подполк. Станимир Н. Станимиров

Подполк. Станимир Н. Станимиров(#2233) (09.12.1916 – 1996) е третият, най-малък син на ген. Н. Станимиров. Той един от офицерите - създатели на Паршутната дружина - първопроходник българските елитни специални части.

Завършва ВНВУ през 1939г. и зачислен във 2-ра дивизионна картечна дружина. Жени се за Милка Тамахкярова, родена на 21.04.1921 г.,(тя е от виден Пазарджишки род, роднина на пор. Чунчев и на въздушният ас, летецът-изтребител Димитър Тамахкяров.)

През 1942г. е произведен поручик. При първия подбор на кадри за бъдещите парашутни войски е попада сред избраните и е командирован заедно с още неколцина млади офицери в елитната парашутна школа в Брауншвайг за изучаване на опита на немските парашутни десантчици.[1].

(на лявата снимка: парашутистите са все още с немските каски с орела. Скоро на мястото му ще се появи трикольорния щит. Ст.Ст. е най-десния)

След успешно завършване на школата и завръщането им в България, с царски указ е създадена Парашутната дружина към Въздушните на Н.В. войски, базирана на летище Враждебна, където пор.Станимиров е взводен командир и адютант на командира на дружината – кап. Ноев. През 1943г. става командир на рота. Преврата на 9.9.1944 заварва дружината на лагер в с. Телиш, Плевенско. Още на другият ден парашутистите са извикани във Враждебна. На 18 септември парашутната дружина е зачислена към 1-ва Българска Армия. На 10 октомври от Кюстендил са изпратени към Крива Паланка и Куманово, където са хвърлени в боевете за Стражин и Страцин. Новата ОФ власт няма особено доверие в получилите немска школовка парашутисти и намира начин да се отърве от тях: при Стражин и Страцин най-елитната бойна част на българската армия, обучена на парашутен десант и действия в тила на врага е използвана като пехота и в пеши ред е хвърлена срещу укрепените картечни гнезда на немците. При Стражинската атака поручик Станимиров командва единият фланг. Стига се до ръкопашен бой с противника. Немските позиции са превзети, но с цената на огромни загуби – от 470 парашутисти 56 са убити, а 151 ранени. По-нататък победният ход на дружината следва хода на първата фаза на войната – Стражин, Страцин, Старо Нагоричене, Куманово. Командирът на дружината кап. Ноев е повикан в София и поручик Станимиров е назначен за командващ парашутната дружина в негово отсъствие. Той ръководи дружината в цалата операция при Старо Нагоричене до заемането на позиции около Куманово, когато кап. Ноев се завръща. След превземането на Куманово, парашутистите са върнати в София. За участието си във войната дружината получава орден “За храброст”

През 1945г. към Парашутната дружина се сформира подофицерска школа за подготовка на парашутисти. За неин пръв началник е назначен пор. Ст.Станимиров.

През 1946г. пор.Станимиров е зачислен за слушател във Военната академия, но същата година започват чистките на българското офицерство. Пор. Станимиров е уволнен от армията и изселен в Пазарджик в дома на жена му. Там работи като счетоводител. През 1970г. му позволяват да се прибере в София, където живее в бащината си къща до смъртта си през 1996г. Съпругата му Милка почина през 2007г.

[1] И.Мечков, Н. Костадинов. Парашутната дружина. (Пропелер 92, София 1998)

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=cK63LPfbbRk&feature=player_embedded]