сряда, 18 декември 2013 г.

Легенди и предания за заселването на Габрово (доклад)



ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАСЕЛВАНЕТО НА ГАБРОВО
Борис Станимиров

(Доклад пред Втората националната научна конференция на БГФ "Легендата като исторически и генеалогичен извор - 24 .10.2013)



Легендата за Рачо ковача е широко известна. Паметникът на митичния основател на Габрово се е превърал в една от емблемите на града. При едно по-задълбочено етнографско проучване «на терен» върху тази  легенда, местни краеведи[1] установяват, че тя има вариации, свързани с отделни местности, занаяти и е вплетена в родовите предания на някои габровски фамилии.  Поради редица специфики  на града, легендите за заселване на Габрово са един от най-подходящите примери за връзка между история, етнография, краезнание и генеалогия. Населението на Габрово е етнически чисто българско през целия период на османското владичество. Не са известни значителни изселнически вълни от Габрово преди Освобождението. Габрово е средищен център на множество по-малки селища – т.нар. колиби, разположени в планината. Тези колиби са били поселища на своеобразни родови кланове – обитават се от представители на даден род, чието име носят. И днес редица габровци носят фамилни имена, които издават колибите, от които предците им са се преселили в града. Счита се, че тези родови кланове са охранявали старопланинските проходи. Тъкмо жители на колибите постепенно се установяват в долината на Янтра  и основават днешния град.
В първата публикувана история на Габрово[2] братя Гъбенски споделят три предания за заселване на Габрово. През 1925г. габровският учител и краевед Недко Стойков публикува в местен вестник още две предания, които номерира като четвърто[3] и пето[4], подреждайки ги след тези на братя Гъбенски. Същият изследовател през 1932-33г. обнародва в «Известия на габровската библиотека» още четири предания – от шесто до девето. В статиите си Стойков посочва подробности за лицата, от които е чул преданията и много детайли за градоустройството и местностите, споменати в легендите. В голямата си част по-късните публикации за историята на Габрово споменават обнародваните предания[5],  най-вече с оглед на дискусията за точното място, където е започнало заселването на града, и обръщат внимание на популярната легенда за Рачо Ковача в нейния литературно обобщен вид, който през 30-те години на XX век целенасочено става част от новия образ на Габрово.[6]
Както повечето градове в централна Стара планина, и Габрово загатва за началото си от т.нар. «болярска легенда»[7]. Според преданието, след падането на столицата на Второто българско царство под османска власт, оцелелите търновски боляри бягат в защитените дебри на планината и основават нови поселища. Според легендата, болярката Божена, жена на един от загиналите защитници на Търново, заедно със синовете си  намира подслон в Балкана и основава колибите Боженци. Нейният най-голям син Рачо, ковач по занаят започнал да слиза до кръстопътя над Янтра, където под един голям габър подковавал конете на пътуващите през старопланинските проходи търговци и пътници. Като видял, че работата потръгва, ковачът Рачо решил, че няма смисъл да пътува всеки ден дългия път от Боженци.  Построил си къща с ковачница до габъра и заживял там. След този първи заселник и други божанкалии последвали примера му и построили къщи наоколо. Така възникнало новото село Габрово, което взело името си от големия габър. [8]
Споменатите по-долу предания за заселването на Габрово сочат като време на легендата XVI век. Причината за това вероятно е, че времевият хоризонт на разказващите преданията се е простирал до границите на родовата памет, която в българската генеалогична традиция рядко надвишава няколко поколения.
Днес има сигурни османски архивни източници, които показват, че Габрово е съществувало още през 15-ти в. [9] Археологически разкопки на некропол в самия център на града, датиран със сигурност като не по-късен от XIII век пък показва, че селището е съществувало преди османското завоевание.
Архивите и археологията недвусмислено опровергават популярната легенда за заселването на Габрово. Градът безспорно е съществувал без прекъсване още от времето на Втората българска държава, а вероятно и при Византийската империя. В трите империи – Византийска, Българска и Османска, Габрово е било селище със специфичен статут, свързан с охраната на старопланинските проходи[10]. След османското завоевание Габрово получава статут на дервентджийско селище, който му осигурява данъчни привилегии, гарантирано запазване на българския характер ( на мюсулмани е било забранено да се заселват) и правото да носят оръжие. Този специален статут прави съдбата на града различна от тази на много български селища по време на османското владичество.
Габрово със сигурност не е основано от бягащи търновски боляри и доказано е много по-старо от 16-ти век. Въпреки това, можем ли с лека ръка да пренебрегнем легендите? Не би трябвало, доколкото част от тях са се предавали устойчиво като част от родовата памет на отделен род или на няколко фамилии, обитаващи близки имоти. Тъкмо генеалогичната информация, при коректен анализ може да ни даде ценни сведения за миграционните вълни, характера на населението и историята на населеното място.
Габрово е съществувало преди османското завоевание, но нашествието и историческите промени в империята през следващите няколко века стават причина за миграция на големи групи население. Достигналите до нас османските данъчни регистри от XVI и XVII век показват отчетливо нарастване на броя на жителите на града[11]. Родовите предания вероятно носят информация за тези преселения. Макар да не разкриват основаването на селището, те ни дават ценна информация за историята на града и облика на жителите му през вековете.

Първото по ред на публикуването му предание за Габрово[12] твърди, че ковач от Боженци се заселил край Извора в м. Камъка до един стар габър. Авторите свързват това предание с известната народна песен за Рачо Ковача от Боженците[13]. Предават разказа на Еким Генчев, който бил научил песента от бащата на обесения габровски революционер Еким Цанков – Цанко Рачков Шейтанов. Възрастният габровец обичал да пее тази песен и често казвал, че родът им произлиза от същия Рачо Ковача.

Следващите четири и седмото  предания са вариации на първото, като разликите са в точното място на заселване в квартал Камъка и в занаята на основателя. Ковач, овчар или кръчмар-търговец.

Петото предание е по-интересно, защото гласи, че първи край извора Топлик се заселили 12 семейства, които изсекли габровите дървета около извора и ги използвали за греди на къщите си. Изследването на Недко Стойков достига до конкретни къщи и фамилии, в чиито родови легенди е залегнала тази версия, която се повтаря у всички тях.  Проследяват се няколко поколения на тези фамилии, което придава на това предание генеалогична стойност.

За разлика от всички споменати дотук предания, които твърдят, че заселването на града е започнало от северния край на днешния градски център, шестото предание гласи, че то е започнало от южния край, от т.нар. Боженски воденици.
Осмото предание е комбинира верисиите на първото и шестото – едновременно заселване от двата края.

Деветото, последно предание е напълно различно от всички останали. То касае собствения род на краеведа Недко Стойков, за който се знае, че произхожда от отдавна изчезналото село Разпопите.  Разпопите било голямо село, а не колиби. Всичките земи били на попа и се предавали на наследниците му заедно с духовния сан, а селяните му работели като аргати. «Все едно попът бил български бей». След неуспех на местно въстание, попът бил разпопен, селото опожарено, а жителите му избягали и се преселили в габровата гора до Янтра, основавайки днешно Габрово. Преданието, че попът и родът му имали селото като феодално владение, показва,  че Разпопите е било войнушко село, каквото със сигурност знаем, че е било и Габрово. Авторът споделя логичното разсъждение, че легендата за разпопения поп трябва да се отнася за рода, който е основал селото и му е дал името, а не за преселението в Габрово. Оттам заключва, че историята с разпопването вероятно е от времето на Второто българско царство, а не от османско време.

Деветте известни предания за заселването на Габрово нямат стойност като исторически извори за основаването на града и отдавна са опровергани по категоричен начин от археологическите и историографски данни. При достатъчно критична интерпретация обаче, те безспорно имат своето място в изследването на селищната история като информация за миграционни вълни, точки на заселване и генеалогия на старите габровски родове.


[1] Братя Гъбенски, Недко Стойков, д-р Петър Цончев, Илия Габровски и др.
[2] Христо и Петър Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г.
[3] В-к Родолюбец, бр. 27 / 1925г.
[4] В-к Родолюбец, бр.44 / 1925г.
[5] д-р П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово. 1929г., Из общественото и културно минало на Габрово. 1934г.; Стр. Димитров и колектив. История на Габрово. София, 1980.; сб.Традиционни обществени структури и исторически личности в габровско XII-XIX в.Гб., 1997; Подробен преглед на преданията има в :Кирил Койчев. Старо Габрово и пътищата около него. Габрово, 2010г. През 2012г. Вела Лазрова публикува поредица статии за легендите във в. «100 вести».
[6] Идеята за паметника на Рачо Ковача и популяризиране на легендата за него вероятно е на кмета Илия Кожухаров през 30-те години на ХХ в., вж. Петър Тоцев. Легенда за Рачо Ковача. Литературен свят, http://literaturensviat.com/?p=6474
[7] Калофер, Копривщица, Свежен, Арбанаси, Елена, Ново село (Априлци) и др. В подкрепа на тази легенда е наличието на сокай в габровската женска носия. Счита се, че сокаят е част от търновската болярска одежда.
[8] Според литературно обработената легенда от габровския кравед Илия Габровски „Под габровото дърво”, Рачо имал трима сина – Петко, Йонко и Радич, които дали имената на три габровски квартала – Петкова нива, Йонковото и Радичевец. Вж. още Марко Недялков. Рачо Ковач (роман). София, 1973г. и др.
[9] Първото споменаване на Габрово в османските архиви е в списък на ленните владения в Никополския санджак от 1479г.
[10] Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XIIXVIII в. сп. Родознание 3-4/2010
[11] Р. Ковачев. Населението на Габрово от средата на XV до края на XVII век. Демографски аспекти и именна система. И. Пр. 9/1991
[12] Хр. и П. Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г. стр. 3-4 (бележка под линия)
[13] Пак там

Няма коментари: