подполк. Иван Ст. Станимиров. От Драма до Драва

Иван Станимиров

Иван Станимиров Рачев(#2213) е роден в Горна Оряховица на 15.01.1906г. Когато служебните ангажименти на баща като ЖП чиновник в Г.Оряховица приключват, семейството се връща в Плевен. Там през 1925г. Иван завършва Нар.държ. мъжка гимназия. Работи няколко месеца като книговодител в БНБ. През 1927г. постъпва във Военното на Н.В. училище в София като юнкер. На 21.06.1929г. съдебно се преименува от Иван Станимиров Рачев на Иван Рачев Станимиров за да използва родовата фамилия.



Завършва ВНВУ през 1929г. с 48-ми „Преславски” випуск. При завършването си като подпоручик е назначен в инспекцията на Инженерни войски.





Военната му кариера напредва закономерно и през 1939г. вече е капитан, командир на рота и преподавател във Военното железопътно училище в София, има 2 ордена: “За заслуга” и “За 10 г. служба”. (снимка: рапорт на Царя)




След като по уставния ред получава разрешение от началниците си, на 23.04.1939г. в Банкя се венчава за Мара Стефанова Кескинова (Борисова Пашева), от нарочно пристигналия енорийски свещеник о.Ташев от църквата Св. Никола в Плевен. Мария Станимирова по баща е Кескинова и е потомък на два големи рода – Кескинови от Карлово-Пловдив и на големия казанлъшки розотърговски род Папазоглу. По майка е потомък на 2 големи плевенски рода – на Таки х.п. Георгев и на чорбаджи Милю Цветков, както и на търговеца Антон Петков от Луковит. Родословията на всички тези родове са подробно описани и ще бъдат разгледани в приложенията.

Иван Станимиров успява да си издейства отпуск и младоженците заминават на сватбено пътешествие из Европа, посещават Италия, Австрия, Унгария, Германия, Франция. От входната им виза за Франция се вижда, напускат страната на 30.08.1939 – денят, в който започва Втората световна война.




На Гергьовден през 1940 е награден с орден “За военна заслуга”. Същата година на 04.09. в квартирата им на бул.Прага се ражда първия им син, Борис








През април-май 1941г. организира и охранява ЖП движението в район Щип (югославските и гръцките територии под администрацията на българското военно командване). През юни и юли същата година му е възложена същата работа в Гюмюрджина (дн. Комотини - Гърция). От януари до юли 1942г. е в Прокупле (дн. Сърбия) начело на 4-та свързочна рора.
от март до август 1943г. кап.Станимиров служи в окупационния корпус в Беломорието като началник на ЖП- район Драма, Серес и Кавала (на дясната снимка - щабът на българската войска в Кавала) През 1942г. за проявени командни качества получава за втори път Орден „За военна заслуга” 5ст. с корона на военна лента.
(снимка - кап. Станимиров с войниците си на гара Драма)

През 1943г. И.С. е изпратен в пионерното училище в Десау-Рослау (Германия), където преминава обучение по изграждане на мостове, укрепителни съоръжения и диверсионна дейност на мобилни пионерни групи. Докато е в Германия, на 04.04.1943г.в Плевен се ражда вторият му син Станимир(#21132)

След завръщането си от Германия в началото на 1944 е назначен за командир на дружина, адютант на 3-ти арм. инж. полк.



След комунистическия преврат на 09.09.1944г. инженерните войски са първите, които са изпратени на фронта . Събитията заварват Станииров като командир на 7 - инж. щурмова дружина. Заминава на фронта като командир на 12-ИЩД (снимка: Станимиров и войниците му на път за Бела Паланка). Вече като майор, Иван Станимиров минава през Ниш, Белград, Бела Паланка и като командир на 12-та инженерно-щурмова дружина в състава на Първа българска армия участва в решителните боеве в Унгария – Петроварадин - Нови сад, Драва и Мур - т.нар. Дравска Епопея[1]. Под обстрел дружината на м-р.Станимиров издига понтонните мостове за преминаването на реките .

Във в.”Вечерни новини” бр.58 год.XXXIV в статията “ 40 години от Дравската епопея. И последната съпротива на хитлеристите бе сломена” пише:
“…В разгара на боя дивизията беше изправена пред друго трудно препятствие – срутения мост на главния път Надканижа – Марибор. Половината му беше взривена и пропаднала във водата. Всички ниши на моста бяха заредени с експлозиви и самолетни бомби… …Към полунощ под ръководството на началник- щаба на дивизията подполковник Хараламбиев мостоваците на майор Станимиров възстановиха моста с попаднали им подръчни материали и артилерията и обозите преминаха на отсрещния бряг…[2]

На 24.03.1945г. при с.Мике (Унгария) Иван Станимиров е ранен. Настъплението продължава до австрийските Алпи. Пионерите вървят първи, за да проверяват състоянието на пътищата и съоръженията. При град Калгенфурт, на един завой пътя на Щойвера, в който пътува Станимиров е препречен от двама британски войници на мотоциклети, спрели напряко на пътя. Той се представя и е отведен в британския щаб, където изчаква докато британците и българите очертаят разделителната линия между двата сектора. Войната е свършила. След края на войната е сред последните завърнали се от фронта. На 09.09.1945 е произведен в подполковник. Сам той до края на дните си говореше за себе си като кап. Станимиров и не отдаваше значение на повишенията след 9 септември, макар и заслужени на фронтовата линия.

Когато българските пионерни офицери са командировани в специалната пионерна школа на Вермахта в Десау, към тях е прикрепен като преводая немски офицер на име Ото, чиято майка е българска. Минават години и в последните седмици от войната на една унгарска гара от ешелон с ранени немски войници някой се провиква към Иван. Оказва се Ото. След като си разговарят, Ото пита Станимиров дали си спомня, как в един есенен ден на 1944 (в дните след 9 септември, когато България вече е във война с Германия) се е разхождал по крепостната стена на Кавала и е потупвал с нагайка ботуша си, оглеждайки позицията. Тогава Ото е бил от немската страна на фронта и забелязал, как негови снайперисти се прицелват в българския офицер. Поглеждайки през бинокъла, Ото познава Иван и казва на войниците си "Оставете го, той е добър човек". Иван си спомня за случката месеци по - късно, когато е привикван и обвиняван, че с това свое дръзко излизане пред българската позиция, всъщност е искал да дезертира... разбира се глупавите обвинения не издържат.



Докато Иван Станимиров се бие на фронта в Унгария, комунистите започват натиск върху семейството му да напуснат семейния дом (къща останала от тъст му – заможен зъботехник, намираща се на главната улица, до банката). В домът им се настаняват комунисти от селата, притискат ги да продадат къщата, защото им е втора (майката на съпругата му живее е друга къща).

След като се завръщат от фронта, стотици офицери са уволнени “за груби фашистки прояви и в интерес на службата”. След войната Иван Станимиров е командир на 4 - инж. щурмова дружина. Името му фигурира в първия списък с уволнения. Започва привикване в милицията и тормоз. Няма право да работи никъде. За няколко месеца си намира работа като домакин на склад за бои, но бива уволнен за неблагонадеждност - да не би да направи диверсия на “народното стопанство”. За да изкарва прехраната на семейството си през 1946г. на 40-годишна възраст Иван Станимиров учи зъботехника и получава занаятчийско свидетелство от Областната стопанска камара-Плевен. Започва да работи зъботехника при брат си д-р Никола Станимиров.


Обиден от отношението на властта, Ив. Станимиров не се явява да приеме присъдения му през 1946г. ордена “За храброст”.


През 60-те години на мястото на къщата на майка му на ул. Балкан се построява жилищен блок „Днепър” (ул. Ленин 11, дн. ул. Данаил Попов) където семейството получава като обезщетение малък апартамент. (снимка: Иван Станимиров с жена си Мария, тъща си Олга Пашева и снаха си Надежда) Иван и Мария Станимирови са активни членове на БТС - туристическо дружество “Кайлъшка долина”-Плевен, с което обикалят цялата страна. До края на живота си Иван Станимиров се занимава с лозарство – след колективизацията и национализацията на семейните лозя, му бяха дали за лично ползване само 1 дка. лозе в местността “Дръмката” край Плевен. Правеше чудесно вино и пелин с 99 билки, въпреки че не пиеше. Тъкмо на лозето си почина от инфаркт на 12.07.1981г.

Производства и длъжности



1926г. 17.09. юнкер ВНВУ
1927г. 07.04. полага клетва
1928г. 31.08. мл.портупей-юнкер
1929г. 17.08. ст.портупей-юнкер
1929г. 06.09 подпоручик, назначен в инженерна инспекция
1933г. 01.01. поручик
1937г. 15.06. капитан
1938г. 19.03. командир на рота.
1943г. март-април- изпратен в пионерното училище в Десау-Рослау (Гер)
1944г. 01.06. командир на дружина, адютант на 3-ти арм. инж. полк
1944г. 15.09. майор
1945г. 24.03. ранен при с. Мике, Унгария
1945г. командир на 4-та дивизионна инж.-щурмова дружина на 1-ва БА
1945г. 09.09. подполковник
1946г. 04.08. уволнен.


Награди

1935г. 06.06. Орден за заслуга
1935г. 31.12. знак за 10г. лична и непрекъсната служба
1940г. 06.05. Орден за в. заслуга 5ст. с корона
1942г. 10.10 Орден за в. заслуга 5ст. с корона на военна лента- за проявени командни качества при действията в състава на дивизията.
1945г. медал “За победу над Германией в Великой Отечеств. Войне 1941-1945гг.” Маршал Толбухин
1946г. 25.04. Военен Орден за Храброст 4-та ст. 2-ри кл. Като участник в Отечествената война за проявени отлични командни качества, храброст и самоотверженост.



[1]О.З. полк.инж Ив.Митев в.Българска армия бр15684/11.09.2003
[2]в.Вечерни новини бр.58 год.XXXIV