петък, 15 август 2008 г.

Ген. Никола Рачев Станимиров и тримата му синове - офицери

Ген. Никола Рачев Станимиров
Габрово 11.05.1876 г.- 11.02.1962 София
Генерал -майор (кавалерия)
Командор на ордена “За храброст”


През 1893г. постъпва във Военното училище – майка му не е съгласна, но Никола е толкова ентусиазиран, че бяга от Габрово. Определен е за служба в конницата, но получава гръбначна травма, заради която е прехвърлен в пехотата. През 1897г. завършва ВНВУ и е назначен в 8 Етърски пехотен полк. След три години служба в полка, молбата му за връщане в кавалерията е уважена и пор. Никола Станимиров е назначен в 1 ескадрон на 3 к.п. През 1904г. е изпратен в Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург (дворецът Кикин на снимката) , която завършва през 1906 г. По време на следването си в школата, Никола Станимиров има възможност да завърже познанства с офицери от висшата руска аристокрация. По-късно разказва, за ловни излети, които са траели по няколко дни и са преминавали през няколко съседни имения на един и същи негов колега, руски граф, чието име за съжаление не се помни. След революцията с него се свързва негов познат руски аристократ, на когото той помага да се устрои в България и му намира временна работа – да се грижи за конете в лейбгвардейския полк. В знак на благодарност, по-късно бялата емиграция го кани на традиционните Императорски балове, които се провежда всяка година във Военния клуб. След завършване на офицерската школа в Санкт Петербург, Никола Станимиров е произведен ротмистър. През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3. конен полк на Великата княгиня Мария Павловна (на снимката) , снаха на императора, назначена от Княз Фердинанд за шеф на този полк. По-късно, при посещението си в България Великата княгиня ще приеме в свитата си съпругата му Елена Станимирова. Четири и половина години ротм. Станимировъ работи в Кавалерийската школа, докато мобилизацията от 1912г. прекъсва нейните занаятия.






(на снимката: офицерите от кавалерийската школа. Станимиров е най-десния, трети отгоре надолу)



Ротм. Станимировъ е назначен за пом.комендант на Главната квартира, а след няколко месеца му е възложено командването на ординарния ескадрон при Щаба на дейст. армия. Никола Станимиров участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1-ви, 3-ти, 4-ти и 9-ти конни полкове. През 1914г. е назначен за командир на 3 ескадрон от Гвардейския на Н.В. конен полк. Бил е командир на 5 конен полк, 3 конен полк. През периода 1922-1923г. заема най-престижната дворцова офицерска длъжност – командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. Като такъв е и адютант от свитата на Цар Борис III. Участвал е в редица кавалерийски атаки: Букова глава, Добротин, Призрен, Дрин, Кочмар, Добрич. Начело на кавалерията участва във военния преврат от 1923г, макар и да не е сред заговорниците. След това е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време: Военен орден “За Храбростъ” 3 ст.2кл; 4ст.1кл.; Орден “Св.Александър” 3 ст; Народен орден ”За Военна


заслуга” 3ст; 5 ст на военна лента; Орден “За Заслуга”; Знак “За 20г. Отлична служба”; “Кръст на независимостта”; “Железен кръст” 3 ст (Германия); Орден “Св. Анна” 3



ст (Рус).






При атентатът в църквата „Св.Неделя” през 1925г. ген.Станимиров е ранен, а жена му е затисната от греди, но остава невредима. Макар и ранен, генералът пръв подава сигнал към пожарната и организира ответните действия на властта през първите часове след атентата. Има слух, че уволнението му от армията през 1928г. освен на прослужени години се дължи и на дуел с друг офицер. След като се уволнява, приема поканата на братовчед си Петър хСтойчев и известно време е представител на габровската търговска къща Братя Хаджистойчеви в София (Ген.Станимиров е кръстник на племенника си Цанко П. х.Стойчев).

По-долу помествам част от статия по случай уволнението на ген.Станимиров през 1928г. в изданието на кавалерийските офицери “Нашата Конница”. Променен е само правописът, но не и стилът на статията.

Нашата конница – бр.8
Генерал майор о.з. Н.Станимиров

През м. август бяха освободени от длъжност няколко висши войскови началници, между които и генерал Станимиров,който в момента беше най-старият офйцер в формата на нашата конница. След като цели 35 год. носи военния мундир,като прослужи З2год. в офицерски чин,той е от редко чистите хора, запазващи за още дълги години своята пълна физическа и духовна бодрост.
Дълг на елементарно внимание е да спомним по случая службата и далата на стария другар, чието име е свързано тясно с историята на нашата конница, а по-специално с бойните дела на Гвардейския и 1. конни полкове през войната 1915/16. година.
Ровейки служебните книжа за целта, биографът трябва да търси и сочи всички ония положителни прояви, които да се подемат от младите поколения. В това намерение първата констанция е, че генерал Станимиров принадле­жи на една от ония генерации от българското офицерство, която, бе предадена с един фанатизъм на службата И как иначе може да се обясни фактът,че в течение на дългогодишната си служба и той, както мнозина не се е ползувал редовно с своето право на:отпуск и за 33 год. му е разрешен такъв само 11 месеца и то ненапълно използувани. Има периоди от 7-8 год., в които той не е използувал в отпуск нито един ден. Този фак не е без значение за преценка на служебното поведение. ..
...
Както се вижда от горната скица за, служ­бата на ген. Станимирова, тя е по преимущество тази на строевия и боен наш офицеръ: 3 год. в пехотата, 24 год. в редовет на конницата, от които 4 прекарани в война и 5 год в щаба на жандармерията.
Онази част от службата, която е най-съществена за нас — това е бойната: изправен пред върховни изпитания и лице с лице срещу смъртта, тук офицерът оправдава или не жертвите на държавата за неговата подготовка, свързва името си с славата или го проваля.
Идвайки до този пункт от биографията на ген. Станимирова ние сме спокойни, защото и той е в полза на стария другар,който при гра­дацията след демобилизацията получава едно от най-първите места между полковниците. И понеже вънецът на службата за офицерът е негова­та бойна дейност, ние и в случая, върху нея ще се спрем по-подробно.
Генерал Станимиров участвува в всички походи на Гв. к. полк в войната с Сърбия от началото до края на военнит действия през 1915. г. По-важни действия той има на следните дати:
На 3. октомврий взема участие в конната атака на Букова глава. Тук му е било възложено да обходи левия фланг на противника, зае Власинския пост,като го атакува в тил с 3. еск. Тази задача изпъл­нява по отличен начин,сърбите са за­ставени да отстъпят,а след това майор Станимиров,по своя инициатива, действува самостоя­телно по западния бръг на Власинското блато до източ­ния скат на самата Букова глава, с което помага на другите ни от полка за завладяването и на този връх. При това действие коня му бива убит с два коршума.
От 4.—15. октом­врий участвува в действията около Власинското блато, гдето обстановката е била много тежка: противникът активен,нашата пехота дала много жертви, тежка мъгла пречи да се види положението, а полкът е събран в конен строй, единствен резерв,готов да се хвърли върху врага, който може да се появи отвсъкъде и бодростта, вярата в себе си готовността да поеме отговорности и да действува, проявени от майор С. пред всички, няма съмнение, са имали положителни отзвуци в нашит редове, и духът се подига.
На 19. и 20. Октомврий в боевет при в. Копиляк,командва 2. и 3. еск. от Гв. п. и дей­ствува срещу сръбския десен фланг.
От 24—29 октомврий конната бриг. извърши набег към Прищина в тила на сръбската ар­мия. ..
От 6.—10. ноемврий майор С. действува с дивизиона си по посока на с. Добротин в Косово поле, излиза с чест от трудни обстановки и, когато се завръща в с. Жеговци, отвежда мно­го пленени сръбски войници, железничари и ос­вободени австрийски пленници. В следните дни дивизионът води пеши боеве около с. Приткович. От 11.—18. ноемврий участвува в преслед­ването на сърбите в Косово поле към с. Кала и Добрево, както и към Призрен и Дяково, като стига до с. Самодраци на р. Дрин.
За проявените качества при тия действия майор Станимиров е удостоен с Военния орден „За храброст" IV. ст. I кл., прескачайки II кл., която не притежава от по-рано.
След дълга почивка, почти при мирна обстановка, конницата и Гвард. полк биват отново хвърлени срещу врага — в Добруджа. Тук ген. Странимиров, сменявайки ред длъжности с повишение, записва нови дела, удостоени с още по - висока награда, сравнително редка, —Военния орден „За храброст" III ст. 2 кл., с която беха удостоени през цялата минала война не повече от 15 души конни офицери, т.е. едва 4% от състава.
Начело на своя дивизион (3.и 4. ескадрони) от Гвардейския конен полк майор Станими­ров участвува през 1916 г. така:
На 3. септемврий — в атаката при с. Кочмар,начело на 4. ескадрон. Известно е, че тук Гвардейският конен полк атакува авангарда на ромънската бригада, настъпваща от Добрич за Курт Бунар и след като изсече около 300 души, плени повече от 600. Ескадронът даде 10 ранени хора и коне.
От 7.—20. септемврий, действуващ с диви­зиона си в състава на конната дивизия, взема участие в боевете при Добрич,Кеседжик и Кара Омер.
21. септемврий — В този ден конната дивизия се намира около Мустафа ачи. Конната батарея и придадената към дивизията пехота изнемогват в горещия бой с врагът,който стре­мително настъпва. Конната дивизия, възседнала, е готова да се хвърли в нуждния момент за спасение на положението. 3. ескадрон от Гвардей­ския полк. по лична заповед на началника на дивизията, бива изпратен на галоп към бата­реята, за да види какво е положението да подбодри борците с появяването си и помогне при нужда. Майор Станимиров,виждайки, че негов ескадрон се отделя (не е знаел заповедта на н-ка на дивизията), сам се спуска на кариер да го догони и като узнава задачата, остава при ескадрона, по свое разбиране и инициатива да ръководи действията. Току-що стигнал ескадрона до батареята командирът на ескадрона ротмистр (сега подполковникъ) Малчев бива ранен и отнесен назад. Командуването на ескадрона се по­ема изцяло от командира на дивизиона. Положе­нието при конната батарея в този-момент било следното: предниците приближени, някои коне уби­ти, оръдията приготвени за самоотбрана, всички артилеристи, начело с батарейния командир,капитан Векилски с карабини в ръце, а оръдията продължават усилено да стрелят с все по-малък мерник.
Понеже непосредствено пред батареята наши пехотни части отхвърлят ромъните, майор Ста­нимиров счел положението не тъй опасно и когато в мрачината съзрял силуетите на наши ескадрони да се носят в атака ог двете страни на батареята, той, пак по своя инициатива, под град куршуми, повежда ескадрона в общата посока на атакуващите.
При това действие едно шрапнело парче разкъсва кобура на револвера му, а друго го контузва в гърдите.
...
От 21. X. — 4. XI. участвува в настъплнието към Кюстенджа и преследването на противника по-насевер начело на своя дивизон,а 5.—10. ноемврлй задържа настъплението срещу нас около с. Сарай, Капуджи и пр. .
...

След това дивизията и 5. конен полк,чийто командир вече е подполковник Станимиров,бъха прехвърлени на Бъломорския бряг,когото охраняват. Тук ги свари края на войната. Естествено, налага се едно заключение върху бойната дейност на генерал Станимирова за през годинит 1915/16. Ето какво пишат неговит началници: „В всички походи и боеве през 1915/16 г. се е държал добре и с своята храброст, решителност и смълост е постигал отлични резултати. В тези действия е проявявал винаги необ­ходимата инициатива и самостоятелност, като, не­зависимо от изменението на бойнит обстановки, той е продължавал да ръководи и направлява действията на поверените му части по собствена оценка, напълно в съгласие с дадената му първоначална задача.
„В боевет е бил винаги сам водач на частит си и с решителността и смълостта си е увличал подчинените си в най-критическите и опасни моменти. Много самостоятелни поръчения са му били възлагани по избор и поради вярата в неговите качества, способността му да схваща правилно бойната обстановки и да взема бързо правилните решения.”
Нищо повече не е нуждно да се добави към казаното. То е достатъчно силно. За допълване характеристиката на генерала, обаче, нуждно е да се каже нещо за обикновения живот и мирно ­временната му служба. Той бъше строг началник,говоръше прямо истината, наказваше без злоба, без умраза. Често мъмреният или наказан в казармата офицер,като се върне у дома си, намираше на гости своя командир и жена му или биваше канен на обяд или вечеря. Това ген. С. правъше нарочно, за да подчертае, че не мъмри и наказва с задня цел.
Добър другар,услужлив към всички, той е глава на едно добро семейство, сръд което растат трима бъдещи воини на България.
Личния живот на генерал Станимирова е бил винаги редовен,трезвен,чужд на вся­какви излишества, запълван с скромнит радости на чистосърдечно широко общение с хората, и заслужава подражание. На това, и редовното физическо упражнение — язда, той дължи своята се­гашна младежка бодрост. ..

В дните, когато ген. С. съблича нашия хубав мундир и отива при по-големата част от нашето конно войнство, нека му подчертаем нашата признателност за миналата съвместна служба, за верното другарство, за хубавите дни, прекарани под родните щандарти. Нека нашите благопожелания за чистити старини и дълъг живот го придружават неизменно.
В края, нека споменем прощалните думи, които старият конник отправя към своите подчи­нени в последната си заповед. Тези думи изхождат от дънъто на една войнишка душа и те не могат да не намерят отзвук в сърдцата на нашите читатели:
„Неправдата над България, колкото и да е страшна, не е вечна. Рано или-късно тя ще рухне, и тогава ще разберат всички, какво пакостно де­ло са вършили алчните за чисто български земи. Нека помним,че на българския народ не мо­же да се отнеме, нито миналото, нито бъдещето, на което той има право да се надее, щом като бъдем всички сплотени в преданост и любов към общия народен идеал.
От дългогодишната си служба се убедих,че всеки българин пази към Отечеството дъл­боко в душата си непоколебими чувства, които при. оскърбена национална част се проявяват с невъобразима сила. Именно тези чувства проявете на дело, като граждани и войници, за да бъдете достойни носители и творци на оня силен български дух,който преживе петвековното робство. А за то­ва пазете законите в страната, почитайте властта, обичайте началниците си, подчинявайте се на строгостта на военната дисциплина, защото тя е га­ранцията за единността и сплотеността на всич­ки в тежки и съдбоносни дни, а с това — и за успеха на общото дело. Обичайте от душа всич­ко българско и се гордейте с него, зашото вече цел свет знае, че българина е силен и добър,че обича земята си, не посяга на чуждото, но не скъпи жертви за своето.
Пазете ЦАРЯ, защото Той е олицетворение на древното българско величие, беше идол и меч­та на толкова изстрадали поколения през тур­ското робство Той е утеха и надежда на скоропоробените и необходимост за народното един­ство и сила; запазете Го, именно в тези смутни години, когато държавата ни има и вътрешни вра­гове, защото историята е откровена и казва, че Бъгария е пропадала само тогава, когато народа не е бил групиран около ЦАРЯ си."
Публикации:
Нашата конница, 1922-23 – бр 5-6 стр 12. Станимиров, Никола Р. Цел и средства за възпитанието на войника [от конницата]
Нашата конница, 1920-21 – бр 10 стр 2. Станимиров, Никола Р. Офицерът не е инструктор, а възпитател.
Нашата конница, 1923, No 2—3, с. 8—17. Станимиров, Никола Р. Офицерът след поуките [от войните 1912—1918 г.]


Ген. Н.Станимиров е женен за Елена Тодорова Кантарджиева, (1888 Брюксел – 1974 - София), дъщеря на ген. Тодор Димитров Кантарджиев. (вж. Кантарджиевия род в приложенията) През 1928г. построява къща на ул. Тракия 62 в София, където живее до края на живота си. Имат трима сина: Тодор (#2231), Рачо(#2232) и Станимир(#2233). И тримата следват пътя на баща си и стават офицери.
Генералът и синовете му, заедно със съпругите им са погребани във фамилен гроб в 6-ти парцел на Централни софийси гробища.


семейството на ген.Станимиров 1928г.
* * *

Няма коментари: