Легенди и литературни произведения с името Станимир.

Тази статия няма да разглежда документални източници. Покрай многото документи и архиви, попаднах и на няколко чисто литературни произведения – исторически романи за Второто българско царство, сред чиито герой се среща Станимир. Можем да предположим, че авторите са изпозлвали мотиви от дочути народни истории или родови легенди. Повечето от тези произведения, в зависимост от времето, в което са писани се подчиняват на обща схема. Споменатите по-долу исторически повести от Вазов и Каравелов акцентират на зловредното гръцко влияние. В романите основната борба е между българските боляри и византийските съветници на царя. Целта очевидно е да се прехвърли върху византийците отговорността за разпокъсаната и слаба българска държава и съответно да се припише вината за османското завоевание. Отношението е силно повлияно от църковните борби, към които авторите са съпричастни.

Легендарното начало е широко застъпено в генеалогията. Редица стари руски княжески родове започват родословието си с легенда за накой полководец от Златната орда, който приел православието... документалните регистри на тези родове започват от 17-ти век. Същият похват ще срещнем и в стари рицарски родове, които разказват легенди за произход от римски генерали. Може би най-типичен пример е групата родове Корвин (Гарван), чиято легенда и хералдичен символ се среща в много немски, балтийски, полски и унгарски аристократични родове, без да е проследена точната генеалогична връзка между тях или някакви исторически сведения за истиноста на легендата.

Единствено като любопитна подробност ще споменем тези романизирани легенди, в които се споменава името Станимир. Няма никакви исторически данни, нито родово предание, че някоя от тези литературни творби почива на истина, или че има каквато и да е връзка с нашия род.
Все пак, в случая с повестта "Отмъщение" на Любен Каравелов са налице няколко любопитни съвпадения. В трилогията за времето на Цар Иван Шишман, срещаме името Станимир в действие, което се развива в Габрово. При това съществуват археологически данни, които могат да съответстват на споменатите в легендата крепост и манастир. Любопитно е, че самия Каравелов назовава разказаната легенда "народно предание" Знаем, че един клон на Станимирови са живели в Букуреш около средата на XIX век и са били търговци. Сред спомощестувтелите за издаването на Ю.Венелиновата История от 1853г. фигурира Петър Станимир от Габрово. Възможно е той или негов роднина да е познавал Каравелов (който живее в Букуреш след 1869) и писателят да е използвал името му, или някоя разказвана легенда за сюжет в своята повест.

Любен Каравелов. „Отмъщение”. Историческа повестГерои:Иван Шишман, женен за гъркиня, воеводата Стоян – също женен за гъркиня.Срещу тях са: Георги Шишман, Страшимир, Георги Страшимир, Патриарх Евтимий, воеводата Рале и сина му Станимир. Сюжет. Царят се намира под силно влияние на жена си гъркиня и на гръцките си съветници, които го разколебават и оплитат в дипломатически интриги. Болярите затварят гърците от двора, сред които и царицата и Стояновата жена в манастир над Габрово и запалват сградата.
Част После отмъщениеВоеводата Станимир, Анастасия – дъщеря на Иван Шишман. Царят иска да я даде на византийския престолонаследник, но Станимир, който я обича я отвлича от Цариград. По пътя я залавят Турците и тя умира.

Отмъщение.Народно предание
Навръх Стара планина се намира една стара крепост, която във времето на своето цветущо съществуване е видяла такива кървави трагедии, които са в състояние да разплачат и сухите камъни. А сега? Всичко се е вече изменило! Едно време в тая крепост са живяли живи същества и борили са се с византийските легиони, с Баязитовите войски и с Муратовите еничари, а днес около нея се вият само високи буки, кичести дъбове и диви круши. Ако да не биха чуруликали над нея пиленца и ако да не би лазили около нея зелените и сивите гущери, то тая местност би заприличала на безгласна пустиня.Да видим какво говори за тая крепост народното предание:Турския султан събирал своите сили в Едрине, приготвил се за път, а българските воеводи се разхождали по стара планина и укрепвали своите крепости из балканските теснаци. Само в гореказаната крепост работили няколко хиляди души. Тая крепост била яка и висока, а местоположението, т.е. природните скали и сипеи, които я обкръжавали, били още по-яки и непристъпни.- Тая крепост не могат да превземат и шестокрилите ангели. Дядо Рале ми разказваше, преди няколко деня, че нашата крепост е по-яка и от Едринската.
... По средата на крепостта имало голямо здание, което било изградено само от сечени камъни и яки кирпичи. В това здание се намирали почти всички съкровища на българското царство – храмовете, царските дворци и болярските къщи. Пред вратата на това заведение стояли двама боляри и разговаряли се твърде пламенно. Гласът на единът болярин, който бил облечен във военни дрехи [Рале, бащата на Станимир] издавал скръб и гняв…[над Габрово се намира крепостта „Градище” а в околостта на града има още осем планински крепости]...
...
В старите времена близо до Габрово под самите поли на Балкана се е намирал женски манастир. Когато турците влезли в България, то трябвало да нападнат най-напред на Габрово. В онова време Габрово е било укрепено с широки окопи и дълбоки ями. Тоя малък градец се борил с голямо мъжество. Грамотите, които са дадени на габровчани от първите турски султани свидетелстват твърде явно, че тоя градец е купен с големи пожертвувания. Най-напред турската войска е била длъжна да заеме гореказаният манастир, защото той е служил като авангарада на Габрово. Произлязъл голям бой. Манастирът бил разрушен до самото основание и от него не останал и камък на камък. Но във времето на нашият разказ в тоя манастир са живели около 50 калугери.[ в манастира е отвлечена и скрита Босилка, сестра на Станимир и дъщеря на Рале Воевода. Тя е била годеница на Георги Шишман]
- Преди една неделя аз ходих в Габрово и чух с ушите си. Че ни един човек не знае где се е дянала Босилка. - [В с Жълтеш (дн. квартал на Габрово), през 1869г. при строежа на църквата намират останки от стар манастир. Местността наоколо е известна като „Манастирското”. Местност с такова име има и край Кметовци. (друго село в покрайнините на Габрово). Петър Цончев. „Из културното и обществено минало на Габрово”]
…Накрая Станимир е заловен от турците заедно с други воеводи. Главите им за отсечени. Преди да легне на дръвника, Станимир произнася следната клетва:
- Бъдете проклети и вие, и вашата вяра, и вашето кучешко произхождение – отговорил Станимир – Нека нашата кръв се преобрази на чума, да се излее на главите на вашите деца и унуки и да ги изтреби от лицето на земята.
*
*
Иван Вазов. Ивайло. В тази повест Ивайло е женен за Кремена – дъщеря на заможния Станимира – кмет на старопланинско село. Ивайло е откраднал Кремена от баща и, и я е завел в своето село. У дома си Ивайло е прибрал и старец на име дядо Продан. Междувременно Станимир се е преселил в Търново и служи на царица Мария. Политическите събития налагат Ивайло да изостави жена си за да се ожени за царицата. Станимир отвлича Кремена и я изпраща в манастир, но там тя е отровена по нареждане на царицата.
*
При изреждане на воеводите на Ивайло (1277-1280) в Бориловия синодик, сред имената фигурира Стан, което се смята, че е кратка форма на Станимир. Изглежда този Стан е прототип на герой от романа “Станимировият пръстен” от К. Панов, който разказва за последните битки на цар Михаил Шишман при Велбъжд. Станимир е воевода на крепостта Зелениград (дн. Белоградчик), който е служил при Ивайло, а сина му Доброслав е воевода при Михаил Шишман.
*
„И живя в мир владетелят Йоан Асен II”, исторически роман. Автор Борис БрайковСемир Кортобана е бил болярин при цар Борил. Той има двама сина: по-големият Станимир е загинал при отбраната на Царевец. По-малкият – Йоаник Кортобана ще се жени за Йрина Комнина – дъшеря на епирския деспот Теодор Комнин и жена му Кера Аспазия. Ирина е сестра на Анна Комнина, омъжена за Стефан Радослав.
Действието се развива в болярски дом на Трапезица. Сватбата е насрочена в църквата Св. Димитър. Преди сватбата обаче, Йоаник Кортобана е убит от засада с отровна стрела.
*
Стоян Загорчинов. Ден последен. Исторически роман за XIV век. Дял трети : „Юнаци”. 1342г. болярина Витомир и стария войник Станимир. Действието се развива край ер. Марица.
*
Владимир Свинтила. Длета и ружи. Разкази за занаятите. В последният разказ "Рукнали са ми седем чучура" Има един бан Станимир, остатък от някогашните боляри, който поръчва на Пройко - майстор терзия да построи чешма със седем чучура на мястото край града, където при османското завоевание турците изклали онези, които не искали да се подчинат, а оставили болярските права на онези, които сложат оръжие. Сред тях били и предците на бан Станимир. След чешмата около нея построили манастир на името на Св. Илия. (чешмата на Соколския манастир е с осем чучура)