Статия в AUTO BILD припомня за 50 - годишнината от разработването на първия български роторен двигател и участието на инж. Станимир Станимиров

 

Източник: AUTO BILD 

Идеята за роторния двигател е стара. През 50-те години е регистри­ран истински бум на патенти в тази насока, в резултат на ко­ето Bеликс Ванкел, считан за баща на този тип агрегати, про­дава 26 лиценза, първият от кои­то е на авиационната компания Curtiss-Wright. Скоро след това е купен лиценз и от Daimler-Benz. Последният такъв патент става собственост на American Motors Corporation. С подобни разработки се занимават руснаците и китайците, а не след дълго интерес към новата технология започва да проявява дори и България.

Задачата за разработване на български роторен двигател е възложоена от най-висока ин­станция на секцията по двигатели в НИПКИДА (Научно-изследователски и проекто-конструкторски инсти­тут за двигатели и автомобили) с ръководител ст.н.с. II ст. Любен Гушев. Предварителната подготовка е проведена от инж. Никола Попов (изтъкнат автомобилен журна­лист от миналото и инициатор на редица интересни проекти, свързани с автомобилизацията на страната), който по това време е шеф на секция „Перспек­тивно развитие“ към институ­та. Отговорен конструктор на проекта е н. с. Тодор Атанасов. Ключова роля в проектирането и изработването на прототипа имат н.с. Станимир Станими­ров – отговорник за сглобяване­то и изпитанията, а също така н.с. Веселин Върбанов, инж. Цветан Bудулски, доц. Крум Бояджи­ев, който е научен ръководител по темата и др. Инж.Станимиров си спомня, че през лятото на 1971 г. един от тогавашни­те ежедневници (най-вероятно в. „Вечерни новини“) публикува репортаж за разработката на българския роторен двигател, илюстриран със снимки от конструкторския процес.

След разглеждането на няколко проекта, в това число и двуроторен вариант, екипът се спира на еднороторен модел, впослед­ствие обозначен, като ВРД 750А. Като отправна точка са из­ползвани два двигателя от NSU Ro80 и два двигателя от Mazda R100. Единият от доставените за целта автомобили NSU се експлоатира и като слу­жебно превозно средство, докато маздата е изцяло предоста­вена на екипа за изследователски нужди. Тя е докарана от Бургас до София на собствен ход лично от отговорния конструктор на про­екта Тодор Атанасов. Вторият роторен двигател на японската фирма, който е бил предназначен за изпитания е транспортиран до института в багажника на съ­щия автомобил.

За изпълнението на проекта са ангажирани няколко завода в страната, в това число воен­ния Завод 10 (по-късно „Фридрих Енгелс“) в Казанлък, където е из­вършено молибденизирането на статора. В тази връзка трябва да се отбележи, че са изработе­ни общо три такива елемента, идентични на външен вид, пър­вият от които е алуминиев хромиран, вторият е чугунен и молибденизиран, а третият е само чугунен. Именно той се оказва и най-надежден, и затова е внедрен в двигателя.

Отливките на буталата са на­правени в ЗММ в София, под ръ­ководството на Исак Леви (бивш служител на същия завод, който в края на 60-те години се включва към секция “Роторни двигатели” към НИПКИДА като главен тех­нолог). Коляновите валове са изработени в ЗТА Мадара-Шумен, а Институтът по металокерами­ка (НИТИМ) прави уплътненията на двигателя, които са запазени.

След първите петролни кризи от средата на 70-те години го­ляма част от фирмите в света, които до този момент работят върху проектирането на ротор­ни двигатели, се отказват от по-нататъшни инвестиции в тази насока. Така става и у нас. Причините за това са комплекс­ни, но в основата стоят няколко технически недостатъка: този тип двигатели са недълготрайни, токсични (оставят много недогорели въглеводороди), неико­номични, сложни за производство от технологична гледна точка, инвестициите, вложени в тях, се изплащат само при едросерийно производство и т.н.

Статия за Станимир Станимиров във вестник МИР, 1937г.

В блога си за местна история на Белоградчик, почитемият проф. Борислав Тошев е публикувал статия на в-к Мир, бр. 11152 от 24 септември 1937 г., посветена на Станимир Станимиров.

Вестник МИР има рубрика "Български образи" и този очерк за Станимиров е част от тази поредица.

Томаш Масарик (1850-1937), историк и философ, първият президент на Чехословашката република.

Връзка към оригиналната публикация на проф. Тошев>>

В своя блог проф. Тошев помества и рецензия на Ст.Станимиров върху книгата на военния историк генерал Йордан Венедиков „История на доброволците от Сръбско-българската война“, публикувана във в-к Мир - бр. 10827 от 19 декември 1936 г.Може да се прочете ТУК>>

Историята на рода Сомлеви, разказана от Петър Сомлев в "Джинс" по БНТ

 В статията за родословието на баба ми Мария Станимирова споменавам, че по втория си баща тя е от рода Пашовци от Ново село (Априлци). Пашовци са клон от големия и стар род Сомлеви. Преди близо две години с мен се свърза младият Петър Сомлев, страстен изследовател на своя род. Обменихме материали и информация. Петър е събрал наистина много за Сомлеви. Разказах за това на сценаристите на предаването за генеалогия "Джинс" по БНТ. Щастлив съм, че те поканиха Петър да разкаже за Сомлеви. Не знаех някои от нещата, които казва във филма. Благословен да е, че спомена и Пашовци!

https://bnt.bg/news/rodat-na-petar-somlev-288298news.html

200 години от първата розоварна на Дончо Папазоглу

 

През 1820 г. в Казанлък започва да действа първата розоварна за розово масло. Тя е собственост на Дончо Папазоглу. По-късно неговите синове, братята Димитър (Димитро) и Ботьо Папазоглу ще развият производството и търговията с розово масло до мощен бизнес и ще станат едни от най-богатоте и влиятелни българи. Моята баба Мария Станимирова е правнучка на Дончо Папазоглу, кръстена е на баба си - Марийка Д. Папазоглу - Кескинова, сестра на двамата братя. 

Два музея в Казанлък - историческият музей "Искра" и музеят на фотографията отбелязаха двувековния юбилей на розопроизводството на Папазоглу с изложба на фотографии и документи, събрани за целта от различни музеи в страната. 

(Историческа възстановка в реставрираната къща на Папазови в центъра на Казанлък)

"По думите на директора на музей „Искра“ Момчил Маринов корените на Папазовия род трябва да бъдат търсени третата четвърт на ХVІІІ век, когато няколко фамилии от Копривщица се заселват в Казанлък, като част от прародителите са били свещеници и това е станало отличителен белег. 

Съхранени са документи ,че първите сделки с розово масло са станали през 1820 година, още докато Дончо Папазов е чирак в гайтанджийницата на татко си Митьо. Началото е поставено на пазарите в Казанлък, Сливен и Узунджово, впоследствие е основана и розотърговската къща „Дончо Папазооглу и синове“, като от нейно име синовете Димитър и Ботю започват износ и извън границите на тогавашната Османска империя.

Сравнително бързо, заради високото качество на продукцията си, те стават конкуренти на дотогавашните „играчи“ на пазарите в Париж, Лондон, Марсилия и стигат до САЩ. През 1873 г. розовото масло на „Братя Папазоглу“ печели златен медал на изложението във Виена, а Ботьо Папазов построява и първата в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. Другият брат Димитро е сред най-влиятелните местни първенци, бил е активен участник в т.нар. „Цариградски кръг“ и е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I.След Освобождението Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879-1880 г.) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880-1883 г.) от народната партия. При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси.Участвал е в комитета за изграждането на храм-паметника в Шипка „Рождество Христово“,завещава крупна сума за построяване на градската болница Казанлък.

Малцина извън Града на розите знаят, че в дома на фамилията се е отбивал  Васил Левски, на два пъти е отсядал генерал Скобелев, както и генерал Гурко. Българският княз Батенберг също преспива една вечер на път за Пловдив по време на Съединението. В нея са водени първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници, за изготвянето на проекта за Санстефански мирен договор, превърнат година след това в официален документ, провъзгласяващ раждането на свободната българска държава. Интересна подробност е  че внучката на Ботьо Папазов Евдокия е съпруга на бъдещия министър –председател, археолога проф. Богдан Филов, а нейната леля Милка е жена на финансовия министър от кабинета на Стефан Стамболов, старозагореца Иван Салабашев.В представената документална изложба са включени фотокопия на документи от фондовете на регионалния музей“ Д-р Симеон Табаков"- Сливен, РИМ- Хасково, ИМ Горна Оряховица, Държавен архив - Пловдив, Държавен архив - Стара Загора и колекционери." /в-к Монитор 1 ноември 2020/

"Изложба "200 години Папазови", посветена на розотърговската дейност на казанлъшкия род Папазови е разположена в Музея на розата в Казанлък. Експозицията ще остане до 3 февруари 2021 година.

Историята на фамилията е разказана в 19 табла, подкрепена с богат снимков материал и картички от фондовете на ИМ "Искра" и Музея на фотографията, на историческите музеи в Сливен и Горна Оряховица, Държавен архив - Пловдив, колекционери и търговски писма с представителите на розотърговците в Одрин, Цариград, Лондон, Париж от архива на Музея на розата.

Изложбата е проект на Исторически музей „Искра“ и Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства с любезното съдействие на Дончо Папазов, пряк наследник на рода Папазови." / За Казанлък, 30.10.2020/

Обновиха извора "Вонещата вода", съграден от свещ. Ст.Станимиров

Инициативни местни хора с личен труд и дарения обновиха извора "Вонещата вода", изграден в деня на Св. Марина - 17 юли през 1890г. от Свещ. Стефан Станимиров и поддържан дълги години от дъщеря му Дона Станимирова - по мъж Йосиф Стомонякова.

Реставриран е покрития басейн на аязмото, поставена е паметна плоча с името на Ст. Станиморов, изградена е чешма, навес, пейки и градинка.  Историята на извора и неговите създатели е резбована на красива дървена табела.

Хората, започнали това прекрасно дело са Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева. С труда си са помогнали и Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. Със средства и материали са допринесли Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

Научихме от местните медии прекрасната новина:

Gabrovo Daily тук и тук

Gabrovnews тук

И предаването на Светлана Кацарска тук

Историата на извора, описана от Илия Габровски в книгата му за легендите от Габровския край, можете да видите ТУК 

Родът Станимирови в предаването "Джинс" по БНТ1

От януари 2019г. БНТ1 започна нов телевизионен формат - предаването "Джинс" с режисьор Еленко Касалийски, сценарист д-р Георги Проданов и водещ д-р Андрей Захариев. Във всеки епизод на "Джинс" някоя изявена личност разказва за своя род и повежда зрителите по местата на родова памет.

Петото издание на "Джинс", излъчено на 16 февруари 2019г. беше посветено на рода Станимирови. Предаването е заснето в София и Габрово. В София екипът посети Царския дворец, Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и Софийския университет, където се е изявявал Станимир Станимиров и Военната академия "Г. С. Раковски" , бившето Военно на Н.В. училище, с което са свързани военните представители на рода. В Габрово кадрите са от Станимировата къща, храм. Св. Успение Богородично, паметника на иконом Стефан Станимиров в двора на храма, чешмата Гунин кладенец, Държавен Архив - Габрово, Националния музей на образованието и Етнографски музей на открито "Етър", където бяха заснети гайтанджийските чаркове.

Благодарим на институциите, техните ръководители и експерти, които  оказаха безценно съдействие!

Регионален исторически музей - Габрово

Красимира Чолакова - Директор

Росен Йосифов - главен уредник

Национален музей на образованието

Мая Карагьозова - Директор

Любка Тинчева - завеждащ отдел

Бояна Пенчева - ПР

Държавен архив - Габрово

Катя Гечева - главен експерт

Етнографски музей на открито "Етър"

Росица Бинева - уредник
Тихомир Църов - ПР

Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
доц. д-р Елена Узунова
гл.ас. Р. Иванов

Национална художествена галерия
Ярослава Бубнова - Директор
Весела Радоева - р-л отдел Комуникации

Гледай предаваенто тук>>

Филм за габровския род Станимирови (Сто вести, 14.02.2019)

Станимировият „джинс” е с голям принос в икономическото, просветно и църковно развитие на българите (Dariknews) 

Изложбата "Новите седмочисленици" почете Станимир Станимиров като един от бащите-основатели на Софийския университет

През февруари 2018г. в Университетската библиотека бе открита изложбата „Новите седмочисленици“, посветена на Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Йосиф Ковачев, Никола Михайловски и Иван Данев, преподаватели в първата година на Висшия педагогически курс и основоположници на определени научни дисциплини, наречени "Нови седмочисленици". С тази експозиция Университетската библиотека постави началото на поредица от инициативи, организирани по повод 130-годишнината от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
С изложбата се отбелязват и 160 години от рождението на Станимир Станимиров

Публикации на доц. д-р инж. Станимир Ив. Станимиров

4.04.1943 - 12.04.2013

Библиография на Станимир Ив. Станимиров

1. Влияние на някои конструктивни параметри на камерата на горене върхи показателите на работния процес на дизелов двигател с непосредствено впръскване. Научна сесия на ВМЕИ, 1976
2. Върху решаването на уравнението на горене и определяне на динамиката на топлоотделяне при бързоходните дизелови двигатели. 2-ри симпозиум на младите учени „Математически модели в техниката” – Враца – Ледника, 1976
3. Аналитично изследване на влиянието на някои конструктивни параметри на камерата на горене върху радиалната и осевата скорост на движение на въздушния заряд в дизеловите двигатели. Научна сесия на ВМЕИ, София, април 1978
4. Изследване на влиянието на формата на камерата в буталото върху работния процес на дизеловия двигател Д2500. Научна сесия на ВМЕИ, 1978, Известия на ВМЕИ, том XXXV, кн.6, София, 1979
5. Изследвания върху работния процес на дизеловия двигател Д2500. Научен семинар „Транспортни и корабни дизелови двигатели”, Варна, май 1978
6. Изследване на разположението на горивните струи в зависимост от диаметъра на камерата на горене и положението на разпръсквача при дизеловите двигатели с непосредствено впръскване с помощта на ЦЕИМ. Научен семинар „Транспортни и корабни дизелови двигатели”, Варна, май 1978
7. Изследване на влиянието на формата и размерите на камерата на горене върху показателите на работния процес на бързоходни дизелови двигатели. Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен КТН, София, 1978
8. Състояние на производството на Ванкелови двигатели. Бюлетин на ЦНИРД при ДСО „Автопром” N4, 1972
9. Конструиране и довеждане на ротационни двигатели с преводно отношение 2:3. Научна сесия на ВМЕИ, юни 1973
10. Изследования рабочего процесса бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. Научна конференция МЕИ, Москва 1979
11. Влияние на камерата на горене върху работата на дизеловия двигател „Перкинс ДЗ 152”. Национална научно-изследователска конференция с международно участие „Развитие и производство на автомобилни и тракторни двигатели”, Варна, октомври 1980
12. Изследване на пневмоцентробежни регулатори на честотата на въртене на карбураторни ДВГ. Научни трудове на ВТУ „А.Кънчев”, т.XXIII, серия 2 „Двигатели, автомобили, трактори и автомобилен транспорт”, Русе, 1981
13. Влияние на камерата в буталото на дизеловите двигателу върху индикаторните и ефективните показатели. Известия на ВМЕИ, т.36. кн. 4 „Транспорно машиностроене и транспорт”, „Техника”, София 1982
14. Влияние на камерата на горене върху димността и токсичността на дизеловите двигатели. Известия на ВМЕИ, т.36. кн. 4 „Транспорно машиностроене и транспорт”, „Техника”, София 1982
15. Влияние на ексцентрицитета на камерата в буталото върху някои показатели на дизеловите двигатели. Научна сесия на ВМЕИ, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София,октомври 1983
16. Някои възможности за подобряване на конструкцията и показателите на двигател КН-12А. Научна сесия на ВМЕИ, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София,октомври 1983
17. Docieanie a obciazenia cieplne silnika z zaplonem samoczynnym. Konferencja naukowa KONES’84, N43, seria 8, Polska, Wroclaw – Rydzyna, Listopad 1984
18. Възможности за подобряване икономичността на двигател ВАЗ-1500 чрез оптимизиране на ъгъла на предварение на запалването му. Известия на ВМЕИ, т.34, кн.4, „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1984
19. Впръсквач за дизелови двигатели. Юбилейна научна сесия „40 г. ВМЕИ”, секция IV„Транспорно машиностроене и транспорт”, София, септември 1985
20. Върху уравновесяването на двигател КН-12АУ. Известия на ВМЕИ, т.39, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1985
21. Зависимост между въртящия момент на двигател КН-12АУ и газовите сили, действащи в левите и десните цилиндри. Известия на ВМЕИ, т.39, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1985
22. Снижения дьймности и токсичности бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. MOTORSYMPO’86, V Medzinarodne simpozium, Visoke Tatry- Strbske Pleso, CSSR, April 1986
23. Influence of Piston Chamber Geometry on Diesel Performance. 17-th Congress International on Combustion Engines CIMAC’87 D88/90, Warsaw, Poland, 1987
24. Уред и методика за регистриране на закона  на впръскване на гориво при дизеловите ДВГ. Годишник на ВПИ – Благоевград, 1988
25. Малогабаритньйе форсунки для бьйстроходньйх дизельньйх двигателей. MOTORSYMPO’88, VI Medzinarodne simpozium, Visoke Tatry- Strbske Pleso, CSSR, April 1988
26. New Drainless Fuel Injection System for Highspeeded Diesel Engines. 18-th International Congress on Combustion Engines CIMAC’89, Tianjin, China, June 1989
27. Влияние на проходното сечение на стебловидния филтър в корпуса на впръсквача върху процеса на впръскване и показателите на двигателя. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
28. Влияние на хлабината в разпръсквача върху показателите на бездренажна горивовпръскваща система на дизелов двигател. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
29. Влияние на обема на камерата над разпръсквача върху показателите на бездренажна горивовпръскваща система на дизелов двигател. V Национална научно-техническа конференция с международно участие „Дизелови двигатели’89”, Варна, октомври 1989
30. Influence of Some Design Solutions on the Injections Process and Performance of Diesel Engines. International Symposium ob Small Diesel Engines, Warsaw’90, Warsaw, Poland, May 1990
31. Проблеми на организацията на смесообразуването и горенето при бързоходните дизелови двигатели. Известия на ВМЕИ, кн.4  „Транспорно машиностроене и транспорт”, София, 1990
32. Влияние на максималния ход на иглата на разпръсквача върху процеса на впръскване и показателите на двигател Д3900. Юбилейна научна сесия „25 години Катедра ДВГ”, ВМЕИ , Варна, юни 1990
33. Изследване на влиянието на конструкцията на горивното пространство върху работата на двигател ДВ-550.2. Научен семинар на НДСДВГ при НТС по машиностроене, Русе, 1992
34. Намаляване на вибрациите на едноцилиндров двигател за едносев трактор . Международна научна конференция по двигатели и автомобили МОТАУТО’93, София – Семково, 1993
35. Станимиров Б. Аспарухова Д., Истатков Н. , Бакалов Б., Станимиров Ст. Типова компютърна лабораторна система. Сп. „Текстилна промишленост” бр. 4, 1993
36. Автотракторни двигатели. Учебник за ВУЗ. Техника, София, 1990
37. Програма за компютър „Правец-82” с цел обучение на студентите по „Проектиране и изчисление на ДВГ”. 1985

Изобретения:

38. Приспособление за електрохимична обемна обработйа на трохоидни профили на работни колела за ротационни мазилни помпи. Авторско свидетелство N21080 / 25.11.1974
39. Впръсквач за ДВГ. Авторско свидетелство N 37630/ 23.03.1984
40. Стенд за изпитване на турбокомпресори. Авторско свидетелство N 44166 / 23.04.1987
41. Впръсквач за ДВГ. Регистров N 90896 / Авторско свидетелство N 49781 под печат/

Разработени научноизследователски теми, завършили с внедряване:

42. Универсален стенд за изпитване на водни и маслени радиатори и помпи. Дог. N 24ДП-471 / 1971г. на ЦНИРД при ДСО „Автопром”- НИПКИДА. Възложител КНТПВО
43. Ротационни мазилни помпи за хладилни компресори и ДВГ. Дог. на ЦНИРД при ДСО „Автопром”- НИПКИДА. Възложител ДСО „Битово машиностроене” – ИХТ – София
44. Разработване на конструкторска документация за бутала, бутални болтове и бутални пръстени за хладилни компресори. Дог. N 1012 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Битово машиностроене” – ИХТ – София
45. Автоматичен разходомер за гориво и пулт за управление на ДВГ при изпитване. Учебно – изпитателска дейност, 1979
46. Усъвършенствани впръсквачи за двигатели, произвеждани и нас по лиценз на „Перкинс”. Дог. N 2330 от 1983г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
47. Стенд и методика за изпитване на впръсквачи за дизелови двигатели на надеждност. Дог. N 524-6 от 1984г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Металхим” – МК „Струма” – Сандански
48. Уред за регистриране на закона за впръскване. Дог. N 697-6 от 1986 на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО „Металхим” – МК „Струма” – Сандански
49. Технология за основен ремонт на турбокомпресора и горивонагревателната помпа за двигател ДП3900А. Дог. N 780-6 от 1986г. на НИС при ВМЕИ. Възложител СО „Автомобилен транспорт” – ИЕАТ – София.
50. Нова конструкция впръсквач за дизелови двигатели. Към дог. N 935-6 от 1987г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ТК „Струма” – Сандански
51. Конструкторска документация за редовно производство на цилиндро-буталната група за автомобили „КамАЗ” и „Икарус”. Договор N 1079-6 от 1988г.на НИС при ВМЕИ. Възложител НИТИАТ – София
52. Уред за определяне на техническото състояние на цилиндро-буталната група на автомобилни двигатели. Граждански доовор от 1988г. Възложител – МНО, под. 42050
53. Уред за диагностика на електрообзавеждането на транспортни средства с ДВГ. Граждански договор от 1988г. Възложител МНО – под 42050

Разработени научноизследователски теми по договор:

54. Ротационен двигател N 24ДП-471 от 1971г. на ЦНИРПД при ДСО „Автопром” – НИПКИДА, Възложител КНТПВО
55. Довеждане на двигател 4ДН-70 за работа в тропически условия и усъвършенстване на процесите на впръскване на горивото на двигатели ДП25000 и ЗДН-50. Договор N1055 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител КТССМ-ДСО „Автопром”
56. Усъвършенстване на процеса на впръскване на горивото при дизеловите двигатели „Перкинс”. Договор N2577 от 1975г. на НИС при ВМЕИ. Възложител КНТПВО
57. Усъвършенстване на процесите на впръскване, самообразуване и горене и намаляване на топлинното натоварване на бързоходните дизелови двигатели. Договор N 2813 от 1976г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
58. Изследване и експериментиране на горивен процес с непосредствено впръскване на дизеловите двигатели. КН Договор N 1410 от 1979г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
59. Модернизация на двигателите от фамилията „Перкинс” с оглед повишаване на мощността и понижаване на разхода на гориво. Договор N 2952 от 1979г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
60. Смесообразуване с непосредствено впръскване за дизелов двигател КН-12. Дог. N 1705-6 от 1981г на НИС при ВМЕИ. Възложител НПЛДВГ – Варна
61. Изследване в стендови условия на прибавка към горивото за ДВГ „РЕАМ”, производство на ФСЛ – Япония с наши суровини, върху мощностите, икономическите и токсичните показатели на разпространен в нашата страна бензинов и дизелов двигател. Възлагателна заповед N П-967 от 1981г, на ДКНТП
62. Подобрения в работния процес и конструкцията на двигател КН-12А. Дог. N 2213 от 1982г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
63. Изследване на възможностите и целесиобразността от вхраждане на бензиновпръскваща уредба в някои от разпространените в страната ни бензинови двигатели. Дог. N 2252 от 1982г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНП-СВО
64. Стендови изследвания на електронни коректори на карбуратор на ВАЗ-2103, 2106 тип ЕКК-4-2. Дог. N 124 от 1982г на НИС при ВМЕИ. Възложител НПП-Балкан – Пловдив
65. Експериментиране на метод и устройство за получаване на горивна смес за ДВГ. Договор N 61964 на НИС при ВМЕИ. Възложител ИИРА
66. Сравнителни стендови изпитания на двигател ВАЗ-1500 с бензин А-93 и с „Газохол-1”. Договор N 461-6 от 1984г. на НИС при ВМЕИ. Възложител МНО-под. 26960
67. Стендови изпитвания на двигатели ВАЗ-1200, ВАЗ-1300, Москвич – 1500 и ГАЗ-24Д от програмата „Ускорено разработване, производство и внедряване на електронни системи за икономия на течни горива в автомобилите”. Възлагателна заповед N П-92 от 1984г. на ДКНТП
68. Проучване за създаване на лаборатория, методики и апаратура за изпитване на дизелова горивна апаратаура. Договор N 697-6 от 1986 на НИС при ВМЕИ. Възложител ДСО Металхим – МК-Струма – Сандански
69. Дизелов двигател с подобрени показатели. Договор N P-32-6 от 1989г. на НИС при ВМЕИ. Възложител СИСА
70. Създаване на бездренажна дизелова горивна система с ходродинамично затваряне на разпръсквача. Дог. N 1315-6 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Вамо”- ИДД- Варна
71. Подобряване на двигетел ДВ550. Договор N1329 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Г.Генов” – Враца
72. Проучване на възможностите за конструктивни и технологични подобрения при производството на двигател Д2500. Договор N 1357-6 от 1990г. на НИС при ВМЕИ. Възложител ДФ „Г.Генов” – Враца
73. Подобряване и усъвършенстване на двигател ДВ-550.2. Дог. N 1510-6 от 1991г. на НИС при ТУ. Възложител г. „Уника – ММ” – Враца.

Станимировият писмовник в изложба "Ръкописи и книжовна традиция" в РИМ-Габрово

Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров*, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те съдействат за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.

В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.

Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 40. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, щампи, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце о болгарском народе славенском”, комплектуван в Сборник с различно съдържание. Оригиналът, написан преди 225 години, днес се съхранява в Държавната публична библиотека в Санкт Петербург. 

Най-ранните старопечатни книги, включени в изложбата са Душеспасителен псалтир на старогръцки, издаден във Венеция през 1643 г. и руска църковна книга – Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Включени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски, както и учебници, авторство на габровски учители, следовници на първите книжовници.

Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Служебник от края на ХV век, Октоих и Псалтир от втората половина на ХVII век.

Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги, учебници свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарасналото национално самосъзнание през Възраждането.

Източник: РИМ-Габрово

___

* Продължава погрешното приписване на Станимировия писмовник на "Стани Станимиров", което следва грешката от непрецизното първоначално описание на ръкописа. От бележка на страницата на същия ръкопис, както и от бележка в личния екземпляр на "История на града Габрово..." (Цончев) на Станимир Станимиров, е очевидно ясно, че Писмовника е написан от Петко Станимер, след което е предаден на неговия син Станимир, а той на свой ред на поп-Стефан, после на Станимир п. Стефанов Станимиров, който го предава на НБКМ. За всичко това има приписки в самия ръкопис. 

А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция...

Цончо Чапанов - първият българин, стъпил на Антарктида  е потомък на Станимировия род

От много години се интересувам от темата за Ледния континент и следя с вълнение работата на Христо Пимпирев и всяка следваща българска антарктическа експедиция. Може би дял в този интерес има фактът, че завърших молекулярна биология, но не се занимавах професионално с наука, а Антарктика е едновременно наука и най-чистото, некомерсиално и труднодостъпно приключение, последната ненаписана страница от „Великите географски открития“.

През 2015г. едно от първите неща, които направих като зам.председател на Комисията по външна политика в Народното събрание беше да се запозная с проф. Пимпирев и да се включа в българското домакинство на 38-то Консултативно съвещание на Антарктическия договор. Професорът ме покани в експедицията. Изчаках да повтори поканата си при няколко поредни срещи, за да съм убеден, че не се шегува и не е просто любезен, а говори сериозно. По-късно разбрах, че той винаги говори сериозно, макар че почти винаги е усмихнат. Събрах раница, сак и пластмасов бидон с полярно оборудване и станах малка бележка под линия от историята на покоряването на Антарктика. Но не тази моя експедиция е тема на днешния разказ, а една друга. По-важното е, че след завръщането си продължих да участвам в работата на българската полярна общност, да чопля каквото мога за каузата в Парламента и държавните институции и да съпреживявам присъствието на България в Антарктика.

Преди няколко дни седнах да пиша историческа справка за парламентарните решения и държавните актове, които се отнасят до Антарктика. Справката е предназначена за балканската конференция на младите полярни учени от АПЕКС, на която Комисията за външна политика съдейства в мое лице, тъй като предстои подписване на споразумение за сътрудничество между българската и турската полярни програми.

И така, правейки справката се зарових в книги, документи и google за да уточня дати, номера на укази, ратификации и постановления на Министерски съвет. Когато вече редактирах събраната информация и преписах изречението, че първият българин, стъпил в Антарктида е физикът от БАН Цончо Чапанов, който пребивава на Ледения континент от януари до май 1967г. , слабостта ми към историята ме зачовърка и написах в търсачката името на този позабравен изследовател.

Онова което излезе, не беше много. Споменаване в българските книги за Антарктика, две публикации в Dnes.bg и препратка към албум в start.bg, съдържащ снимка на млад човек с очила сред пингвини, няколко статии от вестник „Поглед“ от 1967, страници от мемоарен ръкопис и писмо от читател на вестник Дума, с което уведомява, че Чапанов всъщност е първият българин стъпил на Юг от 60-тия паралел. Едно изречението в дневника ме развълнува и накара да се усмихна:

"А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция..."

Българското знаме над база "Св. Климент Охридски" , декември 2015г

Цончо Костов Чопанов, роден в Ботевград през 1930. Единствената друга информация беше в страницата sofiapomni на проекта на моя приятел Симеон Попов, в която са описани гробовете на бележитите българи, погребани в Централните софийски гробища. Сред тях е и името на Цончо Чапанов – първият българин на Антактида.  Почувствах някак близък и симпатичен този човек, отишъл си от този свят на моята сегашна възраст, пръв преживял емоциите от срещата с ледовете, които вече и аз познавам. Направих статия в Уикипедия, в която пренесох всичко, известно за него, включително заглавията на  научни публикации, които открих чрез google books.

 Случи се така, че ден по -късно имах тъжен повод да отида до гробищата – изпратихме без време Виолета Енчева, с която пътищата ни се пресичаха по няколко линии, но най-вече като членове на клуба на потомците на „царски“ офицери – Вили е внучка на полк. Величко Величков, командир на противовъздушната отбрана на София по време на бомбардировките. Отидох час преди опелото и обиколих моите покойници, запалих свещ и казах молитва, поговорих с баба си, платих на честна дума 10 лв. на циганин да изчисти храстите от гроба на Мира ген. Ал. Маркова, починала на 18 през 1934. Вероятно само аз, като родо-маниакът знам за нея след толкова години. Но все пак Мира е кръстена на дядо си Станимир... Накрая отворих на смартфона картата от сайта на Симеон и отидох на 15-ти парцел. Лесно и бързо намерих гроба на Цончо Чапанов, макар да се оказа на последния ред спрямо мястото, откъдето тръгнах. В гроба са погребани: Ирене Миятева – Оппелц (1906-1983), Цончо Чапанов (1930-1971), Христо К. Чапанов (1921-1993) и проф. Петър Д. Миятев (1906-1995).

Запалих свещ и казах молитва. Срещу портрета на Цончо Чапанов залепих стикер с емблемата на полярната ни база „Св. Климент Охридски“, а върху паметника оставих камъчето от брега на о. Ливингстън, което носех в жабката на колата. След това си тръгнах.

Случката явно ми е въздействала емоционално, защото на следващата сутрин се събудих от особено предчувствие. Нещо, което бях сънувал ме глождеше. В главата ми изникна спомен за един ред от родословното дърво на Станимирови, направено от Марко П. Родев през 1959, в който се споменава, че нечия дъщеря е омъжена за Кото Чопанов, търговец от Орхание (Ботевград). Името Кото Чопанов е странно и ми е направило впечатление. Просветна ми, че Чопанов и Чапанов звучат близко, пък и съвпадението с Ботевград... Скочих от леглото, взех папката с родословията и намерих дървото на Родев:  „Радка Ц. Родева, родена 1887, завършила цариградския Роберт колеж, оженена за Кото Чопанов, търговец от Ботевград (Орхание). Имат синове Христо, род. 1921 – счетоводител и Цоньо, род. 1930 – аеролог, завършил физика. „


Ето какво излезе. Вчера ред случайности ме отведоха на гроба на съвсем непознат, чужд човек, защото е първият българин, стъпил на Ледения континент. Ден по-късно се оказа, че Цончо Чапанов е трети братовчед на баща ми, а аз съм вторият в Станимировото родословие, който е посетил Антарктика. За пореден път имам натрапчивото чувство, че Някой от горе помага на  родовите ми проучвания.

1967

2015

Майката на първият българин - антарктик Радка Цонева Родева е завършила Американския девически колеж в Цариград, който се развива успоредно с Роберт колеж, докато двете учреждения не се сливат през 1971г. Тя е дъщеря на Васила Родева, която е дъщеря на Велика, дъщеря на Станимер Чаркчи. Васила е Родева и по баща и по мъж, става въпрос за брак между братовчеди.
Разминаването в имената Чопанов – Чапанов, Коста - Кото, Цончо – Цоню не е изненада. Подобни неточности и дублетни форми са често срещани в родословията, а и в документите от онова време. Дори в дневниците на 12-та съветска експедиция, в която участва Чапанов, той фигурира като Цоньо, а в някои свои публикации – като Цоню. Знаех си,че някак габровски ми звучи това име ;) Проф. Петър Миятев и съпругата му, унгарката Ирене Оппелц са известни учени с принос в българската унгаристика и османистика. Но каква е връзката им с двамата братя Чапанови за да са погребани в един гроб,  за мен е загадка. Възможно е  родство чрез брак с дъщеря на Миятеви, или пък са техни племенници по линия на майка си? В статията за посрещането на полярника се споменава съпругата му. Рано или късно и тази информация ще ме споходи отнякъде.

Ето и наличната информация за Цончо Чапанов:

Цончо Костов Чапанов е български учен, първият българин стъпил в Антарктида. Роден е в Ботевград на 9 август 1930г. Завършва с отличие Ботевградската гимназия. През 1953 г. завършва физика, специалност метеорология. От 1957г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН През 1967г. е включен в състава на XII Съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат също учен от Чехословакия и САЩ. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача Об пристига в съветската полярна база Мирни, На 3 февруари 1967г. българското знаме за първи път се развява над Ледения континент в съответствие с протокола на Договора за Антарктика. Чопанов извършва научни изследвания на тропопаузата - атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, имащ важно значение за безопасността на въздушните полети. Посещава полярните бази Мирни, Новолазаревская и Молодьожная. В Антарктика Цончо Чапанов заболява и е принуден да се завърне в България на 6-тия месец от предвидения 18-месечен престой. Умира от бъбречна недостатъчност на 16 юни 1971г. Погребан е в 15-ти парцел на Централните софийски гробища.
С указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наименуван връх Цончо Чапанов на Антарктическия полуостров в Антарктида.

Научни убликации от Цончо Чапанов :
*Върху някои характерни черти на температурния режим на атмосферата над Западна България. Хидрология и метеорология, кн.2/1966 стр.29-41
*Някои черти на лятото в ниската и средната стратосфера. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.IX, 1966г. с. 5-18 (съавтор)
*Режим на температурните инверсии в Софийско и влиянието им върху замърсяването на атмосферния въздух със серен двуокис. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.XIII, 1968г. с. 103-146 (съавтор)
*Температурен режим на свободната атмосфера над София. в ИИХМ т.II, 1961 с.209-206
*Заключения от предварителните опити по изследване на конвективната деятелност с помощта на акселерограф и самолет. Хидрология и метеорология т.4, 1955г. с.79-81
*Вертикален градиент на температурата в ниските слоеве на атмосферата през топлото полугодие. Хидрология и метеорология т.4 1961, с.15-27
*Някои закономерности на вятъра във височина. ХМ т4, 1962, с.33—40.



Източници:
*в-к Земеделско знаме, бр. 31 / 05.02.1967
*в-к Поглед, бр.1 /02.01.1967
*в-к Поглед, бр. 21/22.05.1967
*Иванов Л., Н.Иванова. Антарктика. София, 2014, стр.95
*Пимпирев, Хр. Антарктически Дневник. София, 2013, стр.7
*12-тая Советская антарктическая экспедиция. Сезон изсслед.1966-1967. Морской транспорт, 1971. стр.28
*Информационный бюллетень Советской антарктический экспедиции т.61 / 1967 стр. 170
* http://alexi.snimka.bg/?album;aid=42335;pid=782328
*http://sofiapomni.com/parcel.php?id=15

През декември 2016г. в качеството ми на зам.председател на комисията по външна политика в Народното събрание, заедно с проф. Христо Пимпирев написахме официално писмо до кмета на Ботевград инж. Гавалюгов с информация за Чапанов и предложение за отбелязване на 50 тата годишнина от стъпването на първия българин в Антарктика. След кореспонденция с общината честване беше организирано на 25 април 2017г. В историческия музей на Ботевград беше организирана фотоизложба от Антарктида. На тържественото събрание говориха проф. Пимпирев, директора на Историческия музей - Ботевград, кмета, както и роднини на Чапанов. Присъстваха граждани на Ботевград, представители на културните институции от града и родственици на Чапанов. След тържественото събрание, присъстващите начело с градския оркестър се отправиха в шествие до паметната плоча, която беше тържествено открита. Така макар и със закъснение, един заслужил българин и наш родственик получи дължимото признание.