вторник, 22 юли 2008 г.

Из дневника на Ст.Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и възпитател на Цар Борис III и Княз Кирил

.

През 2005г. бе издаден "Дневник на Станимир Станимиров за образованието на Цар Борис III и принц Кирил. Книгата отразява цялостната дейност на Станимиров като директор на Двороцовата на Н.В. гимназия - една уникална в българската история образователна институция, която има само двама ученика - престолонаследника Княз Борис Търновски и брат му Княз Кирил Преславски. Цар Фердинанд решава да създаде това учреждение подчинено на Цивилната листа на Монарха, за да предпази децата си от политиканските влияния на често сменящите се правителствени кабинети. Цар Фердинанд лично поверява на Станимиров цялата организация на учебния процес - подбора на учителите, изготвянето на учебния план и контрола върху изпълнението му. За дейността на Дворцовата гимназия Станимиров пише подробни доклади в един единствен екземпляр - лично за Фердинанд. Това му спечелва много завист и интриги от страна на чиновниците в Министерство на просвещението, които не одобряват излизането на княжеското образование изпод опеката на правителството.

Останалите преподаватели в Дворцовата гимназия са: Васил Василев - математика, Николай Василев - химия, Георги Евстатиев - рисуване, Димитър Илков - география, Борис Иванов - биология, Иван Попов - история, Юрдан Трифонов - български език, Перикли Чилев - латински и гръцки . Станимиров води класовете по църковна история и руски език.

За дейността си като възпитател на князете и директор на средното им образование Станимиров си води подробен дневник. Голяма част от него (1908-1912 година) е предложен в споменатото издание.

Тук публикуваме само няколко отделни фрагменти от текста, и то не касаещи обучението на князете, а такива, които разкриват мигове от дворцовия живот през онази епоха, или имащи отношение към бита на семейство Станимирови и техния по-близък приятелски кръг.
________

Предговор:
“Години наред почитатели и противници, изследователи и публицисти разнищват в детайли всяка стъпка от личния живот и политическата дейност на Цар Борис III, търсят мотивите и резултатността на неговата политика с оглед съдбата на България. И само малцина мимоходом се докосват до детството на едно твърде сериозно за възрастта си момче, останало прекалено рано за майчина ласка, под надзора и възпитанието на суров и властен баща… За щастие запазеният дневник на известния деец на българската просвета и култура, историк на Българската православна църква и учител на князете Борис и Кирил. Станимир Станимиров е една истинска находка в тази насока. Авторът на Дневника внимателно открехва вратата на Двореца, въвежда ни в класните стаи, за да ни запознае с юношеството на две момчета, които имат честта и бремето да бъдат от царски произход… Княз Фердинанд възлага на възпитателя на Княз Борис майор Никола Куртоклиев да направи първоначален подбор на преподавателския състав… По този важен въпрос Куртоклиев се свързва с директора на Първа софийска мъжка гимназия Станимир Станимиров. След внимателно обсъждане на качествата на всеки кандидат-учител, те сформират частно дворцово училище. Така се осъществява съкровената мечта на Станимиров да стане учител и възпитател на престолонаследника… (сн. Ст.Станимиров, м-р Н. Куртоклиев и Княз Борис Търновски по време на учебни занятия в двореца)
За преподаватели на князете са привлечени едни от най-добрите учители от Първа мъжка гимназия и от Военното на Негово Величество училище. Повечето от тях са получили образованието си или са специализирали в престижни европейски университети… Сред тях разбира се се откроява учителят по руски и директор на дворцовото училище Станимир Станимиров – един забележителен педагог, който заслужено е получил симпатиите и високата оценка на своите колеги и възпитаници. Той е личност с рядка деликатност, достойно поведение и принципност. У него липсва така често срещаната сервилност, опит да демонстрира близост с двореца или да извлече някаква лична изгода от това. Дори в най-интимните страници на Дневника, в моменти на огорчение, а те не липсват, той показва завидни морални качества, но разбиа се, като всеки човек и той има своите пристрастия, симпатии и антипатии.
Като директор Станимиров поема отговорността за работата на преподавателите, следи доколко и как Князете усвояват преподавания материал. Силно впечатление прави неговата широка култура и научна информираност… Станимиров е със силно развито народностна чувство, което се старае да предаде и на своите възпитаници. Затова той настоява пред преподавателите, особено по история, география и литература, да наблягат силно на “нашето”, да накарат князете да познават добре българските автори, както и приноса на България в Европейската култура. От Дневника личи, че човекът, който го е писал е строг, но това не отблъсква князете. Напротив, в негово лице те виждат справедлив и грижовен учител, с когото могат да споделят лично радости и преживявания... ”

* * *

стр.26. 1.09.1908 “…Нека тук отбележа следното. Още в деня на раждането на Княза Бориса 18.01.1894г. мен не зная защо ми мина през ума, че аз трябва да уча това дете. Аз бях в двора на двореца в минутата, когато Князът показа новородения през прозореца, и тогава именно това ми мина през ума… "
...
29.11.1908г. “…Той (м-р Куртоклиев) ми съобщи, че снощи Н.В. прегледал доклада му за хода на занятията на Княза Бориса и се спрял върху доклада му за изказаното от мене мнение, че трябва да се назначи един ръководител на занятията, един директор. Сетих се, че вече такъв е назначен и по очите на майора разбрах, че за такъв съм назначен аз. И наистина след встъплението м-р Куртоклиев ми съобщи, че по негова препоръка Н.В. благоволил да ме назначи за директор, за общ ръководител на занятията на двамата Князе…”...
27.12.1908г. “…Събота. Днес празнувах именния си ден. Часът около 12 преди обяд бе при мен братовчед ми ротмистър Никола Станимиров (на снимката ген м-р Н.Станимиров) с жена си. Тъкмо когато той се готвеше да излезе, дъщеря ми Катя ми предаде два пакета, единият от които бе с царска корона. Като разбра, че е от двореца, тя го дръпна от ръцете ми, покани чича си и Еленка да почакат, разпечата го и извади от него тук приложените две открити писма. На първото от тях написано със собствената ръка на престолонаследника следното: “ поздравявам Ви с именния ден. Борис Търновски.” а на другото с ръката на Княз Кирила е написано:”Честит Ви имен ден. Кирил Преславски.” След обяд часа около 4 дойде дома ми г-н В. Драндар, секретар на Нейно Величество. Като го видях в антрето, помислих, че като мой ученик иде да ме поздрави с празника ми, макар, че това ми се видя твърде необяснимо, зер той досега никога не ме е поздрявявал. Когато влезе в салона и биде представен на жена ми, дъщеря ми, на проф. В. Златарски (на снимката) и на госпожата му, на г-н Н. Янчев и г-н Д.В. Хранов, г-н Драндар се обърна към мене със следните думи:”Негово Величество ми възложи да Ви поздравя от Негово име с именния Ви ден и да Ви благопожелая щастие и благополучие… Г-н Драндар остана при мене повече от 1/4 часа, като весело разказваше за посещенията, които Нейно Величество направила тези дни по разните богоугодни заведения в София и за които има подробни сведения в днешните вестници…”
...
1.01.1909г. “…снощи тримата (аз Паша и Катя) ходихме в двореца…когато пристигнахме с пайтона пред източната врата на двореца, заварихме около 20-30 пайтона, които се спрели и чакат ред да влязат в двореца. В пайтоните седяха: бивши и настоящи министри (Пешев, Радославов, Саллабашев), бивши дипломатически агенти (Д. Марков), видни граждани (Г. Гаврилов), всички с госпожите си. Това разбира се, на пречеше на пайтонджиите да се карат и псуват тъй, както те обикновено си се карат и псуват… Когато влязохме в салона той беше вече “битком набит” с хора, главно с офицери. Паша и Катя заминаха напред и се спряха почти на средата на дамската линия. Скоро при тях се доближиха Еленка (жената на братовчед ми Никола Станимиров) ротмистърът и Марийчето, г-жа Янакиева (капитанка, родом от Елена) Без 20 минути в 12 часа музиката засвири марш. Царят, Царицата, Престолонаследникът и Кн. Кирил, придружени от доста многобройна свита , влязоха в малкия салон, дето бяха се събрали сегашните и някои от бившите министри с госпожите си и софийския митрополит Партений. Царят и Царицата и двамата Князе се здрависаха почти с всички събрани. Преминаха в големия салон. Царят сам си избираше с коя от госпожите да се здрависа, понеже добре познаваше мнозинството от събраните. Пред Царицата вървеше подполковник Савов (ген. м-р Сава Савов - маршал на Двора - на снимката) и и именуваше госпожите, с които тя се здрависваше. Жена ми бе в числото на поименуваните. Когато Царят се доближи до мястото, дето стоях аз, той се взря между господата , които стояха пред мене, подаде ми ръка и засмян, какъвто си беше през всичкото време, ми каза следните думи: “Желаех лично да Ви поздравя с именния Ви ден и съжалявам, че нямах възможност да изпълня това си желание. Аз много държа за в подобни случаи. Бащинските грижи, които полагате за моите деца, ме крайно трогнат. Аз съм честит баща, защото Вие поехте ръководенето образованието на синовете ми.” Поблагодарих му със следните думи:”Най-сърдечно Ви благодаря, Ваше Величество, за оказаното ми високо внимание. Ще се трудя с всички сили за постигане отлични резултати от занятията с Князете.” “Как са те по успех?”-запита Князът. “Отлично, Ваше Величество.” “По поведение, държание и послушаност?” “Примерни са, Ваше Величество.” Чини ми се, че не съм виждал лице, което да изразява по-голямо доволство, от лицето на Царя в минутата, когато ме попита и аз му отговорих. Стисна ми ръката като на близък и отмина. Князете бяха няколко разкрача далеч от мене, коагато Царят отмина…Князете дойдоха право при мене и ме здрависаха.
След като обиколиха целия салон, Царят, Царицата и Князете се върнаха на средата на салона. Царят произнесе реч, с която поздрави събралите се с Новата година. Отговори му председателят на Министерския съвет г-н Малинов. Гръмко ура последва и двете речи.
През времето, когато Царят обикаляше гостите, слугите разнасяха шампанско и сандвичи…Часът около 1 след полунощ тръгнахме да си излизаме. Разпоредено бе да дефилираме пред Техни Величества, които стояха в малкия салон. Когато доближи жена ми, Царят я поздрави с думите: ”Честита Ви Нова година, госпожа Станимирова.” След нея вървеше Катя. Докато тя правеше реверанс, Чапрашиков (личен секретар на Цар Фердинанд) прошепна на Царя, че тя е дъщеря ми. Царят и нея здрависа. Аз бях изостанал по-назад, защото пред мене тръгнаха две дами. Царят очевидно бе ме забележил, защото в тази минута хвърли поглед върху ми. Аз бях здрависан и от Царя и от Царицата и от Князете много сърдечно...
От двореца отидохме във Военния клуб, дето весело прекарахме часа до 4 ½ сутринта.”
...
“20.1.1909г. Вторник. След молебена в черквата Св. Крал …отидохме с шейни в двореца. Поканените (около 60 души с Царя, Царицата и децата) бяха се почти събрали…След няколко минути мина край мен министърът на народното просвещение Н. Мушанов ала не благоволи дори да ни погледне (преподавателите)…Разговаряхме с всички поканени, някои от които, напр. министрите Ляпчев (Андрея) и генерал Николаев, по 2 пъти се доближиха до нас и разговаряха на дълго и широко, дори за политика. Във време на закуска произнесоха речи: М-р Такев, ген Николаев, Славейков- председател на Народното събрание. Отговори само Кн. Борис, към когото се обръщаха всички оратори… След обяда, през време на пиенето на кафе, Княза дойде при мене да му представя преподавателите на Князете.
...
“22.1.1909г. Четвъртък. Тая сутрин имах урок с Кн. Бориса… Днес след обяд се получи тук приложената покана, която гласи: “По заповед на Негово Величество Царя маршалът на двореца има честта да покани Господина, Госпожата и Госпожица Ст. Станимирови да присъствуват на танцувална вечеринка, която ще се даде в двореца на 24.1.1909г. в 10.часа. Обикновените граждански лица- фрак, малки декорации. За военните – генералска с еполети. За дамите – деколте.”
...
“26.1.1909г. Понеделник. Часът е 10 вечерта. Ей сега напреди малко един дворцов стражар ми донесе тук приложеното собственоръчно писмо от Царя. Това писмо беше турено във втори плик, върху който някой от писарите бе написал адрес: “Лично г-ну Станимирову, директор, Председател на “Славянска беседа”. Царевото собственоръчно писмо гласеше: “Директор Станимир Станимиров. Председател на “Славянска беседа” (върху плика). Понеделник вечер. Драгий ми Станимиров. Току-що научаваме приятната вест: Вашият избор за председател на “Славянска беседа”. От името на всички патриоти и “слависти” Ви поздравяваме най- сърдечно. Ваш Фердинанд.”
...
“27.2.1909г. Вторник … Часът в 6 бе свикано на заседание настоятелството на “Славянска беседа”. Поканих г-н Ст. Костов досегашния председател. Приех от него ръководството на това културно дружество и му казах няколко благодарствени думи. Заседанието се свърши едвам чак около 8 часа вечерта. Тутакси после заседанието отидох в двореца и предадох писмото за Царя. Предадох го чрез майор Станимиров, когото срещнах във вестибюла че си отива..”
...
“11.2.1909 Тъй като граф Шевремон е с Царя в Петербург, то днес Кн. Борис няма урок по френски, та майор Куртуклиев ме покани са занимавам Кн. Бориса с руски…”
...
“15.4.1909 …След поздравленията заговорихме за свалянето на султан Абдул Хамид и възкачването на престола на Мухамед V. Кн. Борис забележи, че според получените сведения новият султан си избрал за резиденция красивия палат на брега на Босфора – “Долма Бахче”. Казах му, че аз влизах в този дворец, чини ми се през 1896г. когато баща му – Царят, след като посети султан Абдул Хамида, ходи и в Петербург, придружаван между другото и от Рачо Петров…”
...
“5.5.1909 … След урока г-н майор Куртоклиев ми съобщи, че утре, 6.5. е именният ден на Цар Николая (руският Император) и ме моли да напиша поздравителна телеграма от името на двамата Князе…”
...
” 19.05.1909г. … По обичая си за вчера отидох в черква да присъствам на молебен по случай тозименството на Царя. Изправих се там, дето обикновено се изправям, т.е. в южния предел на средата между колоната и Царския трон. Когато Цар Борис се качи на Царския трон, обърна се в тая страна и ме забележи, след малко се обърна и втори път. Сетих се, че ме дири с очи и го погледнах. Засмян, поздрави ме с кимане на глава. Разбира се и аз му отговорих. Това накара всички околни да се вторачат в мене…”
...
“18.09.1909г. Получих от Тайния кабинет на Негово Величество Царя следното писмо с днешна дата N806. “Уважаемий Господин Станимиров. Чест ми е да Ви явя, че докторската дисертация на сина Ви Стефана, която изпратихте с писмото си от 3-того, се получи и поднесе на Височайше име. Негово Величество Царят благоволи да ме натовари да Ви предам Неговата благодарност за тая Ви пратка. С отлична почит. С. Добрович (секретар на тайния кабинет)
...
27.12.1909г. Днес празнувам именния си ден. Часът в 11 ½ преди обед дойде у дома началникът на тайния кабинет на Негово Величество, г-н Стр. Добрович, поздрави ме с именния ми ден от името на Царя и ми връчи една златна игла за вратовръзка с вензела на Царя (буква Ф с корона), обсипана със сапфири и червени камъчета. Като ми връчваше иглата, г-н Добрович каза: “Царят заповяда да му донесат богатата колекция игли, избра последната и каза: “Най- хубавата игла е за г-н директора на моите деца” Той ми възложи да Ви я връча и да Ви изкажа заедно с неговите благопожелания и пълната вяра, която той има във Вас и доволството му от неуморимата Ви грижа за образованието на Техни Царски Височества – неговите деца”…. Часът в 2 след обед изпратих на Негово Величество следното писмо: “До Негово Величество Фердинанд I, Цар на Българите. Ваше Величество! Вземам смелостта да изкажа на Ваше Величество най-искрената си и сърдечна благодарност за високата чест, която ми направихте, като благоволихте да ме поздравите по случай именния ми ден и да ме ощастливите с толкова скъпоценен дар. Честит съм, че имам щастието да уверя Ваше величество в безграничната си преданост към Особата Ви. Съм, господарю, на Ваше Величество верен поданик. Ст. Станимиров. София, 17.12.1909г.
...
1.1.1910г. Снощи часът в 9 отидох в “Славянска беседа” на бал. Тука часът тъкмо в 12 в качеството си на председател на това културно дружество поздравих събралите се гости с Новата година. Тутакси подир това покачих два ордена и отидох в двореца на приема. Заварих, че дипломатическият корпус захвана да поздравлява Царя… Царят ми хвана ръката, стисна я здраво и ми каза тези думи:”Поздравявам Ви с Нова година. Нека тя бъде за Вас още по-честита от всички досега. Аз с внимание съм следил Вашата дейност, която напълно одобрявам и която много ме радва. Нека Всевишният (в този момент Царят, както знаем е много набожен, обърна лицето си нагоре) закриля всички.”Царят произнесе думата всички доста натътрено, “които имат щастието да са под ръководството на Вашата педагогическа благодат…”В този дух Царят ми говори няколко минути и завърши с думите:”Още един път Ви желая щастие и благополучие.” Царицата весела и доволна ми подаде ръка, като каза: “Честита Ви Нова година, г-н Станимиров… Щом се приближих до гостите, мнозина ме поздравиха. Някои не се сдържаха да ми не забележат, че Царят дълго разговарял с мене. Часът в 1 и половина през нощта припнах да отида в “Славянска беседа” да взема Катя, която без майка си не може да дойде в двореца. Във вестибюла една от служителките ми подаде един пакет, в който намерих фотографически картички на Князете. Княз Борис е написал:”Щастлива и благополучна 1910 година! Борис Търновски”, а Кн. Кирил: “Честита нова 1910 година! Кирил Преславски.”
...
“4.1.1910..Г-н Чапрашиков (на снимката)ме покани в канцеларията си да поправя телеграмите, разменени между Царя и руския Император… Поправих ги. Те ще бъдат напечатани в днешния “Държавен вестник”.
...
“ 11.1.1910г…Часът в 4 ½ пристигна в София сръбският Престолонаследник Кн. Александър Карагеоргевич . Преди малко получих покана да присъствувам на танцувалната вечеринка, която ще се даде в двореца на 12.1.1910 г. в 10 часа. Поканени са и жена ми и дъщеря ми. Предполагам, че съм поканен като преподавател и ръководител на преподавателите на Кн. Бориса.
...


“ 13.1.1910г. Снощи часът тъкмо в 10 отидох с Катя в двореца. Вече бяха се събрали почти всички поканени. Часът около 10 ½ влязоха в големия салон: Нейно Величество Царицата под ръка с Кн. Александра, Царят и свитата. Музиката, разбира се свиреше тържествен някакъв марш… Царят, Царицата и Кн. Александър играха хоро. През време на танците Царицата представи на Кн. Александра много госпожи и госпожици… Към края на вечеринката говорих доста с Г-жа Каравелова (Ек.), която по покана на Царицата доста време спря при Кн. Александра… През време на разговора ми с г-жа Каравелова Царят, минавайки наблизо се доближи и се ръкува с мене. След танците имаше закуска на крака. Часът после 2 Царят, Царицата и Кн. Александър напуснаха салона, след като пред тях дефилираха (с букети от живи цветя в ръка) всички участвали. Гледката беше величествена, особено когато дефилиралите млади се наредиха срещу Царския трон и с поклон поздравиха Величествата и Княза. Княз Александър сега за пръв път откакто е наследник присъства на Царска вечеринка. Вярвам, че видяното му е произвело силно впечатление…”
...
“ 20.1.1910г. След завтрака Царят разговаря с мене доста дълго… Почна да ми говори за Князете, като ме уверяваше, че те дотолкова ме почитат, че ме уверяваше, че дори когато и той е при тях на разходка във Врана, те бързат да се върнат навреме, та да не би аз да отида на ревизия , та като закъснеят да ги чакам. Всяка вечер те му разказвали как са прекарали деня и с особен възторг му разказвали за моите постъпки и думи. “Те Ви обичат, каза Царят, много, твърде много Ви обичат, почитат и уважават.” Онова, което най-много го интересува, то беше дали те са достатъчно българи, мислят и чувстват като българи. “По моите наблюдения (казах аз) те по нищо не се отличават от най- добрите български деца… ”Моето горещо желание, г-н Станимиров, каза Царят, е: моите синове да се възпитават в духа на народа, да опознаят добре българския народ и да се сближат с него. Моят род, който от векове е фактор в историята, и то един от много важните фактори, винаги е работил в това направление: демократизиране на всичко и всички в държавата...”
...
“ 5.11.1910… След обяд Негово Величество почна разговори с г-н Малинов. В това време при мене дойде м-рът на финансите Андрея Ляпчев (на снимката) и почнахме за живота на германските и френските студенти. Тъкмо в разгара на разговорите, когато се смеехме , Н. Вел. дойде при мен. Всички се отдалечиха. “Вас пръв, каза Царят, дължа да поздравя по случай на днешния празник. Вие най-вече от всички направихте за уместното развитие и за образованието на синовете ми. Вам те дължат много и много. Кажете ми как сте доволен от сина ми Кн. Кирила. Той много се отличава от брат си, Н.Ц.В. Кн. Бориса. Не зная забележихте ли, че той проявява една твърдост, упоритост, аз съм готов да го нарека инат. Това аз в семейния живот го забелязвам.” – “В. Вел., казах аз, твърдостта, упоритостта, даже инатът не са недостатъци. Аз предпочитам един младеж, който има смелостта да настоява на своето, докато му представят неопровержими доказателства, че трябва да промени мнението си или да отстъпи пред оного, който уж за да угоди на окръжаващите го, готов е винаги да се откаже от мнението си…
...
“14.11.1910г. Неделя. Вчера се научих, че Царят и Князете отишли на лов в Кричим. Нощес сънувах, че царският лов бил много сполучлив и че Царят заповядал да ми пратят бут от сърна, фазани, глухар и зайци. Подир боледуването си аз усещам нервите си доста разстроени. Неспокоен съм. Види се, че това ми състояние ми влияе твърде силно и ме кара дори да сънувам сънища по повод на чуто и видяно нещо през деня. даже повече. Прави ме насън да предугаждам онова, която има да ми се случва наяве. Днес часът в 5 ½, когато тъкмо се готвех да излизам на разходка с Паша и Катя (току –що се бяхме върнали с Катя от концерт в “Славянска беседа”), някой подрънка. По обичая си побързах сам да вида кой иде. Като отворих парадните врата, човек с мушама ме поздрави с добър вечер и като каза “ей сега” спусна се бегом по стълбата. Погледнах, на пътя спряла царска кола. След минута, човекът в мушамата изтича по стълбата и като ми подаде две връзки каза: “За Вас подарък.” Машинално взех от ръката на човека връзките и продумах “благодаря”. Човекът едва ме чу, той вече слизаше по стълбите. Погледнах връзките. Едната се състоеше от два грамадни заяка, а другата от три доста големи птици (два фазана и една дива мисирка). “Сон в руках”, казах аз на жена си, която беше тръгнала да види защо още се бавя при парадните врата и която аз срещнах в стаята…”
...
“ 22.11.1910г. Понеделник. Рано тази сутрин, часът около 7. когато пиех чай, дойде у дома дворцовият стражар и устно ми съобщи, че Князете нама да имат уроци днес до обяд. От съобщенията на днешните вестници ми става ясно, че те са уморени от вчера, понеже са хвърчали с аероплана. Тази сутрин те като че ли пак са били на аеродрома..”
...
“5.12.1910г. Неделя. Получих следната покана:”По заповед на Н.В. Царя маршалът на двора има честта да покани г-на и г-жа Ст. Станимирова да присъствуват на приема, който ще се даде в Двореца на 6 дек. 1910г. в 10 ч. вечерта. Облекло: фрак и декорации.”
...
7.12.1910г. вторник. Понеже син ми д-р Стефан Станимиров е болен от последствията на една нецерена инфлуенца, на приема присъствувах аз сам. Даден беше в двореца обяд по случай именния ден на руския Император Николай II. Приемът беше след обяд.”
...
“19.1.1911г. Получих следната покана: “По заповед на Н.В. Царят маршала на двора има честта да покани г-н С. Станимиров да присъствува на вечерята, която ще се даде в двореца на 20.1.1911г. (Р.Д. на Кн. Борис) в 8 часа. Облекло: Фрак и декорации. Умолявате се да потвърдите.” Върху плика написах: “Благодаря, Ще присъствувам. София, 19.1.1911г. Ст. Станимиров.”
...
“ 31.1.1911г. Понеделник. Вчера 30.1.1911г. стана общо събрание на членовете на “славянска беседа”. Аз бях преизбран за председател…Княз Борис дойде много рано на урок. Разбрах, че ще иска да ми говори. И наистина, без да сяда на чина си, той ме запита: “ Е, Такев II (г-н Георги Евстатиев) вчера добре изигра ролята си?” “Да, отговорих аз, усърдно агитира, тъй че само 10 гласа не са за мене.” “За кого са?” “За Ст.Л. Костов, В Златарски (проф.) и Б. Цонев (редактор).” “Значи народняците и сега загубиха в “Беседата”? Ще Ви намразят, Станимиров, ще Ви намразят. Какви са хора: Червеният кръст е в техни ръце, Книжовното дружество – също, Славянското благотворително дружество – също. Искат и “Беседата”. Те имат на разположение и Гешовите монополи , а следователно и хора със себе си. А вие на какво се облягата?” Вместо отговор, аз смеейки се почуках челото си. “А, разбирам”, каза Князът…”
...
“ 2.2.1911г. …”Двореца, София. 1 февруари 1911г. Драгий ми Ст. Станимиров, със задоволство узнах от писмото Ви за вашето преизбиране за председател на “Славянска беседа”. Вам е позната симпатията, с която следя развитието на “Беседата”, та като виждам че да я ръководите през текущата година сте повикан пак Вие, чиято преданост към интересите и Ми е добре известна, Аз сърадвам, както “Беседата” със сполучливия и избор, така и Вас в направената Ви чест. всегда Вам благосклонний Фердинанд” (подписът е собственоръчен)”
...


“8.2.1911г…София, двореца. Нейно величество българската Царица Елеонора. Във високотържествения ден на ваше Величество поднасям Ви сърдечните поздрави мои и на господа професорите на ТЦВисочества. Искрено благопожелаваме на Ваше Величество здраве и благоденствие. Станимиров” …

9.2.1911г. “Г-н С. Станимиров. Сърдечно благодаря Вам и колегите Ви за любезните поздрави по случай празника ми. Елеонора.”
...
“6.III.1911г. Неделя. Нейно Величество Царица Елеонора и Князете Борис и Кирил присъствуваха в салона на “Славянска беседа” на първото тържествено заседание на Българската академия на науките (така се преименува Българското книжовно дружество в София).”
...
“ 9.VI.1911г. Четвъртък. Тази заран пратих доклада си в канцеларията на тайния кабинет на Негово Величество с молба да го препишат с машина. Днес се коронясва английският Крал Георг V. Княз Борис отиде да присъства на тържеството.”

*


За част от снимките благодарим на Дворцова свита


Няма коментари: