Стара история на рода Станимирови XV - XVII век

Обобщавайки документални, археологически и библиографски данни от последните няколко десетилетия можем убедено да кажем, че Габрово съществува поне от XI век. В рамките на различни държавни формирования – Византия, Втората българска държава, а след това и в Османската империя, габровското население изпълнява специфична военна функция - охрана на планинския проход (Шипка). В замяна на тази важна дейност селището се ползва от специален статут, който се изразява в данъчни облекчения и известно самоуправление. Нерядко планинците се обръщат срещу техния официален сюзерен и участват в бунтове и феодални междуособици. Византия има практиката да възлага защитата на граничните и планински крепости на военизирани отряди от местно население, срещу което те придобиват феодално право над определени поземлени участъци. В различни части на империята и в зависимост от мащаба на дейността си тази военна йерархия носи различни имена – акрити, стратиоти, трапезити, цакони. През XII век за защита срещу нападащите от север хазари и кумани Византия изгражда система от крепости по старопланиснките проходи. Около Габрово са известни останките на осем такива укрепления, за които е установено, че са водили активен живот през XII – XIV век.

(крепостта "Градище" край Габрово)

След въстанието на Асен и Петър (които по последни археологически данни вероятно също са трапезити) военното население на планинските крепости стават основен боен ресурс на възстановената българска държава като пази тила на столицата Търново от византийско нападение от Юг. Тъй като българската държавно-феодална структура следва византийския модел, можем да предположим, че в Търновското царство трапезитите/цакони от габровските крепости ползват същия статут, данъчни облекчения и поземлени права, каквито са ползвали и в рамките на византийската тема Паристрион. Археологическите данни показват, че по време на османското нашествие крепостите около Габрово оказват упорита военна съпротива, в следствие на което са разрушени и разорени и престават да съществуват. Веднъж преминали през прохода, завоевателите са изправени пред дилемата да отделят ценни военни сили за охрана на несигурния, но стратегически ключов проход, или да гарантират тила на напредващата на север осмнанска армия, като спечелят лоялността на местното население. Избират втория вариант. На габровските жители е признат спациалния статут на дервентджии (от дербент – проход), освободени са от плащане на данъци, дадено им е право на самоуправление и са зачетени и запазени военните им функции. На мястото на каменните укрепления са изградени дървени стражеви кули – беклемета, на които габровци организирани в караули дежурят и охраняват прохода под командването на местния тимариот - спахия, а по-късно на агата на хаса - единствения мюсулманин във военната структура. Тогава започва преселението на населението от селищата около бившите крепости към територията на днешния град Габрово.

*

Два исторически извора са особено ценни, доколкото дават сигурни и подробни сведения, че родът Станимирови е съществувал през XV – XVI век и нещо повече - позволяват да се състави родословно дърво.

*

Става въпрос за два поименни списъка на цялото население на Габрово от 1515 и 1544г., в които е описан дервентжийския статут на селището и задълженията на жителите му. Има и друг, по-късен поименен списък от около 1690, който представлява данъчен регистър без да споменава за дервентджийски привилегии. Документите се намират в турския държавен архив, копия от тях са предоставени на НБКМ, преведени са от ст.н.с. Румен Ковачев, а екзмпляр от превода е предаден в Регионален исторически музей – Габрово.

* * *
Муфассал (подробен) регистър на жителите мъже на гр. Габрово съставен през 1515 (1) по времето на Султан Селим I "Страшния" (1512-1520)

"Хасове на Негово височество Пири Мехмед Паша (2)...
Село Габрова, спадащо към Търнови. Проход е. Жителите му пазят определена част от пътя от Акче Казанлък към Никобли и Търнови. По тази причина преди са им били опростени и са освободени от данъците авариз-и дивание и текялиф-и султание. Така казват и имат в ръце свещенна заповед...

...

Продо стар

Стано, син на Продо

Драгошин, син на Продо

Братой, син на Продо, неженен

Стоян, син на Продо, неженен
...

Георги, син на Стоян

Драгоя, син на Георги

Иван, син на Георги, неженен

Станимир, син на Георги, неженен
..."

Муфассал регистър на жителите – задомени и неженени младежи на с. Габрово, както и данъчните постъпления на селцето, съставен през 1544г (3) по времето на Султан Сюлейман I "Великолепния" (1520-1566).

"Село Габрова. Споменатото село на дербенд, по причина, че е на стария път от Акча Казанлък към Никболи и Търнови. Пазят прохода и по тази причина казват, че от старо време били освободени от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. За това имат на ръка свещенна заповед. По обичая за дербенд пазят прохода на четири места. Всеки караул е поддържан от 30 домакинства. Дербенджии са общо 120 домакинства и издължават данък испенч в размер от по 25 акчета... Онези домакинства, които са повече от 120, не са дербенджии, дават изцяло аваризите и испенч, както и всички останали данъци. На основа на императорската заповед това и се записа в новия регистър.
...

Станимир, син на …[?]джи

...

Вельо, син на Драгоя

Драгошин, син на Драгоя

...

Продан, син на Драгошин

Бельо, син на Драгошин

Стайо, син на Драгошин

Петри, син на Драгошин

...

Стойо, син на Станимир

...

Иван, син на Ста[ни]мир, неженен

Крайо, син на Ста[ни]мир, неженен

...

Станимир, [син на] Стоян, неженен

…

Станимир, син на Бельо, неженен

...

Станимир, син на Продан, неженен

... "

Двата документа притежават няколко важни предимства, които позволяват много точно определяне на някои родствени връзки. Подходът при анализа на данните се подчинява на няколко правила:

1. И двата документа представляват списък на цялото активно мъжко население на Габрово -няма лица, които да не са обхванати. Можем да предположим, че имената, които фигурират само веднъж са уникални за Габрово в дадения момент, Тези уникални имена, както и редките (които се срещат по два-три пъти) служат за маркер при определяне на родствени връзки.

2. Населението към онзи момент е сравнително малко – 194 души в първия и 603 във втория списък. Относително малкия брой възможни комбинации дава висока степен на вероятност на описаните родствени връзки.

3. Лицата в списъците са изредени по фамилии – баща и синовете му, което позволява да локализираме цели родови гнезда и да проследим традицията синовете да се кръщават на дядо, чичо (по-възрастен бащин брат) или по-рядко на пра-чичо (дядов брат). При първия списък (население от 194 мъже към 1515г.) съвсем ясно се очертават няколко основни родови гнезда, които дават началото на много от по-късните габровски родове (разбира се тук трябва да отчетем и миграцията към Габрово в следващите векове) Родовете са изредени последователно по къщи – следователно по съседство, което допълнително улеснява анализа Във втория списък неженените мъже са изредени накрая.

4. Двата списъка са правени през интервал от 30 години, което позволява едно и също лице да фигурира и в двата – веднъж като млад (неженен) и веднъж като глава на семейство или баща на глава на семейство. Това припокриване е безценна проверка за достоверност и позволява редица логични връзки и допускания.

5. Това дали дадено име се среща като бащино, като лично на глава на семейство или лично на неженен, позволява да определим възрастовите разлики между лицата и оттам възможните родства между тях.

6. За да бъдем сигурни в коректността на резултатите, взимаме предвид само уникалните и редки имена, като търсим двойно (лично и бащино) повторение на уникално име от втория списък с име измежду безспорно установените в първия списък.

Така описаният подход е дори по-консервативен от приложения в известния труд: „Българската народност през XVI век – демографско изследване”(4) – може би най-мащабното изследване с подобна тематика.

*

Изводи:
В списъка от 1515г. името Станимир се среща само веднъж. От поредността на имената съвсем ясно се открояват две родови гнезда, които намират продължение в следващия списък – фамилията на стария Продан и синовете му и тази на Георги Стоянов и синовете му, сред които е споменатият Станимир, неженен към тази година.
Вторият списък, от 1544г и разпознаваемите родови гнезда в него ни дават ясни доказателства за родствените връзки на Продановци и Георгевци – преплитането на имената Драгой и Драгошин, и най-вече имената на драгошиновите синове. В списъка името Станимир се среща 6 пъти. Важен факт е, че всеки от 6-те Станимир намира своето логично място във вече изградената схема от родови гнезда - няма Станимир, който да не се подрежда като син на някой от вече подредените два родови клона. Следователно всичките срещания на името Станимир са част от един род и няма друго родово гнездо, което би могло да предизвика объркване в анализа. Така наредената схема се потвърждава и от възрастовия анализ. Разбира се, в списъка от 1544 има още лица, които по бащино име биха могли да се впишат в родословието. С оглед на максималната вярност на резултатите сме включили само онези от тях, които носят две имена от вече установения именен списък, поне едно от които да е рядко или уникални, и то само ако възрастовия анализ прави възможна съответната връзка. Игнорирани са лицата с по две масови имена, които не могат да служат за надежден белег (например Стоян син на Иван, Петър син на Стоян.. )

Описаният подход при конструиране на най-ранното родословие на Станимирови гарантира, че имената в схемата наистина принадлежат към рода. Възможната грешка е ограничена до точната степен на родство (някъде двама души да са братя вместо братовчеди).

В списъка от 1515г. главите на двата родови клона са описани като Георги, син на Стоян и Продо - стар. Близостта им в списъка показва пространствена близост на домовете им. Българската родова традиция е родителите да живеят при най-малкия син, който наследява дома. Големите синове се отделят в нови къщи. Очевидно Стоян, бащата на Георги вече не е жив. Продо пък е стар – т.е. минал е възрастта за носене на дервентждийска служба. Най-вероятно е Продо да е по-голям брат на Георги и син на Стоян. Разбира се, възможно е да са братовчеди, но кръстосаното срещане на имена между двата клона в следващото поколение показва голяма близост, освен това Продо има син Стоян, така че все пак по-правдоподобно е Продо и Георги да са братя, синове на Стоян.

*
При третия поименен списък, данъчният регистър на габровското население от последното десетилетие на XVII век анализът не е толкова лесен. В списъка не фигурира името Станимир, нито като лично, нито като бащино име. Списъкът представлява моментна снимка, изолирана от други хронологично близки източници, които биха послужили за контрола (каквато роля играят един за друг двата разгледани списъка) Можем да допуснем, че в конкретната година на изготвяне на документа в Габрово не е имало глава на домакинство на име Станимир, но името е носено от малолетни синове, които все още не са данъкоплатци и не фигурират в списъка. В този регистър никъде не се споменава привилегирована категория население. Като имаме предвид дервентджийския статут на рода, възможно е също така дервентджиите да не фигурират в „масовия” списък на данъкоплатците, а да се водят в отделен списък, който да не е достигнал до нас. След като фамилното име като най-важен маркер отсъства от списъка, не ни остава нищо друго освен да търсим вероятно родство по някое от другите, вече установени имена. Хронологичният анализ показва, че между последното поколение от списъка от 1544г (тогава неженени младежи) и най-възрастните данъкоплатци от 1690г. (старейшини на семейства с женени синове) има „бяло поле” от 2 поколения, за които нямаме данни. Две поколения обаче не са достатъчни за да се загуби приемствеността в имената. Затова въпреки липсата на името „Станимир”, можем да намерил лица, които с голяма вероятност са потомци на някой от клоновете на рода от XVI век. Ето какво показва анализът на списъка от 1690г.:

"...
Богати:

Бельо, син на Стоян

...

Средно богати:

Продан син на Вельо

...

Стоян, син на Братой

...

Продан, син на Петри

...

Бедни (аргати):

Продан, син на Стано

...

Петре, син на Стано

Никола, син на Стано

...

Стано, син на Петри
...

Вельо, син на Продан

..."

Ключовото за родовата схема от XVI век име Продан се среща само четири пъти в списъка от близо 900 двойни имена, което го превръща в надежден маркер. Имаме късмет, че и четирите пъти то е в комбинация с име, което също принадлежи към вече доказаните. Този факт ни дава основание да завим, че с много голяма вероятност имаме родство. Редките за старите списъци имена Бельо и Братой в този списък се срещат само по веднъж, и то в комбинация с други вече описани имена, като при това се повтарят комбинации с близко родство от стария списък (Стоян син на Братой и Бельо син на Стоян). За разлика от предишните регистри, в този данъкоплатците не са подредени по родове, само по изключение двама братята са изредени един след друг. Населението е сортирано в три категории в зависимост от имущественото състояние, което понякога би могло да служи като косвен белег за определяне на възрастта (логично е бащата да е по-богат от неженения си син, а мъжът в активна възраст да е по-заможен от възрастния си баща, който не е стопански активен). На базата на анализ на редките и уникални имена от списъка от 1690г., повтарящи имена от предишните списъци, бихме могли с много висока степен на вероятност да определим няколко лица, които принадлежат към рода Станимирови. Данните обаче са недостатъчни за сигурно определяне на точните връзки между тях – представената схема е моделирана по логика, представеният модел е само един от възможните, наистина най-вероятния, но все пак хипотетичен.
Поради липсата на информация за две последователни поколения, стоящи между списъците от XVI и този от XVII век, няма как да установим с точност кой клон от ранните списъци продължават лицата от по-късния списък.

*
Последната задача по конструиране на старото родословие на Станимирови е обратна – хронологичен анализ от по-ново към по-старо време. Най-старият документиран представител на рода съхранен в родовата памет е книжовникът Петко Станимер, роден около 1730г. , автор на ръкописния „Станимиров писмовник” от 1783г. Неговия баща Станимер е роден в последните години на XVII век. Следователно в списъка от 1690г. следва да фигурира дядото на книжовника, съгласно традицията носещ същото име - Петко. Като прегледаме комбинациите в които се среща името Петко в трите списъка, бихме могли да отсеем онези няколо Петко - вци, които по второ име и възраст пасват на вече изградената схема.

*

Най-ценният резултат от настоящото изследване е безспорното установяване на значителна част от родословие на рода през XVI- ти век и доказателството за уникалността на фамилията Станимирови в рамките на Габрово. Хронологичният анализ показва, че първия известен представител на рода – Стоян (бащата на Продо и Георги), следва да е роден през 30-те години на XV-ти век – т.е. преди превратни исторически събития като падането на Константинопол и откриването на Америка! Този факт превръща габровския род Станимирови в един от най-старите български родове с документално проследено родословие. Дори по стандартите на традиционната и меродавна западноевропейска генеалогия "родословие от XV- ти век" звучи респектиращо – с такова могат да се похвалят много малко фамилии от стара Европа.

Подробно за историята на Габрово като селище със специален военен статут във връзка с охраната на прохода XII-XIX век ТУК>>

_________
(1) Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-197-В.

(2)Велик везир 1518-1523г.

(3) ББА – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-198-В.
(4) Българската народност през XVII век – демографско изследване. Елена Грозданова. 1989.

Ръкописи и родовo преданиe - Станимирови от края на XVII до началото на XIX век.

"Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат"
(Вехт Завет, Книга"Вторoзаконие" 32:7)
Първите писмени сведения за Габрово са османски регистри от 1470г., където селището фигурира като тимар на спахията Юнус. През последните десетилетия бяха описани и преведени нови данни от османски данъчни регистри. Те разкриват важна информация както за населението на Габрово през XV - XVII в., така и подробното родословие на Станимирови и още няколко стари габровски рода, които могат да бъдат идентифицирани по сравнителноредките или уникални имена (Мустакови, Шерилови, Драголови-Влайкови и др.) Според археолозите градът е заселен от местността Топлика към Влайков геран по днешната ул. Опълченска. Там се е оформила първата улица - ковашката. В последствие успоредно на нея са се образували и други улици и селището се е разрастнало.



Станимировият писмовник - ръкопис на Петко Станимер от 1783г.

В Народната библиотека Св.Св. Кирил и Методий се намира един ръкопис от XVIII в. т.н. Станимиров писмовник. Написан е от през 1783г. Ръкописът е дарен на библиотеката през 1935г. от Станимир п.Стефанов Станимиров, който казва, че го има от дядо си. Заведен е във фонда на Славянските ръкописи под номер 1281 и е описан от Маньо Стоянов и Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека т.IV, София 1971, с.99. Аз научих за него от книгата История на Габрово (проф. Стр.Димитров и колектив, изд ОФ Сф 1980). Ето какво пише там:
Особено красноречив паметник за развитието на светската просвета в Габрово през втората половина на XVIII в. е Станимировият писмовник, съставен през 1783г. В него са дадени образци на писма до духовни лица от различни рангове - до патриарха, до митрополит, до епископ, архимандрит и т.н. Наред с тях са поместени примерни писма до родственици - до баща, майка, брат, сестра и съпруга. Но най-важно значение в случая имат съставените образци на писма до майстор, до търговец, до съдружник, към които са прибавени и образци за съставяне на полица, на запис и на завещание... Обстоятелството, че Стани Станимиров съставил този писмовник през 1783г. сочи, че към това време търговските операции на Габровци имали вече размах, който правел наложително създаването на подобно ръководство по търговска кореспонденция...Тези писмовници свидетелствуват, че в търговията се впускали грамотни хора, които умеят да напишат полица и запис, които не пренасят пари, а използуват съвременните им средства за прехвърляне на пари, без да ги излагат на риск по несигурните пътища на Османската империя.
Станимировият писмовник е най-новото откритие в родовото проучване. Затова и главата за него е писана след всички останали, макар и поставена първа в родовата история. Затова е възможно някъде в текста да се срещне несъответствие, остатък от старата версия на настоящия текст, отпреди изнамирането на писмовника. Във всеки такъв случа, данните от писмовника следва да имат предимство пред останалите.
През 2007г., веднага след като открих текста на Стр. Димитров посетих Народната библиотека и изисках ръкописа. Той представлява книжка с размер на малка тетрадка, с черни кожени корици. В анотацията към ръкописа е указано, че е писан от Стани Станимиров, на базата на надпис на задната корица "Да са знаи този епистурар на стане станимеръ (съвсем ясно се вижда, че е поправено на станимер-овъ) и който го пофани този епистурар и който го открадни този епистурар да му исахни раката.." За науката може би не е особено важно, дали точно Стани Станимер или някой негов роднина е писал сборника. Но за родовата история това е едно от най-съществените неща.
Затова започваме проучването от преглед на имената имената, споменати в писмовника:
Споменаването на Стане Станимеръ на задната корицата и Стане Станимеръ на предната е факт, но с просто око се вижда, че почеркът на тези автографи е много по-необработен от изящния, почти калиграфски почерк на текста в писмовника. Над Стани Станимер е написано поп Стефан Станимеръ. На същата предна корица има различни откъслечни надписи, сред които Бачо Иван рохре ; Бачо Цоню нашатъ , Енчо Шанговъ, Генчо Байчето, На няколко пъти фигурира монограмно изписана буквата Б , следвана от I (йота), единият път с надпис еиоте след нея. Най-долу на задната корица има недобре запазен надпис Велика Станимерова Петкува -та или -Стан
На външната страна на предната корица, върху кожата в средата (където би бил етикета на ученическа тетрадка) са написани 12 мъжки имена, трудно четими (единствено при силна светлина и под ъгъл) поради патината на времето и характера на надписа (мастило върху черна кожа). Имената са написани с малка буква, изредени по в 6 реда както следва:
иоан (или пък кою?)
цоню костадинъ
миху рачю стоянъ
петку маринъ костадинъ
колю маринъ
петку стоянъ
В имената се повтарят споменатите отвътре на корицата Цоню, Иван (ако е Йоан, а не Кою), Петку. Около имената няма никакви други надписи, сметки или думи. Очевидно са изредени имена на близки хора, но не може да се каже дали става въпрос за родословие, тъй като липсва ключовото - фамилното име Станимер. От друга страна имената Стоян, Петко, Костадин и Марин се повтарят, което изключва възможността да са изредени братя. Въпреки, че фамилното име не винаги фигурира и като лично (например родът Мустакови и Бурмови), в случая със Станимирови не е такъв - името Станимир фигурира по веднъж във всяко поколение.
Най-важният за нас надпис е на стр. 15 (18) от ръкописа: в долния край под черта, но в границите на начертаната рамка на страницата, със същия почерк и мастило пише петко станимеръ , а в полето под рамката още веднъж пише петко . Повечето писма в ръкописа са подписани от Габрово.
Този материал внесе много яснота и отговори на много въпроси, най-вече що се отнася до неподкрепената с факти калоферска версия за началото на рода.
След анализ на данните, мисля, че убедено мога да направя следните изводи:
Началото на рода поставя Станимер, роден в последните години на XVII век. в Габрово. Той вероятно е бил занаятчия и търговец на ковашки стоки, бил е грамотен и добре поставен в обществото, защото името му фигурира като Фамилно име - прякор в следващите три поколения (пишат се Станимер, а не станимир-ов, каквато е по-честата практика при именуване с бащино име).
Неговят син Петко Станимер, роден вероятно в третото дестилетие на XVIII век в Габрово трябва да е бил доста активен търговец, който пътувал извън пределите на Османската империя, където натрупал опит, самочувствие, познания и рядка за времето си грамотност. Доста вероятно е да е бил и духовно лице.
*

Съществуват исторически данни, според които след падането на българската столица, духовниците на Търновската книжовна школа, се разпръсват из метоси и манастири в областта, където съхраняват писмената традиция и книжовните практики. Затова не е очудващо, че в Габрово на толкова ранен за българското Възраждане етап се творят ръкописи. През 1783г. Петко Станимер решил да се изяви и като граматик и написал Писмовника. Трябва да отбележим, че това се случва двадесет години след Паисиевата история и повече от 40 години преди Рибния буквар на д-р Петър Берон. (От същата година датират Кованлъшкия препис на Паисиевата история от поп Стоян и еленския препис от Дойно Граматик. )

Писмовникът заедно с написаната 9 години по-късно "История во кратце о болгарском народе словенском" на иеросхимонах Спиридон Габровец представляват най-старите известни габровски ръкописи на славянски език.
Жената на Петко Станимер се е казвала Велика, за което свидетелства надписа на задната корица на писмовника (затова сина им Станимер, кръщава първата си дъщеря Велика, на майка си.)
Писмовникът се е предавал от баща на син и всяко поколение е оставило своя белег върху него. Това е причината сина на Петко - Стани Станимиров да напише записката, указваща, че книжката е негова собственост. Същият е оставил и търговски записки за отношенията с братята си (почеркът е същия). По-късно на същата корица, своето име оставя и поп Стефан Станимиров, а неговият син Станимир Ст. Станимиров написва, че дарява книжката на НБКМ.

Станимировият писмовник се споменава във всички описи на славянски ръкописи. Така например в книгата "Писмата в културата на българското Възраждане" от Румяна Дамянова (1995) при коментара за писмовниците като чест жанр на късните славянски ръкописи се казва:

"Запазените ръкописни писмовници съдържат в образците конкретни адресати - исторически лица, имена на градове, а също дата, която е действителна и дава основание да се определи по нея общата датировка на писмовника. Тук прозира не само стремежът към достоверност у съставителя, който трябва да убеди читателя в практическата приложимост на образците, в тяхната автентичност и така да предаде делови характер на сборника. Този фактразкрива изграждащата се култура на общуване. Не на последно място това е израз на започналия процес на изграждане на респект към културния факт, към документа, който на даден етап на общественото развитие съхранява определено равнище на социални контакти. Например в "Станимиров писмовник" от 1783 са посочени като адресати Цариградския патриарх Гавраил, Митрополит Калиник и др. и са фиксирани редица селищни имена: Габрово, Търново, Русчук и пр.

Едно любопитно споменаване на ръкописа е вплитането му в романизиран сюжет. В излязлата през 1993г. книга на Христо Буковски "Храначът на магаретата", която представлява романизирана биография на Св. Онуфрий Габровски "Житие и страдание на Св. Онуфрий Габровски и тайнството около смъртта му". При описание на детството на светеца и неговото семейство:

".. Дечо, баща му, беше човек хрисим, защото и да имаше яд си го изкарваше на желязото. В мътните години на кърджалийството Габрово държеше страната на видинския отцепник Осман Пазвантоглу, а поминъкът на оръжейниците беше от най-доходните, та към париците на тъст му се завъртяха и много протурени. При все, че не ги дрънкаше в кесията си, а ги пресяваше според обичая на съседите си в разни дупки из темелите на къщата, хората го тачеха като богат човек и уреден стопанин. През 1795 се намеси в копринарската търговия и макар Хр. Рачков вече да бе турил ръка на старите производители, успя да разплоди грошове в чувалите с пашкули. За четири години протъпка пътеки и пръсна свои прекупвачи попоречието на Росица и Негованка, докъм Бяла Черква и Мусина. Взе да се плаши от топла зима и късна пролет, а когато нито сън го хващаше, нито пък хляб му се услаждаше, не грабваше от полицата я павурчето със сливова или минея, ами измъкваше писмовника на Стани Станимиров. Листеше го припряно, къмто образците за кореспонденция с ортаци и длъжници, където страниците носеха следите от будуване, тревоги и усилна работа с мастилото, а изразът на спеченото му лице се менеше между неувереност и дързост; между благост и злост, между сговорчивост и неостъпчивост. Рехавите му широки вежди се чумереха или пък трепкаха извити като мостове към съглашателство, под които с тревожна почуда ту премигваха, ту тягостно окаменяваха две сиво синкави очи със странно големи зеници..."

Станимер чаркчи и първият гайтанджийски чарк
Синът на Петко и Велика Стани (Станьо), се е родил в Калофер около 1780г. Така е според родовата история описана от Марко Родев. Дали Петко е имал кантора там, или пък се е оженил в подбалканския градец не е известно. Търговските пътувания на Стани били продължение на бащината му дейност и се простирали не само в границите на Османската империя, но и извън нея. По време на тридесетгодишните кърджалийски размирици от края на 18-ти век, българските земи били разорявани, а градовете и населението подложени на грабеж и унищожение. през 1796г. османска войска, недоволна от неуспеха си срещу кърждалийския водач Осман Пазвантоглу на на връщане от Видин разсипала Габрово, много от жителите на града го напуснали и забягнали в околните колиби. По-състоятелните търговци емигрирали във Влашко, Русия или Европа. Станьо се преселил в град Брашов в Трансилвания (територия на Австро-Унгарската империя).


Брашов е бил населен основно със саксонци и с българи. Български жители града има още от 15-ти век, но особено силна е вълната заселници от 18-ти век. Габровци са сред най-многобройните българи в Брашов - представлявали многочислена, компактна маса; И днес кварталът, където те са живели, носи името „Шкеи” (български). Там се намира известната църквата “Св.Никола”, осеяна със славянобългарски надписи (на снимката). Сред Българската колония в Брашов д-р Петър Берон написва “Рибния буквар”. Тук завършва немска гимназия и знаменития Васил Априлов – създателят на
новобългарското образование. В тази благодатна среда сред роднини и съграждани заживява и младият Станимир (Станьо). По това време, периода около Наполеоновите войни, Европа изпитвала остра нужда от платове и гайтани за войската, които били осигурявани, благодарение на едно революционно изобретение – задвижвания с вода гайтанджийски чарк, който позволявал много по-бързо и качествено машинно плетене на шнуровете – несравнимо с ръчното производство, което познавали гайтанджиите по българските земи.










Станьо нарисувал схемата на техническото съоръжение и изработил макети и четежи на отделните му части. В самия край на XVIII или в първите години на XIX век нашият предтеча се завърнал от Брашов, заселил се в бащиния си дом в Габово и в ковашката работилница започнал да произвежда непознатите по нашите земи чаркове. Къщата му се намира тъкмо там, където се кръстосват ковашката и сахатчийската улица – най-рано заселените улици, около които израства града.

Дотогава Габрово не са плели гайтани. Това се е правело в Калофер и Карлово. Затова, когато в началото на 19-ти век Станьо започва производство на чаркове той намира пазар за тях в подбалканските градчета. В Габрово започват да плетат гайтан едва през 30-те години на века.
След като новият занаят потръгнал, Станьо станал майстор - чаркчия. Тогава, добил ново самочувствие започнал да се подписва с пълното си име - Станимер чаркчи. В записка от Габрово от 1818г. има подпис „….чаркчи”. Имаме всички основания да смятаме, че този чаркчия чието име за съжаление не се чете, е нашият прадядо. Това предположение наскоро се потвърди от безспорен документален източник - поемата "Горски пътник" на Г.С. Раковски. В списъка със спомоществувателите е записан Стефанъ Станимер Чаркчийски - бъдещитя поп Стефан.
Станимер имал брат - Петър, търговец в Букурещ, а той - син Христо. Последният фигурира в тефтера на поп Стефан от 1858 като Христо чичов, с който орташки въртят дюкян, а в една от църковните книги на черквата Успение Богородично има записка за смъртта му от по-късно същата година „1858 октомврия Христо Станимиров намерися”[1]




Известните версии за появата на гайтанджийския чарк

Извън родовото предание на Станимирови в краеведската литература са описани и още няколко версии за появата на първия чарк. Всички те са доста неясни, противоречиви и преплитащи се. За пълнота ще представим и тях:

В книгата на д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово”[2] в забележката на стр. 283 е казано:
“… Според думите пък на габровеца Станимир Станимиров (син на поп Стефана Станимиров), бивш учител и директор в София, чаркът е бил пренесен в Габрово от неговия прадядо на име Станимир, който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в трансилванския град Брашов, откъдето го е донесъл: дребните части на чарка цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиада ..”
В личния екземпляр на книгата, принадлежал на Станимир Станимиров, който се намира в библиотеката в полето до този пасаж има приписка. Думата "прадядо" е задраскана частицата "пра". Станимиров е записал: Прадядо ми се е казвал Петко. Станимир е работел в собствения си дом на ул. Опълченска. През двора и градината се отивало в бояджийницата. [последното по повод твърдението на Цончев, че не се знае къде са били работилниците]


В същата книга , стр. 282. 283 и 285 е казано:
“…В края на XVIIIвек и началото на XIX в. Габрово е имало тесни търговски връзки с Трансилванския град Брашов… като любознателен, съвестен и предприемчив (някой си габровец ), каквито са били и каквито са габровците се запознава добре с неговата (чарка) направа, изработва модел и на обратен път за Габрово го пренася….кой е бил този, който пренесъл чарка не се знае положително…през 40-те години на XIX век в Габрово са правили чаркове някой си Станимир, Георги Бояджият…..”
Тук отново има приписка от Станимиров:
"Този Станимир е моят дядо. После той става и гайтанджия със собствени чаркове на Михальовото. При него работел и баща ми. В Габрово до скоро съществуваше бояджийницата им с кюповете и огнището. Тя бе на пътя за Гунин кладенец срещу (на изток) х. Неофитовото училище."

В книгата на Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.) на стр. 121 пише:
“…Изглежда споровете между старите гайтанджии в Гарбово са били доста ожесточени, защото в изясняването на произхода на чарка се намесва и трета личност- Ст. Станимиров, който твърди пред историка, че чаркът бил пренесен в Габрово от неговия прадядо, , който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в Брашов. Дребните части на чарка донесъл цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиат ..”

Друга габровеска версия сочи, че роднина на габровеца Кесария Паров донася чарка Тя кореспондира с една от калоферските версии, изложена по-долу.

В книгата “Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”[4] на Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996) на стр. 92 пише:
“…В началото на XIX век неизвестен габровец донесъл от Немско чрез гр. Брашов модел на дървен чарк, който габровските занаятчии приели с голям интерес. Находчивите габровци проучили модела и вместо от дърво, започнали да изработват чарковете от желязо за нуждите на занаятчиите гайтанджии. Появила се нова разновидност на занаята железарство- чаркчийството…”

В същата книга на стр. 219:
“..Габровските майстори- железари започват изработването на гайтанджийски чаркове. Това производство е много трудоемко, за 6 месеца трима работника изработват 10 чарка. На сложността на производството и нарасналото търсене на тези машини за плетене на гайтани съответства и високата чиста печалба, която получават собствениците на работилници – 150 – 200 гроша, при положение, че един чарк струва 1200 до 1300 гроша. До освобождението в Габрово има 6 работилници за производство на чаркове, част от тях се монтират в града, останалите се продават в Карлово, Калофер и др. гайтанджийски центрове…”

Калоферската версия не споменава името на Станимир, но като път на чарка съвпада с родовата. В книгата си “Калофер в миналото и днес” Никола Начов пише: “ Д.Хаджигендов разправя, че кога след Наполеоновите войни Минко Караминков се прибрал от Виена в Калофер, направил дървен модел за чарк (такъв Минко бил видял във Виена), пратил го в Габрово, та го направили железен, и тъй оттогава почнали да плетат гайтан в Калофер. Дядо х.Д.Паничков пък разправя друго. Кога се поумирило от кърджалийте и хората почнали да се връщат в Калофер, Бели Йото (Бели Иван) донесъл от Влашко чарк да плете гайтан осмак…Габровецът Кесария почнал да прави чаркове за гайтан осмак и дванадесетник. Той бил голям майстор: правел часовници и от дърво…” Тази версия по интересен начин кореспондира с монограмния, за съжаление неясен надпис върху корицата на Станимировия писмовник „БI” и „Бейоте”, което би могло да бъде разчетено като “Бел Iото”. Като добавим и странното месторождение на Станимер чарчки – Калофер (описано еднозначно в родовото предание) се получава преплитане между двете предания и материал за допълнителни проучвания.

Според карловските краеведи, през1805г. габровеца дядо Христо донася чарк- осмак в Карлово. Това потвърждава габровския произход на чарка и в същото време по любопитен начин кореспондира с името на Станимеровият братовчед.


Домът на Станимер чаркчи

И така, майстор Станимир пристигнал от Брашов и се заселил в Габрово, където създал семейство и започнал чаркчийския занаят. Не знаем нищо за жената на майстора. Съдейки по факта, че по-малкия им син се казва Рачо, можем да предположим, че е била габровка. Станимир (#1) има шест деца – двама сина: Стефан (#21) и Рачо (#22) и четири дъщери: Станка (#23), Радка(#24), Велика(#25) и Наца(#26). От тях тръгва разклоняването на рода. Заселването на Габрово започва от извора Топлика и първата улица т.нар. Ковашка, минава от Топлика, покрай “Палаузовото училище” до Влайков геран. Тъкмо на тази Ковашка улица се намира известната като “Поп Стефан Станимировата къща”[5] . През 2005г. при посещение в Габрово се срещнах с Даниела Цонева от историческия музей в града, която е изследвала Габровските квартали и с нейна помощ локализирах мястото на попстефановата къща – на кръстовището на улиците Опълченска и Никола Палаузов Съседната къща, залепена до тази на поп Стефан е на поп Рачо. За нея знам от баба си Мария Станимирова. Първоначално мислех, че къщата е от западната страна на улицата, но на 27.08.2016г. в Габрово се срещнах с Веселин Димитров - дългогодишен изследовател на габровските улици и на плана на града. Той ми предостави копия от кадастрални планове на Габрово от 1903, на които къщата на поп Рачо е ясно обозначена на източния тротоар на улицата, между къщите на Рачо Тихолов и друг имот с необозначен собственик, който от другата си страна граничи с къщата на Рачо Буров. Но от архивите се знае, че къщата, наследена от Станимир Станимиров е между дома на поп Рачо и на Рачо Буров. Според проучването на Веселин Димитров, след смъртта на поп Стефан, наследниците му  продават къщата му на чехларя Цанко Гъдев. Негов зет е търговецът Симеон Ножаров от Новата махала. Получих от г-н Димитров и копия на стари снимки на къщата от различни ъгли. От Светлана Дяконова получих снимки на къщата, правени през 30-те години, които се намират в БАН. На тях ясно се вижда табелата "Симеон Ножаров". Така къщата е идентифицирана напълно достоверно.

Къщата на ул. Опълченска 35 / 35а. На N35 е бил домът на поп Стефан, а на 35a - този на поп Рачо. 

От спомените на първият български Министър-председател след Освобожеднието Тодор Бурмов става ясно, че през 40-те години на 19-ти век, преди да се запопи Стефан Станимиров е пътувал до Влашко и е продавал ножове[6], което потвърждава наличието на ковашка работилници. Логично е ковачът – чаркчия майстор Станимир да е живял на ковашката улица, където по-късно живеят двамата му сина. За къщата споменава Станимир Станимиров в приписка в полето на цитираната книга на д-р Цончев" Дядо ми Станимир е работил в собствения си дом на ул. Опълченска"

От записките в търговския тефтер на поп Стефан Станимиров се вижда, че към 1858 – 1859 г. майстор Станимир е жив (на 79 г.). Двамата му сина стопанисват орташки гайтанджийски дюкян с чаркове, от който заделят част от печалбата за стария си баща.


Показателни за общественото положение на семейството са и браковете, в които встъпват дъщерите на майстор Станимир, като имаме пред вид, че в първата половина на 19-ти век в брак са встъпвали хора от една и съща черга. Станимир омъжва дъщерите си в други видни български родове от онова време, чиито известни родословия също ще бъдат посочени, както за пълнота, така и за съпричастност на по-голям брой хора към настоящото изложение. Мрежата от родства на градските фамилии в България е един от най- интересните и в същото време недостатъчно изследвани източници на историята ни, от който при коректна интерпретация могат да се направят задълбочени изводи за социалното устройство на българското общество през Възраждането.

Давайки си сметка, че безкрайното изреждане на имена на поколения е объркващо и отегчително за читателя, първо накратко ще разгледам браковете на дъщерите на Станимир, които ни сродяват с други габровски родове. (Подробна информацията за тези родове има в приложенията), а след това ще разгледам по подробно синовете му, които са продължители на фамилното име. Към този подход ще се придържам и по-нататък в изложението си. За улеснение ще номерирам споменатите потомци, като Станимир получава номер 1, неговото потомство двуцифрен номер, започващ с 2, а техните потомци съответно номера с брой цифри отговарящи на поколението и числов код, който да проследява пътя до потомците на Станимир.

Най-голямата (вероятно) дъщеря на майстора – Велика(#25) (родена около 1815г) се омъжва за Иван П.Родев. Родевите са от големите габровски търговски родове. Тук си струва да отбележим, че големият син на Велика , Петър (#251) (1848-1916) е баща на Марко П.Родев(#2511) (1886-), който е съставителя на Родословното дърво на Станимирови и човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! Вторият син на Велика и Иван.Родеви – Стефан(#252) (1860-1924) е баща на Веска(#2521), която става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, участник във всички военни преврати на 20-ти век и в няколко правителства при различни режими, Министър-председател.Другата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев и имат 2 деца: Мария, омъжена за арх. Томалевски и Веселина – баронеса Ротшилд, омъжена за главата на Парижкия клон на известната фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Голямата дъщеря на Велика и Иван Родеви – Васила(1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди, какъвто се среща и на още едно място в родословното дърво. Точната връзка не ми е известна. Този брак между родственици дава 5 деца, между които Иван(1873-1934)-първият български корабостроител, Христо(1880-1944) – юрист и баща на писателя Цончо Родев и Стефан (1887-1945) – свещеник в София.

Втората дъщеря на майстор Станимир – Радка се омъжва за Христо Панов. Те са бездетни, но осиновяват един от синовете на брат и поп Рачо – Васил.

Третата дъщеря на Станимир – Станка е омъжена за чехларя Минчо Оцев и имат три деца – Христо, Дона и Велика. Дона е омъжена за чехларя Христо Гърнев, а сина им Станимир (1895-) става офицер от конницата, състезател по езда и през 1928г. е основател на Жокей клуб (по-късно федерация по конен спорт), инструктор по езда във ВНВУ и достига до чин генерал –майор (11.09.1944)[7] Изселен е в Плевен.

Последната от дъщерите на Станимир – Наца се омъжва за кожаря Иван Гладнев и имат 3 деца – Никола, Марина (по мъж Г. Кръстникова) и Дона (Хр.Игнатова).


[1]Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство)
[2]д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” 1929
[3]Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.)
[4]Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996)“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”
[5]Даниела Цонева „Габровските квартали – родени от пътя закървмени от реката” ИК Колонел – Габрово 2001
[6]Тодор Бурмов „Автобиография, Из спомените ми. Дневник” София 1994
[7]„Офицерският корпус в България 1878-1944” ВИ Св.Георги Победоносец[8] Милка Пурел. Габрово и стопанският подем. (Габрово 2008)

Станимер чаркчи и основаването на Габровското училище

До скоро разполагахме само с информация за приноса на поп Стефан Станимиров за построяването на сградата на днешната Априловска гимназия през 1872г., както и за неговоро и на съпругата му х. Екатерина дарителство за училището. За мен беше известно разочарование, че няма данни Станимер чаркчи - потомствено грамотен и пътувал из Европа търговец да е бил сред габровците, основали по почина на Априлов и Палаузов първото съвременно училище през 1835г.

Тази моя негативна нагласа се оказа прибързана. Оказа се, че Станимер чаркчи като изявен габровец е дал своя принос за прочутото габровско школо. За това еднозначно говорят две свидетелства на самия Петко Р. Славейков:

В знаменитата история на възникването на училището "Габровското училище и неговите първи попечители" (Цариград 1866г.) възрожденският титан Петко Рачов Славейков цитира едно писмо на Йонко х.Д. Килофаров - търговец от Букурещ до габровеца Иван Петков Манафов.
Писмото започва така:

За Габрово
киръ Иванъ Петковъ Манафъ, желаю ви здрави,
Букурещъ 1833 Iунiя - 20 денъ

Писахъ ви онзи денъ съ киръ Станимера, щото трябваше току да ви заключвам едно писмо до владиката...

В писмото Килифаров се разпорежда с имотите си в Габрово в полза на училището.
Става ясно, че преносител на писмото е кир Станимер. Очевидно той е пътувал често до Букурещ по търговия, както по-късно и сина му Станьо (поп Стефан), за което пък свидетелства Тодор Бурмов. И все пак това, че е доверено лице и преносител между двамата видни габровски чорбаджии и владиката все още не означава непременно съпричастност към училищното дело. За тази съпричастност говори друга записка, която говори сама по-себе си:
В същата книга е публикувана "Сметка приходи и разходи за годината 1863 на учебните заведения в Габрово"

В приходната част фигурира запис:

Приходи. Декември 31 от 2 завета на Ив. Алексова и Станимира - 1000

(има го също и в пълните събрани съчинения на П.Р.Славейков - т. 5 / 1977 БАН, стр 640)От записката не става ясно колко от хилядата гроша са дарени от Станимир и колко от Иван Алексов. В детските спомени на Станимир Станимиров дядо му е жив в годините, когато е ученик в началното училище (след 1865), следователно "заветът" от 1863г. не е завещание, а дарение.

От двете записки на Славейков става ясно, че Станимер чаркчи е бил сред онези будни габровци, които не са пожалили труд и имот за да се нареди Габрово на първо място в историята на новобългарската просвета.
Този принос на майстора е съвсем в духа на поведението и на останалите представители на рода - Петър Станимиров като дарител на Юрий-венелиновата "Критически изследвания за история българска" (1853) и Стефан Станимиров - на Горски пътник (1857), споменатият принос на поп Стефан и х. Екатерина за Априловската гимназия и разбира се цялата просветителска кариера на Станимир п.Стефанов Станимиров.

Петър Станимир - търговец в Букурещ 1853г.

През 1853г. в Земун излиза от печат „Критически издиряния за историята българска” от Юрий Венелин. Преводът е на Ботю Петков. Този превод на знаменитата венелинова творба е може би най-важния принос на Ботю Петков за българското възраждане. Разпростряняван масово сред българите, преводът на историческия труд на украинския учен изиграва важна роля през следващите две десетилетия като допринася за народностното съзнание на българите и аргументира борбата им с гръцкото духовенство за еднонаодни архиереи и църковнославянско служение, която прераства в борба за независима българска църква. За финансиране на издаването на книгата даскал Ботьо се обръща към свои съидейници – учители, духовници и търговци по всички краища на империята. Неговия призив намира силна подкрепа сред българските търговски колонии в Цариград, Одеса и Букурещ. Във Влашката столица общността от влиятелни българи е особено силна. По-рано същата година богатите търговци от българските ханове Габровени (бивша княжеска резиденция) и .... са създали българска Епитропия, известна още като Средоточно попечителство или Добродетелна дружина. Тази организация е центърът на „старите” , както са известни умерените национални дейци, търсещи освобождение по еволюционен и дипломатически път. По-късно, след освобождението от тях възникват българските консерватори. Сред основателте са братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иван х. Бакалоглу, братя Мустакови, д-р Петър Берон и др. Както личи от името на хана Габровени, Букурещ е важен център на габровския търговски елит. Букорещките габровци са сред дарителите, откликнали на призива на даскал Ботьо Петков и подпомогнали издаването на Венелиновата история. В края на книгата са изредени имената на „Любородните спомоществователи” В списъка с букурещките дарители, наред с още няколко именити габровци фигурира името Петръ Станимиръ изъ Габрово. Без съмнение става дума за представител на рода Станимирови от Габрово. През 1858 в габровска църковна книга е записано за смъртта на Христо Станимиров, а в тефтера на поп Стефан се среща сметка на „Христо чичов”. Най-вероятно Петър Станимир е баща на Христо и по-малък брат на Станимер Чаркчи. Едно обаче е сигурно: в лицето на Петър Станимиров нашия род има представител сред българската търговска емиграция в Букурещ и участник в съдбоносните усилия тази общност за църковната и национална независимост. Тези данни кореспондират с отразените в дневника на Тодор Бурмов факти, около честите пътувания на търговеца Станьо Станимиров (бъдещия поп Стефан) до Букурещ през 40-те години на XIX век. Явно е, че във Влашката столица е имало представители на рода, които са представлявали търговските интереси на семейството.

поп Стефановото коляно

Иконом Стефан Стенимиров


От всички деца на Майстор Станимир, най-много информация има за иконом Стефан Станимиров (1823-1897), който е видна обществена фигура в Габрово. За него пише в редица свои изследвания Даниела Цонева от Габровския исторически музей.

Стефан Станимиров е роден на 01.09.1923г. Учи в килийното училище, а след това и в Габровското взаимно училище. Стремежът му да поддържа своята образованост и авторитет, твърде често го вписват в спомоществователските списъци на различни възрожденски книги. По силата на историческата традиция и поради относително ниските доходи през XIXв. свещенството обикновено има и други дейности освен църковните.
Дневникът на Тодор Бурмов – габровец, по късно първи министър –председател на България свидетелства, че през 1846г. Станьо (популярно име за Стефан) Станимиров пътува до Букурещ, където търгува с ножове. Същото пътуване е отразено и в търговския тефтер на семейството: “на 1864 като си дода от влашко – 20:
лири турски:2040 [гроша]” От края на XVIII до последната четвърт на XIX век. в Букорещ има много богати габровски търговци, притежаващи къщи, ханове и мошии (имения). Сред най-изтъкнатите от тях са х. Теодоси Йовчев, братя Мустакови, Йордан х. Бакалоглу и д-р Никола Василияди, който притежава един от големите ханове в Букурещ - "Габровени". Сред тези обитатели на хана е основана Добродетелната дружина на Братя Георгиеви, там намират подслон Раковски, Ботев, Каравелов, Караджата и останалите дейни емигранти. И днес улицата, на която се намира ханът носи името Габровени. Тъкмо в този хан отсяда Станьо при пътуванията си до Букурещ.

През 1857г. излиза от печат поемата "Горски пътник" от Раковски. Сред спомоществователите фигурира Стефан Станимер Чаркчийски - така се е подписал бъдещия поп Стефан.

През 50-те г. Станьо, заедно с брат си Рачо орташки стопанисват гайтанджийска работилница с чарковете на стария вече майстор Станимир, като заделят от печалбата си и издръжка за баща си. Но това не е основната дейност на Стефан. Още преди да бъде ръкоположен, той започва да внася църковни книги от Москва, Киев и Одеса. Това се вижда от търговския му тефтер, обхващащ периода 1856 – 1891, който е част от фонда на рода Станимирови в Нар.Библиотека Основен търговски партньор на Ст.Станимиров е габровският търговец в Одеса Васил Н. Рашеев, но в един запис от 1888г. като контрагент е посочен Иван Вазов. От тефтера е видно, че книгите се транспортират през Русе и Свищов, след което свещ. Станимиров се грижи за разпространението им в различни краища на българските земи – както селищата около Габрово, така и в Търново при Стефан х.Тодоров и Стара Загора – при х.Стоянчо х.Тачев. В начлото на втората половина на 19-ти в. Стефан Станимиров се жени за х.
Екатерина – дъщеря на архимандрит х. Силвестри. През 1858г. се ражда сина им Станимир, а на 14.11.1859 Стефан е ръкоположен за свещеник.
Бракът на Стефан Станимиров с дъщерята на най-влиятелния духовник и един от най- богатите хора в габровско – архимандрит х. Силвестри (поп Стефан(Станю) Йончев Тодоров) е показателен за доброто име на младият книживник. Самата х.Екатерина п.Станимирова е сред крупните дарители в Габрово – дарява 500 златни лева, с натрупаната лихва от които ежегодно се купуват учебници за бедни ученици.



Една от заслугите на иконом Стефан Станимиров към Габрово е дейността му през 1865-1866г. по строителството и освещаването на църквата “Св.Успение Богородично” За градежа на църквата настоятелството наема прочутият майстор Генчо Кънев (Уста Генчо) от Трявна. През 1867г. поп Стефан е избран за архиерейски наместник и заема тази длъжност шест години. Като такъв, той е по право председател на габровската община и носи една от трите части на общинския печат. Взема дейно участие в борбата за църковна независимост - съставя и подписва прошения и протести. През 1869г. поп Стефан е делегат за Габровска околия на първия по рода си събор за изработване на „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела в Търновска епархия” През 1871. организира събиране на дарения за новоучредената екзархия. През 1872 г. заедно с Теофил х. Георгиев пътуват за Румъния и се срещат с представители на габровската емиграция. Същата година поп Стефан е упълномощен заедно с тримата габровски чорбаджии Георги и Андрея Хесапчиеви и Денчо Видинли получават пълномощно от гражданите „да действат пред търновския мютесариф, после пред валията, а най-после ако потрябва и пред екзарха” за дострояването на новото училище (днешната сграда на Априловската гимназия)

Акцията се увенчава с успех и на следващата година училището е осветено.



При посещението на Иларион Макариополски в Габрово през 1872г. , за заслуги към каузата на българската църква свещ.Станимиров е удостоен с офикията Иконом, а по време на престоя си дядо Иларион отсяда в дома му. За градежа и освещаването на църквата, както и за посещението на Иларион е споменато в няколко паметни записки по старите богослужебни книги :

1866 октомврия 26 осветихме церквата архимандрит попъ Силвестрия хаджи попъ Христо Йовчовъ Бочар попъ Стефанъ Станимеръ и попъ Иван попъ Петков

Габрово 1-вий мая 1865 лето расипаха церквата стара Успение Пр.Богородицьи и разчистиха местото и ископаха темели и на 11 мая в денъ на св.св.Кирила и Методия служися литургия от трима свещеници в церковата св. Троица и подирь отпусь сосичкия народ додохме торжествено на мястото на св. Богородица и светихме вода и четохме молитвата на основание на храма и почнаха зидарите да я градят и в лето 1865-66 я изградиха и покриха въ 26 октомврия 1866 лето я осветихме ние свещениците, защото в онези години беше разправа на българите сосъ гърците и в тази година немали митрополитъ в Търново и в 72г. като дойде митрополит Иларион Българинъ и я освети при нас: Иконом свещеник Стефан Станимеров

Посрещането на Дяда владика беше по повърхност страшна картина, която го и разплака, почти сичкият град излезе, но тъй накитен и украшен и с женският и машкият пансион, близо до 50 моми пансионерки и до 60 момка пансионери, со сичките училищни момчета и момичета от най-малките до най-големите наредени от едната и другата страна сосъ китки в рацете. Особено от ученическото дружество от 150 момака тъй от женският пол благодетелното женско дружество майчина грижа, сущо и дружеството сосъ настоятелите читалищни, но най-напред излязохме священиците сички учители 12 души таго посрещнахме, като съ каза на Падало до сипеят едно слово от учителя Р.Каролева и на сущото место дядо владика си слезли от конятъ, и пеща до черкова и отъ тамо до конакътъ и у п.Стефанови пешакъ ходи… (от писмо на Цвятко Недюв до Н.В.Златарски в Търново)

През 1875г., Стефан Станимиров посещава Цариград, когато изпраща сина си Станимир за Одеса, на път за Киев, където последния заминава да учи богословие със стипендия от руския Св.Синод..
През 1876г. иконом Станимиров е сред 46-те габровци дарили пари за сираците от Ново село след разгрома на Априлското въстание.
Като председател на комисията, свещеникът развива успешна дейност за дострояване сградата на Априловската гимназия.
През 1888г. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в течение на осем години. На 15 юни 1889г посреща в храма княгиня Клементина, която дарява кристалния полюлей, който и до днес се съхранява. През януари 1893г. от името на настоятелството поръчва ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев от Плевен. (Оградата е унищожена през 1962г.)
По старите богослужебни книги на храма Св.Успение Богородично са запазени голям брой записки на свещ. Стефан Станимиров, по случай различни събития, които са го впечатлили, или просто, за да отбележат че е прочел някоя книга. Така например четем:

На 1859 ноемврия 13, Габрово прнехъ чинь свещенскихъ ази Стефан Станимеръ и са рукоположихъ от Архиепископ Григория Мирилийски. На 1825(3) родился попь Стефан Станимиров септемврия 5 .т

От Габрово попь Стефан когато бегахме от Габрово 1866

Габрово 11 майя 1865 лето развалиха ветата церква усп. Бцьй соградиха настоящата почна да се гради въ 1865 и на 1866 - то 23 декемврия са освети почна са да са служи литур¬гия и просвещенодействие.
На ноемврия 1859 г. приехъ чинь свещеник ръкоположен от митрополит Григория родом грекъ в Тарново.

На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно
27 маия 1897 много дене валя дашь и додоха реките Топлеш и завлякоха много кащи и каменската водениц и разори до основанието. Икономь свещ. Стефан Стднимеров

1873 авг. 26, неделя днес сосъ церковите Богородица и от трите церкви сащо и от калугерките отидохме на новото училище отсреща дето осветихме и утре на 27 августа ще влезат учитилите и ща почнат да предават. За известието писахъ ази Иконом п. Стефан Станимировъ


В две издания от 2001 и 2003г. настоятелството при храма издава сборник * “Храм Успение Богородично в Габрово”, в който са поместени биграфии, снимки и пълни данни за богослужебните книги със записките по тях.

Вече немощен, след 37 – годишна свещеническа и архиерейска дейност, отец Стефан пожелава да се оттегли през 1896г. Починал на 11 октомври 1897г. На погребението му присъства целият град и всички свещеници от околията.

Тефтерчето на поп Стефан

От споменатите вече проучвания на Даниела Цонева за рода Станимирови научих, че в Български исторически архив към Народната бъблиотека “Св.Св. Кирил и Методий съществува фонд с ахиви на поп Стефан Станимиров. Респектът към институцията, пълната ми неопитност в работата с архиви и липсата на време ми служиха като оправдание повече от две години да не се осмеля да мина през тежките врати на библиотеката, въпреки огромния ентусиазъм, който влагах в родовото си изследване. И един ден, почти ненадейно, в работно време по работа минавах покрай сградата и хлътнах в нея. На другия ден вече държах в разтрепераните си ръце тефтерчето на поп Стефан и с леко разочарование се взирах в неразбираемите йероглифи – някаква коварна смесица не черковноскавянски и гръцки букви, които следват без никакъв смислен ред. Прекарах известно време в опити да направя една или друга асоциация, напъвайки се да разгадая някоя дума по отделни букви, но напразно. Без да се усетя, може би 10 минути бях престанал да мисля над буквите, просто се взрах с празен поглед в страницата, когато извенъж, подобно на картина от играта “магическото око” пред мен изплува текста, като чута молитва изведнъж ме връхлетяха думите, като че ли изплуваха от нищото и аз зачетох ситния почерк, който ме върна век и половина назад в двуетажната кирпичена къща в ковашката махала, с мириса на цъфнали люляци, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм и глухия бой на ковашките чукове от задния двор...

1851 8врия: 26 тевтеръ.
1858 октомврия 26
що полагами с рача сирмия
полага рачо като видехми хисапа иса сабра негова сирмия 9 212:
сабрано моя сирмия станюва 8 807
сирмия станюва ирачова 18 010
...
34 оки 300 драма прежда бяла...
938 топа гайтани осмаци искарани
64 лажици за чарковити
...
сабраса сичкото щоса намира в дюгеня
на татя пари дадавами...

След близо 6 години ровене из книги и снимки в търсене на следи от началото на рода ми, в ръцете си държах инвентарния опис на гайтанджийския дюкян, стопанисван орташки от двамата братя, които заделят част от печалбата за възрастния си баща. Педантичният и грамотен опис не отстъпва на никой съвременен счетоводен баланс, термини като недобор, навло, лихва се редуват с кирия, файда, вересия, кусур,сирмия, а сметките свободно преминават от лири турски в минцове, рубли книжни, лири английски, грошове... Тефтерът съдържа няколко записа от 1856 – 1859г. за гайтанджийския дюкян, а останалите страници (общо около 190, като не всички са изписани) съсържат педантични сметки за търговията на поп Стефан с богослужебни книги от 80 – те години на XIX в. Малко са новите данни, които научих от записките, но те потвърдиха някои неща, които досега бях приемал на доверие уплътниха образите на майстор Станимир и пра-прадядо ми поп Рачо, за които има твърде оскъдна информация. Сведения от тефтера, които заслужават специално отбелязване:
- Опис на съдържанието на гайтанджийския дюкян, както и информацията, че двамата братя го въртят на орташки начала.
- Фактът, че майстор Станимир доживява 1859г. Вече възрастен, той не участва в активната търговия, но получава дял от печалбата на дюкяня.
- Информация, че през 1858г. братята са живяли в обща къща, която са ремонтирали, като са слагали подпори.
- За запопянето си през 1859г. поп Стефан плаща на владиката сумата от 25 лири.
- Сред търговските партьори на поп Стефан са Васил Н. Рашеев и Иван Вазов
- Братята дават пари под лихва на редица свои съграждани.
- След запопянето на Станьо под името Стефан през 1859г., Рачо остава стопанин на дюкяна, като поема грижата за финансовата издръжка за баща им.
- Братята наистина притежават воденица, която продават през 70 –те г на Иван Калпазанов за да построи на нейно място фабрика.
- В периода 1887 – 1888г. поп Стефан изпраща пари на сина си Селвестър, който е студент в Киев и Одеса.
- След смъртта на шурея си Тодор х.п. Силвестров, Станимиров всяка година изплаща на вдовицата му и двете му дъщери Кина и Вата лихвата върху известна сума пари, която му е поверена от покойния му търст архим. х. Силвестри. Сметката се води педантично от 1878 до 1889г. Кина се омъжва през 1883г, за което изтегля част от главницата. През 1884г. Вата умира и Стефан разпределя остатъка между майка и и сестра и и закрива сметката.
- По време на следването на сина му Станимир в Киев, поп Стефан води точна сметка на финансите на студента, разходите по следването му.


Освен търговския тефтер на поп Стефан, който има размер на тетрадка малък формат, в архивния фонд се съхранява едно джобно бележниче, на което духовника е записвал имената и требите на своите енориаши. Тефтерчето е безценен родословски източник за населението на махалите Парчовци, Руйчовци, Мечковци, Бакойци, Велчовци, Сирмани, и др. които са изредени по семейства. Във втората част на книжката са записани починалите в града по дати от 1876 до 1879г. Историческите събития в този бурен период могат да бъдат проследени безпогрешно в тази зловеща статистика. След имената на някои от починалите през 1876 пише съсечен от турците, виждат се имена на жители на Ново село, потърсили в Габрово спасение от жестокото потушаване на Априлското въстание. Съвсем отчетливо се вижда големия брой починали казанлъчани през 1877г, когато цялото население на Казанлък бяга в Габрово за да се спасява от турските зверства...над 100 страници имена, които напомнят, че зад историческите събития, които често приемаме като статистика стоят съдбите на конкретни хора и техните семейства.
На една откъсната страница от същото тефтерче е споменато, че свещеника си е купил катърче за 800 гроша от килифарево на 6 юли 1881г., а под записката намерих безценно за нас съкровище – отличен мастилен отпечатък от личния печат на духовника (горе дясно).

В малкото тефтерче ще срещнем имената на роднините на редица известни габровци, като Тиха Бурмичката, архим хСилвестрий Йончев, Тодор х. Силвестриев, Йонко Калпазанов.

На страница 76 един от редовете гласи:

“1878 ... рачо иерей 20 марта братми станимиров”

Този лаконичен запис ми даде съвсем нова информация относно смъртта на поп Рачо, за когото семейното предание и досегашните ми проучвания сочеха че е починал през 1877г. Всъщност пра-прадядо ми е доживял новината за победата в Сан-Стефано и е издъхнал като свободен човек няколко дни след това.

Тефтерите на поп Стефан са предадени на НБКМ от неговия правнук Божидер Марков през 1953г.

Добавено на 27.12.2020

Точно в навечерието на днешния Стефановден, мъдрият и любезен приятел проф. Петър Стоянович ме зарадва с портрет, който е открил при научната си работа - най-ранния известен Стефан в родословието ми - иконом Стефан Станимиров (1823-1897) - брат на моя пра-прадядо, дългогодишен архиерейски наместник на Габрово. Досега притежавах само силно ретуширан негов портрет, който прилича на рисуван. С днешното откритие имам и снимката в целия реализъм на фотографията. Това е и най-старата известна снимка в рода - вероятно от края на 60- те или началото на 70-те години на XIX в.

Има нещо вълшебно и неслучайно в това. Един Стефан, толкова далечен във времето, че нито баща ми, нито дядо ми са го заварили лично, избра да се открие пред мен, пет поколения след него и да влезе в дома ми точно на имения си ден, 123 години след като си е отишъл от този свят. 

Съвременна илюстрация. Месечно списание за литература, изкуство, наука и обществен живот. Год.II, С., 1912, бр. 19-20.

**

Потомците на поп Стефан


Иконом Стефан и Екатерина Станимирови имат четири деца: Станимир(#211), Дона(#212) , Иванка(#213), Силвестър(#214). Дона се омъжва за видния габровски търговец на кожи Йосиф Стомоняков и имат дъщеря Екатерина (#2121), която е омъжена за индустриалеца Никола Хр.Бобчев. Чрез Стомонякови Станимирови се свързват родствено с родовете на Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюзтабанов, Васил Рашеев и ген.Христофор Хесапчиев. (Това е едната връзка с тези велики родове. Другата е през Хаджистойчеви и ще я разгледам по-късно).
Иванка се омъжва за учителя Никола Голосманов (кмет на Габрово 1908-1912г.) и имат син Стефан(#2131) и дъщеря Надежда(#2132). Табакханата в етнографски комплекс Етъра е правена по модел на тази на бащата на Никола, Иван Голосманов от 1865-1870.

Легенда за изворът "Вонещата вода" край Габрово


Силвестър п.Стефанов Станимиров е по-малкият от синовете на поп Стефан Станимиров – роден e на 15 август 1866г. Завършва Априловската гимназия в класа на В.Карагьозов през 1883г. От търговския тефтер на свещеника се вижда, че в периода 1887 – 1888 г. Силвестър пребивава в Киев и Одеса, където баща му му праща пари. Вероятно е представлявал баща си пред Васил Рашеев и другите търговски партньори в Русия. Следващите данни за Силвестър са, че през 1888 и 1889г. е учил природни науки със стипендия на българската държава в гр. Йена (Германия) . Там почива на 10.09.1889г. Името му, изписано с красиви готически букви фигурира в годишника на Йенския университет "Фридрих Шилер" за 1889г. Amtliches, Verzeichnis der Lehrer, Behorden, Beamter und Studirenden: Stanimiroff, Silvester, Bulg. Силвестър е единствения българин в шилеровия универсиетет по това време.

На неговата памет брат му Станимир посвещава своя "Учебник по историята на Християнската черкова" (1897) На снимката е абитуриент в Апр. гимназия.

Станимир п. Стефанов Станимиров. От Цариград до Евксиноград, от Екзархията до Двореца. Историята на Нова България в един човешки живот

Станимир п.Стефанов Станимиров (26.10.1858- 07.01.1943г.) е може би най-изявеният и най-известен представител на рода Станимирови. С блестящо за времето си образование той става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал многобройни важни постове в областта на културата и образованието. Поради голямата му обществена роля и многобройните му публикации, за него е запазен документален материал. Личният му архив се намира в БАН. Тъй като без съмнение цялостния обзор на живота и дейността му се нуждаят от отделно изследване, тук ще се огранича до това да маркирам най-важните и любопитни данни за него.

До 6-ти клас Станимир Станимиров учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия) където за отличен успех настоятелите му подаряват надписана библия.
През 1875 г под натиска на учителите, баща му поп Стефан пише до Граф Николай Игнатиев за сина си. Съвсем скоро Станимир получава стипендия от руския Св.Синод и е записан направо във втори клас на Киевската Духовна семинария. Станимир Станимиров заминава за Цариград с баща си, където с параход продължава за Одеса и оттам за Киев. Семинарията завършва през 1879г. По време на учението си Станимиров има възможността да опознае лично Йосиф Соколски (сн.вдясно), който през този период живее в изгнание в Киев. Това познанство по-късно става повод Станимиров да се превърне в най-подробния биограф на именития духовник. Поради отличния си успех, веднага след семинарията Станимиров продължава обучението си в Киевската Духовна Академия (дясно). Докато следва, живее в дома на полския благородник на руска служба полк. о.з. Лавренти Осипович Радкевич. От усилената подготовка за изпитите Станимиров се разболява тежко и без малко не се проваля. Помага му Надежда Александровна Ерофеева, която се грижи за него и го подкрепя да се яви на изпита, който издържа отлично. От Академията Станимиров се дипломира с научна степен „кандидат магистър” по богословие Това му дава право да преподава в руските учебни заведения, но той предпочита да се завърне в България и поема пътя на педагог и общественик.

През 1883 се завръща в Габрово, където половин година е учител в Априловската гимназия.

Познанството му с цариградските дейци и препоръките за него пред екзарха предоставят на Станимиров възможността да се включи в услияъа на независимата българска църква. От януари до август 1884 заминава за Цариград, където е деловодител на училищното попечителство при Бълг. Екзархия. Зад тази невинна като звучене позиция всъщност се крие постоянно усилие за откриване и поддържане на близо три хиляди български училища в земите, останали под турска власт, най-вече в Македония. Тази просветна дейност и до днес се смята за най-големият принос на Екзарх Йосиф и неговата канцелария, плод на елегантна дипломация и умело балансиране между различни политически фактори от вътрешно и международно естество. За този си период Станимиров води дневник, който днес се намира в архива му в НА-БАН

След краткия престой в екзархията се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. Някъде тогава се жени за Параскева Босилкова - гимназиялна учителка, московска възпитаничка, родом от Копривщица (за рода Босилкови - виж по-нататък). В кореспонденцията си навсякъде я нарича Паша.


По време на Сръбско-българската война Станимиров е главен началник на Народното опълчение в Севлиевски коръг, за което получава брозов медал "в памет на войната против Сърбия".

Две години по-късно през 1886г се ражда сина му Стефан(#2111) и семейството се пренася в София, където Станимиров става Директор на I Софийска държ. Класическа гимназия (долу). В спомените си Станимиров интересни случки, сред които са няколкото посещения на княз Фердинанд в Първа мъжка гимназия, и една вечеря, на която кани Станимиров и някои преподаватели на 3 януари 1888. Станимиров седи срещу княза, а от дясната му страна е графиня дьо Грено (бъдеща г-жа Станчова) познанството с която ще продължи по-късно в Евксиноград. Описана е и интересна случка, която предопределя съдбата на един млад човек. При едно от посещенията си в гимназията, Фердинанд, известен ентомолог остава впечатлен от препарираните пеперуди на един от учениците и особено от една рядка пеперуда, каквато няма в колекцията си. Князът се поитересувал от момчето и го взел под крилото си – става дума за бъдещият проф. Буреш – директор на Природонаучния музей.

Като директор на I ва мъжка гимназия, Станимиров става един от инициаторите за откриването през 1888г. на Висш педагогически курс към гимназията, който от 1889г. става първото в България Висше у-ще, днес. СУ”Св. Климент Охридски”. Седемте основатели на университета са наречени „нови седмочисленици”:Ал. Балан, Л. Милетич, Ив. Георгов, Н. Михайловски, Й. Ковачев, Ив. Данев и Ст. Станимиров Във висшия курс Станимиров преподава История на старите източни народи (1888-89г.) и Всеобща история (01.-10.1889г.) Университетът се помещава в сградата на гимназията, днешният факултет по журналистика

В спомените си Станимиров дава своята версия за създаването на Висшето училище и избора на първия му ректор. Изборът се провежда в министерството, като представител на министъра е Иван Шишманов. В проведеното гласуване, Станимиров води с 4 гласа, срещу 3 за Балан и 1 за Иван Данев. Шишманов настоява решението да се прегласува, тъй като министъра би предпочел друго решение. Въпреки бурния протест на Никола Михайловски, който е привърженик на Станимиров, гласуването се повтаря и на него Ал.Тодоров – балан е избран с 4 срещу 3 гласа (Станимиров джентълменски гласува за Балан). Като условие да продължи да преподава във Висшето училище, Станимиров иска да бъде изпратен на специализация в чужбина, за да защити дисертация (към момента той е със степен кандидат-магистър по богословие). Това му е отказано от министъра (Г. Живков?) и той се отказва от мястото си на редовен преподавател, като съдейства за привличането на свое място на проф. Михаил Драгоманов – негов преподавател от Киевската Академия. Дъщерята на Драгоманов – Лидия, става жена на Ив. Шишманов.
Около 1890г. се ражда дъщеря му Екатерина(#2112).


През 1894г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I Станимиров отново заминава за Цариград, където като ректор оглавява новоучредената Цариградска духовна семинария[1]. През трите години, които прекарва в Екзархията Станимиров участва активно в политическите усилия на българите Цариград, близък сътрудник е на Екзарх Йосиф I и остава интересни спомени за живота в Имперската столица, усилията на Екзархията за духовно обгрижване на българските земи останали в границите на империята, дипломацията на Екзарха с турските и българските държавни институции. [2]. Този втори цариградски период на Станимиров съвпада с най-активната дейност на българската Екзархия. Тъкмо през тези години е изградена Желязната църква Св. Стефан , на мястото дарено от Стефан Богориди, където преди това е имало неугледна дървена сграда. Станимиров е част от усилията на екзархийската общност по строителството на този уникален храм.
Известната ни снимка на делегатите в Църковно-народния събор от 1871г. всъщност е дарена на църковно-историческия музей от Ст. Станимиров, като участник в "Благодетелно братство Йосиф I в Цариград, храм Св. Стефан" - организацията съхранила снимката.

Станимиров взима известно участие и в дипломатически важния факт на кръщението на престолонаследника Княз Борис в православната вяра. След като се решава на този държавен акт, Цар Фердинанд изпраща през декември 1895г. в Цариград русенският митрополит Григорий с мисията да покани Екзарх Йосиф I да кръсти престолонаследника. Митрополитът посещава Цариградската духовна семинария и заедно с ректора Станимиров подбират трима представителни семинаристи, родом от останалите под османска власт Македония и Тракия, които да придружат екзарха на височайшето кръщене в София, и да символизират единството на българския народ. Тримата избранници на Станимиров са Хр. Попов, Г. Атанасов и Хр. Илиев. при посещението на Фердинанд в османската столица при строителството на желязната църква и по-късно при участието на Станимиров и възпитаниците му в кръщенето царя остава впечатлен от именития педагог и това допринася по-късно да го посочи като възпитател на князете и ръководител на Дворцовата гимназия.

През 1897г. Станимиров се завръща от Цариград в София и през 1899 отново оглавява Първа мъжка гимназия. Успоредно с дейността си на училищен директор, през 1908г. Станимиров е поканен от Цар Фердинанд като учител, а по-късно и Директор на създадената в двореца Частна на НВ класическа гимназия, в която се обучават Престолонаследникът Княз Борис Търновски и Принц Кирил Преславски. Станимиров отговаря за подбора на преподавателите, програмата и контролът над целия учебен процес на князете, за което докладва лично на Царя. В този период семейство Станимирови става част от близкия дворцов кръг, присъства постоянно на баловете в двореца и се радва на специално внимание на Царя, царица Елеонора, князете и княгините, за което съдим освен по спомените и по обилната кореспонденция чак до края на 30-те години. За целият период на обучението Станимиров води подробен дневник, който наскоро бе издаден[3]Дневникът в своите над 250 страници разкрива дейността на Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и наставник на образованието на Царските синове. Акцентът е поставен върху самото обучение, но има и доста описания на атмосферата и взаимоотношенията в царския двор и висшето българско общество от онова време. Станимиров е истински академик - ерудит, който се ползва с доверието на Цар Фердинанд въпреки интригите, в които понякога се опитват да го вкарат негови опоненти. Дневникът се съхранява в БАН[4], и е изследван от ст.н.с. д-р Веска Николова, която е и написала предговора към изданието.

В този период, през 1912 се случва голямата лична трагедия в семейството на Станимир Станимиров – синът му Стефан(#2111), защитил наскоро докторат по право в Париж умира на 26г. от туберкулоза.

От януари 1909 до 1920 г. Станимир Станимиров няколко поредни мандата е преизбиран за председател на дружество “Славянска Беседа”, в съревнование с писателя Ст.Л.Костов. За преизбирането си получава поздравителна телеграма от Цар Фердинанд.

През лятото и есента на 1913г. Станимиров живее в двореца Евксиноград, където наставлява обучението на княз Кирил. Всеки ден пише писма до съпругата и дъщеря си, в кото им разказва подробно за живота в двора, за екскурзиите и разходките из Евксиноград и околностите и за преживяванията си от деня. Тези писма са изключителен исторически документ, от малкото преки спомени от царския двор.

През 1914г., когато образованието на князете приключва, Станимиров е поканен от Екзарх Йосиф I и става секретар на Св. Синод. Седалището на Екзархията междувременно е пренесено от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917.


Като обществено активна и известна фигура, Станимиров е подпредседател на Софийския окръжен учебен съвет, член на Висшия учебен съвет, а също така на духовната цензура при Светия синод. Член-основател е на Българското историческо дружество, на Археологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество.

В периода 1918-20г. Станимир Станимиров е Директор последователно на I-ва и III-та Софийска мъжка гимназия (дн. 18 у-ще), на която (сн.дясно) е инициатор за създаването [5].

Вече 63 годишен през 1921 Ст.Станимиров напуска образователното поприще и последователно за по една година става директор на Народния етнографски музей (до 1922) и директор на Народната библиотека (до 1923) /тогава на ул. Раковска - сградата вляво/ През 1929г, на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява 5000 лв. и основава фонд на името на сина си, от лихвата на който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел.

За цялостната си педагогическа и обществена дейност Станимир Попстефанов Станимиров е награден с ордените: “За Гражданска заслуга” II степен – голям офицерски кръст: звезда, орден с лента през гърди и огърлие (1912) , “За Гр.Заслуга” III степен и IV степен; “Св. Александър” III степен и V степен, златен кръст за възшествието на Княз Фердинанд и бронзов медал "за войната срещу Сърбия", Кръст за независимостта (1908), както и сръбския кралски орден “Св.Сава”- III ст. (снимките на ордените са от Дворцова свита ) Сръбският орден Станимиров получава след участие в честване на 100-годишнината на Вук Караджич през 1888г в Белгрд, където е официален представител на Българското правителство и откъдето оставя интересен пътепис, цитиран и до днес от редица сръбски историци.

В експозицията на Националния Исторически музей в раздел “Създаване на съвременно българско образование”, както и в музея на Софийски Университет има табло с портрети на първи випуск на историко-географския факултет, където има снимка на Ст. Станимиров.

В София Ст.Станимиров е живял със семейството си на ул. Марин Дринов N5 (в кореспонденцията се среща също N 6 и 8, очевидно е имало промяна в номерацията). Днес на мястото на сградата има полицейски участък (такъв е имало и по времето на Станимиров в съседната сграда). Бил е член на Прогресивно-либералната партия на Д-р Стоян Данев, макар че не посещава събрания. По – скоро към символичното участието в политиката го тласкат интригите, в които го вкарват неговите опоненти, членуващи при“народняците”.

Образованието, което получава в Киевската академия определя и трайния изследователски интерес на Станимиров към историята на Църквата. Неговата първа книга “История на Българската църква” (1894) до днес е част от фонда на Станфордския уноверситет. Наред с обобщаващи трудове за Българската църква, той пише множество статии посветени на църковната история на отделни епархии като Ловеч, София, Габрово, и манастирите около него, Пловдив, Търново, Самоков, Троян а също и за християнството в Средец (II-IV в.) и пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски. Станимиров проявява интерес и към българското просветно дело и приноса на В. Априлов в него, Габровската гимназия и екзархийското училище в Одрин. Благодарение на неговия преводачески труд се появява “Всеобща история” на Острогорски, а и много други важни за времето си книги. Повече от двадесет са изданията, в които печата свои трудове: Духовна култура, Българска книга, Братско слово, Духовна пробуда, Християнка, Светлина, Известия на Българското историческо дружество, Известия на Народния етнографски музей в София, Училищен преглед, Църковен вестник, Заря, Мир и др. Първата книга на Станимир Станимиров, която излиза от печат през 1894г. е “Учебник по история на Българската черква” Претърпял още две преработени и допълнени издания (1907 и 1925г) учебникът съдържа кратки, систематично подредени параграфи за развитието на християнството в Българската държава от преди покръстването на Борис I, включително и за състоянието на църквата по време на турското господство. През следващите години издава още няколко учебника, съгласувано с Министерството на народното просвещение за семинариите и класните училища: История на християнската черкова (1897 изд. Хр.Г.Данов - Пловдив - на снимката), Закон Божи – в две части (1898), Умозрително богословие (1898), Свещена история – Стари и Нов завет (1900). Станимиров посвещава учебниците на родителите си иконом поп Стефан и хаджи Екатерина Станимирова, на брат си Силвестър и сина си Стефан.

Изключително наситен е творческият период на Ст.Станимиров през 20-30-те години на 20в., когато като плод на енциклопедичните му занимания и научни изследвания се издават по-голям брой от публикациите му. Според разработената тематика историческите му съчинения могат да се обособят в няколко основни групи: 1. Личности – жития на светци и биографии на духовни лица; 2. Манастири и църкви; 3. Духовни училища – изследване на дейността на семинариите в Търново, Самоков, Одрин и Цариград; 4. Църковна история на отделни населени места. За написването им освен личните си впечатления и познанства Ст.Станимиров използва и оригинален документален материал, съхраняван в различни архиви. В дълбочина проучва архивите на Рилския манастир, кондиката на Троянския манастир (където прекарва повече от месец), на много от по-старите църкви, статии в периодичния печат (Дунавски лебед на Раковски), както и преводни материали от руски. Твърде многолика откъм житейски съдби и духовни прояви е палитрата от образи, които са обект на писателското му перо: първоучителя Св. Климент Охридски (рецензия на животописа на светеца от Иван Снегаров), двамата великомъченици Св. Георги Нови Софийски и Св. Николай Нови Софийски, Пловдивския митрополит Максим, Ладиокийския епископ Стефан Ковачевич (първия предстоятел на българския православен храм в Цариград), архимандрит Йосиф Соколски (5 труда, включително изследване на архива на Киево-Печорската лавра) В хода на проучванията си Станимиров води активна кореспонденция с целия църковен и исторически елит, която е съхранена в архива му.
В края на септември.2006г. отидох в Научния Архив на БАН и плахо се поинтересувах за възможността да се запозная с архва на Станимир Станимиров. Служителките бяха много любезни, отнесоха се с голямо уважение към желанието ми и ми оказаха пълно съдействие. Материалите са сред тези, предадени пред 1947г и наследени при формирането на архива в сегашния му вид (протокол на Научния съвет на архивния отдел от 12.12.1948). вероятно са предадени от самия Станимиров. Следващите няколко дни всеки ден в обедната почивка прелиствах с вълнение страниците. Архивът съдържа около 120 единици, които са разделени на биографични, научни, кореспонденция. Биографичните справки съдържат няколко автобиографии, които Станимиров подготвя по искане на Киевската академия и Софийския университет. За съжаление там няма информация за други предци, преди баща му поп Стефан.


Кореспонденцията съдържа писма от и до Станимиров с широк кръг хора, сред които дъщеря му Катя (вълнуващи писма относно годежа и ), князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда – Херцогиня Вютренберг (с княгините кореспондира до средата на 30-тег), Цар Фердинанд, дворцовият секретар майор Куртоклиев, кмета на Габрово и шурей на Станимир – Никола Голосманов, почти всички митрополити, ректора на СУ и др. Служебната част на архива включва известните тетрадки с дневника (в книгата са издадени само записките до 1912г, а те продължават до 1914); дневникът му като секретар на екзархията. В архива за научната му дейност се намират редица статии и трудове на Станимиров, които бяха изредени в творчеството му: кореспонденцията и материалите за биграфиите на Йосиф Соколски и Христо Тъпчилеща, проучване на историята и кондиките на софийсцките църкви, преписка на писмата на възрожденските дейци до Найден Геров, цялата кондика на Троянския манастир и др. Особено интересни за мен беше обстойната кореспонденция, която Станимиров води с жена си Паша и дъщеря си Катя през 1913-1914, когато пребивава в Евксиноград с князете. Част от писмата са писани докато гостува във вилата на сем.Станчови. Писмата описват дворцовата атмосфера и ако един ден бъдат издадени, със сигурност ще представляват интерес за любителите на епохата. В Бълкарски исторически архив към Народна библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” се съхранява архива на бащата на Станимир – поп Стефан Станимиров. Всъщност две от 5-те архивни единици съдържат документи за Станимир – кореспонденция с известни писатели, композитори и държавни институции в качеството му на член на националната комисия за насърчаване на родното изкуство.

С решение 912/28.09.2007г. Столичният общински съвет кръсти улица в кв. Малинова долина в София на името на Станимир Станимиров. Става въпрос за бившата ул "6-та" в кв. Малинова долина -изток, р-н Студентски. Решението е по предложение на общинския съветник от ДСБ доц. Вили Лилков

Художествени портрети на Ст. Станимиров и песен по случай 50-годишнината му.

Синът на Станимир Станимиров, Стефан(#2111) е роден на 07.04.1886г. Като син на двама учители се подготвя самостоятелно и взима няколко учебни години наведнъж. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и заминава да учи в Гренобъл, където завършва Правни науки. След това специализира в Париж, където през 1909г. защитава докторска дисертация. От дневника на Станимир Станимиров е видно, че Цар Фердинанд проявява интерес към дисертационния му труд, за който се исказва ласкаво пред баща му. Ръководител на дисертацията му е големият френски корифей на международното право проф. Луи Рено (1843-1918), носител на Нобелова награда за мир през 1907. В биографията на Рено е посочено, че в кариерата си е ръководил няколко докторанти, до един блестящи юристи, белязяли с дисертациите си цели направления от международното право. Сред тези "блестящи ученици" изрично е споменат и Стефан Станимиров. След завръщането си в България д-р Ст. Станимиров е назначен като аташе във външно министерство, а през 1911 - във Върховния касационен съд.

Библиография на д-р Станимиоров в международни правни издания (непълна):
*“Nationalitе d'origine et de l'acquisition de la nationalitе d'aprеs la lеgislation bulgare” Facultе de droit de l'Universitе de Paris, 1909. (these doctorale)
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.7, 1911) p. 419 – Bulgarie . Competence des tribunaux de la Rumelie Orientale (1905)/ Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.8, 1912) p. 442 – Bulgarie / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.9, 1913) Effet de la possession d’un passeport delivre par les authorites competentes d’un Etat etranger sur la prevue de nationalite (1906) / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation

Стефан Станимиров заболява тежко и след няколкомесечно тежко боледуване умира на 12.10.1912г. в болницата“Червен кръст” Днес тезата на докторската му дисертация „Гражданството по произход” все още е в обръщение в библиотеката на Европейски съд в Хага, в библиотеката на Американския конгрес, в университета Токайдо в Япония, Колумбийския университет и др.

Съобщение за доктората на Стефан Ст. Станимиров, вестник "Пряпорец", бр. 62, юни 1909г. (благодарност на Илиана Иванова, която го откри и ми го предостави)


Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина (#2112) е омъжена на 11.05. 1913г. за ген.-м-р Александър Тодоров Марков и имат син Божидар (1917-1969) и дъщеря Мира (1916-1934). Ген.Ал. Марков служи заедно с ген.Н.Станимиров, братовчед на Станимир и оттам, като майор – инспектор в кавалерията [6] се запознава с Екатерина. През 1916г. в състава на 2.к.п. е командир на участък в Добрич, където е ранен. В периода 1920-1921г. е командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. През 1928 е произведен генерал-майор.





[1]Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог (фондация Бълг.правосла.храм Св.Стефан в Цариград, Сф.2005)
[2]“Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници” УИ 1995 под редакцията на Хр.Темелски
[3] “Дневник на Станимир Станимиров за образованието на Цар Борис III и Принц Кирил” ИK Старейшински 2002г.
[[4] НА БАН ф.10к.,оп.1,а.е.9,10,16
[5]Юбилейна книга на град София 1878-1923
[6]Марков, Ал. Към Одрин и Букова глава. – Нашата конница, 1923, кн. 7, с. 18.