понеделник, 12 ноември 2012 г.

Патриарх +Максим и нашето семейство



Кончина на духовния водач на православните българи ми даде тъжен повод да разкажа за връзката му с нашето семейство.
Баба ми, презвитера Соня Фичева до 85 годишна възраст работеше в храма "Св. Седмочисленици". Всяка година, на храмовия празник Негово Светейшество посещаваше храма. Някъде в средата на 90-те години, при една такава среща Патриархът в добро настроение разказал на баба ми, че помни покойния и съпруг свещ. Стефан Фичев с добро още от семинарията. Когато Маринчо от Орешака получил колет с храна от майка си, имало по-големи ученици, които искали да му вземат лакомствата. Тогава 3 години по-възрастният ми дядо го защитил. Това се е случило 80 години преди разказа, но Патриархът не го беше забравил.
На Благовещение през 1993г. в Софийската Св. Митрополия Патриархът събра деца на служителите в столичните храмове и раздаде малки пакетчета с дребни лакомства. Тогава получих лична благословия от Негово Светейшество. 

Днес и баба, и дядо и Патриархът вече са в един по-хубав свят. 
В семейните архиви имам два документа, свързани с дядо +Максим:
съболезнователната телеграма, изпратена лично от Патриарха до баба ми, по повод смъртта на дядо. Тази телеграма е лична, отделно има друга, официална, от името на Светия синод. 



Вторият документ е визитната картичка на Патриарха, със саморъчно написан поздрав за Рождество Христово и Нова Година. Не е датирана. Имам някакъв смътен спомен, че съм виждал още една картичка с текст " + + г-н г-н Максим Патриарх Български и Митрополит Софийски". Помня, че питах баба ми защо господин е написано два пъти, а тя ми каза, че едното е за Патриарх, а второто - за Митрополит. 



Блажена памет и вечен покой и на трима ви!

Няма коментари: