Как да изследваме своя род?

Борис Станимиров, член на УС на БГФ “Родознание”

Често получаваме въпроси по методологията на генеалогията или иначе казано “Как да изследвам своя род?” Позволявам си да споделя  част от своя опит в родовите проучвания и науката генеалогия, където смея да твърдя, че вече съм доста обръгнал.

 Надявам се информацията да е интересна и да бъде полезна на онези, които решат да си доставят върховното удоволствие да бъдат Шлиман, Шампольон или Индиана Джоунс в най-интересната от всички  експедиции – пътят назад към корените на клана N (заменете N с вашето фамилно имеJ)

1. Какво разбираме под понетието „род”? Има няколко тълкования с различен обхват. Добре е да знаем разликата между тях:

Започвам от най-широкото, „непрофесионално” понятие за род:

Род е съвкупността от всички кръвни потомци на едно лице – родоначалник.

Т.е. ако най-стария човек, чието име знаете е пра-пра-дядо ви, то той е родоначалника, а всички негови деца, внуци, правнуци и пра-правнуци представляват един род.

Обърнете внимание, че ако говорим за рода на баща ви, то роднините ви по майчина линия и не са част от този род. Брата на баща ви и сестрата на майка ви не са от един род, въпреки, че са роднини, защото нямат кръвно родство помежду си. Вие обаче сте кръвен роднина и с двамата и ще фигурирате в родословните дървета и на двата рода.

Друг подход  определя като род само хората носещи общо фамилно име – т.е. мъжките потомци на родоначалника. Идеята е, че жените след брака стават част от рода на своя съпруг, а мъжките им деца носят родовото фамилно име и продължават неговия род.

Тези две различни понятия не бива да ни объркват. Може би коректното обобщение е , че всеки мъж има само един род – родът на баща си, чието фамилно име носи. Въпреки това, той е потомък на много родове –на всички свои предци по бащина и майчина линия. Така че например Иван Хаджииванов е от рода Хаджииванови, но е потомък освен на  Хаджииванови, също така и на родовете на другите си пра-баби и пра-дядовци Петрови, Христови и т.н.

Жените до брака си принадлежат на бащиния си род. След като се омъжат вече принадлежат на рода на съпруга си. При по- „либерално”  тълкувание, можем да кажем, че омъжените жени, за разлика от мъжете имат не един, а два рода.

2. Правете ясна разлика между род и семейство. На рода следва да гледаме като на голяма , над-семейна съвкупност от хора с една фамилия –  клан или династия. Големите родове в историята (напр. Медичи, Ротшилд, Кенеди или пък Паница, Гешови, Чалъкови…) имат по няколко клона. Тези клонове са се разклонили от родоначалника преди стотици години, потомците им може да не се познават лично, но всички принадлежат на един род и гледат на рода като на едно цяло, независимо от отдалечеността си във времето, родството и пространството.

Вместо да оценят величието на понятието род, много често хората ограничават търсенето си до близките на сърцето им непосредствени роднини, от които имат слънчеви детски спомени – родителите, бабите и дядовците и някой любим вуйчо, който им е давал бонбони. Това е семейство, а не е род. За разлика от родовото, семейното проучване има само сантиментален, но не и научен или исторически принос.

В обобщение по тази точка мога да кажа, че опитния генеалог може само с поглед върху структурата на родословното дърво да различи един род „от сой” – обикновено той е разклонен преди няколко поколения  и съществува в няколко паралелни клона, които носят родовото име (напр. Ротшилд има Парижки, Амстердамски, Лондонски и Франкфуртски клон, които са се разклонили през 18-ти век). Така че съветът ми е изследвайте и почитайте не просто своите най-мили близки, но преди всичко рода, чието фамилно име носите във всичките му разклонения, до последния трети братовчед на дядо ви с чиито потомци нямате никаква връзка през последните 100 години….това е единствения възможен подход в обществата с традиции в родословието. Семейното родословие  е побългарен и осакатен подход, базиран на емоции, а последните не са добър съветник в генеалогията… Изследвайте целия си род, дори онези клонове, с които сте се съдили за някоя нива и не си говорите от години Ако родословното ви дърво е гола права вейка, не наказвате тях, а себе си…
 

3. Какво представлява родословното дърво?

Както има две различни понятия за род, има два (основни) различни вида родословно дърво:

- Дърво на потомците – това е схема, която показва всички преки потомци на даден родоначалник. Най-горе стои родоначалника, под него неговите деца, под тях – техните деца и т.н.

- Дърво на предците – схема, показваща всички предци на даден човек. При този вид родословно дърво, централната фигура сте вие, над вас са майка ви и баща ви, над всеки от тях са неговите майка и баща и така до родоначлниците на всички ваши пра-родители. При тази схем се описват само взаимоотношенията родител-дете които имат за край вас, без да се гледат братята, защото целта е да намерите всички предци, чиито гени носите. Логично е, че при тази схема на вашия ред (поколение) ще има само 1 квадратче (вие), над вас 2 (родителите ви), над тях 4 (двата ви чифта баби и дядовци), отгоре 8, 16, 32, 64…

Дървото на предците е най-базовото генеалогично проучване – то е абсолютният минимум, за да можете да кажете, че знаете нещо за потеклото си.

Ако желаете да направите пълно генеалогично  изследване, да научите всички свои роднини (т.е.вашите и на предците ви братовчеди, както и другите родове, с които сте сродени), най – добрият подход е:

1. Правите си дърво на предците – стигате до определен брой ваши крайни преки предци от различен порядък

2. За всеки предтеча от най-далченото поколение в дървото на предците правите дърво на потомците. Най-често по всяка линия стигате различен брой поколения назад: например можете да знаете само името на пра-дядо си по майчина линия, но бащиният ви род да е известен 6 поколения назад. Винаги правите дърво на потомците на родоначалника – т.е. най-стария представител на даден род.

В най-опростения случай,  ако дървото на предците ви завършва с 16-те ви пра-прабаби и пра-прадядовци (8 семейства), трябва да направите 8  дървета на потомците с изброяване на всички деца, техните бракове и техните деца. В резултат на тези 8 родословни дървета вие ще получите пълното си родословие – списък на всички ваши кръвни роднини по всички линии и от всички поколения и техните брачни партньори (т.е. тук имате и информация за сродяването на разглежданите 8 ваши кръвни рода с други родове).

…  Разбира се от всички родове на предците ви, най-важен и основен за вас е вашият род – родът, чието фамилно име носите.

4. Какви данни събираме за хорта в нашето родословно дърво? Най-краткият отговор е всякакви. Минимумът, които ни трябва са пълните имена, датите на раждане и смърт и месторождение. Освен това е добре да знаем година на сключване на брак, местоживеене, образование (кога и къде), занятие. Разбира се винаги е добре да имаме снимка на човека. Допълнително можем да открием снимки на къщата му, дипломите, личен печат, гербове, екслибриси и т.н.

Важно е да знаем годините на раждане и смърт, както и годините на раждане на децата. Родословно дърво само от имена, без години като ориентир има много по-малка стойност от такова с години. Ако някъде не  знаем точните години, посочваме ориентировъчни (например приемаме, че средната разлика между две поколения е 25г.)

6. Отбелязвайте източниците на информация. Позовавайте се на книги, статии, интервюта и всякакви други източници, като ги отбелязвате в текста. Така написаното от вас ще тежи и ще може да бъде проверено или уточнено в последствие, при инзикване на нова за вас информация или допълнително проучване от други хора (роднини, историци, музейни работници).
 

7. Въпросът за името. Ключово за родовото изследване е да тръгнем от коректното име на рода. Старите родове обикновено имат фамилно име, което е в накаква степен уникално или поне рядко. То най-често произлиза от името на родоначалника, занаятие или професия, прякор, някаква особеност (висок/куц/мургав..) или пък от населеното място откъдето родоначалника се е преселил.

Само рядко-срещаното родово име в комбинация с населеното място позволява да открием достоверна информация за рода си!  Например, ако се знае, че рода е Хаджииванови от с. Х, то вероятността в съшото село да има много на брой х. Ивановци е малка – каквото открием за х. Иван(ов) ще бъде част от нашия род. Същото важи за Даскалови, Бояджиеви, Калпакчиеви и Староселски, Габровски или някои не толкова масови имена като Кутинчеви, Шойлекови и т.н.

В същото време, ако фамилното името е на някое от масовите мъжки имена – Димитров, Иванов, Петров и т.н. т.е.показва родителско име, а не родова принаджленост, търсенето е много затрудено, поради масовото срещане на тези имена във всички български родове. По едно и също време в дадено село или град има много хора с името Петър, Димитър или Иван. Вероятно в този случай, в някое поколение наш предтеча е започнал да се нарича на баща си и родовото име е изоставено. 
От  ключово значение е, преди да пристъпим към изследване на рода да намерим истинското родово име, което ще ни помогне да разграничим своите роднини от останалите хора.

8. Бъдете обективни!  Качественото родово проучване се състои от събрана и ефектно и разбираемо представена информация. Вашата задача не е да оценявате предците си, а да съберете информацията за тях и да я съхраните и предадете в поколенията. В редица „стереотипни” родови проучвания ще срещнете умилителна информация, преувеличения и помпозно героизиране. Ако следите родовите хроники ще останете с впечатлението, че Левски е имал около 8 милиона помагачи и съратници, всички хора са били честни и трудолюбиви, онези които не са се изучили, задължително  са били природно интелигентни, а войниците винаги са безпримерно храбри…. Като ходите по улицата и се чудите октъде се е пръкнал този калпав ген на човека с голфчето, които ви засича и минава на жълто… Бъдете реалисти  – всеки род си има и черни овци, всеки човек си има и тъмни страни или постъпки с които не се гордее. Естествен стремеж е да изтъкнете позитивното и героичното и да сметете под масата нещо по-срамотно. Правете го с мярка. И най-важното – дори и извън изложението на родовата история, някъде в сухия архив съхранете всичката информация такава, каквато е. Другото е грехота…

Разбира се като автори на своето родово проучване имате право да коментирате поведението на своите „герои”. Правете го по начин, от който да става ясно къде свършва доказуемата фактология и къде започва вашата интерпретация. Колкото по-обективно подходите, толкова по-висока ще е историческата стойност  на вашия труд.

9. Къде и как да търсим:

-         Най-напред попитайте членовете на семейството си дали вече някой роднина не е правил родословно дърво. Може да се окаже, че няколко поколения преди вас, някои е поставил основата на родово изследване. Тогава ще ви бъде много по-лесно.
Ако ще сте първи, започнете от най-близките си роднини  – питайте ги за всичко, което им е известно за рода им – баби, дядовци, техните братя и сестри, къде са живели, с какво са се препитавали… Разбира се побързайте да разпитате най-възрастните си роднини, защото спомените им са най-отдавна и са най-ценни за вас. Побързайте, защото никой не е вечен на тази земя и докато се огледате, нама да има кого да питате. Ако питате много възрастни хора, които имат проблем с паметта, добре е след нялколко дни/седмици да ги попитате пак – така ще можете да потвърдите първоначалната информация или да видите, че някъде има объркване и смесване на хора и връзки.  Пишете без отлагане  всичко, което роднините ви кажат, защото колкото и да е впечатляващо и картинно да звучи в момента на расказа, след няколко часа няма да можете да повторите дори половината. Изпробвано е, вярвайте! Най-добре си нахвърляйте въпросите предварително, направете нещо като анкетна карта (нарича се генеалогичен фиш) за всяко лице от рода. Така е по-малко вероятно да пропуснете ценна информация.

-         Първо съберете информацията, а след това ще я подреждате  и разкрасявате. С помощта на възрастните си роднини изровете всички стари снимки, дипломи, документи и на гърба им с химикалка безмилостно напишете кои са хората на снимката и какво е отношението им към рода.  Питайте и пишете! Във всеки дом се намират стари снимки, за които вече няма кой да каже кого изобразяват. Не го допускайте.  Важно е да съберете максимална информация за всичките си роднини, докато има кой да ви я даде. Ще я обработвате и систематизирате по-късно, дори след години, това може да почака. Но я съберете днес.

-          Google знае всичко, или поне много повече отколкото предполагаме. Трябва да владеем простите правила за търсене и да се сетим за правилните комбинации от думи. Можем да започнем от мъжкото фамилно име. Ако резултатите са много на брой и не могат да са ни полезни, можем да добавим населеното място, професия (учител, офицер, д-р…) или друг признак, който да послужи като филтър. Трябва да пробваме търсене на името във всичките му възможни форми и правописи, за мъжки и женски род, членувано и нечленувано, за множествено число и т.н. books.google търси в огромна база данни от сканирани библиотечни архиви. Не всички текстове са достъпни, но поне можете да видите че в изданието Х от година У има информация за думата (името) Z…

-         Краеведски проучвания. За повечето градове и села има поне по една книга, в която някой местен учител е събрал данни за историята и жителите му. Почти сигурно е, че при внимателен прочит на споменатите имена ще попаднете не нещо полезно. Такива книги има в повечето обществени библиотеки и срещу 2-3 лева читателска такса можете да се ровите в тях цяла година.

-         След като сте изкопчили всичко възможно от роднините си, снимките, документите и предметите в дома си, от книгите и от Google, бихте могли да отидете по-далеч – музеи,  църковни кондики, военни и регионални архиви, общински регистри и т.н. Сигурно е, че ако направите всичко дотук, сами ще се сетите къде и как да търсите. Останалото е въпрос на систематизиране и представяне на цялата информация. Когато напишете родовата си история, копирайте я и я изпратете на всичкте си живи роднини. Може повечето от тях да не ви обърнат внимание днес, но тяхните потомци един ден ще ви благославят, защото няма да започват от нулата…

10. Полезни съвети:

-         Повечето писмени документи по българските земи се отнасят за годините след 1800. Причината е т.нар. „кърджалийско време” на граждански войни и метежи в османската империя (1780-1812). Тогава са избити много хора, цели родове и села се изселват и мигрират по други земи, повечето църкви и манастири са горени повече от веднъж, заедно с кондиките и книгите в тях. Цели села изчезват, а други се появяват, основани от бежанци. Затова и знанието за повечето български родове свършва до началото на 19-ти век. Истинско съкровище е, ако успеете да навлезете в 18-ти век (1700 и ..). Ако имате късмета да сте “назад с материала”, тогава пътят става по-труден и много по-интересен.

-         В някои периоди от миналото много хора, особено от средните и по-ниските прослойки не са носели фамилно име,  а са се кръщавали само с лично и бащино име. По този начин името се е променяло във всяко поколение: ако бащата е Иван Петров, сина е Ангел Иванов, неговия син – Георги Ангелов и т.н. Следете нишката, но не изпускайте от поглед истинското си  родово име.

-         До средата на 19-ти век окончанието –ов не винаги се използва. Т.е. ако в някой списък намерите Иванчо Пенчо, това означава Иван Пенчев или Иван, син на Пенчо. Често бащиното име оконачва на “у” (Иван Пенчу), но това не може да се приеме като правило.

-         Правописът в българския език се кодифицира относително късно. Чак до 30-те години на 20-ти век можете да срещнете най-странни и различни форми на изписване на името на едно и също лице (Иванчо Ioванчо, Иван, Иваница, Иванчу…или пък Евтим, Ефтим, Евтимий, Евтимчо, Тимчо, Тимче; Петръ, Петаръ…)

-         Много често хората произволно са ползвали различни форми на името си – пълни (т.нар. „високо име”), народни (ниско име) и умалителни. Например баба ви може да се е казвала Парашкева, да са и викали Пена, а в някое старо венчално да фигурира като Пенка. Това важи особено много за населението на Мекедония, където Петър е Пере, Тодор е Туше (Тоде) , Иван е Ванче, Филип е Фиче, Георги е Гоце…

Могат да се кажат още много много неща, но все отнякъде трябва да се започне. Мисля че споменах най-основното.

Успех!