Цончо Чапанов - първият българин, стъпил на Антарктида е потомък на Станимировия род
От много години се интересувам от темата за Ледния континент и следя с вълнение работата на Христо Пимпирев и всяка следваща българска антарктическа експедиция. Може би дял в този интерес има фактът, че завърших молекулярна биология, но не се занимавах професионално с наука, а Антарктика е едновременно наука и най-чистото, некомерсиално и труднодостъпно приключение, последната ненаписана страница от „Великите географски открития“.
През 2015г. едно от първите неща, които направих като зам.председател на Комисията по външна политика в Народното събрание беше да се запозная с проф. Пимпирев и да се включа в българското домакинство на 38-то Консултативно съвещание на Антарктическия договор. Професорът ме покани в експедицията. Изчаках да повтори поканата си при няколко поредни срещи, за да съм убеден, че не се шегува и не е просто любезен, а говори сериозно. По-късно разбрах, че той винаги говори сериозно, макар че почти винаги е усмихнат. Събрах раница, сак и пластмасов бидон с полярно оборудване и станах малка бележка под линия от историята на покоряването на Антарктика. Но не тази моя експедиция е тема на днешния разказ, а една друга. По-важното е, че след завръщането си продължих да участвам в работата на българската полярна общност, да чопля каквото мога за каузата в Парламента и държавните институции и да съпреживявам присъствието на България в Антарктика.
Преди няколко дни седнах да пиша историческа справка за парламентарните решения и държавните актове, които се отнасят до Антарктика. Справката е предназначена за балканската конференция на младите полярни учени от АПЕКС, на която Комисията за външна политика съдейства в мое лице, тъй като предстои подписване на споразумение за сътрудничество между българската и турската полярни програми.
И така, правейки справката се зарових в книги, документи и google за да уточня дати, номера на укази, ратификации и постановления на Министерски съвет. Когато вече редактирах събраната информация и преписах изречението, че първият българин, стъпил в Антарктида е физикът от БАН Цончо Чапанов, който пребивава на Ледения континент от януари до май 1967г. , слабостта ми към историята ме зачовърка и написах в търсачката името на този позабравен изследовател.
Онова което излезе, не беше много. Споменаване в българските книги за Антарктика, две публикации в Dnes.bg и препратка към албум в start.bg, съдържащ снимка на млад човек с очила сред пингвини, няколко статии от вестник „Поглед“ от 1967, страници от мемоарен ръкопис и писмо от читател на вестник Дума, с което уведомява, че Чапанов всъщност е първият българин стъпил на Юг от 60-тия паралел. Едно изречението в дневника ме развълнува и накара да се усмихна:
"А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме, над българска полярна станция..."
Българското знаме над база "Св. Климент Охридски" , декември 2015г
Цончо Костов Чопанов, роден в Ботевград през 1930. Единствената друга информация беше в страницата sofiapomni на проекта на моя приятел Симеон Попов, в която са описани гробовете на бележитите българи, погребани в Централните софийски гробища. Сред тях е и името на Цончо Чапанов – първият българин на Антактида. Почувствах някак близък и симпатичен този човек, отишъл си от този свят на моята сегашна възраст, пръв преживял емоциите от срещата с ледовете, които вече и аз познавам. Направих статия в Уикипедия, в която пренесох всичко, известно за него, включително заглавията на научни публикации, които открих чрез google books.
Случи се така, че ден по -късно имах тъжен повод да отида до гробищата – изпратихме без време Виолета Енчева, с която пътищата ни се пресичаха по няколко линии, но най-вече като членове на клуба на потомците на „царски“ офицери – Вили е внучка на полк. Величко Величков, командир на противовъздушната отбрана на София по време на бомбардировките. Отидох час преди опелото и обиколих моите покойници, запалих свещ и казах молитва, поговорих с баба си, платих на честна дума 10 лв. на циганин да изчисти храстите от гроба на Мира ген. Ал. Маркова, починала на 18 през 1934. Вероятно само аз, като родо-маниакът знам за нея след толкова години. Но все пак Мира е кръстена на дядо си Станимир... Накрая отворих на смартфона картата от сайта на Симеон и отидох на 15-ти парцел. Лесно и бързо намерих гроба на Цончо Чапанов, макар да се оказа на последния ред спрямо мястото, откъдето тръгнах. В гроба са погребани: Ирене Миятева – Оппелц (1906-1983), Цончо Чапанов (1930-1971), Христо К. Чапанов (1921-1993) и проф. Петър Д. Миятев (1906-1995).
Запалих свещ и казах молитва. Срещу портрета на Цончо Чапанов залепих стикер с емблемата на полярната ни база „Св. Климент Охридски“, а върху паметника оставих камъчето от брега на о. Ливингстън, което носех в жабката на колата. След това си тръгнах.
Случката явно ми е въздействала емоционално, защото на следващата сутрин се събудих от особено предчувствие. Нещо, което бях сънувал ме глождеше. В главата ми изникна спомен за един ред от родословното дърво на Станимирови, направено от Марко П. Родев през 1959, в който се споменава, че нечия дъщеря е омъжена за Кото Чопанов, търговец от Орхание (Ботевград). Името Кото Чопанов е странно и ми е направило впечатление. Просветна ми, че Чопанов и Чапанов звучат близко, пък и съвпадението с Ботевград... Скочих от леглото, взех папката с родословията и намерих дървото на Родев: „Радка Ц. Родева, родена 1887, завършила цариградския Роберт колеж, оженена за Кото Чопанов, търговец от Ботевград (Орхание). Имат синове Христо, род. 1921 – счетоводител и Цоньо, род. 1930 – аеролог, завършил физика. „
Ето какво излезе. Вчера ред случайности ме отведоха на гроба на съвсем непознат, чужд човек, защото е първият българин, стъпил на Ледения континент. Ден по-късно се оказа, че Цончо Чапанов е трети братовчед на баща ми, а аз съм вторият в Станимировото родословие, който е посетил Антарктика. За пореден път имам натрапчивото чувство, че Някой от горе помага на родовите ми проучвания.
1967
2015
Майката на първият българин - антарктик Радка Цонева Родева е завършила Американския девически колеж в Цариград, който се развива успоредно с Роберт колеж, докато двете учреждения не се сливат през 1971г. Тя е дъщеря на Васила Родева, която е дъщеря на Велика, дъщеря на Станимер Чаркчи. Васила е Родева и по баща и по мъж, става въпрос за брак между братовчеди.
Разминаването в имената Чопанов – Чапанов, Коста - Кото, Цончо – Цоню не е изненада. Подобни неточности и дублетни форми са често срещани в родословията, а и в документите от онова време. Дори в дневниците на 12-та съветска експедиция, в която участва Чапанов, той фигурира като Цоньо, а в някои свои публикации – като Цоню. Знаех си,че някак габровски ми звучи това име ;) Проф. Петър Миятев и съпругата му, унгарката Ирене Оппелц са известни учени с принос в българската унгаристика и османистика. Но каква е връзката им с двамата братя Чапанови за да са погребани в един гроб, за мен е загадка. Възможно е родство чрез брак с дъщеря на Миятеви, или пък са техни племенници по линия на майка си? В статията за посрещането на полярника се споменава съпругата му. Рано или късно и тази информация ще ме споходи отнякъде.
Ето и наличната информация за Цончо Чапанов:
Цончо Костов Чапанов е български учен, първият българин стъпил в Антарктида. Роден е в Ботевград на 9 август 1930г. Завършва с отличие Ботевградската гимназия. През 1953 г. завършва физика, специалност метеорология. От 1957г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН През 1967г. е включен в състава на XII Съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат също учен от Чехословакия и САЩ. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача Об пристига в съветската полярна база Мирни, На 3 февруари 1967г. българското знаме за първи път се развява над Ледения континент в съответствие с протокола на Договора за Антарктика. Чопанов извършва научни изследвания на тропопаузата - атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, имащ важно значение за безопасността на въздушните полети. Посещава полярните бази Мирни, Новолазаревская и Молодьожная. В Антарктика Цончо Чапанов заболява и е принуден да се завърне в България на 6-тия месец от предвидения 18-месечен престой. Умира от бъбречна недостатъчност на 16 юни 1971г. Погребан е в 15-ти парцел на Централните софийски гробища.
С указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наименуван връх Цончо Чапанов на Антарктическия полуостров в Антарктида.
Научни убликации от Цончо Чапанов :
*Върху някои характерни черти на температурния режим на атмосферата над Западна България. Хидрология и метеорология, кн.2/1966 стр.29-41
*Някои черти на лятото в ниската и средната стратосфера. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.IX, 1966г. с. 5-18 (съавтор)
*Режим на температурните инверсии в Софийско и влиянието им върху замърсяването на атмосферния въздух със серен двуокис. Изв.на Института по хидрология и метеорология. т.XIII, 1968г. с. 103-146 (съавтор)
*Температурен режим на свободната атмосфера над София. в ИИХМ т.II, 1961 с.209-206
*Заключения от предварителните опити по изследване на конвективната деятелност с помощта на акселерограф и самолет. Хидрология и метеорология т.4, 1955г. с.79-81
*Вертикален градиент на температурата в ниските слоеве на атмосферата през топлото полугодие. Хидрология и метеорология т.4 1961, с.15-27
*Някои закономерности на вятъра във височина. ХМ т4, 1962, с.33—40.
Източници:
*в-к Земеделско знаме, бр. 31 / 05.02.1967
*в-к Поглед, бр.1 /02.01.1967
*в-к Поглед, бр. 21/22.05.1967
*Иванов Л., Н.Иванова. Антарктика. София, 2014, стр.95
*Пимпирев, Хр. Антарктически Дневник. София, 2013, стр.7
*12-тая Советская антарктическая экспедиция. Сезон изсслед.1966-1967. Морской транспорт, 1971. стр.28
*Информационный бюллетень Советской антарктический экспедиции т.61 / 1967 стр. 170
* http://alexi.snimka.bg/?album;aid=42335;pid=782328
*http://sofiapomni.com/parcel.php?id=15
През декември 2016г. в качеството ми на зам.председател на комисията по външна политика в Народното събрание, заедно с проф. Христо Пимпирев написахме официално писмо до кмета на Ботевград инж. Гавалюгов с информация за Чапанов и предложение за отбелязване на 50 тата годишнина от стъпването на първия българин в Антарктика. След кореспонденция с общината честване беше организирано на 25 април 2017г. В историческия музей на Ботевград беше организирана фотоизложба от Антарктида. На тържественото събрание говориха проф. Пимпирев, директора на Историческия музей - Ботевград, кмета, както и роднини на Чапанов. Присъстваха граждани на Ботевград, представители на културните институции от града и родственици на Чапанов. След тържественото събрание, присъстващите начело с градския оркестър се отправиха в шествие до паметната плоча, която беше тържествено открита. Така макар и със закъснение, един заслужил българин и наш родственик получи дължимото признание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар