Науката генеалогия: Легендите за Габрово са следа от светоусещането на старите габровци

Интервю на доц. д-р Антоанета Запрянова - председател на БГФ "Родознание" и Борис Станимиров - член на УС, за в-к "100 вести" - Габрово, бр. 262/ 12 ноември 2013г. стр. 4



Легендите и преданията за заселването на Габрово влязоха в програмата на научен форум с национален характер. Това стана на проведената в края на октомври в София конференция на тема “Легендата като исторически и генеалогичен извор“. В събитието, организирано от Българската генеалогична федерация „Родознание” и Института за исторически изследвания към БАН, участваха 18 известни и уважавани учени и родоизследователи като проф. Илия Тодев, доц. д-р. Антоанета Запрянова, арх. Светлана Дяконова, ст.н.с. І ст. Маргарита Харбова, д-р Николай Чорбаджиев, Атанас Пеев и др. Българската генеалогична федерация е научноизследователска организация с 23-годишна история, която обединява над 200 генеалози в страната. Член на CIGH (Международна конфедерация по генеалогия и хералдика) от 2006 г.

Докладът „Легенди и предания за заселването на Габрово” беше представен от Борис Станимиров, член на Управителния съвет на БГФ. През тази година името на Станимиров се свързва по-често с политика, отколкото с наука, макар че историята е „по-топлата“ му връзка с Габрово. Едно от предишните му проучвания „Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи 12-18 век“ (публикувано в официалното издание на БГФ сп. „Родознание/Genealogia“ 2010 кн. 3-4,), отваря местната история към генеалогията. Габровските дервентджии се представят като особен тип кланово общество, в което роднинските и съсловни връзки иматсъществено значение.

Темата за габровските легенди не е нова и за „100 вести“ - присъстваше със собствена рубрика в продължение на 14 съботни броя от края на август 2012 година.

Днешният разговор с Борис Станимиров за научния интерес към историята на Габрово е продължение на един друг, публикуван в края на януари, по повод 230 години от Станимировия писмовник - ценно документално свидетелство за високата търговска активност на габровци през втората половина на XVIII век. Сега ще се върнем от писменото и реалното към устното и фантастичното, което не ни прави по-малко Габровци....

- Г-н Станимиров, колко легенди разказахте на националния научен форум? Приближава ли се фантастичното (легендата) до реалното (историята)?

- Девет са записаните предания за заселване на Габрово. Първите три са цитирани от братя Гъбенски в първата история на града. Останалите шест са публикувани от учителя краевед Недко Стойков в габровската преса през 20-те и 30-те години. Тези легенди не са новост. Споменати са в повечето трудове за Габрово. Историците - д-р Цончев, проф. Страшимир Димитров, краеведът Илия Габровски и други, търсят в тях най-вече податки за градоустройственото начало на града - къде точно е започнало заселването. Като генеалог имам малко по-различна гледна точка - опитвам се да търся в преданията данни за историята на старите габровски родове. Публикациите на Недко Стойков са много полезни, защото изследователят е записал от кого е чул легендата и какво се знае за нея в рода на човека, сред роднините и съседите. Публикациите на Вела Лазарова в „100 вести” миналата година имат собствен принос, защото изваждат от забвение личността на този късен възрожденец Недко Стойков.

- Кое прави Рачо Ковача емблема на Габрово - това, че е реален заселник, че има пиедистал в Янтра или че легендата е близо до историята?.

- Откровеният отговор е: предприемчивият дух на кмета Илия Кожухаров, който осъществява цялостна стратегия по налагане на марката „Габрово”. Като започнем от паметника на Рачо, паметника на Априлов, чак до Алманаха на Габровската индустрия и прозвището „Българският Манчестер”.

- Ако рожденият век на Габрово е краят на XII-ти, коя от легендите подкрепя това твърдение?

- Габрово вече е съществувало през XII–XIII век и това е безспорно доказано от археолозите. Легендите разказват за по-късни времена - XVI век. Това на пръв поглед е абсурдно, защото в османските архиви имаме поименния списък на населението в началото на същия век. Причината за това несъответствие вероятно е краткият времеви хоризонт на родовата памет у нас. В условията на устно предание, два века назад са някакъв своеобразен исторически праг, 4–5 поколения, отвъд които няма памет. Всичките легенди са в рамките на историческия разказ за Османското владичество, следователно те не разказват за самото основаване на града, а за събития, случили се векове по-късно. В същото време след като са оцелели като родови предания толкова поколения, значи в тях има нещо устойчиво, истинско. Те вероятно носят паметта за реални, но по-късни миграционни вълни към Габрово. Рачо Ковача от Боженци, потомък на избягали от турците търновски боляри се е заселил в Габрово през XV или XVI век. Той не е първият габровец, но това не прави легендата по-малко красива. Днес в града вероятно живеят негови потомци. Някои стари габровци като бащата на революционера Еким Цанков - Цанко Рачков Шейтанов, са твърдели, че са потомци на героя от песента за Рачо Ковача от Боженците...

- Как обяснявате преимуществото на легендата, че името Габрово идва от „габър“, а не от Кабруа при наличието на източник като граф Марсили. Хипотезата Кабруа прави Габрово уникален комплекс от късна античност, ранно Средновековие и Възраждане. Това е не по-малка емблема от Рачо Ковача...

- Съвсем умишлено в проучването не коментирам произхода на името на града, защото е голяма отделна тема. Освен свидетелството на граф Марсили за римската крепост Кабруа, има още версии, например Кирил Койчев в книгата си „Старо Габрово и пътищата около него” свързва името на града с римското Gabbro - сухо, безводно място, каквото е било Градище. Но дори да допуснем, че името е римско, то не говори нищо на българското население и през вековете е преминало в своя омоним на познатото дърво габър, което расте в изобилие тук. В една от легендите се казва, че заселниците са 12 семейства, които построили къщите си, използвайки изсечените на място габрови дървета като греди. Споменати са и къщите, някои от които още съществували в началото на XX век, както и имената на техните собственици.

- Каква е връзката между легендата и науката Генеалогия - конкретно във Вашето изследване?

- Легендата се предава най-често като устно предание в родовата памет. Тя има своето важно място в европейската генеалогична традиция. В регистрите на аристокрацията в Европа записът на даден род има две части: безспорна - документирано родословие от първия представител, получил титла, и легендарна - родово предание, например за произход от римски центурион (родовете Корвин в Европейското рицарство) или от покръстен вожд от Златната орда (родът Дондукови в Русия). В Плевен има няколко възрожденски рода, за които има родова легенда, че произходжат от албанския клан Кастриоти. Нашата родова легенда на Станимирови твърди, че сме донесли в Габрово първия модел на гайтанджийски чарк от Трансилвания. Моят пра-пра-прадядо Станимер Чаркчи е безспорно документиран като един от първите чаркчии, но легендата за първия чарк съществува в още няколко версии в Габрово и по една в Карлово и Калофер.

- Кой е пазителят на легендата - науката или живота? Как приемате карнавалното претворяване на Рачо Ковача - като кич, виц или просто Карнавал?

- Легендата е жива, докато се разказва. Обличането на Рачо Ковача в различни одежди много прилича на Брюкселското момченце. В музея на Брюксел има цял етаж с неговите носии от цял свят и дрехи за различни случай. Симпатично е, придава колорит на града.

- БГФ е действителен член на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика - какво означава това на практика?

- CIGH е световна организация, която задава високи стандарти в генеалогичната наука. Стараем се да въвеждаме тези правила за родови изследвания и в българската родословска общност. До съвсем скоро родословието у нас беше на любителско ниво, пишеше се с умиление и субективизъм. Идеализирането на предците, това, всички да са трудолюбиви, честни, храбри... При един обективен поглед се вижда, че във всеки род, поколение и отделен човек има силни и слаби страни. Нашето задължение като изследователи е да нямерим и запишем точно фактите, а не да даваме идеализирана, нереална оценка.

- Лобирате в Интернет за кандидатурата на Габрово като Европейска столица на културата. Сигурно имате основания?

- За да бъде един град Европейска столица на културата има редица формални, инфраструктурни изисквания - летище в близост, достатъчен брой големи хотели, удобна пътна връзка. Но най-важно е градът да има свое излъчване, чар. А Габрово го има. Чаровен град на река... защо Верона да може, а Габрово – не? Страшно много неща трябва да се направят. Например Градище да се възстанови, „Опълченска“ и „Палаузов“ със старите къщи - също, лятното кино, джаз-клуба на Манол Цоков. Исторически, Габрово е вратата към Европа за будните градчета от двете страни на Стара Планина. Тази уникална габровска сплав от консервативни нрави, трудолюбие, любопитство и предприемаческа дързост, дават на България модерното образование и индустриализацията.





Доц. д-р Антоанета Запрянова е председател на Българската генеалогична федерация от 2002 г., главен редактор на списание „Родознание/Genealogia” и ръководител на тазгодишната национална конференция на БГФ.
Научните интереси на доц. Запрянова, освен с генеалогията, са свързани с интердисциплинарните взаимоотношения на помощните исторически науки, методологията на историята.
Работата си извън академията на науките тя определя така: “Аз съм просто човек, който в условията на пазарна икономика работи на ползу роду“.
Г-жа Запрянова прие с удоволствие въпросите на „100 вести“, свързани с габровския доклад на форума и ролята на легендите в историческото и генеалогичното познание.

- Доц. Запрянова, може ли да съобщим, че темата за легендите за заселването на Габрово за пръв път се включва в национален форум?

- Действително легендите и преданията като извор за историята на Габрово се интерпретират за първи път в генеалогичен контекст, но проблеми на регионалната история са присъствали в нашето списание, включително в публикации на автора на доклада Борис Станимиров.

- Има ли основание да твърдим, че габровските легенди се отличават с оригиналност, че по свой, уникален начин попълват отсъствието на исторически извори?
- Би могло да се каже, че всеки извор на историческа информация е уникален, в това число и легендите, които са един от елементите на така наречените устни извори. В този смисъл и габровските легенди са своеобразен индивидуален отпечатък, информационна следа от светоусещането на предците поселници.

- Станимиров, въпреки научната си подготовка, не работи като учен. Как ще коментирате неговите проучвания и приноса на този род изследователи.

- Отговорът може да бъде много дълъг, особено що се отнася за българската генеалогия. Но, първо, спецификата на предмета - историята на даден род, изследвана в социалното време и географското пространство, обуславя интереса на неисторици, които са съумели да усвоят интердисциплинарната методология на генеалогията и да я прилагат в своите изследвания. Защо интердисциплинарна? Защото, за да направиш пълноценен родословен анализ (а не „телефонен указател” на членовете на рода), се изискват методологични познания, освен по генеалогия, по хералдика, сфрагистика, ономастика, историческа география, хронология, демография. Когато се описва обществения статут, са необходими и знания по историческа метрология и пр. Не смея да добавя генетичната генеалогия, защото у нас правим все още прощъпулник. Та стигнахме до България. По отношение на генеалозите не правим изключение – това е и отговорът на въпроса за г-н Станимиров. Той е „в час” с модерната генеалогична методология. В лицето на Борис Станимиров габровци имат прекрасен изследовател, който в доклада си „Легендите и предания за заселването на Габрово“ умело прилага и сравнителния анализ. Споделям надеждата си, че той ще продължи изследванията си не само върху габровския генеалогичен ареал, но и върху средновековната ни генеалогия.

- Защо надежда?

- Надеждата ми е в младото поколение генеалози. Те нямат езикови бариери, а това означава, че се запознават непрекъснато с развитието на модерната генеалогия, не са обременени с партийни „визии”. За тях, слава Богу, не е присъщ „класовият подход”. В изследванията им ще откриете богатството и разнообразието на живота на родовата общност, но в светлината на онези социални „течения”, които са определяли макроклимата, обуславял родовия микроклимат в съответното време. Техният стремеж е да разширяват емпиричната база, търсейки различните видове документи, отложени през столетията. Това съвсем не означава, че пренебрегвам „старото” поколения. Изключителен е приносът на г-н Атанас Пеев - председател на генеалогичния клуб в Добрич, на г-н Васил Капушев - председател на клуба в Смолян, и пр. Към всички се отнасям с поклон, дълбок поклон, защото те започват да изследват историята на род и роден край, когато генеалогията беше обявявана за буржоазна наука. И скокът, който българската генеалогия направи, е благодарение на тях. Що се отнася до надеждата - тя е в името на преодоляването на методологичния „провинциализъм”, на отварянето към характерния от средата на миналия век интердисциплинарен подход в изследванията. Да прибавим и голямата „помощна” роля на информационните технологии.

- Коя легенда за Габрово харесахте най-много?

- В точния смисъл – легендите за Габрово бяха представени от г-н Борис Станимиров. Неговият изследователски принос е в съпоставителния анализ на деветте легенди/предания, основан на т. нар. в теоретичното изворознание критика на документите (писмени, веществени, устни). Затова и изводът му е обективен: „Деветте известни предания за заселването на Габрово нямат стойност като исторически извори за основаването на града и отдавна са опровергани по категоричен начин от археологическите и историографски данни. При достатъчно критична интерпретация обаче те безспорно имат своето място в изследването на селищната история като информация за миграционни вълни, точки на заселване и генеалогия на старите габровски родове“.

- Как приемате идеята да се изучава Краеведение и регионална история като учебна дисциплина? Много често научното изследване тръгва от къртовския труд на иначе незачитаните краеведи...

- Моето мнение за краеведението е по-особено. „Китайската граница” между генеалогия и краезнание е наследство от миналия век. Но то още тежи, поради което по места едни и същи хора са членове на клубове по родознание и клубове по краеведение. Тук отговарям с въпрос – може ли да изследваш даден род, без да разкриеш селището, откъдето родоначалниците са черпели живителните сокове? Не може. Правилно е регионалната история, одухотворена с приноса на родовете в съграждането на социалната „сграда”, да се преподава в училища и университети – но като запознаване с теорията, историята и методиката на изследването. За посоченото разделение ще дам пример. Една от темите на наша научно-приложна конференция преди години беше посветена на единството на генеалогията и краезнанието. Бях разпратила покани за участие на колеги в САЩ и Канада. Тяхната реакция – какво е това краезнание, в нито една западноевропейска и американска библиотека няма понятието „краезнание”, там подобни изследвания са в рубриката „генеалогия”. Но...наследството си е наследство...

- И коато заключение - каква е ролята на легендите в историческото и генеалогичното познание?

- Всяко познание, при което изследователят е с „поглед назад”, за да бъде достоверно, трябва да се основава на различните по вид и произход документални свидетелства. Легендите, преданията, притчите, гатанките дори, са елемент от т. нар. устни извори – записани или предавани устно от поколение на поколение. Те съдържат историческа информация за отделни лица, семейства, важни събития или за всекидневния живот, които не са документирани в съответното време. Като фактология те не винаги са точни, затова е задължителен критичният подход, но като носители на информация за ценностното светоусещане на предците са евристичен „документ” за човекознанието. Нравствено-поучителната наситеност е другото им лице. Ако бях учител по история, със сигурност щях да приуча децата, отивайки на село през ваканцията, да записват разказите на дядовци и баби за знайни и незнайни легенди, предания и прочие народно творчество, за да е жива народната памет, да е живо самосъзнанието за българската идентичност.