понеделник, 21 юли 2008 г.

Ст.Станимиров. Писма от Евксиноград (I част)

През ноември-декември 1913г. Станимир Станимиров прекарва няколко седмици в двореца Евксиноград, където пребивава царското семейство. Той, заедно с част от учителите в Дворцовата гимназия преподават на младия Княз Кирил Преславски. По време на престоя си в морския дворец, Станимиров всеки ден пише писмо на съпругата и дъщеря си в София, като им разказва подробно как е прекарал деня. Имаме късмет част от тази кореспонденция да е запазена. Днес тя представлява едно от малкото описания на живота в царския двор. Тук публикваме няколко избрани писма.
_________
Евксиноград 17.11.1913г.

Паша!

Току-що пристигнах. Часът е 10 ½ . Бързам да ти опиша пътуването си, защото багажът ми ще пристигне по-после и поне тука не намериха траурна хартия, пиша ти на светла. Дано да е на пророк. Дано да ме зарадвате с нещо много приятно.

От София тръгнах часът едвам в два. Вижда се според новото разписание. На гарата бях изненадан от известието, че няма да има нито спален вагон. А че няма да има ресторан, това аз знаех от по-рано. Преди обаче да тръгне тренът, не зная по какво съображение прикачиха и спален вагон. Влязох в едно купе, дето до Варна останах сам. В съседното купе, когато влязох във вагона седяха три госпожи. Преди тръгването на трена, двете по-младите, които очевидно бяха изпращачки излязоха и се спряха тъкмо срещу прозорците. Излезоха в коридора. Излезе и по-старата –останалата във вагона дама. Едната от изпращачките ме поздрави и ме представи на госпожата – стара, съвсем побеляла дама, която се оказа, че е госпожа Христова от Варна. Високата изпращачка била нейна дъщеря. Заминава на разходка в Дрезден, та (ще пиша с молив, защото ми е трудно да управлявам перото) майка и идвала в София да я изпрати. След тръгването на трена заговорихме. Доста приказлива бабичка, само че доста начесто изказва мислите си с цъкане цъ-цъ-цъ. В същия вагон се оказаха още трима мъже. Единият от тях бе Г. Костов, редактора на „Нар.Право”. Отива в Провадия да държи агитационна реч. Ще се бори със социалисти и земледелци. С него говорихме часът до 9 вечерта. … Разбрах, впрочем, че с цитат от речта на Н. Генадиев ще оборва съдържанието на .... на Велчо Велчева. Вторият бе един търговец от Варна, доста интелигентен човек. С него, както и с третия господин, когото никой във вагона не познаваше, до вечерта не разменихме нито дума.
… На станцията във Варна ме чакаше дворцова кола и наместникът на градината в Евксиноград. Багажът взеха заедно с другия дворцов багаж на отделна кола. По пътя за Евксиноград срещнахме Нейно Височество, кн. Кирил и двама офицери, отиваха с автомобил във Варна да присъстват на освещаването на новия параход „Цар Фердинанд”.
В Евксиноград ми дадоха стая в специалния за гости павилион, дето живеят и другите учители. – стаята има юго-източно разположение с един прозорец и на северо-запад. В нея има креват, шкаф за дехи – врататa с огледало, един половинка ..на който се ..като на скрин. Между този шкаф и един от юго-източните прозорци настахиха сандъка ми. До този прозорец е вратата. Преди втория прозорец е умивалника, а до него нисичък бял скрин с огледало. По-нататък към стената е печката (от „Изида”). До кревата има нощно столче и електрическа ламба. На средата на стаята има хубава бяла писалищна маса с всички принадлежности за писане а над нея електрическа ламба. На стената до кревата има три картини пейзажи. Подът е послан с хубав (общ цвят бял) килим. Ето при каква обстановка ще прекарам няколко дни. Скоро след като влязох в стаята, донесоха ми чай, който пих с отличен апетит.
Часът къде 1 отидох на обяд, на който освен княгините Надежда и Евдокия, присъстваха: г-жа Станчова с трите си дъщери, две от учителките на княгините, трима учители и преподаватели по френски език. Преди обяда аз бях представен на непознатите ми. На обеда седях до най-старата от госпожиците Станчови, която произведе впечатление на мома доста интелигентна и във всеки случай добра събеседница. При разговора след обяда госпожа Станчова, като си припомни старото ни познанство, покани ме да я посетя на вилата и.
Поканен от Василева отидохме (с нас дойдоха Илкови) да се разходим край морето. Часът в три аз вече бях в стаята си и се залових да довърша ... си. Пропуснах да отбележа: Царицата и онези, които бяха с нея не са се завърнали в Евксиноград. Те са на разходка по Черно море с новия параход. Така ми казаха. Като бяхме край морето, видяхме един параход да обикаля край „Галата”. Каза се, че това именно е параходът „Цар Фердинанд”

Твой Станимир

Миличко Кате,
От писмото до майка си виждаш колко добре и с какви удобства пътувах. В тази минута аз се чувствам здрав и бодър, дори весел. От душа и все сърце желая същото и на майка ти и на тебе. Не се съмнявам, че и ти и майка ти ще отговорите на писмото ми. С нетърпение чакам отговора Ви. Как прекарахте вчера и днес? Пиши ми най-подробно всичко, всичко, както пиша и аз. Аз искам Катенце да зная дори и приказките, които сте си приказвали с майка си.
Целувам майка ти и тебе много, много пъти и от душа и все сърце ви жялая да прекарате спокойно няколкото дена, през които аз ще бъда далеч от вас.
баща ти Станимир.

*

Евксиноград, 18.11.1913г.

Паша!
Ще продължа повестта за моето битие в Евксиноград.
Вчера след като свърших посмото си и го предадох на дворцовата поща, излязох да се разтъпча по двора пред двореца. Наближи време (4ч.) за вечерен чай. В същата трапезария, в която общувахме се събрахме професорите и офицерите и в сладки приказки прекарахме повече от 1 час. В същото време се напихме и с чай. След чая, когато другите се разотидоха по служба и работа, ние с Н. Василева отидохме да се разходим край морския бряг. Стъмни се. Времето е много хубаво вечер ветер подухва и тласка към брега малки вълни, тайнствено шумолене на като разполага човека да мечтае. Небето е покрито с много звезди, между които ясно свети токущо родилата се месечина. Отидохме доста далече. Върнахме се едвам към 6 ½ . Аз не забелязах как се измина времето, защо Н. Василев е добър събеседник. Трябваше да се преоблека за вечеря. Едвам свърших тази работа, дойде при мене поручик Куюмджиев и ми съобщи, че ме дирел кн. Кирил. Наредихме програмата за моите занятия засега тъй: Понеделника от 8-9 (с) Вторн от 8-9 (с) и 7-8 (в), сряда от 7-8 (в) , четв от 8-9 (с) и 6-7 (в) , Пет 8-9 (с) и 7-8 (в) и съб от 7-8 (в) . Часът тъкмо в 8 бях вече в билярдната (в зданието на двореца), дето бяха другите гости. След малко дойде кн. Кирил, придружен от княгините. На вечерята стоях отдясно на кн. Евдокия. За пръв път имах случай да остана дълго време до кн. Евдокия. Какво мило създание е тя! Да се не начудиш. Истина е, че на философски теми разговор не водихме, но да видиш с каква приветливост се държеше и как се стараеше и да поддържа захванатия разговор и сама да намери тема за разговор! На първо място бе разговор за новия параход. Тя много духовито взимаше отношения в разговорите на присъствалите на тържеството, макар, че тя самата, както вече знаеш не бе присъствала на това тържество.
След вечеря останахме в съседните салони на приказка. Княз Кирил и княгиня Надежда играха партия билярд. Аз останах приятно изненадан, когато видях с каква братска обич се обръщаше князът към по-малката си сестричка. Часът до подир 11 аз готвих урока за тази сутрин. През нощта спах до 4 ч., когато се събудих и дремах до 6. В 6 ч. станах, облякох се и пак поработих, а подир 7 ½ отидох на чай в същата трапезария, дето вчера обядвахме. Тъкмо в 8 ч. бях в класната стая на кн. Кирила. Тя се намира в двореца на най-горния кат с прозорци на юго-изток – чудна гледка на морето, особено днес, когато времето е още по-хубаво от вчера. Право забелязаха вече няколко души, че аз съм донесъл „хубаво време”.
На урока княз Кирил довърши писането под диктовка чеховия разказ „... „, който бяхме захванали още в края на миналата учебна година. Захванахме да четем тургеневия разказ „..”. Чете първо кн. Кирил, а после четох и аз. Прочетохме 4 страници. – княз Кирил, както и досега, чете бавно, но преведе отделни фрази и думи отлично. Изобщо от работата му днес останах доволен.
След урока отидох да се разходя край морето. Вървейки полека и почивайки на много места, аз за повече от ½ час отидох до казармите, които чини ми се са построени на края на лозето. Върнах се в ... Часът вече бе минал 10, и тутакси се ... ...бяхме вече в Евксиноград на чай.
Сега аз ще поработя, а в 7 часа ще отида на урок по черк. История.

Целувам те
Твой Станимир

Мичето ми!
Добре ли си? Аз съм здрав и бодър. Желая същото на тебе и на майка ти.
Целувам те
Баща ти.


**

Евксиноград, 19.11.1913г.

Паша!
Пресмятам, че днес ще получите първото ми писмо и вече всеки ден ще получавате, вервам, по едно кратичко известие за мен.
Както тука се прави винаги, вчера преди обед се събрахме на двора при чешмата, която в скоби казане е с 3, а не с 4 чучура. Майор Червенаков дойде при мен и ми каза, че Нейно Величество желае да говори с мене. Доближих се до нея и и целунах ръка. Говори ми доста за болестта и смъртта на Стефана и ми исказа най-сърдечни съболезнования. „Аз зная, каза тя между другото, че Вие сторихте всичко, за да му помогнете, да го спасите, но...” Възползувах се от случая да и се оплача от докторите. „Много верни са думит Ви, каза тя. Нашите доктори винаги в рядките и трудните случаи са безпомощни, неподготвени.” Говорихме повече от 10 минути. (сн. Царица Елеонора с княгините Евдокия и Надежда в Евксиноград) Отидохме в трапезарията, дето за мен беше определено място от дясната страна на Н.Величество. През време на обяда тя говори доста и главно по български. Успяла е вече доста добре да усвои разговорната българска реч и макар и с акцент – неправилности доста свободно искзава всяка своя мисъл. Рядко кога ще се обърне за помощ като каже някоя дума по френски и поиска да и се преведе, Кн. Кирил, който седеше тъкмо насреща и, винаги пребързваше да и помогне.

След обед ми съобщиха, че колата чака да ни отведат във Варна на пристанището. Отидохме тримата: аз, Н.Василев и Д.Илков. На парахода намерих третия капитан (другите ги нямаше), който даде позволение да ни разведат навред из парахода. Тук бяха Гюлмезов (директор на гимназия) и Баталов (бивш учител), които участваха в банкета при освещаването на парахода. Капитанът ги замоли да ни разведат и покажат парахода. Параходът „Цар Фердинанд”е най-големия от българските пасажерски параходи. В същото време, той е и най-добре мебелиран. Дори в трети клас има креавати, само че са без постелки и завивки. Илков пожела да се оттегли, а пък ние с Василева тръгнахме да се разходим. Отбихме се в една бижутерия, ала освен имитации нямаха какво друго да ни посочат. Не купихме нищо. По-нагоре намерихме Китра [?]и купихме 6 парчета. Вероятно днес ще ги изпратим.
Часът в 4 ½ аз вече бях в трапезарията на чай. Времето до 8 часа прекарах в готвене уроците за днес и в разходка край морето. Времето вчера бе чудно хубаво. Часът в 8 вечеряхме. Събрахме се пак същите, които бяхме и в неделя. След вечеря княз Кирил пожела да играем една партия билярд. Аз не бях хващал прът в ръката си от 1886 година до днес, т.е. от когато излязохме от Габрово и дойдохме в София. За мое голямо очудване, оказа се, че добре помня как се бият шаровете и доста добре играх. Условието ни в началото бе да играем до 31, но защото часът стана 10, а ние и двамата бяхме направили само по 20, то решихме, че ще играем само до 25. Аз направих още 2, Кн.Кирил направи още 5 и по този начин той победи.
Онова, което тази вечер ми се хвърли най-силно в очи бе следното обстоятелство: Малко преди 10 часа княгините тръгнаха да си отидат. Те двете дойдоха при Кн.Кирила, целунаха го, вижда се като по – стар брат, а после това вече си взеха сбогом от всички ни.
Часът до 11 ½ четох. Спах до 5 часа тази сутрин. В 6 вече бях на крака. В 7 ½ се събрахме в трапезарията на чай, а в 8 бях в класната стая.
Днес кн. Кирил преведе една част от чеховия разсказ „Ванка”. От работата му останах много доволен.
Времето и сега е чудесно. Ще довърша това писмо и ще отида на разходка крак морето.
Целувам те
Твой Станимир

**

Евксиноград, 20.11.1913г.

Паша!

Вчера преди обед посети Евксиноград м-р председателят В.Радославов, придружен от окръжния (варненския) управител. Впрочем той бе дошел в двореца да се разпише по случай визитата си във Варна. Нейно Величество го води на разходка в околността. На обяда присъства и К. Шкорпил (на снимката) – председателят на Варненското археологическо дружество, на което е член и Н. Величество. Той расказа интересни работи за направените последни разкопки в околностите на Варна. Расказа за една ваза, намерена на парчета в един гроб, датираща от 4 в. преди Р.Христово. Разказва и за намерените остатъци от водопровода, по който в римско време се е снабдявал град Варна с вода. Този водопровод се предполага да е направен от имп. Антоний , следов. в 2 век подир Р.Христово.
След обяд ходих на разходка с господа учителите. Бях до фара, който осветява дворцовото пристанище. Тъкмо в това време, ... ние разправяхме за миналото и бъдещето на България, кн.Кирил с княгините дойдоха и седнаха в приготвените им лодки. Княг. Евдокия седна на кърмилото, а князът с кн. Надежда взеха лопатите. Мислех, че те ще се разхождат само в пристанището, първо, защото бяха в лодката сами и второ, защото морето бе доста развълнувано. Какво обаче беше моето очудване, когато ги видях да излизат в открито море! Вижда се, че кн. Кирил иска да оправдае преминаването си от артилерията във флотата, да даде доказателства, че е смел – не се бои от морето. (сн. кн. Кирил като флитски офицер)Обичаните му пък сестри, вижда се не са по сърдце от страхливите, могат да гледат опасността право в очите без да трепнат и даже да се борят с нея.
Часът от 5 ½ -7 (след чая) работих, защото подир обедния ми урок бе от 7-8 часа, то аз се облякох с редингота (за вечеря) и тъй отидох на урок. Това беше сега първи урок по Черковна история. Ако и по-рано да бях говорил на княза за гоненията на християните от римските императори, повторих му в общи черти казаното му лани и се спрях по-обстойно върху последното – десетото гонение. Нов урок му расказах само за Св. Игнатия богоносец. Говорих му по български. Защо не му говорих по руски не зная. Захванах по български, па така и завърших.
Вечерята, както и досегашните, мина в леки беседи на злободневни теми. След вечерята седяхме, или по-право стояхме до къде 11 часа.
Тази заран аз встанах в 6 часа...
Днес имам урок часът от 7-8 след обяд, та цялата сутрин съм свободен. С чае-питие се забавлявахме до подир 8 ½ часа. Господата, които имаха работа от 9 часа, отидоха да се готвят за работа, а аз, останал вече сам, отидох да се скитам край морето. Часът подир 10 се завърнах в стаята си, пардон келията си, която заварих вече прибрана и добре проветрена и седнах да ти пиша настоящото. Като го свърша, ще почна да се готвя за обяд. Здрав съм! Добре съм!

Целувам те

Твой Станимир


Мило Кате!
Как прекарваш времето си? Получи ли скъпоценния ми дар? Да го задържиш поне за докато си дойда.
С нетърпение очаквам днешната поща. Вярвам, че все ще получа нещо от вас. Вероятно в петък ще отида във Варна да се обръсна. Да ти купя ли пак някоя такава бага..?
Целувам те
Баща ти

**

Евксиноград, 21.11.1913г.
Паша!
Когато русите искат да кажат, че времето върви незабелязано, лети, казват „день да ночь – сутки прочь” Това и мене ми иде на ума да кажа. Времето лети, не се забелязва кога се изминава денят и идва нощта.
Вчера преди обяд бяхме се събрали на двора. Часът тъкмо в 9 кн. Кирил даде знак да влизаме в трапезарията. Царицата не беше дошла. Обедът се захвана в нейно отсъствие. Привършвахме вече второто ястие, когато известиха, че Царицата иде. Като седна, тя не пропусна да ми каже, че имала много работа в болница и че щяла още повече да закъснее. Произведе ми силно впечатление всичко това. Излиза, че който закъснее, той да му мисли. В определеното време се обядва.

След обяд за пръв път се разходих с лодка по морето. Поручикът, придружен от камердинера на княза, ме покани да го придружа. Хвърляхме въдица, ама разбира се нищо не уловихме. Разходихме се до 4 часа.
След чая аз готвих днешните си уроци, а часът от 7-8 имах урок с княза по руски. Князът преведе една писана по-рано страница от чеховия разказ „Ванка” и чете няколк остраници от тургеневия разказ .... От работата му останах много доволен. От урока направо отидох на вечеря, която се захваща не по-късно от 8 ¼ . На вечерята княгините се явиха облечени в радомирски костюми, които, право, много им приличаха. След вечерята княгиня Евдокия ме покани да играем Табланет. А след това тя свири на (не знам как се казва този музикален инструмент, казаха ми, ала не мога да си спомня)... акомпанирана от преподавателката си. Имаше и песни и свирене на пиано. Княз Кирил дори танцува и то много майсторски един смешен танец.
Часът в 10 ½ аз бях вече в килията си. Занимавах се часът до подир 11 ½ . Спах добре, макар че в 3 часа се събудих, пак заспах, та встанах часът в 6.
Часът от 8-9 имах урок по руски. Княз Кирил преведе една по-рано написана по руски страница от чеховия разказ „Ванюха”, дочете тургеневия разказ „Живьйе мощи”. От четенето преведе една значителна част. Работи много добре.
След обяд се събрахме на двора (времето е чудесно хубаво) Подир кафето княгиня Надежда поиска да ни фотогрфира. Фотографира ни два пъти (първият път бе с нас кн. Кирил). Фотографира ни и г-цата (името и още не зная, макар че често пъти се разговаряме) преподавателка по немски език.
Целувам те, твой Станимир

Кате!
Не зная как бях правил сметка, ала очаквах днес писмо. Не получих. Дано утре получа.
Вчера часът в 5 Н. Величество отпътува за София. Преди тръгване майор Червенаков се похвали, че купил хубави пресни смокини и предложи услугите си да купи и за мен. Дадох му пари и той телефонира да му приготвят и да му ги дадат при отиването му на станцията. Вярвам, че днес сте получили 4 кошнички.
Хиляди поздрави и благопожелания за теб и за майка ти.
Целувам те баща ти
P.S. Здрав съм. Много съм добре. Вие как сте?

**

Евксиноград, 22.11.1913г.
Паша!
Не мога да се начудя на смелостта на княз Кирила и княгините. Сами, без ни един слуга се впущат в дълги и доста рисковани плавания по морето. Тъй завчера ходиха Бог знае чак къде. Като ни забележиха край морето, искаха да дойдат при нас на брега. Местото бе съвсем несгодно за приставане, па имаше и вълни. При все това те два-три пъти се опитаха да пристанат и само като се убедиха, че е невъзможно да пристанат, отминаха. Вчера пак сами отидоха по море да правят визита на г-жа Станчова.
Следобедното си време вчера прекарах в разходка по морето. Взехме една доста голяма лодка. Аз седях на кърмилото, а поручика и един моряк – на лопатите. Отплувахме в морето, разхождахме се около 1 ½ часа. Морето беше доста спокойно, а времето топло.
На урока с кн. Кирила – часът от 7-8 взех нов материал по Черковна история. Разказах на княза за „Константина В. и за Юлиана отстъпника”. Защо още преди да довърша разказа си звънецут дрънна, т.е. съобщи се на всички в довреца да се готвят за вечеря, аз свърших урока си без да накарам княза да повтори нещо от разказаното му. А пък аз особено вчера желаех да изпитам княза, защото първи път от тази година му разказвам урока по руски. Желаех да вида колко добре е схванал преподаденото му.
След вечерята играхме билярд. Вас. Василев направи 30, а пък аз и княза заедно – 31. Победител, разбира се беше Василев. Какво доволство се изрази на лицето му!

Тутакси след чая отидохме с поручика в града. Аз се бръснах. Часът в 10 бяхме в музея – още преди да тръгнем от тука, съобщихме в градоначалството да предизвестят на председателя на музея, че ще отидем, та да бъде в музея. От градоначалството обаче не го направили и той тръгнал на работа – да прави разкопки. Срещнахме го при приморската градина. Казал ми де ще бъде, та ние пратихме пайтона, който го довел в музея (в мъжката гимназия), преди още ние да отидем там. Г-н Шкорпил бе много любезен. Придружен от директора на гимназията, той ни срещна при входа на гимназията, а после ни разведе и обясни всички сбирки. Едвам часът в 11 ¾ тръгнахме да си отидем.
Сега – след обяда – останах в келията си , първо, да напиша и предам на пощата настоящото си, а второ да почета довечеращните уроци. Може би, че няма нито по разходка да отида: за днес стига и отсутрешната разходка.
Здрав съм. Чувствам се много добре. Същото Пашичка, от душа и все сърдце желая и на тебе ина Катя.
Целувам те, твой Станимир

Кате!
И днешната поща неми донесе нищо. Писа ли ми? Надявам се, че добре поминавате и че сте здрави. Аз ви пиша всеки ден. Надявам се, че редовно получавате писмата ми. Запази ги, може би, че ще ми послужат.
Бъди дете весело и безгрижно. Сега му е времето. По-после, каквото Господ даде.
Целувам те, баща ти.

P.S. Ако дойде майор Марков, поздрави го от мене. Еленка и децата заминаха ли? Поздрави свака си, Пенка, Лина и Ваньо.
P.S. Донасят ли ви вестници от Беседата?

**
Евксиноград, 23.11.1913г.

Паша!
Защото вчера преди обяд не можах нищо да работя, след обяда работих доста, толкова повече че имах два урока – от 5-6 и от 7-8 часа...
Разбрах, че княгиня Евдокия ще свири на пияно и отидох да я слушам. Започна с пиеси от Вагнер. Свири почти до 10 часа. Трябва да призная, че ако и да не отбирам от музика, слушах с особено удоволствие отличната игра на княгинята. Тази и игра е още едно доказателство за сериозни влияния и занимания с княгинята.
Часът след 10 се завърнах в килията си. Доложиха ми, че ванната е готова. Права си била Пашечка, като казваше, че щом като приготвят баня, ще дадат и всичко потребно, защото наистина в стаята имаше всичко, даже повече отколкото трябва. Понеже и след ванната не ми се ставаше, то лежейки в кревата, четох до 12 часа. После това заспах и спах добре до 6 часа тази сутрин.

Днес католиците празнуват „Св. Никола” (6.12.), та затова от 8-9 имаше служба в католическия параклис, на която аз не присъствувах. Часът в 9 кн. Кирил дойде в трапезарията и разговярйки изказа желание да отидем да се разходим с лодка, защото морето е леко развълнувано, та е по-приятно. Часът в 11, след като бе свършил уроците си, князът пак дойде при нас и всички задружно, в туй число и княгините отидохме в пристанището. Князът покани и Н. Василева и ние троицата седнахме в една голяма бяла лодка, досега карана с мотор, който сега е изваден и пратен на поправка. Тръгнахме към фара. Княгините тръгнаха пешком по нас. По едно време те се спуснаха към морето по натрупаните каменни блокове. Една голяма вълна удари и окъпа кн. Надежда, която бе се спуснала доста напред. (сн. Кн. Надежда) Ние не излезохме в открито море, а останахме срещу фара да се люлеем на вълните. Така прекарахме повече от ½ час. По едно време решихме да се връщаме, та извихме лодка за връщане. Спряхме за минута да се полюбуваме още на вълните, а останахме повече от ¼ часа. Аз седях на най-спокойното място – на кърмата, но бях изложен на риск да бъда измокрен от някоя вълна. Князът на 2-3 пъти ме попита не се ли боя, че мога да бъда измокрен. Защото виждах, че опасност няма никаква, отговарях, че не ме е страх, „Св Никола ще ме покровителствува”. Най-после, като видяхме, че няма достатъчно силни вълни, които може да ни напръскат, тръгнахме си. Обяда започнахме часът в 1. Приятно бях изненадан, като след обяд се завърнах в келията си, намерих на масата си писмото, писано от Катя, под твоя диктовка и радвах се , че получих от вас известие и още повече, че узнах, че както се надявах сте здрави. Такива разбира се ще си и пребъдете.
Целувам те, твой Станимир

Катенце!
Нали светла шапка си купи?
Не се съмнявам, че си си купила нещо хубаво.
Едвам тази сутрин за пръв път се заоблачи. Възможно е и да се развали времето. До днес обаче, имахме чудесно време.
За съм много здрав. Същото желая и на майка ти и на тебе.
Поздрави Димитра, Еленка и децата (всичките и колювите и димитровите)
Целувам те
Баща ти.
**

Евксиноград, 24.11.1913г.

Паша!
След обяд вчера времето бе доста ветрено и морето доста силно развълнувано, та аз на разходка, речи го, не ходих, като не смятам късата разходка из парка. Часът към 4 ми съобщиха, че следобедните уроци ще трябва да се свършат с 15-20 минути по-рано, защото трябва да се почете и католишкия „Св. Никола” – Пак моят урок, който е от 7-8 ще пострада. Нека. От мен да замине. Не знам защо, но като се стъмни, нещо ми се счупи кефа, не ми се искаше нито да чета, нито писмо да пиша. В 7 ч. бях в класната стая. Князът дойде. Защото трябваше рано да се свърши, започнах да му преподавам. Говорих му за ереси и разколи и за I и II вселенски събори. Говорих му, разбира се, по руски. Когато свърших, звънеът не бе още дръннал. Започнах да изпитвам княза, който, нека и това отбележа, беше дошъл на урока в пълна мичманска униформа. Работихме до звънеца. След като дрънна звънецът, князът скочи. „Скоро, каза той, долу в салона да посрещнем Св, Никола”. Слязохме долу. Тук във вестибюла беха събрани всички, които работят в самия дворец – в салоните; и слуги и слугини. След няколко минути парадните врата широко се разтвориха и на прага застана сам Св. Никола : белобрад старец в пълно архиерейско облекло (католишко), с митра на глава и жезъл в ръка. След него сам Мефистофел (какъвто е и във Фауста), въоръжен с дълга от пръчки метла (като тази, с която метем двора) и най после пажът им с кош в ръце. Посрещнат тъй тържествено, Св Никола със свитата си влезе в един салон, гдето му бе приготвена катедра и застана на нея. Ние всички се наредихме в ред, гледайки със страхопочитание на светията. След минута с висок глас Св. Никола захвана реч, в която с общи фрази изказа приветствия и благопожелания на всекиго, като започна от кн. Кирила. След речта захвана да раздава награди, като даде на всекиго според заслугите му и държането му през изтеклата година. Наградите бяха приготвени в торбички, донесени от пажа в коша. Торбичките бяха разноцветни. Мене се падна червена. Съдържимото им е шоколад, бадеми, кутия бомбони [sic], мандарини, бомбони, орехи. Аз ще донеса торбичката освен мандарините,
Като си свърши работата, Св. Никола прибра свитата си и си отиде. Г-ца Фирхал... бе Св. Никола, баронесата (преподавателка по музика и пение) – Мефистофел, а един от слугите – пажа.
Преминахме в трапезарията. Тука друг сюрприз. Масата е покрита със зеленина, върху която навалян дебел пласт сняг. Св. Никола – колко ½ метра височина, но доста приличащ на живия – и Мефистофел стърчат на масата. Госпожицата и баронесата са на местата си. Вечерята се захваща с риба, защото в България на Св. Никола трябва да се яде шаран. След вечеря се събрахме в същия салон, дето Св. Никола произнесе приветствената си реч. Захванаха се танци, сцени и разни забавляния, които продължиха до подир 11 ¼ часа. Докато ние сме били на вечеря и вечеринка с танци, на двора валял силен дъжд. Валеше и когато си тръгвахме. Разпоредих да ми донесат чадъра и калопките, после това се запътих за келията си. Щом като легнах, заспах.
Тази заран часът в 6 встанах. На двора началника на стражата ме зарадва с известието, че и днес има писмо за мен. Завтекох се в келията, прочетох го два пъти и седнах та написах всичко гореизложено.
Време е вече да се обличам за обяд.
Целувам те, твой Станимир.

Миличко Кате,
Току-що се завърнах от една доста дълга разходка, ходих с кола до Аладжа манастир. Ще ти драсна няколко думи и ще предам писмото на пощата, защото вече е късно, часът е 6 и 25!
Още снощи дадох телеграма за тебе. Началникът ми каза, че я предал и молил да ти я дадат рано тази заран. Получи я нали? Как прекара праздника [sic] си? Кои ти бяха гостите? Нали детето ми си доволна и весела?
На писмото ти ще отговоря утре. Целуни майка си от мое име и и поблагодари за написаните ми няколко реда.
Целувам те, баща ти.

**

Евксиноград, 28(5).11.1913г.

Паша!
На обяд вчера пак бе дошла на гости г-жа Станчова, придружена от трите си дъщери. След обяда пак се фотографирахме на двора.
В петък, като се връщахме от Варна, разговаряйки с Куюмджиева, аз поменах, че бих отишъл да видя пещерния манастир „Аладжа” (Св. Троица). Вчера, още пред обяд Куюмджиев ми каза, че турил на разположението ми кола, за отиване в манастиря. Поканих другите. Отзова се само Н. Василев. Решихме да използуваме случая да видим и гагаузкото село Ксетрич, та вместо направо за „Аладжа”, тръгнахме за селото. Пътят върви по шосето за Балчик и после отбива Ксетрич. Понеже времето бе много хубаво, а пътят отличен, то до напущането шосето пътувахме с голямо удоволствие. Селският път е неудобен, но особени неприятности немахме. През селото преминахме, като се спряхме на 2-3 места да разговаряме със селяните за едно за друго. Поехме ... за към манастиря. Пътят е още по-неудобен, но гледката е чудесна. Вижда се дори нос Емине, който сега вече, уви е румънски! [става дума за н. Калиакра – б.р.] Дойдохме до едно място, отдето до манастира път за кола няма – т.е. има, ама дъжда го толкова много изкопал, щото е немислимо да се пътува по него с кола. Тръгнахме пешком. Колата остана да ни чака. Часът бе 4 без 20 минути (тръгнахме преди 2). След десетина минути ход стигнахме в манастира, посрещнати на двора първом от едно куче, а по-после и от Тодора – едничкият човек в манастиря.
Манастирът „Аладжа” е нещо необикновенно не само за България, а и за света изобщо. Той не е построен на земята, а в една скала. И при това не е на един кат, а на три. Когато влезеш в двора, напреде ти се изправя една висока отвесна бела скала, на която се забелязват вдлъбнатини. Чини ми се, че скалата е била бряг на морето, вълните на което са я изкопали. В случаят тази работа е свършена от дъжда, снега, мраза, слънцето и вятъра...
Горният кат представлява една доста голяма вдлъбнатина в канарата. Тази вдлъбнатина е разделена на 3 части: Западната е една стая – зимното жилище на Тодора, Източната е черковичка, в която на първо място стои една икона, подарена от габровчанина Симеон Арнаудов. Едно златно кандило, което вижда се постоянно гори, едно със златни кори евангелие и още няколко икони. Някога си стените на тази черковичка са били изографисани, ала мазилката им изпадала, та от бившите изображения останали само следи. Освен южната страна и тавана, останалите стени са боядисани с вар. По стените некои немирници посетители написали имената си. Дори некои румънски офицери като идвали. Не могли да се въздържат от изкушението да се подпишат на бялата стена. Средната част е открита от юг и представлява доста широк сайвант. Оттука има чудесна гледка на морето. Този кат е на една височина от около 10 метра. Ще попиташ как се отива там? Ето как: На западната страна на скалата е построена една дървена стълба, по която се изкачваш на развнището на този кат, стъпваща на една площадка не по-широка от ½ метра. Когато отиваш към черковичката, от лявата ти страна е скалата, а отдесната – въздушното пространство. Тодор, който казва, че 6 месеца е дълбал стената, докато да направи тази оригинална площадка – пътека, приковал на скалата едно желязно въже, държейки се за което и най-страхливия може спокойно да отиде до черковичката. Във всеки случай, човека трябва да бъде много внимателен, защото много лесно може да се намери долу на земята. Площадката е дълга около десетина метра. На тръгване от горния кат Тодор ни поднесе една книга да се разпишем за спомен. Аз не можах да се въздържа, да не изкажа възмущението си от постъпката на румънските офицери. Дадохме един бакшиш на Тодора и напуснахме горния кат.
По една малка стълбичка изкопана в скалата се покачихме за да посетим първия кат. Намерихме се пред една врата, през която се спуснахме в една доста голяма пещера. Това е летното жилище на Тодора и на тукашния горски стражар, когото Тодор прибрал от милост. Той впрочем не всеки ден и всяка нощ идел в манастира. Тука е железната печка, в която Тодор си пече хляба. Василев полюбопитства да види какъв хляб е изпечен в железната печка. Оказа се, че Тодор бил енакво добър майстор и площадка да изсече, и хляб добре да умеси и още по-добре да го изпече. На излизане аз съзрях на площадката на югоизточната страна една каменна пещ за хляб. Запитан, Т. каза, че, не я употребява, защото поглъща много дърва, а пък желязната върши работа, като се нагорещи с малко мамули от царевицата.
През площадката на западната страна и през една изсечена в скалата стълба се качихме на средния кат. Този кат е една обширна сайванта, прилична само че 2-3 пъти по – голяма от сайвантата на горния кат. Тука има няколко икони, пренесени от Варна. Предполага се, че тука ще се направи черкова. Кога ще бъде това, Т. не можа да ни каже...
Беше вече доста късно. Започнало бе да се стъмнява, когато си тръгнахме от втория кат. Не зная защо, дали защото се харесахме на Тодора, с когото всичкото време разговяряхме, та той пожела да ни услужи, или той на всички с една готовност предлага услугите си , ама той не ни пусна да си отидем, без да разгледаме някои работи отвън от манастиря. Отведе ни на югоизток от манастира и ни показа едни развалини, за които братя Шкорпилови му казали, че са развалини от една черква. После това ни предложи да се полюбуваме на наистина чудната гледка на морето и околните брегове. Беше доста тъмно (луната бе забулена от лек тънък облак), за да можем да се насладим от хубавата гледка, ала ние повярвахме на Т., че наистина от това място гледката е чудесна. „Господ да ги убие тези поганци, каза той, като стрелна с ръка на югозапад, зеха ни, зеха ни най – хубавата земя. Добро да не видят! Господ да ги убие!” Казвайки това Тодор се поотстрани от нас. Гласът му трепереше...
Тръгнахме си. Тодор ни предложи да ни преведе през най-лесния път до пайтона ни. Запитах го за рода му и миналото му. Каза ми следното: родом съм от едно врачанско село. Останал съм сираче още когато съм бил много малко дете. Отгледали ме роднини и на училище не са ме пращали. Като станах на10 години (сега той е на около 32 – 33 години), тръгнах да обикалям по манастирите. Научих се да чета печатано, особено славянски. Ей тъй, не зная защо, иска ми се да видя повече манастири и да послужа във всеки от тях. Обиколих всички манастири във врачанско и софийско. Поживях във всеки от тях, докато успея да направя нещо, което да личи, че е направено от обич към манастира. Навред ми приказваха за богатите руски манастири и аз реших да отида да видя и някои от тях. Тръгнах за Киев. Защото нямах пари, примолих се на един капитан, та ме отнесе в Одеса. Отде е тръгнал с парахода не каза, не каза и как е дошел от софийско до парахода. Не каза и как е отишъл в Киев, ала от разказа му за манастирите виждам, че вероятно е бил в тези манастири. Като се завърнал от Русия дошъл в тукашния манастир Св. Константин. Казали му, че в канарата има останки от стар манастир. Той дошъл и ги намерил. Това било преди 9 години. Реших, каза той, да направя нещо и за този манастир и се залових за работа. Намерих некои стари монети и ги занесох в града. Казаха ми да намеря Шкорпила. Запознах се с него. Археологическото дружество се заинтересува от манастира и аз с негово съдействие продължих да работя за манастиря. Като поработя, докато манастиря заприлича на манастир и се насъберат калугери, ще отида пък другаде. Н.Василев го запита бил ли е войник. Не съм бил, отговори Тодор. Обложен съм с данък. Слаб съм за войник. А пък пари за данък имах. Тука по-рано лежели овцете на Кастричане, та земята е много торна. Вода има също много хубава. Аз работя, спя. Ражда се царевица и картофел и всичко каквото посадя. Продавам по малко та се и храня и данъка плащам. Запитах го дали Кастричане не се сърдят, като им е пропъдил овцете от тука. „Как да не се сърдят, каза той. Един път ме биха, та щяха да ме убият. Ала сега вече, откакто се определи, че 300 декара са за манастира, кандисаха и нищо вече ми не казват.
Наближихме до пайтона и Тодор си взе сбогом. Пайтонджията (Васил Бояждиев) още на отиване ни казваше, че ще е добре да се върнем през манастира Св. Константин. „Път няма, ама зная аз де да вървя през нивите. Идвал съм с Царицата.” Без ние нищо да му казваме, той смятайки въпроса за решен от по-рано, тръгна през нивята.
След ¼ часа стана ясно, че по-скоро ще счупим главите си, отколкото да отидем в манастира Св. Константин и затова се върнахме назад. Тръгнахме по един път, който най-после ни изведе в с Кастрич. Часът подир 7 ½ бяхме в Евксиноград. Останахме без чай, но за туй пък чудесно се разходихме и вечеряхме с вълчи апетит.
След вечеря набих В. Василев на табла. Шеше да се пръсне от яд, защото сигурен, че ще ме надвие, разказваше, че имал бил диплом. Играхме и на карти. Една игра, която аз тук за първи път видях и добре разбрах. Часът подир 10 ½ бях си вече в килията. Спах много добре. Часът в 6 ½ аз вече се миех. Прекъсвам, за да се облека за обяд. Часът е 12 ¼ .
Току що се върнах от обяд. Часът е близу 3. Тази заран часът в 8 отидох на ревизия по дескриптивна геометрия Н. Василев. Като класик, кн, Кирил би трябвало да не учи този предмет, обаче и нему той ще се предаде тази година с няколко урока. Потребен му е. Останах приятно изненадан от доброто схващане на княза. Личи, че му е преподавал човек, който е сумял да му обясни и да го заинтересува... (краят липсва)

**


Евксиноград, 28.11.1913г.

Паша!,

Преди всичко извинявай, че ти писах на светла хартия. Знаех добре, че в купеният в София пакет с траурна хартия има само 10 листа и пак вчера, когато бях във Варна не ми дойде на ума да си купя. Собствено за днес аз щях да имам хартия, ала вчера ми дадоха да прочета една телеграма за тръгването на Екзарха от Цариград и аз снощи му пратих поздрав, по случай пристигането му в София, та тъй останах без траурна хартия. Тази сутрин аз поръчах на г-н Папазян да разпореди да ми се купи и разбрах, че в двореца нямат, защото не им трябва траурна хартия. Ако имаха, той би ми пратил такава, вместо пратената ми светла.
...
След вечерята се забавлявахме до подир 10 ½ часа. Княгиня Евдокия поиска да играем табла. В. Василев и помага, защото досега била играла само 2-3 пъти. Казах и, че доста обичам да играя табла и че съм учил Катето, която сега понякога ме надвива. Вижда се, че добре е схванала и тази игра, защото наистина е много възприемчива. Изобщо тя произведе впечатление на доста интелигентна момичка, за да не кажа мома. При това е много духовита. Обича да се пошегува и главното – отбира от шега и с готовност парира всяка шега. В интимен план тя е отличен компаньон.
Защото не бях напълно приготвил уроците си за днес, снощи четох до подир 12 часа. При това направих и тази глупост: четох в кревата. Вижда се, това ме възбуди, та нощеска се будих 4-5. Спах непрекъснато само от 3 ½ до 6 ½ . Въпреки обичая си, пих само един чай и то като изядох само две филийки препечен хляб и една кифла. Не взех ни масло, ни яйца, ни сирене. На урокът по руски език от 8-9 часа бях бодър. Князът писа под диктовка третите 4 реда от чеховата „Тоска”, преведе писаното и прави граматически разбор. Характеризирах му Тургеневият роман „Рудин”, разказах му съдържанието на първите му 2 глави и го накарах да чете третата глава. Прочете 8 страници. Чете добре. От работата му останах пак напълно доволен.
...
След обяд часът до 2 ¼ играхме с княза, г. Илкова и Н.Василев билярд. Другите господа и госпожици играха с княгините лото. Доложиха, че колата е готова и ние четворицата професори заминахме за вилата на г. Станчова. Тази вила е цял дворец, богато мебелирана и декорирана. Госпожата и дъщеря и Надежда бяха тъй добри, та ни разведоха да я разгледаме, като при това ни обясняваха и много от украшенията. Разведоха ме и из лозето си. Черпиха ни с кафе и гощаваха с козунак. Г-жа и Г-ца Станчова право да си кажа, бяха много приветливи и любезни. (ляво: Анна Станчова, графиня дьо Грено, дясно: Потртет на Надежда Станчова - Лейди Мюър) Заведоха ни на батареята, която е току до лозето им, дето поручик Вариклечков накара моряците да направят упражнение с един от поставените тук далекобойни топове. Те хвърлят грамадни гранати на 12 километра разстояние. Целият топ тежи около 15 000 килограма, но е построен тъй, че един чувал може да го извие под ъгъл 12 о и пак да го постави хоризонтално. Аз не бях виждал нищо подобно. Гранатата му е 24 см. диаметър. От преглеждането на батареята останах даже по-доволен, отколкото от посещението на вилата. Часът в 4 ½ залових да ти пиша настоящото. Тука ще прекратя, за да го завърша и предам на пощата след обяд. Ако отидем, както се крои във Варна да разгледаме парахода „Цар Фердинанд”, ще го взема, може би и недовършено, та ще го пусна на пощата в града.

Мило Кате!
Как прекара вчера? Описа ли ми вече денят си? Чакам писмо с нетърпение, ала не в писмото да има нетърпение, ами аз с нетърпение чакам писмо.
Знаеш какво Катенце? Вземи чехлите ми пък направи на пакет и го надпиши: „Евксиноград г. Ст.Ст” и го предай в двореца. Те ще ми го донесат. Предай и в участъка на старшината Главчев и му кажи да го прати със стражаря в двореца, или пък го предай на пощата.
Здрав съм. Желая същото и вам Паша и Катя.
Целувам Ви Ст.

Часът бие 11. Аз съм на двора. Седя в плетено от тръст кресло, чета и поправям писмото и слушам неспирния ромул на морето. Слънцето пече. Тихо е. Пиша на ръка, защото не ми се иска да се вдигна и да се доближа до масичката. Наляво от мен е чешмата с 4 чучура.

**
*
*

Няма коментари: