в-к „Известия на библиотека „Априлов Палаузов” – Габрово” бр. 12/26.о8.1944г.
Лично не го познавах. Обаче неговите трудове и ценни приноси по изучаване историята на нашата църква, неговата обществена дейност ми бяха познати. И когато в „Известия” започнаха да се публикуват „Прякорните имена в Габрово”, за голяма моя изненада аз получих от него няколко писма във връзка с тоя въпрос. Те баха така мило и насърчително написани, че остават завинаги един скъп спомен за мен. Много части от тях смятам, че ще са интересни и за мнозина габровции затова ги изнасям на бял свят.
(снимка: Станимиров в последните години от живота си) Те са написани с химически молив защото треперещата немощна ръка на Станимиров отказва да държи писалката и неволно мастилото се разлива. В тях лъха същата оная топлота и доброта, съсредоточеност и желание за услужливостта, която на пръв поглед изпъква в неговия портрет. Неговите бащински съвети и вещи осветления по даден въпрос във връзка с изучаването на народонауката в Габровско, към когото съм се обръщал, аз никога не ще забравя. Тия писма говорят с каква голяма любов и с каква внимателност следи културния възход в родния си град и въпреки че е тъй далеч от него, той като прелетна птица мисли и жадува за родния въздух, за родната природа, за всичко, що го е свързвало някога.В този случай той се радва на великолепна памет, която не му изневери до последния момент от неговия живот. Той следеше всичко що се пише в столицата за Габрово и пръв чрез писмата си уведомяваше читалищата за тях, неведнъж е пращал самите тия книги, а винаги своите трудове. Със смайваща внимателност и въпреки слабите си очи Станимиров поправяше даже печатните грешки на в. Известия. На такъв бащински труд към нашия вестник бе способен само Станимиров. В едно от писмата си ме поправи за прекора Голосманов: „Пръв който получил прякора Гол Осман е Илю Иван Гол Осман. В 50-те години на миналия [XIX] век в Габрово бил на служба в Конака един мохамеданин (може и помак) на име Осман. Той бил много благ и понеже разполагал с пари, правил благодеяния. Илю Иван също бил човек благ и правил благодеяния – приличал на Осман. Габровци го нарекли Осман. А защото ако и табак бил беден, прибавили към прякора му прилагателното Гол. Ето защо, не само него, но и сина му Ивана габровци нарекоха Иван Голосмана. Пръв се нарече Голосманов вторият син на Иля – Никола (Кольо) в началото на учебната 1871-72г. Така го записаха в училищните списъци уредниците на габровската гимназия – учителите Р.М.Каролев, Ив. Гюзелев и П. Ганчев. След това и Иван захвана да се нарича Голосманов. Прочее, Генко Казанджиев неправилно се изразява, като в бр. 93 на известия от тая година [1942 или 43] ...(не се чете) ... Илю Ив. Голосманов от Гол Осман, купил платното, повикал свещеника Д. Бочаров, който ги (убитите двама от дружината на дедо Никола) опел и ги погребали на мястото, където паднали убитите.Ето как завършил Илю Гол Османът: Той задлъжнял на деда Илия Видимата [sic]. Ала като видел, че не ще може да изплаща и лихвата на парите, хвърлил се от Баюв мост в силно придошлата Янтра. Трупа му тя отвлякла чак на близо до онова място, дето Росица се влива в Янтра.”Когато се обърнах към Станимиров за имената на някои селища в Габрово, той беше така любезен и в дълго писмо обяснява името на с. Недевци. В него той пише: „Основател на това село бил някой си Недю, от царски род. В мое време негов потомък беше Минчо Долнев, който беше доста богат селянин. Къщата му беше на левия бряг на реката (Топлешката), почти при входа на селото. Покрай къщата му течеше вада, водата на която караше двата камъка на дядо Минчовата воденица, намираща се на 50-тина крачки от къщата му. Като дете аз често придружавах баща си, кога отиваше в Недевци. Много добре помня, че не един път на връщане аз говорих с баща си за преживяното в дома на дядо Минчо, дето винаги бяхме на конак. Аз винаги сравнявах дяда Минча с много известния габровски чорбаджия дядо Илия Видимата. Облечен винаги с много хубави дрехи, седи на софра като истински чорбаджия, синовете му стоят пред него диван чапраз, само че винаги засмян – кротко приказва. Баща ми винаги ми отговаряше: „Е, тъй му приляга, нали е от царски род.” С голяма радост Станимиров посреща печатането на „Улиците в Габрово”. Като дете похвърчаше от доволство в писмата си и пишеше:„Радвам се, че открадна моята идея да осмислите имената на улиците на Габрово.” И продължава на дълго и на широко, че тая идея предлагал много отдавна на Софийската община. А когато се обърнах към него да напише животоописание за себе си, защото е патрон на една габровска улица, той отговори: „Ще ми е твърде неудобно да пиша сам онова, което ще кажат за мене” Тая скромност проявява даже и в последните дни на своя живот, когато след себе си е оставил толкова грамадно литературно наследство. Шумът и хвалбата бяха чужди на неговата душа. Скромността е била винаги украшение на побелялата му коса. Това писмо, с което той отказва да даде сведение за своя живот, пълен с толкова народополезен труд и красиви дела беше последно. Когато го помолих да ни даде резюме на сказката на Петър Гъбенски „Населението на Габрово и Габровско” и лично той като председател на мародонаучното дружество го поканих да посети нашия град с тази сказка, той не ми отговори. Не защото не беше точен и отзивчив, а защото смъртта го беше грабнала от нашите среди. Така той завърши своя земен път, един син на нашия град, който никога в живота си не ...ще почака.. служи безаветно на науката и обществото. Макар немощен, до последен миг той беше на поста си, за да открие като председател на народонаучното дружество неговото последно научно заседние през 1942г. и след това да закрие своя живот и да се представи на Бог, на комуто вярно и предано служи през цялото свое земно съществуване.
Нека бъде вечна паметта му!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар