Родеви. Родства с Продан Тишков, Свещ.Васил Михов, Васил Друмев-митр. Климент Браницки, Кимон Георгиев, Наум Томалевски, РотшилдВеселина Георгиева – Баронеса Ротшилд
Инж. Иван Родев – първият корабостроител
Гладневи и Кръстникови
Стомонякови Родства с Бобчеви, Рашееви, Палаузови Хесапчиеви, Бурмови, Бочарови, Золотович, д-р Даневи.Голосманови Родство с Донкови, х. Досеви, Негенцови
Видинли, Хаджистойчеви,Прозоровски. Родства с Априлови, Дюстабанови, х.Досеви, Марокинджиеви
Родеви и родствата им
Родеви е един от най-древните известни габровски родове. За него има данни от средата на 18-ти век. За родоначалник се приема Лаврентий. В рода се пази бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”. Към края на 18-ти век клон от родът е живял в колиби Пъртевци, където някой си Петър (Пеньо) ръководи килийно училище в голямата си къща. В Габровския квартал Борово има и местност, известна като „Родевото”
Около 1775г. е роден Петър Стоян Роде. Той живял в Габрово - къщата му била на мястото на Радион Умниковото у-ще над църквата Св Троица. Имал дюкян за железарски и дърводелски стоки. Търгувал из Империята и Влашко. Заедно с Петко Манафов и Илия Видинли последвали призива на Априлов и Палаузов и дарили празно място и материал за построяване на Габровското училище. Подарил градина си в“Родевото” на девическия манастир. Имал 4 дъщери и двама сина.
Дъщеря му Неда се омъжила за Пенчо Ралчев – много богат търговец в Букурещ. През 1871г. Неда завещава бащиното си наследство на габровското училище. Три години по – късно, през 1874 Ралчев дарява на новата сграда на училището (днешната Априловска гимназия) рентата от мошията (имението) си в Яломица (Румъния)
Втората дъщеря на Петър Роде – Мария (1840-1914) се омъжва за берберинът Тишко Проданов. Техен син е известния деец на Съединението Продан Тишков – Чардафон. Родът на Тишко Проданов има и други интересни представители: Знае се, че Братята Петър и Продан Тишкови от колиби „Родевото” са сред дарителите за издаване на Божествено и священно еванглие, Русчук 1865г. Петър Тишков става личен бръснар на султана в цариград и член на българското настоятелство в османската столица. Продан имал двама сина С (Стою) и Тишко. Стою Тишков е бил търговец и е живял в Букурещ. Неговият син Никола С. Проданов през 1886г. с държавна стипендия изучава естествени науки в Лайпциг. Тишко се жени за Мария Родева и имат 2-ма сина: Продан (Чардафон) и Петър.
Биографията на интересния и нееднозначен Чардафон е известна и достъпна, затова няма да се спирам подробно на нея, а ще се огранича да спомена потомството му. Чардафон е роден около 1860г. През 1885г. в Казанлък се жени за Недялка Шилева. През 1895 вече е разведен с нея и се връща в Габрово. От брака им има 2 деца : дъщеря Свобода Чардафонова, която учи журналистика в СУ. Умира неомъжена през 1930г. ; син Любен, който учи архитектура в Париж, но умира през 1918г. без да остави наследници. Чардафон умира през 1906г. и завещава бащината си къша на читалище Априлов.Брата на Чардафон Петър Тишков учи химия в гр. Кемниц с държавна стипендия в периода 1886-1890. След завръщането си в България става един от първите преподаватели по органична химия в СУ. От личен интерес изследва историята на габровските еснафски организации, която публикува през 1911.
Третата дъщеря на Петър С. Роде – Иванка се омъжва за Кольо Луков. Тяхната дъщеря Анна се омъжва за известния габровски свещеник Васил Михов(20.08.1842 – 1895), учител в Априловската гимназия, роднина на Йосиф Соколски. Анна и свещ. Васил Михови имат 4-рима сина и една дъщеря, всичките забележителни личности. Сред тях е проф.Никола Михов (18.03.1877 – 05.04.1962) – завършил в Женева и Брюксел, академик, създател на библиографията в България. Брат му Петър (16.07.1885 – 21.04.1925) защитава докторат по право в Цюрих, става председател на Окръжния съд в София, а след това дипломат в швейцария (1917). Третият брат Асен (28.12.1878- 26.08.1949)– специализирал в Германия, работил като учител в техническото училище. Тъкмо той дарява на габровското историческо дружество ръкописът със спомените на Чардафон за габровското въстание. Дъщерята на свещ. Михов и Анна Лукова - Иванка се омъжва за д-р Коста Д. Списаревски – дипломат и социолог.
Сина на Петър Стоян Роде, Иван П.Родев се жени за Велика Станимирова, дъщеря на Станимер чаркчи. Велика и Иван Родеви имат двама синове – Петър и Стефан и една дъщеря – Васила.
Петър Ив. Родев (1848-1916) е търговец. Той е баща на Марко П.Родев (1886-1962), през 1958-1960г. съставя на родословното дърво на Станимирови – основата на всички родови изследвания. Марко П. Родев е човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в Министерски съвет в София. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си нов костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да потегли, приятелите му съобщили, че всичко е на шега.
Отляво на дясно: Стефан П. Родев, съпругата му Ганка, Мария със съпруга си Марко П. Родев. Долу: Ани, Петър (деца на Марко), Петър, Спас (деца на Стефан)
Сестрата на Марко Родев – Велика П. Родева се омъжва за съдията Петър Друмев – племенник на Васил Друмев – Митрополит Климент Браницки и Търновски - изключителна ренесансова личност, основоположник на съвременните словесни изкуства, общественик, министър-председател.
Вторият син на Велика Станимирова и Иван Родев - Стефан Ив. Родев (1860-1924) е богат търговец. Живее в Бургас в известната Родева къща (долу). Съпругата му се казва Корнелия. Собственик е на дял от поморийските солници и на много лозя и земи в региона. Продукцията от лозията и нивите изнася в чужбина, заедно със зетовете си Кимон Георгиев, Владо Георгиев и д-р Танев. Има 3 дъщери: Надежда, Веселина и Елисавета.
Веселина Ст. Родева става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, политик, организатор на всички военни преврати на 20-ти век, министърпредседател и министър в няколко правителства при различни режими. Противоречива и интересна личност, безспорно притежаваща една от най-интересните биографии в новата българска, а може би и европейска история. 
Повече за него може да се научи от наскоро излязлата книга "Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време" от проф. Недьо Недев (Сиела 2007), която освен с биографията на Кимон Георгиев ни запознава с интересни детайли и нестандартни гледни точни върху българската история, политиците и държавниците от началото до последната четвърт на XX век.
Веска и Кимон Георгиеви имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Мария (ляво) е омъжена за юриста Гиньо Ганев, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник)..Втората дъщеря на Стефан Родев - Елисавета е омъжена за проф. Д-р Иван Танев (мед)
Третата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев - заоасен майор, съратник на Кимон Георгиев в "Звено" Имат 2 дъщери: Мария и Веселинка:
Мария Вл. Георгиева завършва архитектура. Тя е омъжена за известния арх. Богдан Наумов Томалевски. Родът Томалевски е от гр. Крушево. В тяхната къща е щабът на Илинденско-преображенското въстание и често пребивават воеведите Никола Карев и Питу Гули. В същата къща на 02.08.1903г. е провъзгласена Крушевската република, за което и до днес има паметна плоча с надпис, а къщата е “Музей на Илинден и освободителните борби на Македония” Бащата на арх. Томалевски - Наум става член на ВМРО още като ученик в Скопие. След потушаването на Илинденското възстание семейството се пренася в София. Наум Томалевски е сред водачите на ВМРО и се издига до секретар на организацията. Убит е при вътрешните борби на македонските дейци. Томалевски са сродени с редица видни македонски родове, вкл. с Хадживълчеви от Банско – родът на Паисий Хилендарски. Томалевски са династия в архитектурата.
Веселинка Георгиева – баронеса Ротшилд учи изкуства в Париж. През 1958г. се омъжва за главата на известната банкерска фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Развеждат се след 4 години. Няма деца. Лина Георгиева – Баронеса Ротшилд живее в Париж и е известна скулптурка.
Голямата дъщеря на Велика Станимирова и Иван Родев – Васила (1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди. Цоньо Родев е сподвижник и укривател на Стефан Стамболов, приятел на Цанко Дюстабанов. През април 1876 четата на Дюстабанов потегля именно от “Родевото място”. Поради силното си късогледство, Цоньо не тръгва с четата. По същата причина година по - късно не го приемат и в Опълчението. Приемат брат му Кою Родев, който загива в бой.
Цоню и Васила Родеви имат 5 сина (2-ма юристи, един г.щ. офицер, един инженер и един свещеник) и 1 дъщеря, всичките получават високо образование и имат забележителни биографии. И 5-тимата братя участват в Балканската война – единият като офицер, втори е мобилизиран, а останалите 3-ма като доброволци. Всички оцеляват, като получават общо седем ордена „За храброст”
Дъщерята Рада Ц. Родева (1887-) завършва цариградския Роберт колеж и се омъжва за търговеца Кото (Коста) Чaпанов от Ботевград. Имат двама сина - Христо (1921-1993) и Цончо (9.08.1930 - 16.06.1971) - физик, метеоролог. Цончо Чапанов е първият българин, стъпил в Антарктида. Като учен от БАН той е поканен в международен екип заедно с чех и американец в състава на 12-та Съветка антарктическа експедиция. На 3 февруари 1967г. пристига в полярната база "Мирни" и издига българското знаме. Прави научни изследвания в базите Мирни, Молодьожная и Новолазаревская 6 месеца, но заболява и се прибира предсрочно. Умира на 40 години. През 2016г. с указ на Президента един планински връх в Антарктика е наименуван вр.Цончо Чапанов.
Отделна статия за Цончо Чапанов ТУК>>
Иван Ц. Родев (1873-1934) е първият български инженер – корабостроител (отделна статия за него). Неговият син мичман Васил Иванов Родев (11.08.1924-24.12.2008) завършва ВНВУ с 65-ти "боен Дравски" випуск. Като морски офицер - командир на миночистач обезврежда няколкостотин морски мини в акваторията на Черно море през Втората световна война. След войната е уволнен като "царски офицер" и е хвърлен в концлагера Белене.
Свещ. Стефан Ц. Родев (1883-1945) През 1901г е бил главен певец в църквата „Св. Успение Богоодично” в Габрово. Завършва Духовната академия към Цариградската екзархия, през Балканската война е полкови свещеник в Рилската дивизия, след това со края на живота си е свещеник в София.
Христо Ц Родев (1880-1944) е юрист, завършил в Женева. Току-що приет в университета прекъсва следването и се връща за да участва като доброволец в обсадата на Одрин. Там пуска снопове ръчни гранати от самолет над турските позиции - първите в историята на военните въздушни бомбардировки. Депутат в 23-тото Народно събрание. В дните след 09.09.1944г. е зверски убит от комунистите без съд и присъда. Негов син е писателя Цончо Хр. Родев.
Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.Веселина Вл. Георгиева – баронеса Лина Ротшилд
Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможното семейство на търговеца Владо Георгиев. Майка и Надежда е дъщеря на габровския търговец Стефан Родев, леля и Веска, на която е кръстена е омъжена за Кимон Георгиев. Сестра и Мария е архитект, омъжена за известния арх. Богдан Томалевски. Домът на Владо Георгиев е една от най-изящните за времето си къщи в София – днешното австрийско търговско представителство на ул. Гладстон (до 41-во у-ще Патриарх Евтимий). Къщата е проектирана от Иван Васильов и всъщност тя отваря на архитекта пътя към извесността и вратите на софийския хайлайф, за да проектира след това някои от шедьоврите на стара София по Шипка и Оборище (вкл. къщата на Чапрашиков) Домът на сем. Георгиеви е винаги отворен за хора на изкуството. Обичайни посетители са видни български музиканти, художници, литератори.”Вкъщи не помня вечер без гости. Все интересни хора. Личности като професор Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на операта Мойсей Златин, журналисти, писатели…”Лина завършва „Дойче шуле” в София и след това се насочва към рисуването и пластичните изкуства, керамиката. През 1947 г., едва 20-годишна, тя заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства. Попада в класа на прочутия професор Катлен. Няколко месеца след пристигането й във френската столица обаче желязната завеса се спуска окончателно. Това превръща младата красавица в бежанка. „През 50-те години в Париж беше страхотно, връща се в спомените си българката. Изкуството се ценеше повече и творците бяха особено търсени. Градът ми даде много. Благодаря на всичко, което видях там, на изложбите, на местата, които посещавах, на изключителните личности, с които общувах.” Веселина Георгиева преминава през всички изпитания на емигрантския живот. Дълги години е откъсната от корените си и от най-близките си хора. Успява обаче да пробие сама. Българката започва да аранжира витрини. Всичко, което съм работила в живота си, съм го работила с ръцете си, казва Лина. В началото правех букети от сухи цветя върху арматура от тел. Творенията ми имаха голям успех. В Париж първа към скулптурата я насочва българската художничка Рада Поптошева. Лина е подкрепяна от прочути художници като холандеца Кор Постма и съпругата му Лили ван Леер. През 60-те години Лина Георгиева продължава учението си при Мужен в Монпарнас. През 1963 г. биеналето във Венеция я среща с Алберто Джакомети. "Скулптурите на Джакомети ми вдъхнаха вяра в себе си", възклицава Лина. Нейна творческа кражба от великия италианец е директната работа с ръце. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател и е бил Ърнест Хемингуей. Двамата разговарят с часове, споделят възгледите си за смисъла на живота Заразена от авантюристичния дух на великия писател тя посещава Израел, Египет, Флоренция. Особено обаче я поразява Индия и нейното спокойствие. „Бях жадна за живот, исках всичко да докосна, всичко да видя. Винаги съм изпитвала необходимост да пътувам, да опознавам различни хора и места. Всъщност това е ролята на твореца - вечно да търси нещо…Живяла съм няколко живота, поемам в една посока, после в друга, непрекъснато търся...Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата, най-вярна оставам на нея", казва Веселина. Българката не пропуска светско събитие. С присъщата й жизненост успява да спечели хората около себе си. Времето и се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина.
Между “лудориите” е и бракът и с барон Едмонд де Ротшилд. Прочутият милиардер се жени за Лина през 1958 г. Няколко години по-късно се развеждат. Каква е причината за раздялата, не става известно. Когато обаче майката на богаташа е на смъртно легло, тя вика Веселина, за да й поиска прошка.. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза Едмон де Ротшилд изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това умира. Версията е самоубийство. (От оскъдните материяли, до които достигнах, не ми стана ясно дали репликата е коментар на демографските тенденции в България или лошо отношение към страната ни след развода с Веселина Георгиева. )Никога не съм се откъсвала от корените си и съм много горда, че съм българка. Принадлежим към древна цивилизация, тракийското изкуство е забележително. Църковните стенописи, иконите, манастирите... Българите са много талантливи. Познавам много творци, от които се възхищавам дълбоко, казва Лина. От 1989 г. датира сътрудничеството й с Леонард Дилман, белгийски колекционер и галерист. Той високо оценява нейното изкуство и го лансира. Лина Георгиева, баронеса Ротшилд прави изложби в Брюксел, Гщаад, Дюселдорф, белгийския замък Пти Ле. През 2004г. Георгиева представи свои творби в Унгарския културен център в София.. През 2007г. нейни творби участват в изложбата „Български худижници живеещи в Париж.
“Корабостроителят първопроходец"
(биографична статия за инж. Иван Ц. Родев във в. Морски вестник 22.12.1999)В началото на 1894 г. в Триест, Италия, пристига българинът Иван Цонев Родев. Изборът му не е случаен. Това средиземноморско пристанище се слави като средище на моряци и корабостроители, а триестката морска академия подготвя висококвалифицирани морски кадри. Роденият в Габрово на 11 декември 1873 г. Иван Родев отрано проявява качества и заложби, характерни за предприемчивите и инициативни габровци. Завършва с пълно отличие реномираната Априловска гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Само след година за проявени качества е определен да продължи образованието си с държавна стипендия в чужбина. Избира непознатата в България специалност “Морска техника”, дълбоко убеден, че тя има бъдеще в родината му. Завършва триестката академия през 1896 г. и воден от стремеж да приложи на практика получените знания, отива в Англия, в корабосторителницата “Ричардсън” в Нюкасъл. Работи там три години, от които две в конструкторското бюро и една - в производството. През 1896 г. българското военно министерство му възлага да изработи теоретичния чертеж на дървен самоходен катер с парна машина. Това е първият теоретичен чертеж на кораб (“Калиакрия”), изработен от българин. През 1898 г. му е поверена нова отговорна задача - да бъде наблюдател на България при строителството на поръчания в Бордо, Франция, учебен крайцер “Надежда”. Същата година със съгласието на българското правителство и разрешението на директора на политехниката към Министерството на военния флот на Франция постъпва като слушател в това реномирано военноморско учебно заведение. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като първия български инженер корабостроител. Показателно е, че тази длъжност се въвежда за пръв път в историята на техниката в България за военния флот още с бюджета на военното министерство за 1903 г. Иван Родев я заема от януари 1903 г. до януари 1906 г. и от октомври 1910 г. до март 1912 г.
В края на 1907 г. като инженер корабостроител на военния флот Иван Родев ръководи построяването на специален хелинг (подемно устройство за изкарване на корабите на брега за ремонт и докуване и спускането им на вода) в района на военното пристанище във Варна. На този хелинг през 1908 и 1909 г. са сглобени доставените на части от Франция първи български торпедоносци.
През 1912 г. като структурно звено в бюджета на Варненското пристанище е обособена пристанищна работилница със задачата да извършва ремонта на търговските ни и военни кораби. За неин пръв ръководител е назначен инженер Родев. Той заема тази длъжност до пенсионирането си през 1925 г. Името на инженер Родев е свързано и с разработването на техническата документация и проекта на “Галата” - първия железен самоходен кораб в България. Той става първият председател на учредената през 1934 г. корабостроителна механо-железарска и производствена кооперация “Нептун”, която оставя трайни следи в развитието на българското корабостроене, корабоплаване и морски риболов. Първото рибарско корабче за делфинолов в открито море, построено от нея, е по проект и чертежи на инженер Родев и след спускането му на вода през 1935 г. получава неговото име.
Големи са заслугите на инженер Иван Родев за подготовката на български морски специалисти. От 1903 до 1907 г. е преподавател в Морско училище по дисциплините “трюмна механика”, “френски език” и “чертане”. За нуждите на обучението превежда и издава учебника “Парни котли”, който е една от първите български технически книги в областта на парните машини. Опитният специалист дава приноса си и за развитието на българското морско законодателство. В периода 1926 - 1930 г. превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия. Инженер Родев е в основата и на подготовката на закона за търговкото корабоплаване, който Народното събрание приема през 1931 г.
Първият български инженер корабостроител умира на 6 октомври 1934 г. след кратко, но мъчително боледуване, предизвикано от претърпяна трудова злополука. „
Родовете Гладневи и Кръстникови
Кънчо Гладнев, жена му Марина и тримата му сина Иван, Ангел и Петър имали табакхана в Падалото. Ангел К. Гладнев е женен за сестра на Спиридон Стомоняков. Дъщеря им Марина А. Гладнева е първата детска учителка в Габрово. Иван К. Гладнев е женен за Наца Станимирова .
Техния син Никола Гладнев има син Станимир Гладнев - адвокат, завършил в Хайделберг. Той е активист на Демократическия сговор, секретар на министерството на просвещението след преврата на 09.06.1923г., по-късно активист на политическия кръг "Звено", близък до Дамян Велчев и Кимон Георгиев (на снимката - студентската книжка на Станимир Гладнев от Хайделберг, предоставена от внук му Петър Вълчовски). Станимир Гладнев има брат - Иван Гладнев - също юрист, който загива при атентата в храма Св. Неделя на 16 април 1925г. Дъщерята на Иван Гладнев и Наца Станимирова - Марина И. Гладнева е омъжена за Георги Кръстников.Кръстникови е изявен Габровски род с активен принос в националните борби и обществения живот в града. Иван Кръстников е сред участниците във въстанието на Никола Стефанов от 1862г. Името на рода идва от факта, че Иван става кръстник на всичките деца на габровския първенец чорбаджи Илия Видинли. Оттам всички започват да го наричат Кръстника, а рода му – Кръстниците или Кръстникови.
(сн. горе: Кръстник-колчовия хан, пресъздаден точно в сградата на администрацията на етнографски комплекс Етъра. Долу: Ханът в илюстрация на арх. Нено Ямантиев) 
(Кръстник-Колчовия хан откъм улицата)Кръстниковия (Кръстник-Колчовия) хан в Габрово е разположен на десния бряг на Янтра. С тясна улица е свързан с пазарския площад. В него отсяда Левски, преоблечен като светогорски таксидиот при първата си обиколка на България през 1869г. Собственик на хана е Колчо Кръстников. В учредения революционен комитет влизат братята Гаврил и Георги Кръстнкови.
Гаврил Кръстников (портрета) е касиер на революционния комитет и е сред участниците в събранието от 30.април 1876г, на което се решава да се вдигне въстание, а за воевода е избран Цанко Хр.Дюзтабанов. Кръстников е един от ръководителите на четата по време на боевете с башибозука и черкезите около Ново село, известни като Новоселското въстание. При потеглянето на четата от Габрово, жената на Гаврил Кръстников сплита венци, с които окичва въстаниците. През 1877г. Гаврил Кръстников е сред габровците, които се записват доброволци в Опълчението и участват в боевете при Шипка. Жена му е учителка, завършила първия випуск на поетокласното девическо училище в Габрово, ученичка на Неофит Рилски.От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След революцията от 1905г. се връща в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после - по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.
Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.
Друг представител на рода Кръстникови - Рада Кръстникова е омъжена за Роман Пухлев (26.08.1868 – 28.11.1934) – учител и училищен директор в Габрово. Сина им акад. Проф. Д-р Алекси Пухлев (08.09.1905 – 29.08.1979) е лекар - интернист, кардиолог, специализирал в Германия, ректор на ВМИ. Освен медицина е завършил и цигулка в консерваторията.
Родoвете Стомонякови и Бобчеви
Родът Стомонякови, е интересен, защото освен със Станимирови е свързан и с родовете на великите габровци Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюстабанов, Васил Рашеев и Христофор Хесапчиев. Стомонякови са стар род – в габровско има колиби, кото се наричат „Стомонеците” Оттам в Габрово се заселва Иван Стомоняка. Той има двама сина: Йосиф и Рачо. Йосиф Иванов Стомоняков е кожухар. Бил е заможен, защото е пътувал из големите европейски градове, откъдето купувал скъпи луксозни кожи. Женен е за поп Стефан Станимировата дъщеря Дона. През 1868г.
Йосиф Стомоняков, вече се именува търговец и е писар на Спестовното дружество, а през 1873г. – настоятел на дружество Бъдъщност. Дона Станимирова и Йосиф Стомонякови имат дъщеря Екатерина, женена за индустриалеца Никола Хр. Бобчев. (левите снимки) Няколко думи и за Бобчеви: 
Христо Рачев Бобчев е бил богат търговец. Бил е женен за Евдокия П. х.Стойчева (десните снимки))(т.е. имаме още една връзка с Бобчеви) През 1868г. фигурира сред настоятелите на Спестовното дружество, а през 1873г – на дружество Бъдъщност. Имал голяма къща в кв. Йовковци, на пресечката на Николаевска и Неофит Рилски. В тази къща при обиколката си след Съединението отсядат Княз Батемберг заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов, а по-късно Цар Фердинанд и Граф Игнатиев. През 1883г. Хр. Бобчев, заедно с братя Хаджистойчеви отварят фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Хр.Бобчев имал двама сина – Рачо и Никола. През 1905г. братя Бобчеви отварят и втора фабрика . Никола Хр. Бобчев е бил епитроп при църквата Успение Богородично. През 1918г. е сред акционерите на Индустриална банка, която се помещава на партерния етаж на бобчевата къща. Екатерина и Никола Бобчеви имат дъщеря Евдокия, омъжена за Вельо Глушков. Сина на Рачо Хр. Бобчев – Христо основава футболния отбор Чардафон и донася от Франция първата футболна топка през 1918г.Йосиф Стомоняков има брат – Рачо, чийто син Иван Р. Стомоняков е мъж на една от сестрите на ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938) . Хесапчиеви
са богат род на габровски чорбаджии. Ген. Хесапчиев завършва първия випуск на Военното училище и учи академия в Русия. Герой от Сливница. Дългогодишен дипломат, учен, член на БАН. Има първи брак с руската дворянка Александра Резниченко, потомка на родовете Мавромихали (снимката вдясно – Константин Мавромихали)
и Кази – гръцки фанариотски родове на служба при руския император. Тази родова линия може да се проследи до византийската аристокрация и молдовските и влашки князе (също фанариоти), а оттам и до цялата европейска аристокрация. Александра Резниченко – Хесапчиева е убита през 1885г. при мистериозни обстоятелства. Предполага се, че става сума за ревност, но случаят е потулен.Ген. Хесапчиев сключва втори брак с Анна – Любица Бурмова – дъщеря на
Тодор Бурмов – друг известен габровец, първият министър-председател на свободна България. Бурмови са друг значим габровски род – от него освен Тодор Бурмов е и ген. Христо Бурмов (долу дясно). Родоначалник е дядото на Т. Бурмов – Лазар Бурмата от колиби Нова махала. Сестра на Т. Бурмов е женена за х.поп Христо Бочаров от известния Бочаров род.Тодор Бурмов (вляво) учи в Киевската духовна академия. След това живее е Цариград, където е активен в българските борби за църковна независимост. Жени се Мария Първова – Золотович. Другата дъщеря на Тодор и Мария Бурмови е омъжена за д-р Стоян Данев (1857-1949) – министър-председател, лидер на Прогресивно – либералната партия.
Брат на Иван Стомоняков (името не знам) е женен за Дешка Рашеева. Майката на Дешка – Иванка Рашеева е сестра на
Николай Ст. Палаузов (дясно) (1776-1853) – благодетелят на габровското училище. Така Стомонякови се сродяват с известните родове на търговци, индустриалци и меценати Рашееви и Палаузови – притежатели на търговски кантори в Одеса.
Васил Н. Рашеев (вляво) е основен търговски партньор на поп Стефан Станимиров в Одеса по доставката на църковни книги. Синът на Дешка Рашеева – Стомонякова, Спиридон Стомоняков е габровски търговец в Одеса, член на одеското настоятелство, един от душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) на В.Априлов.Синът на Спиридон – Борис Спиридонович Стомоняков е роден в Габрово през 1882. Български емигрант в Русия, през 1900г. влиза в болшевипката партия (РСДРП) няколко пъти напуска Русия, в периода 1915-1917г. Отслужва военната си служба в България и през 1917г. След революцията се завръща в Русия, където става дипломат. През 1920-1925г. е външнотърговски представител на СССР в Берлин. От 1935г. е зам.Народен комисар по външните работи на СССР (първи заместник на Литвинов). През 1938г. при една от сталинските чистки е набеден за германски шпионин и е разстрелян (според други данни се е самоубил в ареста). През 1988г. е реабилитиран.
Родът Голосманови
Името Голосманов идва от прякора на Илю Иванов - Гол Осман. Този прякор бил даден заради приликата на Илю с едно от заптиетата на име Осман. Само че, тъй като габровския табак по това време (средата на XIX век) бил беден, то прякорът му станал Гол Осман. Илю Ив. Голосмана бил благ и добър човек. Задлъжнял тежко на чорбаджи
Илия Видинли и тъй като не могъл да погасява дори лихвите, хвърлил се в Янтра от Баюв мост. Тази версия за историята на рода дава Ст.Станимиров в писмо до Илия Габровски през 1942г. Братята Иван и Кънчо Голосманови са били кожари. През 60-те и 70-те години на 19-ти век са имали табакхана в табашката махала близо до Баюв мост. Работилницата на Иван Голосманов е модела, по който е изградена табакханата в етнографски комплекс Етъра. (вж.снимката)
Никола Голосманов, най-малкия син на Илю Голосмана е учител и участник в габровския революционен комитет. След влизането на руските войски в Габрово през 1877г. са проведени избори, на които е избран за секретар на общината. По-късно, в периода 1908-1912г. е кмет на Габрово. Посреща в града Цар Фердинанд, за което пише в кореспонденцията с шурея си Станимир Ст.Станимиров. Женен е за дъщерята на поп Стефан Станимиров – Иванка. Имат дъщеря Надежда, омъжена за Георги Генчев – съдия във Варна и син Стефан (сн.дясно: Н. Голосманов с дъщеря си Надежда, зет си Георги и сина си Стефан- в униформа); . Стефан Голосманов има син – инж.Никола Голосманов, който през 1920г. е сред основателите на 
Историческото дружество в Габрово.Открих също така д-р Никола Голосманов, който през 1928г. е началник на инфекциозен отдел в Главна дирекция на народното здраве.
Знае се, че Рада Голосманова (не е ясна връзката и с посочените представители на рода) останала вдовица и сключила втори брак с Иван Донков- роднина на Тотьо Иванов х Досев (1849 – 28.05.1876) подвойвода на четата на Цанко Дюстабанов, както и на Генчо Негенцов – писателя Ран Босилек.
От този втори брак се родил Лазар Донков (1867-1946) – създателя на етнографски комплекс Етъра.
Сестрата на Никола Голосманов - Бона е омъжена за Петко Казанджи, имат четри дъщери - Недка е жена на Христо Бръмбаров от известната плевенска фамилия; Мария е жена на д-р Тодор Недков от Плевен; Малама (Пушкарова) и Иванка - жена на Костадин Малков.
Родът на Чорбаджи Илия Видинли
Основоположник на рода е Цончо Видинли от с.Парчовци. Има двама сина: Илия и Денчо.
Илия Цончев Видинли (дедо Илия) е най-могъщия габровски чорбаджия преди индустриализацията на града. За неговата мощ и власт се носят легенди. През първата половина на XIXв. може да бъде сравнен единствено със своя приятел Стоенчо Груйоолу от Казанлък.
Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г . В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 гроша за габровкото взаимно училище. По-късно дарява воденица с годишен приход 5000 гроша на габровкото взаимно училище. През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.
През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – как седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение . Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.
През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.
Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението на дядо Илия Видинлията не е еднозначно. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски. По-късно е противник на въстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.
Жената на дядо Илия - Мина Видинли е известно, че през 1868 е сред жените, които се разбунтуват и принуждават каймакамина Халик Ефенди да замине с бременната си жена за Севлиево, за да не роди кадъната в Габрово (съгласно специалните права на града, туркиня не е можела да ражда там).
В НХГ са запазени два "сакрални" портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца: синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.Лазар Ил. Видинли е най-големия син. За него се знае, че е бил сред габровските чорбаджий през 1856. Женен е за Анастасия поп Йовчева от видния и много тревненски чорбаджийски род, чието начало е поставено от Димо Кросното през 1650г. Лазар умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева, омъжена за Пенчо Селвелиев. Техен син е полк. Христо Селвелиев.
Цоню Ил. Видинли (1825-1895), е записал името си в кондиката на Рилския манастир. Жена му се казва Султана. Те имат двама синаи една дъщеря: Илия, с жена Флора и Минчо (баща на Стефан, който е женен за Руска) и Марийка (1860-1877)
Тъкмо Марийка Ц. Видинлиева е изобразена на портрета в НХГ.Денчо Ил. Видинли е най-малкия син на дядо Илия. Женен е за Мария Станчева Хаджипетрова. Техния син Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:
Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)
Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Н. Прозоровски Д-р Николай Яковлев Прозоровски е роден през 1881 г. в село (станица) Матеевка на река Хапер, Борисоглебски уезд, Воронежка губерния в Русия в семейството на свещеник.
Учи в духовна семинария във Воронеж, следва медицина в гр. Дорпад (Торку) във Финландия, тогава Русия, където членува в студентска организация – социалдемократи. След студентските вълнения през 1905 г. е арестуван е и е изпратен на заточение в Томск на река Об, а след това в село Парабел, където по-късно е заточен Сталин. Бяга от там и с помощта на железничари с влакове стига през Финландия до Швеция. От там стига до Швейцария, където, подпомаган от социалдемократите на Плеханов и работейки в болница за издръжката си, следва медицина в Базел и Берн и се дипломира.
През 1912 г. по време на Балканската война идва в България и работи в Александровската болница при д-р Берон, където специализира кожно-венерически болести. Запознава се с Недка Илиева Видинлиева, която е доброволка-самарянка. Оженват се и първоначално е лекар в село Рила.
След Първата Световна война, в която той е военен лекар, се заселват в гр. Плевен. Там той е основател на кожно-венерическото отделение в Окръжната болница, а след пенсионирането си минава на частна практика, която не му е забранена и след 9.09.1944 г. до смъртта му през 1961 год.
Връзка на Николай Прозоровски с аристократичния княжески род Прозоровски не е известна.
Д-р Николай и Неда Прозоровски имат 3 деца: Александра, Андрей и Олга. Олга (1914-), съпруга на полковник Рачо Николов Станимиров, който и е чичо (първи братовчед на майка и). Александра (1915-1995) е омъжена за подполк. Борис Събев, родом от Карлово, военен инженер-катрограф. Синът им Христо (починал) и жена му Рени нямат деца.
Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков (поч.1940) . Най-големият им син инж. Аврам Шишков (1919-2000) следва инженерство в Германия, където се жени за германката Хелга. При започването на войната заминава за Бразилия, където има собствена предприемаческа фирма за пътно и мостово строителство. През 1970г. се връща в Германия, заселва се в Мюнхен и работи като инспектор по мостовете към Немските държавни железници
Денчо (1892-1922)
Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г. Този род ще разгледам отделно, заради изявените му представители и родството му с два стари и видни габровски рода - на воеводата Цанко Дюстабанов и на Васил Априлов – благодетеля на новобългарското образование.
Брата на дядо Илия – чорбаджи Денчо Ц. Видинли, също е бил голям чорбаджия. Женен е за внучка на Алтън Дечко. Имат трима сина – Илия, Димитър и Георги и една дъщеря – Мария (женена за х. Стефан) Денчо Видинли е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че синовете на чорбаджи Денчо са сред активните габровски участници в революционните борби.
Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското въстание. Димитър Денчев Видинли е бил близък приятел на Цанко Хр. Дюстабанов. Той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението Дим. Видинлиев издава "Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев" . По - късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че
Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджии, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина. Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875-1941), ученик на Дворжак, член на БАН, композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна и ЛюбомирХаджистойчеви
Хаджистойчеви е голям и виден габровски род, сроден с най-заслужилите фамилии в града – тези на Васил Априлов (вляво) – създателя на модерното училище и на Цанко Дщстабанов (дясно) – воеводата от Априлското въстание, командвал габровската чета в героичните боеве в новоселския балкан.Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Съпругата му е Бона Дюстабанова, сестра на. Бона е дъщеря на на Цанко Дюстабанов и Кера Априлова – сестрата на Васил Априлов. Братът на Бона, Христо Дюзът е съпруг на Рада х. Досева – дъщеря на богатия букурещки търговец и благодетел на Габрово х. Теодосий Йовчов. Христо и Рада са родители на воеводата Цанко Дюстабанов.
Петър Хаджистойчев и Бона Дюстабанова имат четирима сина – Стефан, Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от
баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица.Христо П. Хаджистойчев- Габровчето (1850-1876) е участник в четата на Цанко Дюстабанов, убит от башибозуците в местността Пейчев Дол (м/у Тетевен и Рибарица). Главата му е отрязана и разнасяна за назидание.
Най-големия брат Стефан П. Хаджистойчев (1840-1907) има синове Петър и Христо - офицери през Първата световна война. Негова дъщеря - Цанка е женена за Петър Пешев от Севлиево (брат на революционера Стефан Пешев) и министър на просветата (1914-1918)
Най-малкият брат Цанко П.Хаджистойчев (1860-1931) се записва доброволец в 10-та (доброволческа) опълченска дружина и участва в боевете на Шипка. Той е сред първите дарители за построяването на габровския театър. Бил е помощник - кмет на Габрово и народен представител. Женен е за Иванка - дъщеря на индустриалеца Петко Цокев. Дъщерята на Цанко – Тотка е омъжена за Иван Хр. Марокинджиев (1888-1954) – офицер, член на известната фабрикантска фамилия. Цанко х. Стойчев е баща на Петър Ц. Хаджистойчев, който се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894). Имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, имат дъщеря Теодора – също юристка.Друг син на опълченецът Цанко е арх. Стефан Ц.Хаджистойчев. Той получава образованието си в Дрезден. Живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Създава родова схема на Хаджистойчеви, както и на Априлови, Даскалови, Дюстабанови, съхраняват се в музея на образованието. Потомците му са архитекти.
Иван П. Хаджистойчев (1856-1887) е търговец в Гюргево. Съдбата му е отредила да стане телохранител на княз Батенберг. Когато напуска службата в двореца, обещава на княза да се отдаде на индустрията. През 1883г, заедно със зет си Хр. Бобчев тримата живи братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Името на фабриката е изпълнение на обещанието към княза.Евдокия П. Хаджистойчева – сестрата на четиримата братя е омъжена за Христо Р. Бобчев. Това е второто косвено родство на Станимирови с Бобчеви (другото е през Стомонякови)
През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в Габрово - най-забележителната сграда в града. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.През 1919 г. братя х. Стойчеви заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди „Балкан”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар