сряда, 20 август 2008 г.

поп Стефановото коляно


Иконом Стефан Стенимиров


От всички деца на Майстор Станимир, най-много информация има за иконом Стефан Станимиров (1823-1897), който е видна обществена фигура в Габрово. За него пише в редица свои изследвания Даниела Цонева от Габровския исторически музей.

Стефан Станимиров е роден на 01.09.1923г. Учи в килийното училище, а след това и в Габровското взаимно училище. Стремежът му да поддържа своята образованост и авторитет, твърде често го вписват в спомоществователските списъци на различни възрожденски книги. По силата на историческата традиция и поради относително ниските доходи през XIXв. свещенството обикновено има и други дейности освен църковните.
Дневникът на Тодор Бурмов – габровец, по късно първи министър –председател на България свидетелства, че през 1846г. Станьо (популярно име за Стефан) Станимиров пътува до Букурещ, където търгува с ножове. Същото пътуване е отразено и в търговския тефтер на семейството: “на 1864 като си дода от влашко – 20:
лири турски:2040 [гроша]” От края на XVIII до последната четвърт на XIX век. в Букорещ има много богати габровски търговци, притежаващи къщи, ханове и мошии (имения). Сред най-изтъкнатите от тях са х. Теодоси Йовчев, братя Мустакови, Йордан х. Бакалоглу и д-р Никола Василияди, който притежава един от големите ханове в Букурещ - "Габровени". Сред тези обитатели на хана е основана Добродетелната дружина на Братя Георгиеви, там намират подслон Раковски, Ботев, Каравелов, Караджата и останалите дейни емигранти. И днес улицата, на която се намира ханът носи името Габровени. Тъкмо в този хан отсяда Станьо при пътуванията си до Букурещ.

През 1857г. излиза от печат поемата "Горски пътник" от Раковски. Сред спомоществователите фигурира Стефан Станимер Чаркчийски - така се е подписал бъдещия поп Стефан.

През 50-те г. Станьо, заедно с брат си Рачо орташки стопанисват гайтанджийска работилница с чарковете на стария вече майстор Станимир, като заделят от печалбата си и издръжка за баща си. Но това не е основната дейност на Стефан. Още преди да бъде ръкоположен, той започва да внася църковни книги от Москва, Киев и Одеса. Това се вижда от търговския му тефтер, обхващащ периода 1856 – 1891, който е част от фонда на рода Станимирови в Нар.Библиотека Основен търговски партньор на Ст.Станимиров е габровският търговец в Одеса Васил Н. Рашеев, но в един запис от 1888г. като контрагент е посочен Иван Вазов. От тефтера е видно, че книгите се транспортират през Русе и Свищов, след което свещ. Станимиров се грижи за разпространението им в различни краища на българските земи – както селищата около Габрово, така и в Търново при Стефан х.Тодоров и Стара Загора – при х.Стоянчо х.Тачев. В начлото на втората половина на 19-ти в. Стефан Станимиров се жени за х.
Екатерина – дъщеря на архимандрит х. Силвестри. През 1858г. се ражда сина им Станимир, а на 14.11.1859 Стефан е ръкоположен за свещеник.
Бракът на Стефан Станимиров с дъщерята на най-влиятелния духовник и един от най- богатите хора в габровско – архимандрит х. Силвестри (поп Стефан(Станю) Йончев Тодоров) е показателен за доброто име на младият книживник. Самата х.Екатерина п.Станимирова е сред крупните дарители в Габрово – дарява 500 златни лева, с натрупаната лихва от които ежегодно се купуват учебници за бедни ученици.



Една от заслугите на иконом Стефан Станимиров към Габрово е дейността му през 1865-1866г. по строителството и освещаването на църквата “Св.Успение Богородично” За градежа на църквата настоятелството наема прочутият майстор Генчо Кънев (Уста Генчо) от Трявна. През 1867г. поп Стефан е избран за архиерейски наместник и заема тази длъжност шест години. Като такъв, той е по право председател на габровската община и носи една от трите части на общинския печат. Взема дейно участие в борбата за църковна независимост - съставя и подписва прошения и протести. През 1869г. поп Стефан е делегат за Габровска околия на първия по рода си събор за изработване на „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела в Търновска епархия” През 1871. организира събиране на дарения за новоучредената екзархия. През 1872 г. заедно с Теофил х. Георгиев пътуват за Румъния и се срещат с представители на габровската емиграция. Същата година поп Стефан е упълномощен заедно с тримата габровски чорбаджии Георги и Андрея Хесапчиеви и Денчо Видинли получават пълномощно от гражданите „да действат пред търновския мютесариф, после пред валията, а най-после ако потрябва и пред екзарха” за дострояването на новото училище (днешната сграда на Априловската гимназия)




Акцията се увенчава с успех и на следващата година училището е осветено.



При посещението на Иларион Макариополски в Габрово през 1872г. , за заслуги към каузата на българската църква свещ.Станимиров е удостоен с офикията Иконом, а по време на престоя си дядо Иларион отсяда в дома му. За градежа и освещаването на църквата, както и за посещението на Иларион е споменато в няколко паметни записки по старите богослужебни книги :

1866 октомврия 26 осветихме церквата архимандрит попъ Силвестрия хаджи попъ Христо Йовчовъ Бочар попъ Стефанъ Станимеръ и попъ Иван попъ Петков

Габрово 1-вий мая 1865 лето расипаха церквата стара Успение Пр.Богородицьи и разчистиха местото и ископаха темели и на 11 мая в денъ на св.св.Кирила и Методия служися литургия от трима свещеници в церковата св. Троица и подирь отпусь сосичкия народ додохме торжествено на мястото на св. Богородица и светихме вода и четохме молитвата на основание на храма и почнаха зидарите да я градят и в лето 1865-66 я изградиха и покриха въ 26 октомврия 1866 лето я осветихме ние свещениците, защото в онези години беше разправа на българите сосъ гърците и в тази година немали митрополитъ в Търново и в 72г. като дойде митрополит Иларион Българинъ и я освети при нас: Иконом свещеник Стефан Станимеров

Посрещането на Дяда владика беше по повърхност страшна картина, която го и разплака, почти сичкият град излезе, но тъй накитен и украшен и с женският и машкият пансион, близо до 50 моми пансионерки и до 60 момка пансионери, со сичките училищни момчета и момичета от най-малките до най-големите наредени от едната и другата страна сосъ китки в рацете. Особено от ученическото дружество от 150 момака тъй от женският пол благодетелното женско дружество майчина грижа, сущо и дружеството сосъ настоятелите читалищни, но най-напред излязохме священиците сички учители 12 души таго посрещнахме, като съ каза на Падало до сипеят едно слово от учителя Р.Каролева и на сущото место дядо владика си слезли от конятъ, и пеща до черкова и отъ тамо до конакътъ и у п.Стефанови пешакъ ходи… (от писмо на Цвятко Недюв до Н.В.Златарски в Търново)






През 1875г., Стефан Станимиров посещава Цариград, когато изпраща сина си Станимир за Одеса, на път за Киев, където последния заминава да учи богословие със стипендия от руския Св.Синод..
През 1876г. иконом Станимиров е сред 46-те габровци дарили пари за сираците от Ново село след разгрома на Априлското въстание.
Като председател на комисията, свещеникът развива успешна дейност за дострояване сградата на Априловската гимназия.
През 1888г. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в течение на осем години. На 15 юни 1889г посреща в храма княгиня Клементина, която дарява кристалния полюлей, който и до днес се съхранява. През януари 1893г. от името на настоятелството поръчва ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев от Плевен. (Оградата е унищожена през 1962г.)
По старите богослужебни книги на храма Св.Успение Богородично са запазени голям брой записки на свещ. Стефан Станимиров, по случай различни събития, които са го впечатлили, или просто, за да отбележат че е прочел някоя книга. Така например четем:

На 1859 ноемврия 13, Габрово прнехъ чинь свещенскихъ ази Стефан Станимеръ и са рукоположихъ от Архиепископ Григория Мирилийски. На 1825(3) родился попь Стефан Станимиров септемврия 5 .т

От Габрово попь Стефан когато бегахме от Габрово 1866

Габрово 11 майя 1865 лето развалиха ветата церква усп. Бцьй соградиха настоящата почна да се гради въ 1865 и на 1866 - то 23 декемврия са освети почна са да са служи литур¬гия и просвещенодействие.
На ноемврия 1859 г. приехъ чинь свещеник ръкоположен от митрополит Григория родом грекъ в Тарново.

На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно
27 маия 1897 много дене валя дашь и додоха реките Топлеш и завлякоха много кащи и каменската водениц и разори до основанието. Икономь свещ. Стефан Стднимеров

1873 авг. 26, неделя днес сосъ церковите Богородица и от трите церкви сащо и от калугерките отидохме на новото училище отсреща дето осветихме и утре на 27 августа ще влезат учитилите и ща почнат да предават. За известието писахъ ази Иконом п. Стефан Станимировъ


В две издания от 2001 и 2003г. настоятелството при храма издава сборник * “Храм Успение Богородично в Габрово”, в който са поместени биграфии, снимки и пълни данни за богослужебните книги със записките по тях.

Вече немощен, след 37 – годишна свещеническа и архиерейска дейност, отец Стефан пожелава да се оттегли през 1896г. Починал на 11 октомври 1897г. На погребението му присъства целият град и всички свещеници от околията.

Тефтерчето на поп Стефан

От споменатите вече проучвания на Даниела Цонева за рода Станимирови научих, че в Български исторически архив към Народната бъблиотека “Св.Св. Кирил и Методий съществува фонд с ахиви на поп Стефан Станимиров. Респектът към институцията, пълната ми неопитност в работата с архиви и липсата на време ми служиха като оправдание повече от две години да не се осмеля да мина през тежките врати на библиотеката, въпреки огромния ентусиазъм, който влагах в родовото си изследване. И един ден, почти ненадейно, в работно време по работа минавах покрай сградата и хлътнах в нея. На другия ден вече държах в разтрепераните си ръце тефтерчето на поп Стефан и с леко разочарование се взирах в неразбираемите йероглифи – някаква коварна смесица не черковноскавянски и гръцки букви, които следват без никакъв смислен ред. Прекарах известно време в опити да направя една или друга асоциация, напъвайки се да разгадая някоя дума по отделни букви, но напразно. Без да се усетя, може би 10 минути бях престанал да мисля над буквите, просто се взрах с празен поглед в страницата, когато извенъж, подобно на картина от играта “магическото око” пред мен изплува текста, като чута молитва изведнъж ме връхлетяха думите, като че ли изплуваха от нищото и аз зачетох ситния почерк, който ме върна век и половина назад в двуетажната кирпичена къща в ковашката махала, с мириса на цъфнали люляци, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм и глухия бой на ковашките чукове от задния двор...

1851 8врия: 26 тевтеръ.
1858 октомврия 26
що полагами с рача сирмия
полага рачо като видехми хисапа иса сабра негова сирмия 9 212:
сабрано моя сирмия станюва 8 807
сирмия станюва ирачова 18 010
...
34 оки 300 драма прежда бяла...
938 топа гайтани осмаци искарани
64 лажици за чарковити
...
сабраса сичкото щоса намира в дюгеня
на татя пари дадавами...

След близо 6 години ровене из книги и снимки в търсене на следи от началото на рода ми, в ръцете си държах инвентарния опис на гайтанджийския дюкян, стопанисван орташки от двамата братя, които заделят част от печалбата за възрастния си баща. Педантичният и грамотен опис не отстъпва на никой съвременен счетоводен баланс, термини като недобор, навло, лихва се редуват с кирия, файда, вересия, кусур,сирмия, а сметките свободно преминават от лири турски в минцове, рубли книжни, лири английски, грошове... Тефтерът съдържа няколко записа от 1856 – 1859г. за гайтанджийския дюкян, а останалите страници (общо около 190, като не всички са изписани) съсържат педантични сметки за търговията на поп Стефан с богослужебни книги от 80 – те години на XIX в. Малко са новите данни, които научих от записките, но те потвърдиха някои неща, които досега бях приемал на доверие уплътниха образите на майстор Станимир и пра-прадядо ми поп Рачо, за които има твърде оскъдна информация. Сведения от тефтера, които заслужават специално отбелязване:
- Опис на съдържанието на гайтанджийския дюкян, както и информацията, че двамата братя го въртят на орташки начала.
- Фактът, че майстор Станимир доживява 1859г. Вече възрастен, той не участва в активната търговия, но получава дял от печалбата на дюкяня.
- Информация, че през 1858г. братята са живяли в обща къща, която са ремонтирали, като са слагали подпори.
- За запопянето си през 1859г. поп Стефан плаща на владиката сумата от 25 лири.
- Сред търговските партьори на поп Стефан са Васил Н. Рашеев и Иван Вазов
- Братята дават пари под лихва на редица свои съграждани.
- След запопянето на Станьо под името Стефан през 1859г., Рачо остава стопанин на дюкяна, като поема грижата за финансовата издръжка за баща им.
- Братята наистина притежават воденица, която продават през 70 –те г на Иван Калпазанов за да построи на нейно място фабрика.
- В периода 1887 – 1888г. поп Стефан изпраща пари на сина си Селвестър, който е студент в Киев и Одеса.
- След смъртта на шурея си Тодор х.п. Силвестров, Станимиров всяка година изплаща на вдовицата му и двете му дъщери Кина и Вата лихвата върху известна сума пари, която му е поверена от покойния му търст архим. х. Силвестри. Сметката се води педантично от 1878 до 1889г. Кина се омъжва през 1883г, за което изтегля част от главницата. През 1884г. Вата умира и Стефан разпределя остатъка между майка и и сестра и и закрива сметката.
- По време на следването на сина му Станимир в Киев, поп Стефан води точна сметка на финансите на студента, разходите по следването му.


Освен търговския тефтер на поп Стефан, който има размер на тетрадка малък формат, в архивния фонд се съхранява едно джобно бележниче, на което духовника е записвал имената и требите на своите енориаши. Тефтерчето е безценен родословски източник за населението на махалите Парчовци, Руйчовци, Мечковци, Бакойци, Велчовци, Сирмани, и др. които са изредени по семейства. Във втората част на книжката са записани починалите в града по дати от 1876 до 1879г. Историческите събития в този бурен период могат да бъдат проследени безпогрешно в тази зловеща статистика. След имената на някои от починалите през 1876 пише съсечен от турците, виждат се имена на жители на Ново село, потърсили в Габрово спасение от жестокото потушаване на Априлското въстание. Съвсем отчетливо се вижда големия брой починали казанлъчани през 1877г, когато цялото население на Казанлък бяга в Габрово за да се спасява от турските зверства...над 100 страници имена, които напомнят, че зад историческите събития, които често приемаме като статистика стоят съдбите на конкретни хора и техните семейства.
На една откъсната страница от същото тефтерче е споменато, че свещеника си е купил катърче за 800 гроша от килифарево на 6 юли 1881г., а под записката намерих безценно за нас съкровище – отличен мастилен отпечатък от личния печат на духовника (горе дясно).

В малкото тефтерче ще срещнем имената на роднините на редица известни габровци, като Тиха Бурмичката, архим хСилвестрий Йончев, Тодор х. Силвестриев, Йонко Калпазанов.

На страница 76 един от редовете гласи:

“1878 ... рачо иерей 20 марта братми станимиров”

Този лаконичен запис ми даде съвсем нова информация относно смъртта на поп Рачо, за когото семейното предание и досегашните ми проучвания сочеха че е починал през 1877г. Всъщност пра-прадядо ми е доживял новината за победата в Сан-Стефано и е издъхнал като свободен човек няколко дни след това.

Тефтерите на поп Стефан са предадени на НБКМ от неговия правнук Божидер Марков през 1953г.

Потомците на поп Стефан


Иконом Стефан и Екатерина Станимирови имат четири деца: Станимир(#211), Дона(#212) , Иванка(#213), Силвестър(#214). Дона се омъжва за видния габровски търговец на кожи Йосиф Стомоняков и имат дъщеря Екатерина (#2121), която е омъжена за индустриалеца Никола Хр.Бобчев. Чрез Стомонякови Станимирови се свързват родствено с родовете на Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюзтабанов, Васил Рашеев и ген.Христофор Хесапчиев. (Това е едната връзка с тези велики родове. Другата е през Хаджистойчеви и ще я разгледам по-късно).
Иванка се омъжва за учителя Никола Голосманов (кмет на Габрово 1908-1912г.) и имат син Стефан(#2131) и дъщеря Надежда(#2132). Табакханата в етнографски комплекс Етъра е правена по модел на тази на бащата на Никола, Иван Голосманов от 1865-1870.


Легенда за изворът "Вонещата вода" край Габрово


Силвестър п.Стефанов Станимиров е по-малкият от синовете на поп Стефан Станимиров – роден e на 15 август 1866г. Завършва Априловската гимназия в класа на В.Карагьозов през 1883г. От търговския тефтер на свещеника се вижда, че в периода 1887 – 1888 г. Силвестър пребивава в Киев и Одеса, където баща му му праща пари. Вероятно е представлявал баща си пред Васил Рашеев и другите търговски партньори в Русия. Следващите данни за Силвестър са, че през 1888 и 1889г. е учил природни науки със стипендия на българската държава в гр. Йена (Германия) . Там почива на 10.09.1889г. Името му, изписано с красиви готически букви фигурира в годишника на Йенския университет "Фридрих Шилер" за 1889г. Amtliches, Verzeichnis der Lehrer, Behorden, Beamter und Studirenden: Stanimiroff, Silvester, Bulg. Силвестър е единствения българин в шилеровия универсиетет по това време.


На неговата памет брат му Станимир посвещава своя "Учебник по историята на Християнската черкова" (1897) На снимката е абитуриент в Апр. гимназия.

Няма коментари: