петък, 30 август 2013 г.

Статия на Станимир Станимиров от 1937г. с информация за рода Бурмови

На 10 август 2013г. в. "100 вести" Габрово излезе с обширен материал на Надежда Тихова за ген. Христо Бурмов. В него е цитирана статия на Станимир Станимиров за габровския род Бурмови.
Публикуваме статията:



Родът, от който произлиза ген. Бурмов
Станимир Станимиров
сп. Военна мисъл, февруари 1937г. 

На страница 4 на брой 20 от 28.XII.1936 година на вестник „Възход“, издаван в Габрово, е напечатано съобщение за смъртта на генерала о. з. Христо Бурмов. В това съобщение, между другото, е казано, че той бил „син на първия български министър-председател Тодор Бурмов“. Понеже това е грешка, аз се потрудих да събера точни сведения по тоя въпрос. За целта аз се срещнах с едничката засега жива дъщеря на Тодор Бурмов - г-жа Рада д-р Стоян Данева, и водих с нея обстойна беседа, като проверих личните си спомени и ги допълних със сведения, съобщени ми от нея. Говорих и с г-н д-р Петър Цончев, също наш габровец.

Неизвестно кога, но сигурно не по-късно от втората половина на XVIII век, в с. Нова махала (Габровско) се поселил, или се върнал отнякъде, селянинът Тодор „Немецът“. Защо са го прякоросвали „Немецът“, с положителност не е известно. Вероятно той е ходил в Немско (Австрия) по търговия и заради това са му прикачили прякор „Немецът“. Вижда се, че той е бил човек със състояние, защото си построил къща, която (или на мястото на която и сега в село Нова махала съществува къща) е известна с името „немската къща“. За нея някога намекна в един свой труд и г-н д-р Петър Цончев. От децата на Тодор „Немецът“ се помнят само двамата му, преселили се в Габрово синове - Стоян и Христо. Аз помня и двамата. Къщите им бяха недалеч от бащината ми къща. Стари, много прегърбени старци, които едвам отиваха до близкия храм „Света Богородица“. Прякоросвахме ги „Бурмата“. Защо? Не зная. Не знае и никой от габровците, с които говорих. Тъй като къщите им бяха в Ковашката махала, то и те сигурно са били ковачи. А защото вероятно са изработвали и хубави бурми, прякоросали са ги „Бурмата“.

Аз знам две от децата на Стоян „Бурмата“:

Бележитият Тодор Стоянов Бурмов, учен българин, учител в Габрово, много потрудил се деец в борбата за черковната ни независимост и пръв български министър-председател. Той се оттеглил в Цариград, гдето дълги години до началото на Освободителната война (1877-1878 г.) бе чиновник при руското посолство. Жена му се казваше Мария Дървова. Между цариградските българи тя била позната с името Мария (Маршанка) Георгиева Золотович, понеже като останала сираче, цариградският търговец, калоферецът Георги Золотович, неин роднина, я прибрал в дома си, отгледал я и дори я пращал във Франция да се учи. Тодор Ст. Бурмов имаше четири дъщери - Надежда, Ана, Рада и Райна. Надежда и Райна умряха като моми. Ана умря като втора жена на генерала о. з. Хр. Хесапчиев. Само Рада - г-жа Рада д-р Ст. Данева, благополучно здравства и днес. Тодор Ст. Бурмов не е имал синове.

Велика Стоянова Бурмова, по мъж Хаджи поп Христова Бочарова. На габровци през втората половина на XIX век тя бе добре позната колкото с благия си характер, толкова и с благотворителността и ума си. Мнозина се обръщаха към нея и за помощ, и за съвет, и всеки напущаше дома й, благославяйки я от сърце. Неин син беше неотдавна починалият в София, много заслужилият д-р Стефан Бочаров, а нейна дъщеря - г-жа Неда, по мъж Симеонова Цончева, живееща сега в София при сина си.

Що се отнася до Христо „Бурмата“, аз знам двамата му синове:

1. Иван Бурмов, който непосредствено преди войната 1877-1878 г., и в първите години след нея, беше адвокат в Габрово и деец по общинските и училищните работи. 2. Димитър Бурмов, търговец в Габрово, чийто син е неотдавна починалият в София генерал-лейтенант о. з. Христо Д. Бурмов.

Няма коментари: