Красимира Чолакова: “Иконом Стефан Станимиров е деен участник в борбата за църковна независимост, един от благодетелите на габровските училища”
190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров, архиерейски наместник на Габрово по време на българо-гръцката църковна разпра за излизане от рум милета и признаване на Българската екзархия - официалният представител на православните жители в Османската империя пред Високата порта
В началото на индикта, 1 септември, православната общност ще отбележи 190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров - свещеникът, който собственоръчно отхвърля юрисдикцията на Цариградската патриаршия, пишейки в полето на една богослужебна книга: „На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно“. Това се случва в габровския храм „Успение Богородично“, четири години преди султанския ферман за учредяване на Българска екзархия. За по-лесното приобщаване към времето и темата ще направим връзка с няколко по-известни факта. Повече от четири поколения габровци минават покрай красиво оформения паметник на свещеноиконома в южния двор на храм “Успение Богородично”. Когато поп Стефан умира, на погребението му през октомври 1897 г. в църквата се стича целият град и всички свещеници от околията, а Градският съвет решава тленните останки да се положат в двора на “Успение Богородично”. И още един, по-битов, но също популяруен факт, е изворът Вонещата вода по пътя към Узана. Този редовно посещаван от габровци водоизточник е открит по турско от поп Стефан, който след Освобожданието го гради на кладенец.
Стефан Станимиров е роден в семейството на майстора чаркчия Станимир, донесъл гайтанджийския чарк от Брашов, Трансилвания. Изучава граматика, нравоучение, естествознание, география, история, аритметика и вероучение в откритото от Априлов взаимно училище и с това модерно за времето образование се захваща с търговия, пътува, поддържа контакти с известни личности, внася и църковни книги от Русия.
Стефан Станимиров е един от спонсорите на първата политическа поема у нас - „Горски пътник“ на Раковски.
Съдбата го води към храма по-късно, когато е на 36 г... С директора на Регионалния исторически музей Красимира Чолакова и автор на книгата „Храм „Успение Богородично - Габрово“ ще се опитаме да подредим събитията в 37-годишната свещеническа и архиерейска служба на отец Стефан.
- Г-жо Чолакова, връщаме се назад във времето - 20 години преди Освобождението, Абдул Меджид I още не е признал Габрово за град. Един 36-годишен мъж, грамотен и със самочувствие поизоставя търговията и става свещеник... Какво променя съдбата на най-големия син на Станимер Чаркчи?
- Стефан Станимиров среща Екатерина - дъщерята на хаджи поп Силвестрий Йовчев, която става негова съпруга и това променя по-нататъшната му съдба.
Тъстът му - архимандрит Силвестрий (1801-1878), е свещеник в Габрово през първата половина на XIX век, давал е дежурства при богослуженията в Девическия манастир, казано на църковен език - ефимерий в манастира. Бил е и архиерейски наместник. Спомоществовател на книги, дарител на Габровското училище.
Стефан Станимиров е ръкоположен за свещеник на 14 ноември 1859 г. в църквата „Успение Богородично“. По това време селището е било предимно с българско население, тоест православно. Мюсюлманските къщи са били около двадесетина.
- Строителството на храм “Света Богородица” започва през май 1865 г., седмица след като разрушават малката, схлупена и вкопана в земята църква. Стефан Станимиров вече е шеста година свещеник. Каква е неговата роля за строителството и освещаването на храма?
- Една от заслугите на иконом Стефан Станимиров към Габрово е дейността му през 1865-1866 г. по строителството и освещаването на църквата „Успение Богородично“ заедно с епитропите Петър Цоню Пенчев, Христо Д. Хесапчиев, Георги Д. Хесапчиев, Петко Хаджииванов, Димитър Петров, Евстати Велчев, Пенчо Хаджицонев. От дарителска книга – парусия, разбираме, че свещеник Стефан Станимиров е събирал парични средства за строителството на храма.
На 26 октомври 1866 г. той участва в освещаването на църквата заедно с архимандрит поп Силвестрий, хаджи поп Христо Бочаров и поп Иван Поппетков. По това време в „Света Богородица“ служи и поп Рачо Станимиров, по-малкият му брат.
Както знаем от историята, църквата „Успение Богородично“ е осветена повторно през 1872 г. от търновския митрополит Иларион Макариополски. Това е първата година от избирането му за митрополит. Тогава Иларион Макариополски гостува в дома на свещеник Стефан Станимиров. Къщата на поп Стефан се е намирала на пресечката между Ковашката улица (днес „Николай Палаузов“) и Чехларската (днес „Опълченска“).
- Архиерейското наместничество на поп Стефан съвпада с последното десетилетие от 40-годишната борба за църковна независимост. Освен че активно се ангажира с българо-гръцката църковна разпра, със строителството на храма архиерейският наместник иконом Стефан има отношение и към строителството на Априловската гимназия. Какво разказват запазените документи за отношението на църквата към просвещението?
- През 1867 г. Стефан Станимиров е избран за архиерейски наместник и работи в течение на шест години. Взема дейно участие в борбата за църковна независимост. Съставя и подписва прошения, протести и представлява Габровска околия. Също така организира събиране на дарения за новоучредената екзархия. От приписка научаваме, че църквата „Успение Богородично“, в която служи свещеник Стефан Станимиров, дарява 8000 златни гроша за полза на народните училища през 1882-1883 г.
Като председател на комисията развива успешна дейност за доизкарване сградата на Априловската гимназия. За участието му в църковно-училищните работи Търновският митрополит Иларион Макариополски му дава титлата „иконом“. През 1888 година. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в продължение на осем години.
- Поп Стефан има честта да посрещне в Габрово и храма княгиня Климентина Бурбон-Орлеанска, майката на българския княз, по-късно цар Фердинанд I. Годината е 1889-та. Знае се, че дъщерята на последния френски крал Луи-Филип била не само много богата и щедър дарител. Какво разказват източниците за посещението на Княгинята?
- На 15 юни 1889 година като архиерейски наместник иконом Станимиров посреща в храм „Успение Богородично“ княгиня Клементина Кобургготска. В знак на преклонение пред значението на храма в културно-просветната и освободителна история княгинята дарява този значим архитектурен паметник с красив кристален полилей, който и досега се съхранява в църквата, макар в момента да не е окачен.
- През 1962 година, по времето на първото кметуване на арх. Карл Кандулков, е съборена красивата църковна ограда, поръчана от Стефан Станимиров. Има ли повече информация около този факт?
- През януари 1893 година настоятелството чрез председателя иконом Стефан Станимиров поръчва направата на ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев. Изработена е същата година съобразно изискванията на свещениците и църковните настоятели. Оградата е унищожена през 1962 година.
- Без да изместваме темата, ще вметна още едно разрушение, извършено наблизо около съсипването на църковната ограда - Девическият манастир срещу „Света Богородица“, от другата страна на Янтра е разрушен 3 години преди това...
Докато работихте над книгата за „Успение Богородично“, попаднахте ли на нови източници, свързани с иконом Станимиров и неговата дейност?
- Първата книга излезе през 1997 година и след това претърпя още две издания, като последното беше посветено на 150-годишнината от провъзгласяването на Габрово за град – през 2010 година. Така беше открита втора дарителска книга - парусия, други документи и снимки за църквата „Успение Богородично“.
- Като че ли в епархията няма друг свещеник, който да е служил толкова дълго - 37 години, в една и съща църква?
- Свещеник Иван Попиванов е служил по-дълго - 43 години, в храм „Света Троица“.
Иконом Стефан Станимиров се оттегля от свещеническа и архиерейска дейност през 1896 година, на 73 години. Почива през октомври следващата година. Местната власт взема решение да положат тленните му останки в двора на църквата.
____
Из писмо на учителя Цвятко Недков до Никола Златарски, 23 декември 1872
Цвятко Недков пише дълго писмо до Никола Златарски за посрещането на новоизбрания митрополит Иларион Макариополски в Габрово. Златарски е от консервативната Търновска група, тая, която иска да наложи за екзарх на новоосноваващата се Българска екзархия Иларион Макариополски, дори и с цената на невключването на македонските и тракийските епархии. Ето оная част, в която се говори за поп Стефан Станимиров.
„... Посред словата на г-на Каролева и п. Василия каза ни и дядо Владика слово твърде важно и от тамо го заведохме у п. Стефанови. Като си седна, сички учители му целувахми деснице от там секи у тях.
На заранта пак сички учители ходихме да го просим да ни посети училищата, също ходиха до 8-те дена, дето се намираше в града ни...“
От писмото се разбира, че екзархът е бил една седмица у Станимирови.
___
Сред имената на благодетелите историографът д-р Петър Цончев изписва и това на х. Екатерина, съпругата на поп Стефан. Хаджи Екатерина п. Станимирова е сред най-големите спомоществователи. Дарява 500 златни лева, от които всяка година се купували учебници на бедни ученици.
След разгрома на Априлското въстание семейство Станимирови дарява пари за сираците от Ново село.
____
„Успение Богородично“ с оградата (Държавен архив - Габрово). Разрушаването й е не само посегателство на църковен имот, но и на културно-историческа ценност. Сътвореното от Иван Димитров Бурджев - невероятен майстор, виден общественик и Почетен гражданин на Плевен, се цени като изключителна рядкост днес.
____
Паметникът на иконом Стефан Станимиров в двора на „Успение Богородично“. Ниско долу, вдясно, има издълбан надпис, който показва, че паметникът е изработен в откритата през 1897 година в Русе „Първа българска работилница за изработване на скулптурни украси за здания и за бюсти“, собственост на Атанас Слабов.
По спомените на д-р Вапцов, геранът носи това име, защото е пред къщата на Цанко Влайков.
Габър - Carpinus betulus