Станимер чаркчи и основаването на Габровското училище

До скоро разполагахме само с информация за приноса на поп Стефан Станимиров за построяването на сградата на днешната Априловска гимназия през 1872г., както и за неговоро и на съпругата му х. Екатерина дарителство за училището. За мен беше известно разочарование, че няма данни Станимер чаркчи - потомствено грамотен и пътувал из Европа търговец да е бил сред габровците, основали по почина на Априлов и Палаузов първото съвременно училище през 1835г.

Тази моя негативна нагласа се оказа прибързана. Оказа се, че Станимер чаркчи като изявен габровец е дал своя принос за прочутото габровско школо. За това еднозначно говорят две свидетелства на самия Петко Р. Славейков:

В знаменитата история на възникването на училището "Габровското училище и неговите първи попечители" (Цариград 1866г.) възрожденският титан Петко Рачов Славейков цитира едно писмо на Йонко х.Д. Килофаров - търговец от Букурещ до габровеца Иван Петков Манафов.
Писмото започва така:

За Габрово
киръ Иванъ Петковъ Манафъ, желаю ви здрави,
Букурещъ 1833 Iунiя - 20 денъ

Писахъ ви онзи денъ съ киръ Станимера, щото трябваше току да ви заключвам едно писмо до владиката...

В писмото Килифаров се разпорежда с имотите си в Габрово в полза на училището.
Става ясно, че преносител на писмото е кир Станимер. Очевидно той е пътувал често до Букурещ по търговия, както по-късно и сина му Станьо (поп Стефан), за което пък свидетелства Тодор Бурмов. И все пак това, че е доверено лице и преносител между двамата видни габровски чорбаджии и владиката все още не означава непременно съпричастност към училищното дело. За тази съпричастност говори друга записка, която говори сама по-себе си:
В същата книга е публикувана "Сметка приходи и разходи за годината 1863 на учебните заведения в Габрово"

В приходната част фигурира запис:

Приходи. Декември 31 от 2 завета на Ив. Алексова и Станимира - 1000

(има го също и в пълните събрани съчинения на П.Р.Славейков - т. 5 / 1977 БАН, стр 640)От записката не става ясно колко от хилядата гроша са дарени от Станимир и колко от Иван Алексов. В детските спомени на Станимир Станимиров дядо му е жив в годините, когато е ученик в началното училище (след 1865), следователно "заветът" от 1863г. не е завещание, а дарение.

От двете записки на Славейков става ясно, че Станимер чаркчи е бил сред онези будни габровци, които не са пожалили труд и имот за да се нареди Габрово на първо място в историята на новобългарската просвета.
Този принос на майстора е съвсем в духа на поведението и на останалите представители на рода - Петър Станимиров като дарител на Юрий-венелиновата "Критически изследвания за история българска" (1853) и Стефан Станимиров - на Горски пътник (1857), споменатият принос на поп Стефан и х. Екатерина за Априловската гимназия и разбира се цялата просветителска кариера на Станимир п.Стефанов Станимиров.