петък, 30 август 2013 г.

190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров

В брой 199 от 29 август 2013г. "100 вести" Габрово публикува интервю на Бояна Пенчева с директора на РИМ-Габрово Красимира Чолакова, посветено на 190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров



Красимира Чолакова: “Иконом Стефан Станимиров е деен участник в борбата за църковна независимост, един от благодетелите на габровските училища”

190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров, архиерейски наместник на Габрово по време на българо-гръцката църковна разпра за излизане от рум милета и признаване на Българската екзархия - официалният представител на православните жители в Османската империя пред Високата порта

В началото на индикта, 1 септември, православната общност ще отбележи 190 години от рождението на иконом Стефан Станимиров - свещеникът, който собственоръчно отхвърля юрисдикцията на Цариградската патриаршия, пишейки в полето на една богослужебна книга: „На 1866 априлий 23 ся отказахме от гръцки патрикъ народно“. Това се случва в габровския храм „Успение Богородично“, четири години преди султанския ферман за учредяване на Българска екзархия. За по-лесното приобщаване към времето и темата ще направим връзка с няколко по-известни факта. Повече от четири поколения габровци минават покрай красиво оформения паметник на свещеноиконома в южния двор на храм “Успение Богородично”. Когато поп Стефан умира, на погребението му през октомври 1897 г. в църквата се стича целият град и всички свещеници от околията, а Градският съвет решава тленните останки да се положат в двора на “Успение Богородично”. И още един, по-битов, но също популяруен факт, е изворът Вонещата вода по пътя към Узана. Този редовно посещаван от габровци водоизточник е открит по турско от поп Стефан, който след Освобожданието го гради на кладенец.

Стефан Станимиров е роден в семейството на майстора чаркчия Станимир, донесъл гайтанджийския чарк от Брашов, Трансилвания. Изучава граматика, нравоучение, естествознание, география, история, аритметика и вероучение в откритото от Априлов взаимно училище и с това модерно за времето образование се захваща с търговия, пътува, поддържа контакти с известни личности, внася и църковни книги от Русия.
Стефан Станимиров е един от спонсорите на първата политическа поема у нас - „Горски пътник“ на Раковски.
Съдбата го води към храма по-късно, когато е на 36 г... С директора на Регионалния исторически музей Красимира Чолакова и автор на книгата „Храм „Успение Богородично - Габрово“ ще се опитаме да подредим събитията в 37-годишната свещеническа и архиерейска служба на отец Стефан
.

- Г-жо Чолакова, връщаме се назад във времето - 20 години преди Освобождението, Абдул Меджид I още не е признал Габрово за град. Един 36-годишен мъж, грамотен и със самочувствие поизоставя търговията и става свещеник... Какво променя съдбата на най-големия син на Станимер Чаркчи?

- Стефан Станимиров среща Екатерина - дъщерята на хаджи поп Силвестрий Йовчев, която става негова съпруга и това променя по-нататъшната му съдба.

Тъстът му - архимандрит Силвестрий (1801-1878), е свещеник в Габрово през първата половина на XIX век, давал е дежурства при богослуженията в Девическия манастир, казано на църковен език - ефимерий в манастира. Бил е и архиерейски наместник. Спомоществовател на книги, дарител на Габровското училище.

Стефан Станимиров е ръкоположен за свещеник на 14 ноември 1859 г. в църквата „Успение Богородично“. По това време селището е било предимно с българско население, тоест православно. Мюсюлманските къщи са били около двадесетина.

- Строителството на храм “Света Богородица” започва през май 1865 г., седмица след като разрушават малката, схлупена и вкопана в земята църква. Стефан Станимиров вече е шеста година свещеник. Каква е неговата роля за строителството и освещаването на храма?

- Една от заслугите на иконом Стефан Станимиров към Габрово е дейността му през 1865-1866 г. по строителството и освещаването на църквата „Успение Богородично“ заед­но с епитропите Петър Цоню Пенчев, Христо Д. Хесапчиев, Георги Д. Хесапчиев, Петко Хаджииванов, Димитър Петров, Евстати Велчев, Пенчо Хаджицонев. От дарителска книга – парусия, разбираме, че свещеник Стефан Станимиров е събирал парични средства за строителството на храма.

На 26 октомври 1866 г. той участва в освещаването на църквата заедно с архимандрит поп Силвестрий, хаджи поп Христо Бочаров и поп Иван Поппетков. По това време в „Света Богородица“ служи и поп Рачо Станимиров, по-малкият му брат.

Както знаем от историята, църквата „Успение Богородично“ е осветена повторно през 1872 г. от търновския митрополит Иларион Макариополски. Това е първата година от избирането му за митрополит. Тогава Иларион Макариополски гостува в дома на свещеник Стефан Станимиров. Къщата на поп Стефан се е намирала на пресечката между Ковашката улица (днес „Николай Палаузов“) и Чехларската (днес „Опълченска“).

- Архиерейското наместничество на поп Стефан съвпада с последното десетилетие от 40-годишната борба за църковна независимост. Освен че активно се ангажира с българо-гръцката църковна разпра, със строителството на храма архиерейският наместник иконом Стефан има отношение и към строителството на Априловската гимназия. Какво разказват запазените документи за отношението на църквата към просвещението?

- През 1867 г. Стефан Станимиров е избран за архиерейски наместник и ра­боти в течение на шест години. Взема дейно участие в бор­бата за църковна независимост. Съставя и подписва проше­ния, протести и представлява Габровска околия. Също така организира събиране на дарения за новоучредената екзархия. От приписка научаваме, че църквата „Успение Богоро­дично“, в която служи свещеник Стефан Станимиров, да­рява 8000 златни гроша за полза на народните училища през 1882-1883 г.

Като председател на комисията развива успешна дейност за доизкарване сградата на Априловската гимназия. За участието му в църковно-училищните работи Търновският митрополит Иларион Макариополски му дава титлата „ико­ном“. През 1888 година. иконом Стефан Станимиров е избран за втори път за архиерейски наместник и служи в продължение на осем години.

- Поп Стефан има честта да посрещне в Габрово и храма княгиня Климентина Бурбон-Орлеанска, майката на българския княз, по-късно цар Фердинанд I. Годината е 1889-та. Знае се, че дъщерята на последния френски крал Луи-Филип била не само много богата и щедър дарител. Какво разказват източниците за посещението на Княгинята?

- На 15 юни 1889 година като архиерейски наместник иконом Станимиров посре­ща в храм „Успение Богородично“ княгиня Клементина Кобургготска. В знак на преклонение пред значението на храма в културно-просветната и освободителна история княгинята дарява този значим архитектурен па­метник с красив кристален полилей, който и досега се съх­ранява в църквата, макар в момента да не е окачен.

- През 1962 година, по времето на първото кметуване на арх. Карл Кандулков, е съборена красивата църковна ограда, поръчана от Стефан Станимиров. Има ли повече информация около този факт?

- През януари 1893 година настоятелството чрез председателя иконом Стефан Станимиров поръчва направата на ограда на църковния двор при майстора железар Иван Бурджев. Изработена е същата година съобразно изискванията на свещениците и църковните настоятели. Оградата е унищо­жена през 1962 година.

- Без да изместваме темата, ще вметна още едно разрушение, извършено наблизо около съсипването на църковната ограда - Девическият манастир срещу „Света Богородица“, от другата страна на Янтра е разрушен 3 години преди това...
Докато работихте над книгата за „Успение Богородично“, попаднахте ли на нови източници, свързани с иконом Станимиров и неговата дейност?


- Първата книга излезе през 1997 година и след това претърпя още две издания, като последното беше посветено на 150-годишнината от провъзгласяването на Габрово за град – през 2010 година. Така беше открита втора дарителска книга - парусия, други документи и снимки за църквата „Успение Богоро­дично“.

- Като че ли в епархията няма друг свещеник, който да е служил толкова дълго - 37 години, в една и съща църква?

- Свещеник Иван Попиванов е служил по-дълго - 43 години, в храм „Света Троица“.

Иконом Стефан Станимиров се оттегля от свещеническа и архиерейска дейност през 1896 година, на 73 години. Почива през октомври следващата година. Местната власт взема решение да положат тленните му останки в двора на църквата.



____
Из писмо на учителя Цвятко Недков до Никола Златарски, 23 декември 1872
Цвятко Недков пише дълго писмо до Никола Златарски за посрещането на новоизбрания митрополит Иларион Макариополски в Габрово. Златарски е от консервативната Търновска група, тая, която иска да наложи за екзарх на новоосноваващата се Българска екзархия Иларион Макариополски, дори и с цената на невключването на македонските и тракийските епархии. Ето оная част, в която се говори за поп Стефан Станимиров.

„... Посред словата на г-на Каролева и п. Василия каза ни и дядо Владика слово твърде важно и от тамо го заведохме у п. Стефанови. Като си седна, сички учители му целувахми деснице от там секи у тях.
На заранта пак сички учители ходихме да го просим да ни посети училищата, също ходиха до 8-те дена, дето се намираше в града ни...“
От писмото се разбира, че екзархът е бил една седмица у Станимирови.
___
Сред имената на благодетелите историографът д-р Петър Цончев изписва и това на х. Екатерина, съпругата на поп Стефан. Хаджи Екатерина п. Станимирова е сред най-големите спомоществователи. Дарява 500 златни лева, от които всяка година се купували учебници на бедни ученици.
След разгрома на Априлското въстание семейство Станимирови дарява пари за сираците от Ново село.
____
„Успение Богородично“ с оградата (Държавен архив - Габрово). Разрушаването й е не само посегателство на църковен имот, но и на културно-историческа ценност. Сътвореното от Иван Димитров Бурджев - невероятен майстор, виден общественик и Почетен гражданин на Плевен, се цени като изключителна рядкост днес.
____
Паметникът на иконом Стефан Станимиров в двора на „Успение Богородично“. Ниско долу, вдясно, има издълбан надпис, който показва, че паметникът е изработен в откритата през 1897 година в Русе „Първа българска работилница за изработване на скулптурни украси за здания и за бюсти“, собственост на Атанас Слабов.



Статия на Станимир Станимиров от 1937г. с информация за рода Бурмови

На 10 август 2013г. в. "100 вести" Габрово излезе с обширен материал на Надежда Тихова за ген. Христо Бурмов. В него е цитирана статия на Станимир Станимиров за габровския род Бурмови.
Публикуваме статията:



Родът, от който произлиза ген. Бурмов
Станимир Станимиров
сп. Военна мисъл, февруари 1937г. 

На страница 4 на брой 20 от 28.XII.1936 година на вестник „Възход“, издаван в Габрово, е напечатано съобщение за смъртта на генерала о. з. Христо Бурмов. В това съобщение, между другото, е казано, че той бил „син на първия български министър-председател Тодор Бурмов“. Понеже това е грешка, аз се потрудих да събера точни сведения по тоя въпрос. За целта аз се срещнах с едничката засега жива дъщеря на Тодор Бурмов - г-жа Рада д-р Стоян Данева, и водих с нея обстойна беседа, като проверих личните си спомени и ги допълних със сведения, съобщени ми от нея. Говорих и с г-н д-р Петър Цончев, също наш габровец.

Неизвестно кога, но сигурно не по-късно от втората половина на XVIII век, в с. Нова махала (Габровско) се поселил, или се върнал отнякъде, селянинът Тодор „Немецът“. Защо са го прякоросвали „Немецът“, с положителност не е известно. Вероятно той е ходил в Немско (Австрия) по търговия и заради това са му прикачили прякор „Немецът“. Вижда се, че той е бил човек със състояние, защото си построил къща, която (или на мястото на която и сега в село Нова махала съществува къща) е известна с името „немската къща“. За нея някога намекна в един свой труд и г-н д-р Петър Цончев. От децата на Тодор „Немецът“ се помнят само двамата му, преселили се в Габрово синове - Стоян и Христо. Аз помня и двамата. Къщите им бяха недалеч от бащината ми къща. Стари, много прегърбени старци, които едвам отиваха до близкия храм „Света Богородица“. Прякоросвахме ги „Бурмата“. Защо? Не зная. Не знае и никой от габровците, с които говорих. Тъй като къщите им бяха в Ковашката махала, то и те сигурно са били ковачи. А защото вероятно са изработвали и хубави бурми, прякоросали са ги „Бурмата“.

Аз знам две от децата на Стоян „Бурмата“:

Бележитият Тодор Стоянов Бурмов, учен българин, учител в Габрово, много потрудил се деец в борбата за черковната ни независимост и пръв български министър-председател. Той се оттеглил в Цариград, гдето дълги години до началото на Освободителната война (1877-1878 г.) бе чиновник при руското посолство. Жена му се казваше Мария Дървова. Между цариградските българи тя била позната с името Мария (Маршанка) Георгиева Золотович, понеже като останала сираче, цариградският търговец, калоферецът Георги Золотович, неин роднина, я прибрал в дома си, отгледал я и дори я пращал във Франция да се учи. Тодор Ст. Бурмов имаше четири дъщери - Надежда, Ана, Рада и Райна. Надежда и Райна умряха като моми. Ана умря като втора жена на генерала о. з. Хр. Хесапчиев. Само Рада - г-жа Рада д-р Ст. Данева, благополучно здравства и днес. Тодор Ст. Бурмов не е имал синове.

Велика Стоянова Бурмова, по мъж Хаджи поп Христова Бочарова. На габровци през втората половина на XIX век тя бе добре позната колкото с благия си характер, толкова и с благотворителността и ума си. Мнозина се обръщаха към нея и за помощ, и за съвет, и всеки напущаше дома й, благославяйки я от сърце. Неин син беше неотдавна починалият в София, много заслужилият д-р Стефан Бочаров, а нейна дъщеря - г-жа Неда, по мъж Симеонова Цончева, живееща сега в София при сина си.

Що се отнася до Христо „Бурмата“, аз знам двамата му синове:

1. Иван Бурмов, който непосредствено преди войната 1877-1878 г., и в първите години след нея, беше адвокат в Габрово и деец по общинските и училищните работи. 2. Димитър Бурмов, търговец в Габрово, чийто син е неотдавна починалият в София генерал-лейтенант о. з. Христо Д. Бурмов.