четвъртък, 27 август 2015 г.

Приписка от поп Стефан Станимиров и портрет на Станимир Станимиров в "155 години Габрово град - илюстрована хроника"


По случай 155-та годишнина от обявяването на Габрово за град (4 май 1860) община Габрово финансира луксозно илюстровано издание, събрало забележителни фотографии на лица, сгради и събития от историята на града. Всяка страница представя една от 155-те години на Габрово като град. Издател е Регионален исторически музей - Габрово с партньорството на Регионална библиотека "Априлов - Палаузов", Държавен архив - Габрово и АЕК - Етър. Съставители на сборника са Росен Йосифов, Добромир Търновски, Иван Постомпиров, Катя Гечева, Савина Цонева и Красимира Чолакова.



На стр. 22 е отразена 1873г. с основно събитие - откриването на Габровското училище. Поместена е приписка от иконом Стефан Станимиров за тържествения водосвет на новата сграда, извършен на 26 август 1873г., ден преди училището да приеме първите си ученици.



По една приятна случайност, получихме като подарък изданието на същата дата, от която е приписката - 26 август, само че 142 години по-късно.



На стр.  44 е отразена годината 1894. Поместена е портретна фотография на Станимир Станимиров с декорации. През въпросната година той става ректор на Цариградската духовна семинария.

сряда, 12 август 2015 г.

Фонд "Стефан Станимиров" в Енциклопедия "Дарителството"




Енциклопедия на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."е луксозно тритомно издание на "Български дарителски форум". Книгата разказва за над 1200 личности от българската история след Освобождението до 1951г., които са имали щедростта да променят обществото около себе си, като даряват средства в обществена полза.
В близо 1000 страници историята на дарителството в България до 1951 г., когато с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата и през периода на социализма тази традиция е брутално прекъсната.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна държава.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот. .




В т.II на стр 296 има статия и за Фонд "Стефан Станимиров", основан от Станимир Станимиров в памет на рано починалия му син, д-р по международно право, защитил докторат в Гренобъл, но починал скоро след това. . Фондът е основан през 1929г. по случай 50 -годишнината от Първа софийска мъжка гимназия, която Стефа е завършил, а фондооснователя е най-дългогодишният и директор. Капиталът на фонда е 5000 лв., като всяка година от лихвите му се присъжда стипендия на избран от учителския съвет беден, но талантлив ученик от класическия отдел.

Като дарител Станимир Станимиров е споменат и в изложбата "Благодетели и дарителство в България - между идеала и реалността", осъществена от Български дарителски форум, Американска фондация в България, БАН и НБКМ. Изложбата беше експонирана в Министерството на културата през януари 2014г. 

Иван Станимиров има шанса да бъде ученик на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев




Иван Станимиров има шанса, както и няколко още випуска,  да е ученик и на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев

И още: да е с поета Христо Банковски в гимназията на Априлов, да си купи барабани Trowa и... да сбъдне ученическата си любов


Бояна ПЕНЧЕВА, в-к "Сто вести" - Габрово, 11.02.2014г.

Това е четвъртата поред среща в рубриката „Живата музика”. Първоначалната идея беше свързана със зараждането на забавния жанр и темпераментната вълна от оркестри, изпълнители и певици през 60-те години на миналия век. Процес в градската култура, провокиран и от появата на Бюро „Естрада” с нейните взискателни комисии в София, Русе, В. Търново. Доказани професионалисти периодично изпитват любители музиканти и след положен изпит им присъждат „категория“ - инструменталист, диригент, солист. Получената категория дава право да свириш в оркестър, да водиш състав и да получават заплата като професионалист.
Досегашните срещи - с кларинетиста Обрешко Обрешков, с диригента Стефан Пулев (задочно чрез дъщеря му), с барабаниста Станчо Кукудов, разговорите с техни колеги и понатрупаната информация за 50-те и 60-те години подсказват и други интересни процеси в музикалния живот на Габрово. Свиренето „на живо” по забави, танцови площадки и ресторанти е било само част от музикалните изяви. Всички или почти всички инструменталисти са „допълвали” дейността си с участие в читалищни, заводски, градски и всякакви видове формати, включително оперети.
Най-очевидният и логичен факт е, че нищо не се е появило на гола поляна. Тези момчета от 60-те са хванали тромпет, саксофон, цигулка, палки ... още в прогимназията, гимназията или техническото училище...
Затова е коректно да кажем, че Бюро „Естрада” (по-късно и „Културен отдих”) наистина са дали ценз и хляб на десетки музиканти, но преди това някой ги е учил да свирят. Някой като двамата велики учители по музика в Габрово - Величко Мянков и Петър Чаракчиев. С всяка среща в „Живата музика“ все по-често се говори за ролята на тези две имена. Както за ролята на техните колеги от средата на миналото столетие, за музикалните традиции в българското училище и за обичаните, но несъществуващи днес часове по пеене, хор, струнен и духов оркестър.
В едно изследване за Петър Чаракчиев доц. Людмила Велчева казва, че той е имал шанс да преподава музика в Априловската гимназия. Но както показва времето, това е било шанс и за Габрово...
Затова спомените на Тодорка Станимирова ни връщат най-напред в училище...
Със съпругата на барабаниста Иван Станимиров се срещаме точно 58 години след тяхната сватба. По една случайност на същия ден - 22 януари. И макар че това е дванайстата поред тъжна годишнина след загубата на Иван, разговорът за музика потръгва. Защото тя е нещото, което ги свързва още от прогимназията.
Първа прогимназия - в диагонала между църквите „Св. Троица” и „Св. Богородица”, вече я няма. Има сграда на бившето училище „Радион Умников” - с различни стопани и изпочупени прозорци. Използва се активно по време на избори като секция за гласуване. Иначе по празници дворът й се оглася от градския духов оркестър.
Преди 6-7 десетилетия музиката   била всекидневие в Умниковото школо. Освен голям училищен оркестър от момчета, учителят по музика Величко Мянков водел и училищен хор. Иван Станимиров свирел на барабани и тъпан в оркестъра, а Тодорка (Табакова по баща) пеела в хора.
* * *
Величко Мянков е известен композитор и музикален педагог, роден на 15 април 1897 г. в Габрово. Като ученик в Априловската гимназия прави първата детска музикална китка „Веселинка“ - първият детски състав след Освобождението. На 31 години работи в Дряновското класно училище, създава училищен хор и подготвя оперетни постановки. Умира на 17 юни 1967 г.
Петър Чаракчиев (12.05.1908-1981) е емблема на музикално Габрово. Диригент, композитор, учител в Априловската гимназия в продължение на 36 години.
* * *
„Нямаше училище без оркестър – връща се към началото на 50-те г-жа Станимирова. - Виждаше се особено по време на манифестации. Училищата минаваха отделно, на блокове, и пред всяко от тях вървеше оркестърът. Величко Мянков беше не само учител, той работеше в оркестъра с момчетата, с нас в хора, организираше ни по празници. Имаше авторитет, но понякога ние го дразнехме с детските си шеги. Има една популярна за онова време песничка „Мърльо, мърльо, писанче, писанче...”, която момичетата от хора пеехме в междучасия. Мянков истински се ядосваше на тези изпълнения, закани се и ни намали оценките с по 1 единица.
С Иван от деца сме заедно. Продължихме приятелството си и после, когато бяхме в Икономическия техникум. Спомням си, че всяка неделя следобед, от 14 до 16 часа, имаше забава в Механото. Танцувахме в един голям салон, намазан с подово масло... Много момичета по-късно се омъжиха за момчетата, с които танцуваха. В оркестрите свиреха наши съученици. Разбира се, имаше забави на много места в Габрово, но ние ходехме в Механотехникума. Това ни бяха срещите - на забава и на Стъргалото. Искаш ли да видиш някого, излизаш на Стъргалото – така наричахме централната улица „Радецка”.
Няколко думи за Икономическия техникум, който сега е в Дряново. Техникумът се откри в Габрово, но нямаше собствена сграда. Ползваше стаи в училище „Васил Левски”, Априловската гимназия и накрая – в „Цанко Дюстабанов”. Управниците не се разбраха за сградата и стана така, че Дряново взе техникума.
От самото начало имаше огромен наплив от желаещи да учат в Икономическия. С Иван също се записахме. Мина известно време и един ден директорът извика поименно група ученици - на двора пред цялото училище. Извикаха и Иван Станимиров. Под претекст, че няма места, ги махнаха, направо ги изгониха от Икономическия. Тогава Ваньо отиде в Априловската гимназия. Негласно, но се знаеше, че са отстранени като „деца на фашисти”, за каквито тогава нарочваха всички, които не са комунисти.
Таткото на Иван и мой бъдещ свекър - Рачо Станимиров, е от Станимировия род, една от най-старите фамилии в Габрово и в Плевен. Завършил е Търговска гимназия, работил във фабриката на своите роднини Братя Хаджистойчеви, после - като счетоводител на Индустриалния съюз, организацията на габровските фабриканти. През 30-те години се жени за Иванка Манева – Станимирова. Свекърва ми беше една от първите дипломирани акушерки в Габрово. Спомням си, че винаги я канеха на тържества за Бабинден. Родилен дом е нямало, ходела е да изражда по къщите. По-късно за Родилно са ползвали Амбулаторията (Дечковата къща). В по-ново време работеше и като медицинска сестра на известния габровски хирург д-р Кръстев.
В рода много се държи на традициите. С Ваньо сме се венчали  вкъщи -  в дома на кръстника Андрей Попиванов. Там дойде попът. Такива времена бяха, не можеше да се ходи в църква. Синът ни Красимир (1960 г.) и внучката Ивета (1984 г.) също са кръстени вкъщи. Чак следващите внуци и правнуци - Силвия, Тони, Петко  и Виктория, са кръщавани в храм...
И така, Иван започна в гимназията с випуска на габровския поет Христо Банковски – двамата са родени в средата на август 1937 г. Аз пък съм съученичка на Банковски от прогимназията, в един клас бяхме. Христо беше много умно момче, по всички предмети беше много добър, но по пеене и физическо възпитание - не, никак не му вървеше. По-късно научихме, че с него се е случила трагедия. (Б. а. Поетът умира на 22.05.1976 г. във Варна при неизяснени обстоятелства.)
В гимназията Иван продължи да свири в Духовия оркестър на Петър Чаракчиев. Този оркестър, на Априловската гимназия, беше много ангажиран – участваше във всички градски празници, освен в училищните. 
 В събота и в неделя Ваньо ходеше по ученически и работнически забави. На едно колело успяваше да събере тъпан, барабан, чинели... Дори до „Неспокойна младост” караше инструментите с това колело.
Оженихме се преди да замине войник –  Ваньо служеше като командир на танк в Сливенската танкова бригада. Още не се беше заклел и се върна в Габрово да си вземе барабаните. Така изкара казармата –  с барабаните. За да не чувствам липсата му, свекърва ми - много интелигентна и добра жена, ме водеше на концерт, кино, театър, ходехме при Ваньо в Сливен.
Когато се върна от казармата, събрахме пари, взехме и назаем и Иван  купи комплект немски барабани Trowa – сребристи, чудесни инструменти, първите в Габрово. Ходи за тях до София. Бяхме млади, Иван работеше на две места и вечер свиреше с оркестрите в ресторантите „Москва”, „Корея”, „Глинени гърнета”.
Аз не се разделих с пеенето. Когато започнах работа, продължих да пея в хора на „Булгарплод”. Там бях 35 години и се пенсионирах като главен счетоводител. Имахме доста силни участия в прегледите на художествената самодейност. Не само на градско ниво, представяхме се добре и на национално. Иван също пееше в хора на „Териториално снабдяване“, докато работеше там.
Сестра ми Николина Табакова (тя запази бащиното си име), както Иван, взе категория в Бюро „Естрада” и започна кариера на певица. Имаше концерти в България и зад граница. Помня също как сестра ми - 9 години по-малка, превеждаше текстовете на италианските песни на български. Не можеше да се изпълняват западни песни, трябваше да са преведени на български. Синът на Нина - Богомил, от малък се занимаваше с музика. Завърши Музикалното училище в Пловдив, валдхорна. После учи Политология и Стопанско управление в Софийския университет, сега е председател на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Тодорка се надява, че любовта към музиката ще се появи в някои от нейните внуци и правнуци. Живот и здраве, времето ще покаже...
(Снимките са от семейния архив на Станимирови)

Подписи под снимките

Семейство Тодорка и Иван Станимирови, 1956 година

Габрово, 1 май 1951 г. Училищната музика при Първа прогимназия с диригент Величко Мянков. Иван Станимиров е в средата, държи бухалката на тъпана в ръка ниско долу

Сестрата на Тодорка - певицата Нина Табакова, живее в Пазарджик

Габрово, ресторант „Москва” (срещу Театъра), 1960 г. Оркестър на Бюро „Естрада“: Слава Моллова - пиано, диригентът Димитър Бързаков - цигулка, Стефан Пулев - кларинет, Обрешко Обрешков - кларинет, Симеон Димитров - тромпет, Иван Станимиров - ударни

Хорът на „Териториално снабдяване“ - Габрово. Иван Станимиров е горе, най-вдясно на снимката, последния ред

понеделник, 10 август 2015 г.

Снимки от архива на Станимирови в изложба" Тайните на виното"



На 13 февруари 2012г. в Националния етнографски музей при БАН (сградата на бившия царски дворец) беше открита изложба "Тайните на виното", посветена на традициите на винопроизводството и лозарството в България. В експозицията намериха място и две фотографии от семейния архив на Станимирови.





Семейството на търговеца Антон Петков на лозето им в Плевен (началото на 20-те години)



Станимир п.Рачев Станимиров със семейството и ратаите си на лозето си в Плевен, Трифон Зарезан, 30-те години.



Организаторите на изложбата от Етнографския институт с музей към БАН отбелязаха приноса на Станимирови за експозицията.