(Вехт Завет, Книга"Вторoзаконие" 32:7)
Първите писмени сведения за Габрово са османски регистри от 1470г., където селището фигурира като тимар на спахията Юнус. През последните десетилетия бяха описани и преведени нови данни от османски данъчни регистри. Те разкриват важна информация както за населението на Габрово през XV - XVII в., така и подробното родословие на Станимирови и още няколко стари габровски рода, които могат да бъдат идентифицирани по сравнителноредките или уникални имена (Мустакови, Шерилови, Драголови-Влайкови и др.) Според археолозите градът е заселен от местността Топлика към Влайков геран по днешната ул. Опълченска. Там се е оформила първата улица - ковашката. В последствие успоредно на нея са се образували и други улици и селището се е разрастнало.
Станимировият писмовник - ръкопис на Петко Станимер от 1783г.
В Народната библиотека Св.Св. Кирил и Методий се намира един ръкопис от XVIII в. т.н. Станимиров писмовник. Написан е от през 1783г. Ръкописът е дарен на библиотеката през 1935г. от Станимир п.Стефанов Станимиров, който казва, че го има от дядо си. Заведен е във фонда на Славянските ръкописи под номер 1281 и е описан от Маньо Стоянов и Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека т.IV, София 1971, с.99. Аз научих за него от книгата История на Габрово (проф. Стр.Димитров и колектив, изд ОФ Сф 1980). Ето какво пише там:Особено красноречив паметник за развитието на светската просвета в Габрово през втората половина на XVIII в. е Станимировият писмовник, съставен през 1783г. В него са дадени образци на писма до духовни лица от различни рангове - до патриарха, до митрополит, до епископ, архимандрит и т.н. Наред с тях са поместени примерни писма до родственици - до баща, майка, брат, сестра и съпруга. Но най-важно значение в случая имат съставените образци на писма до майстор, до търговец, до съдружник, към които са прибавени и образци за съставяне на полица, на запис и на завещание... Обстоятелството, че Стани Станимиров съставил този писмовник през 1783г. сочи, че към това време търговските операции на Габровци имали вече размах, който правел наложително създаването на подобно ръководство по търговска кореспонденция...Тези писмовници свидетелствуват, че в търговията се впускали грамотни хора, които умеят да напишат полица и запис, които не пренасят пари, а използуват съвременните им средства за прехвърляне на пари, без да ги излагат на риск по несигурните пътища на Османската империя.
Станимировият писмовник е най-новото откритие в родовото проучване. Затова и главата за него е писана след всички останали, макар и поставена първа в родовата история. Затова е възможно някъде в текста да се срещне несъответствие, остатък от старата версия на настоящия текст, отпреди изнамирането на писмовника. Във всеки такъв случа, данните от писмовника следва да имат предимство пред останалите.
През 2007г., веднага след като открих текста на Стр. Димитров посетих Народната библиотека и изисках ръкописа. Той представлява книжка с размер на малка тетрадка, с черни кожени корици. В анотацията към ръкописа е указано, че е писан от Стани Станимиров, на базата на надпис на задната корица "Да са знаи този епистурар на стане станимеръ (съвсем ясно се вижда, че е поправено на станимер-овъ) и който го пофани този епистурар и който го открадни този епистурар да му исахни раката.." За науката може би не е особено важно, дали точно Стани Станимер или някой негов роднина е писал сборника. Но за родовата история това е едно от най-съществените неща.
Затова започваме проучването от преглед на имената имената, споменати в писмовника:
Споменаването на Стане Станимеръ на задната корицата и Стане Станимеръ на предната е факт, но с просто око се вижда, че почеркът на тези автографи е много по-необработен от изящния, почти калиграфски почерк на текста в писмовника. Над Стани Станимер е написано поп Стефан Станимеръ. На същата предна корица има различни откъслечни надписи, сред които Бачо Иван рохре ; Бачо Цоню нашатъ , Енчо Шанговъ, Генчо Байчето, На няколко пъти фигурира монограмно изписана буквата Б , следвана от I (йота), единият път с надпис еиоте след нея. Най-долу на задната корица има недобре запазен надпис Велика Станимерова Петкува -та или -Стан
На външната страна на предната корица, върху кожата в средата (където би бил етикета на ученическа тетрадка) са написани 12 мъжки имена, трудно четими (единствено при силна светлина и под ъгъл) поради патината на времето и характера на надписа (мастило върху черна кожа). Имената са написани с малка буква, изредени по в 6 реда както следва:
иоан (или пък кою?)
цоню костадинъ
миху рачю стоянъ
петку маринъ костадинъ
колю маринъ
петку стоянъ
В имената се повтарят споменатите отвътре на корицата Цоню, Иван (ако е Йоан, а не Кою), Петку. Около имената няма никакви други надписи, сметки или думи. Очевидно са изредени имена на близки хора, но не може да се каже дали става въпрос за родословие, тъй като липсва ключовото - фамилното име Станимер. От друга страна имената Стоян, Петко, Костадин и Марин се повтарят, което изключва възможността да са изредени братя. Въпреки, че фамилното име не винаги фигурира и като лично (например родът Мустакови и Бурмови), в случая със Станимирови не е такъв - името Станимир фигурира по веднъж във всяко поколение.
Най-важният за нас надпис е на стр. 15 (18) от ръкописа: в долния край под черта, но в границите на начертаната рамка на страницата, със същия почерк и мастило пише петко станимеръ , а в полето под рамката още веднъж пише петко . Повечето писма в ръкописа са подписани от Габрово.
Този материал внесе много яснота и отговори на много въпроси, най-вече що се отнася до неподкрепената с факти калоферска версия за началото на рода.
След анализ на данните, мисля, че убедено мога да направя следните изводи:
Началото на рода поставя Станимер, роден в последните години на XVII век. в Габрово. Той вероятно е бил занаятчия и търговец на ковашки стоки, бил е грамотен и добре поставен в обществото, защото името му фигурира като Фамилно име - прякор в следващите три поколения (пишат се Станимер, а не станимир-ов, каквато е по-честата практика при именуване с бащино име).
Неговят син Петко Станимер, роден вероятно в третото дестилетие на XVIII век в Габрово трябва да е бил доста активен търговец, който пътувал извън пределите на Османската империя, където натрупал опит, самочувствие, познания и рядка за времето си грамотност. Доста вероятно е да е бил и духовно лице.
*
Съществуват исторически данни, според които след падането на българската столица, духовниците на Търновската книжовна школа, се разпръсват из метоси и манастири в областта, където съхраняват писмената традиция и книжовните практики. Затова не е очудващо, че в Габрово на толкова ранен за българското Възраждане етап се творят ръкописи. През 1783г. Петко Станимер решил да се изяви и като граматик и написал Писмовника. Трябва да отбележим, че това се случва двадесет години след Паисиевата история и повече от 40 години преди Рибния буквар на д-р Петър Берон. (От същата година датират Кованлъшкия препис на Паисиевата история от поп Стоян и еленския препис от Дойно Граматик. )
Писмовникът заедно с написаната 9 години по-късно "История во кратце о болгарском народе словенском" на иеросхимонах Спиридон Габровец представляват най-старите известни габровски ръкописи на славянски език.
Жената на Петко Станимер се е казвала Велика, за което свидетелства надписа на задната корица на писмовника (затова сина им Станимер, кръщава първата си дъщеря Велика, на майка си.)
Писмовникът се е предавал от баща на син и всяко поколение е оставило своя белег върху него. Това е причината сина на Петко - Стани Станимиров да напише записката, указваща, че книжката е негова собственост. Същият е оставил и търговски записки за отношенията с братята си (почеркът е същия). По-късно на същата корица, своето име оставя и поп Стефан Станимиров, а неговият син Станимир Ст. Станимиров написва, че дарява книжката на НБКМ.
Станимировият писмовник се споменава във всички описи на славянски ръкописи. Така например в книгата "Писмата в културата на българското Възраждане" от Румяна Дамянова (1995) при коментара за писмовниците като чест жанр на късните славянски ръкописи се казва:
"Запазените ръкописни писмовници съдържат в образците конкретни адресати - исторически лица, имена на градове, а също дата, която е действителна и дава основание да се определи по нея общата датировка на писмовника. Тук прозира не само стремежът към достоверност у съставителя, който трябва да убеди читателя в практическата приложимост на образците, в тяхната автентичност и така да предаде делови характер на сборника. Този фактразкрива изграждащата се култура на общуване. Не на последно място това е израз на започналия процес на изграждане на респект към културния факт, към документа, който на даден етап на общественото развитие съхранява определено равнище на социални контакти. Например в "Станимиров писмовник" от 1783 са посочени като адресати Цариградския патриарх Гавраил, Митрополит Калиник и др. и са фиксирани редица селищни имена: Габрово, Търново, Русчук и пр.
Едно любопитно споменаване на ръкописа е вплитането му в романизиран сюжет. В излязлата през 1993г. книга на Христо Буковски "Храначът на магаретата", която представлява романизирана биография на Св. Онуфрий Габровски "Житие и страдание на Св. Онуфрий Габровски и тайнството около смъртта му". При описание на детството на светеца и неговото семейство:
".. Дечо, баща му, беше човек хрисим, защото и да имаше яд си го изкарваше на желязото. В мътните години на кърджалийството Габрово държеше страната на видинския отцепник Осман Пазвантоглу, а поминъкът на оръжейниците беше от най-доходните, та към париците на тъст му се завъртяха и много протурени. При все, че не ги дрънкаше в кесията си, а ги пресяваше според обичая на съседите си в разни дупки из темелите на къщата, хората го тачеха като богат човек и уреден стопанин. През 1795 се намеси в копринарската търговия и макар Хр. Рачков вече да бе турил ръка на старите производители, успя да разплоди грошове в чувалите с пашкули. За четири години протъпка пътеки и пръсна свои прекупвачи попоречието на Росица и Негованка, докъм Бяла Черква и Мусина. Взе да се плаши от топла зима и късна пролет, а когато нито сън го хващаше, нито пък хляб му се услаждаше, не грабваше от полицата я павурчето със сливова или минея, ами измъкваше писмовника на Стани Станимиров. Листеше го припряно, къмто образците за кореспонденция с ортаци и длъжници, където страниците носеха следите от будуване, тревоги и усилна работа с мастилото, а изразът на спеченото му лице се менеше между неувереност и дързост; между благост и злост, между сговорчивост и неостъпчивост. Рехавите му широки вежди се чумереха или пък трепкаха извити като мостове към съглашателство, под които с тревожна почуда ту премигваха, ту тягостно окаменяваха две сиво синкави очи със странно големи зеници..."
Станимер чаркчи и първият гайтанджийски чарк
Синът на Петко и Велика Стани (Станьо), се е родил в Калофер около 1780г. Така е според родовата история описана от Марко Родев. Дали Петко е имал кантора там, или пък се е оженил в подбалканския градец не е известно. Търговските пътувания на Стани били продължение на бащината му дейност и се простирали не само в границите на Османската империя, но и извън нея. По време на тридесетгодишните кърджалийски размирици от края на 18-ти век, българските земи били разорявани, а градовете и населението подложени на грабеж и унищожение. през 1796г. османска войска, недоволна от неуспеха си срещу кърждалийския водач Осман Пазвантоглу на на връщане от Видин разсипала Габрово, много от жителите на града го напуснали и забягнали в околните колиби. По-състоятелните търговци емигрирали във Влашко, Русия или Европа. Станьо се преселил в град Брашов в Трансилвания (територия на Австро-Унгарската империя).
Брашов е бил населен основно със саксонци и с българи. Български жители града има още от 15-ти век, но особено силна е вълната заселници от 18-ти век. Габровци са сред най-многобройните българи в Брашов - представлявали многочислена, компактна маса; И днес кварталът, където те са живели, носи името „Шкеи” (български). Там се намира известната църквата “Св.Никола”, осеяна със славянобългарски надписи (на снимката). Сред Българската колония в Брашов д-р Петър Берон написва “Рибния буквар”. Тук завършва немска гимназия и знаменития Васил Априлов – създателят на
новобългарското образование. В тази благодатна среда сред роднини и съграждани заживява и младият Станимир (Станьо). По това време, периода около Наполеоновите войни, Европа изпитвала остра нужда от платове и гайтани за войската, които били осигурявани, благодарение на едно революционно изобретение – задвижвания с вода гайтанджийски чарк, който позволявал много по-бързо и качествено машинно плетене на шнуровете – несравнимо с ръчното производство, което познавали гайтанджиите по българските земи.
Станьо нарисувал схемата на техническото съоръжение и изработил макети и четежи на отделните му части. В самия край на XVIII или в първите години на XIX век нашият предтеча се завърнал от Брашов, заселил се в бащиния си дом в Габово и в ковашката работилница започнал да произвежда непознатите по нашите земи чаркове. Къщата му се намира тъкмо там, където се кръстосват ковашката и сахатчийската улица – най-рано заселените улици, около които израства града.
Дотогава Габрово не са плели гайтани. Това се е правело в Калофер и Карлово. Затова, когато в началото на 19-ти век Станьо започва производство на чаркове той намира пазар за тях в подбалканските градчета. В Габрово започват да плетат гайтан едва през 30-те години на века.
След като новият занаят потръгнал, Станьо станал майстор - чаркчия. Тогава, добил ново самочувствие започнал да се подписва с пълното си име - Станимер чаркчи. В записка от Габрово от 1818г. има подпис „….чаркчи”. Имаме всички основания да смятаме, че този чаркчия чието име за съжаление не се чете, е нашият прадядо. Това предположение наскоро се потвърди от безспорен документален източник - поемата "Горски пътник" на Г.С. Раковски. В списъка със спомоществувателите е записан Стефанъ Станимер Чаркчийски - бъдещитя поп Стефан.
Станимер имал брат - Петър, търговец в Букурещ, а той - син Христо. Последният фигурира в тефтера на поп Стефан от 1858 като Христо чичов, с който орташки въртят дюкян, а в една от църковните книги на черквата Успение Богородично има записка за смъртта му от по-късно същата година „1858 октомврия Христо Станимиров намерися”[1]
Известните версии за появата на гайтанджийския чарк
Извън родовото предание на Станимирови в краеведската литература са описани и още няколко версии за появата на първия чарк. Всички те са доста неясни, противоречиви и преплитащи се. За пълнота ще представим и тях:
В книгата на д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово”[2] в забележката на стр. 283 е казано:
“… Според думите пък на габровеца Станимир Станимиров (син на поп Стефана Станимиров), бивш учител и директор в София, чаркът е бил пренесен в Габрово от неговия прадядо на име Станимир, който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в трансилванския град Брашов, откъдето го е донесъл: дребните части на чарка цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиада ..”
В личния екземпляр на книгата, принадлежал на Станимир Станимиров, който се намира в библиотеката в полето до този пасаж има приписка. Думата "прадядо" е задраскана частицата "пра". Станимиров е записал: Прадядо ми се е казвал Петко. Станимир е работел в собствения си дом на ул. Опълченска. През двора и градината се отивало в бояджийницата. [последното по повод твърдението на Цончев, че не се знае къде са били работилниците]
В същата книга , стр. 282. 283 и 285 е казано:
“…В края на XVIIIвек и началото на XIX в. Габрово е имало тесни търговски връзки с Трансилванския град Брашов… като любознателен, съвестен и предприемчив (някой си габровец ), каквито са били и каквито са габровците се запознава добре с неговата (чарка) направа, изработва модел и на обратен път за Габрово го пренася….кой е бил този, който пренесъл чарка не се знае положително…през 40-те години на XIX век в Габрово са правили чаркове някой си Станимир, Георги Бояджият…..”
Тук отново има приписка от Станимиров:
"Този Станимир е моят дядо. После той става и гайтанджия със собствени чаркове на Михальовото. При него работел и баща ми. В Габрово до скоро съществуваше бояджийницата им с кюповете и огнището. Тя бе на пътя за Гунин кладенец срещу (на изток) х. Неофитовото училище."
В книгата на Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.) на стр. 121 пише:
“…Изглежда споровете между старите гайтанджии в Гарбово са били доста ожесточени, защото в изясняването на произхода на чарка се намесва и трета личност- Ст. Станимиров, който твърди пред историка, че чаркът бил пренесен в Габрово от неговия прадядо, , който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в Брашов. Дребните части на чарка донесъл цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиат ..”
Друга габровеска версия сочи, че роднина на габровеца Кесария Паров донася чарка Тя кореспондира с една от калоферските версии, изложена по-долу.
В книгата “Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”[4] на Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996) на стр. 92 пише:
“…В началото на XIX век неизвестен габровец донесъл от Немско чрез гр. Брашов модел на дървен чарк, който габровските занаятчии приели с голям интерес. Находчивите габровци проучили модела и вместо от дърво, започнали да изработват чарковете от желязо за нуждите на занаятчиите гайтанджии. Появила се нова разновидност на занаята железарство- чаркчийството…”
В същата книга на стр. 219:
“..Габровските майстори- железари започват изработването на гайтанджийски чаркове. Това производство е много трудоемко, за 6 месеца трима работника изработват 10 чарка. На сложността на производството и нарасналото търсене на тези машини за плетене на гайтани съответства и високата чиста печалба, която получават собствениците на работилници – 150 – 200 гроша, при положение, че един чарк струва 1200 до 1300 гроша. До освобождението в Габрово има 6 работилници за производство на чаркове, част от тях се монтират в града, останалите се продават в Карлово, Калофер и др. гайтанджийски центрове…”
Калоферската версия не споменава името на Станимир, но като път на чарка съвпада с родовата. В книгата си “Калофер в миналото и днес” Никола Начов пише: “ Д.Хаджигендов разправя, че кога след Наполеоновите войни Минко Караминков се прибрал от Виена в Калофер, направил дървен модел за чарк (такъв Минко бил видял във Виена), пратил го в Габрово, та го направили железен, и тъй оттогава почнали да плетат гайтан в Калофер. Дядо х.Д.Паничков пък разправя друго. Кога се поумирило от кърджалийте и хората почнали да се връщат в Калофер, Бели Йото (Бели Иван) донесъл от Влашко чарк да плете гайтан осмак…Габровецът Кесария почнал да прави чаркове за гайтан осмак и дванадесетник. Той бил голям майстор: правел часовници и от дърво…” Тази версия по интересен начин кореспондира с монограмния, за съжаление неясен надпис върху корицата на Станимировия писмовник „БI” и „Бейоте”, което би могло да бъде разчетено като “Бел Iото”. Като добавим и странното месторождение на Станимер чарчки – Калофер (описано еднозначно в родовото предание) се получава преплитане между двете предания и материал за допълнителни проучвания.
Според карловските краеведи, през1805г. габровеца дядо Христо донася чарк- осмак в Карлово. Това потвърждава габровския произход на чарка и в същото време по любопитен начин кореспондира с името на Станимеровият братовчед.
Домът на Станимер чаркчи
И така, майстор Станимир пристигнал от Брашов и се заселил в Габрово, където създал семейство и започнал чаркчийския занаят. Не знаем нищо за жената на майстора. Съдейки по факта, че по-малкия им син се казва Рачо, можем да предположим, че е била габровка. Станимир (#1) има шест деца – двама сина: Стефан (#21) и Рачо (#22) и четири дъщери: Станка (#23), Радка(#24), Велика(#25) и Наца(#26). От тях тръгва разклоняването на рода. Заселването на Габрово започва от извора Топлика и първата улица т.нар. Ковашка, минава от Топлика, покрай “Палаузовото училище” до Влайков геран. Тъкмо на тази Ковашка улица се намира известната като “Поп Стефан Станимировата къща”[5] . През 2005г. при посещение в Габрово се срещнах с Даниела Цонева от историческия музей в града, която е изследвала Габровските квартали и с нейна помощ локализирах мястото на попстефановата къща – на кръстовището на улиците Опълченска и Никола Палаузов Съседната къща, залепена до тази на поп Стефан е на поп Рачо. За нея знам от баба си Мария Станимирова. Първоначално мислех, че къщата е от западната страна на улицата, но на 27.08.2016г. в Габрово се срещнах с Веселин Димитров - дългогодишен изследовател на габровските улици и на плана на града. Той ми предостави копия от кадастрални планове на Габрово от 1903, на които къщата на поп Рачо е ясно обозначена на източния тротоар на улицата, между къщите на Рачо Тихолов и друг имот с необозначен собственик, който от другата си страна граничи с къщата на Рачо Буров. Но от архивите се знае, че къщата, наследена от Станимир Станимиров е между дома на поп Рачо и на Рачо Буров. Според проучването на Веселин Димитров, след смъртта на поп Стефан, наследниците му продават къщата му на чехларя Цанко Гъдев. Негов зет е търговецът Симеон Ножаров от Новата махала. Получих от г-н Димитров и копия на стари снимки на къщата от различни ъгли. От Светлана Дяконова получих снимки на къщата, правени през 30-те години, които се намират в БАН. На тях ясно се вижда табелата "Симеон Ножаров". Така къщата е идентифицирана напълно достоверно.
Къщата на ул. Опълченска 35 / 35а. На N35 е бил домът на поп Стефан, а на 35a - този на поп Рачо.
От спомените на първият български Министър-председател след Освобожеднието Тодор Бурмов става ясно, че през 40-те години на 19-ти век, преди да се запопи Стефан Станимиров е пътувал до Влашко и е продавал ножове[6], което потвърждава наличието на ковашка работилници. Логично е ковачът – чаркчия майстор Станимир да е живял на ковашката улица, където по-късно живеят двамата му сина. За къщата споменава Станимир Станимиров в приписка в полето на цитираната книга на д-р Цончев" Дядо ми Станимир е работил в собствения си дом на ул. Опълченска"
От записките в търговския тефтер на поп Стефан Станимиров се вижда, че към 1858 – 1859 г. майстор Станимир е жив (на 79 г.). Двамата му сина стопанисват орташки гайтанджийски дюкян с чаркове, от който заделят част от печалбата за стария си баща.
Показателни за общественото положение на семейството са и браковете, в които встъпват дъщерите на майстор Станимир, като имаме пред вид, че в първата половина на 19-ти век в брак са встъпвали хора от една и съща черга. Станимир омъжва дъщерите си в други видни български родове от онова време, чиито известни родословия също ще бъдат посочени, както за пълнота, така и за съпричастност на по-голям брой хора към настоящото изложение. Мрежата от родства на градските фамилии в България е един от най- интересните и в същото време недостатъчно изследвани източници на историята ни, от който при коректна интерпретация могат да се направят задълбочени изводи за социалното устройство на българското общество през Възраждането.
Давайки си сметка, че безкрайното изреждане на имена на поколения е объркващо и отегчително за читателя, първо накратко ще разгледам браковете на дъщерите на Станимир, които ни сродяват с други габровски родове. (Подробна информацията за тези родове има в приложенията), а след това ще разгледам по подробно синовете му, които са продължители на фамилното име. Към този подход ще се придържам и по-нататък в изложението си. За улеснение ще номерирам споменатите потомци, като Станимир получава номер 1, неговото потомство двуцифрен номер, започващ с 2, а техните потомци съответно номера с брой цифри отговарящи на поколението и числов код, който да проследява пътя до потомците на Станимир.
Най-голямата (вероятно) дъщеря на майстора – Велика(#25) (родена около 1815г) се омъжва за Иван П.Родев. Родевите са от големите габровски търговски родове. Тук си струва да отбележим, че големият син на Велика , Петър (#251) (1848-1916) е баща на Марко П.Родев(#2511) (1886-), който е съставителя на Родословното дърво на Станимирови и човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! Вторият син на Велика и Иван.Родеви – Стефан(#252) (1860-1924) е баща на Веска(#2521), която става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, участник във всички военни преврати на 20-ти век и в няколко правителства при различни режими, Министър-председател.Другата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев и имат 2 деца: Мария, омъжена за арх. Томалевски и Веселина – баронеса Ротшилд, омъжена за главата на Парижкия клон на известната фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Голямата дъщеря на Велика и Иван Родеви – Васила(1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди, какъвто се среща и на още едно място в родословното дърво. Точната връзка не ми е известна. Този брак между родственици дава 5 деца, между които Иван(1873-1934)-първият български корабостроител, Христо(1880-1944) – юрист и баща на писателя Цончо Родев и Стефан (1887-1945) – свещеник в София.
Втората дъщеря на майстор Станимир – Радка се омъжва за Христо Панов. Те са бездетни, но осиновяват един от синовете на брат и поп Рачо – Васил.
Третата дъщеря на Станимир – Станка е омъжена за чехларя Минчо Оцев и имат три деца – Христо, Дона и Велика. Дона е омъжена за чехларя Христо Гърнев, а сина им Станимир (1895-) става офицер от конницата, състезател по езда и през 1928г. е основател на Жокей клуб (по-късно федерация по конен спорт), инструктор по езда във ВНВУ и достига до чин генерал –майор (11.09.1944)[7] Изселен е в Плевен.
Последната от дъщерите на Станимир – Наца се омъжва за кожаря Иван Гладнев и имат 3 деца – Никола, Марина (по мъж Г. Кръстникова) и Дона (Хр.Игнатова).
[1]Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство)
[2]д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” 1929
[3]Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.)
[4]Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996)“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”
[5]Даниела Цонева „Габровските квартали – родени от пътя закървмени от реката” ИК Колонел – Габрово 2001
[6]Тодор Бурмов „Автобиография, Из спомените ми. Дневник” София 1994
[7]„Офицерският корпус в България 1878-1944” ВИ Св.Георги Победоносец[8] Милка Пурел. Габрово и стопанският подем. (Габрово 2008)
Няма коментари:
Публикуване на коментар