сряда, 18 декември 2013 г.

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАСЕЛВАНЕТО НА ГАБРОВО (Статия)



ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАСЕЛВАНЕТО НА ГАБРОВО
Борис Станимиров

Сп. Родознание/Genealogia бр.3-4/2013 стр. 173-182



Настоящата статия представлява подробна версия на доклад, изнесен пред II Национална научна конференция на БГФ на 24.10.2013г. в София 



Легендата за Рачо ковача е широко известна. Паметникът на митичния основател на Габрово се е превърал в една от емблемите на града. При едно по-задълбочено етнографско проучване «на терен» върху тази  легенда, местни краеведи[1] установяват, че тя има вариации, свързани с отделни местности, занаяти и е вплетена в родовите предания на някои габровски фамилии.  Поради редица специфики  на града, легендите за заселване на Габрово са един от най-подходящите примери за връзка между история, етнография, краезнание и генеалогия. Населението на Габрово е етнически чисто българско през целия период на османското владичество. Не са известни значителни изселнически вълни от Габрово пред Освобождението. Габрово е средищен център на множество по-малки селища – т.нар. колиби, разположени в планината. Тези колиби са били поселища на своеобразни родови кланове – обитават се от представители на даден род, чието име носят. И днес редица габровци носят фамилни имена, които издават колибите, от които предците им са се преселили в града. Счита се, че тези родови кланове са охранявали старопланинските проходи. Тъкмо жители на колибите постепенно се установяват в долината на Янтра  и основават днешния град.
В първата публикувана история на Габрово[2] братя Гъбенски споделят три предания за заселване на Габрово. През 1925г. габровският учител и краевед Недко Стойков публикува в местен вестник още две предания, които номерира като четвърто[3] и пето[4], подреждайки ги след тези на братя Гъбенски. Същият изследовател през 1932-33г. обнародва в «Известия на габровската библиотека» още четири предания – от шесто до девето. В статиите си Стойков посочва подробности за лицата, от които е чул преданията и много детайли за градоустройството и местностите, споменати в легендите. В голямата си част по-късните публикации за историята на Габрово споменават обнародваните предания[5],  най-вече с оглед на дискусията за точното място, където е започнало заселването на града, и обръщат внимание на популярната легенда за Рачо Ковача в нейния литературно обобщен вид, който през 30-те години на XX век целенасочено става част от новия образ на Габрово.[6]
Както повечето градове в централна Стара планина, и Габрово загатва за началото си от т.нар. «болярска легенда»[7]. Според преданието, след падането на столицата на Второто българско царство под османска власт, оцелелите търновски боляри бягат в защитените дебри на планината и основават нови поселища. Според легендата, болярката Божена, жена на един от загиналите защитници на Търново, заедно със синовете си  намира подслон в Балкана и основава колибите Боженци. Нейният най-голям син Рачо, ковач по занаят започнал да слиза до кръстопътя над Янтра, където под един голям габър подковавал конете на пътуващите през старопланинските проходи търговци и пътници. Като видял, че работата потръгва, ковачът Рачо решил, че няма смисъл да пътува всеки ден дългия път от Боженци.  Построил си къща с ковачница до габъра и заживял там. След този първи заселник и други божанкалии последвали примера му и построили къщи наоколо. Така възникнало новото село Габрово, което взело името си от големия габър. [8]
Споменатите по-долу предания за заселването на Габрово сочат като време на легендата XVI век. Причината за това вероятно е, че времевият хоризонт на разказващите преданията се е простирал до границите на родовата памет, която в българската генеалогична традиция рядко надвишава няколко поколения.
Днес има сигурни османски архивни източници, които показват, че Габрово е съществувало още през 15-ти в. [9] Археологически разкопки на некропол в самия център на града, датиран със сигурност като не по-късен от XIII век пък показва, че селището е съществувало преди османското завоевание.
Архивите и археологията недвусмислено опровергават популярната легенда за заселването на Габрово. Градът безспорно е съществувал без прекъсване още от времето на Втората българска държава, а вероятно и при Византийската империя. В трите империи – Византийска, Българска и Османска, Габрово е било селище със специфичен статут, свързан с охраната на старопланинските проходи[10]. След османското завоевание Габрово получава статут на дервентджийско селище, който му осигурява данъчни привилегии, гарантирано запазване на българския характер ( на мюсулмани е било забранено да се заселват) и правото да носят оръжие. Този специален статут прави съдбата на града различна от тази на много български селища по време на османското владичество.
Габрово със сигурност не е основано от бягащи търновски боляри и доказано е много по-старо от 16-ти век. Въпреки това, можем ли с лека ръка да пренебрегнем легендите? Не би трябвало, доколкото част от тях са се предавали устойчиво като част от родовата памет на отделен род или на няколко фамилии, обитаващи близки имоти. Тъкмо генеалогичната информация, при коректен анализ може да ни даде ценни сведения за миграционните вълни, характера на населението и историята на населеното място.
Габрово е съществувало преди османското завоевание, но нашествието и историческите промени в империята през следващите няколко века стават причина за миграция на големи групи население. Достигналите до нас османските данъчни регистри от XVI и XVII век показват отчетливо нарастване на броя на жителите на града[11]. Родовите предания вероятно носят информация за тези преселения. Макар да не разкриват основаването на селището, те ни дават ценна информация за историята на града и облика на жителите му през вековете.

Първото по ред на публикуването му предание за Габрово[12] твърди, че ковач от Боженци се заселил край Извора в м. Камъка до един стар габър. Авторите свързват това предание с известната народна песен за Рачо Ковача от Боженците[13]. Предават разказа на Еким Генчев, който бил научил песента от бащата на обесения габровски революционер Еким Цанков – Цанко Рачков Шейтанов. Възрастният габровец обичал да пее тази песен и често казвал, че родът им произлиза от същия Рачо Ковача. Изследователите са единни в мнението, че Изворът не е подходящо място за ковачница, тъй като стои в страни от пътя[14].

Второто предание, цитирано от братя Гъбенски[15] отново визира като място на заселване квартал Камъка, само че в долния му край. Според преданието заселването на Габрово е започнало от каменската воденица под моста Игото.

Третото предание отново сочи за люлка на града Извора, около който имало габрови дървета.  Според това предание първият заселник е овчар, който си направил даяма (овчарник). Изворът му се сторил подходящ за водопой на овцете и за паша наоколо.

Четвърто предание[16] е свързано с извора Топлик, който се намира южно от Извора в кв. Камъка и по-близо до р. Янтра. Преданието сочи като пръв заселник Колю Ковача от Боженци, който всеки ден слизал в габровата гора до Топлик, където търговците и пътниците, пътуващи през прохода спирали да починат и да напоят добитъка си. Ковачът подковавал конете им и така намирал добро препитание. След време Колю убедил няколко семейства от Боженците в предимствата на мястото около Топлика и те се заселили там. Големият изследовател- краевед на Габрово д-р Петър Цончев дава сериозно предимство на версията за заселване при Топлик, който за разлика от Извора наистина се намира на подходящо място за спирка на пътниците, минаващи през Габрово[17].
В подкрепа на версията за Топлика е и Станчо п.Цонев, който през 60-те г. на XIX в. пише, че пръв поселник е Иван, дошъл от Дряново скоро след падането на Второто българско царство и си направил къща около Топлик. Заради този Иван най-старата черква в Габрово е кръстена на Св. Иоан Предтеча[18].

Петото предание[19] се основава на анкета на Недко Стойков, който разпитал възрастни жители, живеещи около извора Топлик. Те споделили, че най-напред около Топлик се заселили 12 семейства в 12 къщи. Сред тях на Тома Цонев, Иван Захариев (обущар), Стефан Юруков (преди това на Коста Шопа), Васил Спасов, Геню Рачев Фтичев, Иван Минчев и др.  Дванадесетте къщи са строени с дървен материал от габровите дървета, изсечени, за да се отвори място за къщите. Гредите на тези къщи наистина били от габър.
Баба х.Мария х.Радева Ковачева (по мъж), 90-годишна[20], твърди, че нейната къща е една от най-старите, строена преди 300 години от прадядо и Семо, преселен от Боженците. Анкетираната чувала от майка си и дядо си, че причината за преселението им от Боженци била, че  «Габрово е на седем пътя». Приетият в генеалогията метод за 25- 30 години отстояние между поколенията[21] сочи, че прадядото е роден в средата на XVIII век, т.е. има поне още три поколения назад до времето, когато според разказа е строена къщата. Същата възрастна габровка казва, че много стари къщи, строени с материал от местен габър са и тези на Пена Николова Марокова, Пена Димитрова Шангова, Мария Сакова и наследниците на Пенчо Караколев – все представители на стари и известни габровски родове.
Споменатите в преданието стари къщи се намират точно под най-старата габровска църква „Св. Йоан Предтеча”, което е допълнителен аргумент за ранното им заселване. В една от споменатите къщи  - на Иван Захариев, в началото на XIX век е било килийното училище на Пенчо Вълчев Гладичът, който е пра-прадядо на Захариев.
Интересното в това предание е, че то се споделя между няколко семейства и визира съвсем конкретни къщи. Дори тези 12 семейства от Боженци да не са първите заселници – основатели на града, то общото за всички тях предание съвсем ясно показва една от миграционните вълни в града. 

Разгледаните дотук пет предания сочат като начало на заселването на града долния му край спрямо течението на Янтра[22]. Според шестото предание[23], първите габровци са дошли от Боженци, но заселването е започнало от горния край – около двете воденици, които са известни като «Боженските».
Горната воденица – Божанската е съборена в началото на XX век и на нейно място е построена част от фабрика «Александър I». За последни собственици на воденицата се сочат Недьо Хр. Гъдев[24], Дядо Пенчо Тъпана (ковач-ножар) и Еким Станев. За същата воденица споменават и братя Гъбенски в бележка към първото предание, което разказва за заселване на Габрово от жители на Боженци. Първите историци на Габрово споменават, че божанкалии направили тепавиците в Габрово в началото на XVI-ти век. Къньовица Рачковата и Иваница Тотьовата са от рода, притежавал тепавицата при Божанската воденица.
Долната воденица – Хесапчийската, която от началото на XX век била купена от Хр.Бобчев и се намирала в двора на фабриката му, преди това била собственост на рода Хесапчиеви[25]. Авторът на публикацията шестото предание допуска Хесапчиеви да са потомци на боженски заселници.
Според една различна версия на същиото предание, водениците били направени от божанкалии още преди трайното заселване. Един ковач харесал мястото около водениците, откъдето минавал пътя за Търново. Построил си къща с ковачница в габровата гора. После наоколо се заселили и други хора от близките села. Този ковач бил ножар, а не налбантин. Свидетелство за това е точилото, което направил на вадата в близост до водениците.

Седмото предание[26] Недко Стойков записал през 1926 в разговор с Иван Дончев от Боженци, роден през 1853г. Според него, един боженчанин често слизал в дн. Габрово, където под един голям габър виждал да се спират пътници пеша или с коне да почиват. Преценил, че мястото е удобно за търговия и печалба и убедил някоко свои съселяни да се преселят заедно с него със семействата си. Построил си къща с дюкян за кръчма. По-късно част от преселниците се върнали в Боженци, но други останали. Виждаме, че това предание повтаря основното, но вместо ковач, сочи за пръв заселник търговец – кръчмар.

Осмото  предание[27] представлява своеобразно съчетание на първото и шестото предния.
Роденият през 1850г. близо до Извора Петър Хр. Гърнарев чувал от родителите си, че Габрово е заселено едновременно от две посоки - откъм Извора в Каменската махала и откъм Боженските воденици. Според легендата ковач – налбантин си построил ковачница при Извора под голям бряст. По същото време друг човек, родом от Боженци си построил къща в габровата гора до Боженските воденици. Съпругата на Гърнарев,  Марийка, също твърдяла, че от своя баща Симеон х. Григорев, починал през 1867 знае, че ковач се заселил под голям бряст до Извора.  Любопитното в това предание е, че до жителите на Извора е достигнало, че заселването в техния край е започнало под бряст[28], а габровите дървета, които дават името на града са били в противоположния край, където се заселили божанкалии. В отделна статия Недко Стойков споделя спомени за ковачницата под стария бряст при извора[29]. Според него тя е строена след заселването. Последният работил в нея бил Велчо Миродията. Съдружник му бил прадядото по майка на Досю Костадинов Драганов – фурнаджия. Дядо му по майка също се казвал Досю и бил ковач, като баща си. Брястът, който останал след ковачницата бил голям, двама души не можели да го обгърнат.

Деветото, последно предание е напълно различно от всички останали. То касае собствения род на краеведа Недко Стойков, за който се знае, че произхожда от отдавна изчезналото село Разпопите. На легендата за това мистично село авторът посвещава три публикации. [30]
Бащата на автора - Стойко Недков – Чехларят разказал, че родът им е от Разпопите. Един от техните прадеди -  поп Стойко имал много земя. Веднъж в нивата му се укрила бунтовническа чета. Дошла потеря, завързало се сражение и четата била разбита. На мястото на сражението намерили бъклица, с изписано върху нея името на попа. Турците обвинили свещеника, че е организирал бунта и го изпратили в Цариград, където бил осъден на много години затвор. Жена му починала и оставила 7 деца сираци. Когато след няколко години попът бил помилван и се завърнал от затвора, заварил децата си в мизерия. Тъй като свещениците имат право само на един брак, той поискал да се разпопи, за да може да се ожени повторно и да осигури майка на децата си. Оттогава започнали да го наричат Разпопа, а потомците му – Разпопите.
През 1926г. Нено Данков от с. Банковци, разказал на автора, че „Габрово най-напред било на Разпопите”. Това той бил чувал от стари хора от Банковци, Шараните и другите колиби около местността Разпопите, където се смята, че е било селото.  
Същото разказал на Стойков и Иван Димов от Шараните, р. 1856: В местността Разпопите имало голямо село, което поради размирици било нападнато от башибозуци. Те разпопили попа, а жителите напуснали домовете си и се заселили в габрака – днешно Габрово. Местността пък, където било старото им село започнали да наричат Разпопите. Същото, със същите думи Н. Стойков чул и от Колю Ганев от с. Шарани, роден 1842г. Той добавил, че заселването станало до голям габър, някъде около днешния градски часовник.
Много интересна е версията, споделена от Иван Станев – Ганин от с. Седенковци, р. 1847: Разпопите било голямо село, щом всички му казвали село (както на Габрово), а не колиби. Всичките земи били на попа и се предавали на наследниците му заедно с духовния сан, а селяните му работели като аргати. «Все едно попът бил български бей». По това време Габрово още го нямало, а само едно беклеме край пътя до един габър. Някои от жителите на Разпопите се заселили около беклемето. След време и останалите изоставили селото си и се преселили на новто място. Старецът твърдял, че последните жители се преселили в средата на 18-ти век.
Преданието, че попът и родът му имали селото като феодално владение, показва,  че Разпопите е било войнушко село, каквото със сигурност знаем, че е било и Габрово. Авторът споделя логичното разсъждение, че легендата за разпопения поп трябва да се отнася за рода, който е основал селото и му е дал името, а не за преселението в Габрово. Оттам заключва, че историята с разпопването вероятно е от времето на Второто българско царство, а не от османско време.
Гатю Христов от габровската махала Лъката разказал, че едни от последните жители а Разпопите били  братята Димитър и Стойко. Димитър бил негов дядо, а Стойко – прадядо на автора на въпросната публикация Недко Стойков[31]. Братята се заселили в Лъката, на десния бряг на Янтра и направили „Разпопската воденица”, която в последствие била завлечена от реката.

Деветте известни предания за заселването на Габрово нямат стойност като исторически извори за основаването на града и отдавна са опровергани по категоричен начин от археологическите и историографски данни. При достатъчно критична интерпретация обаче, те безспорно имат своето място в изследването на селищната история като информация за миграционни вълни, точки на заселване и генеалогия на старите габровски родове.


[1] Братя Гъбенски, Недко Стойков, д-р Петър Цончев, Илия Габровски и др.
[2] Христо и Петър Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г.
[3] В-к Родолюбец, бр. 27 / 1925г.
[4] В-к Родолюбец, бр.44 / 1925г.
[5] д-р П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово. 1929г., Из общественото и културно минало на Габрово. 1934г.; Стр. Димитров и колектив. История на Габрово. София, 1980.; сб.Традиционни обществени структури и исторически личности в габровско XII-XIX в.Гб., 1997; Подробен преглед на преданията има в :Кирил Койчев. Старо Габрово и пътищата около него. Габрово, 2010г. През 2012г. Вела Лазрова публикува поредица статии за легендите във в. «100 вести».
[6] Идеята за паметника на Рачо Ковача и популяризиране на легендата за него вероятно е на кмета Илия Кожухаров през 30-те години на ХХ в., вж. Петър Тоцев. Легенда за Рачо Ковача. Литературен свят, http://literaturensviat.com/?p=6474
[7] Калофер, Копривщица, Свежен, Арбанаси, Елена, Ново село (Априлци) и др. В подкрепа на тази легенда е наличието на сокай в габровската женска носия. Счита се, че сокаят е част от търновската болярска одежда.
[8] Според литературно обработената легенда от габровския кравед Илия Габровски „Под габровото дърво”, Рачо имал трима сина – Петко, Йонко и Радич, които дали имената на три габровски квартала – Петкова нива, Йонковото и Радичевец. Вж. още Марко Недялков. Рачо Ковач (роман). София, 1973г. и др.
[9] Първото споменаване на Габрово в османските архиви е в списък на ленните владения в Никополския санджак от 1479г.
[10] Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XIIXVIII в. сп. Родознание 3-4/2010
[11] Р. Ковачев. Населението на Габрово от средата на XV до края на XVII век. Демографски аспекти и именна система. И. Пр. 9/1991
[12] Хр. и П. Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г. стр. 3-4 (бележка под линия)
[13] Пак там
[14] д-р П. Цончев. Из общественото и културно минало на Габрово. 1934г.; Н.Стойков. За Рачо Ковача от Боженците. в Известия на габровската библиотека, бр. 38 / 1932г. стр 5-6
[15] Хр. И п. Гъбенски…
[16] Н. Стойков. в Родолюбец бр.27 / 1925г. стр.2
[17] д-р П. Цончев. Из общественото и културно минало на Габрово. 1934г  стр.240
[18] Св. Иоан Предтеча е най-старата от трите габровски черкви днес. Но църквата Св. Богородица е строена на мястото на много по-стара църква Св.Петка, за която се счита, че е построена на мястото, където през първата половина на XIII в. са пренощували мощите на светицата, при пренасянето им към Търново.
[19] Н. Стойков. в Родолюбец бр. 44/1925, стр. 2
[20] към 1930г.
[21] А.Запрянова. Генеалогия или как да изследваме своя род. С. 2003, стр. 106
[22] Северния край на старите предели на града
[23] Н. Стойков. в Известия на габровската библиотека, бр. 8/1926 стр 2-3
[24] В статията се разглеждат три поколения от този род, сроден с известния габровски учител Цвятко Недев Самарджиев
[25] От този род е известният възрожденец, военен и научен деятел и дипломат ген. Христофор Хесапчиев.
[26] Н. Стойков. в Известия на габровската библиотека бр. 34/1932 , стр. 2
[27] Н. Стойков. в Известия на габровската библиотека бр. 35/1932 , стр. 3
[28] Пак по спомени на стари габровци, край вековен бряст в близост до Извора е имало черковище на Св. Илия, където се е правил събор на Илинден. Според една легенда пък храмът Св. Йоан Предтеча в кв. Камъка е построен на мястото на скит на манасир Св. Илия, където е била замонашена царица Теодора (Теофана) – жена на цар Иван Александър. Вж. Вела Лазарова, в-к 100 вести 17.11.2012г.
[29] Н. Стойков. в Известия на габровската библиотека 1932 г. / бр.41
[30] Н. Стойков . Известия на габровската библиотека - 1932, бр. 36, стр.3. / 1933 – бр. 5 и 7

[31] От същия род е и Стойко Иванчов Махлебашията – кмет на Новата махала, дал началото на рода Махлебашиеви

Няма коментари: