Станимеръ 1437

Последно / предстоящо

2011-03-22T05:15:00.000-07:00

*

ПОСЛЕДНО В БЛОГА:

*

Снимка на Ст.Станимиров с Царица Йоанна, Екзарх Стефан I и Ал. Малинов

За тефтерите и блоговете

2011-03-21T06:45:00.000-07:00

Тeвтеръ 26 8-омврий 1851 ... Когато преди няколко дни с треперещи ръце разлистих тефтерчето на поп Стефан в Народната библиотека, ситните старинни букви ме върнаха век и половина назад - в кирпичената къща на ковашката улица в Габрово, мирисът на цъфнал люляк, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм, глухия бой на ковашките чукове в задния двор...

Благодатно е спокойствието да осъзнаеш, че не си самотна прашинка, безмислено устремена към края.

Благословена е силата, когато проумееш, че си зърно в броеницата на рода си, че времето ще те прехвърли през пръстите си, но след теб ще дойде следващата брънка, здраво свързана с предишните...

... и че пишейки в този блог, правиш онова, което трябва - дописваш тефтера ... А ръката, която преди шест поколения го е започнала те благославя от небето!

* * *

Този блог представя историята на рода Станимирови от Габрово, както и информация за фамилиите с които Станимирови са брачно сродени. Първоначалната идея беше блога да служи като достъпен архив - съдържанието е писано в продължение на няколко години и представлява една "постоянна чернова" на бъдещо печатно издание. Информацията непрекъснато се редактира, уточнява, добавят се нови факти, както и цели статии.

Източници за родовото проучване: Родословие на Станимирови, съставено през 1958-1960г. от Марко П. Родев и допълнено с данни и графични схеми от Никола Р.Станимиров; библиографско изследване на архивните фондове на Станимирови в НБКМ и НА-БАН; проучване архивните фондове в Ориенталски отдел на НБКМ, Отдел стари издания и ръкописи на НБКМ, РИМ-Габрово, ТДА-Габрово, Национален музей на образованието, Априловска гимназия ; изследване на трудовете на Ст.Станимиров; пълен библиографски обзор на публикации за представители на рода; интервюта с членове на фамилията; семейни архиви и др.

N.B. Датите на публикациите са фиктивни, за да се спази желаната последователност на статиите.

Най-горе са последните публикувани материали и съобщенията за предстоящи публикации, както и актуални събития и годишнини. След тях хронологично е представена историята на Станимирови. Накрая са представени родословията на сродените фамилии.

Приятно четене!
*
За коментари, въпроси, препоръки или допълнителна информация:
bstanimirov@mail.bg
*

Родословно дърво

2011-03-20T23:00:00.000-07:00

на потомците на рода Станимирови в периода 1700-2011
Написал Марко П. Родев от Габрово към 1958/1.1.1960 г.
Дописал Никола Рачев Станимиров
Допълнил Борис Борисов Станимиров

Родовата схема е изготвена по медтода Д'абовил, при който всяко следващо поколение получава номера на родителя, към който се добавя още една цифра, показваща поредност.
Схемата не включва старата история на рода, известна от османските данъчни регистри.
Потомците от четвърто поколение, в което родът се разклонява са дадени с удебелен шрифт. С дебел шрифт са показани и мъжките потомци, носещи родовото име. От уважение към личното пространство имената на някои съвременни представители на рода са заменени с "N"

Габър - Carpinus betulus

I. Станимер (ок. 1700)
II. Петко Станимер (ок. 1740)= Велика
III. Станимер Чаркчи (ок. 1780-1868)Деца:

1. Велика
2. Поп Стефан
3. Поп Рачо
4. Радка
5. Станка
6. Наца

1. Велика Станимирова – Родева (ок. 1815) = Иван П. Родев – търговец.Деца: Петър, Васила, Стефан
1.1. Петър Иванов Родев (ок. 1848 - 16.01.1916) – търговец.Деца: Иван, Велика, Марко, Стефан, Радка

1.1.1. Иван Петров Родев(1882) – търговец,.Дъщеря: .Севастица.
1.1.1.1. Севастица Иванова Родева – Робева = Никола Робев, зъболекар

1.1.2. Велика Петрова Родева – Друмева – ( 1884) = Петър Друмев – съдия.Осиновена дъщеря: Тодора
1.1.2.1. Тодора Петрова Друмева - Дочева – учителка = Гено Дочев – юрист.

1.1.3. Марко Петров Родев (26.10.1886 ) – търговец = Марийка Петкова Дързева, родена в 1898 г. в Казанлък. Деца: Петър, Анка 1.1.3.1. Петър Марков Родев – юрист = Живка Тотева Йовчева.
1.1.3.2. Анка Маркова Родева – Гатева (1937) – учителка = Веселин Ст. Гатев – техник.

1.1.4. Стефан Петров Родев – търговец (17.08.1891) = Ганка Радева (1902) Деца: Спас, Петър
1.1.4.1. Спас Стефанов Родев – чиновник (1929)
1.1.4.2. Петър Стефанов Родев – счетоводител (1933) = Надка Халачева.
1.1.4.2.1. N

1.1.5. Радка Стефанова Родева – Чехларова (1897) = инж. Стефан Чехларов.Дъщеря: Иванка
1.1.5.1. Иванка Стефанова Чехларова – Савова – чиновничка = Георги Савов – химик. Деца:
1.1.5.1.1. N
1.1.5.1.2. N

1.2. Васила Иванова Родева – Родева (ок. 1850-1910) = Цоню Иванов Родев – търговец (поч 1908) Деца: Иван, Петър, Христо, Стефан, Радка

1.2.1. Иван Цонев Родев (1875 - 1934) – инж. корабостроител. Деца: Григор, Васил, Петър
1.2.1.1. Григор Иванов Родев – инженер (1918) Син: N
1.2.1.1.1. N
1.2.1.2. Васил Иванов Родев – техник (1924) Дъщеря: N
1.2.1.2.1. N
1.2.1.3. Петър Иванов Родев – Славянов – (1926) техник. Осиновен от сем. Славянови, София.

1.2.2. Петър Цонев Родев (1877 - 1952) – чиновник. Деца: Весела, Михаил
1.2.2.1. Весела Петрова Родева (1918)
1.2.2.2.Михаил Петров Родев – чиновник.(1922) Деца:
1.2.2.2.1. N
1.2.2.2.2. N

1.2.3. Христо Цонев Родев (1880 - 1944) адвокат, убит сл.9.9.1944. Деца: Христина, Йоланда (Юланда), Цончо (Цоню)
1.2.3.1. Христина Христова Родева – лекар.
1.2.3.2. Йоланда Христова Родева – лекар, омъжена в Швейцария
1.2.3.3. Цончо Христов Родев – (9.6.1926) писател, юрист

1.2.4. Стефан Цонев Родев (1883 – 1945) – свещеник.Син: Михаил
1.2.4.1. Михаил Стефанов Родев – счетоводител. (1911) Деца: Стефка, Стефан
1.2.4.1.1. Стефка Михайлова Родева
1.2.4.1.2. Стефан Михайлов Родев

1.2.5. Радка Цонева Родева – Чопанова (1887) = Кото Чопанов – търговец в Ботевград . Деца: Христо, Цоню
1.2.5.1. Христо Котов Чопанов – счетоводител. (1921)
1.2.5.2. Цоню Котов Чопанов – физик, аеролог. (1930)

1.3. Стефан Иванов Родев (1860 – 1924) Деца: Надежда, Веска, Елисавета

1.3.1. Надежда Стефанова Родева – Георгиева = Владо Георгиев – търговец. Деца: Мария, Веска
1.3.1.1. Мария Владимирова Георгиева – Томалевска – арх. = арх. БогданТомалевски, (1925) Син: Владимир
1.3.1.1.1. Владимир Богданов Томалевски – арх.= Люба – арх. Деца:
1.3.1.1.1.1. N.
1.3.1.1.1.2. N.
1.3.1.2. Веска Владимирова Георгиева – баронеса Ротшилд - скулптор

1.3.2. Веска Стефанова Родева – Георгиева = Кимон Георгиев – офицер и министър, участник във всички преврати през XXв. Деца: Мария, Корнелия
1.3.2.1. Мария Кимон Георгиева – агроном = Гиньо Ганев – юрист, политик, нац. омбудсман. Деца: Кимон, Ивайло
1.3.2.1.1. Кимон Гинев Ганев – психиатър
1.3.2.1.2. Йвайло Гинев Ганев – инж.
1.3.2.2. Корнелия Киомон Георгиева – чиновник.

1.3.3. Елисавета Стефанова Родева – Танева = проф. д-р Иван Танев – лекар. Деца: Антоанета, Веселин
1.3.3.1. Антоанета Иванова Танева – учител.
1.3.3.2. Веселин Иванов Танев – лекар.

2. Поп Стефан Станимиров (1.09.1823 - 11.10.1897)– свещеник = х. Екатерина Силвестриева. Деца: Станимир, Дона, Силвестър, Иванка

2.1. Станимир п.Стефанов Станимиров ( 26.10.1858 - 7.01.1943)– учител, богослов, историк и книжовник. = Парашкева Босилкова – учителка от Копривщица. Деца: Екатерина, Стефан
2.1.1. Екатерина Станимирова Станимирова – Маркова = Ген. Александър Т. Марков, командир на Лейбгвард. Полк. Деца: Станимира, Божидар
2.1.1.1. Станимира (Мира) Ал. Маркова (1916-1934)
2.1.1.2. Божидар Александров Марков (- 1959) Дъщеря: N 2.1.1.2.1. N
2.1.1.2.1.1. N
2.1.1.2.1.2. N
2.1.2. Стефан Станимиров (8.04.1886 - 12.10.1912) – д-р по право

2.2. Дона Стефанова Станимирова – Стомонякова = Йосиф Стомоняков – кожухар. Дъщеря: Екатерина
2.2.1. Екатерина Йосифова Стоманякова – Бобчева = Никола Хр. Бобчев – индустриалец. Дъщеря: Евдокия
2.2.1.1. Евдокия Николова Бобчева – Глушкова = Велю Глушков – чиновник. Син: Еню
2.2.1.1.1. Еню Вельов Глушков – техник.

2.3. Силвестър Стефанов Станимиров (15.8.1866-10.9.1889) – Починал по време на следването си в Йена, Германия.

2.4. Иванка Стефанова Станимирова – Голосманова = Никола Голосманов – учител, кмет на Габрово. Деца: Стефан, Надежда 2.4.1. Стефан Николов Голосманов – техник. Син: Никола
2.4.1.1. Никола Стефанов Голосманов – инженер.
2.4.2. Надежда Николова Голосманова – Генчева = Георги Генчев – съдия. Деца: Иванка, Надежда 2.4.2.1. Иванка Георгиева Генчева – учител.
2.4.2.2. Надежда Георгиева Генчева – учител.

3. Поп Рачо Станимиров – свещеник (ок. 1830 – 20.3.1878) = Параскева Влайкова. Деца: Станимир, Васил, Дона, Стефан, Никола

3.1. Станимир Рачев Станимиров (1868 – 1947) – чиновник, железничар. Еленка Иванова Карадикова (Плевен) Деца: Рачо, Стефан, Иван, Никола

3.1.1. Рачо Станимиров Станимиров – чиновник в съюза на индустриалците. = Иванка Манева – акушерка Деца: Станимир, Иван
3.1.1.1. Станимир Рачев Станимиров (9.08.1931 - ) = Роза Георгиева Деца:
3.1.1.1.1. N
3.1.1.1.2. N
3.1.1.1.2.1. N
3.1.1.1.2.2. N
3.1.1.2. Иван Рачев Станимиров (1937–2002) – музикант, техник. = Тодорка Стефанова Табакова. Син: N
3.1.1.2.1. N
3.1.1.2.1.1. N
3.1.1.2.1.1.1. N
3.1.1.2.1.2. N
3.1.1.2.1.3. N

3.1.2. Стефан Станимиров Рачев – подпоручик. (1905 - 16.02.1928)

3.1.3.Иван Станимиров Станимиров (15.01.1906 - ) – подполковник. = Мария Стефанова Кескинова (по втори баща Борис Пашева) Деца:
3.1.3.1. N
3.1.2.1.1. N
3.1.2.1.1.1. N
3.1.2.1.1.2. N
3.1.3.2. N
3.1.3.2.1. N

3.1.4. Д-р Никола Станимиров Станимиров – зъболекар (30.07.1911 - 21.04.1966) = Надежда Стефанова Парпулова. Деца:
3.1.4.1. N
3.1.4.1.1. N
3.1.4.1.2. N
3.1.4.1.2.1. N
3.1.4.2. N
3.1.4.2.1. N
3.1.4.2.1.1. N
3.1.4.2.2. N

3.2 Васил Рачев Станимиров – Панeв. (Вж. 4.1.) Осиновен от Радка и Христо Панови

3.3. Дона Рачева Станимирова – Видинлиева (1870 – 1957) – учителка = Илия Денчев Видинлиев – пом. кмет на Габрово сл. Освобождението. Деца: Недка, Пенка, Мария, Денчо, Тотка

3.3.1. Недка Илиева Видинлиева – Прозоровска (1888 – 1967)– учителка. = д-р Николай Яковлев Прозоровски – лекар. Деца: Олга, Александра, Андрей
3.3.1.1. Олга Николова Прозоровска – Станимирова (1914-2002) = Рачо Николов Станимиров – офицер (вж. 3.5.2.)
3.3.1.2. Александра (Сашка) Николова Прозоровска – Събева – детска учителка. (1915 -1995) = Борис Събев – офицер, подполковник, картограф, от гр. Карлово, (1903 – 1980) Син: Христо
3.3.1.2.1. Христо Борисов Събев – библиограф. (1945-1998) = Рени Попова – лекар
3.3.1.3. Д-р Андрей Николов Прозоровски – лекар, рентгенолог. (1922 – 1992) = Красимира Димитрова Миткова (1931) Деца:
3.3.1.3.1. N
3.3.1.3.1.1. N
3.3.1.3.1.2. N
3.3.1.3.2. N
3.3.1.3.2.1. N
3.3.1.3.2.2. N

3.3.2. Пенка (Пеца) Илиева Видинлиева (1889–1956) – учителка. = Петко ПопГруев, адвокат, (1883 - 1950)

3.3.3. Мария (Мика) Илиева Видинлиева – учителка. (1890-1970) = Стамат Шишков – инженер, (- 1940) Деца: Аврам, Илия, Живка 3.3.3.1. Аврам Стаматов Шишков (1919 – 2000)– инженер по пътно строителство. = Хелга (Гер) Деца: Маргит, Ингрид
3.3.3.1.1. Маргит Аврамова Шишкова
3.3.3.1.2. Ингрид Аврамова Шишкова
3.3.3.2. Илия Стаматов Шишков (1921 – 2005)– офицер, строителен инженер = Юлия, фармацевт, от гр. Рила. Син: N
3.3.3.2.1. N
3.3.3.2.1.1. N
3.3.3.3. Живка Стаматова Шишкова (1926) – юрист. = Петър Атанасов – инженер, ( 1931- 1995)

3.3.4. Денчо Илиев Видинлиев (1892-1922 ) = Берта

3.3.5. Тотка Илиева Видинлиева – учителка (1894 - ) = Петър Хаджистойчев – индустриалец, (1889 -) Деца: Цанко, Донка
3.3.5.1. Цанко Петров Хаджистойчев (1925)– юрист, конституционен съдия
3.3.5.1.1. N
3.3.5.1.1.1.N
3.3.5.2. Донка Петрова Хаджистойчева (1931) = Антон

3.4. Стефан Рачев Станимиров – чиновник. Деца: Рачо, Пенка
3.4.1. Рачо Стефанов Станимиров (Свищов)
3.4.2. Пенка Стефанова Станимирова (Свищов)

3.5. Ген. Никола Рачев Станимиров (1876-1962)– генерал-майор от кавалерията, кавалер на ордена за храброст. = Елена ген.Тодор Кантарджиева, (1888 – 1974) Деца: Тодор, Рачо, Станимир

3.5.1. Тодор Николов Станимиров – капитан, кавалерист (1908 - 1978)
3.5.1.1. N
3.5.1.1.1. N
3.5.1.1.1.1. N
3.5.1.1.2. N
3.5.1.1.2.1.N
3.5.1.2. N

3.5.2. Рачо Николов Станимиров (1911 - 1999)– полковник г.щ., кавалер на ордена „За храброст”. = Олга Николова Прозоровска (вж. 3.3.1.1.) Деца:
3.5.2.1. (3.3.1.1.1.) N
3.5.2.1.1. (3.3.1.1.1.1.) N
3.5.2.2. (3.3.1.1.2.) N
3.5.2.2.1. (3.3.1.1.2.1.) N.

3.5.3. Станимир Николов Станимиров (1916 -1996) – подполковник, парашутист = Милка Тамахкярова, (1921- 2006)

4. Радка Станимирова – Панeва = Христо Панев. Син: Васил (вж. 3.2.), осиновен, рожден син на поп Рачо Станимиров (3.)
4.1. Васил Христов Панев (-1936) – чиновник. = Мария Томова Деца: Верка, Любомир, Венцислав, Надежда

4.1.1. Вяра Василева Панева (1903-1980) – чиновничка = Байко Папуров (1890-1986) – учител. Деца:
4.1.1.1. Татяна Байкова Папурова – Маровска (1925) – лекар = д-р Тервел Маровски (Пд) Деца:
4.1.1.1.1. N
4.1.1.1.1.1. N
4.1.1.1.1.2. N
4.1.1.1.2. N
4.1.1.1.2.1. N
4.1.1.2. Маргарита Байкова Папурова – Малчева (1929) – филолог = д-р Христо Малчев. Син: N
4.1.1.2.1. N
4.1.1.2.1.1. N

4.1.2. Любомир Василев Панев (1901-) – чиновник. = Мара. Дъщеря: Маргарита
4.1.2.1. Маргарита Любомирова Панева (1924) – лекар в Германия. Деца: Илияна, Иво
4.1.2.1.1. Илияна .... (Франция)
4.1.2.1.2. Иво ... лекар (Германия)

4.1.3. Венцеслав Василев Панев (1906) – чиновник. = Олга (Свищов) Деца: Валтер, Вяра
4.1.3.1. Валтер Венциславов Панев. Деца: (2 бр...)
4.1.3.2. Вяра Венциславова Панева ( - 2006). Деца: Венцислав, Офелия
4.1.3.2.1. Венцислав ....
4.1.3.2.2. Офелия ...

4.1.4. Надежда Василева Панева (1914-) = Андрей Дюлгеров. Деца:
4.1.4.1. N
4.1.4.1.1. N
4.1.4.1.2. N
4.1.4.1.3. N
4.1.4.2. N
4.1.4.2.1. N

5. Станка Станимирова – Оцева = Минчо Оцев – чехлар. Деца: Христо, Дона, Велика

5.1. Христо Минчев Оцев – търговец. Дъщеря: Стефанка
5.1.1. Стефанка Христова Оцева

5.2. Дона Минчева Оцева = Христо Гърнев – чехлар. Деца: Христо, Станимир, Стефанка
5.2.1. Христо Христов Гърнев – счетоводител и директор на фабрика. Деца: Христо, Коста, Любен
5.2.1.1. Христо Христов Гърнев – чиновник.
5.2.1.2. Коста Христов Гърнев – техник.
5.2.1.3. Любен Христов Гърнев – техник.
5.2.2. Станимир Христов Гърнев – генерал след 9.ІХ.1944 г., изселен и живял в Плевен.
5.2.3. Стефанка Христова Гърнева – Кюстелева = Коста Кюстелев – кафеджия. Деца: Станимир, Невяна
5.2.3.1. Станимир Костов Кюстелев – счетоводител.
5.2.3.2. Невяна Костова Кюстелева – чиновничка.

5.3. Велика Минчева Оцева – Христова = Костадин Христов – фелдшер. Дъщеря: Донка
5.3.1. Донка Костадинова Христова – чиновничка.

6. Наца Станимирова – Гладнева = Иван Гладнев – кожар. Деца: Никола, Марина, Дона

6.1. Никола Иванов Гладнев – кожар. Деца: Станимир, Ружа, Пенка
6.1.1. Станимир Николов Гладнев – адвокат. Дъщеря:
6.1.1.1. N
6.1.1.1.1. N
6.1.2. Ружа Николова Гладнева – Панова – учителка. = Йордан Панов – адвокат.
6.1.3. Пенка Николова Гладнева – Куртева = инж. Куртев.

6.2. Марина Иванова Гладнева – Кръстникова = Георги Кръстников – търговец. Деца: Радка, Наци, Елена
6.2.1. Радка Георгиева Кръстникова
6.2.2. Наца Георгиева Кръстникова
6.2.3. Елена Георгиева Кръстникова

6.3. Дона Иванова Гладнева – Игнатова = Христо Игнатов. Деца: Радка, Наца, Игнат, Надежда, Иван
6.3.1. Радка Христова Игнатова
6.3.2. Наца Христова Игнатова
6.3.3. Игнат Христов Игнатов
6.3.4. Надежда Христова Игнатова
6.3.5. Иван Христов Игнатов

Библиография на родовото изследване на Станимирови и сродените им фамилии

2011-03-19T13:59:00.000-07:00

Настоящото изследване ми отне няколко години и обхвана различни и разнообразни източници - семейни и лични архиви, родословия, родословни дървета, писмени и устни спомени, документи и др. Родовата памет е традиция в семейството ми. Съхранение са писмени родови хроники от предци и роднини:

Станимиров писмовник от 1783 / Петко Станимер с приписки от Станимер чаркчи, поп Стефан Станимиров, Станимир Станимиров
Търговски тефтер на поп Стефан Станимиров за периода 1851-1889
Родословие на Станимирови / Марко П. Родев (1958-60)
Родословие на Карадикови / Иван Станимиров, недатиран – 60-те г. На ХХв.
Личен архив и дневници на Ив. Станимиров за периода 1930-1980
Биографични данни и спомени за Мария Ив. Кескинова и семейството и / Екатерина в. Пеева – Стоянова (1989)
Родословно дърво и история на Пашовци / Георги Й. Пашев (1981)
Родът на х.п. Георги Пеев / Иван Данов
Родът чорбаджи Милюви – поп Иванчови / Иван Данов
Спомени на Олга Ант. Петкова (1978)
Биографични данни и родословие на днешния габровски клон на Станимирови / Дора Станимирова (2008)

Лично или в кореспонденция изследвах архивите и експозициите на редица културни и обществени институции:

Народна Библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” – Български исторически архив
Научен архив на БАН
Държавен архив – Габрово
Исторически музей – Габрово
Национална Априловска гимназия – Габрово
Национален музей на образованието – Габрово
Библиотека Априлов – Палаузов – Габрово
Исторически музей Кюстендил
Исторически музей – Плевен
Български държавни железници
Музей на Софиския университет „Св. Климент Охридски”
Национален военноисторически музей
Национален исторически музей
Исторически музей „Искра” – Казнлък
Музей на розата – Казанлък
Музей история на София

В хода на изследването се запознах с много голям брой печатни издания - книги и периодика, в които е споменато нещо за рода Станимирови или за близко сродените фамилии. В тази библиография посочвам само някои от изданията, в които се среща съществена информация. Не са посочени много голям брой публикации, които повтарят данни от тук споменатите, както и такива, в които споменаването на Станимирови е несъществено. Вероятно съществуват и много издания, в които се споменава рода, но които до този момент са неизвестни за мен. Освен споменатите по-долу публикации, трябва да се има предвид и богатата библиография на Станимир Станимиров, за която писах отделно.

100 вести / 11.10.2008/ Борис Станимиров: сведи глава пред миналото за да видиш бъдещето в краката си / Стефка Василева – директор на Държавен архив - Габрово
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровската общественост и Руско-турската война 1877-1878 / Вела Лазарова
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровските търговци в годините на войната 1877-1878 / Даниела Цонева
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Габровската община и временното руско управление / мария – Тоска Стефанова
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Строители на нова България от габровския край / Лиляна Нанева
120 – години от освобожеднието на Габрово (сборник Гб 1997) / Участието на габровци в борбите за освобождение / Димо Тодоров
120 години от освобождението на Габрово / Сборник, ИМ – Габрово (1997)
25- годишният юбилей на Станимир поп Стефанов Станимиров (сб. Из отчета на I СДМГ за уч 1907-8)
300 години с.Стойките / Васил Капушев, Мария Капушева (См 2006)
50-години от първия випуск на Априловската гимназия / юбилеен сборник (1925)
Автобиография, дневници, спомени / Христо Стамболски (БП 1972г.).
Автобиография, Из спомените ми. Дневник / Тодор Бурмов (С 1994)
Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII век./ Евг. Радушев (АИ С 1995)
Алманах на СУ 1888-1928

Апотеоз на българския театър. Юбил. сборник / Ст. Гендов (1929)
Априловски свод / Петрана Колева (Българска енциклопедия - БАН, Сф. 2009)
Априлци.Деветдневната република под Марагидик – част 1. / Ив. Лалев (ВТ 2006)
Арсени Костенцов. Спомени, гл.11 : Дейността ми по въстанието
Архив за поселищни проучвания /1938/2 „В София преди 54 години” от Ст.Станимиров
Архив на Г.С. Раковски / Институт за история, БАН (1952)
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-197-В.
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-198-В.
Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ- 45-В
Бележити хора и събития от габровския край. / Илия Габровски (С 2003)
Бит и душевност на нашия народ / Иван Хаджийски (С 2002)
Благослов за Ново Село / д-р Иван Пачников (С 2001)
Борби за освобождение и подем в Габровския край 1393-1878г./ Ц.Петров и колектив (Гб 1996г.)
Борис Митов / Стефан Митов (1955)
Бълг. Мисъл (Върх. Читал. Съюз) 1943 /18
Българите през XVII век по документи на наши и чужди архиви
Българска армия бр15684/11.09.2003 (О.З. полк.инж Ив.Митев)
Българска възрожденска литература / Д.Леков (1988)
Българска енциклопедия / Братя Данчови
Българската възрожденска интелигенция. /биографична енциклопедия / Румяна Аврамова, Николай Генчев, Красимира Даскалова (С 1988)
Българската държава и учението на българи в чужбина 1879-1892 / Ив.Танчев (С 1994)
Българската народна катедрала в София
Българската народност през XVII век (демографско изследване) / Елена Грозданова (1989г.)
Българската светиня на Златния рог / Хр.Темелски (С 2005)
Български алманах / год. 3 (1894)
Български алманах / год. 5 (1896)
Български войн бр.7 , 2004 / Юначни, верни, вдъхновени / Хр.Стоянова
Български войн 2006 / От Сливница до Серет, от редник до пълководец (за ген. Т.Кантарджиев) / Стефан Стефанов
Български народ 1942 / 2 За Ст.Станимиров/ Хр. Вакарелски

Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България - т. 1 / Боряна Христова (1981)
Български учител 1943 / 2
Българските градове през Възраждането (историческо, социологическо и политологическо изследване) / Минчо Семов, Иванка Янкова (С 2004)
Българско женско движение през Възраждането 1857 – 1878 / Маргарита Чолакова (С 1994)
Българското оперно творчество; Любомир Сагаев 1958
Васил Левски – живот, дела и извори. / Дим Страшимиров,1929 т.1.
Векове (сп. Изд Българско учителско дружество) 1979/2
Венец азбучнъй или нравстевни наставления, Букурещ 1863 / спомоществуватели;
Вечерни новини бр.58 год.XXXIV
Военноисторически сборник / бр2, 2004 – Лейбгвардейския конен полк / А.Прокопиев
Всеобща история / Острогорски / Превод от руски Ст.Станимиров.
Възрожденски печати от Плевен. / Мих. Грънчаров, Известия на музеите в северозападна България т.15 1989.
Габрово – българският Манчестер / брошура
Габрово 130 години град (1860-1990) / Демографски аспекти и именна система на жителите на гр. Габрово според данни от края на XVII век / Румен Ковачев / сборник (1994)
Габрово 19 век / брошура (1979)
Габрово и околностите му – пътеводител / Ив. Врачев, Ц. Петров, С. Симеонов (1963)
Габрово през вековете / брошура (2007)
Габрово през възраждането – архитектурен облик /Нено Ямандиев
Габрово през възраждането / Ал. Мартинов (1940)
Габровски шеги / Ст. Фъртунов, Петър Проданов, Радой Ралин, Борис Димовски (разл. Издания)
Габровските квартали – родени от пътя закърмени от реката / Даниела Цонева (Гб 2001)
Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева в „Духовна култура” кн.4 2003г.
Габровци и стопанският подем / Милка Пурел (Габрово 2008)
Габровци на XX век / Милка Пурел. Габрово т. I (2006 – 2 изд), т.II (2003), т. III (2005)
Годишник на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” за 1987 (1992)
Девето предание за заселването на Габрово. / Н. Стойков. Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово, бр. 7, 29 /1933г.
Димчо Дебелянов, Н. Лилиев... в спомените на съвременници (сборник 1967)
Димчо Дебелянов. Съчинения в 2 т. Т.II (1969)
Дисертации защитени в чужбина от българи (1878-1968) / Михаил Лазаров, Йота Данчева (1971)
Дневник на Станимир Станимиров за образованието на Цар Борис III и Принц Кирил (С 2002)
Дунавска България и Балканът / Феликс Каниц
Държавен архив – Габрово Ф 5к, оп2 , ае60 л.2-3
Един завет бр. 1 / 2006 / Летец и педагог. За Г.Й.Пашев / Н.Дичев
Един завет, бр. 6/1996 Спомени на репресиран офицер / Рачо Станимиров
Ек бр.2 / 2002 Пристан за човешкото (за В.Георгиева - Ротшилд)
Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници / сборник под редакцията на Хр.Темелски (С 1995)
Енциклопедия България (БАН)
Житие святаго Григория архиепископа омиратскаго, Белград 1852; / спомоществуватели
За Широка лъка с любов / Дамян Каров (1998)
Златна книга на дарителите на народната просвета /С. Велев 1907
Златните габровци / Петър Проданов (Гб 1994)
И аз бях на този свят / Ив. Пачников, (Русе 1993)
И живя в мир владетелят Иван Асен II / Борис Брайков

Иван Вазов - жизнен и творчески път/ Величко Вълчев (2005)

Ив. Вазов – избр. Съчинения т. 17. драми „Ивайло”
Ив.Вазов – събрани съчинения т.19
Иван Вазов Събрани съчинения / том 14, Нова земя (С 1977)
Иван Данов – родословия на 134 плевенски рода – ръкопис, РИМ-Плевен
Из архивата на Найден Геров / БАН (1911)
Из Културното и обществено минало на Габрово /д-р П.Цончев (1934)
Из стопанското минало на Габрово / П.Цончев (1929);
Известия на БАН – Централна библиотека / 1959
Известия на библиотека Априлов – Палаузов (Габрово) – поредица спомени на Станимир Станимиров 1936-1943г.
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово бр.12.1944 / Последните писма на Станимирова / Илия Габровски
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово бр.5, 1943 / Ст.Станимиров
Известия на библиотека Априлов – Палаузов, Габрово, бр. 28 /1933г/ .Произход на привилегиите, които е имало Габрово при турското владичество. / Н. Стойков.
Известия на БИД / 1905/1
Известия на Българското историческо дружество 1977
Известия на Българското историческо дружество т.26/1968
Известия на института по история т.14-15/1964
Илюстрация светлина 1917 юб.кн.
Имало едно време в Габрово (илюстровано издание с архивни фотографии от старо Габрово / Даниела Цонева, Момчил Цонев (С 2008)
Иордан Йовков – документи и свидетелства за живота и творчеството му / Димо Минев (1947)
Исторически преглед 1959/6 Български търговци в Австрия
Исторически преглед 1962/1 Априлов в Брашов
Исторически преглед 1970/5 Българите в Брашов
Исторически преглед кн.6. 1959г. / Нови сведения за миналото на български селища през XV – XIII век. / Руси Стойков
История и култура на България в дати – Възраждане (ВТ 1997)

История на българската емиграция в Северна Америка т.1./ Ив. Гаджев (2003)
История на българската журналистика (1844-1877, 1878-1944) / Г. Боршуков (1965)

История на българския театър т.1. / Г. Сагаев, В.Стефанов (1997)
История на Габрово / Стр.Димитров и колектив (С 1980г.)
История на града Габрово и габровските въстания / Братя Гъбенски (1903)
История на града Плевен до освободителната война / Юрдан Трифонов (1933)
История на Народната библиотека в София по случай 50-годишнината и (1879-1929) / Велико Йорданов (1930)
История на нашето занаятчийство до освобождението / П.Тишков (1922)
История на Плевен. Възраждане и освобождение / Мих. Грънчаров (Пл 2001)
История на Софийския университет „Св. Климент Охридски” / Мих. Арнаудов (1939)
Кавалерийска мисъл, 1938. Станимиров Тодор Н. Мисли върху подбора и обучението на свързочния войник в конницата.

Казак алаят на Чайковски. Исторически материали и критически бележки / Ив. К. Стойчев (1944)
Казанлъшки исторически музей “Искра” - експозиция
Казанлъшкият край през Възраждането / Пенчо Пенчев (С.2005)
Калофер в миналото / Никола Начов
Карлово.История на града до Освобождението / Ив.Унджиев
Кипежът. Книга за София (1878-1884) / Петър Мирчев (1971)
Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев) – дикументи и материали (С 2005)
Книга за българските хаджии / Светла Гюрова, Надя Данова (С 1995)
Книга за българските чорбаджии / Милена Стефанова (С 1998)
Книга за София. Събития, случки, спомени / Петър Мирчев (1979)
Константин Величков – събр. съч в 5 тома т.4 (1987)

Константин Кисимов. Спомени / Н. Бъчварова (1999)
Морски вестник / 22.12.1999 / Корабостроителят първопроходец (за инж. Ив. Родев)
Краезнанието в Габровския край / сборник (С 2000)
Кратка елементарна геометрия, Прага Ив. Гюзелев 1873; / спомоществуватели
Критически издиряния за историята бъкгарска / Юрий Венелин - 1853г. в превод на Ботьо Петков; спомоществуватели

Кръщение на българското царче / Хр. Попов (1936)
Култура и политика. България в навечерието на балканската война / Райна Манафова (1987)
Към Одрин и Букова глава / Ал.Марков, Нашата конница, 1923, кн. 7
Към Скопие – Прищина / Петко Иванов (1969)
Къщата на спомените. Дечковата къща / Брошура (2006)
Л. Каравелов – избрани съчинения в 12 т. – т.2
Легенди за габровския край / Илия Габровски (С 2002)
Лекции по история на българския драматичен театър, ч.1, /Пенчо Пенев, 1959
Ловеч и ловчанско / сборник в 7 книжнки 1929 - 1938
Македония, IV г. бр 59, 19.06.1870
Материали за изучаване на учебното дело в България (1929)
Моето пътуване по Стара планина у животопис на някои български стари и нови воеводи / П. Хитов
Мъдростта на старите чаркове /Младен Цонев (С 1976)
Напредък (1876 /18.09)

Народен театър Ив. Вазов - летопис / Ник. Вандов (2004)
Народна просвета в България. Някои от зидарите на националната култура /Кръстю Крачунов (1937)
Наручна священическа книга Белград 1874; / спомоществуватели
Научен архив на БАН ф.10к.,оп.1,а.е.9,10,16 – Станимир Станимиров
Нашата конница, 1922-23 – бр 5-6 стр 12. Станимиров, Никола Р. Цел и средства за възпитанието на войника [от конницата]

Нашата конница, 1920-21 – бр 10 стр 2. Станимиров, Никола Р. Офицерът не е инструктор, а възпитател.

Нашата конница, 1923, No 2—3, с. 8—17. Станимиров, Никола Р. Офицерът след поуките [от войните 1912—1918 г.]

Нашата конница бр8/1928 Ген. Никола Станимиров
НБКМ Ориенталски отдел ВД 97/12
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 45/29
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 89/57
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 93/26
НБКМ Ориенталски отдел ОАК 97/12
НБКМ, Ориенталски отдел ф. 179/ а е 187
НБКМ, Ориенталски отдел ф. 180/2,3 анотации

Неизвестно за известни български родове. Част 3 / Мариана Първанова (С.2010)
Неофит Бозвели, Г.С.Раковски, Добри Чинтулов, Бачо Киро Петров, Васил Друмев – в спомените на съвременниците си / Ил.Тодоров, Татяна Пекунова - сб. (1979)
Непознатата България. Хора и събития (1878-1944) / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2006)
Непознатата София / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2005)
Непознатият българин (1878-1944) / Любомир Юруков, Ив. Бърнев – Буби (С 2008)
Никола Танев. Спомени (1971)
Николай Лилиев / Г. Константинов (1963)

Николай Лилиев всред своите приятели / Г. Константинов (1971)
Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив / К. Вузвузова – Каратеодорова, К. Василев (1963)
Опит за психологически анализ на нашия обществен живот / д-р Н. Кръстников (1922/ 2 изд.2008)
Опис на регистри от истанбулския османски ахив към ГДДА на Р, Турция / Евгений Радушев (1996)
Опис на сбирка „Портрети и снимки” НБКМ
Опис на славянските ръкописи в библиотеката на БАН / Хр. Кодов (1969)
Опис на старите печатни български книги (1802-1877) /НБКМ 1923
Офицерският корпус в България 1878-1944 / Румен Руменин
Парашутната дружина. / И.Мечков, Н. Костадинов. (С1998)
Периодическо списание на БКД 1902г. т.63/ Приписки и бележки с летописен характер. / Ю.Трифонов,
Периодическо списание на БКД 1905г./ Поземлената собственост и войнишките бащини в турско време / Л.Милетич.
Периодическо списание на БКД в София 1905г. / Исторически принос за „войниганите” при турската войска от 1374год. дори до 1839 год. след р.хр. до Танзимата / Д.А. Ихчиев.
Периодическо списание на БКД, 1903. / Екскурзия в Габрово / Й.п.Георгиев
Петко Д. Петков. Живот между два изстрела / П. Генов, Д.Димитров (1980)
Печатите от епохата на българското възраждане / Анна Рошковска (С 2002)
Писахме да се знае / Венц. Начев, Н. Ферманджиев (1984)

Писмата в културата на българското Възраждане / Румяна Дамянова (1995)

П.К. Яворов - събрани съчинения т.3. (1978)
Плевен / Б.Андреков (1973)
Плевенска църковно-общинска кондика, НБКМ, БИА – IIA 7779
Плевенската епопея 1877 / сборник (1977)

Помен за Ивана Вазов: Сборник за траурните чествания/ Стилиян Чилингиров (1922)
Портретът през българското Възраждане / Бл. Иванова, Р.Симеонова (с 2001)
Право, г.V, бр.7, 11.04.1870
Пътеводител по фондовете на Научния архив на БАН / Цв. Антова, Д. Коен (1951)
Ратниците – национализмът в сянката на фашизма /Д-р Никола Алтънков
Регионален исторически музей Габрово, отд. Възраждане, инв. N 400 л. 7-9, 11-17
Родознание кн. 2/1996

Родознание 4/2009. Б.Станимиров. Плевенски възрожденци - вероятни потомци на албански владетелски клан.

Родознание 3-4/2010. Б.Станимиров. Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XII - XVIII век.
Родолюбие /сп. За българите в чужбина (1988)
Родът на Христо Ботев / Петър Чолов (С 2000)
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Благодетелят на габровските църкви / М.Димитрова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Габровските занаятчии и търговци за утвърждаването и развитието на Българската православна църква през XIX век. / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Дейци на Българската екзархия от Габровско / Хр.Телемски
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Из документалното наследство на габровската църква „Успение Пресв. Богородицьй” / М.Димитрова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) / Посмъртни портрети от Христо Цокев / Благовеста Иванова
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) /Габровското духовенство през Възраждането / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на ИМ – Габрово (ВТ 2000) /За вноса на руски църковни книги в Габрово през XIX век / Даниела Цонева
Сборник научни съобщения на исторически музей – Габрово (ВТ 2000г)
Светове / Алексей Сегренски (1970)
Свята памет (1750-2000) / Васил г. Капушев (Смолян 2000)
Сказание за долината на Розите /Петър Константинов (С 1983)
Славянска беседа (1880-1930) / юбилеен сборник
Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово / Христо Темелски (2004)
София през XIX век до освобождението на България /П. Динеков (1937)
София през вековете / А. Монеджикова (1946)

Сп. Развигор / 17.02.1923 / Ст.Станимиров: Бил ли е Левски дякон?
Сп. Роднина 1938г. (ред. Б.Филов, Б. Йоцов) 1941/4
Спомени / Тома Васильов
Спомени за летци от Въздушните на Негово Величество войски (С 2008)
Спомени из моя живот или моята биография / Дим. Маринов (1992)
Спомени, дневници и писма / Иван Радославов (1983)
Спомени. писма и документи, публицистика / Димитър Душанов (С 1989)
Столица на оцелелите / Ив.Радев (1984)
Строителите на съвременна България / Симеон Радев

Стряха над Янтра (Антология: Книжовници и писатели от Габрово )/ Минчо Г. Минчев (1993)
Типикон, московска синод. типогр 1838г. храм Св. Успение Богородично – Габрово (приписки)
Традиционни обществени структури и исторически личности в габровско XII-XIX в. / сборбник (Гб 1997)
Традиционни обществени структури и исторически личносто в габровско XII – XIX в. (сборник Гб 1997) / Социопрофесионална структура на населението в габровско XII-XIX век / Лъчезар Цепов
Традиционни обществени структури и исторически личносто в габровско XII – XIX в. (сборник Гб 1997) / Развитие на селищната система в Габровска XII – XIX век / Добромир Търновски
Требник . Московска типография 1840г. храм Св. Успение Богородично – Габрово (приписки)
Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време (С 2007)
Тунджанци през Драва и Мур (С 1978)

Утро, бр 3654 / 25.09.1921 (Една сбъдната мечта)
Учебното дело в Плевен и плевенския край през възраждането / Мих.Грънчаров (Пл 1993)
Училищен преглед. „картини из ученическия живот”
Хаджипаковият род / М.Атанасова в сб. „Родове на основатели на плевенски революционен комитет и диарбекирски заточеници” (Пл.1995)
Хора и рози / Атанас Гърков (I част – ВТ 2001; II част – С 2003)
Храм-паметник "Св.Александър Невски" / Румяна Радкова (С 1999)
Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство) / Юлияна Шулекова, Красимира Чолакова, Прот. Христо Цанков (Гб 1998-2001)

Храначът на магаретата - житие и страдание на Св. Онуфрий Габровски / Хр. Буковски (1993)
Хроника на едно царуване; т.1. / Иван Йовков (1989)
Цариградски вестник бр. 411/27.12.1858г.
Цариградски вестник. г.11.бр.25
Цончо Родев - един живот за България / Соня Келеведжиева
Църковен вестник 1943 / 7 / За Ст.Станимиров / Л.Тотев
Църковно исторически архив / 1986

Църковно - народният събор от 1871г. / Хр. Темелски (2001)
Чардафон велики / сборник А.Ангелов, Г.Танев, (Гб 2006)
Чорбаджийството в българското общество през възраждането / Мих. Грънчаров (С 1999)
Чужди пътешественици за народностното съзнание у българите през XV-XVIII век/ Мих.Йонов.
Широка лъка – просветно огнище в Родопите / Дим. Георгиев (1947)
Юбилейна книга на град София 1878-1928
*

Чуждестранни издания:

Украiньский iсторичний журнал (АН Украйна) 1-6/1974 стр 74

Sehrengiz (Бурса, Турция) - бр8/2010

Amtliches, Verzeichnis der Lehrer, Behorden, Beamter und Studirenden-1889. Friedrich-Schiller-Universitat Jena, стр.

Almanach de Gotha 1926 стр.820

“Nationalitе d'origine et de l'acquisition de la nationalitе d'aprеs la lеgislation bulgare” Facultе de droit de l'Universitе de Paris, 1909. (these doctorale)

Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.7, 1911) p. 419 – Bulgarie . Competence des tribunaux de la Rumelie Orientale (1905)/ Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation

Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.8, 1912) p. 442 – Bulgarie / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation

Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.9, 1913) Effet de la possession d’un passeport delivre par les authorites competentes d’un Etat etranger sur la prevue de nationalite (1906) / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation

Die unierte Kirche in Mazedonien. Rudolf Grulich. 1977- стр 52

The Ukrainian review Association of Ukrainians in Great Britain, Ltd., 1963, т.11 стр 30
Textile technology digest Institute of Textile Technology (Charlottesville, Va.) Том 37 стр 35
Slovansky prehled Knihtiskarna F. Simacek, Praha 1939 т31 стр68
The trial of Nikola D. Petkov, USA - Ministry of Information and Arts, 1947, стр 90, 107, 204
Historische Bucherkunde Sudosteuropa. Mathias Bernath, Gertrud Krallert Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1980 стр1664
Ostkirchliche Studien Augustinus-Verlag., 2006 Том 55 стр219
Theologische Realenzyklopadie Horst Robert Balz, Gerhard Krause, Gerhard Muller; Walter de Gruyter, 1981, Том 7, стр 371
The Journal of modern history, Bernadotte Everly Schmitt; University of Chicago Press., 1937, стр 352, 359
Bulgaria: past and present: proceedings of the First International Conference on Bulgarian Studies, held at the University of Wisconsin, Madison, May 3-5, 1973, American Association for the Advancement of Slavic Studies, стр 91
Bulgaria past and present: studies in history, literature, economis, music, sociology, folklore & linguistics; Thomas Butler, University of Wisconsin-Madison, American Association for the Advancement of Slavic Studies; American Association for the Advancement of Slavic Studies, 1976, стр 91

The entry of the Slavs into Christendom. A.P.Vlasto; Cambridge Univ. Press 1970. стр. 420

The Slavonic and East European review , University of London. School of Slavonic and East European Studies, 1948, Том 27 стр. 260

Louis Renault (1843-1918): sa vie-son ?uvre; Paul Fauchille; A. Pedone, 1918, стр33
Partie opozycyjne w Bulgarii 1944-1948; Jerzy Jackowicz; Instytut Studiow Politycznych Polskiej Akademii Nauk, 1997, стр 153

Към Подробна библиография на Станимир Станимиров>>
*

Юбилей: 150 - години от рождението на Станимир п.Стефанов Станимиров

2008-10-26T01:13:00.000-07:00

*26.10.1858г. Габрово +06.01.1943г. София

" История и религия - ето две стихии, които могат да образоват, възпитат, вдъхновят и обезсмъртят поколенията.
И ето: богословът - историк Станимиров се рови из миналото на нашия народ, изнася го на показ в достъпна форма, проследява историята на родната църква, проучва живота на българските светци, изследва факти из нашия църковно - обществен живот, събира документи из потулени хранилища и във всеки ред на това труженичество се чете вяра в Бога, ярко подчертана в ревността му да открие пред младите съкровищницата на Българската Църква, в която и от която българският дух е черпил вдъхновение през дните на тежката робия...

Днес, когато Станимир Станимиров не е вече между нас, ние можем да преценим обективно цялото му дело, което краси и изчерпва живота му - трябва да признаем и подчертаем грамадното му значение за българската култура и общност!
Учител и наставник, общественик и учен - това са служения, в които Станимиров сякаш влага ново и ръководно съдържание. В тях гори, в тях се самораздава, в тях открива той своята съдба и чрез тях се записва в страниците на родната история. И наистина, неговите усилия са бивали всякога насочени - както казват добрите негови познавачи: там гдето отсъства енергия и трябвало да се съживи, там където липсвал разум и трябвало да се внуши; там където нямало съзнание и трябвало да се възбуди; там където съществувал безпорядък и трябвало да се въдвори; там където имало отклонение от истината и доброто, и трябвало да се изправят, там където нямало гражданска доблест и трябвало да се култивира; там където съвестта била наклонна да възприеме пороците и трябвало да се противодейства.; там където, най-сетне се чувствало празнина и трябвало да се влее култура и живот.
И това не ден, не два, не седмица или месец - шестдесет години!"

(Христо Тотев, Църковен вестник 1943г.)

_______________________

Биографична статия за Станимиров в нашия Блог

Биографична статия за Станимиров в "Православие БГ"

Биографична статия за Станимиров в габровския ежедневник "100 вести" - на стр. 8

Художествени портрети, барелеф и песен за 50 г. юбилей на Ст. Станимиров

Паметна плоча на Ст.Станимиров в СУ "Св. Климент Охридски"

Габрово почете Станимирови

Улица на името на Станимир Станимиров в София

Улица"Станимирова" в Габрово

Ст.Станимиров. Спомени от Цариград и Българската Екзархия (1875-1896)
*
Из дневника на Ст.Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и възпитател на Цар Борис III и Княз Кирил
*
Дворцовата гимназия (2 нови снимки)
*
Ст.Станимиров. Кореспонденция. Из кореспонденцията му с Царското семейство
*
Ст.Станимиров. Писма от Евксиноград (I част)
*
Ст.Станимиров. Писма от Евксиноград (II част)
*
Подробна библиография на Станимир Станимиров
*
Спомени на Ст.Станимиров за Васил Друмев (митрополит Климент)
*
Последните писма на Станимиров (статия от Илия Габровски)
*
Ст.Станимиров на 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов
*
Три интересни снимки на Ст.Станимиров от фонда на НБКМ
*
Ст.Станимиров на обща снимка от прием в Двореца
*
Снимка на Ст.Станимиров с Царица Йоанна, Екзарх Стефан и Ал.Малинов

Стара история на рода Станимирови XV - XVII век

2008-08-23T08:35:00.000-07:00

Обобщавайки документални, археологически и библиографски данни от последните няколко десетилетия можем убедено да кажем, че Габрово съществува поне от XI век. В рамките на различни държавни формирования – Византия, Втората българска държава, а след това и в Османската империя, габровското население изпълнява специфична военна функция - охрана на планинския проход (Шипка). В замяна на тази важна дейност селището се ползва от специален статут, който се изразява в данъчни облекчения и известно самоуправление. Нерядко планинците се обръщат срещу техния официален сюзерен и участват в бунтове и феодални междуособици. Византия има практиката да възлага защитата на граничните и планински крепости на военизирани отряди от местно население, срещу което те придобиват феодално право над определени поземлени участъци. В различни части на империята и в зависимост от мащаба на дейността си тази военна йерархия носи различни имена – акрити, стратиоти, трапезити, цакони. През XII век за защита срещу нападащите от север хазари и кумани Византия изгражда система от крепости по старопланиснките проходи. Около Габрово са известни останките на осем такива укрепления, за които е установено, че са водили активен живот през XII – XIV век.

(крепостта "Градище" край Габрово)

След въстанието на Асен и Петър (които по последни археологически данни вероятно също са трапезити) военното население на планинските крепости стават основен боен ресурс на възстановената българска държава като пази тила на столицата Търново от византийско нападение от Юг. Тъй като българската държавно-феодална структура следва византийския модел, можем да предположим, че в Търновското царство трапезитите/цакони от габровските крепости ползват същия статут, данъчни облекчения и поземлени права, каквито са ползвали и в рамките на византийската тема Паристрион. Археологическите данни показват, че по време на османското нашествие крепостите около Габрово оказват упорита военна съпротива, в следствие на което са разрушени и разорени и престават да съществуват. Веднъж преминали през прохода, завоевателите са изправени пред дилемата да отделят ценни военни сили за охрана на несигурния, но стратегически ключов проход, или да гарантират тила на напредващата на север осмнанска армия, като спечелят лоялността на местното население. Избират втория вариант. На габровските жители е признат спациалния статут на дервентджии (от дербент – проход), освободени са от плащане на данъци, дадено им е право на самоуправление и са зачетени и запазени военните им функции. На мястото на каменните укрепления са изградени дървени стражеви кули – беклемета, на които габровци организирани в караули дежурят и охраняват прохода под командването на местния тимариот - спахия, а по-късно на агата на хаса - единствения мюсулманин във военната структура. Тогава започва преселението на населението от селищата около бившите крепости към територията на днешния град Габрово.

Два исторически извора са особено ценни, доколкото дават сигурни и подробни сведения, че родът Станимирови е съществувал през XV – XVI век и нещо повече - позволяват да се състави родословно дърво.

Става въпрос за два поименни списъка на цялото население на Габрово от 1515 и 1544г., в които е описан дервентжийския статут на селището и задълженията на жителите му. Има и друг, по-късен поименен списък от около 1690, който представлява данъчен регистър без да споменава за дервентджийски привилегии. Документите се намират в турския държавен архив, копия от тях са предоставени на НБКМ, преведени са от ст.н.с. Румен Ковачев, а екзмпляр от превода е предаден в Регионален исторически музей – Габрово.

* * *
Муфассал (подробен) регистър на жителите мъже на гр. Габрово съставен през 1515 (1) по времето на Султан Селим I "Страшния" (1512-1520)

"Хасове на Негово височество Пири Мехмед Паша (2)...
Село Габрова, спадащо към Търнови. Проход е. Жителите му пазят определена част от пътя от Акче Казанлък към Никобли и Търнови. По тази причина преди са им били опростени и са освободени от данъците авариз-и дивание и текялиф-и султание. Така казват и имат в ръце свещенна заповед...

...

Продо стар

Стано, син на Продо

Драгошин, син на Продо

Братой, син на Продо, неженен

Стоян, син на Продо, неженен
...

Георги, син на Стоян

Драгоя, син на Георги

Иван, син на Георги, неженен

Станимир, син на Георги, неженен
..."

Муфассал регистър на жителите – задомени и неженени младежи на с. Габрово, както и данъчните постъпления на селцето, съставен през 1544г (3) по времето на Султан Сюлейман I "Великолепния" (1520-1566).

"Село Габрова. Споменатото село на дербенд, по причина, че е на стария път от Акча Казанлък към Никболи и Търнови. Пазят прохода и по тази причина казват, че от старо време били освободени от авариз-и дивание и текялиф-и йорфие. За това имат на ръка свещенна заповед. По обичая за дербенд пазят прохода на четири места. Всеки караул е поддържан от 30 домакинства. Дербенджии са общо 120 домакинства и издължават данък испенч в размер от по 25 акчета... Онези домакинства, които са повече от 120, не са дербенджии, дават изцяло аваризите и испенч, както и всички останали данъци. На основа на императорската заповед това и се записа в новия регистър.
...

Станимир, син на …[?]джи

...

Вельо, син на Драгоя

Драгошин, син на Драгоя

...

Продан, син на Драгошин

Бельо, син на Драгошин

Стайо, син на Драгошин

Петри, син на Драгошин

...

Стойо, син на Станимир

...

Иван, син на Ста[ни]мир, неженен

Крайо, син на Ста[ни]мир, неженен

...

Станимир, [син на] Стоян, неженен

…

Станимир, син на Бельо, неженен

...

Станимир, син на Продан, неженен

... "

Двата документа притежават няколко важни предимства, които позволяват много точно определяне на някои родствени връзки. Подходът при анализа на данните се подчинява на няколко правила:

1. И двата документа представляват списък на цялото активно мъжко население на Габрово -няма лица, които да не са обхванати. Можем да предположим, че имената, които фигурират само веднъж са уникални за Габрово в дадения момент, Тези уникални имена, както и редките (които се срещат по два-три пъти) служат за маркер при определяне на родствени връзки.

2. Населението към онзи момент е сравнително малко – 194 души в първия и 603 във втория списък. Относително малкия брой възможни комбинации дава висока степен на вероятност на описаните родствени връзки.

3. Лицата в списъците са изредени по фамилии – баща и синовете му, което позволява да локализираме цели родови гнезда и да проследим традицията синовете да се кръщават на дядо, чичо (по-възрастен бащин брат) или по-рядко на пра-чичо (дядов брат). При първия списък (население от 194 мъже към 1515г.) съвсем ясно се очертават няколко основни родови гнезда, които дават началото на много от по-късните габровски родове (разбира се тук трябва да отчетем и миграцията към Габрово в следващите векове) Родовете са изредени последователно по къщи – следователно по съседство, което допълнително улеснява анализа Във втория списък неженените мъже са изредени накрая.

4. Двата списъка са правени през интервал от 30 години, което позволява едно и също лице да фигурира и в двата – веднъж като млад (неженен) и веднъж като глава на семейство или баща на глава на семейство. Това припокриване е безценна проверка за достоверност и позволява редица логични връзки и допускания.

5. Това дали дадено име се среща като бащино, като лично на глава на семейство или лично на неженен, позволява да определим възрастовите разлики между лицата и оттам възможните родства между тях.

6. За да бъдем сигурни в коректността на резултатите, взимаме предвид само уникалните и редки имена, като търсим двойно (лично и бащино) повторение на уникално име от втория списък с име измежду безспорно установените в първия списък.

Така описаният подход е дори по-консервативен от приложения в известния труд: „Българската народност през XVI век – демографско изследване”(4) – може би най-мащабното изследване с подобна тематика.

Изводи:
В списъка от 1515г. името Станимир се среща само веднъж. От поредността на имената съвсем ясно се открояват две родови гнезда, които намират продължение в следващия списък – фамилията на стария Продан и синовете му и тази на Георги Стоянов и синовете му, сред които е споменатият Станимир, неженен към тази година.
Вторият списък, от 1544г и разпознаваемите родови гнезда в него ни дават ясни доказателства за родствените връзки на Продановци и Георгевци – преплитането на имената Драгой и Драгошин, и най-вече имената на драгошиновите синове. В списъка името Станимир се среща 6 пъти. Важен факт е, че всеки от 6-те Станимир намира своето логично място във вече изградената схема от родови гнезда - няма Станимир, който да не се подрежда като син на някой от вече подредените два родови клона. Следователно всичките срещания на името Станимир са част от един род и няма друго родово гнездо, което би могло да предизвика объркване в анализа. Така наредената схема се потвърждава и от възрастовия анализ. Разбира се, в списъка от 1544 има още лица, които по бащино име биха могли да се впишат в родословието. С оглед на максималната вярност на резултатите сме включили само онези от тях, които носят две имена от вече установения именен списък, поне едно от които да е рядко или уникални, и то само ако възрастовия анализ прави възможна съответната връзка. Игнорирани са лицата с по две масови имена, които не могат да служат за надежден белег (например Стоян син на Иван, Петър син на Стоян.. )

Описаният подход при конструиране на най-ранното родословие на Станимирови гарантира, че имената в схемата наистина принадлежат към рода. Възможната грешка е ограничена до точната степен на родство (някъде двама души да са братя вместо братовчеди).

В списъка от 1515г. главите на двата родови клона са описани като Георги, син на Стоян и Продо - стар. Близостта им в списъка показва пространствена близост на домовете им. Българската родова традиция е родителите да живеят при най-малкия син, който наследява дома. Големите синове се отделят в нови къщи. Очевидно Стоян, бащата на Георги вече не е жив. Продо пък е стар – т.е. минал е възрастта за носене на дервентждийска служба. Най-вероятно е Продо да е по-голям брат на Георги и син на Стоян. Разбира се, възможно е да са братовчеди, но кръстосаното срещане на имена между двата клона в следващото поколение показва голяма близост, освен това Продо има син Стоян, така че все пак по-правдоподобно е Продо и Георги да са братя, синове на Стоян.

*
При третия поименен списък, данъчният регистър на габровското население от последното десетилетие на XVII век анализът не е толкова лесен. В списъка не фигурира името Станимир, нито като лично, нито като бащино име. Списъкът представлява моментна снимка, изолирана от други хронологично близки източници, които биха послужили за контрола (каквато роля играят един за друг двата разгледани списъка) Можем да допуснем, че в конкретната година на изготвяне на документа в Габрово не е имало глава на домакинство на име Станимир, но името е носено от малолетни синове, които все още не са данъкоплатци и не фигурират в списъка. В този регистър никъде не се споменава привилегирована категория население. Като имаме предвид дервентджийския статут на рода, възможно е също така дервентджиите да не фигурират в „масовия” списък на данъкоплатците, а да се водят в отделен списък, който да не е достигнал до нас. След като фамилното име като най-важен маркер отсъства от списъка, не ни остава нищо друго освен да търсим вероятно родство по някое от другите, вече установени имена. Хронологичният анализ показва, че между последното поколение от списъка от 1544г (тогава неженени младежи) и най-възрастните данъкоплатци от 1690г. (старейшини на семейства с женени синове) има „бяло поле” от 2 поколения, за които нямаме данни. Две поколения обаче не са достатъчни за да се загуби приемствеността в имената. Затова въпреки липсата на името „Станимир”, можем да намерил лица, които с голяма вероятност са потомци на някой от клоновете на рода от XVI век. Ето какво показва анализът на списъка от 1690г.:

"...
Богати:

Бельо, син на Стоян

...

Средно богати:

Продан син на Вельо

...

Стоян, син на Братой

...

Продан, син на Петри

...

Бедни (аргати):

Продан, син на Стано

...

Петре, син на Стано

Никола, син на Стано

...

Стано, син на Петри
...

Вельо, син на Продан

..."

Ключовото за родовата схема от XVI век име Продан се среща само четири пъти в списъка от близо 900 двойни имена, което го превръща в надежден маркер. Имаме късмет, че и четирите пъти то е в комбинация с име, което също принадлежи към вече доказаните. Този факт ни дава основание да завим, че с много голяма вероятност имаме родство. Редките за старите списъци имена Бельо и Братой в този списък се срещат само по веднъж, и то в комбинация с други вече описани имена, като при това се повтарят комбинации с близко родство от стария списък (Стоян син на Братой и Бельо син на Стоян). За разлика от предишните регистри, в този данъкоплатците не са подредени по родове, само по изключение двама братята са изредени един след друг. Населението е сортирано в три категории в зависимост от имущественото състояние, което понякога би могло да служи като косвен белег за определяне на възрастта (логично е бащата да е по-богат от неженения си син, а мъжът в активна възраст да е по-заможен от възрастния си баща, който не е стопански активен). На базата на анализ на редките и уникални имена от списъка от 1690г., повтарящи имена от предишните списъци, бихме могли с много висока степен на вероятност да определим няколко лица, които принадлежат към рода Станимирови. Данните обаче са недостатъчни за сигурно определяне на точните връзки между тях – представената схема е моделирана по логика, представеният модел е само един от възможните, наистина най-вероятния, но все пак хипотетичен.
Поради липсата на информация за две последователни поколения, стоящи между списъците от XVI и този от XVII век, няма как да установим с точност кой клон от ранните списъци продължават лицата от по-късния списък.

*
Последната задача по конструиране на старото родословие на Станимирови е обратна – хронологичен анализ от по-ново към по-старо време. Най-старият документиран представител на рода съхранен в родовата памет е книжовникът Петко Станимер, роден около 1730г. , автор на ръкописния „Станимиров писмовник” от 1783г. Неговия баща Станимер е роден в последните години на XVII век. Следователно в списъка от 1690г. следва да фигурира дядото на книжовника, съгласно традицията носещ същото име - Петко. Като прегледаме комбинациите в които се среща името Петко в трите списъка, бихме могли да отсеем онези няколо Петко - вци, които по второ име и възраст пасват на вече изградената схема.

Най-ценният резултат от настоящото изследване е безспорното установяване на значителна част от родословие на рода през XVI- ти век и доказателството за уникалността на фамилията Станимирови в рамките на Габрово. Хронологичният анализ показва, че първия известен представител на рода – Стоян (бащата на Продо и Георги), следва да е роден през 30-те години на XV-ти век – т.е. преди превратни исторически събития като падането на Константинопол и откриването на Америка! Този факт превръща габровския род Станимирови в един от най-старите български родове с документално проследено родословие. Дори по стандартите на традиционната и меродавна западноевропейска генеалогия "родословие от XV- ти век" звучи респектиращо – с такова могат да се похвалят много малко фамилии от стара Европа.

Подробно за историята на Габрово като селище със специален военен статут във връзка с охраната на прохода XII-XIX век ТУК>>

_________
(1) Баш баканлък аршиви (ББА) – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-197-В.

(2)Велик везир 1518-1523г.

(3) ББА – Истанбул, сигн. Т.Д.11, превод Румен Ковачев – НБКМ, РИМ-Габрово инв. N СПФ-198-В.
(4) Българската народност през XVII век – демографско изследване. Елена Грозданова. 1989.

Ръкописи и родовo преданиe - Станимирови от края на XVII до началото на XIX век.

2008-08-21T03:55:00.000-07:00

"Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат"
(Вехт Завет, Книга"Вторoзаконие" 32:7)

Първите писмени сведения за Габрово са османски регистри от 1470г., където селището фигурира като тимар на спахията Юнус. През последните десетилетия бяха описани и преведени нови данни от османски данъчни регистри. Те разкриват важна информация както за населението на Габрово през XV - XVII в., така и подробното родословие на Станимирови и още няколко стари габровски рода, които могат да бъдат идентифицирани по сравнителноредките или уникални имена (Мустакови, Шерилови, Драголови-Влайкови и др.) Според археолозите градът е заселен от местността Топлика към Влайков геран по днешната ул. Опълченска. Там се е оформила първата улица - ковашката. В последствие успоредно на нея са се образували и други улици и селището се е разрастнало.

Станимировият писмовник - ръкопис на Петко Станимер от 1783г.

В Народната библиотека Св.Св. Кирил и Методий се намира един ръкопис от XVIII в. т.н. Станимиров писмовник. Написан е от през 1783г. Ръкописът е дарен на библиотеката през 1935г. от Станимир п.Стефанов Станимиров, който казва, че го има от дядо си. Заведен е във фонда на Славянските ръкописи под номер 1281 и е описан от Маньо Стоянов и Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека т.IV, София 1971, с.99. Аз научих за него от книгата История на Габрово (проф. Стр.Димитров и колектив, изд ОФ Сф 1980). Ето какво пише там:
Особено красноречив паметник за развитието на светската просвета в Габрово през втората половина на XVIII в. е Станимировият писмовник, съставен през 1783г. В него са дадени образци на писма до духовни лица от различни рангове - до патриарха, до митрополит, до епископ, архимандрит и т.н. Наред с тях са поместени примерни писма до родственици - до баща, майка, брат, сестра и съпруга. Но най-важно значение в случая имат съставените образци на писма до майстор, до търговец, до съдружник, към които са прибавени и образци за съставяне на полица, на запис и на завещание... Обстоятелството, че Стани Станимиров съставил този писмовник през 1783г. сочи, че към това време търговските операции на Габровци имали вече размах, който правел наложително създаването на подобно ръководство по търговска кореспонденция...Тези писмовници свидетелствуват, че в търговията се впускали грамотни хора, които умеят да напишат полица и запис, които не пренасят пари, а използуват съвременните им средства за прехвърляне на пари, без да ги излагат на риск по несигурните пътища на Османската империя.
Станимировият писмовник е най-новото откритие в родовото проучване. Затова и главата за него е писана след всички останали, макар и поставена първа в родовата история. Затова е възможно някъде в текста да се срещне несъответствие, остатък от старата версия на настоящия текст, отпреди изнамирането на писмовника. Във всеки такъв случа, данните от писмовника следва да имат предимство пред останалите.
През 2007г., веднага след като открих текста на Стр. Димитров посетих Народната библиотека и изисках ръкописа. Той представлява книжка с размер на малка тетрадка, с черни кожени корици. В анотацията към ръкописа е указано, че е писан от Стани Станимиров, на базата на надпис на задната корица "Да са знаи този епистурар на стане станимеръ (съвсем ясно се вижда, че е поправено на станимер-овъ) и който го пофани този епистурар и който го открадни този епистурар да му исахни раката.." За науката може би не е особено важно, дали точно Стани Станимер или някой негов роднина е писал сборника. Но за родовата история това е едно от най-съществените неща.
Затова започваме проучването от преглед на имената имената, споменати в писмовника:
Споменаването на Стане Станимеръ на задната корицата и Стане Станимеръ на предната е факт, но с просто око се вижда, че почеркът на тези автографи е много по-необработен от изящния, почти калиграфски почерк на текста в писмовника. Над Стани Станимер е написано поп Стефан Станимеръ. На същата предна корица има различни откъслечни надписи, сред които Бачо Иван рохре ; Бачо Цоню нашатъ , Енчо Шанговъ, Генчо Байчето, На няколко пъти фигурира монограмно изписана буквата Б , следвана от I (йота), единият път с надпис еиоте след нея. Най-долу на задната корица има недобре запазен надпис Велика Станимерова Петкува -та или -Стан
На външната страна на предната корица, върху кожата в средата (където би бил етикета на ученическа тетрадка) са написани 12 мъжки имена, трудно четими (единствено при силна светлина и под ъгъл) поради патината на времето и характера на надписа (мастило върху черна кожа). Имената са написани с малка буква, изредени по в 6 реда както следва:
иоан (или пък кою?)
цоню костадинъ
миху рачю стоянъ
петку маринъ костадинъ
колю маринъ
петку стоянъ
В имената се повтарят споменатите отвътре на корицата Цоню, Иван (ако е Йоан, а не Кою), Петку. Около имената няма никакви други надписи, сметки или думи. Очевидно са изредени имена на близки хора, но не може да се каже дали става въпрос за родословие, тъй като липсва ключовото - фамилното име Станимер. От друга страна имената Стоян, Петко, Костадин и Марин се повтарят, което изключва възможността да са изредени братя. Въпреки, че фамилното име не винаги фигурира и като лично (например родът Мустакови и Бурмови), в случая със Станимирови не е такъв - името Станимир фигурира по веднъж във всяко поколение.
Най-важният за нас надпис е на стр. 15 (18) от ръкописа: в долния край под черта, но в границите на начертаната рамка на страницата, със същия почерк и мастило пише петко станимеръ , а в полето под рамката още веднъж пише петко . Повечето писма в ръкописа са подписани от Габрово.
Този материал внесе много яснота и отговори на много въпроси, най-вече що се отнася до неподкрепената с факти калоферска версия за началото на рода.
След анализ на данните, мисля, че убедено мога да направя следните изводи:
Началото на рода поставя Станимер, роден в последните години на XVII век. в Габрово. Той вероятно е бил занаятчия и търговец на ковашки стоки, бил е грамотен и добре поставен в обществото, защото името му фигурира като Фамилно име - прякор в следващите три поколения (пишат се Станимер, а не станимир-ов, каквато е по-честата практика при именуване с бащино име).
Неговят син Петко Станимер, роден вероятно в третото дестилетие на XVIII век в Габрово трябва да е бил доста активен търговец, който пътувал извън пределите на Османската империя, където натрупал опит, самочувствие, познания и рядка за времето си грамотност. Доста вероятно е да е бил и духовно лице.
*

Съществуват исторически данни, според които след падането на българската столица, духовниците на Търновската книжовна школа, се разпръсват из метоси и манастири в областта, където съхраняват писмената традиция и книжовните практики. Затова не е очудващо, че в Габрово на толкова ранен за българското Възраждане етап се творят ръкописи. През 1783г. Петко Станимер решил да се изяви и като граматик и написал Писмовника. Трябва да отбележим, че това се случва двадесет години след Паисиевата история и повече от 40 години преди Рибния буквар на д-р Петър Берон. (От същата година датират Кованлъшкия препис на Паисиевата история от поп Стоян и еленския препис от Дойно Граматик. )

Писмовникът заедно с написаната 9 години по-късно "История во кратце о болгарском народе словенском" на иеросхимонах Спиридон Габровец представляват най-старите известни габровски ръкописи на славянски език.
Жената на Петко Станимер се е казвала Велика, за което свидетелства надписа на задната корица на писмовника (затова сина им Станимер, кръщава първата си дъщеря Велика, на майка си.)
Писмовникът се е предавал от баща на син и всяко поколение е оставило своя белег върху него. Това е причината сина на Петко - Стани Станимиров да напише записката, указваща, че книжката е негова собственост. Същият е оставил и търговски записки за отношенията с братята си (почеркът е същия). По-късно на същата корица, своето име оставя и поп Стефан Станимиров, а неговият син Станимир Ст. Станимиров написва, че дарява книжката на НБКМ.

Станимировият писмовник се споменава във всички описи на славянски ръкописи. Така например в книгата "Писмата в културата на българското Възраждане" от Румяна Дамянова (1995) при коментара за писмовниците като чест жанр на късните славянски ръкописи се казва:

"Запазените ръкописни писмовници съдържат в образците конкретни адресати - исторически лица, имена на градове, а също дата, която е действителна и дава основание да се определи по нея общата датировка на писмовника. Тук прозира не само стремежът към достоверност у съставителя, който трябва да убеди читателя в практическата приложимост на образците, в тяхната автентичност и така да предаде делови характер на сборника. Този фактразкрива изграждащата се култура на общуване. Не на последно място това е израз на започналия процес на изграждане на респект към културния факт, към документа, който на даден етап на общественото развитие съхранява определено равнище на социални контакти. Например в "Станимиров писмовник" от 1783 са посочени като адресати Цариградския патриарх Гавраил, Митрополит Калиник и др. и са фиксирани редица селищни имена: Габрово, Търново, Русчук и пр.

Едно любопитно споменаване на ръкописа е вплитането му в романизиран сюжет. В излязлата през 1993г. книга на Христо Буковски "Храначът на магаретата", която представлява романизирана биография на Св. Онуфрий Габровски "Житие и страдание на Св. Онуфрий Габровски и тайнството около смъртта му". При описание на детството на светеца и неговото семейство:

".. Дечо, баща му, беше човек хрисим, защото и да имаше яд си го изкарваше на желязото. В мътните години на кърджалийството Габрово държеше страната на видинския отцепник Осман Пазвантоглу, а поминъкът на оръжейниците беше от най-доходните, та към париците на тъст му се завъртяха и много протурени. При все, че не ги дрънкаше в кесията си, а ги пресяваше според обичая на съседите си в разни дупки из темелите на къщата, хората го тачеха като богат човек и уреден стопанин. През 1795 се намеси в копринарската търговия и макар Хр. Рачков вече да бе турил ръка на старите производители, успя да разплоди грошове в чувалите с пашкули. За четири години протъпка пътеки и пръсна свои прекупвачи попоречието на Росица и Негованка, докъм Бяла Черква и Мусина. Взе да се плаши от топла зима и късна пролет, а когато нито сън го хващаше, нито пък хляб му се услаждаше, не грабваше от полицата я павурчето със сливова или минея, ами измъкваше писмовника на Стани Станимиров. Листеше го припряно, къмто образците за кореспонденция с ортаци и длъжници, където страниците носеха следите от будуване, тревоги и усилна работа с мастилото, а изразът на спеченото му лице се менеше между неувереност и дързост; между благост и злост, между сговорчивост и неостъпчивост. Рехавите му широки вежди се чумереха или пък трепкаха извити като мостове към съглашателство, под които с тревожна почуда ту премигваха, ту тягостно окаменяваха две сиво синкави очи със странно големи зеници..."

Станимер чаркчи и първият гайтанджийски чарк

Синът на Петко и Велика Стани (Станьо), се е родил в Калофер около 1780г. Така е според родовата история описана от Марко Родев. Дали Петко е имал кантора там, или пък се е оженил в подбалканския градец не е известно. Търговските пътувания на Стани били продължение на бащината му дейност и се простирали не само в границите на Османската империя, но и извън нея. По време на тридесетгодишните кърджалийски размирици от края на 18-ти век, българските земи били разорявани, а градовете и населението подложени на грабеж и унищожение. през 1796г. османска войска, недоволна от неуспеха си срещу кърждалийския водач Осман Пазвантоглу на на връщане от Видин разсипала Габрово, много от жителите на града го напуснали и забягнали в околните колиби. По-състоятелните търговци емигрирали във Влашко, Русия или Европа. Станьо се преселил в град Брашов в Трансилвания (територия на Австро-Унгарската империя).

Брашов е бил населен основно със саксонци и с българи. Български жители града има още от 15-ти век, но особено силна е вълната заселници от 18-ти век. Габровци са сред най-многобройните българи в Брашов - представлявали многочислена, компактна маса; И днес кварталът, където те са живели, носи името „Шкеи” (български). Там се намира известната църквата “Св.Никола”, осеяна със славянобългарски надписи (на снимката). Сред Българската колония в Брашов д-р Петър Берон написва “Рибния буквар”. Тук завършва немска гимназия и знаменития Васил Априлов – създателят на
новобългарското образование. В тази благодатна среда сред роднини и съграждани заживява и младият Станимир (Станьо). По това време, периода около Наполеоновите войни, Европа изпитвала остра нужда от платове и гайтани за войската, които били осигурявани, благодарение на едно революционно изобретение – задвижвания с вода гайтанджийски чарк, който позволявал много по-бързо и качествено машинно плетене на шнуровете – несравнимо с ръчното производство, което познавали гайтанджиите по българските земи.

Станьо нарисувал схемата на техническото съоръжение и изработил макети и четежи на отделните му части. В самия край на XVIII или в първите години на XIX век нашият предтеча се завърнал от Брашов, заселил се в бащиния си дом в Габово и в ковашката работилница започнал да произвежда непознатите по нашите земи чаркове. Къщата му се намира тъкмо там, където се кръстосват ковашката и сахатчийската улица – най-рано заселените улици, около които израства града.

Дотогава Габрово не са плели гайтани. Това се е правело в Калофер и Карлово. Затова, когато в началото на 19-ти век Станьо започва производство на чаркове той намира пазар за тях в подбалканските градчета. В Габрово започват да плетат гайтан едва през 30-те години на века.
След като новият занаят потръгнал, Станьо станал майстор - чаркчия. Тогава, добил ново самочувствие започнал да се подписва с пълното си име - Станимер чаркчи. В записка от Габрово от 1818г. има подпис „….чаркчи”. Имаме всички основания да смятаме, че този чаркчия чието име за съжаление не се чете, е нашият прадядо. Това предположение наскоро се потвърди от безспорен документален източник - поемата "Горски пътник" на Г.С. Раковски. В списъка със спомоществувателите е записан Стефанъ Станимер Чаркчийски - бъдещитя поп Стефан.

Станимер имал брат - Петър, търговец в Букурещ, а той - син Христо. Последният фигурира в тефтера на поп Стефан от 1858 като Христо чичов, с който орташки въртят дюкян, а в една от църковните книги на черквата Успение Богородично има записка за смъртта му от по-късно същата година „1858 октомврия Христо Станимиров намерися”[1]

Известните версии за появата на гайтанджийския чарк

Извън родовото предание на Станимирови в краеведската литература са описани и още няколко версии за появата на първия чарк. Всички те са доста неясни, противоречиви и преплитащи се. За пълнота ще представим и тях:

В книгата на д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово”[2] в забележката на стр. 283 е казано:
“… Според думите пък на габровеца Станимир Станимиров (син на поп Стефана Станимиров), бивш учител и директор в София, чаркът е бил пренесен в Габрово от неговия прадядо на име Станимир, който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в трансилванския град Брашов, откъдето го е донесъл: дребните части на чарка цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиада ..”

В личния екземпляр на книгата, принадлежал на Станимир Станимиров, който се намира в библиотеката в полето до този пасаж има приписка. Думата "прадядо" е задраскана частицата "пра". Станимиров е записал: Прадядо ми се е казвал Петко. Станимир е работел в собствения си дом на ул. Опълченска. През двора и градината се отивало в бояджийницата. [последното по повод твърдението на Цончев, че не се знае къде са били работилниците]

В същата книга , стр. 282. 283 и 285 е казано:
“…В края на XVIIIвек и началото на XIX в. Габрово е имало тесни търговски връзки с Трансилванския град Брашов… като любознателен, съвестен и предприемчив (някой си габровец ), каквито са били и каквито са габровците се запознава добре с неговата (чарка) направа, изработва модел и на обратен път за Габрово го пренася….кой е бил този, който пренесъл чарка не се знае положително…през 40-те години на XIX век в Габрово са правили чаркове някой си Станимир, Георги Бояджият…..”

Тук отново има приписка от Станимиров:

"Този Станимир е моят дядо. После той става и гайтанджия със собствени чаркове на Михальовото. При него работел и баща ми. В Габрово до скоро съществуваше бояджийницата им с кюповете и огнището. Тя бе на пътя за Гунин кладенец срещу (на изток) х. Неофитовото училище."

В книгата на Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.) на стр. 121 пише:
“…Изглежда споровете между старите гайтанджии в Гарбово са били доста ожесточени, защото в изясняването на произхода на чарка се намесва и трета личност- Ст. Станимиров, който твърди пред историка, че чаркът бил пренесен в Габрово от неговия прадядо, , който в края на XVIII и началото на XIX в. е бил в Брашов. Дребните части на чарка донесъл цели, а едрите (плочата и колелата) – изрязани от хартия – халвакиат ..”

Друга габровеска версия сочи, че роднина на габровеца Кесария Паров донася чарка Тя кореспондира с една от калоферските версии, изложена по-долу.

В книгата “Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”[4] на Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996) на стр. 92 пише:
“…В началото на XIX век неизвестен габровец донесъл от Немско чрез гр. Брашов модел на дървен чарк, който габровските занаятчии приели с голям интерес. Находчивите габровци проучили модела и вместо от дърво, започнали да изработват чарковете от желязо за нуждите на занаятчиите гайтанджии. Появила се нова разновидност на занаята железарство- чаркчийството…”

В същата книга на стр. 219:
“..Габровските майстори- железари започват изработването на гайтанджийски чаркове. Това производство е много трудоемко, за 6 месеца трима работника изработват 10 чарка. На сложността на производството и нарасналото търсене на тези машини за плетене на гайтани съответства и високата чиста печалба, която получават собствениците на работилници – 150 – 200 гроша, при положение, че един чарк струва 1200 до 1300 гроша. До освобождението в Габрово има 6 работилници за производство на чаркове, част от тях се монтират в града, останалите се продават в Карлово, Калофер и др. гайтанджийски центрове…”

Калоферската версия не споменава името на Станимир, но като път на чарка съвпада с родовата. В книгата си “Калофер в миналото и днес” Никола Начов пише: “ Д.Хаджигендов разправя, че кога след Наполеоновите войни Минко Караминков се прибрал от Виена в Калофер, направил дървен модел за чарк (такъв Минко бил видял във Виена), пратил го в Габрово, та го направили железен, и тъй оттогава почнали да плетат гайтан в Калофер. Дядо х.Д.Паничков пък разправя друго. Кога се поумирило от кърджалийте и хората почнали да се връщат в Калофер, Бели Йото (Бели Иван) донесъл от Влашко чарк да плете гайтан осмак…Габровецът Кесария почнал да прави чаркове за гайтан осмак и дванадесетник. Той бил голям майстор: правел часовници и от дърво…” Тази версия по интересен начин кореспондира с монограмния, за съжаление неясен надпис върху корицата на Станимировия писмовник „БI” и „Бейоте”, което би могло да бъде разчетено като “Бел Iото”. Като добавим и странното месторождение на Станимер чарчки – Калофер (описано еднозначно в родовото предание) се получава преплитане между двете предания и материал за допълнителни проучвания.

Според карловските краеведи, през1805г. габровеца дядо Христо донася чарк- осмак в Карлово. Това потвърждава габровския произход на чарка и в същото време по любопитен начин кореспондира с името на Станимеровият братовчед.

Печатът на Станимер чаркчи

Печатът открих в единственото по рода си илюстровани изследване „Печатите през българското Възраждане” на Ана Рошковска. Малко над него на същата страница от изследването фигурираше печата на Йонко х.п.Силвестрия, син на тъста на майстор Станимир –архим. хСилвестрий Йончов. Самият „станимиров” печат е изобразен сред няколко други печата на различни хора, правени в търновско ателие през първата половина на 19-ти век. Под него пише, че е с неизвестен собственик. След като прочетох внимателно изследването, както и наличната родова информация стигнах до изводът, че вероятността този печат да е на майстор Станимер е много голяма.

Домът на Станимер чаркчи

И така, майстор Станимир пристигнал от Брашов и се заселил в Габрово, където създал семейство и започнал чаркчийския занаят. Не знаем нищо за жената на майстора. Съдейки по факта, че по-малкия им син се казва Рачо, можем да предположим, че е била габровка. Станимир (#1) има шест деца – двама сина: Стефан (#21) и Рачо (#22) и четири дъщери: Станка (#23), Радка(#24), Велика(#25) и Наца(#26). От тях тръгва разклоняването на рода. Заселването на Габрово започва от извора Топлика и първата улица т.нар. Ковашка, минава от Топлика, покрай “Палаузовото училище” до Влайков геран. Тъкмо на тази Ковашка улица се намира известната като “Поп Стефан Станимировата къща”[5] . През 2005г. при посещение в Габрово се срещнах с Даниела Цонева от историческия музей в града, която е изследвала Габровските квартали и с нейна помощ локализирах попстефановата къща – Става въпрос за днешната ул “Опълченска”N 24 на кръстовището на улиците Опълченска и Никола Палаузов Съседната къща - близнак, залепена до тази на поп Стефан е на поп Рачо (ул Опълченска 24А). За нея знам от баба си Мария Станимирова. Имах възможност подробно да заснема и нарисувам вече полуразрушената къща. Няколко месеца по-късно къщата беше разрушена. Жената на поп Рачо - Параскева Влайкова очевидно е от рода, дал името на Влайков Геран, който се намира съвсем наблизо. От спомените на първият български Министър-председател след Освобожеднието Тодор Бурмов става ясно, че през 40-те години на 19-ти век, преди да се запопи Стефан Станимиров е пътувал до Влашко и е продавал ножове[6], което потвърждава наличието на ковашка работилници. Логично е ковачът – чаркчия майстор Станимир да е живял на ковашката улица, където по-късно живеят двамата му сина. За къщата споменава Станимир Станимиров в приписка в полето на цитираната книга на д-р Цончев" Дядо ми Станимир е работил в собствения си дом на ул. Опълченска"

От записките в търговския тефтер на поп Стефан Станимиров се вижда, че към 1858 – 1859 г. майстор Станимир е жив (на 79 г.). Двамата му сина стопанисват орташки гайтанджийски дюкян с чаркове, от който заделят част от печалбата за стария си баща.

Тук представям компютърна възстановка на снимка на лицето на къщата към улицата. Двете двойки прозорци в ляво са къщата на поп Стефан, а десните 4 прозорци – на поп Рачо. Отдолу се вижда типична работилница и дюкян. Дворът зад къщата е вторично разделен на две от каменен дувар. Очевидно е, че сградата не е строена като две къщи, а е голяма къща преустроена и разделена в последствие на две между двамата брята. Следователно в основата и е къщата на Станимер чаркчи.

Стара снимка на къщата от изданието "Имало едно време в Габрово" ТУК>>

Показателни за общественото положение на семейството са и браковете, в които встъпват дъщерите на майстор Станимир, като имаме пред вид, че в първата половина на 19-ти век в брак са встъпвали хора от една и съща черга. Станимир омъжва дъщерите си в други видни български родове от онова време, чиито известни родословия също ще бъдат посочени, както за пълнота, така и за съпричастност на по-голям брой хора към настоящото изложение. Мрежата от родства на градските фамилии в България е един от най- интересните и в същото време недостатъчно изследвани източници на историята ни, от който при коректна интерпретация могат да се направят задълбочени изводи за социалното устройство на българското общество през Възраждането.

Давайки си сметка, че безкрайното изреждане на имена на поколения е объркващо и отегчително за читателя, първо накратко ще разгледам браковете на дъщерите на Станимир, които ни сродяват с други габровски родове. (Подробна информацията за тези родове има в приложенията), а след това ще разгледам по подробно синовете му, които са продължители на фамилното име. Към този подход ще се придържам и по-нататък в изложението си. За улеснение ще номерирам споменатите потомци, като Станимир получава номер 1, неговото потомство двуцифрен номер, започващ с 2, а техните потомци съответно номера с брой цифри отговарящи на поколението и числов код, който да проследява пътя до потомците на Станимир.

Най-голямата (вероятно) дъщеря на майстора – Велика(#25) (родена около 1815г) се омъжва за Иван П.Родев. Родевите са от големите габровски търговски родове. Тук си струва да отбележим, че големият син на Велика , Петър (#251) (1848-1916) е баща на Марко П.Родев(#2511) (1886-), който е съставителя на Родословното дърво на Станимирови и човекът благодарение на когото днес мога да пиша тези редове. Светла му памет! Вторият син на Велика и Иван.Родеви – Стефан(#252) (1860-1924) е баща на Веска(#2521), която става съпруга на Кимон Георгиев – офицер, участник във всички военни преврати на 20-ти век и в няколко правителства при различни режими, Министър-председател.Другата дъщеря на Стефан Родев - Надежда е женена за заможния търговец Владо Георгиев и имат 2 деца: Мария, омъжена за арх. Томалевски и Веселина – баронеса Ротшилд, омъжена за главата на Парижкия клон на известната фамилия – барон Едмонд де Ротшилд. Голямата дъщеря на Велика и Иван Родеви – Васила(1850-1910) е омъжена за Цоню Родев – търговец (-1908). Тук вероятно наблюдаваме брак между братовчеди, какъвто се среща и на още едно място в родословното дърво. Точната връзка не ми е известна. Този брак между родственици дава 5 деца, между които Иван(1873-1934)-първият български корабостроител, Христо(1880-1944) – юрист и баща на писателя Цончо Родев и Стефан (1887-1945) – свещеник в София.

Втората дъщеря на майстор Станимир – Радка се омъжва за Христо Панов. Те са бездетни, но осиновяват един от синовете на брат и поп Рачо – Васил.

Третата дъщеря на Станимир – Станка е омъжена за чехларя Минчо Оцев и имат три деца – Христо, Дона и Велика. Дона е омъжена за чехларя Христо Гърнев, а сина им Станимир (1895-) става офицер от конницата, състезател по езда и през 1928г. е основател на Жокей клуб (по-късно федерация по конен спорт), инструктор по езда във ВНВУ и достига до чин генерал –майор (11.09.1944)[7] Изселен е в Плевен.

Последната от дъщерите на Станимир – Наца се омъжва за кожаря Иван Гладнев и имат 3 деца – Никола, Марина (по мъж Г. Кръстникова) и Дона (Хр.Игнатова).

[1]Храм Успение Богородично в Габрово (издание на църковното настоятелство)
[2]д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” 1929
[3]Младен Цонев “Мъдростта на старите чаркове”[3](изд. Техника, 1976г.)
[4]Цоньо Петров и колектив (Габрово Принт 1996)“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393-1878г”
[5]Даниела Цонева „Габровските квартали – родени от пътя закървмени от реката” ИК Колонел – Габрово 2001
[6]Тодор Бурмов „Автобиография, Из спомените ми. Дневник” София 1994
[7]„Офицерският корпус в България 1878-1944” ВИ Св.Георги Победоносец[8] Милка Пурел. Габрово и стопанският подем. (Габрово 2008)

Станимер чаркчи и основаването на Габровското училище

2008-08-20T23:59:00.000-07:00

До скоро разполагахме само с информация за приноса на поп Стефан Станимиров за построяването на сградата на днешната Априловска гимназия през 1872г., както и за неговоро и на съпругата му х. Екатерина дарителство за училището. За мен беше известно разочарование, че няма данни Станимер чаркчи - потомствено грамотен и пътувал из Европа търговец да е бил сред габровците, основали по почина на Априлов и Палаузов първото съвременно училище през 1835г.

Тази моя негативна нагласа се оказа прибързана. Оказа се, че Станимер чаркчи като изявен габровец е дал своя принос за прочутото габровско школо. За това еднозначно говорят две свидетелства на самия Петко Р. Славейков:

В знаменитата история на възникването на училището "Габровското училище и неговите първи попечители" (Цариград 1866г.) възрожденският титан Петко Рачов Славейков цитира едно писмо на Йонко х.Д. Килофаров - търговец от Букурещ до габровеца Иван Петков Манафов.
Писмото започва така:

За Габрово
киръ Иванъ Петковъ Манафъ, желаю ви здрави,
Букурещъ 1833 Iунiя - 20 денъ

Писахъ ви онзи денъ съ киръ Станимера, щото трябваше току да ви заключвам едно писмо до владиката...

В писмото Килифаров се разпорежда с имотите си в Габрово в полза на училището.
Става ясно, че преносител на писмото е кир Станимер. Очевидно той е пътувал често до Букурещ по търговия, както по-късно и сина му Станьо (поп Стефан), за което пък свидетелства Тодор Бурмов. И все пак това, че е доверено лице и преносител между двамата видни габровски чорбаджии и владиката все още не означава непременно съпричастност към училищното дело. За тази съпричастност говори друга записка, която говори сама по-себе си:
В същата книга е публикувана "Сметка приходи и разходи за годината 1863 на учебните заведения в Габрово"

В приходната част фигурира запис:

Приходи. Декември 31 от 2 завета на Ив. Алексова и Станимира - 1000

(има го също и в пълните събрани съчинения на П.Р.Славейков - т. 5 / 1977 БАН, стр 640)От записката не става ясно колко от хилядата гроша са дарени от Станимир и колко от Иван Алексов. В детските спомени на Станимир Станимиров дядо му е жив в годините, когато е ученик в началното училище (след 1865), следователно "заветът" от 1863г. не е завещание, а дарение.

От двете записки на Славейков става ясно, че Станимер чаркчи е бил сред онези будни габровци, които не са пожалили труд и имот за да се нареди Габрово на първо място в историята на новобългарската просвета.
Този принос на майстора е съвсем в духа на поведението и на останалите представители на рода - Петър Станимиров като дарител на Юрий-венелиновата "Критически изследвания за история българска" (1853) и Стефан Станимиров - на Горски пътник (1857), споменатият принос на поп Стефан и х. Екатерина за Априловската гимназия и разбира се цялата просветителска кариера на Станимир п.Стефанов Станимиров.

Петър Станимир - търговец в Букурещ 1853г.

2008-08-20T04:24:00.000-07:00

През 1853г. в Земун излиза от печат „Критически издиряния за историята българска” от Юрий Венелин. Преводът е на Ботю Петков. Този превод на знаменитата венелинова творба е може би най-важния принос на Ботю Петков за българското възраждане. Разпростряняван масово сред българите, преводът на историческия труд на украинския учен изиграва важна роля през следващите две десетилетия като допринася за народностното съзнание на българите и аргументира борбата им с гръцкото духовенство за еднонаодни архиереи и църковнославянско служение, която прераства в борба за независима българска църква. За финансиране на издаването на книгата даскал Ботьо се обръща към свои съидейници – учители, духовници и търговци по всички краища на империята. Неговия призив намира силна подкрепа сред българските търговски колонии в Цариград, Одеса и Букурещ. Във Влашката столица общността от влиятелни българи е особено силна. По-рано същата година богатите търговци от българските ханове Габровени (бивша княжеска резиденция) и .... са създали българска Епитропия, известна още като Средоточно попечителство или Добродетелна дружина. Тази организация е центърът на „старите” , както са известни умерените национални дейци, търсещи освобождение по еволюционен и дипломатически път. По-късно, след освобождението от тях възникват българските консерватори. Сред основателте са братята Евлоги и Христо Георгиеви, Иван х. Бакалоглу, братя Мустакови, д-р Петър Берон и др. Както личи от името на хана Габровени, Букурещ е важен център на габровския търговски елит. Букорещките габровци са сред дарителите, откликнали на призива на даскал Ботьо Петков и подпомогнали издаването на Венелиновата история. В края на книгата са изредени имената на „Любородните спомоществователи” В списъка с букурещките дарители, наред с още няколко именити габровци фигурира името Петръ Станимиръ изъ Габрово. Без съмнение става дума за представител на рода Станимирови от Габрово. През 1858 в габровска църковна книга е записано за смъртта на Христо Станимиров, а в тефтера на поп Стефан се среща сметка на „Христо чичов”. Най-вероятно Петър Станимир е баща на Христо и по-малък брат на Станимер Чаркчи. Едно обаче е сигурно: в лицето на Петър Станимиров нашия род има представител сред българската търговска емиграция в Букурещ и участник в съдбоносните усилия тази общност за църковната и национална независимост. Тези данни кореспондират с отразените в дневника на Тодор Бурмов факти, около честите пътувания на търговеца Станьо Станимиров (бъдещия поп Стефан) до Букурещ през 40-те години на XIX век. Явно е, че във Влашката столица е имало представители на рода, които са представлявали търговските интереси на семейството.

поп Стефановото коляно

2008-08-20T03:44:00.000-07:00

Иконом Стефан Стенимиров

От всички деца на Майстор Станимир, най-много информация има за иконом Стефан Станимиров (1823-1897), който е видна обществена фигура в Габрово. За него пише в редица свои изследвания Даниела Цонева от Габровския исторически музей.

Стефан Станимиров е роден на 01.09.1923г. Учи в килийното училище, а след това и в Габровското взаимно училище. Стремежът му да поддържа своята образованост и авторитет, твърде често го вписват в спомоществователските списъци на различни възрожденски книги. По силата на историческата традиция и поради относително ниските доходи през XIXв. свещенството обикновено има и други дейности освен църковните.
Дневникът на Тодор Бурмов – габровец, по късно първи министър –председател на България свидетелства, че през 1846г. Станьо (популярно име за Стефан) Станимиров пътува до Букурещ, където търгува с ножове. Същото пътуване е отразено и в търговския тефтер на семейството: “на 1864 като си дода от влашко – 20:
лири турски:2040 [гроша]” От края на XVIII до последната четвърт на XIX век. в Букорещ има много богати габровски търговци, притежаващи къщи, ханове и мошии (имения). Сред най-изтъкнатите от тях са х. Теодоси Йовчев, братя Мустакови, Йордан х. Бакалоглу и д-р Никола Василияди, който притежава един от големите ханове в Букурещ - "Габровени". Сред тези обитатели на хана е основана Добродетелната дружина на Братя Георгиеви, там намират подслон Раковски, Ботев, Каравелов, Караджата и останалите дейни емигранти. И днес улицата, на която се намира ханът носи името Габровени. Тъкмо в този хан отсяда Станьо при пътуванията си до Букурещ.

През 1857г. излиза от печат поемата "Горски пътник" от Раковски. Сред спомоществователите фигурира Стефан Станимер Чаркчийски - така се е подписал бъдещия поп Стефан.

През 50-те г. Станьо, заедно с брат си Рачо орташки стопанисват гайтанджийска работилница с чарковете на стария вече майстор Станимир, като заделят от печалбата си и издръжка за баща си. Но това не е основната дейност на Стефан. Още преди да бъде ръкоположен, той започва да внася църковни книги от Москва, Киев и Одеса. Това се вижда от търговския му тефтер, обхващащ периода 1856 – 1891, който е част от фонда на рода Станимирови в Нар.Библиотека Основен търговски партньор на Ст.Станимиров е габровският търговец в Одеса Васил Н. Рашеев, но в един запис от 1888г. като контрагент е посочен Иван Вазов. От тефтера е видно, че книгите се транспортират през Русе и Свищов, след което свещ. Станимиров се грижи за разпространението им в различни краища на българските земи – както селищата около Габрово, така и в Търново при Стефан х.Тодоров и Стара Загора – при х.Стоянчо х.Тачев. В начлото на втората половина на 19-ти в. Стефан Станимиров се жени за х.
Екатерина – дъщеря на архимандрит х. Силвестри. През 1858г. се ражда сина им Станимир, а на 14.11.1859 Стефан е ръкоположен за свещеник.
Бракът на Стефан Станимиров с дъщерята на най-влиятелния духовник и един от най- богатите хора в габровско – архимандрит х. Силвестри (поп Стефан(Станю) Йончев Тодоров) е показателен за доброто име на младият книживник. Самата х.Екатерина п.Станимирова е сред крупните дарители в Габрово – дарява 500 златни лева, с натрупаната лихва от които ежегодно се купуват учебници за бедни ученици.

Една от заслугите на иконом Стефан Станимиров към Габрово е дейността му през 1865-1866г. по строителството и освещаването на църквата “Св.Успение Богородично” За градежа на църквата настоятелството наема прочутият майстор Генчо Кънев (Уста Генчо) от Трявна. През 1867г. поп Стефан е избран за архиерейски наместник и заема тази длъжност шест години. Като такъв, той е по право председател на габровската община и носи една от трите части на общинския печат. Взема дейно участие в борбата за църковна независимост - съставя и подписва прошения и протести. През 1869г. поп Стефан е делегат за Габровска околия на първия по рода си събор за изработване на „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела в Търновска епархия” През 1871. организира събиране на дарения за новоучредената екзархия. През 1872 г. заедно с Теофил х. Георгиев пътуват за Румъния и се срещат с представители на габровската емиграция. Същата година поп Стефан е упълномощен заедно с тримата габровски чорбаджии Георги и Андрея Хесапчиеви и Денчо Видинли получават пълномощно от гражданите „да действат пред търновския мютесариф, после пред валията, а най-после ако потрябва и пред екзарха” за дострояването на новото училище (днешната сграда на Априловската гимназия)

Акцията се увенчава с успех и на следващата година училището е осветено.

При посещението на Иларион Макариополски в Габрово през 1872г. , за заслуги към каузата на българската църква свещ.Станимиров е удостоен с офикията Иконом, а по време на престоя си дядо Иларион отсяда в дома му. За градежа и освещаването на църквата, както и за посещението на Иларион е споменато в няколко паметни записки по старите богослужебни книги :

1866 октомврия 26 осветихме церквата архимандрит попъ Силвестрия хаджи попъ Христо Йовчовъ Бочар попъ Стефанъ Станимеръ и попъ Иван попъ Петков

Габрово 1-вий мая 1865 лето расипаха церквата стара Успение Пр.Богородицьи и разчистиха местото и ископаха темели и на 11 мая в денъ на св.св.Кирила и Методия служися литургия от трима свещеници в церковата св. Троица и подирь отпусь сосичкия народ додохме торжествено на мястото на св. Богородица и светихме вода и четохме молитвата на основание на храма и почнаха зидарите да я градят и в лето 1865-66 я изградиха и покриха въ 26 октомврия 1866 лето я осветихме ние свещениците, защото в онези години беше разправа на българите сосъ гърците и в тази година немали митрополитъ в Търново и в 72г. като дойде митрополит Иларион Българинъ и я освети при нас: Иконом свещеник Стефан Станимеров

Посрещането на Дяда владика беше по повърхност страшна картина, която го и разплака, почти сичкият град излезе, но тъй накитен и украшен и с женският и машкият пансион, близо до 50 моми пансионерки и до 60 момка пансионери, со сичките училищни момчета и момичета от най-малките до най-големите наредени от едната и другата страна сосъ китки в рацете. Особено от ученическото дружество от 150 момака тъй от женският пол благодетелното женско дружество майчина грижа, сущо и дружеството сосъ настоятелите читалищни, но най-напред излязохме священиците сички учители 12 души таго посрещнахме, като съ каза на Падало до сипеят едно слово от учителя Р.Каролева и на сущото место дядо владика си слезли от конятъ, и пеща до черкова и отъ тамо до конакътъ и у п.Стефанови пешакъ ходи… (от писмо на Цвятко Недюв до Н.В.Златарски в Търново)

През 1875г., Стефан Станимиров посещава Цариград, когато изпраща сина си Станимир за Одеса, на път за Киев, където последния заминава да учи богословие със стипендия от руския Св.Синод..
През 1876г. иконом Станимиров е сред 46-те габровци дарили пари за сираците от Ново село след разгрома на Априлското въстание.
Като председател на комисията, свещеникът развива успешна дейност за дострояване сградата на Априловската гимназия.
През 1888г. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в течение на осем години. На 15 юни 1889г посреща в храма княгиня Клементина, която дарява кристалния полюлей, който и до днес се съхранява. През януари 1893г. от името на настоятелството поръчва ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев от Плевен. (Оградата е унищожена през 1962г.)
По старите богослужебни книги на храма Св.Успение Богородично са запазени голям брой записки на свещ. Стефан Станимиров, по случай различни събития, които са го впечатлили, или просто, за да отбележат че е прочел някоя книга. Така например четем:

На 1859 ноемврия 13, Габрово прнехъ чинь свещенскихъ ази Стефан Станимеръ и са рукоположихъ от Архиепископ Григория Мирилийски. На 1825(3) родился попь Стефан Станимиров септемврия 5 .т

От Габрово попь Стефан когато бегахме от Габрово 1866

Габрово 11 майя 1865 лето развалиха ветата церква усп. Бцьй соградиха настоящата почна да се гради въ 1865 и на 1866 - то 23 декемврия са освети почна са да са служи литур¬гия и просвещенодействие.
На ноемврия 1859 г. приехъ чинь свещеник ръкоположен от митрополит Григория родом грекъ в Тарново.

На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно
27 маия 1897 много дене валя дашь и додоха реките Топлеш и завлякоха много кащи и каменската водениц и разори до основанието. Икономь свещ. Стефан Стднимеров

1873 авг. 26, неделя днес сосъ церковите Богородица и от трите церкви сащо и от калугерките отидохме на новото училище отсреща дето осветихме и утре на 27 августа ще влезат учитилите и ща почнат да предават. За известието писахъ ази Иконом п. Стефан Станимировъ

В две издания от 2001 и 2003г. настоятелството при храма издава сборник * “Храм Успение Богородично в Габрово”, в който са поместени биграфии, снимки и пълни данни за богослужебните книги със записките по тях.

Вече немощен, след 37 – годишна свещеническа и архиерейска дейност, отец Стефан пожелава да се оттегли през 1896г. Починал на 11 октомври 1897г. На погребението му присъства целият град и всички свещеници от околията.

Тефтерчето на поп Стефан

От споменатите вече проучвания на Даниела Цонева за рода Станимирови научих, че в Български исторически архив към Народната бъблиотека “Св.Св. Кирил и Методий съществува фонд с ахиви на поп Стефан Станимиров. Респектът към институцията, пълната ми неопитност в работата с архиви и липсата на време ми служиха като оправдание повече от две години да не се осмеля да мина през тежките врати на библиотеката, въпреки огромния ентусиазъм, който влагах в родовото си изследване. И един ден, почти ненадейно, в работно време по работа минавах покрай сградата и хлътнах в нея. На другия ден вече държах в разтрепераните си ръце тефтерчето на поп Стефан и с леко разочарование се взирах в неразбираемите йероглифи – някаква коварна смесица не черковноскавянски и гръцки букви, които следват без никакъв смислен ред. Прекарах известно време в опити да направя една или друга асоциация, напъвайки се да разгадая някоя дума по отделни букви, но напразно. Без да се усетя, може би 10 минути бях престанал да мисля над буквите, просто се взрах с празен поглед в страницата, когато извенъж, подобно на картина от играта “магическото око” пред мен изплува текста, като чута молитва изведнъж ме връхлетяха думите, като че ли изплуваха от нищото и аз зачетох ситния почерк, който ме върна век и половина назад в двуетажната кирпичена къща в ковашката махала, с мириса на цъфнали люляци, ритмичното чаткане на претовареното катърче по гладкия калдаръм и глухия бой на ковашките чукове от задния двор...

1851 8врия: 26 тевтеръ.
1858 октомврия 26
що полагами с рача сирмия
полага рачо като видехми хисапа иса сабра негова сирмия 9 212:
сабрано моя сирмия станюва 8 807
сирмия станюва ирачова 18 010
...
34 оки 300 драма прежда бяла...
938 топа гайтани осмаци искарани
64 лажици за чарковити
...
сабраса сичкото щоса намира в дюгеня
на татя пари дадавами...

След близо 6 години ровене из книги и снимки в търсене на следи от началото на рода ми, в ръцете си държах инвентарния опис на гайтанджийския дюкян, стопанисван орташки от двамата братя, които заделят част от печалбата за възрастния си баща. Педантичният и грамотен опис не отстъпва на никой съвременен счетоводен баланс, термини като недобор, навло, лихва се редуват с кирия, файда, вересия, кусур,сирмия, а сметките свободно преминават от лири турски в минцове, рубли книжни, лири английски, грошове... Тефтерът съдържа няколко записа от 1856 – 1859г. за гайтанджийския дюкян, а останалите страници (общо около 190, като не всички са изписани) съсържат педантични сметки за търговията на поп Стефан с богослужебни книги от 80 – те години на XIX в. Малко са новите данни, които научих от записките, но те потвърдиха някои неща, които досега бях приемал на доверие уплътниха образите на майстор Станимир и пра-прадядо ми поп Рачо, за които има твърде оскъдна информация. Сведения от тефтера, които заслужават специално отбелязване:
- Опис на съдържанието на гайтанджийския дюкян, както и информацията, че двамата братя го въртят на орташки начала.
- Фактът, че майстор Станимир доживява 1859г. Вече възрастен, той не участва в активната търговия, но получава дял от печалбата на дюкяня.
- Информация, че през 1858г. братята са живяли в обща къща, която са ремонтирали, като са слагали подпори.
- За запопянето си през 1859г. поп Стефан плаща на владиката сумата от 25 лири.
- Сред търговските партьори на поп Стефан са Васил Н. Рашеев и Иван Вазов
- Братята дават пари под лихва на редица свои съграждани.
- След запопянето на Станьо под името Стефан през 1859г., Рачо остава стопанин на дюкяна, като поема грижата за финансовата издръжка за баща им.
- Братята наистина притежават воденица, която продават през 70 –те г на Иван Калпазанов за да построи на нейно място фабрика.
- В периода 1887 – 1888г. поп Стефан изпраща пари на сина си Селвестър, който е студент в Киев и Одеса.
- След смъртта на шурея си Тодор х.п. Силвестров, Станимиров всяка година изплаща на вдовицата му и двете му дъщери Кина и Вата лихвата върху известна сума пари, която му е поверена от покойния му търст архим. х. Силвестри. Сметката се води педантично от 1878 до 1889г. Кина се омъжва през 1883г, за което изтегля част от главницата. През 1884г. Вата умира и Стефан разпределя остатъка между майка и и сестра и и закрива сметката.
- По време на следването на сина му Станимир в Киев, поп Стефан води точна сметка на финансите на студента, разходите по следването му.

Освен търговския тефтер на поп Стефан, който има размер на тетрадка малък формат, в архивния фонд се съхранява едно джобно бележниче, на което духовника е записвал имената и требите на своите енориаши. Тефтерчето е безценен родословски източник за населението на махалите Парчовци, Руйчовци, Мечковци, Бакойци, Велчовци, Сирмани, и др. които са изредени по семейства. Във втората част на книжката са записани починалите в града по дати от 1876 до 1879г. Историческите събития в този бурен период могат да бъдат проследени безпогрешно в тази зловеща статистика. След имената на някои от починалите през 1876 пише съсечен от турците, виждат се имена на жители на Ново село, потърсили в Габрово спасение от жестокото потушаване на Априлското въстание. Съвсем отчетливо се вижда големия брой починали казанлъчани през 1877г, когато цялото население на Казанлък бяга в Габрово за да се спасява от турските зверства...над 100 страници имена, които напомнят, че зад историческите събития, които често приемаме като статистика стоят съдбите на конкретни хора и техните семейства.
На една откъсната страница от същото тефтерче е споменато, че свещеника си е купил катърче за 800 гроша от килифарево на 6 юли 1881г., а под записката намерих безценно за нас съкровище – отличен мастилен отпечатък от личния печат на духовника (горе дясно).

В малкото тефтерче ще срещнем имената на роднините на редица известни габровци, като Тиха Бурмичката, архим хСилвестрий Йончев, Тодор х. Силвестриев, Йонко Калпазанов.

На страница 76 един от редовете гласи:

“1878 ... рачо иерей 20 марта братми станимиров”

Този лаконичен запис ми даде съвсем нова информация относно смъртта на поп Рачо, за когото семейното предание и досегашните ми проучвания сочеха че е починал през 1877г. Всъщност пра-прадядо ми е доживял новината за победата в Сан-Стефано и е издъхнал като свободен човек няколко дни след това.

Тефтерите на поп Стефан са предадени на НБКМ от неговия правнук Божидер Марков през 1953г.

Потомците на поп Стефан

Иконом Стефан и Екатерина Станимирови имат четири деца: Станимир(#211), Дона(#212) , Иванка(#213), Силвестър(#214). Дона се омъжва за видния габровски търговец на кожи Йосиф Стомоняков и имат дъщеря Екатерина (#2121), която е омъжена за индустриалеца Никола Хр.Бобчев. Чрез Стомонякови Станимирови се свързват родствено с родовете на Васил Априлов, Николай Палаузов, Цанко Дюзтабанов, Васил Рашеев и ген.Христофор Хесапчиев. (Това е едната връзка с тези велики родове. Другата е през Хаджистойчеви и ще я разгледам по-късно).
Иванка се омъжва за учителя Никола Голосманов (кмет на Габрово 1908-1912г.) и имат син Стефан(#2131) и дъщеря Надежда(#2132). Табакханата в етнографски комплекс Етъра е правена по модел на тази на бащата на Никола, Иван Голосманов от 1865-1870.

Легенда за изворът "Вонещата вода" край Габрово

Силвестър п.Стефанов Станимиров е по-малкият от синовете на поп Стефан Станимиров – роден e на 15 август 1866г. Завършва Априловската гимназия в класа на В.Карагьозов през 1883г. От търговския тефтер на свещеника се вижда, че в периода 1887 – 1888 г. Силвестър пребивава в Киев и Одеса, където баща му му праща пари. Вероятно е представлявал баща си пред Васил Рашеев и другите търговски партньори в Русия. Следващите данни за Силвестър са, че през 1888 и 1889г. е учил природни науки със стипендия на българската държава в гр. Йена (Германия) . Там почива на 10.09.1889г. Името му, изписано с красиви готически букви фигурира в годишника на Йенския университет "Фридрих Шилер" за 1889г. Amtliches, Verzeichnis der Lehrer, Behorden, Beamter und Studirenden: Stanimiroff, Silvester, Bulg. Силвестър е единствения българин в шилеровия универсиетет по това време.

На неговата памет брат му Станимир посвещава своя "Учебник по историята на Християнската черкова" (1897) На снимката е абитуриент в Апр. гимназия.

Станимир п. Стефанов Станимиров. От Цариград до Евксиноград, от Екзархията до Двореца. Историята на Нова България в един човешки живот

2008-08-18T03:41:00.000-07:00

Станимир п.Стефанов Станимиров (26.10.1858- 07.01.1943г.) е може би най-изявеният и най-известен представител на рода Станимирови. С блестящо за времето си образование той става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал многобройни важни постове в областта на културата и образованието. Поради голямата му обществена роля и многобройните му публикации, за него е запазен документален материал. Личният му архив се намира в БАН. Тъй като без съмнение цялостния обзор на живота и дейността му се нуждаят от отделно изследване, тук ще се огранича до това да маркирам най-важните и любопитни данни за него.

До 6-ти клас Станимир Станимиров учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия) където за отличен успех настоятелите му подаряват надписана библия.
През 1875 г под натиска на учителите, баща му поп Стефан пише до Граф Николай Игнатиев за сина си. Съвсем скоро Станимир получава стипендия от руския Св.Синод и е записан направо във втори клас на Киевската Духовна семинария. Станимир Станимиров заминава за Цариград с баща си, където с параход продължава за Одеса и оттам за Киев. Семинарията завършва през 1879г. По време на учението си Станимиров има възможността да опознае лично Йосиф Соколски (сн.вдясно), който през този период живее в изгнание в Киев. Това познанство по-късно става повод Станимиров да се превърне в най-подробния биограф на именития духовник. Поради отличния си успех, веднага след семинарията Станимиров продължава обучението си в Киевската Духовна Академия (дясно). Докато следва, живее в дома на полския благородник на руска служба полк. о.з. Лавренти Осипович Радкевич. От усилената подготовка за изпитите Станимиров се разболява тежко и без малко не се проваля. Помага му Надежда Александровна Ерофеева, която се грижи за него и го подкрепя да се яви на изпита, който издържа отлично. От Академията Станимиров се дипломира с научна степен „кандидат магистър” по богословие Това му дава право да преподава в руските учебни заведения, но той предпочита да се завърне в България и поема пътя на педагог и общественик.

През 1883 се завръща в Габрово, където половин година е учител в Априловската гимназия.

Познанството му с цариградските дейци и препоръките за него пред екзарха предоставят на Станимиров възможността да се включи в услияъа на независимата българска църква. От януари до август 1884 заминава за Цариград, където е деловодител на училищното попечителство при Бълг. Екзархия. Зад тази невинна като звучене позиция всъщност се крие постоянно усилие за откриване и поддържане на близо три хиляди български училища в земите, останали под турска власт, най-вече в Македония. Тази просветна дейност и до днес се смята за най-големият принос на Екзарх Йосиф и неговата канцелария, плод на елегантна дипломация и умело балансиране между различни политически фактори от вътрешно и международно естество. За този си период Станимиров води дневник, който днес се намира в архива му в НА-БАН

След краткия престой в екзархията се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. Някъде тогава се жени за Параскева Босилкова - гимназиялна учителка, московска възпитаничка, родом от Копривщица (за рода Босилкови - виж по-нататък). В кореспонденцията си навсякъде я нарича Паша.

По време на Сръбско-българската война Станимиров е главен началник на Народното опълчение в Севлиевски коръг, за което получава брозов медал "в памет на войната против Сърбия".

Две години по-късно през 1886г се ражда сина му Стефан(#2111) и семейството се пренася в София, където Станимиров става Директор на I Софийска държ. Класическа гимназия (долу). В спомените си Станимиров интересни случки, сред които са няколкото посещения на княз Фердинанд в Първа мъжка гимназия, и една вечеря, на която кани Станимиров и някои преподаватели на 3 януари 1888. Станимиров седи срещу княза, а от дясната му страна е графиня дьо Грено (бъдеща г-жа Станчова) познанството с която ще продължи по-късно в Евксиноград. Описана е и интересна случка, която предопределя съдбата на един млад човек. При едно от посещенията си в гимназията, Фердинанд, известен ентомолог остава впечатлен от препарираните пеперуди на един от учениците и особено от една рядка пеперуда, каквато няма в колекцията си. Князът се поитересувал от момчето и го взел под крилото си – става дума за бъдещият проф. Буреш – директор на Природонаучния музей.

Като директор на I ва мъжка гимназия, Станимиров става един от инициаторите за откриването през 1888г. на Висш педагогически курс към гимназията, който от 1889г. става първото в България Висше у-ще, днес. СУ”Св. Климент Охридски”. Седемте основатели на университета са наречени „нови седмочисленици”:Ал. Балан, Л. Милетич, Ив. Георгов, Н. Михайловски, Й. Ковачев, Ив. Данев и Ст. Станимиров Във висшия курс Станимиров преподава История на старите източни народи (1888-89г.) и Всеобща история (01.-10.1889г.) Университетът се помещава в сградата на гимназията, днешният факултет по журналистика

В спомените си Станимиров дава своята версия за създаването на Висшето училище и избора на първия му ректор. Изборът се провежда в министерството, като представител на министъра е Иван Шишманов. В проведеното гласуване, Станимиров води с 4 гласа, срещу 3 за Балан и 1 за Иван Данев. Шишманов настоява решението да се прегласува, тъй като министъра би предпочел друго решение. Въпреки бурния протест на Никола Михайловски, който е привърженик на Станимиров, гласуването се повтаря и на него Ал.Тодоров – балан е избран с 4 срещу 3 гласа (Станимиров джентълменски гласува за Балан). Като условие да продължи да преподава във Висшето училище, Станимиров иска да бъде изпратен на специализация в чужбина, за да защити дисертация (към момента той е със степен кандидат-магистър по богословие). Това му е отказано от министъра (Г. Живков?) и той се отказва от мястото си на редовен преподавател, като съдейства за привличането на свое място на проф. Михаил Драгоманов – негов преподавател от Киевската Академия. Дъщерята на Драгоманов – Лидия, става жена на Ив. Шишманов.
Около 1890г. се ражда дъщеря му Екатерина(#2112).

През 1894г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I Станимиров отново заминава за Цариград, където като ректор оглавява новоучредената Цариградска духовна семинария[1]. През трите години, които прекарва в Екзархията Станимиров участва активно в политическите усилия на българите Цариград, близък сътрудник е на Екзарх Йосиф I и остава интересни спомени за живота в Имперската столица, усилията на Екзархията за духовно обгрижване на българските земи останали в границите на империята, дипломацията на Екзарха с турските и българските държавни институции. [2]. Този втори цариградски период на Станимиров съвпада с най-активната дейност на българската Екзархия. Тъкмо през тези години е изградена Желязната църква Св. Стефан , на мястото дарено от Стефан Богориди, където преди това е имало неугледна дървена сграда. Станимиров е част от усилията на екзархийската общност по строителството на този уникален храм.
Известната ни снимка на делегатите в Църковно-народния събор от 1871г. всъщност е дарена на църковно-историческия музей от Ст. Станимиров, като участник в "Благодетелно братство Йосиф I в Цариград, храм Св. Стефан" - организацията съхранила снимката.

Станимиров взима известно участие и в дипломатически важния факт на кръщението на престолонаследника Княз Борис в православната вяра. След като се решава на този държавен акт, Цар Фердинанд изпраща през декември 1895г. в Цариград русенският митрополит Григорий с мисията да покани Екзарх Йосиф I да кръсти престолонаследника. Митрополитът посещава Цариградската духовна семинария и заедно с ректора Станимиров подбират трима представителни семинаристи, родом от останалите под османска власт Македония и Тракия, които да придружат екзарха на височайшето кръщене в София, и да символизират единството на българския народ. Тримата избранници на Станимиров са Хр. Попов, Г. Атанасов и Хр. Илиев. при посещението на Фердинанд в османската столица при строителството на желязната църква и по-късно при участието на Станимиров и възпитаниците му в кръщенето царя остава впечатлен от именития педагог и това допринася по-късно да го посочи като възпитател на князете и ръководител на Дворцовата гимназия.

През 1897г. Станимиров се завръща от Цариград в София и през 1899 отново оглавява Първа мъжка гимназия. Успоредно с дейността си на училищен директор, през 1908г. Станимиров е поканен от Цар Фердинанд като учител, а по-късно и Директор на създадената в двореца Частна на НВ класическа гимназия, в която се обучават Престолонаследникът Княз Борис Търновски и Принц Кирил Преславски. Станимиров отговаря за подбора на преподавателите, програмата и контролът над целия учебен процес на князете, за което докладва лично на Царя. В този период семейство Станимирови става част от близкия дворцов кръг, присъства постоянно на баловете в двореца и се радва на специално внимание на Царя, царица Елеонора, князете и княгините, за което съдим освен по спомените и по обилната кореспонденция чак до края на 30-те години. За целият период на обучението Станимиров води подробен дневник, който наскоро бе издаден[3]Дневникът в своите над 250 страници разкрива дейността на Станимиров като директор на Дворцовата гимназия и наставник на образованието на Царските синове. Акцентът е поставен върху самото обучение, но има и доста описания на атмосферата и взаимоотношенията в царския двор и висшето българско общество от онова време. Станимиров е истински академик - ерудит, който се ползва с доверието на Цар Фердинанд въпреки интригите, в които понякога се опитват да го вкарат негови опоненти. Дневникът се съхранява в БАН[4], и е изследван от ст.н.с. д-р Веска Николова, която е и написала предговора към изданието.

В този период, през 1912 се случва голямата лична трагедия в семейството на Станимир Станимиров – синът му Стефан(#2111), защитил наскоро докторат по право в Париж умира на 26г. от туберкулоза.

От януари 1909 до 1920 г. Станимир Станимиров няколко поредни мандата е преизбиран за председател на дружество “Славянска Беседа”, в съревнование с писателя Ст.Л.Костов. За преизбирането си получава поздравителна телеграма от Цар Фердинанд.

През лятото и есента на 1913г. Станимиров живее в двореца Евксиноград, където наставлява обучението на княз Кирил. Всеки ден пише писма до съпругата и дъщеря си, в кото им разказва подробно за живота в двора, за екскурзиите и разходките из Евксиноград и околностите и за преживяванията си от деня. Тези писма са изключителен исторически документ, от малкото преки спомени от царския двор.

През 1914г., когато образованието на князете приключва, Станимиров е поканен от Екзарх Йосиф I и става секретар на Св. Синод. Седалището на Екзархията междувременно е пренесено от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917.

Като обществено активна и известна фигура, Станимиров е подпредседател на Софийския окръжен учебен съвет, член на Висшия учебен съвет, а също така на духовната цензура при Светия синод. Член-основател е на Българското историческо дружество, на Археологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество.

В периода 1918-20г. Станимир Станимиров е Директор последователно на I-ва и III-та Софийска мъжка гимназия (дн. 18 у-ще), на която (сн.дясно) е инициатор за създаването [5].

Вече 63 годишен през 1921 Ст.Станимиров напуска образователното поприще и последователно за по една година става директор на Народния етнографски музей (до 1922) и директор на Народната библиотека (до 1923) /тогава на ул. Раковска - сградата вляво/ През 1929г, на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява 5000 лв. и основава фонд на името на сина си, от лихвата на който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел.

За цялостната си педагогическа и обществена дейност Станимир Попстефанов Станимиров е награден с ордените: “За Гражданска заслуга” II степен – голям офицерски кръст: звезда, орден с лента през гърди и огърлие (1912) , “За Гр.Заслуга” III степен и IV степен; “Св. Александър” III степен и V степен, златен кръст за възшествието на Княз Фердинанд и бронзов медал "за войната срещу Сърбия", както и сръбския кралски орден “Св.Сава”- III ст. (снимките на ордените са от Дворцова свита ) Сръбският орден Станимиров получава след участие в честване на 100-годишнината на Вук Караджич през 1888г в Белгрд, където е официален представител на Българското правителство и откъдето оставя интересен пътепис, цитиран и до днес от редица сръбски историци.

В експозицията на Националния Исторически музей в раздел “Създаване на съвременно българско образование”, както и в музея на Софийски Университет има табло с портрети на първи випуск на историко-географския факултет, където има снимка на Ст. Станимиров.

В София Ст.Станимиров е живял със семейството си на ул. Марин Дринов N5 (в кореспонденцията се среща също N 6 и 8, очевидно е имало промяна в номерацията). Днес на мястото на сградата има полицейски участък (такъв е имало и по времето на Станимиров в съседната сграда). Бил е член на Прогресивно-либералната партия на Д-р Стоян Данев, макар че не посещава събрания. По – скоро към символичното участието в политиката го тласкат интригите, в които го вкарват неговите опоненти, членуващи при“народняците”.

Образованието, което получава в Киевската академия определя и трайния изследователски интерес на Станимиров към историята на Църквата. Неговата първа книга “История на Българската църква” (1894) до днес е част от фонда на Станфордския уноверситет. Наред с обобщаващи трудове за Българската църква, той пише множество статии посветени на църковната история на отделни епархии като Ловеч, София, Габрово, и манастирите около него, Пловдив, Търново, Самоков, Троян а също и за християнството в Средец (II-IV в.) и пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски. Станимиров проявява интерес и към българското просветно дело и приноса на В. Априлов в него, Габровската гимназия и екзархийското училище в Одрин. Благодарение на неговия преводачески труд се появява “Всеобща история” на Острогорски, а и много други важни за времето си книги. Повече от двадесет са изданията, в които печата свои трудове: Духовна култура, Българска книга, Братско слово, Духовна пробуда, Християнка, Светлина, Известия на Българското историческо дружество, Известия на Народния етнографски музей в София, Училищен преглед, Църковен вестник, Заря, Мир и др. Първата книга на Станимир Станимиров, която излиза от печат през 1894г. е “Учебник по история на Българската черква” Претърпял още две преработени и допълнени издания (1907 и 1925г) учебникът съдържа кратки, систематично подредени параграфи за развитието на християнството в Българската държава от преди покръстването на Борис I, включително и за състоянието на църквата по време на турското господство. През следващите години издава още няколко учебника, съгласувано с Министерството на народното просвещение за семинариите и класните училища: История на християнската черкова (1897 изд. Хр.Г.Данов - Пловдив - на снимката), Закон Божи – в две части (1898), Умозрително богословие (1898), Свещена история – Стари и Нов завет (1900). Станимиров посвещава учебниците на родителите си иконом поп Стефан и хаджи Екатерина Станимирова, на брат си Силвестър и сина си Стефан.

Изключително наситен е творческият период на Ст.Станимиров през 20-30-те години на 20в., когато като плод на енциклопедичните му занимания и научни изследвания се издават по-голям брой от публикациите му. Според разработената тематика историческите му съчинения могат да се обособят в няколко основни групи: 1. Личности – жития на светци и биографии на духовни лица; 2. Манастири и църкви; 3. Духовни училища – изследване на дейността на семинариите в Търново, Самоков, Одрин и Цариград; 4. Църковна история на отделни населени места. За написването им освен личните си впечатления и познанства Ст.Станимиров използва и оригинален документален материал, съхраняван в различни архиви. В дълбочина проучва архивите на Рилския манастир, кондиката на Троянския манастир (където прекарва повече от месец), на много от по-старите църкви, статии в периодичния печат (Дунавски лебед на Раковски), както и преводни материали от руски. Твърде многолика откъм житейски съдби и духовни прояви е палитрата от образи, които са обект на писателското му перо: първоучителя Св. Климент Охридски (рецензия на животописа на светеца от Иван Снегаров), двамата великомъченици Св. Георги Нови Софийски и Св. Николай Нови Софийски, Пловдивския митрополит Максим, Ладиокийския епископ Стефан Ковачевич (първия предстоятел на българския православен храм в Цариград), архимандрит Йосиф Соколски (5 труда, включително изследване на архива на Киево-Печорската лавра) В хода на проучванията си Станимиров води активна кореспонденция с целия църковен и исторически елит, която е съхранена в архива му.
В края на септември.2006г. отидох в Научния Архив на БАН и плахо се поинтересувах за възможността да се запозная с архва на Станимир Станимиров. Служителките бяха много любезни, отнесоха се с голямо уважение към желанието ми и ми оказаха пълно съдействие. Материалите са сред тези, предадени пред 1947г и наследени при формирането на архива в сегашния му вид (протокол на Научния съвет на архивния отдел от 12.12.1948). вероятно са предадени от самия Станимиров. Следващите няколко дни всеки ден в обедната почивка прелиствах с вълнение страниците. Архивът съдържа около 120 единици, които са разделени на биографични, научни, кореспонденция. Биографичните справки съдържат няколко автобиографии, които Станимиров подготвя по искане на Киевската академия и Софийския университет. За съжаление там няма информация за други предци, преди баща му поп Стефан.

Кореспонденцията съдържа писма от и до Станимиров с широк кръг хора, сред които дъщеря му Катя (вълнуващи писма относно годежа и ), князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда – Херцогиня Вютренберг (с княгините кореспондира до средата на 30-тег), Цар Фердинанд, дворцовият секретар майор Куртоклиев, кмета на Габрово и шурей на Станимир – Никола Голосманов, почти всички митрополити, ректора на СУ и др. Служебната част на архива включва известните тетрадки с дневника (в книгата са издадени само записките до 1912г, а те продължават до 1914); дневникът му като секретар на екзархията. В архива за научната му дейност се намират редица статии и трудове на Станимиров, които бяха изредени в творчеството му: кореспонденцията и материалите за биграфиите на Йосиф Соколски и Христо Тъпчилеща, проучване на историята и кондиките на софийсцките църкви, преписка на писмата на възрожденските дейци до Найден Геров, цялата кондика на Троянския манастир и др. Особено интересни за мен беше обстойната кореспонденция, която Станимиров води с жена си Паша и дъщеря си Катя през 1913-1914, когато пребивава в Евксиноград с князете. Част от писмата са писани докато гостува във вилата на сем.Станчови. Писмата описват дворцовата атмосфера и ако един ден бъдат издадени, със сигурност ще представляват интерес за любителите на епохата. В Бълкарски исторически архив към Народна библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” се съхранява архива на бащата на Станимир – поп Стефан Станимиров. Всъщност две от 5-те архивни единици съдържат документи за Станимир – кореспонденция с известни писатели, композитори и държавни институции в качеството му на член на националната комисия за насърчаване на родното изкуство.

С решение 912/28.09.2007г. Столичният общински съвет кръсти улица в кв. Малинова долина в София на името на Станимир Станимиров. Става въпрос за бившата ул "6-та" в кв. Малинова долина -изток, р-н Студентски. Решението е по предложение на общинския съветник от ДСБ доц. Вили Лилков

Художествени портрети на Ст. Станимиров и песен по случай 50-годишнината му.

Синът на Станимир Станимиров, Стефан(#2111) е роден на 07.04.1886г. Като син на двама учители се подготвя самостоятелно и взима няколко учебни години наведнъж. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и заминава да учи в Гренобъл, където завършва Правни науки. След това специализира в Париж, където през 1909г. защитава докторска дисертация. От дневника на Станимир Станимиров е видно, че Цар Фердинанд проявява интерес към дисертационния му труд, за който се исказва ласкаво пред баща му. Ръководител на дисертацията му е големият френски корифей на международното право проф. Луи Рено (1843-1918), носител на Нобелова награда за мир през 1907. В биографията на Рено е посочено, че в кариерата си е ръководил няколко докторанти, до един блестящи юристи, белязяли с дисертациите си цели направления от международното право. Сред тези "блестящи ученици" изрично е споменат и Стефан Станимиров. След завръщането си в България д-р Ст. Станимиров е назначен като аташе във външно министерство, а през 1911 - във Върховния касационен съд.

Библиография на д-р Станимиоров в международни правни издания (непълна):
*“Nationalitе d'origine et de l'acquisition de la nationalitе d'aprеs la lеgislation bulgare” Facultе de droit de l'Universitе de Paris, 1909. (these doctorale)
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.7, 1911) p. 419 – Bulgarie . Competence des tribunaux de la Rumelie Orientale (1905)/ Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.8, 1912) p. 442 – Bulgarie / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation
*Revue de droit international privе et de droit pеnal international (v.9, 1913) Effet de la possession d’un passeport delivre par les authorites competentes d’un Etat etranger sur la prevue de nationalite (1906) / Par Stеphane Stanimiroff, Docteur en droit. Cour de Cassation

Стефан Станимиров заболява тежко и след няколкомесечно тежко боледуване умира на 12.10.1912г. в болницата“Червен кръст” Днес тезата на докторската му дисертация „Гражданството по произход” все още е в обръщение в библиотеката на Европейски съд в Хага, в библиотеката на Американския конгрес, в университета Токайдо в Япония, Колумбийския университет и др.

Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина (#2112) е омъжена на 11.05. 1913г. за ген.-м-р Александър Тодоров Марков и имат син Божидар (1917-1969) и дъщеря Мира (1916-1934). Ген.Ал. Марков служи заедно с ген.Н.Станимиров, братовчед на Станимир и оттам, като майор – инспектор в кавалерията [6] се запознава с Екатерина. През 1916г. в състава на 2.к.п. е командир на участък в Добрич, където е ранен. В периода 1920-1921г. е командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. През 1928 е произведен генерал-майор.

[1]Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог (фондация Бълг.правосла.храм Св.Стефан в Цариград, Сф.2005)
[2]“Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници” УИ 1995 под редакцията на Хр.Темелски
[3] “Дневник на Станимир Станимиров за образованието на Цар Борис III и Принц Кирил” ИK Старейшински 2002г.
[[4] НА БАН ф.10к.,оп.1,а.е.9,10,16
[5]Юбилейна книга на град София 1878-1923
[6]Марков, Ал. Към Одрин и Букова глава. – Нашата конница, 1923, кн. 7, с. 18.

Поп Рачовото коляно

2008-08-17T23:29:00.000-07:00

Поп Рачо Станимиров

Поп Рачо Станимиров(#22) е по-малкия син на майстор Станимер чаркчи. Логическа съпоставка на датите показва, че е роден около 1830г. Брат му Станьо (поп Стефан) наследява ковашката работилница от баща си и произвежда ножове, което е видно от спомените на Тодор Бурмов[1].

През 50-те г. двамата братя заедно стопанисват дюкян, в който произвеждат гайтани. Гайтаните се плетат във воденицата им в месността Бичкинята, която още през 30-те г. е превърната в одая за чаркове. От орташката печалба на дюкяна Станьо и Рачо заделят издръжката на стария си баща. През 1859г. когато брат му Станьо се запопва, на Рачо остава задължението да стопанисва дюкяна и да издържа 80 годишния си баща.

Гайтанджийския дюкян е източник на приходи за семейството, но Рачо има друг занаят, – папукчийския. За да го изучи през 1856г. взима пари от баща си, което е отразено в търговския тефтер на семейството, воден от брат му: “1856: щодава тати пари нарача засирмия: гроша 3573” Измежду всички папучкий в Габрово, само 9 са кундурджии, което е видно от записка в тефтера на еснафа от 1864г. На първо място е записан Рачо Станимиров кундурджи[2] Съпруга на майстор Рачо е Параскева (Пена) Влайкова от рода на Драгол Влайков, собственик на Драгловия хан (Влайковото кафене). От техния род идва името на Влайков геран, който се намира на ковашката чаршия и е близо до мястото, където е отрасъл Рачо Станимиров[3]. Kъщата му се намира на Опълченска 24 – долепена на калкан о тази на брат му поп Стефан. Сградата е двуетежна, като първия етаж е работилница и дюкян с кепенци към улицата, а горният етаж е за живеене. Отзад има малък двор.

След като се оженва, майстор Рачо по примера на по-големия си брат приема свещенически сан и служи в църквата "Св. Успение Богородично". В една парусия за дарения за новостроящия се храм от 15.08.1866г (храмовият празник), съхранявана в църквата, наред със сродниците си Силвестър архимандрит Ивана презвитера и Стефан йереи и Екатерина презвитера поклонница, фифурират и Рачо йерей Пена презвитера.

На корицата на една от богослужебните книги четем: "1873 година на януария 6 день беше времето летно което не е бивало никога и тая година за забележюване за туй и записахъ ази поп РАЧО за воспоминание до века амина [4].

Накрая на споменатата църковна кондика, започната през 1866г. четем

„Представи са Иларионъ Архиепископ Терновски, родомъ отъ Елена.
1875 иуния 5-ий Цариград.
Стана причина на 1875 сене августъ 9 въ петъкъ вечеръ затвориха ни церковата заради владичината и седе в събота и въ неделя, въ понеделникъ я утвориха на 11 августъ писа П.Р.С.„

През 1873г. известната Попрачова воденица е купена от Иван Калпазанов, който първо прави дарак-чепкало, а през 1882 г. открива първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, станала прочута, една от първите фабрики в града дали му прозвището "Българският Манчестер"[5].

По време на Априлското въстание, когато черкезите налитат към Габрово, Пена бяга с децата (била е бременна с най-малкия – Никола), а поп Рачо остава в града. Заедно с други българи свещеникът е арестувани и измъчван. След разгрома на въстанието, около 100 души габровци са закарани в зловещия търновския затвор - един от най-страшните в османската империя. В същият затвор са затваряни Филип Тотю (единственият избягал някога от затвора), Стефан Караджа, Тодор Каблешков, даскал Киро Петров (Бачо Киро). Там е престоял три дни по пътя от Къкрина за София и Васил Левски. В затвора габровските първенци престояват две седмици. След платен поткуп от съгражданите им и поради липса на доказателства за бунтовна дейност, турците обесват Цанко Дюстабанов, Еким Цанков и още няколко от водачите на въстанието, а останалите габровци са пуснати. След побоите в търновския затвор здравето на поп Рачо е разклатено, той не се възстановява напълно. Умира на 20. март 1878г., което е записано в тефтерчето с требите на брат му поп Стефан : “1878 рачо иереи 20 марта брат ми станимиров”.

Поп Рачо издъхва свободен няколко дни след договорът от Сан Стефано. Гробът му не е известен. По онова време повечето свещениците са погребвани в дворовете на църквите. Най-старият гроб до църквата “Св.Успение Богородично” е този на архим.х. Силвестри от 1878, заедно с гробовете на 5 Руски офицери. Ако предположим, че поп Рачо е погребан там и след това през 1897г. на същото място е погребан поп Стефан, то биха написали и името на поп Рачо върху паметника. От друга страна в близкия храм Св, Йоан Предтеча през 1889 г. са погребани и опяти заедно костите на габровски свещеници, чиято самоличност днес не се знае. Това ми дава основание да предположа, че при оформянето на главната улица и градината около храма Св.Успение Богородично, гробовете на погребаните преди това свещеници са преместени в двора на Св Йоан Предтеча. Вероятно там са костите и на поп Рачо.

Поп Рачо и жена му презвитера Параскева имат 5 деца: Станимир(#221) Дона(#222), Никола(#223), Стефан(#224) и Васил(#225).

За Стефан(#224) не се знае нищо, освен отбелязаното в родословното дърво на Марко Родев, че е бил чиновник и има деца – Рачо и Пaраскева(Пена). В първия вариант на дървото от 1957г. под имената им е добавено и Стефка. От Цанко х.Стойчев знам, че се е преселил в Свищов. Синът му Рачо като студент през 30-те г. е посещавал Габрово, на гости на леля си Дона.

Васил (#225) е осиновен и отгледан от сестрата на попРачо – Радка и мъжа и Христо Пенев. Не е известно кое е наложило това осиновяване. Радка и Васил нямат други деца, може би са били бездетни и са приели да отгледат едно от децата на материално затрудненото поп Рачово семейство… но това са догадки. Васил Панев има няколко деца – Вера, Любомир, Венцислав, Надка (няма я в родословието на Марко Родев, а само при Кольо Станимиров)

Останалите 3 деца на попРачо – Станимир, Никола и Дона дават три клона потомци, които ще разгледам последователно:

Дона(#222) (1870-1957) се омъжва за Илия Денчев Видинлиев внук на чорбаджи Илия Видинли (дядо Илия) – безспорният първенец на Габрово и един от най-тежките български чорбаджии от Възраждането. Самият Илия Д. Видинлиев продължава родовото “занятие” и след Освобожеднието е помощник-кмет на Габрово. Дона е учителка. Имат 5 деца: Неда(#2221), Пенка, Мария(#2223), Денчо и Тотка(#2222). Ражда първата си дъщеря Неда на 16 (18)г. през 1886(8 според К.Станимиров). Очевидно е омъжена скоро преди това.. От Цанко х.Стойчев знам, че баба му Дона веднъж годишно е събирала вещите си в един денк и тръгва на обиколка по роднини, като тя пътува с влака, а вещите и – с файтон. Крайна спирка на пътуването е гр. Банкя, където отсядала в х-л „Булевард”. Там ходела на минерални бани.(вж.подробно за рода Видинли в приложенията)

Неда(#2221) завършва гимназия и прогимназия в Одеса. В България се омъжва за лекаря-руски емигрант Николай Яковлевич Прозоровски. Неда работи като учителка. Имат 3 деца: Александра, Андрей и Олга. Олга(#22213) (1914-), съпруга на полковник Рачо Николов Станимиров(#2232), който и е чичо (първи братовчед на майка и). Това е втори случай в родословието на брак между роднини. (Тяхното потомство ще разгледаме при Рачо Станимиров); Александра(#22211) (1915-1995) е омъжена за подполк. Борис Събев, родом от Карлово, военен инженер-катрограф. Синът им Христо (починал) и жена му Рени нямат деца.

Тотка(#2222) (1894-) е учителка, омъжена за Петър х.Стойчев (1889-) индустриалец наследник на една от известните габровски богати фамилии. Хаджи Стойчеви притежават най-голямата къща на главната улица в града, която дълго време е клон на БНБ, а днес в нея се помещава градския исторически музей. Хаджистойчевата къща прилича на дворец. Проектирана е от известния архитект Никола Лазаров. Синът на Тотка и Петър х.Стойчеви, Цанко Хаджистойчев (#22221) (р.1925) – е юрист, бил е член на Конституционния съд (женен за Елена, имат дъщеря Теодора) (вж.подробно за Хаджистойчеви в приложенията)

Мария(#2223) (1870-1970), учителка е омъжена за инж. Стамат Шишков (поч.1940) . Най-големият им син Аврам (#22231) (1919-2000) следва инженерство в Германия, където се жени за германката Хелга. При започването на войната заминава за Бразилия, където има собствена предприемаческа фирма за пътно и мостово строителство. През 1970г. се връща в Германия, заселва се в Мюнхен и работи като инспектор по мостовете към Немските държавни железници.

[1] Тодор Бурмов. Дневник. Автобиография
[2]Петър Цончев „Из стопанската история на Габрово”София 1929
[3] В проучванията на Иван Марангозов за Априлското въстание в габровско и по-специално в Ново село се споменава за въстанник на име Колчо Влайков от Габрово, убит на 11.05.1976. В различни източници се срещат доста габровци от онова време с имена Влайков и Драголов. През 1766г. поп Влайко и друг Влайко фигурират като свидетели по заем.
[4] Храм Успение Богородично в Габрово
[5] Д.Цончева „Габровските квартали…

Станимир п. Рачев Станимиров

2008-08-17T03:10:00.000-07:00

Станимир п.Рачов Станимиров

Станимир попРачов Станимиров(#221) (1868 – 1947) е роден на 26.10.1868г. в Габрово. На 30.10. с.г. е кръстен в църквата Св.Успение Богородично от чичо си свещ.Стефан Станимиров. Кръстник му е Екисла Рачов от с. Попразите. На 10г. остава без баща. Учи в Габровското училище.

Като син на поборник, и вероятно със съдействието на чичо му иконом Стефан Станимиров, през 1886г. получава държавна стипендия от Кнажество България (1080 лв. годишно) и заминава да учи тъкачество в Кралското специално текстилно училище в град Брюн, Австро-Унгария (дн. Бърно, Чехия). Стипендии за същия институт са дадени на още трима българи. Завършва през 1888г [1].

След завръщането си в Габрово се опитва да организира текстилно производство заедно с няколко съдружници, но предприятието не потръгва и фалира.

Поради инженерното си образование Станимир Станимиров лесно намира работа в изграждащите се тогава български железници. Изпратен е на служба в Плевен. Слиза на гарата, тръгва по улица Балкан към центъра и разпитва за квартира. На същата улица, под номер 58 е къщата на Иванчо и Парашкева Карадикови, които живеят с двамата си сина и дъщеря си Еленка (р.12.03.1878г) (вж.родова схема на Карадикови в приложенията) На 09.07. 1900г. Станимир Станимиров и Еленка Карадикова се венчават в църквата Св. Николай в Плевен от свещ. Кръстю Попов. Кум – Стефан В. Дюстабанов - племенник на Цанко Дюстабанов. В Плевен се раждат първите им двама сина Рачо(#2211) и Стефан(#2212).

През 1906 г. като началник-влак при БДЖ Станимир е преместен в Горна Оряховица, един от най-големите жп центрове на княжеството. Там на 15.01 се ражда третия им син Иван(#2213) . Месец по-късно, на 14.02.1906г. Станимир Станимиров е награден от Цар Фердинанд със сребърен медал “За заслуга” През 1911г. се ражда най-малкия син – Никола(#2214).
До Балканската война, Станимир вече се е издигнал до контрольор на влаковете в БДЖ, лице, което има право и задължения да инспектира техническото състояние на машините, гарите и релсовия път. (да не се бърка с кондуктора, който дупчи билетчета:)
На 28.07. 1913г. Станимир е награден от Цар Фердинанд с Орден “За заслуга” на военна лента. Отличието получава за заслугите си по превозването на мобилизираната войска. Тогава получава позлатен джобен часовник Longines с гравиран на капака локомотив и знака на БДЖ. Такива часовници са изработвани по държавна поръчка за висшите чиновници на царските железници. Известна е слабостта на Цар Фердинанд по железопътния транспорт. Царският влак е произведение на изкуството, единствен по рода си в Европа.

1922г. заварва Ст.Р.Станимиров като контрольр по влакове при гара София. На 10.03 с.г. е награден от Цар БорисIII със Сребърния кръст на орден “Св. Александър”.

Семейната легенда разказва следната интересна случка: Подобно на баща си Цар Фердинанд, младият цар Борис III също се увличал по техниката и изпитвал особена слабост към влаковете. Бил правоспособен машинист. Една зимна нощ Станимир Рачев се качил на инспекция в случаен влак. Влязъл тихо в кабината, известно време наблюдавал в гръб младия машинист, който работел с уредите и майсторски разбивал натрупаните по релсите снежни преспи. "Браво момче, добре се справяш". - До'бро, до'бро! отговорил машиниста...царя.

Под влияние на брат му полк. Никола Станимиров, двама от синовете на Станимир - Стефан и Иван постъпват във Военното училище в София.
На 16.02.1928г. при неизяснени обстоятелства Стефан Ст. Рачев е убит в кавртирата си в Бургас, където наскоро е назначен, след първото си офицерско производство. Бил е на 22 години. Застрелял го е хазяинът му. Пред съда защитата на убиеца пледира, че той е сомнамбул и е извършил убийството докато е ходил на сън - нещастен случай. Тялото на Стефан е пренесено в Плевен и погребано във фамилния гроб. Стефан Станимиров е спортувал активно - в родния си град е инрал футбол (не е известно в кой точно отбор) и е имал прякор "Караджата".

Скоро след смъртта на сина си Станимир P. Станимиров се пенсионира от железниците и до края на живота си живее в Плевен и се грижи за лозята си. (на снимката: Св. Трифон Зарезан на лозето на Станимирови - Станимир и Еленка сред своите работници)

В началото на 30-те г. най-големият син, Рачо се жени и се връща в Габрово.Пак в началото на 30-те години най-малкия син – Никола заминава учи медицина в Нанси, Франция
През 1939г. Иван, вече капитан се жени в София за Мария Б.Пашева (от Плевен)
Станимир пРачов Станимиров умира в Плевен на 21.04.1947г. Три години по-късно, на 03.03.1950г. си отива и жена му Еленка Станимирова.

Рачо Станимиров Рачев е роден на 17.07.1901г. в Плевен. Завършва търговска гимназия. През 30-те г. се жени за Иванка Манева и се преместват в Габрово, където Иванка има къща, на ул. Еким Цанков 11. Там им се раждат двама сина. Рачо работи първо във фабриката на своите роднини Братя Хаджистойчеви, а после като счетоводител на индустриалния съюз – организация на габровските фабриканти. За тази му служба, след комунисттическия преврат на 09.09.1944г. и национализацията на фабриките е преследван като “фашист”. Получава удар и единият му крак се парализира. Ходи с бастун до края на живота си. Пенсията му е минимална, на работа не може да хване. Умира на 27.09.1960 на 59 г.
Жената на Рачо, Иванка (Вата) Манева – Станимирова е родена на 03.06.1898г. в Габрово. Тя е една от първите дипломирани акушерки – изродила е хиляди бебета по домовете. По-късно работи като мед. сестра в хирургичното отделение на габровската поликлиника. Умира на 28.04.1979г. след операция.

[1]Танчев Ив. Българската държава и учението на българи в чужбина 1879-1892 (АИ М.Дринов Сф 1994)

Д-р Никола Ст.Станимиров

2008-08-16T23:00:00.000-07:00

Д-р Никола Ст.Станимиров е роден на 30.07.1911г. През 30-те г. заминава да учи медицина в Бордо, Франция, където следва стоматология. Увлечен е по футбола и играе в отбора на Бордо. Неговият приятел от Плевен Стефан Василев играе в Нанси. Това е причината Станимиров да се премести в същия град. По време на следването си е картотекиран играч във футболния отбор на гр. Нанси. Там Никола Станимиров завършва стоматология и се връща в Плевен. Започва зъболекарска практика.

В Плевен д-р Станимиров се жени за Надежда Стефанова Парапулова (по втори баща) от богат род – майка и притежава чифлик и много земя в с.Летница, а баща и упрявлява х-л „Цар Освободител” в Плевен.

д-р Н.Станимиров с купата и съотборниците му (вероятно като "железничарски шампион" - 1945г.)

Д-р Станимиров е сред водещите футболни делятели в Плевен. Тъкмо в неговия частен кабинет през 1939г. се основава футболния клуб СП-39, предшественик на Спартак – Плевен. Клубът се образува от сливането на „Скобелев” и „Победа”. Д-р Станимиров става неговия първи председател. През същата година приятелят му и изявен плевенски футболист Петър Бараков се жени на стадиона в присъствието на цялата спортна общественост и всички почитатели на футбола. Кумуват д-р Никола и Надежда Станимирови. Д-р Станимиров е председател на „Спартак” – Плевен още веднъж – през 50-те години. Тогава се записва в Медицинска академия и получава второ висше медицинско образование – специалност уши-нос-гърло. През 40-те години купува автомобил „Мерцедес”. Шофьорската му книжка от Плевенското МВР носи сериен N 1.

През войната д-р Станимиров е мобилизиран като военен зъболекар получава офицерски чин. Така д-р Станимиров става седмия офицер от рода Станимирови. По запаса достига чин подполковник.
Д-р Никола Станимиров почива през 1966г.

Съпругата на д-р Н. Станимиров – Надежда Станимирова също има интересен произход. Майка и – Вацка е внучка на Мончо Атев от с. Летница, Ловешко. Дядо и е сред най-големите земевладелци – притежава 13 000 декара земя. Баща и – Нати Мончов Атев (на лявата снимка) загива в битката за Одринската крепост като подофицер от артилерията. Още дете, Вацка остава богата наследница. Завършва френския католически колеж Нотр Дам в Русе (дясната снимка). Майка и Хинка е дъщеря на Станчо и Иванка Хитрови от Ловеч – дейци на БЦРК и укриватели на Левски. От същия изявен троянско - ловешки род е революционния деец Тома Ст. Хитров (1840-1906), който е заснел единствената фотография на майката на Левски Гина Кунчева, както и снимки на много комитетски дейци. Тома Хитров (в четническата униформа) е участник в Белградската легия, подвоевода в четата на Филип Тотю, опълченец, участвал в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора, герой от Сръбско - българската война. Един от първите български фотографи .

Вацка Атева се омъжва за Станчо Банчев – завършил търговия в Мюнхен, син на богат ловешки търговец. Баща му Банчо е бакърджия, но развива манифактура като произвежда бакърени канчета за армията. Станчо Банчев завършва ШЗО и участва в първата световна война (дясната снимка) . След Надежда имат и второ дете – момче, което почива съвсем малко. Година по – късно Станчо умира от рак.

След траура, Вацка се омъжва втори път – за търговеца Стефан Парпулов – също завършил търговия в Мюнхен. Той усиновява Надежда. Семейството се пренася в Плевен. Стефан Парпулов е активист на Демократическата партия. Той е от виден панагюрски род. Негов чичо е Иван Маринов Парпулов – Орчо войвода (1829-1911)– стотник на панагюрската чета по време на Априлското въстание, осигурявал връзката между Панагюрище и Копривщица, по-късно участник в Хвърковатата чета на Бенковски, участник в Кресненско-Разложкото въстание и Сръбско-българската война. Стефан Парпулов притежава хан в Свищов, които отдава под наем, а с приходите стопанисва хотел „Цар Освободител” в Плевен, който ползва под наем и е собственост на църквата, дарен от Киро Станев - виден плевенски дарител. (дясно: паметник на Орчо Воевода в Панагюрище)

подполк. Иван Ст. Станимиров. От Драма до Драва

2008-08-16T06:59:00.000-07:00

Иван Станимиров

Иван Станимиров Рачев(#2213) е роден в Горна Оряховица на 15.01.1906г. Когато служебните ангажименти на баща като ЖП чиновник в Г.Оряховица приключват, семейството се връща в Плевен. Там през 1925г. Иван завършва Нар.държ. мъжка гимназия. Работи няколко месеца като книговодител в БНБ. През 1927г. постъпва във Военното на Н.В. училище в София като юнкер. На 21.06.1929г. съдебно се преименува от Иван Станимиров Рачев на Иван Рачев Станимиров за да използва родовата фамилия.

Завършва ВНВУ през 1929г. с 48-ми „Преславски” випуск. При завършването си като подпоручик е назначен в инспекцията на Инженерни войски.

Военната му кариера напредва закономерно и през 1939г. вече е капитан, командир на рота и преподавател във Военното железопътно училище в София, има 2 ордена: “За заслуга” и “За 10 г. служба”. (снимка: рапорт на Царя)

След като по уставния ред получава разрешение от началниците си, на 23.04.1939г. в Банкя се венчава за Мара Стефанова Кескинова (Борисова Пашева), от нарочно пристигналия енорийски свещеник о.Ташев от църквата Св. Никола в Плевен. Мария Станимирова по баща е Кескинова и е потомък на два големи рода – Кескинови от Карлово-Пловдив и на големия казанлъшки розотърговски род Папазоглу. По майка е потомък на 2 големи плевенски рода – на Таки х.п. Георгев и на чорбаджи Милю Цветков, както и на търговеца Антон Петков от Луковит. Родословията на всички тези родове са подробно описани и ще бъдат разгледани в приложенията.

Иван Станимиров успява да си издейства отпуск и младоженците заминават на сватбено пътешествие из Европа, посещават Италия, Австрия, Унгария, Германия, Франция. От входната им виза за Франция се вижда, напускат страната на 30.08.1939 – денят, в който започва Втората световна война.

На Гергьовден през 1940 е награден с орден “За военна заслуга”. Същата година на 04.09. в квартирата им на бул.Прага се ражда първия им син, Борис

През април-май 1941г. организира и охранява ЖП движението в район Щип (югославските и гръцките територии под администрацията на българското военно командване). През юни и юли същата година му е възложена същата работа в Гюмюрджина (дн. Комотини - Гърция). От януари до юли 1942г. е в Прокупле (дн. Сърбия) начело на 4-та свързочна рора.
от март до август 1943г. кап.Станимиров служи в окупационния корпус в Беломорието като началник на ЖП- район Драма, Серес и Кавала (на дясната снимка - щабът на българската войска в Кавала) През 1942г. за проявени командни качества получава за втори път Орден „За военна заслуга” 5ст. с корона на военна лента.
(снимка - кап. Станимиров с войниците си на гара Драма)

През 1943г. И.С. е изпратен в пионерното училище в Десау-Рослау (Германия), където преминава обучение по изграждане на мостове, укрепителни съоръжения и диверсионна дейност на мобилни пионерни групи. Докато е в Германия, на 04.04.1943г.в Плевен се ражда вторият му син Станимир(#21132)

След завръщането си от Германия в началото на 1944 е назначен за командир на дружина, адютант на 3-ти арм. инж. полк.

След комунистическия преврат на 09.09.1944г. инженерните войски са първите, които са изпратени на фронта . Събитията заварват Станииров като командир на 7 - инж. щурмова дружина. Заминава на фронта като командир на 12-ИЩД (снимка: Станимиров и войниците му на път за Бела Паланка). Вече като майор, Иван Станимиров минава през Ниш, Белград, Бела Паланка и като командир на 12-та инженерно-щурмова дружина в състава на Първа българска армия участва в решителните боеве в Унгария – Петроварадин - Нови сад, Драва и Мур - т.нар. Дравска Епопея[1]. Под обстрел дружината на м-р.Станимиров издига понтонните мостове за преминаването на реките .

Във в.”Вечерни новини” бр.58 год.XXXIV в статията “ 40 години от Дравската епопея. И последната съпротива на хитлеристите бе сломена” пише:
“…В разгара на боя дивизията беше изправена пред друго трудно препятствие – срутения мост на главния път Надканижа – Марибор. Половината му беше взривена и пропаднала във водата. Всички ниши на моста бяха заредени с експлозиви и самолетни бомби… …Към полунощ под ръководството на началник- щаба на дивизията подполковник Хараламбиев мостоваците на майор Станимиров възстановиха моста с попаднали им подръчни материали и артилерията и обозите преминаха на отсрещния бряг…[2]

На 24.03.1945г. при с.Мике (Унгария) Иван Станимиров е ранен. Настъплението продължава до австрийските Алпи. Пионерите вървят първи, за да проверяват състоянието на пътищата и съоръженията. При град Калгенфурт, на един завой пътя на Щойвера, в който пътува Станимиров е препречен от двама британски войници на мотоциклети, спрели напряко на пътя. Той се представя и е отведен в британския щаб, където изчаква докато британците и българите очертаят разделителната линия между двата сектора. Войната е свършила. След края на войната е сред последните завърнали се от фронта. На 09.09.1945 е произведен в подполковник. Сам той до края на дните си говореше за себе си като кап. Станимиров и не отдаваше значение на повишенията след 9 септември, макар и заслужени на фронтовата линия.

Когато българските пионерни офицери са командировани в специалната пионерна школа на Вермахта в Десау, към тях е прикрепен като преводая немски офицер на име Ото, чиято майка е българска. Минават години и в последните седмици от войната на една унгарска гара от ешелон с ранени немски войници някой се провиква към Иван. Оказва се Ото. След като си разговарят, Ото пита Станимиров дали си спомня, как в един есенен ден на 1944 (в дните след 9 септември, когато България вече е във война с Германия) се е разхождал по крепостната стена на Кавала и е потупвал с нагайка ботуша си, оглеждайки позицията. Тогава Ото е бил от немската страна на фронта и забелязал, как негови снайперисти се прицелват в българския офицер. Поглеждайки през бинокъла, Ото познава Иван и казва на войниците си "Оставете го, той е добър човек". Иван си спомня за случката месеци по - късно, когато е привикван и обвиняван, че с това свое дръзко излизане пред българската позиция, всъщност е искал да дезертира... разбира се глупавите обвинения не издържат.

Докато Иван Станимиров се бие на фронта в Унгария, комунистите започват натиск върху семейството му да напуснат семейния дом (къща останала от тъст му – заможен зъботехник, намираща се на главната улица, до банката). В домът им се настаняват комунисти от селата, притискат ги да продадат къщата, защото им е втора (майката на съпругата му живее е друга къща).

След като се завръщат от фронта, стотици офицери са уволнени “за груби фашистки прояви и в интерес на службата”. След войната Иван Станимиров е командир на 4 - инж. щурмова дружина. Името му фигурира в първия списък с уволнения. Започва привикване в милицията и тормоз. Няма право да работи никъде. За няколко месеца си намира работа като домакин на склад за бои, но бива уволнен за неблагонадеждност - да не би да направи диверсия на “народното стопанство”. За да изкарва прехраната на семейството си през 1946г. на 40-годишна възраст Иван Станимиров учи зъботехника и получава занаятчийско свидетелство от Областната стопанска камара-Плевен. Започва да работи зъботехника при брат си д-р Никола Станимиров.

Обиден от отношението на властта, Ив. Станимиров не се явява да приеме присъдения му през 1946г. ордена “За храброст”.

През 60-те години на мястото на къщата на майка му на ул. Балкан се построява жилищен блок „Днепър” (ул. Ленин 11, дн. ул. Данаил Попов) където семейството получава като обезщетение малък апартамент. (снимка: Иван Станимиров с жена си Мария, тъща си Олга Пашева и снаха си Надежда) Иван и Мария Станимирови са активни членове на БТС - туристическо дружество “Кайлъшка долина”-Плевен, с което обикалят цялата страна. До края на живота си Иван Станимиров се занимава с лозарство – след колективизацията и национализацията на семейните лозя, му бяха дали за лично ползване само 1 дка. лозе в местността “Дръмката” край Плевен. Правеше чудесно вино и пелин с 99 билки, въпреки че не пиеше. Тъкмо на лозето си почина от инфаркт на 12.07.1981г.

Производства и длъжности

1926г. 17.09. юнкер ВНВУ
1927г. 07.04. полага клетва
1928г. 31.08. мл.портупей-юнкер
1929г. 17.08. ст.портупей-юнкер
1929г. 06.09 подпоручик, назначен в инженерна инспекция
1933г. 01.01. поручик
1937г. 15.06. капитан
1938г. 19.03. командир на рота.
1943г. март-април- изпратен в пионерното училище в Десау-Рослау (Гер)
1944г. 01.06. командир на дружина, адютант на 3-ти арм. инж. полк
1944г. 15.09. майор
1945г. 24.03. ранен при с. Мике, Унгария
1945г. командир на 4-та дивизионна инж.-щурмова дружина на 1-ва БА
1945г. 09.09. подполковник
1946г. 04.08. уволнен.

Награди

1935г. 06.06. Орден за заслуга
1935г. 31.12. знак за 10г. лична и непрекъсната служба
1940г. 06.05. Орден за в. заслуга 5ст. с корона
1942г. 10.10 Орден за в. заслуга 5ст. с корона на военна лента- за проявени командни качества при действията в състава на дивизията.
1945г. медал “За победу над Германией в Великой Отечеств. Войне 1941-1945гг.” Маршал Толбухин
1946г. 25.04. Военен Орден за Храброст 4-та ст. 2-ри кл. Като участник в Отечествената война за проявени отлични командни качества, храброст и самоотверженост.

[1]О.З. полк.инж Ив.Митев в.Българска армия бр15684/11.09.2003
[2]в.Вечерни новини бр.58 год.XXXIV

Ген. Никола Рачев Станимиров и тримата му синове - офицери

2008-08-15T04:25:00.000-07:00

Ген. Никола Рачев Станимиров
Габрово 11.05.1876 г.- 11.02.1962 София
Генерал -майор (кавалерия)
Командор на ордена “За храброст”

През 1893г. постъпва във Военното училище – майка му не е съгласна, но Никола е толкова ентусиазиран, че бяга от Габрово. Определен е за служба в конницата, но получава гръбначна травма, заради която е прехвърлен в пехотата. През 1897г. завършва ВНВУ и е назначен в 8 Етърски пехотен полк. След три години служба в полка, молбата му за връщане в кавалерията е уважена и пор. Никола Станимиров е назначен в 1 ескадрон на 3 к.п. През 1904г. е изпратен в Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург (дворецът Кикин на снимката) , която завършва през 1906 г. По време на следването си в школата, Никола Станимиров има възможност да завърже познанства с офицери от висшата руска аристокрация. По-късно разказва, за ловни излети, които са траели по няколко дни и са преминавали през няколко съседни имения на един и същи негов колега, руски граф, чието име за съжаление не се помни. След революцията с него се свързва негов познат руски аристократ, на когото той помага да се устрои в България и му намира временна работа – да се грижи за конете в лейбгвардейския полк. В знак на благодарност, по-късно бялата емиграция го кани на традиционните Императорски балове, които се провежда всяка година във Военния клуб. След завършване на офицерската школа в Санкт Петербург, Никола Станимиров е произведен ротмистър. През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3. конен полк на Великата княгиня Мария Павловна (на снимката) , снаха на императора, назначена от Княз Фердинанд за шеф на този полк. По-късно, при посещението си в България Великата княгиня ще приеме в свитата си съпругата му Елена Станимирова. Четири и половина години ротм. Станимировъ работи в Кавалерийската школа, докато мобилизацията от 1912г. прекъсва нейните занаятия.

(на снимката: офицерите от кавалерийската школа. Станимиров е най-десния, трети отгоре надолу)

Ротм. Станимировъ е назначен за пом.комендант на Главната квартира, а след няколко месеца му е възложено командването на ординарния ескадрон при Щаба на дейст. армия. Никола Станимиров участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1-ви, 3-ти, 4-ти и 9-ти конни полкове. През 1914г. е назначен за командир на 3 ескадрон от Гвардейския на Н.В. конен полк. Бил е командир на 5 конен полк, 3 конен полк. През периода 1922-1923г. заема най-престижната дворцова офицерска длъжност – командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. Като такъв е и адютант от свитата на Цар Борис III. Участвал е в редица кавалерийски атаки: Букова глава, Добротин, Призрен, Дрин, Кочмар, Добрич. Начело на кавалерията участва във военния преврат от 1923г, макар и да не е сред заговорниците. След това е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време: Военен орден “За Храбростъ” 3 ст.2кл; 4ст.1кл.; Орден “Св.Александър” 3 ст; Народен орден ”За Военна

заслуга” 3ст; 5 ст на военна лента; Орден “За Заслуга”; Знак “За 20г. Отлична служба”; “Кръст на независимостта”; “Железен кръст” 3 ст (Германия); Орден “Св. Анна” 3

ст (Рус).

При атентатът в църквата „Св.Неделя” през 1925г. ген.Станимиров е ранен, а жена му е затисната от греди, но остава невредима. Макар и ранен, генералът пръв подава сигнал към пожарната и организира ответните действия на властта през първите часове след атентата. Има слух, че уволнението му от армията през 1928г. освен на прослужени години се дължи и на дуел с друг офицер. След като се уволнява, приема поканата на братовчед си Петър хСтойчев и известно време е представител на габровската търговска къща Братя Хаджистойчеви в София (Ген.Станимиров е кръстник на племенника си Цанко П. х.Стойчев).

По-долу помествам част от статия по случай уволнението на ген.Станимиров през 1928г. в изданието на кавалерийските офицери “Нашата Конница”. Променен е само правописът, но не и стилът на статията.

Нашата конница – бр.8
Генерал майор о.з. Н.Станимиров

През м. август бяха освободени от длъжност няколко висши войскови началници, между които и генерал Станимиров,който в момента беше най-старият офйцер в формата на нашата конница. След като цели 35 год. носи военния мундир,като прослужи З2год. в офицерски чин,той е от редко чистите хора, запазващи за още дълги години своята пълна физическа и духовна бодрост.
Дълг на елементарно внимание е да спомним по случая службата и далата на стария другар, чието име е свързано тясно с историята на нашата конница, а по-специално с бойните дела на Гвардейския и 1. конни полкове през войната 1915/16. година.
Ровейки служебните книжа за целта, биографът трябва да търси и сочи всички ония положителни прояви, които да се подемат от младите поколения. В това намерение първата констанция е, че генерал Станимиров принадлежи на една от ония генерации от българското офицерство, която, бе предадена с един фанатизъм на службата И как иначе може да се обясни фактът,че в течение на дългогодишната си служба и той, както мнозина не се е ползувал редовно с своето право на:отпуск и за 33 год. му е разрешен такъв само 11 месеца и то ненапълно използувани. Има периоди от 7-8 год., в които той не е използувал в отпуск нито един ден. Този фак не е без значение за преценка на служебното поведение. ..
...
Както се вижда от горната скица за, службата на ген. Станимирова, тя е по преимущество тази на строевия и боен наш офицеръ: 3 год. в пехотата, 24 год. в редовет на конницата, от които 4 прекарани в война и 5 год в щаба на жандармерията.
Онази част от службата, която е най-съществена за нас — това е бойната: изправен пред върховни изпитания и лице с лице срещу смъртта, тук офицерът оправдава или не жертвите на държавата за неговата подготовка, свързва името си с славата или го проваля.
Идвайки до този пункт от биографията на ген. Станимирова ние сме спокойни, защото и той е в полза на стария другар,който при градацията след демобилизацията получава едно от най-първите места между полковниците. И понеже вънецът на службата за офицерът е неговата бойна дейност, ние и в случая, върху нея ще се спрем по-подробно.
Генерал Станимиров участвува в всички походи на Гв. к. полк в войната с Сърбия от началото до края на военнит действия през 1915. г. По-важни действия той има на следните дати:
На 3. октомврий взема участие в конната атака на Букова глава. Тук му е било възложено да обходи левия фланг на противника, зае Власинския пост,като го атакува в тил с 3. еск. Тази задача изпълнява по отличен начин,сърбите са заставени да отстъпят,а след това майор Станимиров,по своя инициатива, действува самостоятелно по западния бръг на Власинското блато до източния скат на самата Букова глава, с което помага на другите ни от полка за завладяването и на този връх. При това действие коня му бива убит с два коршума.
От 4.—15. октомврий участвува в действията около Власинското блато, гдето обстановката е била много тежка: противникът активен,нашата пехота дала много жертви, тежка мъгла пречи да се види положението, а полкът е събран в конен строй, единствен резерв,готов да се хвърли върху врага, който може да се появи отвсъкъде и бодростта, вярата в себе си готовността да поеме отговорности и да действува, проявени от майор С. пред всички, няма съмнение, са имали положителни отзвуци в нашит редове, и духът се подига.
На 19. и 20. Октомврий в боевет при в. Копиляк,командва 2. и 3. еск. от Гв. п. и действува срещу сръбския десен фланг.
От 24—29 октомврий конната бриг. извърши набег към Прищина в тила на сръбската армия. ..
От 6.—10. ноемврий майор С. действува с дивизиона си по посока на с. Добротин в Косово поле, излиза с чест от трудни обстановки и, когато се завръща в с. Жеговци, отвежда много пленени сръбски войници, железничари и освободени австрийски пленници. В следните дни дивизионът води пеши боеве около с. Приткович. От 11.—18. ноемврий участвува в преследването на сърбите в Косово поле към с. Кала и Добрево, както и към Призрен и Дяково, като стига до с. Самодраци на р. Дрин.
За проявените качества при тия действия майор Станимиров е удостоен с Военния орден „За храброст" IV. ст. I кл., прескачайки II кл., която не притежава от по-рано.
След дълга почивка, почти при мирна обстановка, конницата и Гвард. полк биват отново хвърлени срещу врага — в Добруджа. Тук ген. Странимиров, сменявайки ред длъжности с повишение, записва нови дела, удостоени с още по - висока награда, сравнително редка, —Военния орден „За храброст" III ст. 2 кл., с която беха удостоени през цялата минала война не повече от 15 души конни офицери, т.е. едва 4% от състава.
Начело на своя дивизион (3.и 4. ескадрони) от Гвардейския конен полк майор Станимиров участвува през 1916 г. така:
На 3. септемврий — в атаката при с. Кочмар,начело на 4. ескадрон. Известно е, че тук Гвардейският конен полк атакува авангарда на ромънската бригада, настъпваща от Добрич за Курт Бунар и след като изсече около 300 души, плени повече от 600. Ескадронът даде 10 ранени хора и коне.
От 7.—20. септемврий, действуващ с дивизиона си в състава на конната дивизия, взема участие в боевете при Добрич,Кеседжик и Кара Омер.
21. септемврий — В този ден конната дивизия се намира около Мустафа ачи. Конната батарея и придадената към дивизията пехота изнемогват в горещия бой с врагът,който стремително настъпва. Конната дивизия, възседнала, е готова да се хвърли в нуждния момент за спасение на положението. 3. ескадрон от Гвардейския полк. по лична заповед на началника на дивизията, бива изпратен на галоп към батареята, за да види какво е положението да подбодри борците с появяването си и помогне при нужда. Майор Станимиров,виждайки, че негов ескадрон се отделя (не е знаел заповедта на н-ка на дивизията), сам се спуска на кариер да го догони и като узнава задачата, остава при ескадрона, по свое разбиране и инициатива да ръководи действията. Току-що стигнал ескадрона до батареята командирът на ескадрона ротмистр (сега подполковникъ) Малчев бива ранен и отнесен назад. Командуването на ескадрона се поема изцяло от командира на дивизиона. Положението при конната батарея в този-момент било следното: предниците приближени, някои коне убити, оръдията приготвени за самоотбрана, всички артилеристи, начело с батарейния командир,капитан Векилски с карабини в ръце, а оръдията продължават усилено да стрелят с все по-малък мерник.
Понеже непосредствено пред батареята наши пехотни части отхвърлят ромъните, майор Станимиров счел положението не тъй опасно и когато в мрачината съзрял силуетите на наши ескадрони да се носят в атака ог двете страни на батареята, той, пак по своя инициатива, под град куршуми, повежда ескадрона в общата посока на атакуващите.
При това действие едно шрапнело парче разкъсва кобура на револвера му, а друго го контузва в гърдите.
...
От 21. X. — 4. XI. участвува в настъплнието към Кюстенджа и преследването на противника по-насевер начело на своя дивизон,а 5.—10. ноемврлй задържа настъплението срещу нас около с. Сарай, Капуджи и пр. .
...

След това дивизията и 5. конен полк,чийто командир вече е подполковник Станимиров,бъха прехвърлени на Бъломорския бряг,когото охраняват. Тук ги свари края на войната. Естествено, налага се едно заключение върху бойната дейност на генерал Станимирова за през годинит 1915/16. Ето какво пишат неговит началници: „В всички походи и боеве през 1915/16 г. се е държал добре и с своята храброст, решителност и смълост е постигал отлични резултати. В тези действия е проявявал винаги необходимата инициатива и самостоятелност, като, независимо от изменението на бойнит обстановки, той е продължавал да ръководи и направлява действията на поверените му части по собствена оценка, напълно в съгласие с дадената му първоначална задача.
„В боевет е бил винаги сам водач на частит си и с решителността и смълостта си е увличал подчинените си в най-критическите и опасни моменти. Много самостоятелни поръчения са му били възлагани по избор и поради вярата в неговите качества, способността му да схваща правилно бойната обстановки и да взема бързо правилните решения.”
Нищо повече не е нуждно да се добави към казаното. То е достатъчно силно. За допълване характеристиката на генерала, обаче, нуждно е да се каже нещо за обикновения живот и мирно временната му служба. Той бъше строг началник,говоръше прямо истината, наказваше без злоба, без умраза. Често мъмреният или наказан в казармата офицер,като се върне у дома си, намираше на гости своя командир и жена му или биваше канен на обяд или вечеря. Това ген. С. правъше нарочно, за да подчертае, че не мъмри и наказва с задня цел.
Добър другар,услужлив към всички, той е глава на едно добро семейство, сръд което растат трима бъдещи воини на България.
Личния живот на генерал Станимирова е бил винаги редовен,трезвен,чужд на всякакви излишества, запълван с скромнит радости на чистосърдечно широко общение с хората, и заслужава подражание. На това, и редовното физическо упражнение — язда, той дължи своята сегашна младежка бодрост. ..

В дните, когато ген. С. съблича нашия хубав мундир и отива при по-големата част от нашето конно войнство, нека му подчертаем нашата признателност за миналата съвместна служба, за верното другарство, за хубавите дни, прекарани под родните щандарти. Нека нашите благопожелания за чистити старини и дълъг живот го придружават неизменно.
В края, нека споменем прощалните думи, които старият конник отправя към своите подчинени в последната си заповед. Тези думи изхождат от дънъто на една войнишка душа и те не могат да не намерят отзвук в сърдцата на нашите читатели:
„Неправдата над България, колкото и да е страшна, не е вечна. Рано или-късно тя ще рухне, и тогава ще разберат всички, какво пакостно дело са вършили алчните за чисто български земи. Нека помним,че на българския народ не може да се отнеме, нито миналото, нито бъдещето, на което той има право да се надее, щом като бъдем всички сплотени в преданост и любов към общия народен идеал.
От дългогодишната си служба се убедих,че всеки българин пази към Отечеството дълбоко в душата си непоколебими чувства, които при. оскърбена национална част се проявяват с невъобразима сила. Именно тези чувства проявете на дело, като граждани и войници, за да бъдете достойни носители и творци на оня силен български дух,който преживе петвековното робство. А за това пазете законите в страната, почитайте властта, обичайте началниците си, подчинявайте се на строгостта на военната дисциплина, защото тя е гаранцията за единността и сплотеността на всички в тежки и съдбоносни дни, а с това — и за успеха на общото дело. Обичайте от душа всичко българско и се гордейте с него, зашото вече цел свет знае, че българина е силен и добър,че обича земята си, не посяга на чуждото, но не скъпи жертви за своето.
Пазете ЦАРЯ, защото Той е олицетворение на древното българско величие, беше идол и мечта на толкова изстрадали поколения през турското робство Той е утеха и надежда на скоропоробените и необходимост за народното единство и сила; запазете Го, именно в тези смутни години, когато държавата ни има и вътрешни врагове, защото историята е откровена и казва, че Бъгария е пропадала само тогава, когато народа не е бил групиран около ЦАРЯ си."

Публикации:

Нашата конница, 1922-23 – бр 5-6 стр 12. Станимиров, Никола Р. Цел и средства за възпитанието на войника [от конницата]

Нашата конница, 1920-21 – бр 10 стр 2. Станимиров, Никола Р. Офицерът не е инструктор, а възпитател.

Нашата конница, 1923, No 2—3, с. 8—17. Станимиров, Никола Р. Офицерът след поуките [от войните 1912—1918 г.]

Ген. Н.Станимиров е женен за Елена Тодорова Кантарджиева, (1888 Брюксел – 1974 - София), дъщеря на ген. Тодор Димитров Кантарджиев. (вж. Кантарджиевия род в приложенията) През 1928г. построява къща на ул. Тракия 62 в София, където живее до края на живота си. Имат трима сина: Тодор (#2231), Рачо(#2232) и Станимир(#2233). И тримата следват пътя на баща си и стават офицери.
Генералът и синовете му, заедно със съпругите им са погребани във фамилен гроб в 6-ти парцел на Централни софийси гробища.

семейството на ген.Станимиров 1928г.

* * *

Станимиров в Almanach de Gotha от 1926г.

2008-08-14T23:06:00.000-07:00

Готският алманах или Almanach de Gotha е най-авторитетния генеалогичен, дипломатически и статистически годишник в Европа, излизал без прекъсване от 1763 до 1944г. Издаден е за пръв път в двора на Фридрих III, херцог на Сакс-Гота-Алтенбург в печатницата на Юстус Перт. Алманахът се е наложил като най-уважавания и безпристрастен справочник на висшата аристокрация и висшия държавен елит на Европа. Целта на алманаха е да бъде регистър на управляващите владетелски домове, техните младши клонове, най-важните титуловани особи, акредитираните към тях дипломатически корпуси и най-висшите държавни служители.

Присъствието на една аристократична фамилия в Готския алманах било жизнено важно за социалния статус. След Първата световна война и падането на много владетелски домове, благородството станало лесно за претендиране и фалшификации, поради липсата на суверен, който да дава и контролира титлите. Тези обстоятелства още повече увеличили престижа на Almanach de Gotha : считало се, че ако дадена титла не фигурира в алманаха, вероятно кичещият се с нея е самозванец.

В алманаха Гота фигурира само най-висшата европейска аристокрация. Средните и нисши благородници, държавни и военни чинове не се включват, това е задача на местните. национални справочници.

През 1945г. съвеските войски унищожават издателството Justus Perthes и целия му архив. През 200о година в Лондон друго издателство започва издаване на нов алманах под същото име, но той търпи сериозни обществени критики и е далеч от авторитета на "старата Гота".

От избирането на Княз Александър I Батенберг през 1879г. Българския княжески (след 1908г. царски) двор също фигурира в известния годишник. Въпреки, че съгласно Търновската конституция страната няма право на благороднически титли, дворцовите длъжности се изпълняват от висши офицери. В главата за България през годините фигурират:

-Монархът и неговото семейство с описание на гербовете и държавните символи;
- Владетелският двор: висшите придворни служители - маршал на двора, дворцов изповедник, шамбелан на двореца, адютанти, канцлер на ордените, царски съветници, управител на дворците, интендант на цивилната листа, личните секретари и началниците на кабинетите на монарха, управителите на научните институти на монарха, придворните дами на царицата;
- Високопоставените държавни ръководители: председателя на НС и двамата му заместници, действащите министри, председателите на върховни съдилища, управителите на БНБ, железниците и пощите и губернаторите (префекти);
- Митрополитите -членове на Светия синод и главите на официално признатите вероизповедания;
- Висшите офицери: началника на Генералния щаб, командващите родове войски и стратегически подразделения;
- Акредитираните при Двора дипломатически представители на чужди държави.

В изданието на Almanach de Gotha за 1926г., на стр. 820 сред неколцината споменати висши военни на Царство България, веднага след началника на Генералния щаб на армията полк. Вл. Стоянов фигурира:

Chef de la gendarmerie: N. Stanimiroff, col.

Става дума за ген. Никола Станимиров, който като полковник, в периода 1923-1927г. изпълнява длъжността началник на жандармерията.

кап. Тодор Станимиров

2008-08-14T23:05:00.000-07:00

Кап. Тодор Н. Станимиров (22.08.1908 – 28.02.1978) е най-големият син на ген. Н. Станимиров. Завършва Военното училище в София през 1931г. и е зачислен в 6-ти конен полк. През 1932г. е назначен в 1-ви конен полк. В периода 1932-1934 учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Италия. След завършването си продължава службата си в 1-ви к.п. През 1938г. е назначен като взводен командир в 10-ти к.п. През 1940г. е произведен капитан и назначен за командир на ескадрон в 3-ти к.п. Жени се за Грети Шишкова (1912 – 1943). Служи в окупационния корпус в Югославия. През 1941г. е началник въздушна зона. Тогава се ражда дъщеря му Мария През 1942г.е командир на жична свързочна рота. През 1943г. съпругата му почива. Т. Станимиров участва в двете фази на II Световна война. Уволнен е при чистките на офицерския корпус. Жени се повторно, за Лили Сотирова, от която през 1946г. се ражда втората му дъщеря – Дияна По обвинения на Тито и югославските партизани (аферата “Белият капитан”), на които българските комунисти с готовност откликват е осъден на доживотен затвор от т.н. Народен съд. След присъдата жена му се развежда с него. Останала сама, дъщеря му от първия брак – Мария е осиновена от дядо си ген. Н.Станимиров. Тодор Станимиров прекарва 15 години по концлагери и затвори, включително и в Белене, където се среща с брат си Рачо. След освобождаването му е изселен в гр. Телиш, Плевенски окръг.

Публикации: Кавалерийска мисъл, 1938. Станимиров Тодор Н. Мисли върху подбора и обучението на свързочния войник в конницата.

полк. Рачо Н. Станимиров

2008-08-14T23:04:00.000-07:00

Полк. Рачо Н. Станимиров(#2232) (08.10.1911 - 15.04.1999). Роден в Шумен, където по това време служи баща му. Завършва Военното училище в София през 1933. Същата година получава назначение ю в 1-ви конен полк. През 1935г. е прехвърлен в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк като взводен командир. Същата година печели конкурс за обучение в генерал-щабна академия в Италия, но се отказва заради сватбата си.

Жени се за Олга Прозоровска(#22213). Тя е дъщеря на негова първа братовчедка (по линия на габровския род Видинлиеви), но е само с 3 години по-млада от него. Любовта им пламва в Габрово, през 1934г, когато Олга гостува у братовчедите им х.Стойчеви, а младият подпоручик Рачо Станимиров е в града по служба за тържествата по откриване на паметника на връх Шипка. За брака им са трябвали специални разрешителни – от Владиката, защото са роднини и от щаба на армията, защото Рачо е все още младши чин и не разполага с предвидения по устав доход, за да сключи брак. През 1936г. се ражда дъщеря им Елена(#22321) През 1939г. Рачо печели нов конкурс за генерал-щабна академия, този път в Германия, но и този опит е осуетен от започналата война.

През 1940г. Рачо Станимиров има щастието да е сред първите конно-разузнавателни разезди, които навлизат в освободена Добруджа. Радостта му е голяма, тъй като дядо му по майчина линия- генерал Тодор Кантарджиев превзема Добрич през 1916г. и е известен и почитан сред местното население като "освободителят на Добруджа" В много от къщите на добруджанци Рачо вижда портрета на дядо си на стената. Когато казва, че е внук на ген. Кантарджиев хората реагират с неописуема радост и го вдигат на ръце заедно с коня...

През 1941г. Рачо Станимиров е ротен командир в новосформирания брониран полк. През 1942г. е повишен в капитан и изпратен на стаж в 4-ти артилерийски полк. Зачислен е за слушател във Военната академия в София, но и този трети опит е осуетен – този път поради включването на България във войната. През 1944г. се ражда второто му дете – Никола(#22322) В състава на І Българска армия кап. Р. Станимиров участва в боевете в Унгария през 1945 г., където е ранен. Награден е с орден „За храброст”. След войната през 1945г. най-после има възможност да завърши Генерал-щабната академия, повишен е в чин майор и получава назначение в генщаба. Скоро след това, през 1946г. идват чистките и масовите уволнения на офицери. Майор Станимиров е включен в един от първите офицерски процеси. В списанието на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, “Един Завет” бр.4 от 1996г. (V година) в рубриката “ Из залите на престъпния комунистически съд” е публикувана биографична статия на Рачо Станимиров от 52-ри випуск на ВНВУ под заглавието “Спомен на репресиран офицер”[1]:

" Участвах в бойните действия на I БА в Унгария през 1945г. Бях награден с орден “За храброст”. След края на войната се завърнах с чин майор на мирновременната си служба във Военното министерство – Генералния щаб. По това време по-голямата част от офицерите поддържаха становището за аполитичността на войската, както това беше до 09.09.1944г. Нашата малка група от Щаба на войската споделяше тази идея и започнахме да убеждаваме приятели и познати офицери да не участват в никакви политически групировки като БКП, БЗНС, ОФ, както и в съществуващия Военен съюз… През лятото на 1946 започнаха масови уволнения на офицери… започнаха изкуствено скалъпени процеси и арести на офицери…по същото време започна и процесът срещу нашата група… него нарекоха “Неутрален офицер” поради неутралното ни отношение към политическите партии…Лично аз от удар с дърво (крак на стол) получих спукване на прешлен на гръбначния стълб…Осъдиха ме на 15 години строг тъмничен затвор, който изтърпях за 8 години и 9 месеца. …върху мен бе упражняван натиск да свидетелствам срещу Никола Петков…чрез полковник Борис Гергов съм свързал “Неутрален офицер” с Никола Петков, което не беше вярно и аз отказах да го потвърдя. Така отпадна една точка от смъртоносното обвинение срещу Никола Петков, че е бил подбудител и за създаването на “Неутрален офицер”… Следва разказ за мъките и издевателствата по комунистическите затвори – софийския, сливенския, старозагорския, концлагера Белене, където след години неизвестност среща брат си Тодор. Освободен е от Белене на 22.04.1955 г. и се прибира в къщи на 11-тия рожденния ден на сина си Никола, когото е видял за последно на 2 години.

След излизането си от Белене, Рачо Станимиров работи в цех за бетонни изделия, става стругар, а след това работи офсетов печат. Работи до 1990 г.През 1992 г. след демократичните промени му е присъдено званието полковник. Умира през 1999г. на 87г.

[1]сп. Един завет, бр. 6/1996

подполк. Станимир Н. Станимиров

2008-08-13T00:03:00.000-07:00

Подполк. Станимир Н. Станимиров(#2233) (09.12.1916 – 1996) е третият, най-малък син на ген. Н. Станимиров. Той един от офицерите - създатели на Паршутната дружина - първопроходник българските елитни специални части.

Завършва ВНВУ през 1939г. и зачислен във 2-ра дивизионна картечна дружина. Жени се за Милка Тамахкярова, родена на 21.04.1921 г.,(тя е от виден Пазарджишки род, роднина на пор. Чунчев и на въздушният ас, летецът-изтребител Димитър Тамахкяров.)

През 1942г. е произведен поручик. При първия подбор на кадри за бъдещите парашутни войски е попада сред избраните и е командирован заедно с още неколцина млади офицери в елитната парашутна школа в Брауншвайг за изучаване на опита на немските парашутни десантчици.[1].

(на лявата снимка: парашутистите са все още с немските каски с орела. Скоро на мястото му ще се появи трикольорния щит. Ст.Ст. е най-десния)

След успешно завършване на школата и завръщането им в България, с царски указ е създадена Парашутната дружина към Въздушните на Н.В. войски, базирана на летище Враждебна, където пор.Станимиров е взводен командир и адютант на командира на дружината – кап. Ноев. През 1943г. става командир на рота. Преврата на 9.9.1944 заварва дружината на лагер в с. Телиш, Плевенско. Още на другият ден парашутистите са извикани във Враждебна. На 18 септември парашутната дружина е зачислена към 1-ва Българска Армия. На 10 октомври от Кюстендил са изпратени към Крива Паланка и Куманово, където са хвърлени в боевете за Стражин и Страцин. Новата ОФ власт няма особено доверие в получилите немска школовка парашутисти и намира начин да се отърве от тях: при Стражин и Страцин най-елитната бойна част на българската армия, обучена на парашутен десант и действия в тила на врага е използвана като пехота и в пеши ред е хвърлена срещу укрепените картечни гнезда на немците. При Стражинската атака поручик Станимиров командва единият фланг. Стига се до ръкопашен бой с противника. Немските позиции са превзети, но с цената на огромни загуби – от 470 парашутисти 56 са убити, а 151 ранени. По-нататък победният ход на дружината следва хода на първата фаза на войната – Стражин, Страцин, Старо Нагоричене, Куманово. Командирът на дружината кап. Ноев е повикан в София и поручик Станимиров е назначен за командващ парашутната дружина в негово отсъствие. Той ръководи дружината в цалата операция при Старо Нагоричене до заемането на позиции около Куманово, когато кап. Ноев се завръща. След превземането на Куманово, парашутистите са върнати в София. За участието си във войната дружината получава орден “За храброст”

През 1945г. към Парашутната дружина се сформира подофицерска школа за подготовка на парашутисти. За неин пръв началник е назначен пор. Ст.Станимиров.

През 1946г. пор.Станимиров е зачислен за слушател във Военната академия, но същата година започват чистките на българското офицерство. Пор. Станимиров е уволнен от армията и изселен в Пазарджик в дома на жена му. Там работи като счетоводител. През 1970г. му позволяват да се прибере в София, където живее в бащината си къща до смъртта си през 1996г. Съпругата му Милка почина през 2007г.

[1] И.Мечков, Н. Костадинов. Парашутната дружина. (Пропелер 92, София 1998)

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=cK63LPfbbRk&feature=player_embedded]

Продължение на рода Станимирови

2008-08-11T01:36:00.000-07:00

На 11.08.2008г. в 13:15ч. с активното съдействие на екипа на д-р Дяволов от болница "Майчин дом" родът ни се сдоби с мъжки наследник на име Димитър, който с Божията помощ ще пренесе името ни напред.

Няколко минути по-късно се роди и сестра му София.

Майка им се чувства добре.

Димитър е кръстен на дядо си
София - на прабаба си Соня, която е на 91 години. (Соня е руска умалителна форма на София)

Димитър 2 350гр./46 см. (на заден план)
София 2 600 гр./47 см.

Тук мъжа е на преден план.