вторник, 14 декември 2010 г.

Албанският родов клан Кастриоти

Най-старите писмени данни за средновековната албанска аристократична фамилия Кастриоти са от 1368г. – споменава се Кастриоти, господар на Канина, който присъствал на церемонията по обявяването на владетеля на Валона Александър Комнин Асен (от династията Стратемирович) за почитен гражданин на Рагуза. Счита се, че тук хронистът е допуснал грешка, защото няма данни Канина да е владяна от Кастриоти. Съгласно регистри на малтийския орден главата на фамилията в тази година - Павел е владетел на Сигна и Гарди. За същия Павел Кастриоти има данни, че е загинал в първата косовска битка срещу турците от 1389. Бащата на Павел Кастриоти се е казвал

1. Бранило Кастриоти – починал през 1379г.

Предполага се, че името Кастриоти идва от село Кастри, близо до Дрин.

1.1.Павел Кастриоти и жена му София имали двама сина:
1.1.1. Константин – владетел на Сигна, поч. през 1402г., женен за принцесата на Дурас Елена Топиа.

1.1.2. Йоан Кастриоти – поч. 1442г. , владетел на Матия и Вуменестия. Една от версиите за герба на рода гласи, че тези две селища са символизирани в двуглавия орел. През 1395г. завзема крепостта Круя и се обявява за Княз на Круя. В последствие завладява още крепости и става господар на цяла централна Албания.. За борбите си срещи Турците в помощ на Венеция през 1413г. е вписан в регистъра на венецианските благородници и получава известния герб с двуглав орел (на снимката - гербът на Йоан Кастриоти - владетел на Круя, изобразен в търговската библиотека във Венеция) Жени се за дъщерята на владетеля на Полог Воис(л)ава от фамилията Трипалда. След като е победен от турците става васал на султана и е принуден да изпрати четиримата си сина в Одрин като гаранти за неговата лоялност. Записан е като крупен дарител на Хилендарския манастир в Св. Гора, заедно с децата си.


Круя
Останки от замъка на Кастриоти в гр. Круя, Албания


Йоан Кастриоти и Воисава имат четирима сина и пет дъщери::

1.1.2.1. Мара – съпруга на черногорския княз Стефан Църноевич
1.1.2.2. Влайка – съпруга на неаполитанския благородник Джовани Мусачи Топиа1.1.2.3. Ангелина – омъжва се за Владино Голем Комнин Арианит
1.1.2.4. Елена – омъжена за княз Павел Балша
1.1.2.5. Марица – жена на Карло Мусачи Топиа
1.1.2.6. Станиша със съпруга от рода Комнин и син

1.1.2.6.1. Бранило, еничарски офицер под името Хамза.От жена си Мария Зардари Бранило има синове Йоан - дук на Ферадино и Алфонсо - маркиз на Алтрипалда (1512-1544). Според някои източници Бранило има оше един син - Антонио Бранаи, от който произхожда оше неаполитанската фамилия Кастриота (различна от рода Кастриоти-Скендербег)


1.1.2.7. Константин
1.1.2.8. Репош
1.1.2.9. Георги Кастриоти - Скендербег



Георги Кастриоти, известен като Скендербег е най-известната фигура от рода Кастриоти. Славата му е легендарна и векове вълнува въображенията на балканските народи, а и не само техните. Това до голяма степен препятства сериозното родословие на фамилията, доколкото пъбличното пространство е наситено с фалшиви или изопачени или непълни родословия, които целят да покажат, че етнически Георги Кастриоти е сърбин/ македонец/ българин /грък / албанец или пък, че точно определена испанска, италианска, румънска или руска аристократична фамилия е най-законния наследник на Георги Кастриоти Скендербег. (Г.Кастриоти - галерия Уфици, Флоренция)
Сам по себе си спора за националността на Кастриоти е абсурден и по балкански провинциален. През XIII-XIV век, когато се е формирал рода изобщо не е съществувало понятие националност, каквото познаваме днес. Нациите са плод на просвещенските усилия от XVIII-XIX век. Но дори и да е имало някаква степен на етническа принадлежност, то тя със сигурност не означава нищо за владетелските фамилии, които във всяко поколение сключват династичен брак с други владетелски фамилии.
Далеч по-интересен е въпросът за религиозната принадлежност на Кастриоти. Известно е че бащата Йоан Кастриоти заедно с четиримата си сина са крупни дарители на православните манастири в Света Гора. По-късно Георги Кастриоти приема исляма, а когато се разбунтува, се връща към християнството вече под благословията на Папския престол, като дори получава от Ватикана званието Athleta Christi – защитник на вярата. След смъртта си е погребан в католическата катедрала Св. Николай в Леша. Бранило, син на Георгевия брат Станиша става висш командир в еничерския корпус под името Хамза Кастриоти. При въстанието на Скендербег се връща към християнството, става граф на Мати и управител на Круя, херцог на Ферадина в неаполското кралство. По-късно, по време на обсадата на Берат отново минава на страната на османците, предава чичо си, а след това ръководи няколк битки срещу него. Пленен е и отведен в Неапол, след което е освободен и се преселва в Одрин със семейството си, където и умира.

Георги Кастриоти е роден около 1405г. в Дебър. Още като дете е изпратен в Одрин като заложник. Там приема исляма и получава елитно военно образование. За големите си военни заслуги на 19 години е провъзгласен за бей под името Искендер. Заема различни административни и военни длъжности в Османската империя, сред които и санджакбей на Никополския санджак за няколко години.
По време на кампанията срещу похода на Владислав Ягело и Януш Хунияди през 1443 г. се разбунтува и заедно още 300 албански васали се присъединява към кръстоносния поход при град Ниш. Кастриоти извършва дълъг но бърз преход до Круя, която завладява, отказва се от исляма и възстановява динсатията на Кастриоти под семейния герб с двуглвия орел. През 1444г. Скендербег събира главите на албанските кланове в град Леша и сключват военен съюз – т.нар. „Лешка лига.” Новото формирование бързо се разраства обхваща всички крепости в Албания и Епир. Кастриоти води гъвкава политика на съюзи с Венеция, Неаполитанското кралство и Австро-Унгария.
В продължение на повече от 20 години Георги Кастриоти Скендербег със своите 20 000 войници води непрестанна война с Османската империя, като печели всички битки с изключение на една – при Берат през 1455 , когато е предаден от племенника си Хамза Кастриоти – еничарски офицер, който отново преминва на страната на османците. През 1468г. в хода на продължаващата победоносна кампания Скендербег се разболява от малария и умира в крепостта Леша.

Георги Кастриоти Скендербег се жени за Марина Андроника Арианити Комнин.

След смъртта на Скендербег и сломяването на албанската съпротива, оцелелите благородници от Лешката лига се преселват в Неапол и Венеция – в голямата си част те принадлежат или са сродени с тамошната аристокрация. Така постъпват и потомците на Георги Кастриоти Скендербег.

Фамилията Кастриоти – Скендербег получава херцогството на Сан Пиетро в Галатина и графство Солето (гр. Лече, Италия) Там фамилията съществува и до днес.

Скендербег има син и дъщеря:

1.1.2.9.1. Воисава Кастриоти се омъжва за Стефано Марамонте

1.1.2.9.2. Йоан Кастриоти (1455-1514) дук на Сан Пиетро в Галатина и граф на Солето се жени за сръбската принцеса Ирина Бранкович Палеолог. Техни потомци са:

1.1.2.9.2.1. Георги (-1540) ковчежник на херцогство Амалфи, женен за Бернардина Копола
1.1.2.9.2.2. Константин (1477-1500) Епископ на Изерния
1.1.2.9.2.3. Мария (-1560), омъжена за Карло Минутоло
1.1.2.9.2.4. дук Ференте (-1561)

Потомците на дук Ференте Кастриота херцог на Сан Пиетро и граф на Солето дават днешните клонове на рода. Дук Ференте се жени за Адриана Аквавива д’Арагон от Нардо. Тяхна единствена законна дъщеря е:

1.1.2.9.2.4.1. Ирина (-1565) дукеса на Сан Пиетро от Галатина и графиня Солето, съпруга на принц Пиетрантонио Сансеверино де Безиняно. Така италианските титли на Кастриоти преминават във фамилията Сансеверино.

Освен Ирина, дук Ференте има още 11 незаконни деца, които сключват бракове с различни високопоставени италиански аристократични фамилии. Трима измежду тях,
1.1.2.9.2.4.2.Ахиле (1540-1591)
1.1.2.9.2.4.3. Пардо (1538-1574) и
1.1.2.9.2.4.4. Федерико

дават трите основни линии на фамилия Кастриоти-Скендербег от Неапол, Лече и Галиано, които носят фамилния герб. Те, както и други потомци на Дук Ференте са членове на Суверенния военен орден на Малта.

Още няколко фамилии в различни държави имат претенция, че са потомци на Кастриоти. В началото на XX век по време на албанските борби за независимост в Европа се появяват няколко благородници, които твърдят, че по майчина линия са потомци на Скендербег и дори претендират за албанския престол. Сред тях са италианецът Джовнани Олета, румнците Алберт Гика и Карол Виктор и др. Внимание заслужава испанския благородник Дон Хуан де Аладро Перес де Валаско, дипломат работил в Париж, Виена, Букурещ, който под името принц Аладро Кастриоти орагнизира мащабна медийна и лобистка кампания в защита на Албанската борба за независимост, като през 1905г. установява контакти и с България – с албанци, живеещи в България и българи, симпатизнти на албанската кауза. За жалост няма данни от които да установим дали сред тях е имало представители на плевенските Кастриоти. По-късно, албанският Крал Зогу също твърди че е сроден с фамилията на Скендербег.

В днешните Албания, Македония и Русия също има фамилии, които споменават в легендата си рода Кастриоти.

Любопитно е да споменем известния род Станишеви от Кукуш, с родоначалник чорбаджи Нако Стоянов Станишев (1810-1875). Негови синове са Константин – учен, директор на руския императорски лицей; Милош – главен прокурор след Освобождението; Димитър - търговец . Синове на Димитър Н. Станишев са изявените лекари и политици д-р Константин Д. Станишев и проф. Ал. Станишев, има още трима сина – Христо, Крум и Милош (загинал като офицер при Криволак) От същия род е инж. Христо Станишев – ръководител на ВМРО. Има предание, че семейството произлиза от с. Станиша до Дебър и че са потомци на Станиша Кастриоти. Тази легенда е маргинална, доколкото не е известно да се поддържа от представители на рода.

Легендата за основаването на Панагюрище твърди, че началото на града е поставено в днешната Драгулин махала от няколко десетки албански фамилии, преселени след бунта на Георги Кастриоти от 1443г. Това е преданието на рода Ланджеви и на други панагюрски фамилии.
Плевенските Кастриоти - х. Пакови и Пееви - потомци на х. Пано . Връзката им с албанския род почива само на родова легенда.

Няколко факта обаче, по интересен начин се вписват в тази легенда:

*През 1430г. за няколко години младият Георги Кастриоти – Искендер бег е санджак бей на Никопол, в чиито граници попада и Плевен
*В Плевен има малка общност от семейства, които смятат че произхождат от преселени преди векове албанци. Тези семейства носят имена и прякори като Илия Шкодрата, Панайот Шкипетарина (френк-терзия 1860), Христо Арнаут (терзия 1839), Никола Арнаутина (ханджия 1868) Димитър Баили (хотел 1894), зограф Кастриоти (нач. На XX век), Панайот Кастриоти (читалищен деец 1869).
*Те не само пазят албанските си имена, но и се женят помежду си (брак между Илия Шкодрата и Веца х. Пачова)
*Представители на рода Кастриоти са несменяемите първенци на Плевен през XVIII-XIX век., освен тях като конашки чорбаджии се явяват техни сватове и зетьове.
*Името Кастриоти като фамилия се използва реално до началото на XХ век, и то когато носещият го иска да си придаде тежест. Така например при основаването на читалище „Съгласие” фигурира Панайот Вас. Кастриоти, а 4 години по-късно същият се е записал като Панайот Василов.

Въпреки легендарния характер на родовото предание, може да се допусне, че когато е поел санджака Никопол, Георги Кастриоти Искендер бей е изпратил някои свои роднини – братовчеди или дори по-далечни представители на фамилния клан, които да управляват административните дела в Плевен. След като Искендер бей е преместен на нова длъжност (висш военен пост в Сърбия), тези негови роднини са останали в Плевен, а техните потомци са съхранили паметта за произхода си и са запазили високото социално положение, като по естествен път са се превърнали в градски чорбаджии.
Подробно за плевенските Кастриоти
.

Няма коментари: