Станимиров в Almanach de Gotha от 1926г.

Готският алманах или Almanach de Gotha е най-авторитетния генеалогичен, дипломатически и статистически годишник в Европа, излизал без прекъсване от 1763 до 1944г. Издаден е за пръв път в двора на Фридрих III, херцог на Сакс-Гота-Алтенбург в печатницата на Юстус Перт. Алманахът се е наложил като най-уважавания и безпристрастен справочник на висшата аристокрация и висшия държавен елит на Европа. Целта на алманаха е да бъде регистър на управляващите владетелски домове, техните младши клонове, най-важните титуловани особи, акредитираните към тях дипломатически корпуси и най-висшите държавни служители.

Присъствието на една аристократична фамилия в Готския алманах било жизнено важно за социалния статус. След Първата световна война и падането на много владетелски домове, благородството станало лесно за претендиране и фалшификации, поради липсата на суверен, който да дава и контролира титлите. Тези обстоятелства още повече увеличили престижа на Almanach de Gotha : считало се, че ако дадена титла не фигурира в алманаха, вероятно кичещият се с нея е самозванец.

В алманаха Гота фигурира само най-висшата европейска аристокрация. Средните и нисши благородници, държавни и военни чинове не се включват, това е задача на местните. национални справочници.

През 1945г. съвеските войски унищожават издателството Justus Perthes и целия му архив. През 200о година в Лондон друго издателство започва издаване на нов алманах под същото име, но той търпи сериозни обществени критики и е далеч от авторитета на "старата Гота".

От избирането на Княз Александър I Батенберг през 1879г. Българския княжески (след 1908г. царски) двор също фигурира в известния годишник. Въпреки, че съгласно Търновската конституция страната няма право на благороднически титли, дворцовите длъжности се изпълняват от висши офицери. В главата за България през годините фигурират:

-Монархът и неговото семейство с описание на гербовете и държавните символи;
- Владетелският двор: висшите придворни служители - маршал на двора, дворцов изповедник, шамбелан на двореца, адютанти, канцлер на ордените, царски съветници, управител на дворците, интендант на цивилната листа, личните секретари и началниците на кабинетите на монарха, управителите на научните институти на монарха, придворните дами на царицата;
- Високопоставените държавни ръководители: председателя на НС и двамата му заместници, действащите министри, председателите на върховни съдилища, управителите на БНБ, железниците и пощите и губернаторите (префекти);
- Митрополитите -членове на Светия синод и главите на официално признатите вероизповедания;
- Висшите офицери: началника на Генералния щаб, командващите родове войски и стратегически подразделения;
- Акредитираните при Двора дипломатически представители на чужди държави.

В изданието на Almanach de Gotha за 1926г., на стр. 820 сред неколцината споменати висши военни на Царство България, веднага след началника на Генералния щаб на армията полк. Вл. Стоянов фигурира:


Chef de la gendarmerie: N. Stanimiroff, col.

Става дума за ген. Никола Станимиров, който като полковник, в периода 1923-1927г. изпълнява длъжността началник на жандармерията.