Стара история на рода Станимирови XV - XVII век

Обобщавайки документални, археологически и библиографски данни от последните няколко десетилетия можем убедено да кажем, че Габрово съществува поне от XI век. В рамките на различни държавни формирования – Византия, Втората българска държава, а след това и в Османската империя, габровското население изпълнява специфична военна функция - охрана на планинския проход (Шипка). В замяна на тази важна дейност селището се ползва от специален статут, който се изразява в данъчни облекчения и известно самоуправление. Нерядко планинците се обръщат срещу техния официален сюзерен и участват в бунтове и феодални междуособици. Византия има практиката да възлага защитата на граничните и планински крепости на военизирани отряди от местно население, срещу което те придобиват феодално право над определени поземлени участъци. В различни части на империята и в зависимост от мащаба на дейността си тази военна йерархия носи различни имена – акрити, стратиоти, трапезити, цакони. През XII век за защита срещу нападащите от север хазари и кумани Византия изгражда система от крепости по старопланиснките проходи. Около Габрово са известни останките на осем такива укрепления, за които е установено, че са водили активен живот през XII – XIV век.

(крепостта "Градище" край Габрово)

След въстанието на Асен и Петър (които по последни археологически данни вероятно също са трапезити) военното население на планинските крепости стават основен боен ресурс на възстановената българска държава като пази тила на столицата Търново от византийско нападение от Юг. Тъй като българската държавно-феодална структура следва византийския модел, можем да предположим, че в Търновското царство трапезитите/цакони от габровските крепости ползват същия статут, данъчни облекчения и поземлени права, каквито са ползвали и в рамките на византийската тема Паристрион. Археологическите данни показват, че по време на османското нашествие крепостите около Габрово оказват упорита военна съпротива, в следствие на което са разрушени и разорени и престават да съществуват. Веднъж преминали през прохода, завоевателите са изправени пред дилемата да отделят ценни военни сили за охрана на несигурния, но стратегически ключов проход, или да гарантират тила на напредващата на север осмнанска армия, като спечелят лоялността на местното население. Избират втория вариант. На габровските жители е признат спациалния статут на дервентджии (от дербент – проход), освободени са от плащане на данъци, дадено им е право на самоуправление и са зачетени и запазени военните им функции. На мястото на каменните укрепления са изградени дървени стражеви кули – беклемета, на които габровци организирани в караули дежурят и охраняват прохода под командването на местния тимариот - спахия, а по-късно на агата на хаса - единствения мюсулманин във военната структура. Тогава започва преселението на населението от селищата около бившите крепости към територията на днешния град Габрово.

*

Два исторически извора са особено ценни, доколкото дават сигурни и подробни сведения, че родът Станимирови е съществувал през XV – XVI век и нещо повече - позволяват да се състави родословно дърво.

*

Става въпрос за два поименни списъка на цялото население на Габрово от 1515 и 1544г., в които е описан дервентжийския статут на селището и задълженията на жителите му. Има и друг, по-късен поименен списък от около 1690, който представлява данъчен регистър без да споменава за дервентджийски привилегии. Документите се намират в турския държавен архив, копия от тях са предоставени на НБКМ, преведени са от ст.н.с. Румен Ковачев, а екзмпляр от превода е предаден в Регионален исторически музей – Габрово.

* * *
Муфассал (подробен) регистър на жителите мъже на гр. Габрово съставен през 1515 (1) по времето на Султан Селим I "Страшния" (1512-1520)

"Хасове на Негово височество Пири Мехмед Паша (2)...
Село Габрова, спадащо към Търнови. Проход е. Жителите му пазят определена част от пътя от Акче Казанлък към Никобли и Търнови. По тази причина преди са им били опростени и са освободени от данъците авариз-и дивание и текялиф-и султание. Така казват и имат в ръце свещенна заповед...

...

Продо стар

Стано, син на Продо

Драгошин, син на Продо

Братой, син на Продо, неженен

Стоян, син на Продо, неженен
...

Георги, син на Стоян

Драгоя, син на Георги

Иван, син на Георги, неженен

Станимир, син на Георги, неженен
..."

Муфассал регистър на жителите – задомени и неженени младежи на с. Габрово, както и данъчните постъпления на селцето, съставен през 1544г (3) по времето на Султан Сюлейман I "Великолепния" (1520-1566).

"Село Габрова. Споменатото село на дербенд, по причина, че е на стария път от Акча Казанлък към Никболи и Търнови. Пазят прохода и по тази причина казват, че от старо време били освободени от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. За това имат на ръка свещенна заповед. По обичая за дербенд пазят прохода на четири места. Всеки караул е поддържан от 30 домакинства. Дербенджии са общо 120 домакинства и издължават данък испенч в размер от по 25 акчета... Онези домакинства, които са повече от 120, не са дербенджии, дават изцяло аваризите и испенч, както и всички останали данъци. На основа на императорската заповед това и се записа в новия регистър.
...

Станимир, син на …[?]джи

...

Вельо, син на Драгоя

Драгошин, син на Драгоя

...

Продан, син на Драгошин

Бельо, син на Драгошин

Стайо, син на Драгошин

Петри, син на Драгошин

...

Стойо, син на Станимир

...

Иван, син на Ста[ни]мир, неженен

Крайо, син на Ста[ни]мир, неженен

...

Станимир, [син на] Стоян, неженен

…

Станимир, син на Бельо, неженен

...

Станимир, син на Продан, неженен

... "

Двата документа притежават няколко важни предимства, които позволяват много точно определяне на някои родствени връзки. Подходът при анализа на данните се подчинява на няколко правила:

1. И двата документа представляват списък на цялото активно мъжко население на Габрово -няма лица, които да не са обхванати. Можем да предположим, че имената, които фигурират само веднъж са уникални за Габрово в дадения момент, Тези уникални имена, както и редките (които се срещат по два-три пъти) служат за маркер при определяне на родствени връзки.

2. Населението към онзи момент е сравнително малко – 194 души в първия и 603 във втория списък. Относително малкия брой възможни комбинации дава висока степен на вероятност на описаните родствени връзки.

3. Лицата в списъците са изредени по фамилии – баща и синовете му, което позволява да локализираме цели родови гнезда и да проследим традицията синовете да се кръщават на дядо, чичо (по-възрастен бащин брат) или по-рядко на пра-чичо (дядов брат). При първия списък (население от 194 мъже към 1515г.) съвсем ясно се очертават няколко основни родови гнезда, които дават началото на много от по-късните габровски родове (разбира се тук трябва да отчетем и миграцията към Габрово в следващите векове) Родовете са изредени последователно по къщи – следователно по съседство, което допълнително улеснява анализа Във втория списък неженените мъже са изредени накрая.

4. Двата списъка са правени през интервал от 30 години, което позволява едно и също лице да фигурира и в двата – веднъж като млад (неженен) и веднъж като глава на семейство или баща на глава на семейство. Това припокриване е безценна проверка за достоверност и позволява редица логични връзки и допускания.

5. Това дали дадено име се среща като бащино, като лично на глава на семейство или лично на неженен, позволява да определим възрастовите разлики между лицата и оттам възможните родства между тях.

6. За да бъдем сигурни в коректността на резултатите, взимаме предвид само уникалните и редки имена, като търсим двойно (лично и бащино) повторение на уникално име от втория списък с име измежду безспорно установените в първия списък.

Така описаният подход е дори по-консервативен от приложения в известния труд: „Българската народност през XVI век – демографско изследване”(4) – може би най-мащабното изследване с подобна тематика.

*

Изводи:
В списъка от 1515г. името Станимир се среща само веднъж. От поредността на имената съвсем ясно се открояват две родови гнезда, които намират продължение в следващия списък – фамилията на стария Продан и синовете му и тази на Георги Стоянов и синовете му, сред които е споменатият Станимир, неженен към тази година.
Вторият списък, от 1544г и разпознаваемите родови гнезда в него ни дават ясни доказателства за родствените връзки на Продановци и Георгевци – преплитането на имената Драгой и Драгошин, и най-вече имената на драгошиновите синове. В списъка името Станимир се среща 6 пъти. Важен факт е, че всеки от 6-те Станимир намира своето логично място във вече изградената схема от родови гнезда - няма Станимир, който да не се подрежда като син на някой от вече подредените два родови клона. Следователно всичките срещания на името Станимир са част от един род и няма друго родово гнездо, което би могло да предизвика объркване в анализа. Така наредената схема се потвърждава и от възрастовия анализ. Разбира се, в списъка от 1544 има още лица, които по бащино име биха могли да се впишат в родословието. С оглед на максималната вярност на резултатите сме включили само онези от тях, които носят две имена от вече установения именен списък, поне едно от които да е рядко или уникални, и то само ако възрастовия анализ прави възможна съответната връзка. Игнорирани са лицата с по две масови имена, които не могат да служат за надежден белег (например Стоян син на Иван, Петър син на Стоян.. )

Описаният подход при конструиране на най-ранното родословие на Станимирови гарантира, че имената в схемата наистина принадлежат към рода. Възможната грешка е ограничена до точната степен на родство (някъде двама души да са братя вместо братовчеди).

В списъка от 1515г. главите на двата родови клона са описани като Георги, син на Стоян и Продо - стар. Близостта им в списъка показва пространствена близост на домовете им. Българската родова традиция е родителите да живеят при най-малкия син, който наследява дома. Големите синове се отделят в нови къщи. Очевидно Стоян, бащата на Георги вече не е жив. Продо пък е стар – т.е. минал е възрастта за носене на дервентждийска служба. Най-вероятно е Продо да е по-голям брат на Георги и син на Стоян. Разбира се, възможно е да са братовчеди, но кръстосаното срещане на имена между двата клона в следващото поколение показва голяма близост, освен това Продо има син Стоян, така че все пак по-правдоподобно е Продо и Георги да са братя, синове на Стоян.

*
При третия поименен списък, данъчният регистър на габровското население от последното десетилетие на XVII век анализът не е толкова лесен. В списъка не фигурира името Станимир, нито като лично, нито като бащино име. Списъкът представлява моментна снимка, изолирана от други хронологично близки източници, които биха послужили за контрола (каквато роля играят един за друг двата разгледани списъка) Можем да допуснем, че в конкретната година на изготвяне на документа в Габрово не е имало глава на домакинство на име Станимир, но името е носено от малолетни синове, които все още не са данъкоплатци и не фигурират в списъка. В този регистър никъде не се споменава привилегирована категория население. Като имаме предвид дервентджийския статут на рода, възможно е също така дервентджиите да не фигурират в „масовия” списък на данъкоплатците, а да се водят в отделен списък, който да не е достигнал до нас. След като фамилното име като най-важен маркер отсъства от списъка, не ни остава нищо друго освен да търсим вероятно родство по някое от другите, вече установени имена. Хронологичният анализ показва, че между последното поколение от списъка от 1544г (тогава неженени младежи) и най-възрастните данъкоплатци от 1690г. (старейшини на семейства с женени синове) има „бяло поле” от 2 поколения, за които нямаме данни. Две поколения обаче не са достатъчни за да се загуби приемствеността в имената. Затова въпреки липсата на името „Станимир”, можем да намерил лица, които с голяма вероятност са потомци на някой от клоновете на рода от XVI век. Ето какво показва анализът на списъка от 1690г.:

"...
Богати:

Бельо, син на Стоян

...

Средно богати:

Продан син на Вельо

...

Стоян, син на Братой

...

Продан, син на Петри

...

Бедни (аргати):

Продан, син на Стано

...

Петре, син на Стано

Никола, син на Стано

...

Стано, син на Петри
...

Вельо, син на Продан

..."

Ключовото за родовата схема от XVI век име Продан се среща само четири пъти в списъка от близо 900 двойни имена, което го превръща в надежден маркер. Имаме късмет, че и четирите пъти то е в комбинация с име, което също принадлежи към вече доказаните. Този факт ни дава основание да завим, че с много голяма вероятност имаме родство. Редките за старите списъци имена Бельо и Братой в този списък се срещат само по веднъж, и то в комбинация с други вече описани имена, като при това се повтарят комбинации с близко родство от стария списък (Стоян син на Братой и Бельо син на Стоян). За разлика от предишните регистри, в този данъкоплатците не са подредени по родове, само по изключение двама братята са изредени един след друг. Населението е сортирано в три категории в зависимост от имущественото състояние, което понякога би могло да служи като косвен белег за определяне на възрастта (логично е бащата да е по-богат от неженения си син, а мъжът в активна възраст да е по-заможен от възрастния си баща, който не е стопански активен). На базата на анализ на редките и уникални имена от списъка от 1690г., повтарящи имена от предишните списъци, бихме могли с много висока степен на вероятност да определим няколко лица, които принадлежат към рода Станимирови. Данните обаче са недостатъчни за сигурно определяне на точните връзки между тях – представената схема е моделирана по логика, представеният модел е само един от възможните, наистина най-вероятния, но все пак хипотетичен.
Поради липсата на информация за две последователни поколения, стоящи между списъците от XVI и този от XVII век, няма как да установим с точност кой клон от ранните списъци продължават лицата от по-късния списък.

*
Последната задача по конструиране на старото родословие на Станимирови е обратна – хронологичен анализ от по-ново към по-старо време. Най-старият документиран представител на рода съхранен в родовата памет е книжовникът Петко Станимер, роден около 1730г. , автор на ръкописния „Станимиров писмовник” от 1783г. Неговия баща Станимер е роден в последните години на XVII век. Следователно в списъка от 1690г. следва да фигурира дядото на книжовника, съгласно традицията носещ същото име - Петко. Като прегледаме комбинациите в които се среща името Петко в трите списъка, бихме могли да отсеем онези няколо Петко - вци, които по второ име и възраст пасват на вече изградената схема.

*

Най-ценният резултат от настоящото изследване е безспорното установяване на значителна част от родословие на рода през XVI- ти век и доказателството за уникалността на фамилията Станимирови в рамките на Габрово. Хронологичният анализ показва, че първия известен представител на рода – Стоян (бащата на Продо и Георги), следва да е роден през 30-те години на XV-ти век – т.е. преди превратни исторически събития като падането на Константинопол и откриването на Америка! Този факт превръща габровския род Станимирови в един от най-старите български родове с документално проследено родословие. Дори по стандартите на традиционната и меродавна западноевропейска генеалогия "родословие от XV- ти век" звучи респектиращо – с такова могат да се похвалят много малко фамилии от стара Европа.

Подробно за историята на Габрово като селище със специален военен статут във връзка с охраната на прохода XII-XIX век ТУК>>

_________
(1) Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-197-В.

(2)Велик везир 1518-1523г.

(3) ББА – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-198-В.
(4) Българската народност през XVII век – демографско изследване. Елена Грозданова. 1989.