускали грамотни хора, които умеят да напишат полица и запис, които не пренасят пари, а използуват съвременните им средства за прехвърляне на пари, без да ги излагат на риск по несигурните пътища на Османската империя.
Станимировият писмовник е най-новото откритие в родовото проучване. Затова и главата за него е писана след всички останали, макар и поставена първа в родовата история. Затова е възможно някъде в текста да се срещне несъответствие, остатък от старата версия на настоящия текст, отпреди изнамирането на писмовника. Във всеки такъв случа, данните от писмовника следва да имат предимство пред останалите.
През 2007г., веднага след като открих текста на Стр. Димитров посетих Народната библиотека и изисках ръкописа. Той представлява книжка с размер на малка тетрадка, с черни кожени корици. В анотацията към ръкописа е указано, че е писан от Стани Станимиров, на базата на надпис на задната корица "Да са знаи този епистурар на стане станимеръ (съвсем ясно се вижда, че е поправено на станимер-овъ) и който го пофани този епистурар и който го открадни този епистурар да му исахни раката.." За науката може би не е особено важно, дали точно Стани Станимер или някой негов роднина е писал сборника. Но за родовата история това е едно от най-съществените неща.
Затова започваме проучването от преглед на имената имената, споменати в писмовника:
Споменаването на Стане Станимеръ на задната корицата и Стане Станимеръ на предната е факт, но с просто око се вижда, че почеркът на тези автографи е много по-необработен от изящния, почти калиграфски почерк на текста в писмовника. Над Стани Станимер е написано поп Стефан Станимеръ. На същата предна корица има различни откъслечни надписи, сред които Бачо Иван рохре ; Бачо Цоню нашатъ , Енчо Шанговъ, Генчо Байчето, На няколко пъти фигурира монограмно изписана буквата Б , следвана от I (йота), единият път с надпис еиоте след нея. Най-долу на задната корица има недобре запазен надпис Велика Станимерова Петкува -та или -Стан
На външната страна на предната корица, върху кожата в средата (където би бил етикета на ученическа тетрадка) са написани 12 мъжки имена, трудно четими (единствено при силна светлина и под ъгъл) поради патината на времето и характера на надписа (мастило върху черна кожа). Имената са написани с малка буква, изредени по в 6 реда както следва:
иоан (или пък кою?)
цоню костадинъ
миху рачю стоянъ
петку маринъ костадинъ
колю маринъ
петку стоянъ
В имената се повтарят споменатите отвътре на корицата Цоню, Иван (ако е Йоан, а не Кою), Петку. Около имената няма никакви други надписи, сметки или думи. Очевидно са изредени имена на близки хора, но не може да се каже дали става въпрос за родословие, тъй като липсва ключовото - фамилното име Станимер. От друга страна имената Стоян, Петко, Костадин и Марин се повтарят, което изключва възможността да са изредени братя. Въпреки, че фамилното име не винаги фигурира и като лично (например родът Мустакови и Бурмови), в случая със Станимирови не е такъв - името Станимир фигурира по веднъж във всяко поколение.
Най-важният за нас надпис е на стр. 15 (18) от ръкописа: в долния край под черта, но в границите на начертаната рамка на страницата, със същия почерк и мастило пише петко станимеръ , а в полето под рамката още веднъж пише петко . Повечето писма в ръкописа са подписани от Габрово.
Този материал внесе много яснота и отговори на много въпроси, най-вече що се отнася до неподкрепената с факти калоферска версия за началото на рода.
След анализ на данните, мисля, че убедено мога да направя следните изводи:
Началото на рода поставя Станимер, роден в последните години на XVII век. в Габрово. Той вероятно е бил занаятчия и търговец на ковашки стоки, бил е грамотен и добре поставен в обществото, защото името му фигурира като Фамилно име - прякор в следващите три поколения (пишат се Станимер, а не станимир-ов, каквато е по-честата практика при именуване с бащино име).
Неговят син Петко Станимер, роден вероятно в третото дестилетие на XVIII век в Габрово трябва да е бил доста активен търговец, който пътувал извън пределите на Османската империя, където натрупал опит, самочувствие, познания и рядка за времето си грамотност. Доста вероятно е да е бил и духовно лице.
*
(Тъй като по разбираеми причини не разполагам с образа на Петко Станимер, тук поставям автопортрета от 1796г. на поп Пунчо Куздин от с. Мокреш - български книжовник от същата епоха)
*
Съществуват исторически данни, според които след падането на българската столица, духовниците на Търновската книжовна школа, се разпръсват из метоси и манастири в областта, където съхраняват писмената традиция и книжовните практики. Затова не е очудващо, че в Габрово на толкова ранен за българското Възраждане етап се творят ръкописи. През 1783г. Петко Станимер решил да се изяви и като граматик и написал Писмовника. Трябва да отбележим, че това се случва двадесет години след Паисиевата история и повече от 40 години преди Рибния буквар на д-р Петър Берон. (От същата година датират Кованлъшкия препис на Паисиевата история от поп Стоян и еленския препис от Дойно Граматик. )
Писмовникът заедно с написаната 9 години по-късно "История во кратце о болгарском народе словенском" на иеросхимонах Спиридон Габровец представляват най-старите известни габровски ръкописи на славянски език.
Жената на Петко Станимер се е казвала Велика, за което свидетелства надписа на задната корица на писмовника (затова сина им Станимер, кръщава първата си дъщеря Велика, на майка си.)
Писмовникът се е предавал от баща на син и всяко поколение е оставило своя белег върху него. Това е причината сина на Петко - Стани Станимиров да напише записката, указваща, че книжката е негова собственост. Същият е оставил и търговски записки за отношенията с братята си (почеркът е същия). По-късно на същата корица, своето име оставя и поп Стефан Станимиров, а неговият син Станимир Ст. Станимиров написва, че дарява книжката на НБКМ.
Станимер чаркчи и първият гайтанджийски чарк
Синът на Петко и Велика Стани (Станьо), се е родил в Калофер около 1780г. Така е според родовата история описана от Марко Родев. Дали Петко е имал кантора там, или пък се е оженил в подбалканския градец не е известно. Търговските пътувания на Стани били продължение на бащината му дейност и се простирали не само в границите на Османската империя, но и извън нея. По време на тридесетгодишните кърджалийски размирици от края на 18-ти век, българските земи били разорявани, а градовете и населението подложени на грабеж и унищожение. през 1796г. османска войска, недоволна от неуспеха си срещу кърждалийския водач Осман Пазвантоглуна на връщане от Видин разсипала Габрово, много от жителите на града го напуснали и забягнали в околните колиби. По-състоятелните търговци емигрирали във Влашко, Русия или Европа. Станьо се преселил в град Брашов в Трансилвания (територия на Австро-Унгарската империя).
Брашов е бил населен основно със саксонци и с българи. Български жители града има още от 15-ти век, но особено силна е вълната заселници от 18-ти век. Габровци са сред най-многобройните българи в Брашов - представлявали многочислена, компактна маса; И днес кварталът, където те са живели, носи името „Шкеи” (български). Там се намира известната църквата “Св.Никола”, осеяна със славянобългарски надписи (на снимката). Сред Българската колония в Брашов д-р Петър Берон написва “Рибния буквар”. Тук завършва немска гимназия и знаменития Васил Априлов – създателят на
новобългарското образование. В тази благодатна среда сред роднини и съграждани заживява и младият Станимир (Станьо). По това време, периода около Наполеоновите войни, Европа изпитвала остра нужда от платове и гайтани за войската, които били осигурявани, благодарение на едно революционно изобретение – задвижвания с вода гайтанджийски чарк, който позволявал много по-бързо и качествено машинно плетене на шнуровете – несравнимо с ръчното производство, което познавали гайтанджиите по българските земи.
Станьо нарисувал схемата на техническото съоръжение и изработил макети и четежи на отделните му части. В самия край на XVIII или в първите години на XIX век нашият предтеча се завърнал от Брашов, заселил се в бащиния си дом в Габово и в ковашката работилница започнал да произвежда непознатите по нашите земи чаркове. Къщата му се намира тъкмо там, където се кръстосват ковашката и сахатчийската улица – най-рано заселените улици, около които израства града.
Дотогава Габрово не са плели гайтани. Това се е правело в Калофер и Карлово. Затова, когато в началото на 19-ти век Станьо започва производство на чаркове той намира пазар за тях в подбалканските градчета. В Габрово започват да плетат гайтан едва през 30-те години на века.
След като новият занаят потръгнал, Станьо станал майстор - чаркчия. Тогава, добил ново самочувствие започнал да се подписва с пълното си име - Станимер чаркчи. В записка от Габрово от 1818г. има подпис „….чаркчи”. Имаме всички основания да смятаме, че този чаркчия чието име за съжаление не се чете, е нашият прадядо. Твърдението на Станимир Станимиров пред д-р Петър Цончев, че чарка е донесен от неговия пра-дядо на име Станимир, верочтно се дължи на неправилно записване и объркване на пра-дядото - автор на писмовника и дядото - донесъл чарка. Станимер имал братя Цоню и Иван, а единият от тях имал син Христо. Последният фигурира в тефтера на поп Стефан от 1858 като Христо чичов, с който орташки въртят дюкян, а в една от църковните книги на черквата Успение Богородично има записка за смъртта му от по-късно същата година „1858 октомврия Христо Станимиров намерися”[1]
Известните версии за появата на гайтанджийския чарк
Извън родовото предание на Станимирови в краеведската литература са описани и още няколко версии за появата на първия чарк. Всички те са доста неясни, противоречиви и преплитащи се. За пълнота ще представим и тях:
В книгата на д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово”[2] в забележката на стр. 283 е казано:
“… Според думите пък на габровеца Станимир Станимиров (син на поп Стефана Станимиров), бивш учител и директор в София, чаркът е бил пренесен в Габрово от неговия прадядо на име Станимир, който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в трансилванския град Брашов, откъдето го е донесъл: дребните части на чарка цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиада ..”
В същата книга , стр. 282. 283 и 285 е казано:
“…В края на XVIIIвек и началото на XIX в. Габрово е имало тесни търговски връзки с Трансилванския град Брашов… като любознателен, съвестен и предприемчив (някой си габровец ), каквито са били и каквито са габровците се запознава добре с неговата (чарка) направа, изработва модел и на обратен път за Габрово го пренася….кой е бил този, който пренесъл чарка не се знае положително…през 40-те години на XIX век в Габрово са правили чаркове някой си Станимир, Георги Бояджият…..”
В книгата на Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.) на стр. 121 пише:
“…Изглежда споровете между старите гайтанджии в Гарбово са били доста ожесточени, защото в изясняването на произхода на чарка се намесва и трета личност- Ст. Станимиров, който твърди пред историка, че чаркът бил пренесен в Габрово от неговия прадядо, , който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в Брашов. Дребните части на чарка донесъл цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиат ..”
Друга габровеска версия сочи, че роднина на габровеца Кесария Паров донася чарка Тя кореспондира с една от калоферските версии, изложена по-долу.
В книгата “Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”[4] на Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996) на стр. 92 пише:
“…В началото на XIX век неизвестен габровец донесъл от Немско чрез гр. Брашов модел на дървен чарк, който габровските занаятчии приели с голям интерес. Находчивите габровци проучили модела и вместо от дърво, започнали да изработват чарковете от желязо за нуждите на занаятчиите гайтанджии. Появила се нова разновидност на занаята железарство- чаркчийството…”
В същата книга на стр. 219:
“..Габровските майстори- железари започват изработването на гайтанджийски чаркове. Това производство е много трудоемко, за 6 месеца трима работника изработват 10 чарка. На сложността на производството и нарасналото търсене на тези машини за плетене на гайтани съответства и високата чиста печалба, която получават собствениците на работилници – 150 – 200 гроша, при положение, че един чарк струва 1200 до 1300 гроша. До освобождението в Габрово има 6 работилници за производство на чаркове, част от тях се монтират в града, останалите се продават в Карлово, Калофер и др. гайтанджийски центрове…”
Калоферската версия не споменава името на Станимир, но като път на чарка съвпада с родовата. В книгата си “Калофер в миналото и днес” Никола Начов пише: “ Д.Хаджигендов разправя, че кога след Наполеоновите войни Минко Караминков се прибрал от Виена в Калофер, направил дървен модел за чарк (такъв Минко бил видял във Виена), пратил го в Габрово, та го направили железен, и тъй оттогава почнали да плетат гайтан в Калофер. Дядо х.Д.Паничков пък разправя друго. Кога се поумирило от кърджалийте и хората почнали да се връщат в Калофер, Бели Йото (Бели Иван) донесъл от Влашко чарк да плете гайтан осмак…Габровецът Кесария почнал да прави чаркове за гайтан осмак и дванадесетник. Той бил голям майстор: правел часовници и от дърво…” Тази версия по интересен начин кореспондира с монограмния, за съжаление неясен надпис върху корицата на Станимировия писмовник „БI” и „Бейоте”, което би могло да бъде разчетено като “Бел Iото”. Като добавим и странното месторождение на Станимер чарчки – Калофер (описано еднозначно в родовото предание) се получава преплитане между двете предания и материал за допълнителни проучвания.
Според карловските краеведи, през1805г. габровеца дядо Христо донася чарк- осмак в Карлово. Това потвърждава габровския произход на чарка и в същото време по любопитен начин кореспондира с името на Станимеровият братовчед.
Печатът на Станимер чаркчи
Печатът открих в единственото по рода си илюстровани изследване „Печатите през българското Възраждане” на Ана Рошковска. Малко над него на същата страница от изследването фигурираше печата на Йонко х.п.Силвестрия, син на тъста на майстор Станимир –архим. хСилвестрий Йончов. Самият „станимиров” печат е изобразен сред няколко други печата на различни хора, правени в търновско ателие през първата половина на 19-ти век. Под него пише, че е с неизвестен собственик. След като прочетох внимателно изследването, както и наличната родова информация стигнах до изводът, че вероятността този печат да е на майстор Станимер е много голяма.
· През 19 век личните печати по българските земи нямат аналог в Европа като брой и повсеместно разпространение. Печати имат не само първенците, но и много духовници, занаятчии, учители. Функцията на тези печати е да удостоверяват самоличността на лицето в различни договори, обществени документи и в търговските взаимоотношения. При ширещата се неграмотност печатът е улеснявал онези, на които се е налагало да се подпишат.
· Като графични изображения личните печати използват най-често елементи от монетите на българските царе от Второто царство, византийски монети, гербовете на Русия и Австроунгария, с които българите имат търговски и културни връзки. По–рядко се използват други елементи от европейската хералдика. Чрез християнските символи българските занаятчии са показвали принадлежността си към българските еснафи, доколкото паралелно с тях са съществували и турски такива. Като такива символи най-често се използват Кръста, двуглавият орел и лъва.Двуглавият орел е най-предпочитаният символ и поради наличието му на герба на Цариградската патриаршия – единствената легитимна институция на християните в империята в началото на века.
· В изследването фигурират триосновни селища, в които се правят на печати: Самоков, Пазарджик и Търново,които обслужват околните градове.
· Печатите биват основно два вида – такива, в които е изписани името на притежателя, и такива, изобразяващи символи. На вторите името е маркирано само с инициали.
· Един гйтанджийски чарк се е произвеждал по поръчка за няколко месеца. До 30-те г. произведените в Габрово чаркове са продавани изцяло в подбалканските градове от другата страна на Стара планина. Тази специфика на чаркчийския занаят е налагала подписване на договор за възлагане поръчка, както и гаранция след предаване на изделието.
· От горните разсъждения си позволявам да заключа, че първия майстор чаркчия – Станимер, потомствен грамотен търговец, следва да е имал печат.
· Като търговец, който е пътувал и живял в Европа и е имал досег с разпространената там хералдика, а и като син на книжовник калиграф, по-вероятно вместо с изписано име, да е овенчал печата си с графичен символ, наподобаващ европейските, т.е печатът да е от втория тип.
· Самият печат изобразява двуглав орел, какъвто е гербът на Австро-Унгария, където Станимир е живял и откъдето е донесъл занаята си.
· За разлика от всички останали печати с инициали в изследването, този е единствен с инициал от една единствена буква – С. В същото време, в изследванията на д-р Петър Цончев за Габрово и габровци през 19-ти век, единствения от стотиците майстори, който е споменат само с личното си име е Станимир. Всички останали имат бащино име или прякор.
· Синът на Станимер – поп Стефан също има печат, доста подобен по форма и големина.
Изложената логика ми дава основание да считам, че описаният печат „на неизвестно лице”от района на Търново, с единствен инициал буквата С, от същото ателие, където е правен печата на габровския занаятчия Йонко х.п. Силвестов е именно печатът на Станимер чаркчи. Няма как хипотезата ми да бъде потвърдена, нито отхвърлена със сигурност, но дори и да не съм прав, истинския печат на Станимер едва ли е изглеждал по много различен начин – все пак става дума за най-масово разпространен „модел” печат в търновско. Печатът съм пресъздал максимално точно. Спазени са геометричните съотношения, като са изправени някои малки кривини в щрихите, очевидно следствие от трудната гравьорска работа. Единственото, което съм си позволил да добавя е малкия кръст над орела. Кръстът е обичаен символ в подобни печати, а необичайно голямото празно поле над орела говори за парче, което е било отчупено (все пак не съм виждал оригинала, а само възстановка правена по остатък от восъчен отпечатък)
Домът на Станимер чаркчи
И така, майстор Станимир пристигнал от Брашов и се заселил в Габрово, където създал семейство и започнал чаркчийския занаят. Не знаем нищо за жената на майстора. Съдейки по факта, че по-малкия им син се казва Рачо, можем да предположим, че е била габровка. Станимир (#1) има шест деца – двама сина: Стефан (#21) и Рачо (#22) и четири дъщери: Станка (#23), Радка(#24), Велика(#25) и Наца(#26). От тях тръгва разклоняването на рода. Заселването на Габрово започва от извора Топлика и първата улица т.нар. Ковашка, минава от Топлика, покрай “Палаузовото училище” до Влайков геран. Тъкмо на тази Ковашка улица се намира известната като “Поп Стефан Станимировата къща”[5] . През 2005г. при посещение в Габрово се срещнах с Даниела Цонева от историческия музей в града, която е изследвала Габровските квартали и с нейна помощ локализирах попстефановата къща – Става въпрос за днешната ул “Опълченска”N 24 на кръстовището на улиците Опълченска и Никола Палаузов Съседната къща - близнак, залепена до тази на поп Стефан е на поп Рачо (ул Опълченска 24А). За нея знам от баба си Мария Станимирова. Имах възможност подробно да заснема и нарисувам вече полуразрушената къща. Няколко месеца по-късно къщата беше разрушена. Жената на поп Рачо - Параскева Влайкова очевидно е от рода, дал името на Влайков Геран, който се намира съвсем наблизо. От спомените на първият български Министър-председател след Освобожеднието Тодор Бурмов става ясно, че през 40-те години на 19-ти век, преди да се запопи Стефан Станимиров е пътувал до Влашко и е продавал ножове[6], което потвърждава наличието на ковашка работилници. Логично е ковачът – чаркчия майстор Станимир да е живял на ковашката улица, където по-късно живеят двамата му сина.
От записките в търговския тефтер на поп Стефан Станимиров се вижда, че към 1858 – 1859 г. майстор Станимир е жив (на 79 г.). Двамата му сина стопанисват орташки гайтанджийски дюкян с чаркове, от който заделят част от печалбата за стария си баща.
Тук представям компютърна възстановка на снимка на лицето на къщата към улицата. Двете двойки прозорци в ляво са къщата на поп Стефан, а десните 4 прозорци – на поп Рачо. Отдолу се вижда типична работилница и дюкян. Дворът зад къщата е вторично разделен на две от каменен дувар. Очевидно е, че сградата не е строена като две къщи, а е голяма къща преустроена и разделена в последствие на две между двамата брята. Следователно в основата и е къщата на Станимер чаркчи.
Показателни за общественото положение на семейството са и браковете, в които встъпват дъщерите на майстор Станимир, като имаме пред вид, че в първата половина на 19-ти век в брак са встъпвали хора от една и съща черга. Станимир омъжва дъщерите си в други видни български родове от онова време, чиито известни родословия също ще бъдат посочени, както за пълнота, така и за съпричастност на по-голям брой хора към настоящото изложение. Мрежата от родства на градските фамилии в България е един от най- интересните и в същото време недостатъчно изследвани източници на историята ни, от който при коректна интерпретация могат да се направят задълбочени изводи за социалното устройство на българското общество през Възраждането.
Давайки си сметка, че безкрайното изреждане на имена на поколения е объркващо и отегчително за читателя, първо накратко ще разгледам браковете на дъщерите на Станимир, които ни сродяват с други габровски родове. (Подробна информацията за тези родове има в приложенията), а след това ще разгледам по подробно синовете му, които са продължители на фамилното име. Към този подход ще се придържам и по-нататък в изложението си. За улеснение ще номерирам споменатите потомци, като Станимир получава номер 1, неговото потомство двуцифрен номер, започващ с 2, а техните потомци съответно номера с брой цифри отговарящи на поколението и числов код, който да проследява пътя до потомците на Станимир.
Най-голямата (вероятно) дъщеря на майстора – Велика(#25) (родена около 1815г) се омъжва за Иван П.Родев. Родевите са от големите габровски търговски родове. Тук си струва да отбележим, че големият син на Велика , Петър (#251) (1848-1916) е баща на Марко П.Родев(#2511) (1886-), който е съставителя на Родословното дърво на Станимирови и човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! Вторият син на Велика и Иван.Родеви – Стефан(#252) (1860-1924) е баща на Веска(#2521), която става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, участник във всички военни преврати на 20-ти век и в няколко правителства при различни режими, Министър-председател.Другата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев и имат 2 деца: Мария, омъжена за арх. Томалевски и Веселина – баронеса Ротшилд, омъжена за главата на Парижкия клон на известната фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Голямата дъщеря на Велика и Иван Родеви – Васила(#253) (1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди, какъвто се среща и на още едно място в родословното дърво. Точната връзка не ми е известна. Този брак между родственици дава 5 деца, между които Иван(#2531)(1873-1934)-първият български корабостроител, Христо(#2532) (1880-1944) – юрист и баща на писателя Цончо Родев(#25321) и Стефан(#2533) (1887-1945) – свещеник в София.
Втората дъщеря на майстор Станимир – Радка(#24), се омъжва за Христо Панов. Те са бездетни, но осиновяват един от синовете на брат и поп Рачо – Васил.
Третата дъщеря на Станимир – Станка(#23) е омъжена за чехларя Минчо Оцев и имат три деца – Христо, Дона и Велика. Дона(#231) е омъжена за чехларя Христо Гърнев, а сина им Станимир(#2311) (1895-) става офицер от конницата, състезател по езда и през 1928г. е основател на Жокей клуб (по-късно федерация по конен спорт), инструктор по езда във ВНВУ и достига до чин генерал –майор (11.09.1944)[7] Изселен е в Плевен.
Последната от дъщерите на Станимир – Наца(#26) се омъжва за кожаря Иван Гладнев и имат 3 деца – Никола, Марина (по мъж Г. Кръстникова) и Дона (Хр.Игнатова).
[1]Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство)
[2]д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” 1929
[3]Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.)
[4]Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996)“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”
[5]Даниела Цонева „Габровските квартали – родени от пътя закървмени от реката” ИК Колонел – Габрово 2001
[6]Тодор Бурмов „Автобиография, Из спомените ми. Дневник” София 1994
[7]„Офицерският корпус в България 1878-1944” ВИ Св.Георги Победоносец
Сряда, 2008, Август 20
Петър Станимир - габровски търговец в Букурещ 1853г.
В списъка с букурещките дарители, наред с още няколко именити габровци фигурира името Петръ Станимиръ изъ Габрово. Без съмнение става дума за представител на рода Станимирови от Габрово. Както вече споменахме, в записките на Станимер чаркчи се споменават „бачо Цоньо и бачо Иван Рохре”. През 1858 в габровска църковна книга е записано за смъртта на Христо Станимиров, а в тефтера на поп Стефан се среща сметка на „Христо чичов”. Очевидно има клонове на рода, братя и братовчеди на Петко Станимер и Станимер чаркчи, чиято история се изгубва с времето. Вероятно на някакъв етап те престават да носят фамилното име и приемат практиката на назоваване по бащино и дядово име, обезличила толкова много родове. Затова нямаме повече информация за тях. Едно обаче е сигурно: в лицето на Петър Станимиров нашия род има представител сред българската търговска емиграция в Букурещ и участник в съдбоносните усилия тази общност за църковната и национална независимост. Тези данни кореспондират с отразените в дневника на Тодор Бурмов факти, около честите пътувания на търговеца Станьо Станимиров (бъдещия поп Стефан) до Букурещ през 40-те години на XIX век. Явно е, че във Влашката столица е имало представители на рода, които са представлявали търговските интереси на семейството. поп Стефановото коляно
От всички деца на Майстор Станимир, най-много информация има за иконом Стефан Станимиров(#21) (1823-1897), който е видна обществена фигура в Габрово. За него пише в редица свои изследвания Даниела Цонева от Габровския исторически музей.
Стефан Станимиров е роден на 01.09.1923г. Учи в килийното училище, а след това и в Габровското взаимно училище. Стремежът му да поддържа своята образованост и авторитет, твърде често го вписват в спомоществователските списъци на различни възрожденски книги. По силата на историческата традиция и поради относително ниските доходи през XIXв. свещенството обикновено има и други дейности освен църковните.
Дневникът на Тодор Бурмов – габровец, по късно първи министър –председател на България свидетелства, че през 1846г. Станьо (популярно име за Стефан) Станимиров пътува до Букурещ, където търгува с ножове. Същото пътуване е отразено и в търговския тефтер на семейството: “на 1864 като си дода от влашко – 20:
лири турски:2040 [гроша]” От края на XVIII до последната четвърт на XIX век. в Букорещ има много богати габровски търговци, притежаващи къщи, ханове и мошии (имения). Сред най-изтъкнатите от тях са х. Теодоси Йовчев, братя Мустакови, Йордан х. Бакалоглу и д-р Никола Василияди, който притежава един от големите ханове в Букурещ - "Габровени". Сред тези обитатели на хана е основана Добродетелната дружина на Братя Георгиеви, там намират подслон Раковски, Ботев, Каравелов, Караджата и останалите дейни емигранти. И днес улицата, на която се намира ханът носи името Габровени. Тъкмо в този хан отсяда Станьо при пътуванията си до Букурещ.
През 50-те г. Станьо, заедно с брат си Рачо орташки стопанисват гайтанджийска работилница с чарковете на стария вече майстор Станимир, като заделят от печалбата си и издръжка за баща си. Но това не е основната дейност на Стефан. Още преди да бъде ръкоположен, той започва да внася църковни книги от Москва, Киев и Одеса. Това се вижда от търговския му тефтер, обхващащ периода 1856 – 1891, който е част от фонда на рода Станимирови в Нар.Библиотека Основен търговски партньор на Ст.Станимиров е габровският търговец в Одеса Васил Н. Рашеев, но в един запис от 1888г. като контрагент е посочен Иван Вазов. От тефтера е видно, че книгите се транспортират през Русе и Свищов, след което свещ. Станимиров се грижи за разпространението им в различни краища на българските земи – както селищата около Габрово, така и в Търново при Стефан х.Тодоров и Стара Загора – при х.Стоянчо х.Тачев. В начлото на втората половина на 19-ти в. Стефан Станимиров се жени за х.
Екатерина – дъщеря на архимандрит х. Силвестри. През 1858г. се ражда сина им Станимир(#211), а на 14.11.1859 Стефан е ръкоположен за свещеник.
Бракът на Стефан Станимиров с дъщерята на най-влиятелния духовник и един от най- богатите хора в габровско – архимандрит х. Силвестри (поп Стефан(Станю) Йончев Тодоров) е показателен за доброто име на младият книживник. Самата х.Екатерина п.Станимирова е сред крупните дарители в Габрово – дарява 500 златни лева, с натрупаната лихва от които ежегодно се купуват учебници за бедни ученици.
Една от заслугите на иконом Стефан Станимир
ов към Габрово е дейността му през 1865-1866г. по строителството и освещаването на църквата “Св.Успение Богородично” За градежа на църквата настоятелството наема прочутият майстор Генчо Кънев (Уста Генчо) от Трявна. През 1867г. поп Стефан е избран за архиерейски наместник и заема тази длъжност шест години. Като такъв, той е по право председател на габровската община и носи една от трите части на общинския печат. Взема дейно участие в борбата за цър.jpg)
ковна независимост - съставя и подписва прошения и протести. През 1869г. поп Стефан е делегат за Габровска околия на първия по рода си събор за изработване на „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела в Търновска епархия” През 1871. организира събиране на дарен
ия за новоучредената екзархия. През 1872 г. заедно с Теофил х. Георгиев пътуват за Румъния и се срещат с представители на габровската емиграция. Същата година поп Стефан е упълномощен заедно с тримата габровски чорбаджии Георги и Андрея Хесапчиеви и Денчо Видинли получават пълномощно от гражданите „да действат пред търновския 
мютесариф, после пред валията, а най-после ако потрябва и пред екзар
ха” за дострояването на новото училище (днешната сграда на Априловската гимназия)Акцията се увенчава с успех и на следващата година училището е осветено.
1866 октомврия 26 осветихме церквата архимандрит попъ Силвестрия хаджи попъ Христо Йовчовъ Бочар попъ Стефанъ Станимеръ и попъ Иван попъ Петков
Габрово 1-вий мая 1865 лето расипаха церквата стара Успение Пр.Богородицьи и разчистиха местото и ископаха темели и на 11 мая в денъ на св.св.Кирила и Методия служися литургия от трима свещеници в церковата св. Троица и подирь отпусь сосичкия народ додохме торжествено на мястото на св. Богородица и светихме вода и четохме молитвата на основание на храма и почнаха зидарите да я градят и в лето 1865-66 я изградиха и покриха въ 26 октомврия 1866 лето я осветихме ние свещениците, защото в онези години беше разправа на българите сосъ гърците и в тази година немали митрополитъ в Търново и в 72г. като дойде митрополит Иларион Българинъ и я освети при нас: Иконом свещеник Стефан Станимеров
Посрещането на Дяда владика беше по повърхност страшна картина, която го и разплака, почти сичкият град излезе, но тъй накитен и украшен и с женският и машкият пансион, близо до 50 моми пансионерки и до 60 момка пансионери, со сичките училищни момчета и момичета от най-малките до най-големите наредени от едната и другата страна сосъ китки в рацете. Особено от ученическото дружество от 150 момака тъй от женският пол благодетелното женско дружество майчина грижа, сущо и дружеството сосъ настоятелите читалищни, но най-напред излязохме священиците сички учители 12 души таго посрещнахме, като съ каза на Падало до сипеят едно слово от учителя Р.Каролева и на сущото место дядо владика си слезли от конятъ, и пеща до черкова и отъ тамо до конакътъ и у п.Стефанови пешакъ ходи… (от писмо на Цвятко Недюв до Н.В.Златарски в Търново)
През 1875г., Стефан Станимиров посещава Цариград, когато изпраща сина си Станимир за Одеса, на път за Киев, където последния заминава да учи богословие със стипендия от руския Св.Синод..
През 1876г. иконом Станимиров е сред 46-те габровци дарили пари за сираците от Ново село след разгрома на Априлското въстание.
Като председател на комисията, свещеникът развива успешна дейност за дострояване сградата на Априловската гимназия.
През 1888г. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в течение на осем години. На 15 юни 1889г посреща в храма княгиня Клементина, която дарява кристалния полюлей, който и до днес се съхранява. През януари 1893г. от името на настоятелството поръчва ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев от Плевен. (Оградата е унищожена през 1962г.)
По старите богослужебни книги на храма Св.Успение Богородично са запазени голям брой записки на свещ. Стефан Станимиров, по случай различни събития, които са го впечатлили, или просто, за да отбележат че е прочел някоя книга. Така например четем:
На 1859 ноемврия 13, Габрово прнехъ чинь свещенскихъ ази Стефан Станимеръ и са рукоположихъ от Архиепископ Григория Мирилийски. На 1825(3) родился попь Стефан Станимиров септемврия 5 .т
От Габрово попь Стефан когато бегахме от Габрово 1866
Габрово 11 майя 1865 лето развалиха ветата церква усп. Бцьй соградиха настоящата почна да се гради въ 1865 и на 1866 - то 23 декемврия са освети почна са да са служи литур¬гия и просвещенодействие.
На ноемврия 1859 г. приехъ чинь свещеник ръкоположен от митрополит Григория родом грекъ в Тарново.
На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно
27 маия 1897 много дене валя дашь и додоха реките Топлеш и завлякоха много кащи и каменската водениц и разори до основанието. Икономь свещ. Стефан Стднимеров
1873 авг. 26, неделя днес сосъ церковите Богородица и от трите церкви сащо и от калугерките отидохме на новото училище отсреща дето осветихме и утре на 27 августа ще влезат учитилите и ща почнат да предават. За известието писахъ ази Иконом п. Стефан Станимировъ
В две издания от 2001 и 2003г. настоятелството при храма издава сборник * “Храм Успение Богородично в Габрово”, в който са поместени биграфии, снимки и пълни данни за богослужебните книги със записките по тях.
Вече немощен, след 37 – годишна свещеническа и архиерейска дейност, отец Стефан пожелава да се оттегли през 1896г. Починал на 11 октомври 1897г. На погребението му присъства целият град и всички свещеници от околията.
Тефтерчето на поп Стефан
От споменатите вече проучвания на Даниела Цонева за рода Станимирови научих, че в Български исторически архив към Народната бъблиотека “Св.Св. Кирил и Методий съществува фонд с ахиви на поп Стефан Станимиров. Респектът към институцията, пълната ми неопитност в работата с архиви и липсата на време ми служиха като оправдание повече от две години да не се осмеля да мина през тежките врати на библиотеката, въпреки огромния ентусиазъм, който влагах в родовото си изследване. И един ден, почти ненадейно, в работно време по работа минавах покрай сградата и хлътнах в нея. На другия ден вече държах в разтрепераните си ръце тефтерчето на поп Стефан и с леко разочарование се взирах в неразбираемите йероглифи – някаква коварна смесица не черковноскавянски и гръцки букви, които следват без никакъв смислен ред. Прекарах известно време в опити да направя една или друга асоциация, напъвайки се да разгадая някоя дума по отделни букви, но напразно. Без да се усетя, може би 10 минути бях престанал да мисля над буквите, просто се взрах с празен поглед в страницата, когато извенъж, подобно на картина от играта “магическото око” пред мен изплува текста, като чута молитва изведнъж ме връхлетяха думите, като че ли изплуваха от нищото и аз зачетох ситния почерк, който ме върна век и половина назад в двуетажната кирпичена къща в ковашката махала, с мириса на цъфнали люляци, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм и глухия бой на ковашките чукове от задния двор...
1851 8врия: 26 тевтеръ.
1858 октомврия 26
що полагами с рача сирмия
полага рачо като видехми хисапа иса сабра негова сирмия 9 212:
сабрано моя сирмия станюва 8 807
сирмия станюва ирачова 18 010
...
34 оки 300 драма прежда бяла...
938 топа гайтани осмаци искарани
64 лажици за чарковити
...
сабраса сичкото щоса намира в дюгеня
на татя пари дадавами...
След близо 6 години ровене из книги и снимки в търсене на следи от началото на рода ми, в ръцете си държах инвентарния опис на гайтанджийския дюкян, стопанисван орташки от двамата братя, които заделят част от печалбата за възрастния си баща. Педантичният и грамотен опис не отстъпва на никой съвременен счетоводен баланс, термини като недобор, навло, лихва се редуват с кирия, файда, вересия, кусур,сирмия, а сметките свободно преминават от лири турски в минцове, рубли книжни, лири английски, грошове... Тефтерът съдържа няколко записа от 1856 – 1859г. за гайтанджийския дюкян, а останалите страници (общо около 190, като не всички са изписани) съсържат педантични сметки за търговията на поп Стефан с богослужебни книги от 80 – те години на XIX в. Малко са новите данни, които научих от записките, но те потвърдиха някои неща, които досега бях приемал на доверие уплътниха образите на майстор Станимир и пра-прадядо ми поп Рачо, за които има твърде оскъдна информация. Сведения от тефтера, които заслужават специално отбелязване:
- Опис на съдържанието на гайтанджийския дюкян, както и информацията, че двамата братя го въртят на орташки начала.
- Фактът, че майстор Станимир доживява 1859г. Вече възрастен, той не участва в активната търговия, но получава дял от печалбата на дюкяня.
- Информация, че през 1858г. братята са живяли в обща къща, която са ремонтирали, като са слагали подпори.
- За запопянето си през 1859г. поп Стефан плаща на владиката сумата от 25 лири.
- Сред търговските партьори на поп Стефан са Васил Н. Рашеев и Иван Вазов
- Братята дават пари под лихва на редица свои съграждани.
- След запопянето на Станьо под името Стефан през 1859г., Рачо остава стопанин на дюкяна, като поема грижата за финансовата издръжка за баща им.
- Братята наистина притежават воденица, която продават през 70 –те г на Иван Калпазанов за да построи на нейно място фабрика.
- В периода 1887 – 1888г. поп Стефан изпраща пари на сина си Селвестър, който е студент в Киев и Одеса.
- След смъртта на шурея си Тодор х.п. Силвестров, Станимиров всяка година изплаща на вдовицата му и двете му дъщери Кина и Вата лихвата върху известна сума пари, която му е поверена от покойния му търст архим. х. Силвестри. Сметката се води педантично от 1878 до 1889г. Кина се омъжва през 1883г, за което изтегля част от главницата. През 1884г. Вата умира и Стефан разпределя остатъка между майка и и сестра и и закрива сметката.
- По време на следването на сина му Станимир в Киев, поп Стефан води точна сметка на финансите на студента, разходите по следването му.
Освен търговския тефтер на поп Стефан, който има размер на тетрадка малък формат, в архивния фонд се съхранява едно джобно бележниче, на което духовника е записвал имената и требите на своите енориаши. Тефтерчето е безценен родословски източник за населението на махалите Парчовци, Руйчовци, Мечковци, Бакойци, Велчовци, Сирмани, и др. които са изредени по семейства. Във втората част на книжката са записани починалите в града по дати от 1876 до 1879г. Историческите събития в този бурен период могат да бъдат проследени безпогрешно в тази зловеща статистика. След имената на някои от починалите през 1876 пише съсечен от турците, виждат се имена на жители на Ново село, потърсили в Габрово спасение от жестокото потушаване на Априлското въстание. Съвсем отчетливо се вижда големия брой починали казанлъчани през 1877г, когато цялото население на Казанлък бяга в Габрово за да се спасява от турските зверства...над 100 страници имена, които напомнят, че зад историческите събития, които често приемаме като статистика стоят съдбите на конкретни хора и техните семейства.
На една откъсната страница от същото тефтерче е споменато, че свещеника си е купил катърче за 800 гроша от килифарево на 6 юли 1881г., а под записката намерих безценно за нас съкровище – отличен мастилен отпечатък от личния печат на духовника (горе дясно).
В малкото тефтерче ще срещнем имената на роднините на редица известни габровци, като Тиха Бурмичката, архим хСилвестрий Йончев, Тодор х. Силвестриев, Йонко Калпазанов.
На страница 76 един от редовете гласи:
“1878 ... рачо иерей 20 марта братми станимиров”
Този лаконичен запис ми даде съвсем нова информация относно смъртта на поп Рачо, за когото семейното предание и досегашните ми проучвания сочеха че е починал през 1877г. Всъщност пра-прадядо ми е доживял новината за победата в Сан-Стефано и е издъхнал като свободен човек няколко дни след това.
Тефтерите на поп Стефан са предадени на НБКМ от неговия правнук Божидер Марков през 1953г.
Потомците на поп Стефан
Иконом Стефан и Екатерина Станимирови имат четири деца: Станимир(#211), Дона(#212) , Иванка(#213), Силвестър(#214). Дона се омъжва за видния габровски търговец на кожи Йосиф Стомоняков и имат дъщеря Екатерина (#2121), която е омъжена за индустриалеца Никола Хр.Бобчев. Чрез Стомонякови Станимирови се свързват родствено с родовете на Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюзтабанов, Васил Рашеев и ген.Христофор Хесапчиев. (Това е едната връзка с тези велики родове. Другата е през Хаджистойчеви и ще я разгледам по-късно).
Иванка се омъжва за учителя Никола Голосманов (кмет на Габрово 1908-1912г.) и имат син Стефан(#2131) и дъщеря Надежда(#2132). Табакханата в етнографски комплекс Етъра е правена по модел на тази на бащата на Никола, Иван Голосманов от 1865-1870.
Силвестър(#214) е по-малкият от синовете на поп Стефан Станимиров – роден e на 15 август 1866г. От търговския тефтер на свещеника се вижда, че в периода 1887 – 1888 г. Силвестър пребивава в Киев и Одеса, където баща му му праща пари. Вероятно е представлявал баща си пред Васил Рашеев и другите търговски партньори в Русия. Следващите данни за Силвестър са, че през 1888 и 1889г. е учил природни науки със стипендия на българската държава в гр. Йена (Германия) . Там почива на 10.09.1889г. На неговата памет брат му Станимир посвещава своя "Учебник по историята на Християнската черкова" (1897)
Понеделник, 2008, Август 18
Станимир п. Стефанов Станимиров. От Цариград до Евксиноград, от Екзархията до Двореца. Историята на Нова България в един човешки живот
Станимир п.Стефанов Станимиров(#211) (26.10.1858- 07.01.1943г.) е може би най-изявеният и най-известен представител на рода Станимирови. С блестящо за времето си образование той става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал многобройни важни постове в областта на културата и образованието. Поради голямата му обществена роля и многобройните му публикации, за него е запазен документален материал. Личният му архив се намира в БАН. Тъй като без съмнение цялостния обзор на живота и дейността му се нуждаят от отделно изследване, тук ще се огранича до това да маркирам най-важните и любопитни данни за него.До 6-ти клас Станимир Станимиров учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия) където за отличен успех настоятелите му подаряват надписана библия.
През 1875 г под натиска на учителите, баща му поп Стефан пише до Граф Николай Игнатиев за сина си. Съвсем скоро Станимир получава стипендия от руския Св.Синод и е записан направо
във втори клас на Киевската Духовна семинария. Станимир Станимиров зами