неделя, 17 август 2008 г.

Станимир п. Рачев Станимиров

Станимир п.Рачов Станимиров

Станимир попРачов Станимиров(#221) (1868 – 1947) е роден на 26.10.1868г. в Габрово. На 30.10. с.г. е кръстен в църквата Св.Успение Богородично от чичо си свещ.Стефан Станимиров. Кръстник му е Екисла Рачов от с. Попразите. На 10г. остава без баща. Учи в Габровското училище.


Като син на поборник, и вероятно със съдействието на чичо му иконом Стефан Станимиров, през 1886г. получава държавна стипендия от Кнажество България (1080 лв. годишно) и заминава да учи тъкачество в Кралското специално текстилно училище в град Брюн, Австро-Унгария (дн. Бърно, Чехия). Стипендии за същия институт са дадени на още трима българи. Завършва през 1888г [1].


След завръщането си в Габрово се опитва да организира текстилно производство заедно с няколко съдружници, но предприятието не потръгва и фалира.


Поради инженерното си образование Станимир Станимиров лесно намира работа в изграждащите се тогава български железници. Изпратен е на служба в Плевен. Слиза на гарата, тръгва по улица Балкан към центъра и разпитва за квартира. На същата улица, под номер 58 е къщата на Иванчо и Парашкева Карадикови, които живеят с двамата си сина и дъщеря си Еленка (р.12.03.1878г) (вж.родова схема на Карадикови в приложенията) На 09.07. 1900г. Станимир Станимиров и Еленка Карадикова се венчават в църквата Св. Николай в Плевен от свещ. Кръстю Попов. Кум – Стефан В. Дюстабанов - племенник на Цанко Дюстабанов. В Плевен се раждат първите им двама сина Рачо(#2211) и Стефан(#2212).

През 1906 г. като началник-влак при БДЖ Станимир е преместен в Горна Оряховица, един от най-големите жп центрове на княжеството. Там на 15.01 се ражда третия им син Иван(#2213) . Месец по-късно, на 14.02.1906г. Станимир Станимиров е награден от Цар Фердинанд със сребърен медал “За заслуга” През 1911г. се ражда най-малкия син – Никола(#2214).
До Балканската война, Станимир вече се е издигнал до контрольор на влаковете в БДЖ, лице, което има право и задължения да инспектира техническото състояние на машините, гарите и релсовия път. (да не се бърка с кондуктора, който дупчи билетчета:)
На 28.07. 1913г. Станимир е награден от Цар Фердинанд с Орден “За заслуга” на военна лента. Отличието получава за заслугите си по превозването на мобилизираната войска. Тогава получава позлатен джобен часовник Longines с гравиран на капака локомотив и знака на БДЖ. Такива часовници са изработвани по държавна поръчка за висшите чиновници на царските железници. Известна е слабостта на Цар Фердинанд по железопътния транспорт. Царският влак е произведение на изкуството, единствен по рода си в Европа.


1922г. заварва Ст.Р.Станимиров като контрольр по влакове при гара София. На 10.03 с.г. е награден от Цар БорисIII със Сребърния кръст на орден “Св. Александър”.


Семейната легенда разказва следната интересна случка: Подобно на баща си Цар Фердинанд, младият цар Борис III също се увличал по техниката и изпитвал особена слабост към влаковете. Бил правоспособен машинист. Една зимна нощ Станимир Рачев се качил на инспекция в случаен влак. Влязъл тихо в кабината, известно време наблюдавал в гръб младия машинист, който работел с уредите и майсторски разбивал натрупаните по релсите снежни преспи. "Браво момче, добре се справяш". - До'бро, до'бро! отговорил машиниста...царя.

Под влияние на брат му полк. Никола Станимиров, двама от синовете на Станимир - Стефан и Иван постъпват във Военното училище в София.
На 16.02.1928г. при неизяснени обстоятелства Стефан Ст. Рачев е убит в кавртирата си в Бургас, където наскоро е назначен, след първото си офицерско производство. Бил е на 22 години. Застрелял го е хазяинът му. Пред съда защитата на убиеца пледира, че той е сомнамбул и е извършил убийството докато е ходил на сън - нещастен случай. Тялото на Стефан е пренесено в Плевен и погребано във фамилния гроб. Стефан Станимиров е спортувал активно - в родния си град е инрал футбол (не е известно в кой точно отбор) и е имал прякор "Караджата".






Скоро след смъртта на сина си Станимир P. Станимиров се пенсионира от железниците и до края на живота си живее в Плевен и се грижи за лозята си. (на снимката: Св. Трифон Зарезан на лозето на Станимирови - Станимир и Еленка сред своите работници)

В началото на 30-те г. най-големият син, Рачо се жени и се връща в Габрово.Пак в началото на 30-те години най-малкия син – Никола заминава учи медицина в Нанси, Франция
През 1939г. Иван, вече капитан се жени в София за Мария Б.Пашева (от Плевен)
Станимир пРачов Станимиров умира в Плевен на 21.04.1947г. Три години по-късно, на 03.03.1950г. си отива и жена му Еленка Станимирова.

Рачо Станимиров Рачев е роден на 17.07.1901г. в Плевен. Завършва търговска гимназия. През 30-те г. се жени за Иванка Манева и се преместват в Габрово, където Иванка има къща, на ул. Еким Цанков 11. Там им се раждат двама сина. Рачо работи първо във фабриката на своите роднини Братя Хаджистойчеви, а после като счетоводител на индустриалния съюз – организация на габровските фабриканти. За тази му служба, след комунисттическия преврат на 09.09.1944г. и национализацията на фабриките е преследван като “фашист”. Получава удар и единият му крак се парализира. Ходи с бастун до края на живота си. Пенсията му е минимална, на работа не може да хване. Умира на 27.09.1960 на 59 г.
Жената на Рачо, Иванка (Вата) Манева – Станимирова е родена на 03.06.1898г. в Габрово. Тя е една от първите дипломирани акушерки – изродила е хиляди бебета по домовете. По-късно работи като мед. сестра в хирургичното отделение на габровската поликлиника. Умира на 28.04.1979г. след операция.

[1]Танчев Ив. Българската държава и учението на българи в чужбина 1879-1892 (АИ М.Дринов Сф 1994)

Няма коментари: