събота, 26 ноември 2011 г.

Подробно родословие на бесарабския български род Станчеви (рецензия)



Борис Станимиров
Сп. Родознание, бр.3-4/2011

Издадената книга за родовата история на фамилия Станчеви не е първия родословски и краеведски труд на проф. Михаил Станчев, който отдавна  е познат на българските читатели като учен, дипломат и общественик с позиция. Книгата Род Станчевых (с. Кортен, Республика Молдова)*  има стойност не само за потомците на рода. Тя представлява интерес за всеки любознателен читател, който би искал да научи повече за бесарабските българи и тяхната история. В тази насока тъкмо родовият подход прави разказа ценен. Вместо с обобщени социални категории като народ и население, които неизбежно придават на разказа безстрастен, статистически характер, в книгата на проф. Станчев имаме шанса да се докоснем до историята на бесарабските българи през живота на конкретни хора – представителите на старите поколения от Станчевия род. Точно това очовечаване на разказа спомага за по-дълбокото възприемане на драматичната съдба на нашите сънародници.

Като че ли масовата представа за бесарабските българи у нас е много повърхностна и стереотипна. Те не са люти като македонците, не са клети като царибродските жители, говорят със силен руски акцент и живеят в Молдова и Украйна. В най-добрия случай, можем да изредим неколцина славни генерали и няколко учени, родени оттатък Дунава и толкова. Има го и смътното предубеждение за наивна русофилия, както и  неясната идея, че тези хора са потенциал да решим демографските си проблеми.

Всъщност този стереотип освен циничен е дълбоко погрешен.  Българите в Бесарабия са безценен „резервоар”, но не на демографски материал, а преди всичко на морална устойчивост – нещо, което тук в Родината все повече губим. Това са хора, съумели да съхранят и предадат в поколенията българската идентичност в невъзможните условия на четири различни държавни формирования, всяко със своята политика, преминали са през всички драматични събития и войни от последните два века и са успели да останат безусловни българи. При това са успели да го постигнат с тих стоицизъм, без драматизация и юнашки песни и без да се бият в гърдите и да се самоизтъкват. Причината българският дух да бъде толкова устойчив в Бесарабия не  се крие в обществено-политически движения и активизъм, а в консервативния морал на патриархалното българско семейство, ценностна система която техните предци са донесли от България и която е жива и днес.

Книгата съдържа три смислови части, които логично преминават една в друга. Първата част ни представя хронологията на рода в контекста на историческите събития и пътя, извървян от автора при проучването на данните за основните представители на старите поколения. Тази част е богата на снимки от селища и места, както и на групови фотографии. Факсимилно са представени някои източници на информация. След общата история следва втора част с персоналното представяне на отделните членове на рода. Третата част съдържа приложения.

Михаил Станчев пише, че дедите му са били поданици на Османската империя,  прадядо му - на царска Русия, дадо му – на  Румъния, баща му – на Съветския съюз, а днешното поколение Станчеви – на Молдова, Украйна и Русия. Поколение след поколение е оцелявало в нова и нова обществено-политическа и културна среда и е пренасяло българското съзнание към своите потомци. А историята на тези няколко поколения е страшна, направо зловеща. Те преживяват двете световни войни и цялата абсурдна жестокост на сталинския комунизъм, който си играе с цели народи и ги мести като фигурки по шахматна дъска. Така семейството на Михаил Станчев е запратено в степите на далечен Казахстан, баща му е изпратен в концлагер на брега на северния ледовит океан, а дядо му намира края си в концлагера Ивдел в централна Русия.

След всичките премеждия, които претърпява родът Станчеви през последните два века Михаил Станчев тръгва да събира пръснатите песъчинки на родовата памет. Пътешествието по следите на предците, което той ни представя е колкото любопитно, толкова и поучително. За да открие следите на репресираните си баща и дядо, изпратени в концлагери в далечни места, Станчев проверява архивите на бившите служби за сигурност в три държави - Русия, Молдова и Украйна и издадените през 90-те години държавни укази и закони за реабилитация на жертвите на политически репресии в бившия СССР. Оказва се, че информация има и тя е по-достъпна, отколкото истината за репресиите у нас 20 години след промените, вече в условията на европейска демокрация.

Михаил Станчев започва своето изложение с историческите обстоятелства около масовото преселение на българи в Бесарабия в края на войната от 1829г. и условията, при които тези десетки хиляди наши сънародници се заселват на територията на Руската империя. Тази тема е важна за цялостното разбиране на бесарабските българи и стегнатото изложение на историята би могло да бъде разширено с повече детайли.

Старата история на всеки български бесарабски род започва с фундаменталния въпрос  от кое българско селище са дошли предците му. Къде е живял родоначалникът Марко Стоев Станчев, роден през 1791г ? За югоизточните райони на България, откъдето са повечето преселници в Бесарабия, практически липсват подробни османски данъчни регистри, каквито са достигнали до нас за западна и централна България.
Михаил Станчев и колегите, които са се наели да му съдействат, започват от очебийното - селищната ономастика и топонимия  - името на с. Кортен в Бесарабия еднозначно показва, че то е основано от преселници от с. Кортен, новозагорско. При по-внимателно изследване на данните за преселническите кервани и списъците на заселниците, водени от руската администрация става ясно, че от около 110 семейства, заселили бесарабския Кортен,  70-80 идват от българския Кортен и като мнозинство, дават име на новото си селище. Останалите 30-40 семейства произхождат от други селища. Това обяснява, защо в новозагорския Кортен няма и следа от преселници на име Станчеви.  Задачата се усложнява до търсене в останалите селища, от които е възможно да има преселници в молдовския Кортен. Заедно с проф. Тодор Балкански и доц. Василий Кондов, Михаил Станчев стига до новозагорското с. Любенова махала, където има стар род Станчеви, които живеят там и днес. Оказва се обаче, че в този род няма данни за изселници в Бесарабия, а такива не са известни и от цялото село.
От публикации на Ц. Константинова за селищната топонимия в региона, изследователите научават, че в близост до с. Козарево (дн. Квартал на Твърдица) има местност „Станчовата мандра”. Проверката установява, че в селото има стар род Станчеви, които през 2008г. са провели родова среща. Родът има няколко големи разклонения. В селото има  данни за родове, преселени в Бесарабия, както и за семейства, които в последствие са се завърнали обратно. Името Станчеви се среща сред изселниците. Допълнително сред днешните козаревски Станчеви се среща името Марко Стоев, както се е казвал родоначалника на бесарабските Станчеви – Марко Стоев Станчев. Това дава основание на проф. Станчев да приеме, че с много голяма вероятност неговият род е клон на Станчеви от Козарево.

В книгата подробно е представена съдбата на рода Станчеви от заселването на с. Кирютня (руското име на Кортен) и отражението, което събитията през XIX и XX век имат върху живота на фамилията. Заедно с конкретната съдба на своите предци, авторът ни дава историческия и политически контекст.  Разгледани са вътрешните преселнически вълни в Русия, включването на селото в Румъния в периода между двете световни войни, преминаването към СССР през 1940г. с пакта Рибентроп – Молотов, когато започва първата вълна сталински репресии. При включването на СССР във Втората световна война, районът е окупиран от напредващите немски войски и отново предоставен под румънска администрация.  След обратът на войната съветската власт е възстановена и българите са подложени на нова вълна репресии, този път обвиненията в „колачество” са допълнени с набеждаване в „сътрудничество с окупатора”. Показана е жестоката машина на сталинската система от концентрационни лагери, през които преминават дядото и бащата на проф. Михаил Станчев. Придържайки се строго към историческия подход, авторът не си позволява крайни лични оценки на събитията, а излага фактите, които говорят достатъчно красноречиво и еднозначно. В отделна глава е разгледан „казахстанския период” на фамилията – насилственото им изселване в степите на Южен Казахстан, където е роден и самият автор.

Разсъждавайки върху безкрайните изселнически вълни на бесарабци, Михаил Станчев споделя любопитния факт, че по време на дипломатическия му мандат в посолството на Украйна в България в края на 90-те години на ХХв. в София е  имало още двама потомци на бесарабски българи от Кортен  – посланичката на Уругвай Олга Барбарова, чийто баща се е изселил в южноамериканската страна през 1923г. и Иван Куртов – служител в посолството на Русия. В средите на дипломатическия корпус шеговито се говорело за „Кортенската школа”.

За реконструкцията на родословното дърво Михаил Станчев ползва достъпните национални архиви на Молдова и църковните регистри на с. Кортен, регистри от преброявания на населението и др. документи. Родословието започва с родоначалника Марко Стоев Станчев  и неговите деца. Синът Иван Марков Станчев има син Марко Иванов Станчев. Неговите синове Иван и Николай слагат началото на двата основни клона на рода, продължени до днес. Потомците на рода са разгледани по клонове. За всеки представител са дадени основни данни, снимка, дата на раждане (смърт), образование, занятие, биографични данни и личностни характеристики, бракове и потомци. Особено добро впечатление прави безпристрастният и обективен подход на автора, който не залита в хвалебствени епитети и идеализиране на своите роднини, а само излага фактите от техния живот.

В последната част на книгата под формата на приложения са дадени извадки от регистрите, които се явяват документални извори родословното дърво.

Заслужава специално да отбележим корицата на изданието, на която в 5 реда са представени еднакви по големина портретни снимки на членове на рода от различните поколения. Находчивото графично решение подчертава приликите в чертите на лицето и безмълвно, но убедително потвърждава силата на кръвта в родовата общност.

След това първо издание, което е на руски език, за да бъде достъпно за всички потомци на рода Станчеви, очакваме с интерес книгата да се появи и на български.
___
* Род Станчевых (с. Кортен, Республика Молдова). Михаил Георгиевич Станчев. София 2010

Няма коментари: