През 2013г. се навършват 230 години от написването на Станимировия писмовник. По този случай, габровският вестник 100 вести взе интервю от Борис Станимиров.
Преди 5 години учителка, чието име в Габрово изричат с уважение и любов, постави в началото на книгата си за изявените габровски фамилии родът Станимирови. Този избор на авторът Милка Пурел ще бъде оценен от всеки, който добросъвестно реши да търси историческите основания за гордостта да носиш габровския дух и да принадлежиш към българската общност.
Борис Станимиров, с когото започва цитираната книга „Габровци и стопанският подем“, е 37-годишен софиянец, но габровец по дух - с високо образование, завидна ерудиция, обществена ангажираност и реализация в няколко различни сфери, от финансите до политиката. В свободното си време се занимава с генеалогия – науката за родословията. Член е на ръководството на Българската генеалогична федерация. Проучването на рода си споделя в блог в интернет, наречен Станимер – 1437 (http://stanimer.blogspot.com ) , съчетание от родовото име и условната година на началото на габровския род Станимирови.
Повод за днешния разговор е 230-годишнината на един от най-старите ръкописи, свързани с Габрово - „Станимировия писмовник“.
- Г-н Станимиров, можем ли да кажем, че „Станимировият писмовник“ е един от най-старите и най-ценни извори за историята на Габрово . Преди 230 години още не е имало утвърдено понятие за българска нация, а в Габрово един грамотен търговец Стани Станимиров с размах води търговска кореспонденция на български.
Доколкото ми е известно, Станимировият писмовник е най-старият габровски ръкопис с известен автор. Създаден е през 1783г. Десетилетие по-късно е написана кратката българска история от монахът Спиридон Габровски. Историята на Спиридон може би е по-ценна, но тя е писана в манастира Нямцу в Румъния, докато Писмовникът си е чисто габровско дело, писан е в родовата ни къща, която до скоро съществуваше на пресечката на „Опълченска” и „Н. Палаузов”. И една подробност: автор на писмовника е Петко Станимер, подписал се е на 16-та страница в ръкописа. Проф. Кодов е допуснал грешка като е цитирал приписка от сина му Стани върху корицата. Оттогава всички историци цитират същата грешка близо 50 години. За историята това може да е незначителен щрих, но за родовата ни памет е важно.
- В двора на храма „Успение Богородично“ има паметник на дългогодишния архийерейски наместник иконом Стефан Станимиров, негов тефтер също се пази в Националната библиотека. Той е Ваш...
Брат на моя пра-прадядо. Били са двама братя свещеници – поп Стефан и поп Рачо. Поп Стефан е бил по-големият и безспорно по-изявени от двамата. Бил е актвен участник в църковните борби, внасял е църковни книги от Русия, имап е широк кръг търговски партньори, сред които Иван Вазов, Тодор Бурмов, Рашееви, Палаузови. Моят пра-прадядо поп Рачо е починал една седмица след Освобождението, на 20 март 1978г. в следствие на тежки побоища в търновския конак, след потушаване на Априлското въстание. Тогава са арестувани 100-тина габровски първенци и са закарани в Търново. Не знам много за поп Рачо, има останали няколко приписки от него по стари църковни книги. Хубаво е, че е дочакал свободата.
- И от центъра на града да се пренесем в „Етъра“ ще срещнем отново фамилията Станимирови. Първият гайтанджийски чарк по българските земи е донесен от Станимер Чаркчи. Той също е бил грамотен и повече – правел е чертежи, макети. Какво разказва за него родовата история?
Станимер чаркчи е същият този Стани Станимиров, набеден за автор на писмовника. Син на заможен и грамотен търговец, по време на кърджалийските размирици в края на XVIII век се преселва в Брашов, тогава в Австро – Унгария. Оттам в първото десетилетие на XIX век донася схемата на гайтанджийския чарк. Изработва го в ковачницата на бащината си къща и започва да прави чаркове първо за градчетата оттатък Балкана – Карлово, Калофер. После и в Габрово. Така казва родовата легенда, цитирана от няколко изследователи, вкл. от д-р Петър Цончев. Има и други версии за донасянето на чарка, калоферска, има и карловска, но тя също води към Габрово. Майсторът започва да се подписва Станимер Чаркчи. Доживява достойна старост – около 90 години. Завещава значителна сума на Габровското училище.
- Родът Станимирови се среща в просветния, църковния, стопанския живот на града повече от 2 века, свързани сте с родовете Априлови, Палаузови, Дюстабанови, Рашееви... цитират фамилията Ви в събития, свързани с Великата княгиня Мария Павловна, барон Ротшилд... Блогът Ви Станимеръ 1437 е истинско богатство за всеки, който иска да научи повече за Габрово.
Синът на поп Стефан – богословът Станимир Станимиров е бил изключително интересна личност, част от високия дворцовия елит на Третото българско царство – Бил е директор на Априловската гимназия, откъдето Екзарх Йосиф го кани за ректор на семинарията в Цариград, по-късно става един от седмината учредители на Софийския университет, а след това е назначен от цар Фердинанд за директор на Дворцовата гимназия. Бил е учител и наставник на престолонаследника княз Борис Търновски и брат му княз Кирил. По това време неговият братовчед – Никола Станимиров (малкият син на поп Рачо) е бил офицер в Лейбгвардията, по-късно командир на гвардейския полк и генерал. Офицерството е най-разпространеното поприще на Станимирови след Освобождението. Седем мъже с нашето име служат в царския офицерски корпус и воюват за България в пет войни. Моят дядо подполк. Иван Станимиров, двама негови братя и тримата им братовчеди – синовете на генерала. Получават ордени за храброст, а след 9 септември 1944г. са уволнени и репресирани.
- А каква е историята с баронеса Ротшилд?
Скулпторката Веселина Георгиева - нейната майка е от известната габровска фамилия Родеви, но е и правнучка на Станимер Чаркчи. Леля и пък е женена за Кимон Георгиев, известен като организатор на трите големи преврата. Веселина живее в Париж, където се запознава с барон Ротшилд и става негова жена. След няколко години се развеждат и баронът се жени повторно. Веса е изключително красива. Говори се, че е била муза на Хемингуей.
– На какво основание датирате началото на рода през 1437година?
Един от малкото запазени османски данъчни регистри на населението на Търновската кааза от 1515г. включва пълния списък на пълнолетните мъже от Габово, подредени по фамилии. Сред тях са Георги, син на Стоян , следван от Станимир син на Георги – неженен. В следващия списък, от 1554г. виждаме същия Станимир, но вече не е неженен, а баща на няколко сина. Двата регистъра очертават сравнително точно няколко поколения от рода на този Станимир и показват, че името е рядко за Габрово – среща се само в този род. Ако през 1515 Станимир – неженен, но вече данъкоплатец, е бил на около 20 години, при 30 години условен период между поколенията (стандартен подход в генеалогията), то дядото Стоян следва да е роден през 30-те години на XV век. Има „дупка” от няколко поколения между хората в османските регистри и родения в началото на XVIII век автор на Станимировия писмовник, така че точната връзка не може да се установи, но за мен няма съмнение, че става дума за един род. Чиста случайност е, че тези поименни регистри са достигнали до наши дни и позволяват да се изгради подобна хипотеза.
- Възможно ли е досегашните Ви изследвания да се превърнат в по-голям проект, да надскочат рамките на родовата история.
Имам амбицията да систематизирам обемния материал, който събрах и да го издам в книга. Ако успея да направя не просто поредица от имена, дати и биографии на хора, мили за роднините им, а преди всичко да предам тръпката на историческия момент и обществения контекст, в който се случват събитията, може и да се получи нещо интересно за по-широк кръг читатели. Ще бъде щрих от историята на Габрово, малка част от българската история. Постоянно откривам непознати неща, които дават нови насоки на изследването, тръгвам по нишката... не мога да предвидя кога и къде ще стигна. Но пътешествието е по-важно от крайната цел, то променя както пътника, така и целта.
- Искам да Ви задам два въпроса не само като историк, но като политик и родител. Трябва ли да се изучава религия в училище и под каква форма?
Атеизмът е най-голямото зло, сполетяло народа ни. 500 години под турско сме се съхранили заради вярата си, въпреки че сме живели в една агресивна друговерска империя. А през XX век, за 45 години атеизъм се развратихме и стигнахме дъното, няма ценности, всичко се продава, чалгата трови, невежеството ражда мизерия. Може и да е късно, но си струва да се опита. Аз подкрепям православното вероучение, което е традиционно за нашия народ. Трябва да учим децата на разликата между добро и зло. Тази разлика ни е посочена от Христос. Християнството е извор на цялата европейска цивилизация през последните 2 хилядолетия, включително и на просвещенските идеи. Парадоксално, но е така. Първите европейски университети са създадени... от Църквата през „мрачното Средновековие”.
-И вторият въпрос. Реформирайки образованието, не може ли да включим в предмета История часове по Краеведение, Родословие,
Познанието за нашите собствени предци ни дава различен поглед към историята, не като абстрактен разказ или суха статистика, а като живи събития, живяни от нашите дядовци и баби, от хора, кото познаваме и помним. Дава ни да разберем, че утрешната история я пишем ние днес. Казвам това без следа от патос. Просто това е животът - история.
– Като потомък на габровски род, как чувствате нашия град?
Моят прадядо Станимир е напуснал Габрово в първите години на XX век, когато е завършил техническо училище в Бърно и е започнал работа в железниците. Въпреки, че повече от век не живеем в Габрово, аз съм фанатичен поклонник на града. Върху витрината в хола си имам парче плоча от покрива на старата Станимирова къща, а когато за нещо проявя пестеливост и здрав разум, приятелите и жена ми ме наричат габровец. В библиотеката си имам два рафта с всички книги за Габрово. Чел съм ги по много пъти. Най-новата са спомените на д-р Вапцов.
В църквата „Св. Богородица” си представям, че тези плочи са изгладени от стъпките на предците ми, поколения преди мен са се молели пред същите тези икони, в такива мигове чувствам че всичките са там с мен. Винаги пия вода на Гунин кладенец, където е играл прадядо ми като дете (насреща е била семейната работилница за гайтани). За да почувствам Габрово голяма заслуга има и моят роднина и приятел Цанко Хаджистойчев, който ни напусна в началото на миналата година. Въпреки половинвековната разлика помежду ни, той ми е говорил за Габрово с часове, въведе ме в кръга на габровските фабрикантски фамилии в София. Имам и много приятели в Габрово, хора от местните културни институции, които откликнаха и ми помогнаха в проучването. Има и няколко Станимирови, които живеят тук, защото един от братята на дядо ми се е оженил в Габрово и се е върнал в родния град на баща си. Следя редовно “100 вести” в Интернет.
Въпросите зададе Бояна Пенчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар