вторник, 8 юли 2008 г.

Ст.Станимиров на 50-годишния творчески юбилей на Ив. Вазов

Като директор на Първа мъжка гимназия Станимир Станимиров е председател на инициативния комитет за честването на 50 години творческа дейност на народния поет Иван Вазов. Тържеството се провежда на 24.10.1920. в Народния театър. Снимката представя седналият Вазов, пред когото министърът на просветата Стоян Омарчевски чете адрес. Зад юбилиара са наредени водещите интелетуалци на епохата. Станимиров е крайният в ляво.






От ляво на дясно: Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Стоян Омарчевски, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.



Долу е същата снимка в по-едър план от Станимиров до Омарчевски.


Снимката е собственост на НБКМ (С VII 115)

Известно е, че Иван Вазов е познат на семейство Станимирови още от времето на емигрантството си в Одеса, когато посредничи на поп Стефан Станимиров при закупуването и изпращането на църковни книги.

Във връзка с тържественото честване на 50 - годишното му творчество, литературните критици често цитират един паметен разговор на народния поет със Станимиров.

На тържествената вечеря в Юнион клуб, двамата седят един до друг.

- Знаете ли, подзел поета, какво ми остава да си пожелая още?

- Какво друго, отговорил шеговито Станимиров, освен като най-стари на тази вечеря да си пожелаем Господ да ни дава леки старини?

- Да, но аз отивам още по-далеч - казал Вазов - Иска ми се знаете ли какво? Да умра като Вашия баща. Спомням си, аз съм слушал от Вас, че Вашия баща е починал съвсем неочаквано и така леко, че разказът Ви се е запечатал дълбоко в моята памет. Той, както казвате е починал просто като на сън, вечерта е вървял добре, бил е с весело настроение, легнал си е и вече не се е събудил. Точно като че легнал и заспал. Наистина, че хубава е такава смърт. Аз често съм си мислил за това и знаете ли колко много ми се иска да умра така: без да боледувам, без да тежа на себе си и близките си, просто да заспя...

- Щом това е Ваше желание, подзел Станимиров, може и да се сбъдне..

(Разговорът е цитиран многократно по повод смъртта на поета, която е точно такава, каквато е пожелал)

Няма коментари: