Дворцовите приеми в третото българско царство

Борис Станимиров
Сп. Един завет, кн.2/2012


„... Генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея блестеше ярко в съзнанието му. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отношението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. ...”
/Стивън Констант/


Трудно е да не повторим този популярен цитат. Той описва чуждия поглед към блясъка на българския двор. Още по-чуден е този блясък на фона на калните софийски улици и бавно напускащата средновековието бивша османска провинция от края на XIX век.

Дворцовите приеми са редки светски събития, чиято неприлична разточителност е достъпна само за малък кръг избрани от високия софийски елит. Това естествено ги превръща в основна тема на клюки, интриги и страсти на страниците на масовия печат през следващите дни и седмици. Нека не се заблуждаваме, сред този пищен елит има парвенющина и кич.  Но тази, понякога смехотворна страст към живота на новоизлюпения софийски beau-monde е част от тягата, която задвижва България по пътя и от провинция на една азиатска империя до европейска държава, част от историята на успеха.

Блясъкът на един владетелски двор на фона на обща оскъдица, трябва да се разглежда в контекста на политическите задачи пред младата монархия.  Дворцовите приеми винаги имат офицален характер, а присъствието на чуждестранните дипломати е неизменно. Тъкмо затова, тези първокласни събития са нарочна демонстрация на могъщество, възможности, самочувствие и суверенитет – все неща които неукрепналата държава трябва да наваксва. Тъкмо затова, далновидният Фердинанд, потомък на френските крале държи да покаже пред света един владетелски двор и държавен елит, който превъзхожда всички останали на Балканите.  В периода от своето Съединение през 1885, до първата драматична загуба през 1913г. България е доминиращият политически фактор на югоизточна Европа. Днес, от дистанцията на един отминал век можем да кажем, че това се дължи както на мощта на българското оръжие, така и на силното присъствие и визия на един забележителен монарх.

Всъщност първото десетилетие от българската доминация на Балканите преминава в условията на дипломатическа изолация. Изпуснала контрола върху българските съдбини, Русия нарича Фердинанд узурпатор. Тази политика на остро противопоставяне пречи на останалите европейски сили  да признаят българския трон. Фердинанд успява с много дипломатически такт да спечели уважението на мнозина европейски политици и дипломати. Те обаче, няма как да признаят официално неговата власт и посещават двореца в лично качество. След един неофициален прием даден на българския княжески дом от Кралица Виктория ледовете на европейската политика се пропукват. След кръщението на престолонаследника Борис в православна вяра през 1895г. и Русия престава да упорства. България е международно призната и нейният владетел може да се отдаде на страстта си на държавник и дори повече – на мечтата си за наследник на Византия. Годините 1895-1913 наистина са златна ера на нова България – възхитителен икономически подем, стабилна династия, осигурена с наследник, прославена армия, всяваща ужас у всеки потенциален враг.

И тъй като темата на статията са дворцовите приеми, ще отбележим, че тъкмо международното признание прави възможни редица височайши посещения на европейски монарси, които биват ознаменувани с пищни демонстрации на самочувствието на българския двор.

Първият голям дворцов прием е даден на Коледа 8 януари 1880г. от току-що възкачилия се на престола Княз Александър I. Може да се каже, че този прием поставя началото на високия светски живот у нас.

Приеми се дават на традиционните празници: националните – 3-ти март (19 февруари по стар стил), 24  (11) май, Коледа, Великден,празниците на войската – Богоявление, Гергьовден (празник на кавалерите на ордена „За храброст”), на празниците на монарха и членовете на владетелския дом – рожден и имен ден, годишнина от възшествието на престола, сватба или кръщение, както и при откриване на сесия на Народното събрание. Нова година по традиция се посреща освен в двореца и във Военния клуб, където монархът поздравява офицерите от софийския гарнизон.
Освен тези регулярни поводи, дворцови приеми се дават и при важни обществено политически събития, военни победи, държавни актове. Приеми се дават при посещение на чужди монарси или членове на владетелски домове. В царския дворец приеми да давани  за румънския крал Карол I (1910), Османския престолонаследник Принц Юсуф Изедин, Кайзер Вилхелм II (1917), румънският крал Карол II (1933), Маршал Гьоринг – министър-председател на Прусия (1935), британският крал Едуард VIII (1936), Принц Константин Гръцки (1936). Струва си специално да отбележим няколко дворцови приема с особена историческа стойност.
През 1907г. по случай откриването на паметника на Цар Освобидител в София, на официално посещение пристигат братът на Император Николай II  - Великият Княз Владимир Алексеевич със съпругата си Великата Княгиня Мария Павловна. Княгинята е братовчедка на Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. На срещата Княгинята се наема да съдейства за брак между Елеонора и овдовелия български княз.

По случай пълнолетието на престолонаследника Княз Борис Търновски през 1912г. в София се събират престолонаследниците на всички балкански православни монархии: принцовете Александър на Сърбия, Фердинанд на Румъния, Константин на Гърция, Данило на Черна Гора и височайши представители на великите сили: Русия – В.К. Андрей, Австро-Унгария – Ерцхерцог Карл Алберт и Германия – Принц Фридрих Леополд Пруски. Официалните тържества продължават 3 дни.

През 1917г. българското оръжие триумфира на западния фронт. Цар Фердинанд символно влиза в бившия сръбски кралски дворец в Ниш и дава прием за своя съюзник Кайзер Вилхелм II. Кайзрът провъзгласява Цар Фердинанд за германски фелдмаршал. Присъстват Фелдмаршал фон Макензен, Меклембургският херцог, Царица Елеонора, министър-председателят д-р Васил Радославов, църковни архиереи, генерали и офицери

През 1934г. на официално държавно посещение в София пристигат сръбският Крал Александър и Кралица Мария. Дипломатическите усилия на Цар Борис III да разкъса Балканския пакт срещу България се ознаменуват с грандиозен дворцов прием. Това светско събитие се оказва последно за сръбския монарх – няколко дни по-късно той е убит при атентат в Марсилия.

Лакеи в бляскави ливреи посрещат гостите на всеки прием. По парадното стълбище на двореца в шпалир са подредени войници от Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. На последните стъпала преди тронната зала шпалирът е от личните телохранители на княза със своите синьо-червени черногорски униформи, извезани със сърма. Шамбелани поднасят на всяка от дамите свежо цвете.
Официалната част започва с появата на главния шамбелан на двореца, който на висок глас обявява: “Техни царски височества!” След това княз Фердинанд и неговата майка княгиня Клементина, придружени от свитата, поздравяват всички присъстващи. Малко по-късно главният флигеладютант полк.Петър Марков пристъпва към Фердинанд и с церемониален поклон иска разрешение да започнат танците. В началото оркестърът свири “Полонезата” на Глинка ­ традиция от зимния дворец в Санкт Петербург, която много допадала на Фердинанд. Звучат и валсове, кадрили, мазурки. На Нова година Монархът произнася кратко слово, след което проехтяват 21 топовни салюта пт нарочно изнесена на пл. Св. Ал. Невски батарея. Танците продължават до зори, както отбелязва самият граф дьо Бурболон: “Легнахме си в 6.00 часа разбити, но доволни.” Последните танци се изпълняват, озарени от искрите на бенгалски огън. “Една особеност на танца: ­ танцьорът не изкарва цял танц с една партньорка. Той кани дадена дама, прави с нея един кръг из салона, оставя я на мястото и с елегантен поклон, при който изтраква с токове, преминава към втора дама” ­ записва в спомените си граф дьо Бурболон.

Сред участниците ­ министри, банкери, индустриалци и дипломати ­ особено се открояват офицерите. Ето какво още откриваме в “Български дневници” на граф дьо Бурболон: “Почти всички министри, с изключение на министър-председателя, имат вид на провинциални учители. Затова пък офицерите са, общо взето, учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват.”

Ето как Станимир Станимиров, директор на дворцовата гимназия описва в личния си дневник настроението и атмосферата на два големи дворцови приема – посрещането на новата 1909г. и посещението на сръбския престолонаследник Княз Александър Караджорджевич през 1910г.:

1.01.1909г. …снощи тримата [със съпругата му Параскева и дъщеря им Екатерин] ходихме в двореца. Когато пристигнахме с пайтона пред източната врата, заварихме около 20-30 пайтона, които се спрели и чакат ред да влязат в двореца. В пайтоните седяха: бивши и настоящи министри (Пешев, Радославов, Саллабашев), бивши дипломатически агенти (Д. Марков), видни граждани (Г. Гаврилов), всички с госпожите си. Това разбира се, не пречеше на пайтонджиите да се карат и псуват тъй, както те обикновено си се карат и псуват…Когато влязохме в салона той беше вече “битком набит” с хора, главно с офицери. Паша и Катя заминаха напред и се спряха почти на средата на дамската линия. Скоро при тях се доближиха Еленка (жената на братовчед ми Никола Станимиров) ротмистърът и Марийчето, г-жа Янакиева (капитанка, родом от Елена) Без 20 минути в 12 часа музиката засвири марш. Царят, Царицата, Престолонаследникът и Княз Кирил, придружени от доста многобройна свита влязоха в малкия салон,  дето бяха се събрали сегашните и някои от бившите министри с госпожите си и софийския митрополит Партений. Царят и Царицата и двамата князе се здрависаха почти с всички събрани. Преминаха в големия салон. Царят сам си избираше с коя от госпожите да се здрависа, понеже добре познаваше мнозинството от събраните. Пред Царицата вървеше подполковник Савов и и именуваше госпожите, с които тя се здрависваше. Жена ми бе в числото на поименуваните. Когато Царят се доближи до мястото, дето стоях аз, той се взря между господата, които стояха пред мене, подаде ми ръка и засмян, какъвто си беше през всичкото време, ми каза следните думи: “Желаех лично да Ви поздравя с именния Ви ден и съжалявам, че нямах възможност да изпълня това си желание. Аз много държа за в подобни случаи. Бащинските грижи, които полагате за моите деца, ме крайно трогват. Аз съм честит баща, защото Вие поехте ръководенето образованието на синовете ми.”...
            След като обиколиха целия салон, Царят, Царицата и Князете се върнаха на средата на салона. Царят произнесе реч, с която поздрави събралите се с Новата година. Отговори му председателят на Министерския съвет г-н Малинов. Гръмко ура последва и двете речи.
              От двореца отидохме във Военния клуб, дето весело прекарахме часа до 4 сутринта.

13.1.1910г. Снощи часът тъкмо в 10 отидох с Катя в двореца. Вече бяха се събрали почти всички поканени. Часът около 10  влязоха в големия салон: Нейно Величество Царицата под ръка с Княз Александра, Царят и свитата. Музиката, разбира се свиреше тържествен някакъв марш…Царят, Царицата и Княз Александър играха хоро. През време на танците Царицата представи на Княз Александра много госпожи и госпожици…Към края на вечеринката говорих доста с Г-жа Каравелова (Екатерина), която по покана на Царицата доста време спря при Княза Александра… Часът после 2 Царят, Царицата и Княз Александър напуснаха салона, след като пред тях дефилираха с букети от живи цветя в ръка всички участвали. Гледката беше величествена, особено когато дефилиралите млади се наредиха срещу Царския трон и с поклон поздравиха Величествата и Княза. Княз Александър сега за пръв път откакто е наследник присъства на Царска вечеринка. Вярвам, че видяното му е произвело силно впечатление…”


Библиография:

Станимир Станимиров „Дневник на Ст.Станимиров за образованието на Цар Борис III и принц Кирил” (С 2002)
Граф Робер дьо Бурбулон „Български дневници” (С 2007)
Султана Р. Петрова „Моите спомени” (С 1991)
Стивън Констант „Фердинанд Лисицата” (С 1992)
Стоян Райчевски „Българите в световните хроники 1939-1943” (С 2002) Мариета Станева , сп. Български войн „Звън на шпори, шепот на коприна... „
Яна Костадинова, Литературен вестник 2002г. „Стилът Art Nouveau в силуетите, тъканите и грацията на българския моден костюм”