Иван Станимиров има шанса, както и няколко още випуска, да е ученик и на двамата големи учители по музика - Величко Мянков и Петър Чаракчиев
И още: да е с поета Христо Банковски в гимназията на Априлов, да си купи барабани Trowa и... да сбъдне ученическата си любов
Бояна ПЕНЧЕВА, в-к "Сто вести" - Габрово, 11.02.2014г.
Това е четвъртата поред среща в рубриката „Живата музика”. Първоначалната идея беше свързана със зараждането на забавния жанр и темпераментната вълна от оркестри, изпълнители и певици през 60-те години на миналия век. Процес в градската култура, провокиран и от появата на Бюро „Естрада” с нейните взискателни комисии в София, Русе, В. Търново. Доказани професионалисти периодично изпитват любители музиканти и след положен изпит им присъждат „категория“ - инструменталист, диригент, солист. Получената категория дава право да свириш в оркестър, да водиш състав и да получават заплата като професионалист.
Досегашните срещи - с кларинетиста Обрешко Обрешков, с диригента Стефан Пулев (задочно чрез дъщеря му), с барабаниста Станчо Кукудов, разговорите с техни колеги и понатрупаната информация за 50-те и 60-те години подсказват и други интересни процеси в музикалния живот на Габрово. Свиренето „на живо” по забави, танцови площадки и ресторанти е било само част от музикалните изяви. Всички или почти всички инструменталисти са „допълвали” дейността си с участие в читалищни, заводски, градски и всякакви видове формати, включително оперети.
Най-очевидният и логичен факт е, че нищо не се е появило на гола поляна. Тези момчета от 60-те са хванали тромпет, саксофон, цигулка, палки ... още в прогимназията, гимназията или техническото училище...
Затова е коректно да кажем, че Бюро „Естрада” (по-късно и „Културен отдих”) наистина са дали ценз и хляб на десетки музиканти, но преди това някой ги е учил да свирят. Някой като двамата велики учители по музика в Габрово - Величко Мянков и Петър Чаракчиев. С всяка среща в „Живата музика“ все по-често се говори за ролята на тези две имена. Както за ролята на техните колеги от средата на миналото столетие, за музикалните традиции в българското училище и за обичаните, но несъществуващи днес часове по пеене, хор, струнен и духов оркестър.
В едно изследване за Петър Чаракчиев доц. Людмила Велчева казва, че той е имал шанс да преподава музика в Априловската гимназия. Но както показва времето, това е било шанс и за Габрово...
Затова спомените на Тодорка Станимирова ни връщат най-напред в училище...
Със съпругата на барабаниста Иван Станимиров се срещаме точно 58 години след тяхната сватба. По една случайност на същия ден - 22 януари. И макар че това е дванайстата поред тъжна годишнина след загубата на Иван, разговорът за музика потръгва. Защото тя е нещото, което ги свързва още от прогимназията.
Първа прогимназия - в диагонала между църквите „Св. Троица” и „Св. Богородица”, вече я няма. Има сграда на бившето училище „Радион Умников” - с различни стопани и изпочупени прозорци. Използва се активно по време на избори като секция за гласуване. Иначе по празници дворът й се оглася от градския духов оркестър.
Преди 6-7 десетилетия музиката била всекидневие в Умниковото школо. Освен голям училищен оркестър от момчета, учителят по музика Величко Мянков водел и училищен хор. Иван Станимиров свирел на барабани и тъпан в оркестъра, а Тодорка (Табакова по баща) пеела в хора.
* * *
Величко Мянков е известен композитор и музикален педагог, роден на 15 април 1897 г. в Габрово. Като ученик в Априловската гимназия прави първата детска музикална китка „Веселинка“ - първият детски състав след Освобождението. На 31 години работи в Дряновското класно училище, създава училищен хор и подготвя оперетни постановки. Умира на 17 юни 1967 г.
Петър Чаракчиев (12.05.1908-1981) е емблема на музикално Габрово. Диригент, композитор, учител в Априловската гимназия в продължение на 36 години.
* * *
„Нямаше училище без оркестър – връща се към началото на 50-те г-жа Станимирова. - Виждаше се особено по време на манифестации. Училищата минаваха отделно, на блокове, и пред всяко от тях вървеше оркестърът. Величко Мянков беше не само учител, той работеше в оркестъра с момчетата, с нас в хора, организираше ни по празници. Имаше авторитет, но понякога ние го дразнехме с детските си шеги. Има една популярна за онова време песничка „Мърльо, мърльо, писанче, писанче...”, която момичетата от хора пеехме в междучасия. Мянков истински се ядосваше на тези изпълнения, закани се и ни намали оценките с по 1 единица.
С Иван от деца сме заедно. Продължихме приятелството си и после, когато бяхме в Икономическия техникум. Спомням си, че всяка неделя следобед, от 14 до 16 часа, имаше забава в Механото. Танцувахме в един голям салон, намазан с подово масло... Много момичета по-късно се омъжиха за момчетата, с които танцуваха. В оркестрите свиреха наши съученици. Разбира се, имаше забави на много места в Габрово, но ние ходехме в Механотехникума. Това ни бяха срещите - на забава и на Стъргалото. Искаш ли да видиш някого, излизаш на Стъргалото – така наричахме централната улица „Радецка”.
Няколко думи за Икономическия техникум, който сега е в Дряново. Техникумът се откри в Габрово, но нямаше собствена сграда. Ползваше стаи в училище „Васил Левски”, Априловската гимназия и накрая – в „Цанко Дюстабанов”. Управниците не се разбраха за сградата и стана така, че Дряново взе техникума.
От самото начало имаше огромен наплив от желаещи да учат в Икономическия. С Иван също се записахме. Мина известно време и един ден директорът извика поименно група ученици - на двора пред цялото училище. Извикаха и Иван Станимиров. Под претекст, че няма места, ги махнаха, направо ги изгониха от Икономическия. Тогава Ваньо отиде в Априловската гимназия. Негласно, но се знаеше, че са отстранени като „деца на фашисти”, за каквито тогава нарочваха всички, които не са комунисти.
Таткото на Иван и мой бъдещ свекър - Рачо Станимиров, е от Станимировия род, една от най-старите фамилии в Габрово и в Плевен. Завършил е Търговска гимназия, работил във фабриката на своите роднини Братя Хаджистойчеви, после - като счетоводител на Индустриалния съюз, организацията на габровските фабриканти. През 30-те години се жени за Иванка Манева – Станимирова. Свекърва ми беше една от първите дипломирани акушерки в Габрово. Спомням си, че винаги я канеха на тържества за Бабинден. Родилен дом е нямало, ходела е да изражда по къщите. По-късно за Родилно са ползвали Амбулаторията (Дечковата къща). В по-ново време работеше и като медицинска сестра на известния габровски хирург д-р Кръстев.
В рода много се държи на традициите. С Ваньо сме се венчали вкъщи - в дома на кръстника Андрей Попиванов. Там дойде попът. Такива времена бяха, не можеше да се ходи в църква. Синът ни Красимир (1960 г.) и внучката Ивета (1984 г.) също са кръстени вкъщи. Чак следващите внуци и правнуци - Силвия, Тони, Петко и Виктория, са кръщавани в храм...
И така, Иван започна в гимназията с випуска на габровския поет Христо Банковски – двамата са родени в средата на август 1937 г. Аз пък съм съученичка на Банковски от прогимназията, в един клас бяхме. Христо беше много умно момче, по всички предмети беше много добър, но по пеене и физическо възпитание - не, никак не му вървеше. По-късно научихме, че с него се е случила трагедия. (Б. а. Поетът умира на 22.05.1976 г. във Варна при неизяснени обстоятелства.)
В гимназията Иван продължи да свири в Духовия оркестър на Петър Чаракчиев. Този оркестър, на Априловската гимназия, беше много ангажиран – участваше във всички градски празници, освен в училищните.
В събота и в неделя Ваньо ходеше по ученически и работнически забави. На едно колело успяваше да събере тъпан, барабан, чинели... Дори до „Неспокойна младост” караше инструментите с това колело.
Оженихме се преди да замине войник – Ваньо служеше като командир на танк в Сливенската танкова бригада. Още не се беше заклел и се върна в Габрово да си вземе барабаните. Така изкара казармата – с барабаните. За да не чувствам липсата му, свекърва ми - много интелигентна и добра жена, ме водеше на концерт, кино, театър, ходехме при Ваньо в Сливен.
Когато се върна от казармата, събрахме пари, взехме и назаем и Иван купи комплект немски барабани Trowa – сребристи, чудесни инструменти, първите в Габрово. Ходи за тях до София. Бяхме млади, Иван работеше на две места и вечер свиреше с оркестрите в ресторантите „Москва”, „Корея”, „Глинени гърнета”.
Аз не се разделих с пеенето. Когато започнах работа, продължих да пея в хора на „Булгарплод”. Там бях 35 години и се пенсионирах като главен счетоводител. Имахме доста силни участия в прегледите на художествената самодейност. Не само на градско ниво, представяхме се добре и на национално. Иван също пееше в хора на „Териториално снабдяване“, докато работеше там.
Сестра ми Николина Табакова (тя запази бащиното си име), както Иван, взе категория в Бюро „Естрада” и започна кариера на певица. Имаше концерти в България и зад граница. Помня също как сестра ми - 9 години по-малка, превеждаше текстовете на италианските песни на български. Не можеше да се изпълняват западни песни, трябваше да са преведени на български. Синът на Нина - Богомил, от малък се занимаваше с музика. Завърши Музикалното училище в Пловдив, валдхорна. После учи Политология и Стопанско управление в Софийския университет, сега е председател на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Тодорка се надява, че любовта към музиката ще се появи в някои от нейните внуци и правнуци. Живот и здраве, времето ще покаже...
(Снимките са от семейния архив на Станимирови)
Подписи под снимките
Семейство Тодорка и Иван Станимирови, 1956 година
Габрово, 1 май 1951 г. Училищната музика при Първа прогимназия с диригент Величко Мянков. Иван Станимиров е в средата, държи бухалката на тъпана в ръка ниско долу
Сестрата на Тодорка - певицата Нина Табакова, живее в Пазарджик
Габрово, ресторант „Москва” (срещу Театъра), 1960 г. Оркестър на Бюро „Естрада“: Слава Моллова - пиано, диригентът Димитър Бързаков - цигулка, Стефан Пулев - кларинет, Обрешко Обрешков - кларинет, Симеон Димитров - тромпет, Иван Станимиров - ударни
Хорът на „Териториално снабдяване“ - Габрово. Иван Станимиров е горе, най-вдясно на снимката, последния ред
