От ляво на дясно: Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Стоян Омарчевски, Христо Цанков - Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.
Долу е същата снимка в по-едър план от Станимиров до Омарчевски.
Снимката е собственост на НБКМ (С VII 115)
Известно е, че Иван Вазов е познат на семейство Станимирови още от времето на емигрантството си в Одеса, когато посредничи на поп Стефан Станимиров при закупуването и изпращането на църковни книги.
Във връзка с тържественото честване на 50 - годишното му творчество, литературните критици често цитират един паметен разговор на народния поет със Станимиров.
На тържествената вечеря в Юнион клуб, двамата седят един до друг.
- Знаете ли, подзел поета, какво ми остава да си пожелая още?
- Какво друго, отговорил шеговито Станимиров, освен като най-стари на тази вечеря да си пожелаем Господ да ни дава леки старини?
- Да, но аз отивам още по-далеч - казал Вазов - Иска ми се знаете ли какво? Да умра като Вашия баща. Спомням си, аз съм слушал от Вас, че Вашия баща е починал съвсем неочаквано и така леко, че разказът Ви се е запечатал дълбоко в моята памет. Той, както казвате е починал просто като на сън, вечерта е вървял добре, бил е с весело настроение, легнал си е и вече не се е събудил. Точно като че легнал и заспал. Наистина, че хубава е такава смърт. Аз често съм си мислил за това и знаете ли колко много ми се иска да умра така: без да боледувам, без да тежа на себе си и близките си, просто да заспя...
- Щом това е Ваше желание, подзел Станимиров, може и да се сбъдне..
(Разговорът е цитиран многократно по повод смъртта на поета, която е точно такава, каквато е пожелал)
Няма коментари:
Публикуване на коментар