Поп Рачовото коляно

Поп Рачо Станимиров Поп Рачо Станимиров(#22) е по-малкия син на майстор Станимер чаркчи. Логическа съпоставка на датите показва, че е роден около 1830г. Брат му Станьо (поп Стефан) наследява ковашката работилница от баща си и произвежда ножове, което е видно от спомените на Тодор Бурмов[1].

През 50-те г. двамата братя заедно стопанисват дюкян, в който произвеждат гайтани. Гайтаните се плетат във воденицата им в месността Бичкинята, която още през 30-те г. е превърната в одая за чаркове. От орташката печалба на дюкяна Станьо и Рачо заделят издръжката на стария си баща. През 1859г. когато брат му Станьо се запопва, на Рачо остава задължението да стопанисва дюкяна и да издържа 80 годишния си баща.

Гайтанджийския дюкян е източник на приходи за семейството, но Рачо има друг занаят, – папукчийския. За да го изучи през 1856г. взима пари от баща си, което е отразено в търговския тефтер на семейството, воден от брат му: “1856: щодава тати пари нарача засирмия: гроша 3573” Измежду всички папучкий в Габрово, само 9 са кундурджии, което е видно от записка в тефтера на еснафа от 1864г. На първо място е записан Рачо Станимиров кундурджи[2] Съпруга на майстор Рачо е Параскева (Пена) Влайкова от рода на Драгол Влайков, собственик на Драгловия хан (Влайковото кафене). От техния род идва името на Влайков геран, който се намира на ковашката чаршия и е близо до мястото, където е отрасъл Рачо Станимиров[3]. Kъщата му  е долепена на калкан о тази на брат му поп Стефан. Сградата е двуетежна, като първия етаж е работилница и дюкян с кепенци към улицата, а горният етаж е за живеене. Отзад има малък двор.

След като се оженва, майстор Рачо по примера на по-големия си брат приема свещенически сан и служи в църквата "Св. Успение Богородично". В една парусия за дарения за новостроящия се храм от 15.08.1866г (храмовият празник), съхранявана в църквата, наред със сродниците си Силвестър архимандрит Ивана презвитера и Стефан йереи и Екатерина презвитера поклонница, фифурират и Рачо йерей Пена презвитера.

На корицата на една от богослужебните книги четем: "1873 година на януария 6 день беше времето летно което не е бивало никога и тая година за забележюване за туй и записахъ ази поп РАЧО за воспоминание до века амина [4].

Накрая на споменатата църковна кондика, започната през 1866г. четем „Представи са Иларионъ Архиепископ Терновски, родомъ отъ Елена. 1875 иуния 5-ий Цариград. Стана причина на 1875 сене августъ 9 въ петъкъ вечеръ затвориха ни церковата заради владичината и седе в събота и въ неделя, въ понеделникъ я утвориха на 11 августъ писа П.Р.С.„

През 1873г. известната Попрачова воденица е купена от Иван Калпазанов, който първо прави дарак-чепкало, а през 1882 г. открива първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, станала прочута, една от първите фабрики в града дали му прозвището "Българският Манчестер"[5]. По време на Априлското въстание, когато черкезите налитат към Габрово, Пена бяга с децата (била е бременна с най-малкия – Никола), а поп Рачо остава в града. Заедно с други българи свещеникът е арестувани и измъчван. След разгрома на въстанието, около 100 души габровци са закарани в зловещия търновския затвор - един от най-страшните в османската империя. В същият затвор са затваряни Филип Тотю (единственият избягал някога от затвора), Стефан Караджа, Тодор Каблешков, даскал Киро Петров (Бачо Киро). Там е престоял три дни по пътя от Къкрина за София и Васил Левски. В затвора габровските първенци престояват две седмици. След платен поткуп от съгражданите им и поради липса на доказателства за бунтовна дейност, турците обесват Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и още няколко от водачите на въстанието, а останалите габровци са пуснати. След побоите в търновския затвор здравето на поп Рачо е разклатено, той не се възстановява напълно. Умира на 20. март 1878г., което е записано в тефтерчето с требите на брат му поп Стефан : “1878 рачо иереи 20 марта брат ми станимиров”. Поп Рачо издъхва свободен няколко дни след договорът от Сан Стефано. Гробът му не е известен. По онова време повечето свещениците са погребвани в дворовете на църквите. Най-старият гроб до църквата “Св.Успение Богородично” е този на архим.х. Силвестри от 1878, заедно с гробовете на 5 Руски офицери. Ако предположим, че поп Рачо е погребан там и след това през 1897г. на същото място е погребан поп Стефан, то биха написали и името на поп Рачо върху паметника. От друга страна в близкия храм Св, Йоан Предтеча през 1889 г. са погребани и опяти заедно костите на габровски свещеници, чиято самоличност днес не се знае. Това ми дава основание да предположа, че при оформянето на главната улица и градината около храма Св.Успение Богородично, гробовете на погребаните преди това свещеници са преместени в двора на Св Йоан Предтеча. Вероятно там са костите и на поп Рачо. Поп Рачо и жена му презвитера Параскева имат 5 деца: Станимир(#221) Дона(#222), Никола(#223), Стефан(#224) и Васил(#225). За Стефан(#224) не се знае нищо, освен отбелязаното в родословното дърво на Марко Родев, че е бил чиновник и има деца – Рачо и Пaраскева(Пена). В първия вариант на дървото от 1957г. под имената им е добавено и Стефка. От Цанко х.Стойчев знам, че се е преселил в Свищов. Синът му Рачо като студент през 30-те г. е посещавал Габрово, на гости на леля си Дона. Васил (#225) е осиновен и отгледан от сестрата на попРачо – Радка и мъжа и Христо Пенев. Не е известно кое е наложило това осиновяване. Радка и Васил нямат други деца, може би са били бездетни и са приели да отгледат едно от децата на материално затрудненото поп Рачово семейство… но това са догадки. Васил Панев има няколко деца – Вера, Любомир, Венцислав, Надка (няма я в родословието на Марко Родев, а само при Кольо Станимиров) Останалите 3 деца на попРачо – Станимир, Никола и Дона дават три клона потомци, които ще разгледам последователно: Дона(#222) (1870-1957) се омъжва за Илия Денчев Видинлиев внук на чорбаджи Илия Видинли (дядо Илия) – безспорният първенец на Габрово и един от най-тежките български чорбаджии от Възраждането. Самият Илия Д. Видинлиев продължава родовото “занятие” и след Освобожеднието е помощник-кмет на Габрово. Дона е учителка. Имат 5 деца: Неда(#2221), Пенка, Мария(#2223), Денчо и Тотка(#2222). Ражда първата си дъщеря Неда на 16 (18)г. през 1886(8 според К.Станимиров). Очевидно е омъжена скоро преди това.. От Цанко х.Стойчев знам, че баба му Дона веднъж годишно е събирала вещите си в един денк и тръгва на обиколка по роднини, като тя пътува с влака, а вещите и – с файтон. Крайна спирка на пътуването е гр. Банкя, където отсядала в х-л „Булевард”. Там ходела на минерални бани.(вж.подробно за рода Видинли в приложенията) Неда(#2221) завършва гимназия и прогимназия в Одеса. В България се омъжва за лекаря-руски емигрант Николай Яковлевич Прозоровски. Неда работи като учителка. Имат 3 деца: Александра, Андрей и Олга. Олга(#22213) (1914-), съпруга на полковник Рачо Николов Станимиров(#2232), който и е чичо (първи братовчед на майка и). Това е втори случай в родословието на брак между роднини. (Тяхното потомство ще разгледаме при Рачо Станимиров); Александра(#22211) (1915-1995) е омъжена за подполк. Борис Събев, родом от Карлово, военен инженер-катрограф. Синът им Христо (починал) и жена му Рени нямат деца. Тотка(#2222) (1894-) е учителка, омъжена за Петър х.Стойчев (1889-) индустриалец наследник на една от известните габровски богати фамилии. Хаджи Стойчеви притежават най-голямата къща на главната улица в града, която дълго време е клон на БНБ, а днес в нея се помещава градския исторически музей. Хаджистойчевата къща прилича на дворец. Проектирана е от известния архитект Никола Лазаров. Синът на Тотка и Петър х.Стойчеви, Цанко Хаджистойчев (#22221) (р.1925) – е юрист, бил е член на Конституционния съд (женен за Елена, имат дъщеря Теодора) (вж.подробно за Хаджистойчеви в приложенията) Мария(#2223) (1870-1970), учителка е омъжена за инж. Стамат Шишков (поч.1940) . Най-големият им син Аврам (#22231) (1919-2000) следва инженерство в Германия, където се жени за германката Хелга. При започването на войната заминава за Бразилия, където има собствена предприемаческа фирма за пътно и мостово строителство. През 1970г. се връща в Германия, заселва се в Мюнхен и работи като инспектор по мостовете към Немските държавни железници.

[1] Тодор Бурмов. Дневник. Автобиография [2]Петър Цончев „Из стопанската история на Габрово”София 1929 [3] В проучванията на Иван Марангозов за Априлското въстание в габровско и по-специално в Ново село се споменава за въстанник на име Колчо Влайков от Габрово, убит на 11.05.1976. В различни източници се срещат доста габровци от онова време с имена Влайков и Драголов. През 1766г. поп Влайко и друг Влайко фигурират като свидетели по заем. [4] Храм Успение Богородично в Габрово [5] Д.Цончева „Габровските квартали…