вторник, 5 август 2008 г.

Фичеви от Плевен

За началото на рода не се знае почти нищо. Фамилията е рядка. Освен нашите Фичеви в Плевенско има още един род със същото име, но не е известно дали имат родствена връзка. Не е известна връзка и с известния дряновски род на Кольо Фичето и ген. Иван Фичев.

Петър Иванов Фичев
Петър Фичев е роден в с. Долни Дъбник. Завършва с отличие първия випуск на железарския отдел на първото в България техническо училище "Държавната учебна занаятчийница" в Княжево, което по-късно става "Държавно практическо железарско училище" в гр. Самоков. В последствие училището отново е преместено в София, става Държавно индустриално училище / Държавно средно механо-електротехническо училище/ през войните е милитаризирано и придадено към Държавната инженерна работилница и Военния арсенал.
След завършването си Петър Фичев се заселва в Плевен, където се жени за Иванка Павлова от семейство на македонски бежанци. Купуват къща в 9-ти квартал (ул. Стефан Караджа 1). Известно време работи като чертожник в железарската фабрика на Иван Бурджев – Фичев рисува прочутите фасади и фирмата на бурджевите каси. След това е привлечен на работа в общината в Плевен – като дипломиран техник той е сред хората, които започват да електрифицират града – неговия 9-ти квартал първи получава битово електричество. Тъй като квартала им се намира близо до плевенската казарма, в къщите на Фичеви и на техни съседи Българската армия укрива голямо количество оръжие, което няма право да притежава по силата на Ньойския диктат. Петър и Иванка Фичеви имат четирима сина, които се изучват и заживяват в София. Интересна и трогателна е историята на смъртта на Петър Фичев. През 50-те години вече на възраст Петър и Иванка решават да продадат къщата си и да се преместят в София при синовете си. Няколко месеца не успяват да намерят подходящ купувач. Когато най накрая успява да продаде имота, на 01.04.1958г. Петър отива до пощата и изпраща писмо на сина си Стефан, в което му съобщава “радостната” вест. След като пуска писмото, на връщане от пощата получава инфаркт и умира… Писмото с красив ситен обработен почерк се пази. Погребват дядо Петър в Плевен. Баба Иванка се премества в София, където живее до смъртта си.
(Целият род Фичеви на среща в Плевен по случай златната сватба на Петър и Иванка 1955г.)

Иванка Павлова – Фичева

Иванка Фичева е родена през 1885г. в Плевен. Баща и Павел Васев е роден в с. Росоки, Дебърско в дома на Манда и Васе. Братовчед е на Братя Миладинови. След Кресненско - разложкото въстание бяга в България и се заселва в Плевен. Фабрикантът - патриот Буржев, като научава, че младия бежанец е братовчед на Миладиновци, му подарява място за къща. Павел Васев е бил касиер на БМОРК(по-късно ВМОК и ВМРО) в Плевенския край - ходил е с бръсната до голо глава и револвер. Не се е прибирал в дома си със седмици. Бил е "зъбар" - вадил е зъби и е обличал златни зъби. Когато руския военен хирург Николай Пирогов е практикувал в Пордим, Павел стажувал при него и се научил да ампутира крайници. По време на управлението на Стамболов, Васев е арестуван по мякедонски дела и е изтезаван в Черната джамия в София - бит е с чувалче с пясък, от което получава белодробен оток и умира. Веднъж някой от комитите го подкача, че като касиер, много бързо си е купил гардероб. Павел скача, отива в дома си, изважда на двора гардероба и цялата си покъщнина и я запалва. Павел Васев се жени за Васила Инджова. Рода и твърди, че са потомци на Индже воевода. Васила има брат - Мончо и сестра Ана - първата самодейна артистка играла "Многострадална Геновева" Запазена е една много бледа снимка на баба Васила от началото на 20-ти век. Васила ражда 5 деца - Васил, Стефан, Йордан, Миле и Иванка. Когато овдовава - съвсем млада, наследява от мъжа си 20 декара земя. Взима още 20 дка на изполица и така изхранва семейството.
Родът на баба Иванка е многоброен – тя Имаме снимка на брат и Йордан Павлов с двамата си сина Димитър и Любомир, които са живяли в София. Любомир е заловен да печата позиви на циклостил и прекарва дълги години в Белене. Има и много братовчедки, което се вижда от снимка на 8 богато облечени градски жени, една от които е Иванка. Жените на снимката си приличат поразително.
Другият и брат на Иванка - Васил има жена Елена, нейни дъщери са Василка и Величка. Стефан пък има Жулиета и Лилия.
Иванка Павлова е грамотна, което се вижда от писмата до синовете и, които са четливо и правилно написани. Не се знае къде е учила. И днес в Плевен живеят потомци на брата на Иванка Павлова. След смъртта на мъжа си баба Иванка се пренася в София, където живее заедно със семейството на сина си Стефан. Умира на 28.01.1968г.

Синовете на Петър и Иванка Фичеви са Тодор, Стефан, Любен и Йордан



Д-р Тодор П. Фичев (1906-1982)

Завършва гимназия в Плевен с отличие и спечелва с конкурс пълна стипендия да следва медицина в Германия. Завършва ШЗО и специализира като военен хирург. По време на Втората световна война България изпраща българска военна болница в помощ на Вермахта на Източния фронт. Тодор Фичев е командир на болницата. След завръщането си в България работи като хирург в болница за ранени немски офицери в Банкя. Награден е с ордена “Немски орел” – даван на чужденци за принос към Вермахта. Когато терористична група на БКП организира покушение срещу ген. Христо Луков, викат д-р Фичев по спешност. По спомени на Златка Фичева, казали на Тодор да облече смокинг. Не е ясно защо е била тази конспиративност. Тодор няколко часа се бори за живота на генерала, но усилията му са безуспешни - Луков умира.
След 09.09.1944г. и включването на България във войната срещу Германия, Тодор Фичев участва като фронтови хирург в Унгарската кампания, за което е награден с орден “За храброст” IV ст. II клас. и „За военна заслуга” IV ст. златен с корона и лавров венец на военна лента, орден „За заслуга” и др. Д-р Тодор Фичев се жени за Златка В. Николова (1915-2006) – дъщеря на полк. Васил Николов (1885-1955)и жена му Вангелия (1888-1964) Бащата на Златка е роден в Търново. Завършва ВНВУ и участва като офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Кавалер на орден “За храброст” III ст. 2 кл. И IV ст. 1 кл. , немския „Железен кръст” орден Св. Александър IV степен с мечове (бял, отпреди 1908г), “За военна заслуга”, „Кръст за независимостта 1908” и др. Златка е единствената им дъщеря. Къщата им е на бул. Дондуков, точно срещу Операта. Полк. Николов заема различни висши длъжности във военното министерство и Генералния щаб. Последната му длъжност е началник личен състав в Министерство на войната. Тодор и Златка Фичеви живеят до смъртта си в къщата на полк. Николов.


Любен. П. Фичев (1907-1994)

е спортист и бохем. На младини тренира бокс, ски и други спортове. През 1941г. купува от германската армия мотоциклет с кош BMW- R75 “Боксер” 750 куб. см. С него Фичев става един от пионерите на българския мотоциклетизъм. Дългогодишен състезател по мотоциклетизъм с кош в категория Б, клас 500- 750 куб.см. заедно с балансьора си Н. Малъмов в отбора на ДОСО -11 пъти републикански шампион (супермото-1953, мотокрос - 1958, 1959, 1960, 1961,1963, писта - 1961, 1962, 1967, 1968, 1970гг.), балкански шампион, майстор на спорта. Припечелва като електроженист. Не се жени. До смъртта си живя в с. Владая. През целия си живот пушеше цигара от цигара без филтър, но доживя 87 годишна възраст в прекрасно здраве без някога да е влизал в болница.




Йордан П.Фичев (1920 – 2005) е най-младия от четиримата братя. Като ученик тренира атлетика – хвърляне на копие. Работи като счетоводител. Участник във Втората световна война. Женен за Маргарита Боева (1924-1961). Имат син и дъщеря.


Свещ. д-р. Стефан Петров Фичев (1911 – 1981)

Стефан Фичев е роден на 04.07. 1911г. в Плевен. До трети гимназиялен клас учи в плевенската гимназия. След това се записва в духовната семинария в Черепиш, където изкарва пълния 6-годишен курс. В семинарията е съученик с Марин Минков от Орешака – бъдещият Патриарх Максим. Стефан бил по-голям и защитавал Марин, когато по-големите се опитвали да му отнемат получените колети с храна. Това Патриарх Максим споделил близо 70 годинини по – късно, по повод на погребението на Фичев. Завършва семинарията, през 1932г., а през 1933г. издържа приравнителен изпит в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Същата година Стафан става студент в Духовната академия в София. Живее на квартира на ул. Искър 35. Младият Стефан Фичев спортува активно лека атлетика в клуб „АС 23” Републикански шампион на 800 метра. Освен атлетика, опитва ски, плуване, бокс.







Като студент в академията, Стефан пее в хора на църквата Св. Св. Петър и Павел. Там се запознава със Соня Георгиева Иванова. На 02.07.1939г. са венчани в същата църква от свещ. Петър Венков. Кумува Димитър Кантарджиев. През 1940г. Стефан Фичев приема духовен сан от екзарх Стефан I и постъпва в катедралния храм Св. Неделя. Там служи само няколко месеца, след което е преместен в храма Св. Вмк. Георги Победоносец (Бул. Патриарх Евтимий 90). Там о. Фичев служи 41 години до края на живота си. От брака си до 1941г. семейството живее на ул. Цар Борис 54. Същата година се местят на бул. Скобелев 53 – живеят като квартиранти в къщата на ген. Никола Станимиров (там е правена семейната снимка долу).По време на бомбардировките (1943-1944г) семейството е евакуирано в Курило. Всеки ден о. Фичев пътува до София и обратно, за да се грижи за храма. Веднъж, когато ЖП линията била прекъсната, изминал цялото разстояние пеша.


През октомври 1944г. екзарх Стефан I командирова о. Фичев да учи медицина в Медицинския факултет на Софийски университет. Преподават му научни светила - професорите Дончо Костов, Дим. Ораховац, Дим. Каданов, Ас. Хаджиолов, Балан. По време на следването си, след като научават че е свещеник, комсомолското бщро на Медицинския факултет организира словесен диспут с о. Фичев, на който е приканен да обясни как така вярва в Бог и едновременно с това учи медицина. Словото на свещеника е вдъхновяващо. Комсомолците претърпяват пълен крах. Един от професорите, отявлен комунист идва да му стисне руката и му казва „Благодаря ви, че ми показахте че може да се мисли и по друг начин!” Когато занася на комисията зъба, който е изработил като курсова работа по зъботехника, изпълнението е толкова добро, че не му вярват - мислят, че е платил на някой опитен зъботехник. Карат да донесат материали и искат от него да направи същия зъб пред тях. Взима си изпита с отличен. Завършва зъболекарство през 1952г. През 1953г. е назначен от Патриарх Кирил за зъболекар на Семинарията и Духовната академия. През 1958г. д-р Фичев получава разрешително за частна зъболекарска практика. През юли същата година купува собствено жилище в кооперация в центъра на София, недалеч от храма Св. Георги. През 1973г. патриарх Максим освобождава о. Фичев от задълженията му на енорийски свещеник, защото преминава на работа към Св. Синод – става зъболекар на институцията. До края на живота си д-р Фичев работи в кабинет на ул. Ангел Кънчев и Солунска. Продължава активно да служи в храма Св. Георги Победоносец, като обслужва енорията от треби.През 1978г. на 15.04. посещава Зографския манастир в Св. Гора. Близък приятел е с нюйоркския аитрополит Йосиф (Диков) с когото води кореспонденция. Владиката е осъден от комунистите на 1 г. строг тъмничен затвор, защото като международен делегат на Червения кръст разкрива убийството на полските офицери от съветското НКВД в Катинската гора. В кореспонденцията на о. Фичев има писма и честитки и от други български свещеници в САЩ, Швеция, и др. държави.
На 11.11.1981г. свещ.д-р Стефан Фичев умира в София.


В края на 30-те и началото на 40-те години Стефан Фичев е активен член на движението “Ратници за напредъка на българщината”. В седмицата преди 09 септември водачите на ратниците заминават за Виена със семействата си. Стефан Фичев отказва, въпреки, че за него и семейството му са приготвени фалшиви паспорти като чужденци. В ратническото „правителство в сянка” Стефан Фичев е определен за външен министър. След 09.09.1944 е арестуван неколкократно и разпитван в Дирекция на милицията във връзка с дейността на Ратниците. Едното от задържанията е за повече от месец. Поради дълбоко конспиративния характер на организацията, не успяват да разкрият нищо (вж. Повече за ратниците при рода Кантарджиеви) Въпреки че нямат в какво да го обвинят, решават „за по-сигурно” да бъде изпратен в концлагера Белене. Жена му Соня се свързва с о.Тома от Бояна, чиято съпруга Софка е братовчедка на Антон Югов. С молби и ходатайство пред Югов, Фичев е освободен от милицията ден преди да замине за Белене... След години е поискан на работа в Енорията в Ню Йорк, изпратени са му самолетни билети, но по политически причини му е отказано да напусне страната. Няколко пъти дома му е обискиран от Държавна сигурност. Последният път е през 1976г „бдителни комунисти” доложили, че от прозореца на един негов близък приятел често се чува чаткане на пишеща машина. Следва среднощен обиск в домовете на всички мъже от компанията. Не намират нищо. До края на живота си Стефан Фичев работеше като свещеник и зъболекар. Правеше си зъботехниката сам. Един от малкото частници по комунистическо време. Беше много весел човек с много приятели. Пиеше по половин чаша червено вино, разредена с вода. Пушеше с цигаре Слънце без филтър. Почина на 70г. На погребението му в студения ноемврийски ден двора на църквата Св. Георги се изпълва с народ – над 500 човека идват да го изпратят. Свещеник от братството пътува гологлав върху камиона с ковчега до гробищата.









Разрешително за посещение на Св. Гора/ Стефан и Соня с Патриарх Кирил/

Няма коментари: